Държавен вестник, брой 143 от 27.VI

Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Застраховането и презастраховането става изключително право на държавата и се възлага на държавен застрахователен институт.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Държавният застрахователен институт е автономно предприятие и отделна юридическа личност, със седалище в гр. София. Той може да открие служби и в други населени места.

Чл. 3. Държавният застрахователен институт сключва застраховките по доброволно съгласие със застрахованите, а в случаите, предвидени в нарочни закони, и със задължително тяхно участие.

Чл. 4. След влизането на настоящия закон в сила не могат да се създават, под каквато и да е форма, застрахователни предприятия. Всякакви договори от застрахователен характер, сключени след влизането на настоящия закон в сила със застраховател извън Държавния застрахователен институт, с изключение на презастрахователните, са нищожни по право.

(Нови ал. 2, 3 и 4 - ДВ, бр. 223 от 1948 г., отм.- ДВ, бр. 194 от 1950 г.)

Чл. 5. Държавният застрахователен институт не може да извършва други действия освен тия, свързани със застраховането и с управлението и оползотворяването на резервите и фондовете му и стопанисването на имотите му.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 223 от 1948 г., попр. - ДВ, бр. 257 от 1948 г.) Дейността на презастрахователното дружество, основано с участието на ДЗИ, се състои само в приемане и предаване на презастраховки и в управление и оползотворяване на резервите и фондовете му. То може да участвува в застрахователни и презастрахователни дружества в чужбина, а такива може да участвуват в него.

Чл. 6. От деня на влизане на настоящия закон в сила застрахованите състави и имуществата на заварените акционерни застрахователни дружества (български и чуждестранни), взаимнозастрахователни сдружения, малки застрахователни сдружения, на държавните и държавно-автономни застрахователни служби и фондове и на съществуващите по силата на особени закони при отделни ведомства и професионални сдружения застрахователни, пенсионни и посмъртни каси и фондове, без включените в Института за обществени осигуровки, държавните пенсионни фондове и пенсионните фондове на служителите при Българска народна банка и мини "Перник", преминават изцяло и по право върху Държавния застрахователен институт.

В същия момент упоменатите в ал. 1 застрахователни дружества, сдружения, фондове и каси престават да съществуват самостоятелно.

Областният съд вписва тия обстоятелства в търговския регистър, по предложение на института.

Управителните и проверителни съвети на прекратените дружества са длъжни да обнародват балансите им за 31 декември 1945 г. и да свикат в законния срок общите събрания на дружествените членове, пред които да се отчетат за изтеклата година.

(Нова ал. 5 - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Заварените в ликвидация застрахователни дружества не минават към Държавния застрахователен институт, а продължават ликвидацията под негов надзор. Държавният застрахователен институт може да поеме и по негово искане ликвидаторите на такива дружества са длъжни да му прехвърлят още неликвидираните застрахователни състави заедно със съответните им резерви и имуществото, в което са вложени средствата на последните. Последната алинея има тълкувателен характер.

Забележка. Относно малките застрахователни сдружения (посмъртни и пенсионни фондове и каси, включително съществуващите по силата на особени закони) прилагането на чл. 6 се отлага временно и те продължават да действуват под надзора на Държавния застрахователен институт, докато Министерският съвет по доклад на института, постанови да бъдат включени и те в него.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Национализират се презастрахователните предприятия.

(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 257 от 1948 г., изм.- ДВ, бр. 194 от 1950 г.) От деня на влизане на настоящия закон в сила активите и пасивите на тия дружества, както и презастрахователните им портфейли преминават изцяло и по право към Държавния застрахователен институт. Всички функции на управителните им и проверителни съвети, на централните им управления и на общото събрание на акционерите по право престават и преминават към Държавния застрахователен институт. До неговото основаване тия функции се упражняват от Държавния застрахователен институт.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 257 от 1948 г., изм.- ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Държавният застрахователен институт встъпва по право във всички презастрахователни договори, сключени от национализираните презастрахователни дружества, както и във всички процеси, заведени от тях или против тях.

На акционерите на национализираните презастрахователни дружества се връща внесеният от тях основен капитал, в размер на номиналната стойност на акциите, от Държавния застрахователен институт.

(Ал. 5 изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Акционерите на национализираните предприятия, техните служители, клиенти и контрагенти, не могат да търсят от българската държава, от Държавния застрахователен институт каквито и да било обезщетения, освен указаните в настоящия закон.

Чл. 8. Всички застраховки, сключени до влизането на настоящия закон в сила, запазват действието си съгласно условията, при които са сключени, и преминават по право върху Държавния застрахователен институт.

Застраховките при организираните на застрахователно-технически начала посмъртни и пенсионни фондове и каси, включително съществуващите по силата на особени закони, преминават върху института като обособени застраховани състави.

Държавният застрахователен институт има право да приспособи застрахованите суми, пенсии и обезщетения по заварените застраховки, като ги постави в застрахователно техническо съответствие с надлежните резерви и фондове на всяко от включените в него дружества, сдружения, фондове и каси.

Чл. 9. Държавният застрахователен институт встъпва по право във всички презастрахователни договори, сключени от включените в него дружества, сдружения, фондове, каси и служби с български или чуждестранни презастрахователи.

Държавният застрахователен институт встъпва във всички съдебни процеси, заведени от или против включените в него дружества, сдружения, фондове, каси и служби.

Чл. 10. На акционерите от акционерни застрахователни дружества (български и чуждестранни) Държавният застрахователен институт връща внесения от тях основен капитал в размер на номиналната стойност на акциите им.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Ако връщането на капитала закъснее повече от една година, на акционерите се плаща лихва в размер на лихвата, плащана от Българска инвестиционна банка по спестовните влогове.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 146 от 1946 г.) Правото върху стойността на акциите се изсрочва в три години от деня, в който институтът обяви изплащането.

(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Държавният застрахователен институт има правото да прихваща от капитала, който дължи на акционерите на бившите акционерни застрахователни и презастрахователни дружества, суми за покриване на щетите, причинени на института от неправилните действия на общите събрания, управителните съвети и служителите на акционерните застрахователни и презастрахователни дружества.

(Нова ал. 5 - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) На акционерите ще се изплати номиналният капитал на притежаваните от тях акции: първите 30 000 лева в пари, а останалите - в облигации, издавани от държавата.

Чл. 11. Включените в института по силата на настоящия закон дружества, сдружения, фондове и каси, техните членове и служители, както и застрахованите при тях лица, не могат да търсят от българската държава или от Държавния застрахователен институт каквото и да било обезщетение.

Чл. 12. До преустройството и включването им в съответните отдели на Държавния застрахователен институт застрахованите състави и имущества, преминали върху института по силата на чл. 6, остават под обособено управление с наличния при влизане на този закон в сила персонал на съответните застрахователни дружества, сдружения, фондове, каси и служби и застрахователната дейност на последните продължава без прекъсване от името и за сметка на института.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) С влизането на закона в сила функциите на управителните съвети на включените в института застрахователни дружества, сдружения, фондове, каси и служби се поемат от управителя на института, а директорите и прокуристите им запазват пълномощията си и действуват като органи на института и са лично отговорни за добрия ход на службата и за всяко неправомерно накърнение на повереното им имущество до освобождаването им от управителя на института, който може да назначи на тяхно място временни управители.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.) Държавният застрахователен институт се управлява от управител, който ръководи делата на института и го представлява пред всички власти и учреждения, предприятия и лица. Институтът може да се представлява и от други лица, упълномощени от управителя или негов заместник. В това управление управителят е подпомогнат от един подуправител.

При отсъствие управителят се замества от подуправителя.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.) При главното управление на ДЗИ има необходимия брой дирекции с поделения, юрисконсулти, секретариат и общи отдели.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.) Управителят и подуправителят се назначават и уволняват с указ, по представление на министъра на финансите, с решение на Министерския съвет. Директорите се назначават и уволняват по представление на управителя на института от министъра на финансите, с одобрение на министър-председателя.

Назначаването и уволняването на всички останали служители на института става със заповед на управителя на института или на упълномощеното от него лице.

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 20. Длъжностните лица по ведомството на Държавния застрахователен институт имат правата и задълженията на държавни служители и участвуват в пенсионния фонд на същите.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Заплатите на служителите при института се определят с отделен щат, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.) За придобиването на нови застраховки и за редовното поддържане на старите Държавният застрахователен институт си създава мрежа от външни органи. Техните условия за работа, както и правата и задълженията им, се определят с особен правилник.

Чл. 23. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 146 от 1946 г., изм., бр. 223 от 1948 г., попр., бр. 257 от 1948 г.) Разходите по издръжка на института се извършват по бюджета, който се утвърждава от Министерския съвет.

Произвеждането на бюджетните разходи става по особен правилник.

Разпоредбите на Закона за бюджета, отчетността и предприятията не са задължителни за института.

Институтът обнародва всяка година отчет за дейността си заедно с годишната равносметка и приходо-разходните сметки на отделните клонове. Равносметката се обнародва и в "Държавен вестник".

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.; ал. 1 попр. - ДВ, бр. 108 от 1948 г.) Управителят представя чрез министъра на финансите на Министерския съвет отчет за дейността на института, годишната равносметка и сметката "Загуби и печалби" на отделните клонове най-късно до 31 май всяка година.

Начинът на съставянето отчета, годишната равносметка, сметката "Загуби и печалби", както и разпределянето на общите разходи, влагането на техническите резерви и фондове и използуването и разходването на фондовете, се урежда с правилника за прилагането на настоящия закон.

Върховният контрол върху дейността на института се упражнява от Министерския съвет чрез министъра на финансите.

Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.) С одобрение на отчета от Министерския съвет, управителните органи се освобождават от отговорност за отчетната година.

Това освобождаване от отговорност има сила само по отношение на обстоятелствата, отбелязани в отчета, равносметката и сметката "Загуби и печалби".

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 30. (Попр. - ДВ, бр. 146 от 1946 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 31. (Попр. - ДВ, бр. 146 от 1946 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.)

Чл. 32. Средствата на техническите резерви по животозастраховките и по застраховките, по които се плащат ренти, и на фондовете на института се влагат по следния начин:

а) в български държавни или гарантирани от държавата ценни книги и в заеми срещу залог на такива до 80% от борсовия им курс;

б) в гарантирани от държавата заеми на доходоносни държавни и обществени предприятия при обезпечаване на лихвите и погашенията;

в) (изм. - ДВ, бр. 223 от 1948 г., попр. - ДВ, бр. 257 от 1948 г.) в облигации, издавани от Българската инвестиционна банка срещу залог на ипотечния й портфейл;

г) в заеми срещу собствени застраховки по живот до размер на откупната им стойност;

д) в местни доходоносни недвижими имоти;

е) в първа ипотека на такива имоти до размер 60% от стойността им. Сключените от Държавния застрахователен институт ипотеки не подлежат на подновяване, предвидено в чл. 55 от Закона за привилегиите и ипотеките. Вписването на тия ипотеки, извършено при сключването им, ги запазва до събирането на обезпечените с тях вземания;

ж) (изм. - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) на влог в Българската инвестиционна банка, който влог тя олихвява при най-благоприятни условия, като предепозирани суми.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г., попр. - ДВ, бр. 108 от 1948 г., изм. - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Плановите печалби по разните застрахователни клонове се разпределят както следва:

10% за общ запасен фонд на института;

20% за сигурностен фонд на съответния клон;

до 5% за фонд "Премии и социални мероприятия и подобрения бита на служителите при института".

Остатъкът се отчита по наполовина в общия фонд за предпазни мероприятия на института и на приход в държавното съкровище.

От свръхплановата печалба 50% се внася в приход на държавното съкровище, 50% се внася във фонд "Премии и социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите".

Чл. 34. Който сключва или посредничи за сключване на застраховки след влизане в сила на настоящия закон със застраховател извън Държавния застрахователен институт, се наказва с глоба от 50 000 до 500 000 лева.

Чл. 35. (Попр. - ДВ, бр. 146 от 1946 г.) Който дава неверни сведения за сметките, правата или задълженията на дружествата, сдруженията, фондовете и касите, включени в Държавния застрахователен институт, или укрие техни активи, или посочи несъществуващи техни пасиви, или ги посочи в размер, по-голям от действителния, се наказва със строг тъмничен затвор и глоба от 100 000 лева до 1 000 000 лева.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Който посредничи (уговаря и взема предложения) за сключване на застраховки без да е натоварен за това от института, или след като му е отнето това право, се наказва с тъмничен затвор до 6 месеца и глоба от 5000 до 100 000 лв. или с едно от двете наказания.

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Деятели, които отстъпват под каквато и да е форма изцяло или част от следващите им се възнаграждения на отделни застраховани, се наказват с глоба от 5000 до 100 000 лв. и им се отнема правото да бъдат повече деятели или други органи на института.

Чл. 36. Държавният застрахователен институт и издаваните от него полици се освобождават от данъци, налози, берии и гербов налог, включително и от облагането по Закона за противопожарната защита.

Чл. 37. Върху вземания от застраховки по "живот", "злополука", "болест" или "инвалидност", доколкото не надминават 100 000 лева, не може да се налага запор и извършва принудително изпълнение, нито се събира данък върху имоти, придобити по безвъзмезден начин.

Чл. 38. Държавният застрахователен институт има право да предяви иск за унищожаването изцяло или отчасти на всяка сделка и спогодба, сключена недобросъвестно или при явно ощетяване между застрахователно дружество и застраховани или трети лица след 17 септември 1944 г.

За тези искове се допуска обезпечение без гаранция.

Решенията на първоинстанционните съдилища подлежат на предварително изпълнение.

Чл. 39. На отделните застрахователни дружества, сдружения, фондове и каси, подлежащи на включване в института, се забранява след обнародване на настоящия закон в "Държавен вестник":

а) да прехвърлят върху трети лица каквито и да било свои имоти и права;

б) да преоценяват активите и пасивите си;

в) да отпускат каквито и да било аванси на свои инспектори и деятели с дебитни салда;

г) да назначават нови чиновници, инспектори и деятели, както и да увеличават заплатите им или да им дават извънредни възнаграждения, освен даваните дотогава или законоустановените впоследствие;

д) да поемат каквито и да било нови задължения, освен по застраховките.

Считат се недействителни спрямо Държавния застрахователен институт изброените по-горе сделки, ако са извършени след 1 април 1946 г.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.; ал. 1 попр. - ДВ, бр. 108 от 1948 г.) Прослуженото време в застрахователните и презастрахователни предприятия се зачита за класиране и пенсия. При пенсионирането на такива лица се прилагат разпорежданията на чл. 27а, 27б и 27в от Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените осигуровки (ДВ, бр. 129 от 11 юни 1946 г.)

(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 108 от 1948 г.) Когато такива лица, преминали на служба в института, до влизане в сила на настоящите изменения, съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените осигуровки (ДВ, бр. 129 от 11 юни 1946 г., § 8, чл. 27а, ал. 2 и 3), трябва да довнесат в Пенсионния фонд разлики до 12,5%, сумите за тия разлики се внасят от института, а когато такива лица не са правили вноски във фонда "Обществени осигуровки" или в Осигуровката за умствени работници, институтът внася цялата вноска от 12,5% .

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 108 от 1948 г.) Зачита се за класиране и пенсия и времето, прекарано на служба като районен инспектор, застрахователен деятел, деятел-инкасатор или стажант-деятел при Държавния застрахователен институт или по-рано при застрахователните предприятия, на лица, които са имали или имат за главно занятие застрахователнодеятелска дейност.

Категоризирането на същите, относно размера на пенсиите, както и в кои случаи им се зачита работното време и за чия сметка се правят вноските по Закона за пенсиите за изслужено време, се определя от Правилника на външната служба на института.

7,5% от вноските, дължими от същите лица, съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите за изслужено време (ДВ, бр. 129 от 11 юни 1946 г., § 14, чл. 38, б. "е") за зачетено минало време, се внасят от института, останалите 5% - от самите лица.

Чл. 41. Служителите на Държавния застрахователен институт се подбират предимно измежду персонала на дружествата, учрежденията, сдруженията, фондовете и касите, включени в института и от персонала на учреждението за държавен надзор върху частните застрахователни предприятия.

Чл. 42. Съкратените служители при включването на застрахователните предприятия и уредби в института, се ползуват с придобитите права по трудовите закони, както и с тия придобити по вътрешните правилници на отделните предприятия, освен ако са уволнени за фашистка дейност.

(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 146 от 1946 г.) При освобождаване от длъжност на директорите и прокуристите, трудовите им договори с включените в Държавния застрахователен институт дружества, сдружения, фондове, каси и служби, се прекратяват и те нямат право на възнаграждение, по-голямо от това, предвидено в трудовите закони.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.) Бюджетите на учреждението за държавен надзор върху частните застрахователни предприятия и спестовно-строителни дружества, на застрахователните отдели при Българската земеделска и кооперативна банка и на включените в института застрахователни дружества, сдружения, фондове, каси и служби, се смятат упражнени до края на 1946 година от института.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г.) Правата на деятелите по сключени от тях застраховки до включването на частните застрахователни предприятия в института се запазват до изтичане или прекратяване на застраховките, като размерът на уговорените възнаграждения се уеднаквява към определен с наредба на управителния съвет на института среден (за всички деятели) процент.

Чл. 45. Първите управител и подуправители и членове на управителния съвет, без директорите, се назначават по доклад на министъра на финансите от Министерския съвет с указ, веднага след обнародването на закона. Първите директори се назначават от министъра на финансите по предложение на дирекционния съвет на института в течение на три месеца от обнародването на закона.

До назначаването на директорите дирекционният съвет се състои от управителя и подуправителите.

Чл. 46. Учреждението за Държавен надзор върху частните застрахователни предприятия и спестовно-строителни дружества се закрива, като надзорните му функции се поемат от Държавния застрахователен институт, към който минават временно и неговите служители.

Имуществото на учреждението се предава на института.

Чл. 47. Настоящият закон влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник" и отменя всички закони, доколкото противоречат на неговите разпоредби.

Законът за Държавен застрахователен институт е приет от 26-о Народно събрание, първа сесия, шестдесет и осмо заседание, на 29 май 1946 г. Обнародван е с Указ № 41 от 8 юни 1946 г. на Регентите на България, като изпълнението му се възлага на министъра на финансите.

Бел. ред. Сиела Норма

(Бел. ред. Сиела Норма) Размерите на глобите в текста на закона са приведени в съответствие с паричната реформа по ПМС № 405 от от 11 май 1952 г. за провеждане на парична реформа, премахване купоните за хранителните продукти и намаляване държавните цени на дребно (Изв., бр. 40 от 11 май 1952 г.).

Предвидените наказания в чл. 35 (строг тъмничен затвор) и в чл. 35а (тъмничен затвор до 6 месеца) са заменени с лишаване от свобода, съгласно чл. 337 от Наказателния закон от 1951 г.