Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 68 от 21.VIII

НАРЕДБА № 3 ЗА ПЛАЩАНИЯТА ОТ 1988 Г.

 

НАРЕДБА № 3 ЗА ПЛАЩАНИЯТА ОТ 1988 Г.

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА И ПЛАНИРАНЕТО И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА

Обн. ДВ. бр.47 от 21 Юни 1988г., изм. ДВ. бр.73 от 6 Септември 1991г., отм. ДВ. бр.68 от 21 Август 1992г.

Отменена с параграф единствен от Наредбата за отменяне на Наредба № 3 от 1988 г. за плащанията - ДВ, бр. 68 от 21 август 1992 г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят организацията, редът, формите, и сроковете, в които се извършват или се отказват плащанията между предприятията в страната.


Чл. 2. Банките организират, извършват и контролират плащанията. Те въздействуват за осигуряване бързо уреждане на платежните отношения и спазване на платежната дисциплина.


Чл. 3. (1) Банките извършват плащанията само по нареждане или със акцепт (съгласие) на титулярите на сметката.

(2) Плащане от сметките може да се допусне и без съгласие на титуляра при безакцептно плащане, принудително изпълнение или в други случаи, когато това е разпоредено с нормативен акт.


Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) Плащанията между предприятията се извършват чрез банките по безкасов начин, а когато са до 10 000 лв. - и в брой. Българската народна банка (БНБ) определя минималния размер на плащанията по безкасов начин.

(2) Не се допуска плащанията да се раздробяват с цел да се избегне безкасовото плащане чрез банките.

(3) Плащанията за капитални вложения и основен ремонт, вноските за бюджета и удръжките от трудови възнаграждения независимо от размера им се извършват по безкасов начин.

(4) Плащанията между предприятия и граждани се извършват в налични пари или безкасово, ако гражданите имат открити сметки при Държавната спестовна каса (ДСК).

(5) (Нова - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) От всяка сметка могат да се теглят в наличност неограничено количество пари. Банката може да откаже да изплати в наличност на един клиент в един работен ден суми над 60 хил. лв., ако не е уведомена за намерението на клиента три работни дни предварително.

(6) (Нова - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) За теглене в брой на суми над 1 млн. лв. и чуждестранна валута с равностойност над 200 хил. лв. банката, от която се теглят парите, задължително уведомява по телекса управление "Емисионно" на Българската народна банка. Уведомлението за размера на сумата и името на клиента трябва да бъде направено най-късно в деня на тегленето.


Чл. 5. (1) Предприятията извършват плащанията си с платежни документи по утвърдената отраслова нормала на БНБ и по българския държавен стандарт на Министерството на икономиката и планирането. Платежните документи се издават въз основа на фактури или други заместващи ги документи, установяващи правото на вземанията и задълженията за плащане.

(2) Предприятията предявяват платежните си документи чрез обслужващата ги банка. Платежни искания могат да се представят и в банката на платеца. Платежните документи за капитални вложения се представят в банковия клон, който контролира обекта, включително и когато финансиращите сметки се водят в други банки.

(3) По искане на доставчика или платеца, вписано в платежния документ, сумите за извършените доставки, работи или услуги могат да се превеждат телеграфно, телексно или телефонно, като извършените за това разходи са за сметка на наредителя.

(4) Банките приемат платежни документи за доставки, работи или услуги и откази от акцепт през целия работен ден. Документите, постъпили до определения от банката график за работа с клиенти, се обработват с дата същия ден, а след графика - с дата следващия работен ден.


Чл. 6. (1) Когато две или повече фактури, сметки или други документи подлежат на плащане от една сметка, в един срок и по една и съща поредност, те могат да се включват в един платежен документ.

(2) Фактури, сметки или други заместващи ги документи към един и същ доставчик или платец за суми под 100 лв. и в рамките на един и същ календарен месец могат да се групират за изплащане в един платежен документ до набиране на сумата до 300 лв.


Чл. 7. Сроковете по тази наредба се изчисляват от следващия ден от началото на срока и изтичат в края на последния му ден. Когато срокът изтича в почивен или празничен ден, той се продължава до края на първия работен ден.


Чл. 8. Лихвите и глобите по тази наредба се закръгляват, като до 50 стотинки не се събират, а над 50 стотинки се закръгляват в цели левове.


Чл. 9. Предприятията носят отговорност за законосъобразността и целесъобразността на извършените по тяхно нареждане или с тяхно съгласие плащания от сметките им в банките. Отговорност носят и банките, когато с нормативен акт е разпоредено плащането да се извършва след предварителна проверка от банките.


Глава втора.
СЪХРАНЯВАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА И БАНКОВИ СМЕТКИ

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) (1) Предприятията съхраняват парите си по сметки в банките в страната.

(2) Максималният размер на наличните пари, които предприятието може да задържи в касата си в края на работния ден, е 60 хил. лв.


Чл. 11. (1) За съхраняване на паричните средства и за извършване на плащанията банките откриват следните сметки:

1. разплащателна сметка - на предприятия със стопанска дейност и поделения, обособени на вътрешна стопанска сметка и самостоятелен баланс;

2. заемни сметки - на предприятия със стопанска дейност и техни поделения, обособени на вътрешна стопанска сметка и самостоятелен баланс;

3. бюджетни сметки и извънбюджетни сметки - на предприятия на бюджетна издръжка;

4. текущи сметки - на другите организации (обществени организации, банки и др.);

5. сметки за финансиране на капитални вложения и основен ремонт;

6. особени сметки - на предприятия, които имат подотчетни лица или поделения, необособени на отделен баланс в районите на други банки;

7. сметки за средства със специално предназначение - на предприятия за паричните им средства, които не се съхраняват в разплащателните сметки;

8. набирателни сметки - на предприятия със стопанска дейност, които имат подотчетни лица или поделения, необособени на отделен баланс в районите на други банки;

9. депозитни сметки - на предприятия за депозиране на собствени свободни средства;

10. ликвидационни сметки - на предприятия, обявени в ликвидация.

(2) Предприятията могат да имат само по една от посочените сметки, с изключение на разплащателни сметки за обекти, които се изпълняват по стопански начин, заемни сметки, особени сметки, сметки за средства със специално предназначение, набирателни, депозитни сметки и сметки за финансиране на капитални вложения и основен ремонт.

(3) В разплащателната сметка предприятията съхраняват собствените си средства с изключение на средствата по фондовете "Развитие и техническо усъвършенствуване" и "Работна заплата". От нея се извършват данъчните и другите плащания в полза на бюджета, лихви и погашения по банковите кредити, неустойките, обезщетенията за вреди и пропуснати доходи от неизпълнение на договорните задължения и другите видове плащания, чиито източник не са банковите кредити. От тази сметка се извършват и плащания на приети доставки, работи и услуги.


Чл. 12. (1) За откриване на разплащателни и текущи сметки предприятията представят в обслужващата ги банка:

1. молба по образец (приложението);

2. препис от обявлението в Държавен вестник за образуване на предприятието или от акта за образуването му, когато той не подлежи на обнародване;

3. препис от документа за назначаване и упълномощаване на длъжностните лица, които имат право да задължават сметката, и образци от подписите им, които се полагат пред главния счетоводител на обслужващата банка и се заверяват с подписа му и печата на банката.

(2) Преписите от документите трябва да бъдат заверени от главния счетоводител на съответното предприятие и подпечатани с неговия печат.


Чл. 13. Бюджетните сметки на предприятията на бюджетна издръжка се откриват въз основа на бюджетно нареждане и при спазване чл. 12, ал. 1, т. 3.


Чл. 14. Особени, набирателни, извънбюджетни, депозитни и сметки за средства със специално предназначение се откриват само въз основа на молба, подписана от ръководителя на предприятието.


Чл. 15. На обявените в ликвидация предприятия се откриват ликвидационни сметки въз основа на молба, към която се прилагат:

1. препис от акта за обявяване в ликвидация;

2. препис или извлечение от акта за назначаване на ликвидаторите и образци от подписите им, които се полагат пред главния счетоводител на обслужващата банка.


Чл. 16. Сметките се закриват по нареждане на титуляра или по инициатива на банката в случаите, предвидени в чл. 45, ал. 5, т. 4 и чл. 46, ал. 12, т. 2 и 3.


Глава трета.
РЕД НА ПЛАЩАНИЯ

Чл. 17. (1) Доставките, работите или услугите се заплащат след приемането им от платеца. Редът за приемането им се определя от страните с договора за доставка, работа или услуга.

(2) За специфични доставки, работи или услуги, чиито качества се установяват след специални изпитвания или изследвания, доставчикът (изпълнителят) и платецът могат да се договарят приемането на тези доставки, работи или услуги да се извършва в по-продължителен срок и след съответни изпитания (изследвания), а платецът да заплаща част от стойността им, но не повече от 90 на сто. Конкретният размер на сумата и крайният срок за извършване на изпитанието (изследването) и окончателното плащане се определят с договора.

(3) Плащането на стоково-материални ценности, оставени на отговорно пазене у доставчика се допуска по споразумение между страните въз основа на двустранно подписан протокол (акт), заверен от банката на доставчика, който се прилага към платежните документи. Върху издадените платежни документи се вписва, че стоково-материалните ценности са оставени на съхранение у доставчика.


Чл. 18. Депозити и аванси срещу доставки, работи или услуги се допускат, когато това е разпоредено с нормативен акт.


Чл. 19. (1) Платежните документи се представят в банката в срок до 3 календарни дни, считано от следващия ден след предаването, изпращането или получаването на доставката или след извършването и приемането на работата или услугата.

(2) Платежните искания за стойността и глобата за невърнат в срока инвентарен амбалаж се представят в банката в срок до 3 календарни дни след датата, на която изтича определеният с договора срок за връщане на амбалажа по реда на Наредбата за изкупуването и реализацията на амбалажа за повторна употреба (обн. ДВ, бр. 86 от 1983 г.; доп., бр. 19 от 1984 г.; изм., бр. 55 от 1985 г. и бр. 11 от 1986 г.).


Чл. 20. (1) Плащанията се извършват до размер на осигурените средства по сметката на предприятието-платец в банката. Размерът на наличните средства се определя, като се вземат предвид всички постъпления и плащания за деня.

(2) Платежните документи за доставки, работи или услуги и за произтичащите от тях признати рекламации, обезщетения и неустойки и изпълнителните документи, които не могат да бъдат изплатени в определените срокове поради липса на средства, се отнасят в просрочие на следващия работен ден.

(3) Когато липсват достатъчно средства за пълно изплащане на платежните документи, те се изплащат частично до размера на разполагаемите средства при спазване поредността по ал. 5, а разликата се отнася в просрочие.

(4) Платежните документи за застраховки, за вноски в бюджета, амортизационни отчисления и други подобни плащания, ако не могат да бъдат изплатени в определените срокове поради липса на средства, се отнасят в просрочие на следващия работен ден след изтичане на крайния срок за плащането им.

(5) Отнесените в просрочие платежни документи получават силата на изпълнителен документ. След набиране на средства по съответните сметки просрочените платежни документи се изплащат при спазване на следната поредност:

1. вноски в бюджета;

2. вземания на банките и задължения към доставчиците (изпълнителите);

3. вземания за трудови възнаграждения;

4. вноски за държавно обществено осигуряване;

5. вземания, произтичащи от злополуки;

6. вноски по задължителни застраховки;

7. всички останали вземания.

(6) Плащанията по всяка група се извършват по реда на постъпване на документите в банката на платеца.

(7) (Нова - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) При просрочване на плащането поради липса на средства по сметката на платеца върху дължимата сума банките начисляват законната лихва, а при просрочване на държавни вземания - лихвата, определена със Закона за лихвите върху данъци и такси и други подобни държавни вземания.

(8) (Нова - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) Лихвата се начислява в полза на получателя на плащането за времето, през което платежният документ е бил в просрочие.


Чл. 21. (1) При погрешни записвания по сметките на предприятията при извършване на плащания над осигурените средства от платеца, при надвзети суми и при незаконосъобразни плащания банките сторнират извършените плащания без съгласие на титулярите до изтичане на установените давностни срокове.

(2) Сторниране на плащания по сметките на предприятията на бюджетна издръжка след изтичане на календарната година се извършва с предварително съгласие на съответната организация - получател на сумата, а ако няма такова - на Министерството на финансите.

(3) Сторниране на плащания се извършва без спазване на установената поредност с чл. 20, ал. 5.


Чл. 22. Банките приемат платежни документи за приходи и извършени разходи през текущата година до 31 декември включително на същата година.


Глава четвърта.
ФОРМИ НА ПЛАЩАНИЯ

Чл. 23. Формите, по които се извършват безкасовите плащания чрез банките, са: акцептна, вирментна, акредитивна, разплащателни чекове, особена сметка, планови плащания, взаимни прихващания и плащания при условията на фирмен кредит. Страните по договора уговарят формите на плащанията.


Чл. 24. Платежните документи се подписват от длъжностните лица, които имат право да задължават сметките на предприятията и в банката са представени образци от подписите им.


Чл. 25. (1) Банките не дават ход на неправилно или непълно оформени платежни документи.

(2) Банките не приемат платежни документи и не извършват плащане по тях, ако плащането се отнася за сделки, сключени в нарушение на нормативни актове.


Раздел I.
Акцептна форма

Чл. 26. (1) Плащания по акцептната форма се извършват въз основа на платежно искане, издадено от доставчика (изпълнителя) и с акцепт (съгласие) на платеца. Акцептът може да бъде изричен или мълчалив и се дава не по-късно от 3 календарни дни от постъпването на платежното искане в банката, при която се водят сметките на платеца.

(2) Ако платецът в срока по ал. 1 не направи по установения ред предварителен отказ от акцепт, счита се, че той е дал съгласие за плащането (мълчалив акцепт).

(3) Когато доставчикът изпълнява точно задълженията си по договора относно количеството, качеството, стандартността, комплектността, асортимента и др., платецът може да представи писмено съгласие в обслужващата го банка за плащане на предявените срещу него от този доставчик редовно оформени платежни искания в деня на получаването им.

(4) Когато стоките или работите са приети от упълномощено от платеца лице и номерът и датата на пълномощното и единният му граждански номер са вписани в платежното искане или в приложената към него фактура, експедиционна бележка или друг заместващ ги документ и те са подписани от пълномощника, платежното искане се счита за акцептирано.

(5) Акцептната форма се прилага, когато е предвидена в договора или в нормативен акт и е свързана с извършване на плащания за:

1. доставки, работи или услуги;

2. признати обезщетения и неустойки от неизпълнение на договорни задължения;

3. преразчитане резултатите от износа във връзка с изпълнение на външнотърговските договори.

(6) Акцептната форма на плащане се прилага и когато е договорена вирментна форма на плащане и до изтичане на 10 дни от експедирането на стоката не е получено платежно нареждане в банката на платеца или съобщение до доставчика (изпълнителя) за отказване на плащането. Доставчикът (изпълнителят) представя платежно искане на следващия ден след изтичане на 10-дневния срок за дължимата сума от платеца.

(7) Доставчикът (изпълнителят) представя в банката, в която се водят сметките му, платежните искания в 3 екземпляра, когато сметките на доставчика и платеца се водят в една и съща банка, в 4 екземпляра, когато сметките се водят в различни банки, и в 5 екземпляра, когато една от сметките се води в ДСК. При плащания на капитални вложения платежните искания се представят в 5 екземпляра, когато сметката на изпълнителя (доставчика) е в банката, извършваща плащанията по обекта, и в 6 екземпляра, когато сметката на изпълнителя (доставчика) е в друга банка.

(8) Платежните искания се представят в 4 екземпляра, когато доставчикът (изпълнителят) ги предявява пряко в банката на платеца.

(9) Когато в случаите по ал. 8 доставчикът ще ползува кредит за стоки на път или на изпитание у купувача, платежните искания трябва да бъдат представени с опис в 2 екземпляра, които банката на платеца заверява с подписа на лицето, което ги приема, и с печата на банката, като 1 екземпляр от описа се изпраща на банката, обслужваща доставчика.


Чл. 27. (1) Към платежните искания се прилага екземпляр от фактурата или заместващия я документ, въз основа на които се извършва плащането. Такъв документ не се прилага при поверителни доставки.

(2) Към платежните документи, издадени от превозните организации за плащане във валута на извършените превози, се прилагат превозните документи.

(3) Когато издадените платежни документи се отнасят за плащане на продукция, подлежаща на държавно приемане, доставчикът прилага към тях разрешение за експедиране на продукцията, подписано от съответния ръководител на държавното приемане.

(4) Платежните документи по ал. 3, към които няма приложено разрешение за експедиране на продукция, не подлежат на плащане.


Чл. 28. (1) Предприятията са длъжни да следят за постъпилите срещу тях платежни искания в обслужващата ги банка, която осигурява възможност за получаване на такава информация през целия работен ден.

(2) Приложените към платежните искания фактури и други документи се предават на платеца срещу подпис върху екземпляра, който служи за мемориален ордер при обслужващата го банка.

(3) Предприятията могат да поискат от банката необходимата информация за постъпилите срещу тях платежни искания и по телефона.


Чл. 29. (1) Платежните искания се плащат на следващия работен ден след акцептирането им или изтичането на срока за акцепт.

(2) Споровете между платеца и доставчика (изпълнителя) за извършени плащания при мълчалив акцепт, включително и при акцепт по реда на чл. 26, ал. 3 и 4, се решават извън банката по ред, установен с договора между тях, а когато не е установен такъв ред - от съответния държавен арбитраж.


Чл. 30. Преди да предяви платежно искане, доставчикът е длъжен да изпрати на платеца с препоръчано писмо или да му предаде срещу подпис фактурата и другите документи, предвидени в договора.


Чл. 31. Предприятията могат да упълномощават длъжностни лица от поделенията си, необособени на самостоятелен баланс, да издават от името на предприятието платежни искания за извършените от поделението доставки, работи или услуги. Поделението представя в банката по установения ред образци от подписите на длъжностните лица, заверени от предприятието.


Чл. 32. (1) Повторно издаване на платежно искане за една и съща доставка, работа или услуга се допуска при: допълнително фактуриране на разлика в резултат на аритметична грешка или на разлика в цената; оттегляне на първоначалното платежно искане поради преадресиране на пратката; погрешно адресиране, както и при изгубването му. В последния случай върху всички екземпляри на платежните искания се вписва думата "дубликат".

(2) Срокът за представяне на повторно издаденото платежно искане тече от следващия ден от установяване на основанието по ал. 1, но не по-късно от 10 дни след датата за представяне на баланса за месеца, през който е възникнало основанието за издаването му.


Чл. 33. (1) Организациите, извършващи външнотърговска дейност, представят в обслужващата ги банка платежните си искания за доставени вносни стоки в срок до 5 календарни дни, считано от следващия ден от получаването на отчет-сметката или други заместващи я документи от ДСП "Деспред".

(2) За доставени на предприятията-купувачи вносни машини, съоръжения, оборудване и резервни части за комплектни обекти въз основа на банковото бордеро за извършено плащане на чуждестранния доставчик, организациите, извършващи външнотърговска дейност, представят в банката платежните си искания за инкасиране на експедираните вносни стоки в срок до 5 календарни дни от получаване на банковото бордеро.

(3) Когато вътрешнотърговските стопански организации са доставили вносни стоки на други организации в страната, те представят платежните си искания в срок до 3 календарни дни от получаването на фактурата от организациите, извършващи външнотърговска дейност.


Чл. 34. Когато доставчикът ползува кредит за стоки на път и изпитание при купувача, в платежното искане вписва датата, на която изтича срокът на документооборота. За междуградските плащания този срок е 10 работни дни, а за местните, когато доставчикът и платецът се обслужват от различни банки - 6 работни дни и 3 работни дни, когато сметките на доставчика и платеца се водят в една и съща банка.


Чл. 35. (1) До изтичане на определения срок за акцепт платецът може да направи пълен или частичен предварителен отказ от акцепт.

(2) Пълен отказ от акцепт се допуска при:

1. нарушаване на нормативна разпоредба;

2. нарушаване на договора или поръчката по отношение на качеството, стандарта, асортимента, комплектността, срока и др., както и в случаите, изрично посочени в договора;

3. недоговорени или непоръчани стоки, работи или услуги;

4. неполучена стока или неизвършена работа или услуга;

5. извършено плащане на доставките, работите или услугите.

(3) Частичен отказ от акцепт се допуска при:

1. нарушаване на установените цени, търговски отстъпки, надценки и др.;

2. превишаване през съответното тримесечие, месец или друг период на предвидените в договора или поръчката количества;

3. включване в платежното искане стойността на неизпратени доставки или неизвършени работи;

4. частично неспазване на качеството, стандарта, асортимента или комплектността;

5. аритметична грешка в платежното искане или фактурата;

6. извършено частично плащане на доставките, работите или услугите.

(4) Отказът от акцепт за некачественост, нестандартност и некомплектност на доставките, работите или услугите се приема въз основа на двустранен акт или друг документ, установяващ тези нарушения, предвидени в договора или в нормативен акт.

(5) Платецът не може да прави отказ от акцепт за липси и повреди на стоката по вина на превозната организация, освен ако е договорено доставката да пътува на риск на доставчика до разтоварната гара или до склада на купувача. При вина на превозната организация платецът може да търси обезщетение от тази организация.

(6) Отказът от акцепт се предявява с писмо до банката на платеца с копие до доставчика (изпълнителя) и обслужващата го банка. В писмото за отказа от акцепт се посочват:

1. номерът, датата и сумата на платежното искане, по което се прави отказ от акцепт;

2. видът (пълен или частичен) и сумата на отказа, количеството и спецификацията на отказаната стока, работа или услуга, номерът, датата и сумата на фактурата, по която се прави отказът;

3. мотивите за отказа, като се посочва към кои текстове от тази наредба се отнася нарушението и кои текстове от съответния нормативен акт, от договора или поръчката са нарушени;

4. приета ли е стоката на отговорно пазене, къде и от кого се съхранява. При бързо развалящи се стоки се посочват и взетите мерки за продажбата им.

(7) Когато банката приема пълен отказ от акцепт, тя не извършва плащане по платежното искане, а го връща на предявителя заедно с писмото за направения отказ от акцепт.


Чл. 36. (1) Платецът може да направи пълен или частичен последващ отказ от акцепт за доставените му некачествени, нестандартни и некомплектни стоково-материални ценности, за които не е успял да направи в установения срок предварителен отказ от акцепт.

(2) Срокът за последващ отказ от акцепт по ал. 1 е 15 работни дни от датата на получаване на стоката.

(3) При уважителни причини и с разрешение на банката, която обслужва платеца, срокът по ал. 2 може да бъде удължен до 5 работни дни.

(4) Когато със законоустановен акт се констатират скрити недостатъци в доставените стоково-материални ценности, платците могат да направят последващ отказ от акцепт след откриване на скрития недостатък, но не по-късно от срока, установен с договора за рекламации, а когато такъв срок не е уговорен - в 6-месечен срок след получаването на доставката.

(5) Последващ отказ от акцепт за некачествена, нестандартна или некомплектна доставка се предявява с писмо до банката на платеца с копие до доставчика и обслужващата го банка по реда на чл. 35, ал. 6. Към писмото се прилагат протоколът или актът, съставен от компетентен орган, с който се установява некачествеността, нестандартността или некомплектността на доставените стоково-материални ценности, както и екземпляр от фактурата, по която се прави последващият отказ. Заедно с писмото за последващия отказ от акцепт платецът представя платежно искане, в което се включва освен платената сума за некачествените, нестандартните и некомплектните стоково-материални ценности и изплатените навла по доставката, както и извършените разходи във връзка с отказа.

(6) Когато платецът е направил предварителен отказ от акцепт за неполучена стока, в случай че след това получи и приеме стоката, той е длъжен в срок до 3 календарни дни, считано от следващия ден от получаването й, да представи в банката, в която се воят сметките му, платежно нареждане за плащане на стоката. В платежното нареждане се посочват данни за платежното искане и фактурата, по които е направен отказ от акцепт.


Чл. 37. Получените стоково-материални ценности, за които е направен и приет от банката отказ от акцепт, платецът е длъжен да приеме на отговорно пазене при условията, определени в договора между страните и съответните изисквания на глава пета.


Чл. 38. При предявяване на отказ от акцепт банките проверяват дали мотивите за отказа съответствуват на предвидените в чл. 35 и 36 и ги приемат, без да разглеждат мотивите по същество.


Чл. 39. Когато банката, при която се водят сметките на платеца, откаже да приеме предявен от платеца отказ от акцепт поради това, че не са спазени изискванията на чл. 35 и 36, тя поставя върху всички екземпляри на писмото щемпел "не се приема". Екземплярите се заверяват с подписа на длъжностното лице, на което е възложено да приема отказите от акцепт, и се поставя печатът на банката. Двата екземпляра от писмото се връщат на платеца.


Чл. 40. Банките не преразглеждат решенията си по приети или неприети от тях откази от акцепт. Възникналите спорове между страните се решават по реда, установен с договора между тях, а когато не е установен такъв ред - от съответния държавен арбитраж.


Чл. 41. Вземания за неустойки и обезщетения за вреди и пропуснати доходи от неизпълнение на договорни задължения се събират с безакцептно платежно искане при спазване на реда, установен с чл. 40 от Наредбата за стопанските договори (обн., ДВ, бр. 19 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 5 от 1988 г.).


Раздел II.
Особености при плащания по транзитни доставки

Чл. 42. (1) Транзитните доставки на стоки се плащат по формата на плащане, предвидена с договора между страните.

(2) Когато е договорена акцептна форма на плащания при транзитните доставки:

1. доставчикът издава сборна фактура и платежно искане срещу купувача, в която включва общата стойност на изпратените стоки на крайните получатели. След като бъде задължена сметката му със сумата по предявеното платежно искане, купувачът в срок до 3 календарни дни издава фактура и предявява транзитни платежни искания срещу крайните получатели за стойността на изпратените им стоки, като включва и сумата на полагащите му се надценки;

2. доставчикът издава фактури и транзитни платежни искания срещу крайните получатели за стойността на продадените им стоки по определените за тях цени. Начинът и сроковете за плащане на надбавките на купувачите се определят в договорите. При плащането на надценките в платежните документи се вписва "надценки съгласно договор № . . . от . . . . . . . (дата) затранзитни доставки на стоки".

(3) Отказът от акцепт при транзитните доставки се предявява по реда, установен в чл. 35 и 36. Приетият от банката, която обслужва крайните получатели, отказ от акцепт срещу купувачите е основание за предявяване и приемане на откази от акцепт от купувачите помежду им и срещу доставчиците. Срокът на отказа започва да тече от датата на задължаване сметката на съответния купувач с отказаната сума.

(4) Когато купувачът прави отказ от акцепт по платежни искания или отказва да плати с платежно нареждане транзитни доставки, купувачът представя писмата за отказа в 4 екземпляра, адресирани съгласно чл. 35, ал. 6 и до съответната пласментно-снабдителна или друга организация-доставчик, с която купувачът е сключил договор за доставката. Ако впоследствие купувачът плати отказаната стока, той е длъжен да уведоми писмено за това доставчика.


Раздел III.
Вирмент

Чл. 43. (1) При вирментната форма плащането се извършва с платежно нареждане, издадено от платеца. Въз основа на него банката задължава сметката му и прехвърля по сметката на доставчика сумата, посочената в нареждането.

(2) Платецът е длъжен да представи платежно нареждане за плащане на получена и приета от него доставка, работа или услуга в срок до 3 календарни дни, считано от следващия ден от деня на получаването на доставката или приемането на работата или услугата, респективно от получаването на превозните документи за плащане на превозните услуги във валута. Плащането по платежното нареждане се извършва в деня на представянето му в банката.

(3) Ако след получаването и приемането на доставките, работите или услугите платецът установи, че доставчикът е нарушил договорните условия или нормативните разпоредби, той е длъжен в 3-дневен срок да уведоми писмено банката, при която се водят сметките му, и доставчика, че отказва да извърши плащането, като посочи и мотивите за това. Стоките, които платецът отказва да плати остават на отговорно пазене при него, а отношенията между платеца и доставчика се уреждат извън банката.

(4) Когато е договорена акцептна форма на плащане и платецът е приел доставката, работата или услугата, но в обслужващата го банка не е получено платежно искане от доставчика в срока на документооборота, той е длъжен в срок до 3 календарни дни след изтичане срока на документооборота да представи платежно нареждане за плащане на доставката, работата или услугата.

(5) Когато платецът не е получил фактурата или друг заместващ я документ, плащането се извършва по договорените или приблизителни цени. Доплащането се извършва след установяване на цената, а надплатеното се възстановява с платежно искане, в което се посочва основанието за издаването му.


Чл. 44. (1) Предприятията могат да извършват чрез пощенските, телеграфо-телефонни станции (ПТТ) преводи от сметките си по безкасов начин в следните случаи:

1. в полза на отделни граждани, ако сумата не е предназначена за служебно ползуване. В тези случаи към платежното нареждане задължително се прилага документ, доказващ основанието за извършване на плащането;

2. за служебно ползуване от подотчетни лица и пълномощници за населени места, където няма банка.

(2) Подотчетни лица могат да извършват преводи чрез ПТТ станции по сметките на титулярите за освобождаване от касова наличност.

(3) Преводи по безкасов начин чрез ПТТ станции платецът извършва чрез платежно нареждане, въз основа на което банката задължава сметката му и заверява сметката на съответната станция. Платецът представя заверителното писмо в ПТТ станцията, която ще изплати или преведе сумата, заедно със съответния брой изготвени от него пощенски записи за необходимите пощенски преводи.

(4) Сумите по пощенските записи в полза на предприятията и на техните подотчетни лица и пълномощници, които имат сметка в банката, се отнасят в заверение на сметката им при обслужващата банка. Пощенската, телеграфо-телефонна станция описва получените преводи в опис-нареждане за прехвърляне на сумата по сметката на съответното предприятие.

(5) Ако получените в един ден пощенски записи в полза на предприятие са на обща сума, по-малка от 200 лв., ПТТ станцията ги задържа за срок до 7 календарни дни до набиране на тази сума. След изтичане на този срок и задължително на последния ден на месеца ПТТ станцията представя опис-нареждане на набраната сума независимо от размера й.

(6) Пощенските записи в полза на съдилищата, съдиите-изпълнители и изпълнителите по бюджета се описват ежедневно в описа-нареждане и се отнасят в заверение на банковите сметки на получателите, независимо че общата сума е по-малко от 200 лв.


Раздел IV.
Акредитивна форма

Чл. 45. (1) При акредитивната форма на плащане платецът нарежда на обслужващата го банка да открие акредитив при банката на доставчика (изпълнителя) и да плаща от него на доставчика (изпълнителя) суми съгласно определените в акредитива условия.

(2) Акредитивът се открива за сметка на собствени, бюджетни средства на платеца или на банков кредит, като сумата се превежда на банката на доставчика.

(3) Акредитивът се открива за срок до 1 месец и за сума, не по-малка от 500 лв., а за организациите на бюджетна издръжка - от 100 лв. Ограниченията за минималния размер на сумата на акредитива не се прилагат за доставки на машини и съоръжения. По искане на платеца и с разрешение на обслужващата го банка срокът може да бъде продължен, ако характерът на доставката, работата или услугата налага това.

(4) Плащанията по акредитива се извършват по безкасов начин наведнъж или на части при спазване на условията на акредитива въз основа на представени от доставчика фактури, транспортни и други документи, посочени в условията за откриване на акредитива. Не се допуска частично плащане на документи или изплащането на един документ от два или повече акредитиви, както и преадресиране на акредитива.

(5) Акредитивът се закрива:

1. след изтичане на срока - на следващия работен ден;

2. след плащането, но не по-късно от следващия работен ден, когато е открит за еднократно плащане;

3. предсрочно - по нареждане на платеца, дадено чрез обслужващата го банка. Банката на доставчика уведомява за това доставчика и спира плащанията по акредитива. Извършените плащания до 3 дни от получаване на нареждането за предсрочно закриване на акредитива в банката на доставчика се считат за редовни;

4. служебно от банката - на 31 декември, за акредитивите, открити с бюджетни средства или със средства, които са предназначени за плащания по капитални вложения.

(6) За всяка промяна в условията по акредитива банката на платеца уведомява банката, при която е открит акредитивът.

(7) Неусвоените средства по акредитива се възстановяват по източника, ползуван при откриването му.


Раздел V.
Особена и набирателна сметка

Чл. 46. (1) Особената сметка се прилага при междуградски плащания за извършени доставки, работи или услуги, които имат постоянен характер, и ако в мястото, където се открива сметката, платецът има свой пълномощник.

(2) Особената сметка се открива по молба на платеца, който превежда необходимите суми за извършване на плащанията.

(3) В молбата за откриване на особена сметка титулярът посочва условията за откриване на сметката. Той може да упълномощи свое длъжностно лице:

1. да получава суми в налични пари до определен размер за плащане на стопанско-оперативни разходи (командировки, транспортни услуги и др.);

2. да получава лимитирани чекови книжки;

3. да плаща суми за работна заплата по справка, представена от титуляра, чрез обслужващата го банка за полагащия се фонд "Работна заплата", но не повече от преведената за целта от този фонд сума.

(4) Към молбата за откриване на особена сметка се представят образци от подписите на лицата, които са упълномощени да задължават особената сметка. Образците се препращат на банката, при която се открива особената сметка, заверена от главния счетоводител на банката, обслужваща титуляра. Образците с подписите на пълномощниците могат да се оформят по установения ред и в банката, при която е открита особената сметка.

(5) За всяка промяна в условията банката на титуляра уведомява банката, при която е открита особената сметка.

(6) Особената сметка има целево предназначение. Тя се открива за неопределен срок и за сума, не по-малка от 1000 лв., а за предприятията на бюджетна издръжка - от 100 лв., която се превежда от съответната сметка на титуляра (разплащателна, бюджетна, текуща, заемна или сметка за средства със специално предназначение).

(7) Особената сметка се заверява с преводи при откриването й, с преводи за увеличаване на остатъка по нея, с неизползувани суми от пълномощника, както и с неизползувания остатък по издадените лимитирани чекови книжки.

(8) От особената сметка се извършват местни плащания. По искане на титуляра и със съгласие на банката, при която е открита особената сметка, може да се допускат и междуградски плащания.

(9) Плащанията от особената сметка се извършват по безкасов начин с платежни нареждания и платежни искания освен в случаите, предвидени в ал. 3, т. 1 и 3.

(10) При недостиг на средства по особената сметка за изплащане на постъпилите платежни искания и платежни нареждания те се отнасят в просрочие. Банката, при която е открита особената сметка, уведомява същия ден банката на титуляра на сметката. Ако до 7 календарни дни от уведомяването платежните документи не бъдат изплатени, те се изпращат на банката, обслужваща титуляра на особената сметка, за изплащане, като се начислява неустойка за забавено плащане от датата на отнасяне на платежните документи в просрочие по особената сметка.

(11) Банката, при която е открита особената сметка, предава на пълномощника или изпраща на титуляра периодично извлечение от сметката в срокове, не по-къси от 7 дни и не по-дълги от 1 месец, по споразумение между титуляра и обслужващата банка и съобразно сроковете за проверка обезпечението на кредитите на наредителя.

(12) Особената сметка се закрива:

1. по искане на титуляра;

2. служебно от банката, когато в продължение на 40 дни по нея не е имало движение. Този срок по искане на титуляра може да бъде удължен от обслужващата банка до 60 дни;

3. служебно от банката на 31 декември, когато е открита с бюджетни средства.


Чл. 47. (1) Набирателната сметка се открива по искане на предприятието на неговото поделение, необособено на самостоятелен баланс, намиращо се в друго населено място, за приходите му от стопанска дейност.

(2) Сумите по набирателната сметка се превеждат периодично по сметката на титуляра при обслужващата банка в срок от 3 до 15 дни съобразно установените между титуляра и банката условия. Когато размерът на набраната сума е под 100 лв., тя не се превежда, а се включва в следващия период на отчитане.

(3) По искане на титуляра на сметката и със съгласие на обслужващата го банка от набирателната сметка могат да се извършат и плащания, включително и за работна заплата, до размер, определен по справка, представена от титуляра чрез обслужващата банка. В искането си титулярът определя характера на плащанията и условията, при които ще се извършват, както и лицата, по чието нареждане ще се задължава сметката, като се представят образци от подписите им.

(4) Набирателната сметка може да се задължава по нареждане на един или повече пълномощници според определените при откриването й условия.

(5) Когато от набирателната сметка се извършват и плащания, по нея се поддържа постоянен авоар, определен от титуляра на сметката. В сроковете за отчитане на набирателната сметка се превежда само сумата, която надвишава размера на постоянния авоар.

(6) При плащания от набирателната сметка се прилагат и разпоредбите на чл. 46, ал. 10.


Раздел VI.
Разплащателни чекове

Чл. 48. (1) Предприятията могат да извършват плащания за доставки, работи или услуги, с изключение на тези за капитални вложения и основен ремонт, с разплащателни чекове, издадени до обслужващата ги банка.

(2) Чековете се издават на бланки от получени от банката чекови книжки. Те се издават на името, но не и на заповедта на предприятието-доставчик (изпълнител), и се джиросват само на банката за инкасо.

(3) Доставчикът (изпълнителят) представя за плащане описаните за всеки платец чекове, придружени с фактура или с друг заместващ я документ, в обслужващата го банка, която заверява сметката му със сумата по тези чекове.

(4) Срокът за представянето на чековете е до 7 дни, ако те са издадени в същото населено място, където са платими, и до 14 дни, ако са издадени и платими в друго населено място.


Чл. 49. Разплащателните чекове биват: обикновени разплащателни чекове, чекове от лимитирани чекови книжки и акцептирани чекове.


Чл. 50. (1) С обикновени разплащателни чекове могат да извършват плащания предприятия с добро финансово състояние, на които банката е оказала доверие за ползуване на тази форма на плащане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) Когато издаденият от платеца обикновен разплащателен чек не може да бъде изплатен поради липса на средства по сметките на платеца, банката допуска плащането да се извърши за сметка на временен платежен кредит. В тези случаи ползуваният кредит се олихвява с лихвен процент с десет пункта по-висок от основния лихвен процент, ако не е договорено друго.

(3) При неиздължаване на ползувания кредит по ал. 2 в срок до 15 календарни дни от датата на плащането банката лишава предприятието от ползуване на тази форма на плащане за срок до 1 година и изземва неизползуваните до момента чекови бланки.


Чл. 51. (1) Лимитирани чекови книжки се издават на предприятията за сметка на собствени, бюджетни или заемни средства. Със сумата на лимитираната чекова книжка се задължава съответната сметка и се заверява отделна специална сметка.

(2) На предприятията-платци, могат да се издават по няколко лимитирани чекови книжки. С чекове от една книжка може да се плаща на няколко доставчици (изпълнители).

(3) Обикновените и лимитираните чекови книжки се издават от обслужващата банка въз основа на молба, подписана от длъжностните лица, които имат право да задължават съответната сметка в банката. Когато се издава чекова книжка на пълномощник в друго населено място, молбата се подписва и от пълномощника.

(4) При издаване на обикновена и на лимитирана чекова книжка банката извършва следното:

1. попълва върху корицата на книжката всички реквизити;

2. попълва върху всеки чек от книжката наименованието на банката-издател, номера на сметката, от която се изплащат чековете, и наименованието на предприятието, на което се издава книжката;

3. заверява чековата книжка с подписа на съответното длъжностно лице и печата на банката-издател.

(5) Притежателят на чековата книжка е длъжен да снабди с пълномощно длъжностното лице, което има право да подписва чековете и да извършва плащанията, както и да представи в банката образец от подписа му, заверен с подписите на лицата, които имат право да задължават сметката. Върху пълномощното се полага образец от подписа на упълномощеното лице и се заверява при спазване на реда по чл. 12, ал. 1, т. 3.

(6) При извършване на плащането пълномощникът на платеца попълва и подписва чековете. При получаването на издадения чек доставчикът (изпълнителят) сверява подписа на пълномощника, положен върху чека, с този в завереното от банката пълномощно.

(7) След използуването на чековете платецът връща талоните им в банката заедно с неправилно издадените чекове, върху които отбелязва, че са унищожени.

(8) При неправилно използуване на чековата книжка банката я изземва, за което уведомява съответното предприятие-платец. Съобщението за това се изпраща с обратна разписка или се предава срещу подпис.

(9) Когато притежателят на чековата книжка я изгуби, той съобщава за това незабавно на обслужващата го банка.

(10) Лимитирана чекова книжка за плащания от бюджетни средства се издава със срок до 31 декември на календарната година.

(11) Лимитът по лимитираната чекова книжка не може да бъде по-малък от 100 лв. Банката може да отпуска допълнителни лимити над първоначално определената сума, които се вписват на определеното място в талона на последния използуван чек.

(12) Когато чековете от лимитираната чекова книжка се свършат преди използуване на лимита на сума над 100 лв., платецът може да получи нова лимитирана чекова книжка за сумата на неизползувания лимит.

(13) Неизползуваният лимит по чековата книжка се възстановява по съответната сметка на следващия ден след изтичане на 7, респективно на 14 дни, считано от получаване на уведомлението за изгубването й.

(14) Когато предприятието-доставчик (изпълнител), приема чекове от лимитирани чекови книжки, то е длъжно да провери дали чекът е издаден правилно и вярно ли е изчислен остатъкът от лимита по лимитираната чекова книжка. Ако в лимитираната чекова книжка липсва талонът на предходния чек, плащане по нея не може да се извърши. В такъв случай предприятието-доставчик трябва да задържи книжката и да я представи в банката, която я е издала, за да бъде унищожена. По същия начин се постъпва и когато се установи, че чековете в книжката са подписани преди попълването им.

(15) След всяко плащане предприятието-платец пренася остатъка от лимита от талона на предходния чек върху талона на чека, с който ще се извърши плащането, спада сумата на чека от остатъка на лимита, вписва с цифри и думи новия остатък от лимита и го заверява с подпис и печат.


Чл. 52. (1) Предприятията-платци могат да плащат приетите от тях еднократни доставки, работи или услуги с акцептирани от банката разплащателни чекове.

(2) Чекът се акцептира по искане на платеца от обслужващата го банка.

(3) Банката акцептира чека с подпис на главния счетоводител, като на лицевата му страна вписва думата "приет", датата на акцептирането и датата на мемориалния ордер за отнасяне на сумата в сметка "акцептирани чекове".

(4) Чекът се акцептира за пълната му стойност. Когато няма достатъчно средства по сметката на платеца, чекът се връща.

(5) Платецът предава акцептирания чек на предприятието-доставчик (изпълнител), а то го представя с опис на обслужващата банка.

(6) Неизползуваният акцептиран чек се връща в банката от платеца за възстановяване на сумата по сметката му.

(7) Сумата по изгубен или унищожен акцептиран чек се възстановява по молба на платеца и със съгласие на доставчика (изпълнителя) по сметката на платеца след 7, респективно 14 дни от издаването му.


Раздел VII.
Планови плащания

Чл. 53. (1) Плановите плащания се прилагат при местни и междуградски плащания за приети доставки, работи или услуги, които имат постоянен характер и относителна равномерност (ежедневни доставки на хлебни произведения, млечни продукти, месо, зеленчуци и др.), като окончателното плащане се извършва в края на определен период.

(2) Размерът и условията за плановите вноски, междинните срокове и крайният срок за окончателното уреждане на сметните отношения се определят с договора между страните. Крайният срок за уреждане на сметните отношения между страните не може да бъде по-късно от последния ден на месеца.

(3) Размерът на плановата вноска се определя според обема на покупките по договора и плана или на фактическите доставки през предходния период.

(4) Плановите вноски се правят в срок от 2 до 5 дни съгласно сключения договор между страните. Със съгласие на банката, обслужваща платеца, срокът може да бъде удължен до 10 дни.

(5) При значителни различия между извършените доставки, работи или услуги и направените планови вноски страните могат да се договорят да уреждат тези различия чрез представяне на платежни документи на междинни дати.

(6) Плановите вноски за доставки, работи или услуги се извършват чрез акцептната или вирментната форма или с разплащателни чекове съобразно договора между страните.

(7) Върху платежните документи се вписва, че се отнася за планово плащане, като се посочва за кой период се отнася плащането.


Раздел VIII.
Взаимни прихващания

Чл. 54. (1) Взаимни прихващания се прилагат за плащане на безспорни изискуеми вземания за доставки, работи или услуги и свързаните с тях рекламации, обезщетения и неустойки. Взаимни прихващания се допускат, ако вземанията са от еднороден характер.

(2) Прихващанията по ал. 1 се извършват чрез банката и са еднократни.

(3) Прихващанията се правят между две предприятия по искане на едно от тях, направено пред обслужващата го банка.

(4) Молбата за прихващане се подава в 2 екземпляра (за обслужващата банка и за другата страна), когато се обслужват от една и съща банка, и в 3 екземпляра (за двете банки и за другата страна), когато се обслужват от различни банки. В молбата се посочват депозираните в банките и подлежащи на прихващане платежни документи.

(5) Прихващанията се извършват от банката, при която са депозирани платежните документи за по-голяма сума.


Раздел I.
Плащания, свързани с инвестиционния процес и основните ремонти

Чл. 55. (1) Плащанията за инвестиции и основен ремонт могат да се извършват чрез акцептната или вирментната форма на плащане. Плащането на машини и съоръжения, на материали за основен ремонт и на основни ремонти на моторни превозни средства може да се извършва и чрез акредитивната форма.

(2) Заплащането на строителството се извършва след окончателното завършване и приемане на обекта, подобекта или етапа. Авансово плащане за обектите се допуска, ако е предвидено в договора, но не повече от определения от Министерския съвет размер.

(3) Към платежните документи за инвестиции и основен ремонт се прилагат по 3 екземпляра от съответните актове, сметки и двустранни протоколи за изпълнени строително-монтажни и проектно-проучвателни работи и по 1 екземпляр от фактурите и другите документи за доставка на машини и съоръжения. Ако приложените актове, сметки и други документи не отговарят на изискванията на съответните нормативни актове, платежните документи и приложенията към тях се връщат на издателя.

(4) Върху всички платежни документи за разходи за инвестиции и основен ремонт издателят поставя надпис "за инвестиционни разходи", съответно "за основен ремонт".

(5) След извършване на плащането по един екземпляр от платежните документи и приложенията към тях се изпраща на инвеститора и изпълнителя.


Раздел .
Плащания при условията на фирмен (търговски) кредит

Чл. 56. (1) Самоуправляващите се стопански организации могат да се договарят за извършване на плащания в национална валута на отделни доставки и услуги при условията на фирмен (търговски) кредит при договорена между тях лихва.

(2) В случаите по ал. 1 за плащане на извършените и приети доставки доставчикът издава менителница или купувачът - запис на заповед по реда на чл. 370 - 422 от Закона за задълженията и договорите.

(3) Акцептираната менителница и записът на заповед, придружени с фактура или друг заместващ я документ, се предявяват от доставчика за плащане в банката, обслужваща купувача, в деня на падежа или в един от следващите 2 присъствени дни. Банката извършва плащането по реда на глава трета.


Глава пета.
ОТГОВОРНО ПАЗЕНЕ

Чл. 57. (1) Отговорното пазене се въвежда:

1. при авансови и предсрочни доставки на стоки, приети и незаплатени от платеца;

2. при отказ от акцепт. Ако отказът от акцепт е от купувач по транзитни доставки, той нарежда на крайния получател да въведе отговорно пазене по отношение на отказаните стоки;

3. при заплатени стоково-материални ценности, оставени за пазене у доставчика.

(2) Стоково-материалните ценности се считат за приети на отговорно пазене от деня на получаването им от платеца или оставянето им у доставчика. Страната, която е приела стоково-материалните ценности на отговорно пазене, в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 уведомява за това другата страна и обслужващите банки.

(3) Страната, която е приела стоково-материални ценности на отговорно пазене, е длъжна да полага грижи на добър стопанин за правилното им опазване. Тя не може да ползува, разходва или продава стоково-материалните ценности, докато продължава отговорното пазене.

(4) При отговорно пазене поради отказ от акцепт и отказ от плащане при вирментната форма доставчикът е длъжен в срок от 3 работни дни от получаването на известието за приемане на стоката на отговорно пазене да даде нареждане до платеца как да постъпи с нея.

(5) Ако не се получи нареждане по ал. 4, платецът може след изтичане на 30 дни от датата на отказа от акцепт да върне стоката на доставчика за негова сметка и на негова отговорност. В тези случаи платците събират платените от тях такси за превоз и други разходи във връзка с връщането на стоково-материалните ценности чрез акцептната форма, като в платежното искане вписват основанието за издаването му.

(6) Когато във връзка с направения отказ от акцепт възникне спор пред държавния арбитраж, отговорното пазене продължава до разрешаването на спора, като със стоките и материалите се постъпва съгласно арбитражното решение.

(7) Приетите на отговорно пазене стоково-материални ценности се продават по нареждане на собственика. Бързо развалящи се стоки се продават по реда на чл. 42 от Закона за договорите между социалистическите организации.

(8) Отговорното пазене се прекратява:

1. за авансово и предсрочно доставени стоково-материални ценности - след плащането им;

2. при отказ от акцепт - когато се върнат на доставчика или предадат (изпратят) на друг купувач по нареждане на доставчика;

3. за заплатени и оставени у доставчика стоково-материални ценности - след изпращането им на купувача.


Глава шеста.
КОНТРОЛ И САНКЦИИ

Чл. 58. (1) Банките упражняват контрол чрез лева и въздействуват за срочното, целевото и законосъобразното извършване на плащанията.

(2) Банките могат да извършват проверки в предприятията и да изискват да им бъдат предоставени за проверка договорите, фактурите и заместващите ги документи, транспортните документи и други книжа, въз основа на които са издадени платежните документи.


Чл. 59. (Отм. - ДВ, бр. 73 от 1991 г.).


Чл. 60. На виновните длъжностни лица за допуснати от тях нарушения по разплащанията БНБ налага административни наказания съгласно възложените й права с нормативните актове и при спазване разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.


Чл. 61. (1) Банките изплащат от приходите си обезщетение за нанесените по тяхна вина вреди на предприятията при:

1. неизплащане или несвоевременно изплащане на платежни документи, ако до срока за плащане по сметката на платеца е имало достатъчно средства;

2. несвоевременно или неправилно вписване на суми по сметките на организациите във връзка с плащанията.

(2) Освен обезщетения по ал. 1 банките плащат неустойка 0,05 на сто на ден върху съответната сума в полза на доставчика (изпълнителя) за всеки отделен случай, в който са изпратили на погрешен адрес платежни документи.


Допълнителни разпоредби

§ 1. Обслужващата банка по смисъла на тази наредба е банката, която извършва текущо (оперативно) банково обслужване на предприятието.


§ 2. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) По смисъла на тази наредба "предприятие" е всяко юридическо лице, както и физическите лица, които извършват производствена, преработвателна, търговска или друга подобна дейност, позволена от закона.


Заключителни разпоредби

§ 3. (Предишен § 2, изм. - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 52 от Правилника за банките (обн., ДВ, бр. 42 от 1989 г.; изм., бр. 34 и 48 от 1990 г. и бр. 6 от 1991 г.).


§ 4. (Предишен § 3 - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) С тази наредба се отменя Наредба № 3 за плащанията на МФ и БНБ (обн., ДВ, бр. 18 от 1976 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1977 г.).


§ 5. (Предишен § 4 - ДВ, бр. 73 от 1991 г.) Председателят на Българската народна банка дава указания за решаване на въпроси, възникнали по прилагането на тази наредба.


Приложение към чл. 12, ал. 1, т. 1


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

(предприятие)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ДО

(адрес) БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА

№ . . . . . . . . . . . . . . . . . . БАНКА

МОЛБА

Молим да ни откриете . . . . . . . . . . сметка на основание чл. . . . от Наредбата за плащанията. Тази наредба, както и другите наредби и инструкции на банката са ни известни и имат задължителна сила за нас. Предприятието (поделението) е на самостоятелен баланс. Задължаваме се при промяна на лицата, имащи право да движат сметката, своевременно да уведомяваме банката, като представяме преписи от заповедите (протоколите) и образци от подписите им.

Гр. (с.) . . . . . . . . 19 . . . г.

Ръководител: . . . . . . . . . . . .

(длъжност и подпис)

Гл. счетоводител: . . . . . . . . .

Приложение: 1. Картон с образци от подписите.

2. Преписи (фотокопия) от заповеди (протокол и др.).

3. Справка за законността на образуването или

удостоверение за регистрация.

Забележка. За неверни данни се носи наказателна отговорност съгласно законите в страната.


Преходни и Заключителни разпоредби
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 3 ЗА ПЛАЩАНИЯТА (ДВ, БР. 73 ОТ 1991 Г.)

§ 1. Навсякъде в наредбата думите "социалистически организации" се заменят с "предприятия".


Промени настройката на бисквитките