Държавен вестник, брой 146 от 27.VI

Чл. 1. Облагат се с еднократен данък всички физически и юридически лица за имуществата им към 17 март 1947 г. при изключенията, предвидени в закона.

Чл. 2. Българските поданици и дружества се облагат за имуществата им в страната и в чужбина, а чуждите поданици и чуждестранните дружества - за имуществата им само в страната.

Чл. 3. При облагане на физическите лица към имуществото на съпруга се прибавя и това на съпругата и на непълнолетните деца, а също и на неженените пълнолетни, които са живели в общо семейство към 17 март 1947 г., включително и заварените, доведените, осиновените и отгледани деца.

Имуществото на съпругата не се прибавя към това на съпруга, когато живеят разделено по причина на бракоразводен процес, заведен преди 17 март 1947 г.

Чл. 4. Дружествата в ликвидация (съдебна, доброволна, обществена и пр.) също подлежат на облагане.

За неплатения данък на дружество, което премине в ликвидация по каквато и да е причина, отговарят ликвидаторите и лицата, упоменати в глава VII от Закона за събиране на преките данъци, по реда на същия закон.

Чл. 5. Не се облагат:

1. държавните и държавно-автономните учреждения, предприятията и фондовете, участието на държавата и общините в смесени предприятия, общините и техните фондове и предприятия, училищните настоятелства, стопанските и инженерно-архитектните камари, фондовата и стокови борси, Камарата за народна култура, епархийските духовни съвети, църквите, религиозните и народностни общини, манастирите, синагогите, джамиите и вакъфите, гарнизонните офицерски и подофицерски събрания;

2. комитетите на Отечествения фронт, както и просветните, културните, благотворителните, спортните, професионалните и партийните организации, дружества и фондации и, въобще организациите с идеална цел, ако са създадени и по специални закони или имат устави, правилници или учредителни актове, одобрени от съответната администрация или съдебната власт, ако не раздават на членовете си под каквато и да била форма печалба и ако според специалните закони, устави, правилници и учредителни актове при прекратяване предават имуществата си за целите, за които са били създадени; също така спомагателните и посмъртни каси, ако действуват по специални закони или правилници, утвърдени от съответната власт;

3. имуществата на чуждите държави, които са предназначени за представителните служби на същите, на техните училища и мисии в страната и на дипломатическите им и консулски представители, както и имуществата, предадени като репарации на Обединените народи, съгласно особени законоположения;

4. (доп. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) физическите лица - земеделски стопани, които притежават само до: 30 декара ниви, засявани със зърнени храни, и естествени ливади, 2 декара изкуствени ливади, 2 декара интензивни и трайни култури, 5 декара гори, дворни места до 2 декара, заедно с жилищата и други постройки, които служат на земеделския стопанин, притежаващ имоти до изброените размери.

Ако един земеделски стопанин има повече имоти, но общата им стойност е по-малка от необлагаемата сума по чл. 21, не подлежи на облагане.

Това се отнася и за членовете на трудовите кооперативни земеделски стопанства;

5. дребният земеделски инвентар, доколкото не е предназначен за търговия, включително вложения в трудовите кооперативни земеделски стопанства от членовете-кооператори, превърнат във влог; наличните земеделски произведения за семе и изхранване, а също и стопанските сгради, които не се облагат с данък сгради;

6. всички домашни животни, птици, пчели и буби;

7. всички видове застраховки;

8. вземания от всички видове пенсии;

9. детските и сиротски влогове;

10. (изм. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) всички влогове, включително и текущи сметки в банки, кредитни и спестовни институти, Пощенската спестовна каса и кооперативните сдружения, образувани до 6 март 1947 г. включително, в размер до 100 000 лв., заедно с лихвите; ако надвишават този размер - не се облагат 30% от тях;

11. произведенията и собствените издания на писатели, художници, музиканти, журналисти - членове на професионалните им организации, публицисти и научни работници, както и правата на изобретателите върху техните произведения;

12. домашната покъщнина, мебелировка, облекло, чеизи и обичайните семейни накити и скъпоценности, библиотеки, предмети на изкуството и с археологическа стойност, доколкото не са предназначени за търговия;

13. облигациите от заема на Свободата, записани по подписката, а придобитите извън подписката облигации от този заем, както и всички останали облигации, включително и по заемите, гарантирани от държавата и съкровищните свидетелства, не се облагат в размер на 30% от стойността им, определена от Министерството на финансите;

14. трудовите кооперативни земеделски стопанства и трудовите производителни кооперативни сдружения;

15. събирателните, командитните без акции дружества, сдружаванията със съучастие и гражданските дружества; за техните имущества се облагат членовете им всеки за своя сметка;

16. (нова - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) недвижимите имоти на изселниците по Крайовския договор, останали в Румъния като тяхна собственост.

Чл. 6. Облага се имуществото, състоящо се от движими и недвижими имоти (стоки, материали, ценни книжа, вземания, машини, инсталации, права и др.), след спадане на доказаните дългове. За такива се считат ония, за които данъкоплатецът е отговорен като пряк длъжник. За преките солидарни задължения на данъкоплатеца заедно с други лица дългът се дели поравно.

Чл. 7. Сградите от всякакъв вид и части от сгради, както и застроените и незастроени места, се оценяват според оценките им по Закона за данъка върху сградите, умножени както следва:

1. за застроените и незастроени места и за сградите, построени до края на 1939 г. - 5 пъти;

2. за сградите, построени през 1940 г. - 4 пъти;

3. за сградите, построени през 1941 г. - 3,5 пъти;

4. за сградите, построени през 1942 г. - 3 пъти;

5. (доп. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) за сградите, построени през 1943 г., включително местата и сградите, построени до края на 1943 г. в Добруджа - 2,5 пъти;

6. за сградите, построени през 1944 и 1945 г. - 2 пъти;

7. за сградите, построени през 1946 г. - 1,5 пъти;

8. незавършените и неоценени до 17 март 1947 г. сгради се оценяват по размера на изразходваните за тях собствени или чужди средства до тази дата.

Чл. 8. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) Полските имоти се оценяват според оценката, която имат по чл. 5, буква "а" от Закона за данъка върху имоти, придобити по безвъзмезден начин за периода 1944-1946 г., умножена един път и половина, а за горите - един път.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) Така установените оценки не може да бъдат по-големи от 30 000 лв. на декар за зеленчукови, черничеви и овощни градини и лозя, а с всички други посаждения земи и гори - 20 000 лв. на декар.

Чл. 9. Машините, превозните средства (вагони, автомобили, коли и пр.), съоръженията и инструментите и инвентарните предмети се оценяват по фактурната им стойност, включително разноските по доставката и монтажа им след спадане на 1% годишно за амортизация, умножена както следва:

за набавените до края на 1940 г. - 2 пъти;

за набавените от 1 януари 1941 г. до края на 1943 г. - 1,5 пъти;

за набавените след 1 януари 1944 г. - 1 път.

За набавянето е меродавна датата на фактурата.

За машини и други набавени преди 1 януари 1938 г., ако фактурите не са налице, важи набавната стойност по инвентара. Ако и последният липсва - по пазарната им стойност.

Превозните и други машини, които са прехвърлени с нотариален акт, се оценяват по горния начин въз основа на цената, означена в същия акт.

Чл. 10. Акциите и дяловете се оценяват по вътрешната им стойност, определена от дружеството най-късно до 30 април 1947 г. по баланса към 31 декември 1946 г. и проверена от органите по приложението на настоящия закон.

Дяловете от кооперативни сдружения се вземат по номиналната им стойност.

Чл. 11. Участията (не в акции и дялове) се вземат според съответния дял от имуществото, оценено съгласно този закон.

Чл. 12. Наличността в пари, влогове, вземания и дългове, се оценяват по номиналната им стойност.

Чл. 13. Стоките и материалите се оценяват по правилата в Наредбата-закон за търговските книги.

Чл. 14. Оценката на мините, кариерите и концесионните предприятия се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 15. Лицата, подлежащи на облагане по този закон, са длъжни да подадат декларация по образец, установен от Министерството на финансите.

Декларациите се подават най-късно до 31 май 1947 г. в данъчното управление, а където няма такова - в съответната община по местожителството на данъкоплатеца, а тези които живеят в чужбина - където имат най-голямото си имущество.

Лицата, които се намират на учение, на военна служба, на лечение, в затвор или някъде на временно пребиваване, подават декларация където е местожителството им.

Чл. 16. Подадените в срок, но неподписани декларации, се връщат на подателя им за подпис. На присъствуващия подател декларацията се връща лично и се поканва да я подпише, а на отсъствуващия се изпраща, като му се дава седемдневен срок за подписване. Ако декларацията не бъде подписана и върната в този срок, счита се, че няма такава.

Чл. 17. За сънаследническите имущества декларациите се подават от всички сънаследници поотделно за припадащата им се част при съответно спазване разпорежданията на чл. 3.

Чл. 18. След изтичане срока за подаване декларациите и най-късно до 10 дни общинският кмет изпраща на данъчния началник всички постъпили декларации и приемателния списък.

По подадените декларации се извършват проверки от органите на Министерството на финансите, както и от тези на Българска народна банка, Българска земеделска и кооперативна банка, общините и др., ако бъдат натоварени от министъра на финансите.

Ако при проверката по подадените декларации, извършена от данъчните или други органи, на които е възложена, се констатират разлики от по-малко декларирано облагаемо имущество, облагането на тези разлики се извършва от първоначалната комисия:

а) служебно, в случай че разликата е между декларираната и установена при проверката облагаема стойност на един и същ вид имущество, и

б) въз основа на акт, съставен от проверителя, в случай че разликата е в резултат на укрито по вид имущество.

Първоначалната комисия има състава, предвиден в Закона за данък върху общия доход. Нейните решения се съобщават писмено на данъкоплатеца и подлежат на обжалване по реда и условията, предвидени в същия закон.

Чл. 19. Деклараторът сам оценява и вписва в декларацията си стойността на облагаемото имущество.

Чл. 20. Държавните, общински и обществени учреждения и частните предприятия и лица са длъжни, при поискване от органите, натоварени с проверката, да дават своевременно сведения във връзка с установяване имуществото на данъкоплатеца.

Чл. 21. При определяне данъка на физическите лица като необлагаеми се спадат:

1. за сам данъкоплатец - 250 000 лв.

2. за данъкоплатец с двучленно семейство - 300 000 лв.

3. за данъкоплатец с тричленно семейство - 350 000 лв.

4. за данъкоплатец с по-голямо от тричленно семейство, за всеки член в повече - 50 000 лв.

За членове на семейството се считат посочените в чл. 3 лица.

Данъкът се изчислява след като от установеното чисто имущество се спаднат съответно горепосочените необлагаеми суми, в зависимост от семейното положение на данъкоплатеца към 17 март 1947 г.

При определяне на данъка оценката на имуществото се закръглява в хиляди в полза на държавата.

Чл. 22. Данъкът на физическите лица се изчислява върху чистото имущество, след спадане на необлагаемите по чл. 21, по следната таблица:

Данъкът на юридическите лица се изчислява по 2% върху чистото имущество - установено по правилата на настоящия закон.

Чл. 23. (*) Данъкът върху представените при изтеглянето и обмяната от 10 до 17 март 1947 г. банкноти и 3% съкровищни бонове се изчислява, след спадане по 2000 лв. на член на семейството, по следната таблица:

При определяне данъка боновете се вземат по тяхната стойност, включително и лихвите, намалена с 10%, като облагаемата маса се закръглява на 100 лв. в полза на държавата.

Минималният дължим данък не може да бъде по-малък от 100 лв.

На облагане по този член подлежат всички физически и юридически лица, с изключение на освободените по чл. 5, точки 1, 2 и 3, както и кредитните предприятия.

Обложените по тази таблица суми не се включват в облагаемата маса, при изчисление на данъка по таблицата на чл. 22.

При изчисление на данъка по този член не се спадат необлагаемите суми по чл. 21 и дългове.

Не се облагат по таблицата към този член сумите, произходящи:

1. от извършени продажби на стоки на 7 и 8 март 1947 г., а от продажби на спирт и тютюневи изделия от производители и от продажби на хранителни продукти от 7 до 11 март 1947 г. включително, доказани с фактури;

2. от продажби на недвижими имоти и добитък, извършени от 1 февруари 1947 г. до 6 март включително, доказани с документи с автентична дата, а за дребния добитък - с общинско удостоверение;

3. от документирани дарения, по случай чествувания на артисти и други хора на науката и изкуствата, направени от 1 януари 1947 г. насетне;

4. (изм. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) от осребрени платежни заповеди, издадени от публичноправни тела, от 15 февруари 1947 г. насетне, установени с документи от учреждението-платец;

5. (изм. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) от заеми и от тегления по дебиторни и кредиторни сметки при кредитни институти от 15 февруари до 6 март 1947 г. включително, установени с документи от същите институти;

6. от помощи за възстановяване опожарени сгради и покъщнина, получени от борци против фашизма, чрез Министерството на социалната политика, от 1 януари 1947 г. насетне, установени с документ от последното;

7. (нова - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) от помощи, получени от 1 януари 1947 г. насетне от държавни, държавно-автономни, общински и обществени учреждения, които се отчитат пред държавни учреждения, установени с документи от съответните учреждения;

8. (нова - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) кооперативните сдружения за сумите набрани от влогове, дялове и членски вноски, направени от членовете им - кооператори от 1 март 1947 г. насетне;

9. (нова - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) от продажби на превозни, земеделски и други машини на стойност над 25 000 лв., извършени от 1 февруари 1947 г. до 6 март 1947 г. включително, доказани с документи с автентична дата;

10. (нова - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) от тегления по заеми, влогове, дебиторни и кредиторни сметки при кредитни и спестовни институти на 7 и 8 март 1947 г., установени с документи от същите институти;

11. (нова - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) от продажби на имущества от изселници и преселници, установени с документи от съответното общинско управление.

(**) Горните документи се представят най-късно до 30 април 1947 г. в съответното данъчно управление, заедно с писмена декларация, имаща значение на положена решителна клетва, в която се означава какви части от получената сума са изразходвани и че представената за обмяна сума е остатък от нея.

Чл. 24. За определяне на данъка по чл. 23 не се подава декларация; за такава служи описът-бележка, предвидена в Наредба № 21 от 1947 г. на Българската народна банка.

Данъкът е дължим безлихвено от деня на депозиране банкнотите и боновете за изтегляне и обмяна.

Чл. 25. Данъкът се изчислява по размера на таблицата към чл. 23 от учрежденията, при които се намират описите-бележки за представените при изтеглянето и обмяната банкноти и бонове.

Чл. 26. Данъкът на юридическите лица, а също така и на едноличните фирми, които водят търговски книги, върху представените при изтеглянето и обмяната от 10 до 17 март 1947 г. банкноти и 3% съкровищни бонове се изчислява по таблицата на чл. 23, при което вместо необлагаеми по ал. 1 на същия член се спадат:

1. 3% от сумата на собствените и чужди средства, вложени в предприятието, ако сборът им е до 1 000 000 лв.

Необлагаемата сума в този случай не може да бъде по-малка от 15000 лв.;

Размерът на собствените и чужди средства се установява по баланса на предприятието към 31 декември 1946 г.

З а б е л е ж к а. Когато необлагаемата сума, при който и да е следващ разряд по горната таблица, е по-малка от тази на предшествуващия, спада се максималната необлагаема сума от предшествуващия разред.

Необлагаемата сума се установява с писмена декларация на данъкоплатеца, която има значение на положена решителна клетва. Тази декларация се подава до съответното данъчно управление най-късно до 30 април 1947 г.

Чл. 27. Необлагаемите по настоящата глава V суми, се включват в имуществото за облагане по глава IV.

Чл. 28. След удържане данъка по чл. 23, остатъкът от влога по описа-бележка се минава на лихвена сметка на името на притежателя му в кредитен или влогов институт, посочен от самия вложител. Това посочване трябва да стане най-късно до 30 април 1947 г. включително, иначе влогът се минава по лихвена сметка на притежателя му в Пощенската спестовна каса, ако е до 300 000 лв., а ако е по-голям - в Българската земеделска и кооперативна банка за кооперативните сдружения и в банка "Български кредит" - във всички други случаи.

Чл. 29. Данъкът върху имуществата по този закон се събира без връхнини и се внася изцяло на държавен приход по специална сметка при Българската народна банка.

Чл. 30. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) Данъкоплатците сами изчисляват данъка и го внасят в следните срокове:

1/6 до 31 август 1947 г.;

1/6 до 30 ноември 1947 г.;

1/6 до 31 май 1948 г.;

1/6 до 30 ноември 1948 г.;

1/6 до 31 май 1949 г. и

1/6 до 30 ноември 1949 г.

В горните срокове се внася и данъкът върху констатираните разлики в повече и укрито облагаемо имущество.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) Прави се намаление на данъка така:

1. 10% ако в първия срок на всяка година се изплатят двете шестинки за същата година;

2. 15%, ако:

а) до 31 август 1947 г. се изплатят всички шестинки за 1947 г. и 1948 г., и

б) до 31 май 1948 г. се изплатят всички шестинки за 1948 и 1949 г. при условие, че двете шестинки за 1947 г. са изплатени до същата дата, и

3. 20%, ако до 31 август 1947 г. се изплати целият данък.

За несвоевременно внасяне на данъка се събира 1% лихва месечно или част от месеца, а събирането му се извършва по реда на Закона за събиране на преките данъци.

Чл. 31. Следващият се данък се събира:

а) с увеличение 10%, когато декларацията е подадена през течение на 30 дни след изтичане на законния срок за подаването й;

б) с увеличение 2% месечно върху данъка, за разликата между декларираната и установената по безспорен начин при проверката облагаема стойност;

в) в двоен размер, когато не е била подадена декларация или ако е била подадена след изтичане на продължения с 30 дни законен срок, съгласно буква "а".

В двоен размер се определя данъкът и за частта от недекларираното по вид имущество.

Чл. 32. Увеличението 10% и 2% се изчислява и събира заедно с данъка по декларацията, а за случаите, при които данъкът се събира в двоен размер - по съставен акт и постановление.

Чл. 33. С глоба от 500 до 20 000 лв. се наказват членовете на облагателните комисии за всяко неоправдано отсъствие, както и лицата, които отказват да дадат исканите от данъчната власт сведения, изобщо длъжностните и частни лица, които не изпълняват задълженията си по настоящия закон.

Чл. 34. Лицата, които установяват имуществото или определят данъците по настоящия закон, ако съзнателно увредят някой данъкоплатец, се наказват съгласно чл. 431 от Наказателния закон.

За издаване на служебна тайна наказанието е по чл. 442 от Наказателния закон.

Чл. 35. Предвидените по-горе глоби се налагат от първоначалната комисия въз основа на акт, съставен от органите по проверката, издадените от комисията постановления се обжалват по реда, предвиден в книга шеста, глава V от Закона за наказателното съдопроизводство.

Наказателното преследване, за което се предвижда затвор, се възбужда от съдебната власт и по повод на анкета, извършена от орган на финансовата власт.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 146 от 1947 г.) Възлага се на министъра на финансите да издава тълкувателни нареждания по прилагането на настоящия закон, при което се държи сметка и за разпоредбите във връзка с обмяната на банкнотите и боновете, както и за обичайната практика.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на финансите.

Бел. ред. Сиела Норма

(* Бел. ред. Сиела Норма) Виж Наредба № 21 от 1947 г. за изтегляне от обращение на банкноти и 3% държавни съкровищни бонове (ДВ, бр. 54 от 1947 г., попр., бр. 57 от 1947 г., доп., бр. 93 от 1947 г., попр., бр. 95 от 1947 г.)

(** Бел. ред. Сиела Норма) С § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за еднократен данък върху имуществата (ДВ, бр. 146 от 1947 г.) са продължени следните срокове:

по чл. 15: а) за лицата, живущи в България - до 30 юни 1947 г. включително; б) за лицата, живущи в чужбина - до 31 август 1947 г. включително;

по чл. 23 и 26 - до 30 юни 1947 г. включително.

Виж и Наредба за продължаване сроковете по Закона за еднократен данък върху имуществата (ДВ, бр. 119 от 1947 г.) и Постановление № 6 на Министерския съвет от 1947 г. за продължаване срока за подаване декларации по Закона за еднократен данък върху имуществата (ДВ, бр. 124 от 1947 г.)

Всички парични суми в текста на закона са съобразно текста, обнародван в "Държавен вестник", и не са привеждани в съответствие с паричните реформи.

Законът за еднократен данък върху имуществата е приет Великото народно събрание, в 59-о заседание, държано на 3 април 1947 г.