ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
Обн. ДВ. бр.64 от 11 Август 1997г., изм. ДВ. бр.95 от 21 Октомври 1997г., изм. ДВ. бр.45 от 21 Април 1998г.
§ 1. В чл. 1 ал. 2 се изменя така:
"(2) Като осъществява задачите по предходната алинея, Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността."
§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "обществени обвинители и обществени защитници" се заличават.
2. Алинея 3 се отменя.
§ 3. Член 8 се изменя така:
"Назначаемост на съдиите и съдебните заседатели
Чл. 8. В състава на съда, който разглежда наказателни дела, участват само съдии и съдебни заседатели, назначени по установения ред."
§ 4. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. В точка 3 думите "или обществен обвинител" се заличават.
2. В точка 4 думите "обществен защитник" се заличават.
§ 5. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95-113, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал. 2, т. 1 и 2, 142, ал. 4, 149, ал. 5, 152, ал. 4, 156, ал. 2, 196а, 199, 203, 206, ал. 4, 212, ал. 4, 213а, 214, ал. 2, 219, 224, 227б - 227е, 253, 283а, 283б, 287а, 301 - 303, 321, 321а, 330, ал. 2 и 3, 334, 339а, 340, 341а, 341б, 342, 343, ал. 1, буква "в" и ал. 2, буква "б", 349, ал. 2 и 3, 350, ал. 2, 354а, 354б, 356е - 356и, 357 -360 и 407 -419 от Наказателния кодекс."
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) На Върховния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления, извършени от народни представители, от членове на правителството, от съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи при или по повод изпълнение на служебни задължения."
§ 6. В чл. 34, ал. 1 точка 1 се изменя така:
"1. на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено предварителното производство;".
§ 7. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "прокурорите" се заменя с "помощник-следователите". 2. Създава се нова ал.2:
"(2) Отделни следствени действия могат да се извършват и от прокурори в определените в този кодекс случаи."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата "следователите" се поставя запетая и се добавя "помощник-следователите.".
§ 8. В чл. 89, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "освен в случаите по чл. 97а".
§ 9. В чл. 95, ал. 3 думите "две хиляди лева" се заменят със "сто хиляди лева".
§ 10. Създава се чл. 97а:
"Защита на свидетеля
Чл. 97а. (1) Органите на предварителното производство или съдията-докладчик по искане или със съгласието на свидетеля вземат мерки за неговата защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.
(2) Защитата на свидетеля се осъществява чрез:
1. запазване в тайна на неговата самоличност;
2. осигуряване на охрана.
(3) В постановлението на органа на предварителното производство или в разпореждането на съдията-докладчик за вземане на мярка за защита на свидетел се посочват: органът, който го издава; датата; данните за самоличността и идентификационният номер на лицето; видът на взетите мерки и обстоятелствата, които налагат това; подписите на органа и на лицето. Постановлението илиразпореждането, документите и вещите, предадени или иззети от такъв свидетел, се съхраняват по специален ред, определен от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(4) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия, а в съдебно производство и на прокурора, частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.
(5) Органите на предварителното производство и съдът разпитват тайно свидетеляи вземат мерки за запазване на неговата самоличност в тайна.
(6) Съответният следовател, прокурор и съдебен състав имат право на непосредствен достъп до защитения свидетел.
(7) Мерките за защита на свидетеля се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с решение на органа по ал. 1."
§11. В чл. 98 се правятследните допълнения:
1. В ал. 1 се добавя изречение второ:
"В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 на свидетеля се определя идентификационен номер, който се вписва в протокола вместо данните за самоличността."
2. В ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя "освен в случаите по чл. 97а".
§ 12. Създава се чл.99а:
"Чл. 99а. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 97а, ал. 2, точка 1."
§ 13. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
"(2) За тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздел I -II, раз-VI, глава шеста ,раздел III-IV,глава осма, раздел II-IV,глава единадесета, раздел I-IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четири-надесета от Особената част на Наказателния кодекс веществени доказателствени средства са и кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи и фотоснимки, вкючително на белязани предмети, изготвени по реда на този кодекс.
(3) Съдът и органите на предварителното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени от съответните органи на Министерството на вътрешните работи по предходната алинея и по чл. 191, ал. 3."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея думите "предходната алинея" се заменят с "предходните алинеи".
3. Създава се ал. 5:
" (5) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на веществени доказателствени средства, изготвени по ал. 2 и 3 и чл. 191, ал. 3, както и само на тях и на свидетелски показания по чл. 97а."
§ 14. Създават се нови чл. 111а, 111б и 111в със следното съдържание:
"Чл. 111а. (1) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства в случаите на чл. 111, ал. 2 и чл. 191, ал. 3 се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.
(2) Разрешението за използванена специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд.
(3) Органът по ал. 1 и 2 се произнася с писмено разпореждане незабавно след получаване на мотивирано писмено искане от съответния ръководител на служба по чл. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства. Препис от разрешението се връчва на длъжностното лице използващо специални разузнавателни средства.
(4) За издадените разрешения по предходните алинеи в съда се води специален регистър.
Чл. 111б. (1) Специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от оперативно - техническите служби на Министерството на вътрешните работи.
(2) Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства отслужбите до ал. 1 въз основа на разрешението по чл.111а
(3) Срокът за използване на разрешение за специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца.
(4) В случай на необходимост срокът по ал. 3 може да бъде продължен по реда на чл. 111а с още четири месеца.
(5) Използването на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:
1. е постигната предвидената цел;
2. използването им не дава резултати;
3. срокът наразрешението е изтекъл.
(6) При преустановяване използването на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите на точка - 2, на ал.5 той разпорежда унищожаването на събраните данни.
Чл. 111в. Веществените доказателствени средства по чл. 111, 111а и 111б се изготвят в два екземпляра и единият от тях се предава запечатан на председателя на окръжния съд в срок 24 часа от изготвянето им."
§ 15. В чл.112 се създава ал. 6:
"(6) Веществените доказателствени средства по чл. 111, ал. 2 и по чл. 191, ал. 3 се изготвят от съответните органи на Министерството на вътрешните работи под непосредствения надзор и ръководство на органа, дал разрешението, и при ограниченията на чл. 112, ал. 3."
§ 16. В чл.113 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Изготвянето на веществени доказателствени средства по чл.111, ал.2 и по чл. 191, ал. 3 се отразява в протокол, подписан от лицата и ръководителя на службата, изготвила вещественото доказателствено средство. в който се посочват: времето и мястото на изготвянето му, самоличността на лицето, за което се отнасят данните, използваните способи, както и текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство. Към протокола се прилагат искането за използване на специалното разузнавателно средство, разрешението на председателя на окръжния - съд и разпореждането на министъра на вътрешните работи."
§ 17. Създава се чл.113а:
"Съхраняване на веществените доказателствени средства
Чл. 113а. Веществените доказателствени средства, изготвени по чл. 111, ал. 2 и по чл. 191, ал. 3 с изключение на тези по чл. 111в, се съхраняват от съответните органи на Министерството на вътрешните работи и се предоставят на съда и на органите на предварителното производство заедно с искането за използване на специалното разузнавателно средство, разрешението на съдията и разпореждането на министъра на вътрешните работи."
§ 18. В чл. 122, ал. 3 думите "шестдесет лева" се заменят с "двеста хиляди лева".
§ 19. В чл. 129 ал. 2 се изменя така:
"(2) Поемните лица се избират от органа, извършващ огледа, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото."
§ 20. Член 144 се изменя така:
"Чл. 144. Преди да се извърши разпознаването, обвиняемият, заподозреният и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят, за особеностите, по които могат да ги разпознаят, за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите, както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване."
§ 21. В чл. 145, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "като се вземат мерки то да не осъществи пряк контакт с разпознаващия".
§ 22. В чл. 148, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес".
§ 23. В чл. 152 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Мярката за неотклонение задържане под стража на предварителното производство не може да продължи повече от една година, а ако обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание повече от петнадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или смърт - повече от две години."
2. Алинея 5 се отменя.
3. В ал. 6 думите "народен съвет" се заменят с "общински съвет".
§ 24. Създава се чл. 152а:
"Съдебен контрол върху мярката за неотклонение задържане под стража и предварителното задържане
Чл.152а. (1) На задържания се осигурява незабавно възможност да обжалва задържането пред съдия от съответния съд, но не по-късно от седем дни след неговото постановяване, който се произнася в открито заседание с призоваване на страните най-късно в тридневен срок от постъпване на жалбата в съда.
(2) Жалбата се подава чрез органа, постановил задържането, и се изпраща в съда в деня на подаването й заедно с решението по чл. 148, ал. 1 и всички материали по делото.
(3) Съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване, като отменя задържането и определя друга мярка за неотклонение или оставя жалбата без уважение.
(4) При промяна на обстоятелствата задържаният може отново да обжалва пред съда мярката за неотклонение."
§ 25. В чл. 153 ал. 1 се изменя така:
"(1) Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган бсз уважителни причини или промени местоживеенето си, без да е уведомил писмено съответния орган за новия си адрес, мярката за неотклонение се заменя с по-тежка."
§ 26. В чл. 158 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 8 се изменя така:
"(8) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение."
2. Създава се ал. 9:
"(9) Присъствието на свидетелите по чл. 97а се осигурява от прокурора." § 27. Член 177 се изменя така:
"Чл. 177. Прокурорът може да извърши отделни следствени действия след приключване на производството от следователя или помощник-следователя.'' § 28. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя "и писмени възражения пред по-горния прокурор."
2. Досегашният текст става ал. 1 ив нея думите "чл. 208, ал. 1" се заличават.
3. Създават се ал. 2 и 3:
"(2) Когато не е съгласен с постановленията на прокурора и с писмените му указания, следователят може да направи възражение пред по-горния прокурор.
(3) Постановлението на по-горния прокурор е задължително за следователя и не подлежи на възражение."
§ 29. В чл.181 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Постановлението на прокурора, с което е определена мярка за неотклонение задържане под стража, може да бъде обжалвано само пред съответния съд."
§ 30. В чл. 191 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "следствие" се заменя с "производство".
2. Създават се ал. 3 и 4:
"(3) При предварителна проверка съответните органи на Министерството на вътрешните работи могат да изготвят кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи и фотоснимки, включително на набелязани предмети, съобразно чл. 111, ал. 2 и 3, 111а, 111б, 111в, 113 и 113а.
(4) Забранява се разгласяването на обстоятелството, че започва извършването на предварителна проверка."
§ 31. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Предварителното следствие е задължително по делата, които са подсъдни като първа инстанция на окръжния съд, както и за престъпления по чл. 131а, 134, 152, 162-167, 169, 198, 201 - 205, 212, 220- 223, 240, 243, 282 - 285, 304 - 307, 320 и 341 от Наказателния кодекс." 2. Създават се ал. 4 и 5:
"(4) Прокурорът или следователят може да преобразува предварителното следствие в дознание, когато предварителното следствие не е задължително по ал.1 и 2 и:
1. при възобновяване на производство, спряно срещу неизвестен извършител;
2. при отпадане на основанията, посочени в постановлението по ал.3.
(5) Следователят уведомява незабавно прокурора, когато преобразува предварителното производство."
§ 32. В чл. 199, ал. 1 след думите "друг следовател" се поставя запетая и се добавя "помощник-следовател".
§ 33. В чл. 201 ал. 2 и 3 се изменят така:
"(2) Следователят може да вземе мярка за неотклонение задържане под стража само със съгласието на прокурора и след като е изслушал обвиняемия. Обвиняемият не се изслушва в случаите по чл. 268, ал. 3.
(3) Следователят може да предложи в писмена форма на съда да отмени или замени мярката за неотклонение задържане под стража. В този случай съдът е длъжен да се произнесе в срок 24 часа."
§ 34. В чл. 203 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя изречение второ:
"В случаите на чл. 202, ал. 1, точки 1 и 3, ако задържането е за тежко престъпление от общ характер, прокурорът може да продължи срока до три дни."
2. В ал. 3 думите "по ал. 1" се заменят с "по ал. 1 и 2".
§ 35. Член 208 се отменя.
§ 36. В чл. 224, ал. 1 се добавя изречение второ:
"В случаите на чл. 97а, ал. 2, т. 1 данните за самоличността не се вписват в протокола."
§ 37. Член 232 се изменя така:
"Чл. 232. (1) Дознанието трябва да бъде приключено и изпратено на прокурора в едномесечен срок от образуването му. При случаи на фактическа сложност прокурорът или следователят могат да продължат срока с още един месец.
(2) След приключване на разследването дознанието се изпраща на прокурора със заключително постановление."
§ 38. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея точки 3 и 5 се изменят така:
а) "3. налице ли е пълнота на събраните доказателства;";
б) "5. допуснато ли е на предварителното разследване съществено нарушение на процесуални правила;".
2. Създава се ал. 2:
"(2) Прокурорът осъществява правомощията си по чл. 235 - 239 в срок до един месец от получаване на делото. Главният прокурор може да удължи еднократно този срок с още два месеца."
§ 39. В чл. 235, ал. 5 думата "извършил" се заменя с "довършил".
§ 40. В чл. 236 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1:
а) точки 2, 3 и 4 се изменят така:
"2. предварителното производство е проведено в отсъствие на обвиняемия, когато неговото присъствие е задължително;
3. предварителното производство е проведено без участието на защитник, когато защитата е задължителна;
4. на обвиняемия не е предявено обвинение;";
б) създават се точки 5, 6 и 7:
"5. на обвиняемия не са предявени материалите по предварителното производство;
6. разследването е извършено от некомпетентен орган;
7. правото на защита на обвиняемия и пострадалия е нарушено."
2. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) Прокурорът не може да върне делото за допълнително разследване повторно, освен ако основанията за това са възникнали при допълнителното разследване или не са изпълнени дадените указания.
(6) Извън случаите по ал. 1 и 4 и прокурорът извършва необходимите следствени действия."
§ 41. В чл. 237, ал. 1 точка 3 се отменя.
§ 42. В чл. 238 ал. 2 се отменя.
§ 43. Член 261 се изменя така:
"Насрочване на съдебно заседание извън помещението на съда
Чл. 261. Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда."
§ 44. В чл. 262, ал. 1 накрая точката става запетая и се добавя "както и в случаите на чл. 97а".
§ 45. В чл. 263, ал. 2 накрая точката става запетая и се добавя "както и в случаите на чл. 97а".
§ 46. В чл. 266 се правят следните изменения: 1.В ал. 3 думите "или обществена организация" се заличават.
2. В ал. 4 думите "четиристотин лева" се заменят с "четири хиляди лева". § 47. В чл. 268 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:
1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми компетентния орган;
2. редовно е призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си."
3. Алинея 4 се отменя.
§ 48. (Обявен за противоконституционен с РКС № 9 - ДВ, бр. 45 от 1998 г.) В чл. 269, ал. 2, точка 3 накрая се поставя запетая и се добавя "когато тя е задължителна".
§ 49. В чл. 270, ал. 2 накрая точката става запетая и се добавя "като в случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 това става по начин, недопускащ разкриване самоличността на свидетеля".
§ 50. В чл. 271 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 свидетелите не присъстват в съдебната зала, а про-верката на самоличността им се извършва по начин, недопускащ разкриването й."
§ 51. В чл. 278 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се добавя изречение второ:
"В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 свидетелят остава на разположение на съда в подхо-дящо помещение извън съдебната зала."
2. Създава се ал. 5:
"(5) В случаите по чл. 97а, ал. 2, точка 1 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им."
§ 52. В чл. 279, ал. 1 се създава точка 5:
"5. свидетелят, след като е редовно призован, не се явява и страните са съгласни с това."
§ 53. В чл. 280 се създава ал. 4:
"(4) Разпит на експерта може да не се проведе, ако страните са съгласни с това."
§ 54. Член 284 се изменя така:
"Чл. 284. (1) Когато са извършени всички следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено."
§ 55. В чл. 287 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея точка 1 се изменя така:
"1. в случаите на чл. 236, ал. 1, точки 2 - 7 и ал. 4." 2. Създава се ал.2:
"(2) Извън случаите по ал. 1 съдът разглежда и решава делото."
§ 56. В чл. 299, ал. 1, точка 6 думите "или условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство" се заличават.
§ 57. В чл. 300 думите "или прекратява съдебното производство и връща делото за допълнително разследване" се заличават.
§ 58. В чл. 303, ал. 5 изразът "в случаите на чл. 75 от Наказателния кодекс признава подсъдимия за виновен, освобождава го условно от наказателна отговорност и го предава на об-ществено поръчителство" се заличава.
§ 59. Член 309 се отменя.
§ 60. В чл. 334, ал. 1, точка 3 думите "или на чл. 75 от Наказателния кодекс" се заличават.
§ 61. В чл. 335, ал. 1, точка 8 думите "или на чл. 75 от Наказателния кодекс" се заличават.
§ 62. В чл. 343 се правят следните изменения:
1.В ал. 1 след думите "протест на прокурора" се поставя запетая и се добавя "жалба на частния обвинител".
2. В ал. 2 след думите "протест на прокурора" се поставя запетая и се добавя "жалба на частния обвинител".
§ 63. В глава осемнадесета, раздел II "Възобновяване на наказателни дела, по които подсъдимите са предадени на обществено поръчителство" чл. 366 - 370 се отменят.
§ 64. В чл. 375 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 думите "Държавния съвет" се заменят с "Президента".
2. Алинея 6 се отменя.
§ 65. В чл. 388, ал. 1, точка 2 накрая се поставя запетая и се добавя "офицери и сержанти от други министерства и ведомства".
§ 66. В чл. 409, ал. 1 думите "определени от министъра на вътрешните работи" се заличават.
§ 67. Създават се чл. 439а и 439б:
"Условия за предаване
Чл.439а.(1) Лице за съдене или за изтърпяване на наложено наказание се предава на друга държава при наличието на международен договор, по който Република България е страна, или при условията на взаимност.
(2) Лицето се предава само когато престъплението, за което се иска предаването, е престъпление по българския закон и се наказва с лишаване от свобода не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание.
(3) Лицето се предава за изтърпяване на наказание само ако наложеното му наказание е не по-малко от четири месеца лишаване от свобода.
Условия за отказ за предаване
Чл. 439б. (1) Предаване на български гражданин за съдене или за изтърпяване на наказание в друга държава не се допуска.
(2) Не се допуска предаване на чужд гражданин:
1. ако престъплението, за което се иска предаването, се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление;
2. ако искането цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения;
3. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на друго жестоко, нечовешко или унизително наказание или не са му осигурени гаранциите за защита на правата, предвидени в този кодекс;
4. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право;
5. за престъпление, което е амнистирано или наказателното преследване или изтърпяването на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на другата държава;
6. за деяние, подсъдно на българските съдилища, или когато в Република България за деянието е проведено наказателно преследване, макар то да е завършило с прекратяване или с оправдателна присъда;
7. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е било известено за започнатото срещу него наказателно преследване и не е имало възможност да се защити; независимо от това екстрадицията се допуска, ако другата страна даде уверение, което се счита за достатъчно, че гарантира на исканото лице повторно разглеждане на делото с право на защита;
8. ако за деянието по чуждия закон се предвижда или е наложено смъртно наказание, а по българския закон такова наказание за престъплението не се предвижда, освен ако другата държава даде гаранции, че смъртното наказание няма да се изпълни;
9. ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в другата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд;
10. ако деянието, за което е направено искане за предаване, е било извършено извън територията на българската и на другата държава и българският закон не предвижда наказание за такова деяние."
§ 68. В чл. 440 ал. 2, 3 и 4 се изменят така:
"(2) Органът по предходната алинея, до който е отправено искането, незабавно уведомява окръжния прокурор, в чийто район се намира чуждият гражданин, и му изпраща преписката.
(3) Окръжният прокурор взема писмени обяснения от чуждия гражданин, привежда в изпълнение взетата спрямо него мярка за неотклонение и внася преписката за разглеждане в окръжния съд.
(4) Съдът може да постанови да се изискат допълнителни сведения от органа на другата държава, направил искането за предаване."
§ 69. Създават се чл. 440а, 440б и 440в:
"Разглеждане на искането за предаване
Чл. 440а. (1) Искането за предаване се разглежда от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор. На чуждия гражданин се назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв, и преводач, ако не владее български език.
(2) Съдът, след изслушване на прокурора, лицето и защитника му, постановява решение, с което уважава или отхвърля искането за предаване. В решението съдът постановява дали следва да се предадат на страната, направила искането за предаване на чуждия гражданин, документите, книжата, паричните суми и предметите, намерени в него и свързани с деянието му. Те могат да бъдат предадени дори ако междувременно чуждият гражданин е починал или се е укрил. Производство за проверка на решението за предаване
Чл. 440б. (1) Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора, подадени в седемдневен срок от обявяване на решението.
(2) Жалбата и протестът се разглеждат в десетдневен срок от постъпването им в съда по реда на чл. 440а.
(3) Решението на съда е окончателно. Изпълнение на решението за предаване
Чл. 440в. (1) Решението се изпраща от окръжния съд до министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, съответно до главния прокурор, който уведомява другата държава за резултата.
(2) Ако е постановено решение за предаване, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, съответно главният прокурор, уговаря времето и начина на предаването.
(3) Ако властите на другата държава в срок един месец от уговорената дата на предаване не приемат лицето, което следва да се предаде, то се освобождава и искането за предаването му отново на същото основание може да бъде отказано."
§ 70. В чл. 442, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "при наличие на писмено съгласие на осъденото лице".
§ 71. В глава двадесет и втора "Особени производства" се създава раздел VI:
"Раздел VI Правна помощ по наказателни дела
Основание и съдържание на правната помощ
Чл. 461. (1) Правна помощ по наказателни дела на друга държава се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимността.
(2) Правната помощ се изразява в извършване на следните действия:
1. връчване на призовки и съдебни книжа;
2. изземване и предаване на предметите, с които е извършено престъплението, или на имуществото, придобито чрез престъпление; разпитна обвиняем, подсъдим и свидетел; назначаване на експертиза и приемане на заключението й; извършване на оглед, претърсване и изземване; издирване и идентифициране на лица;
3. предаване на веществени доказателства, сведения и документи;
4. даване на сведения за осъждане на лицето.
Отказ на правна помощ
Чл. 462. Правната помощ може да бъде отказана, ако изпълнението на молбата би могло да застраши суверенитета, националната сигур-ност, обществения ред или други интереси, защитени от правото.
Явяване на свидетел и експерт пред чуждестранен съд
Чл. 463. (1) Явяването на свидетел и експерт пред чужди съдебни власти се допуска само ако се получи уверение, че призованите лица, независимо от гражданството им, няма да бъдат привличани към наказателна отговорност за извършени до призоваването им деяния. При отказ да се явят по отношение на тях не могат да се прилагат принудителни мерки.
(2) Предаване на задържани под стража лица, за да бъдат разпитани като свидетели или експерти, се допуска само в изключителни случаи по преценка на състав на съответния окръжен съд въз основа на представени от другата държава книжа, ако лицето даде съгласие за предаването си и пребиваването в другата държава няма да удължи срока на задържането му под стража.
Ред за подаване на поръчка за друга държава
Чл. 464. (1) Поръчката за правна помощ съдържа данни за: органа, който я прави; предмета и мотива на искането; имената и гражданството на лицето, за което се отнася искането; името и адреса на лицето, на което трябва да се връчат книжа; при необходимост - обвинението и кратко изложение на фактите по него.
(2) Поръчката за правна помощ сеизпраща до Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, освен ако с международен договор, по който Република България е страна, е предвиден друг ред.
Изпълнение на поръчка на друга държава
Чл. 465. Поръчките за правна помощ се изпълняват по реда, предвиден в българските закони. Поръчката може да се изпълни и по реда, предвиден в закона на другата държава, ако това е поискано и не противоречи на българските закони. Другата държава се уведомява за времето и мястото на изпълнението на поръчката, ако това е поискано.
Разноски по изпълнението на поръчката
Чл.466. Разноските по изпълнението на поръчката се разпределят между страните в съот-ветствие с международните договори, по които Република България е страна, или на принципа на взаимността."
§ 72. Навсякъде в кодекса думите "чужда държава" се заменят с"друга държава".
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 73. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя с този закон, се разглеждат от съдилищата, в които са образувани.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1997 г.) Неприключените предварителни производства се довършват от органа, който е започнал разследването.
§ 74. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, министърът на вътрешните работи, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба издават инструкция за взаимодействието между органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата и следствието за осъществяване на защитата на свидетелите по чл. 97а и изготвяне и съхраняване на веществените доказателствени средства по чл. 111, ал. 2 и чл. 191, ал. 3.
§ 75. Член 7 от Закона за специалните разузнавателни средства (ДВ, бр. 30 от 1994 г.) се изменя така:
"Чл. 7. (1) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства в случаите на чл. 111, ал. 2 и чл. 191, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.
(2) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава от председателя на съответния военен съд.
(3) В останалите случаи разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава от окръжния прокурор.
(4)Органът по ал. 1, 2 и 3 се произнася с писмено разпореждане незабавно след получаване на мотивирано писмено искане от ръководител на служба по чл. 6. Препис от разрешението се връчва на длъжностното лице, използващо специални разузнавателни средства."
§ 76. В чл. 18 от Закона за Националната полиция (ДВ., бр. 109 от 1993 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "национално значение" се добавя "както и за охрана на лица по чл. 97а от Наказателно-процесуалния кодекс, съдиите, прокурорите, следователите и лицата от състава на Министерството на вътрешните работи, взели участие в процеса".
2. Създава се ал. 4:
"(4) Условията и редът за охрана на лицата по ал. 1 се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и министъра на вътрешните работи."
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 29 юли 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.