Държавен вестник, брой 27 от 4.IV

Чл. 1. (1) Органите за държавен и народен контрол в Народна Република България образуват единна система, която съчетава в организацията и дейността си централизма и демократизма, държавното и общественото начало.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1976 г., бр. 49 от 1981 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г.) Органите за държавен и народен контрол работят под ръководството на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет на Народна република България.

Чл. 2. (1) Контролът, упражняван от органите за държавен и народен контрол, обхваща дейността на министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети и специализираните органи на народните съвети, учрежденията, държавните стопански организации и кооперативните организации.

(2) Извън контрола по този закон е дейността на политическите партии, организационната, идейно-политическата, културно-просветната, научната и творческата дейност на обществените организации, правораздавателната дейност на съдебните и арбитражните органи и на особените юрисдикции, дейността на прокуратурата по упражняване на надзор за законност и определената от Държавния съвет специална дейност на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи.

Чл. 3. Държавните органи, организациите, длъжностните лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите за държавен и народен контрол при изпълнение на възложените им задачи.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Органите за държавен и народен контрол съдействуват за изпълнение на актовете на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет, за развитие на социалистическата икономика, за осъществяване на социалната и културната политика за укрепване на държавната дисциплина и социалистическата законност и за усъвършенствуване работата на държавния апарат.

Чл. 5. Органите за държавен и народен контрол:

1. упражняват контрол за изпълнение на законите, на актовете на държавните органи и стопанските и обществените организации, на плановете за обществено-икономическото развитие на страната, за разкриване на резервите в народното стопанство, за повишаване обществената производителност на труда, за ефективно разходване на материалните и финансовите средства, за правилно използуване на трудовите ресурси, за повишаване качеството на продукцията и за опазване на природната среда;

2. съдействуват за внедряване на научна организация на производството, труда и управлението, за разгръщане на социалистическото съревнование и за въвличане на трудещите се в управлението на държавата и обществото;

3. водят борба против нарушенията на държавната дисциплина, проявите на бюрократизъм, ведомствения подход, безстопанствеността, разточителството, посегателствата върху социалистическата собственост и злоупотребата със служебното и общественото положение.

Чл. 6. (1) При осъществяване на своята дейност органите за държавен и народен контрол полагат грижи за предотвратяване на нарушенията, за разкриване на причините и условията за допускането им и вземат мерки за тяхното отстраняване.

(2) Те дават гласност на резултатите от извършените проверки чрез обществените организации, печата, радиото, телевизията и други средства.

Чл. 7. (1) Органи за държавен и народен контрол са:

1. Комитетът за държавен и народен контрол;

2. окръжните комитети за държавен и народен контрол;

3. градските комитети за държавен и народен контрол;

4. районните комитети за държавен и народен контрол;

5. селските общински комитети за държавен и народен контрол;

6. комисиите и групите за народен контрол.

(2) Градският комитет за държавен и народен контрол в София има права на окръжен.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1976 г., бр. 49 от 1981 г., бр. 27 от 1986 г.) Комитетът за държавен и народен контрол е висш специализиран държавно-обществен орган за общ контрол. Той работи под непосредственото ръководство на Министерския съвет и отчита дейността си пред него.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.)

Чл. 9. (1) Комитетът за държавен и народен контрол се състои от председател, заместник-председатели и членове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1976 г., бр. 49 от 1981 г., бр. 27 от 1986 г.) Председателят на Комитета за държавен и народен контрол се избира от Народното събрание. Заместник-председателите на комитета се назначават от Държавния съвет, а членовете му се утвърждават от Министерския съвет по предложение на председателя на Комитета за държавен и народен контрол.

Чл. 10. (1) Окръжните, градските, районните и селските общински комитети за държавен и народен контрол са специализирани държавно-обществени органи за общ контрол, изградени на териториален принцип. Те работят под непосредственото ръководство на по-горестоящите комитети за държавен и народен контрол и отчитат пред тях своята дейност.

(2) С решение на Комитета за държавен и народен контрол могат да се създават комитети за държавен и народен контрол и на производствен принцип.

Чл. 11. (1) Окръжните, градските, районните и селските общински комитети за държавен и народен контрол се състоят от председател, заместник-председател и членове.

(2) Щатните председатели и заместник-председатели се назначават от председателя на Комитета за държавен и народен контрол, а съставите на комитетите се утвърждават на сесия на съответните народни съвети.

Чл. 12. Окръжните, градските, районните и селските общински комитети за държавен и народен контрол информират за своята дейност народните съвети, които са утвърдили съставите им.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Комисиите и групите за народен контрол са изборни обществени органи за контрол. Те работят под непосредственото ръководство на по-горестоящия комитет за държавен и народен контрол.

(2) Комисиите за народен контрол се изграждат в учреждения, стопански и обществени организации, войскови поделения, населени места и квартали.

(3) Групите за народен контрол се изграждат в по-малки обекти или за извършване на определена дейност.

Чл. 14. (1) Комисиите и групите за народен контрол се избират на общи събрания (конференции) на трудещите се за срок от две години. Те отчитат своята дейност пред колективите, които са ги избрали, и пред по-горестоящият комитет за държавен и народен контрол.

(2) Народните контрольори, които не са оправдали оказаното им доверие, могат да бъдат отзовани предсрочно.

(3) Избирането, отчитането и отзоваването стават по ред, установен от Комитета за държавен и народен контрол.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Комитетът за държавен и народен контрол може да привежда структурата на органите за държавен и народен контрол в съответствие с измененията на административната структура.

Чл. 16. (1) При изпълнение на възложените им задачи органите за държавен и народен контрол имат право:

1. да извършват проверки, да изискват документи, справки, отчети, сведения и обяснения от ръководители, служители, работници и други лица;

2. да изискват от научни и други учреждения и организации извършването на анализи и даването на заключения;

3. да привличат за участие в проверките нещатни сътрудници и специалисти, като им възлагат отделни проучвания, даване на заключения и мнения;

4. на свободен достъп в министерствата, другите ведомства, учрежденията и организациите, както и да присъствуват на заседания на техните ръководни органи.

(2) Когато е необходимо, лицата по т. 3 на предходната алинея се освобождават от основната им работа до 20 работни дни годишно със запазване на трудовото им възнаграждение. Освобождаването се съгласува със съответните ръководители.

Чл. 17. Комитетът за държавен и народен контрол:

1. упражнява цялостен контрол по този закон;

2. ръководи и организира дейността на всички органи за държавен и народен контрол;

3. упражнява контрол в министерствата и другите ведомства, подчинени непосредствено на Министерския съвет, както и в централните организации;

4. при условията на чл. 2, ал. 2 упражнява контрол в системата на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи;

5. насочва, координира и проверява дейността на органите за специализиран контрол, взема мерки за осигуряване на единство в контрола и за повишаване на неговата резултатност;

6. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1976 г., бр. 49 от 1981 г., бр. 27 от 1986 г.) прави предложения за промени в законите пред Министерския съвет, а за другите нормативни актове - пред органите, които ги издават;

7. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1976 г., бр. 49 от 1981 г., бр. 27 от 1986 г.) информира Министерския съвет за извършени проверки и прави предложения за подобряване работата на изпълнително-разпоредителните органи;

8. (изм. - ДВ, бр. 64 от 1976 г.) прави предложения пред Министерския съвет за отменяне на противозаконни или неправилни актове на министрите и ръководителите на други ведомства и на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, ако органът, издал акта, сам не го отмени в определен срок.

Чл. 18. Комитетите за държавен и народен контрол:

1. организират и извършват проверки в учрежденията и организациите на съответната територия независимо от тяхната подчиненост;

2. разглеждат резултатите от проверките и вземат решения в рамките на своята компетентност;

3. съдействуват за внедряване на положителния опит в работата на комитетите за държавен и народен контрол и на комисиите и групите за народен контрол и разработват мероприятия за усъвършенствуване на тяхната дейност.

Чл. 19. (1) Комитетите за държавен и народен контрол координират и проверяват дейността на съответствуващите им по степен органи за специализиран контрол.

(2) Те могат да провеждат с тези органи съвместни проверки, да ползуват техни документи и материали, да изискват планове и отчети и да им възлагат извършването на отделни проверки.

Чл. 20. Въз основа на резултатите от проверките комитетите за държавен и народен контрол съобразно своята степен и компетентност:

1. задължават ръководствата на съответните министерства и други ведомства, учреждения и организации и изпълнителните комитети на народните съвети да отстранят в определен срок допуснатите закононарушения;

2. правят предложения за премахване на други недостатъци в работата на ведомствата, учрежденията и организациите по предходната точка;

3. спират разпореждания и действия на органи и длъжностни лица, които могат да доведат до закононарушения или вреди за народното стопанство;

4. обявяват благодарност, награждават или предлагат за отличия и награди колективи и отделни лица за високи постижения в изпълнението на трудовите им задължения, за разкриване на резерви в народното стопанство, за предотвратяване на посегателства върху социалистическата собственост, разхищения и други нарушения по ред, определен от Комитета за държавен и народен контрол;

5. правят предупреждения или обявяват обществено порицание, предават материали за констатирани нарушения за обсъждане от обществени организации или за разглеждане от другарски съд;

6. (изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) налагат на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда.

Чл. 21. (1) При спиране на разпорежданията и действията по чл. 20, т. 3 комитетите за държавен и народен контрол уведомяват незабавно по-горестоящия орган, овластен да отмени спряното разпореждане или действие.

(2) По-горестоящият орган се произнася не по-късно от един месец и уведомява за решението си съответния комитет за държавен и народен контрол.

Чл. 22. (1) Наказанията по чл. 20, т. 6 се налагат според тежестта на нарушенията за:

1. закононарушения и неспазване на държавната дисциплина;

2. неизпълнение на задължителни указания или несвоевременно разглеждане на предложения на контролните органи;

3. извършване на нарушения при разглеждане и решаване на жалби, сигнали и предложения.

(2) Наказанията се налагат в срок до шест месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

Чл. 23. (1) Наказанията могат да се налагат независимо от това, дали лицето заема още длъжността, при изпълнението на която е извършило нарушението, или е преминало на друга работа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Лицата, на които е наложено наказание "уволнение", не могат да заемат за срок от една година длъжност с възнаграждение, по-високо или еднакво с това, което са получавали при налагане на наказанието.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Наказанията се считат заличени след изтичане на една година от налагането им, а наказанието "уволнение" - след изтичане на две години.

(2) Наказанията могат да бъдат заличени по решение на комитета, наложил наказанието, и преди изтичане на сроковете по предходната алинея, по свой почин или по предложение на съответното ведомство, учреждение или организация, ако последиците от нарушението бъдат отстранени, но не по-рано от шест месеца от налагане на наказанието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Заличаването на наказанието "уволнение" не създава задължение за възстановяване на лицето на предишната му работа.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1978 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) При констатиране на вреди, които дават основание за ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 1 от Кодекса на труда, комитетите за държавен и народен контрол налагат парични начети, а при данни за пълна имуществена отговорност съставят актове за начети или изискват от органите за финансов контрол да извършат ревизия.

(2) (Ал. 2 и 3 отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Материалите, които съдържат данни за престъпление, се изпращат на съответната прокуратура.

Чл. 26. (1) Наказанията по чл. 20, т. 6 и паричните начети се налагат с решения на комитетите за държавен и народен контрол след вземане на писмени обяснения от виновните лица или изслушването им на заседание на съответния комитет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Налагането на наказанията "преместване на по-ниско платена работа или понижаване в квалификационна степен", както и освобождаването от длъжност на лица, заемащи изборни длъжности, стават от органите, които са ги избрали, по предложение на комитета, извършил проверката.

(3) Наказанията на военнослужещи, както и на лица от офицерския, сержантския и редовия състав на Министерството на вътрешните работи и на Главното управление на Строителните войски се налагат от съответните началници по предложение на комитета, извършил проверката.

(4) Градските, районните и селските общински комитети за държавен и народен контрол налагат наказания или парични начети, ако са овластени за това с решение на Комитета за държавен и народен контрол.

Чл. 27. (1) (Ал. 1 отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) При новооткрити обстоятелства комитетите за държавен и народен контрол могат да отменят или изменят решенията, с които са наложили наказания или парични начети.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) При фактически или правни грешки Комитетът за държавен и народен контрол може и по свой почин да отменя или изменя решения, с които са наложени наказания или парични начети.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Решенията по ал. 1 и 2 могат да бъдат отменяни или изменяни до три години от влизането им в сила.

(Ал. 5 отм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.)

Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Решенията на комитетите за държавен и народен контрол, с които се налагат наказания "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене", подлежат на обжалване пред по-горестоящия орган.

(2) Решенията на Комитета за държавен и народен контрол, с които се налагат наказания по чл. 188, т. 4 и 5 от Кодекса на труда, могат да се обжалват пред Върховния съд, а решенията на другите комитети за държавен и народен контрол - пред районния съд.

(3) Решенията на Комитета за държавен и народен контрол, с които се налагат парични начети, могат да се обжалват пред Върховния съд, а решенията на другите комитети за държавен и народен контрол - пред съответния съд по реда, установен от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за дисциплинарните наказания по чл. 20, т. 6 и за ограничената и пълната имуществена отговорност по чл. 25 се прилага Кодексът на труда, а за съставянето на актове за начети - Законът за финансовия контрол.

Чл. 29. Правата по чл. 20, точки 1, 2 и 3 могат да бъдат възлагани на председателите и заместник-председателите на комитетите за държавен и народен контрол с решение на съответния комитет. Това решение подлежи на утвърждаване от Комитета за държавен и народен контрол.

Чл. 30. (1) Комисиите и групите за народен контрол осъществяват контрол в обектите и населените места, където са избрани, извършват самостоятелни проверки и участвуват в проверките на комитетите за държавен и народен контрол.

(2) Те извършват дейността си на обществени начала като привличат за сътрудничество производственици, специалисти и други граждани.

Чл. 31. (1) Въз основа на констатациите от проверките комисиите и групите за народен контрол правят предложения пред ръководствата на учрежденията и организациите за отстраняване на допуснатите нарушения. Ръководствата са длъжни да разгледат направените предложения не по-късно от един месец, да вземат необходимите мерки за отстраняване на нарушенията и да уведомят за тях комисиите и групите за народен контрол.

(2) Когато не се вземат мерки или взетите мерки са недостатъчни, или се установят нарушения, извършени от ръководни органи и длъжностни лица, комисиите и групите за народен контрол правят предложения пред съответния комитет за държавен и народен контрол за извършване на цялостна проверка или за търсене на отговорност от виновните лица.

Чл. 32. На народните контрольори и на нещатните сътрудници при комитетите за държавен и народен контрол не могат да се налагат дисциплинарни наказания, както и да се прекратяват трудовите им договори по искане на профсъюзно ръководство, докато изпълняват обществените си функции и до шест месеца след освобождаването им от тях, без съгласието на съответния комитет за държавен и народен контрол.

Чл. 33. Комитетите за държавен и народен контрол могат да внасят въпроси за разглеждане от народните съвети и техните изпълнителни комитети и да извършват съвместни проверки с постоянните комисии на народните съвети.

Чл. 34. Комитетите за държавен и народен контрол работят в сътрудничество с органите на прокуратурата, организират съвместни проверки и други мероприятия по спазване на законите и предотвратяване на противообществените прояви.

Чл. 35. При изпълнение на своите задачи органите за държавен и народен контрол осъществяват взаимодействие с Отечествения фронт, Българските професионални съюзи, Димитровския комунистически младежки съюз, Комитета на българските жени и други обществени организации, подпомагат ги при осъществяване на контролната им дейност и привличат техни представители за сътрудничество.

Чл. 36. (1) Наказва се с глоба до 200 лв., който:

1. не даде в определения му срок сведения, справки, отчети и други документи или обяснения на орган за държавен и народен контрол;

2. възпрепятствува работата на народните контрольори или ги преследва по повод на тяхната дейност.

(2) Наказва се с глоба до 100 лв., който:

1. не окаже съдействие, поискано от орган за държавен и народен контрол при изпълнение на възложените му задачи;

2. не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или издаден въз основа на него нормативен акт.

Чл. 37. (1) Глобите се налагат с наказателни постановления, издавани от председателя на Комитета за държавен и народен контрол или от председателите на окръжните комитети за държавен и народен контрол въз основа на актове, съставени от длъжностни лица на комитетите за държавен и народен контрол или от народни контрольори.

(2) С решение на Комитета за държавен и народен контрол издаването на наказателни постановления може да се възложи и на председатели на градски и районни комитети за държавен и народен контрол.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 50 лв., не подлежат на обжалване.