Държавен вестник, брой 101 от 30.XI

Чл. 1. Създава се Държавен монопол на тютюна в България, на който се възлага изключителното право за събиране, обработване (манипулиране) и търговия със суров на листа тютюн, както и фабрикацията на тютюневи изделия.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) Тютюневият монопол е автономно държавно предприятие и отделна юридическа личност, със седалище в гр. София и функционира, съгласно Закона за самоиздръжка на държавните и държавно автономните стопански предприятия.

Чл. 3. Тютюневият монопол може да открива свои представителства в чужбина и клонове в страната.

Чл. 4. Своята дейност Тютюневият монопол провежда и чрез свои агенти.

Агентите се определят от дирекционния комитет, който определя и възнаграждението им.

Чл. 5. Постановленията на Закона за бюджета, отчетността и предприятията и правилника за приложението му, както и тия по Закона за длъжностите, цензовете, заплатите и възнагражденията на държавните служители, не са задължителни за Тютюневия монопол.

Чл. 6. Върховният контрол върху тютюневия монопол се упражнява от Министерския съвет, чрез министъра на търговията и продоволствието.

Чл. 7. Редът за приемането, окачествяването, оценката и изплащането на отделните максули на тютюнопроизводителите става по наредба на Тютюневия монопол, одобрена от министъра на търговията и продоволствието.

Чл. 8. Цената, по която ще се изплаща тютюна на производителя се определя от Министерския съвет, по предложение на ценовия институт и в съгласие с Тютюневия монопол.

Чл. 9. Манипулацията и търговията на суровия на листа тютюн, както и фабрикацията и търговията с тютюневите изделия, става по наредба изработена от дирекционния комитет и одобрена от министъра на търговията и продоволствието.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.)

Текст на отменения член 10:

"Общото управление на тютюневия монопол се повелява на управителния съвет, състоящ се от главния директор на Тютюневия монопол и по един представител на: Министерството на финансите, Министерството на търговията и продоволствието, Министерството на земеделието и държавните имоти, Министерството на индустрията и занаятите, на Съюза на тютюнопроизводителите, на Съюза на тютюневите кооперации и Профсъюза на тютюноработниците в България.

Заседанията на управителния съвет се председателствуват от главния директор на Тютюневия монопол. Той заседава поне веднъж на тримесечие. Решенията се вземат по вишегласие. При равенство на гласовете решаващ е гласът на председателя."

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) Управлението на Тютюневия монопол се поверява на един главен директор, подпомогнат от директорите на отделните дирекции.

Всички заедно образуват дирекционен комитет.

Чл. 12. Дирекционният комитет, освен предвиденото в настоящия закон, има и следните права и задължения:

1) прави предложение за районите и засевните площи;

2) изработва таблица за длъжностите, заплатите, цензовете и възнагражденията на служителите при Тютюневия монопол;

3) взема решение за откриване представителства и клонове на Тютюневия монопол;

4) определя общите насоки на дейността на монопола и изготвя ежегоден производствено-финансов план, съобразен с общия държавен - стопански план.

5) изработва бюджета;

6) взема решения за участие в други дружества и предприятия;

7) прави предложение в ценовия институт за покупната цена на производителските тютюни;

8) изработва калкулация на костуемите цени на тютюните и тютюневите изделия и ги представя на министъра на търговията и продоволствието;

9) изработва правилник за извършване и оправдаване на разходите;

10) изработва правилници за службите при Тютюневия монопол;

11) разглежда годишната дейност, равносметката, сметката "загуби и печалби" и изготвя годишен отчет по чл. 23 от настоящия закон;

12) представя проект за разпределение на чистата печалба, съгласно чл. 22 от настоящия закон.

Взетите решения по т. от 1 до 6 включително и 12 се одобряват от Министерския съвет, по доклад на министъра на търговията и продоволствието, а тия по т. 9 и 10 от министъра на търговията и продоволствието.

Чл. 13. При Тютюневия монопол се учредяват следните дирекции:

1) техническо-търговска за събиране, преработване и търговия с манипулиран тютюн и износ на тютюневи изделия;

2) промишлена и за фабрикация на тютюневи изделия и

3) финансово-административна.

Дейността на всяка дирекция и правата и задълженията на директорите се определят с правилник, изработен от дирекционния комитет и одобрен от Министерския съвет.

Числото на дирекциите може да бъде увеличавано или намалявано с решение на дирекционния комитет, одобрено от Министерския съвет.

Чл. 14. Назначаването и уволняването на главния директор става от Министерския съвет по предложение на министъра на търговията и продоволствието.

Назначаването и уволняването на директорите и на главния счетоводител става от министъра на търговията и продоволствието по предложение на дирекционния комитет.

Останалият персонал при Тютюневия монопол се назначава и уволнява от главния директор.

Чл. 15. Тютюневият монопол се задължава с два подписа:

1) с подписите на главния директор и един от директорите;

2) с подписите на главния директор и друго длъжностно лице, определено от дирекционния комитет;

3) с подписите на главния директор и отговорния счетоводител.

Главният директор може да делегира своите права на друго длъжностно лице от монопола.

Пред всички места и лица, Тютюневият монопол се представлява от главния директор и от други лица, упълномощени от същия. По делата пред всички съдилища в страната, интересите на Тютюневия монопол се застъпват от негов юрисконсулт и държавните адвокати съгласно Закона за държавните адвокати.

Чл. 16. Щатните служители при Тютюневия монопол имат правата и задълженията на държавни служители и получават заплати по таблица, утвърдена от Министерския съвет, по предложение на министъра на търговията и продоволствието.

Чл. 17. Нещатните служители и работниците получават заплати и възнаграждения по общо установените в страната таблици, за заетите в този бранш лица, а положението им се урежда по Закона за трудовия договор.

Чл. 18. Тютюневият монопол използува собствени и чужди средства.

Собствените средства се набират от:

1) вноски от държавата;

2) остатъците от съдебния тютюнев фонд;

3) остатъците от тютюневия фонд при Българската земеделска и кооперативна банка;

4) част от печалбите на Тютюневия монопол, и

5) разни.

Чл. 19. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) Кредитирането на Тютюневия монопол се извършва от Българската народна банка или от Българската инвестиционна банка - според характера на кредита.

При нужда, тия кредити се отпускат под гаранцията на държавата по решение на Министерския съвет.

Чл. 20. Тютюневият монопол води счетоводството си по правилата на двойното счетоводство, при което са задължителни постановленията на Наредбата-закон за търговските книги.

Чл. 21. Отчетната година съвпада с календарната.

Чл. 22. Чистата печалба се разпределя както следва:

1) за резервен фонд;

2) за фонд "Покупка на движими и недвижими имоти";

3) за фонд "Културни социални мероприятия и подобрение бита на служителите и работниците при Тютюневия монопол и на тютюнопроизводителите", и

4) за държавата.

Разпределението се прави ежегодно от Министерския съвет по доклад на министъра на търговията и продоволствието.

Управлението на фонда по т. 3, става по правилник, одобрен от министъра на търговията и продоволствието.

Чл. 23. Тютюневият монопол представя баланс, годишна равносметка за "загубите и печалбите" и отчет за дейността си през изтеклата година на министъра на търговията и продоволствието най-късно до 31 март на следната година.

Освен това, същият представя на министъра на търговията и продоволствието и тримесечни отчети за дейността си, в срок 30 дни, след изтичане на тримесечието.

Чл. 24. Проверката върху годишната стопанска и финансова дейност на Тютюневия монопол се извършва от комисия, назначена от министъра на търговията и продоволствието, който се произнася в продължение на три месеца, от деня в който му се представи доклада за извършената проверка.

Одобряването на доклада освобождава дирекционния комитет на монопола от отговорност за дейността му през отчетното време.

Дирекционният комитет на монопола се освобождава от отговорност и в случая, когато министърът на търговията и продоволствието не се произнесе върху доклада в предвидения по-горе срок.

Освобождаването от отговорност има сила само по отношение на фактите и обстоятелствата, отбелязани в отчета на дирекционния комитет, равносметката и сметката "загуби и печалби", както и в доклада на комисията по първата алинея на този член.

Чл. 25. В срок 30 дни от обнародването на този закон, декларират се пред Тютюневия монопол от собствениците или лицата, които ги заместват или представляват, всички налични движими и недвижими имоти, които са били по предназначение в услуга на дейностите, изброени в чл. 1, към 1 януари 1944 г. и след тази дата.

Чл. 26. Обявява се от обществена полза отчуждаването на всички недвижими имоти, които по природа, по предназначение или по предмета, до който се отнасят, са служили на тютюневите предприятия, към 1 януари 1944 г. и след тази дата, за която и да е от означените в чл. 1 дейности и в чиито и ръце да се намират сега имотите.

Не се отчуждават тютюнотърговските складове на тютюневите кооперации и техния съюз.

(Нова ал. 3 - ДВ, бр. 234 от 1948 г.) Тютюневите складове, заедно с пристройките към тях, собственост на тютюневите кооперации и съюза им, респективно на техните правоприемници, се изкупуват по споразумение от Държавния тютюнев монопол. Изкупуването става по цена, определена съгласно оценките по Закона за еднократния данък върху имуществата или със съгласието на съответната кооперация, по цени по-благоприятни за Тютюневия монопол. Споразуменията се освобождават от герб. Предаването и приемането се извършва с протокол-опис, който служи вместо акт за собственост и се вписва безплатно в нотариалните книги при съответния нотариус.

Чл. 27. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 39 от 1952 г.) Отчуждаването на имотите, предмет на предшествуващия член, се решава от Управлението на тютюневия монопол, а се извършва с постановление на Министерския съвет, по доклад на министъра на доставките и хранителната промишленост.

(Изм. - Изв., бр. 39 от 1952 г.) Отчужденият имот се описва подробно, като се означава и името на лицето, от което става отчуждаването. Този опис се съобщава на заинтересуваното лице, което може в срок от 15 дни да направи своите възражения пред министъра на доставките и хранителната промишленост.

Постановлението на Министерския съвет за отчуждаването не подлежи на никакво обжалване и влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник". То се привежда веднага след това в изпълнение от Тютюневия монопол. Същото служи вместо акт за собственост и се вписва безплатно в нотариалните книги при съответния нотариус.

Тютюневият монопол влиза във владение на отчуждения имот веднага, независимо от процедурата по оценката.

В месечен срок от обнародването на постановлението, третите лица, които претендират вещни права върху отчуждения имот, са длъжни да заявят пред Тютюневия монопол правата си, ако желаят да запазят права върху сумата на обезщетението.

З а б е л е ж к а . По изключение, Тютюневият монопол, по решение на Министерския съвет, може да извърши отчуждаването и по взаимно споразумение.

(Нова - Изв., бр. 39 от 1952 г.) За всички недекларирани имоти, които във връзка с този закон са завзети и след това отчуждени или конфискувани, Тютюневият монопол не плаща наем за периода след завземането, но данъкът- сгради и всички други такси за същия период са за негова сметка. Платеният наем не подлежи на връщане, но в този случай поменатите данъци и такси за времето, през което наемът е платен, са за сметка на собственика.

(Нова - Изв., бр. 39 от 1952 г.) Всички ипотеки, възбрани, сервитути, ограничения, залози и прехвърляния, станали след влизане в сила на Закона за Държавния монопол на тютюна, върху имоти, конфискувани или отчуждени впоследствие по същия закон, се считат нищожни по право.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) Размерът на обезщетението за отчуждения имот се определя, съгласно Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.

(Изм. - Изв., бр. 39 от 1952 г.) Обезщетението се изплаща с лихвени облигации, издадени от държавата, като е приложим и чл. 14 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.

Чл. 29. При заявено в срок по чл. 27 оспорване от трето лице, стойността на отчуждения имот се заплаща на онзи от спорещите, който представи безспорни доказателства за права върху сумата.

Чл. 30. Запазените ипотечни права и възбрани се поемат от Тютюневия монопол до размера на дължимата сума според дължимата оценка след изплащането на която, отчуждените имоти се освобождават от всякакви тежести.

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.)

Текст на отменения чл. 31:

"От влезлите в закона сила оценки се правят в полза на Тютюневия монопол следните намаления:

За частта от 1 000 001 лв. до 10 000 000 лв. - 10%

За частта от 10 000 001 лв. до 20 000 000 лв. - 15%

За частта от 20 000 001 лв. до 30 000 000 лв. - 20%

За частта от 30 000 001 лв. до 40 000 000 лв. - 30%

За частта от 40 000 001 лв. до 50 000 000 лв. - 40%

За частта от 50 000 000 лв. нагоре .......... - 50%

Така установените оценки се изплащат: първите 1 000 000 лв. в пари, а останалите - в облигации.

Облигациите се приемат задължително от кредиторите по номиналната им стойност за погасяване на ипотечните им вземания.

Облигациите са безименни и се издават от Тютюневия монопол под гаранция на държавата.

Те носят 3% лихва, начиная от 1 януари 1950 година. Същата лихва се плаща и за дължимата сума в пари. Облигациите са платими в течение на 20 години на равни части. Този срок е в полза на Тютюневия монопол.

При изплащане на дължимите от монопола суми в пари на бившия собственик се задържат дължимите от последния държавни и общински данъци."

Чл. 32. (Изм. - Изв., бр. 39 от 1952 г.) Наличните движими вещи, които по предназначение са служили към 1 януари 1944 година и след тази дата на тютюневите предприятия, занимавали се с означените в чл. 1 дейности, може да бъдат изкупени от Тютюневия монопол принудително, в чиито и ръце да се намират.

Собственикът е длъжен да предаде вещта на Тютюневия монопол, макар и да не е приел предложената му от последния цена.

За Тютюневия монопол, собственикът на движимите вещи е лицето, в чието владение се намират те по време на отчуждаването им. Третите лица, които претендират за някакви права върху тези вещи, могат в срок от един месец да заявят тези права пред Тютюневия монопол, подкрепени с безспорни доказателства.

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г., Изв., бр. 39 от 1952 г.) Изкупуването на движимости става по решение на дирекционния комитет на Тютюневия монопол, утвърдено от министъра на доставките и хранителната промишленост.

(Ал. 5 изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) За оценяване и изплащане на движимите вещи е приложим чл. 28.

(*) (Нова ал. 6 - ДВ, бр. 234 от 1948 г.) Приемането на изкупените движимости се извършва с опис. По отношение изкупените превозни машини със стойност над 100 000 лв., този опис служи вместо нотариален акт за собственост след като се впише в нотариалните книги на съответния нотариус. Вписването на описа, както и издаването на книжка за собственост на Държавния тютюнев монопол, по чл. 2 от Закона за уреждане собствеността и залога върху машини със значителна стойност, става безплатно.

Чл. 33. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.)

Текст на отменената ал. 1:

"Дължимата сума по влезли в законна сила оценки по предшествуващия член се изплаща от Тютюневия монопол по реда на чл. 31."

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) Кредиторите с право на залог върху отчуждени движимости, ако държат същите по силата на залог, установен с автентична дата преди 1 юли 1946 година, се удовлетворяват в пари.

Чл. 34. Недекларираните в срока по чл. 25 и 37 движими и недвижими имоти, се конфискуват в полза на Тютюневия монопол, а лицата, които умишлено не са декларирали тези имоти, се наказват с лишаване от свобода от 5 до 10 години.

Чл. 35. Собственици, ръководители, чиновници или работници от бивши тютюневи предприятия, които умишлено не изпълняват разпорежданията на чл. 36, или откажат да изпълнят нарежданията на управлението на Тютюневия монопол или на негов представител и с това станат причина за спиране или за разстройване работата, или за качественото влошаване на производството, в този или въобще в предприятия на Тютюневия монопол, се наказват с лишаване от свобода до 5 години и заплащат причинените вреди и загуби.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 234 от 1948 г.) Нарушенията по този закон, които се наказват с конфискация, се констатират с акт от органите на Държавния тютюнев монопол. Актът трябва да бъде подписан от съставителя и приподписан от двама свидетели. Актосъставителят поканва нарушителя да подпише акта и даде обясненията си по него.

За деяния, наказуеми само с конфискация, министърът на търговията и продоволствието или упълномощено от него лице, въз основа на съставения акт, издава наказателни постановления.

(*) Постановления, с които се налагат конфискации до 20 000 лв., не подлежат на обжалване.

(**) В останалите случаи постановленията се обжалват по реда на книга VI, глава V от Закона за наказателното съдопроизводство. Обжалването на постановленията не спира тяхното изпълнение.

Чл. 36. Тютюневите предприятия държат необходимия персонал и работници и продължават работата си до окончателното предаване на предприятията на Тютюневия монопол и до освобождаването им от същия, като се държат отговорни за всички повреди, поради умисъл или непредпазливост, на машините и съоръженията, с които работят.

Чл. 37. (Изм. - Изв., бр. 41 от 1951 г.) Изплащането на манипулираните и неманипулираните тютюни и тютюневи изделия, предадени от тютюнотърговците и тютюнофабрикантите на Държавния тютюнев монопол, независимо от датата на предаването им става с облигации, издадени по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.

По същия начин се изплащат материалите и запасните части.

Текст на чл. 37 преди изменението в Изв., бр. 41 от 1951 г.:

"Наличните манипулирани и неманипулирани тютюни намиращите се в тютюнотърговците, се ликвидират от последните по реда определен в Наредбата за организиране и контрола покупките и износа на тютюните реколта 1943 година.

Намиращите се в тютюневите фабрики налични манипулирани и неманипулирани тютюни и тютюневи изделия, се декларират от собствениците им в срок, определен от министъра на търговията и продоволствието и се изкупуват с пари от Тютюневия монопол по костуеми цени, увеличени със 5%.

Костуемите цени се установяват по търговските книги от комисия, назначена от министъра на търговията и продоволствието, протокола на която подлежи на утвърждаване от същия."

Чл. 38. Всички движими и недвижими имоти на Българската земеделска и кооперативна банка и на Министерството на земеделието и държавните имоти, обслужващи съхраняването и преработването (манипулирането) на тютюна, както и държавния тютюнев склад в гр. Дупница, се предават на Тютюневия монопол безвъзмездно.

Чл. 39. Всички досега съществуващи служби за покупка, манипулация и продажба на сурови на листа тютюни, при различните ведомства, се закриват или предават към Тютюневия монопол.

Чл. 40. Фискалният контрол върху суровия на листа тютюн и тютюневите изделия се упражнява от Министерството на търговията и продоволствието - Дирекция на акцизите.

Чл. 41. Тютюневият монопол изработва специален правилник по прилагането на настоящия закон, който правилник се одобрява от Министерския съвет по доклад на министъра на търговията и продоволствието. До изработването на правилника по приложението на този закон дирекционният комитет на монопола издава наредби, одобрени от министъра на търговията и продоволствието.

Чл. 42. Настоящият закон отменя всички закони, правилници и наредби, специални и общи, които му противоречат.