Държавен вестник, брой 52 от 1.VII

Чл. 1. С този закон се уреждат емитирането на ценни книжа и извършването на сделки с тях, учредяването и дейността на фондовите борси, инвестиционните посредници и инвестиционните дружества и държавният контрол върху тези дейности.

Чл. 2. Ценни книжа, предмет на този закон, са прехвърлими документи и права, които могат да бъдат предлагани публично, като:

1. акции;

2. облигации;

3. други документи и права, свързани с акции и облигации.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1998 г.) Могат да бъдат предлагани публично само безналични поименни ценни книжа, за които уставът на емитента не предвижда ограничения или условия за тяхното прехвърляне.

Чл. 3. (1) Ценни книжа са и инвестиционните договори, които се предлагат публично.

(2) Инвестиционен договор е писмен договор, по който инвеститорът предоставя парични средства или други имуществени права на друго лице за влагане в стопанска дейност срещу обещание за доход.

Чл. 4. (1) Публично предлагане е предложение за възмездно прехвърляне или покана за отправяне на предложение за възмездно придобиване на ценни книжа до:

1. най-малко 50 лица;

2. неопределен кръг от лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване.

(2) Публично предлагане е налице и ако в предлагането на ценните книжа вземе участие лице, което не е инвестиционен посредник или притежател на ценните книжа.

Чл. 5. Комисията по ценните книжа и фондовите борси, наричана по-нататък "Комисията", е държавен орган за регулиране и контрол върху:

1. емитирането и сделките с ценни книжа;

2. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1998 г.) фондовите борси и организираните извънборсови пазари на ценни книжа;

3. инвестиционните посредници;

4. инвестиционните дружества, с цел осигуряване защитата на инвеститорите и стимулиране развитието на пазара на ценните книжа.

Чл. 6. (1) Комисията е юридическо лице на извънбюджетна сметка със седалище София.

(2) Приходите по сметката се набират от извършваните дейности и от държавния бюджет, а набраните средства се изразходват за финансиране дейността на Комисията.

(3) Превишението на приходите над разходите се установява към 31 декември и се прехвърля за ползване по предназначение през следващата година.

(4) Извънбюджетната сметка се утвърждава от министъра на финансите по предложение на председателя на Комисията.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 68 от 1996 г.) Средствата от глобите и санкциите, наложени по чл. 142 от този закон и чл. 41 от Закона за приватизационните фондове, се превеждат в извънбюджетната сметка на Комисията по ценните книжа и фондовите борси.

Чл. 7. (1) Комисията се състои от председател, заместник-председател и петима членове, които се назначават за срок пет години и се освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) Председателят на комисията трябва да има висше юридическо или икономическо образование и десетгодишен стаж по специалността.

(3) Към Комисията се създава административна служба. Нейният състав и структура се определят с правилника за устройството и дейността на Комисията.

Чл. 8. (1) Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по договор, освен ако упражняват научна или преподавателска дейност.

(2) Възнагражденията на председателя, заместник-председателя и членовете на Комисията се определят от Министерския съвет.

Чл. 9. (1) Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията се освобождават предсрочно при:

1. извършено грубо нарушение на този закон;

2. извършено умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;

3. невъзможност да изпълняват задълженията си, продължила повече от шест месеца.

(2) В случаите по ал. 1, както и при оставка или смърт на председателя, заместник-председателя или член на Комисията Министерският сьвет назначава нов председател, заместник-председател или член по предложение на министъра на финансите за срок до края на първоначалния мандат.

Чл. 10. (1) Комисията:

1. контролира фондовите борси и техните членове, инвестиционните посредници, емитентите и инвестиционните дружества за законосъобразното и правилно осъществяване на дейността им в съответствие с обществения интерес, включително като извършва проверки;

2. издава и отнема разрешенията, предвидени в този закон;

3. издава потвържденията, предвидени в този закон;

4. извършва съвместно с органите на банковия надзор проверки на дейността на банките - инвестиционни посредници;

5. обменя необходимата за осъществяване на дейността й информация с Българската народна банка;

6. иска разкриване на банковата тайна от районния съдия по реда на чл. 47, ал. 6 от Закона за банките и кредитното дело;

7. разработва подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон и ги представя на Министерския съвет за приемане;

8. разработва наредба за определяне на условията и реда за продажба на ценни книжа, които прехвърлителят не притежава, и я представя на Министерския съвет за приемане;

9. издава периодичен бюлетин;

10. решава други въпроси, които са предоставени в нейната компетентност.

(2) Комисията има право да изисква документи и писмени обяснения и да проверява всички лица, за които има данни, че нарушават този закон.

(3) При осъществяване на проверките Комисията има право:

1. на свободен достъп до служебните помещения на всички контролирани от нея лица, включително лицата по ал. 2;

2. да изисква документи и писмени обяснения от проверяваните лица;

3. да изпраща свои представители на заседанията на управителните и контролните органи на контролираните от нея лица.

(4) Всички данни и документи за нарушения по този закон, които могат да разкрият самоличността на предоставилото ги лице, се предоставят от Комисията на трети лица само с негово съгласие, освен ако в закона е предвидено друго.

Чл. 11. Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на Комисията при осъществяването на контролните й функции.

Чл. 12. (1) Комисията води регистри за:

1. фондовите борси и инвестиционните посредници;

2. емитентите и инвестиционните дружества, чиито ценни книжа са предложени публично.

(2) Министерският съвет издава наредба за подлежащите на вписване обстоятелства, воденето и съхраняването на регистрите на Комисията.

(3) За извършваните действия и за издаваните документи Комисията събира такси по тарифа, приета от Министерския съвет.

Чл. 13. (1) Всеки има право да преглежда водените от Комисията регистри и документите, въз основа на които са издадени разрешенията и потвържденията, както и да получи преписи от тях.

(2) Председателят, заместник-председателят, членовете на Комисията и нейните служители са длъжни да пазят търговските тайни, които са им станали известни във връзка с изпълнението на техните функции.

Чл. 14. (1) Заседанията на комисията са редовни, ако присъстват повече от половината от общия брой на нейните членове.

(2) Комисията взема решения с мнозинство повече от половината от общия брой на нейните членове.

(3) Индивидуалните административни актове на Комисията могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство.

Чл. 15. Председателят на Комисията:

1. свиква и ръководи заседанията на Комисията;

2. организира и ръководи дейността на Комисията;

3. представлява Комисията;

4. издава наказателни постановления в случаите, предвидени в този закон.

Чл. 16. (1) Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което осигурява на членовете си и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията.

(2) За извършване на дейност като фондова борса се изисква да е получено разрешение при условията и по реда на този закон.

Чл. 17. (1) Фондова борса се учредява, управлява и ликвидира по реда, установен за акционерните дружества с едностепенна система на управление, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(2) Фондовата борса и нейните служители не могат да извършват:

1. дейност на инвестиционен посредник;

2. търговски сделки, освен ако това е необходимо за осъществяване на дейността по чл. 16, ал. 1;

3. сделки с ценни книжа, издадени от борсата.

(3) Фондовата борса не разпределя дивиденти.

Чл. 18. (1) За учредяване на фондова борса е необходимо заявителят да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв.

(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част - към момента на получаване на разрешението.

Чл. 19. (1) Най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от банки, инвестиционни посредници, финансови къщи и застрахователни дружества.

(2) Акционер в борсата не може да притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от нейните акции.

(3) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на участието на държавата, когато това участие се изразява в непарични вноски.

(4) Увеличаването на капитала на борсата става предимно с привличане на нови акционери. Акционерите не ползват правата по чл. 194 от Търговския закон.

(5) Решението за увеличаване на капитала на борсата се взема с обикновено мнозинство. Общото събрание е длъжно да вземе решение за увеличаване на капитала, ако има кандидати за записване на повече от 20 на сто от вече вписания капитал.

Чл. 20. Фондовата борса издава само поименни акции с право на един глас.

Чл. 21. Борсата изгражда клирингова система за гарантиране на поетите задължения по сделките с ценни книжа, извършвани на нея.

Чл. 22. (1) Съветът на директорите на борсата:

1. приема борсовия правилник и правилника на арбитражния съд;

2. осигурява спазването на закона, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия;

3. приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник;

4. приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсова търговия при условията и по реда на борсовия правилник;

5. осигурява законосъобразното и правилно провеждане на борсовата търговия и публикуването на цените;

6. организира и контролира плащанията по сключените сделки;

7. приема решения и издава нареждания във връзка с упражняването на правата си;

8. налага санкции на членовете при нарушение на този закон, актовете по прилагането му, борсовия правилник, както и на нарежданията и решенията по т. 7;

9. определя условията и реда за извършване на срочни борсови сделки;

10. упражнява всички други права, които са му предоставени съгласно закона, устава и правилника.

(2) Съветът на директорите съгласува решенията си по ал. 1, т. 3, 4 и 8 с комисия, в която участват представители на акционерите, членовете на борсата, борсовите посредници и емитенти. Той може да делегира правата си по ал. 1, т. 3, 4 и 8 на същата комисия.

Чл. 23. (1) Борсовият правилник съдържа:

1. видовете борсови пазари и условията и реда за извършване на сделки на всеки от тях;

2. условията и реда за приемане на членове и за тяхното временно или окончателно отстраняване от борсова търговия;

3. условията и реда за допускане на борсовите посредници до борсова търговия и контрола върху дейността им;

4. условията и реда за приемане на ценни книжа и за временно или окончателно прекратяване на търговията с тях;

5. вида и начина на провеждане на търговията;

6. извършваните услуги и техните цени;

7. реда за сключване и изпълнение на

сделките;

8. условията и реда за налагане на санкции на членовете на борсата и на борсовите посредници;

9. условията и реда за извършване на срочни борсови сделки.

(2) Фондовата борса уведомява Комисията за всички изменения и допълнения на борсовия правилник.

Чл. 24. (1) За учредяване и прекратяване на фондова борса се изисква писмено разрешение от Комисията.

(2) Към заявлението за издаване на разрешение се прилагат:

1. приетият от учредителите устав;

2. данни за внесения капитал и за структурата му съгласно изискванията на чл. 19;

3. имената и адресите на лицата, които ще управляват и представляват борсата;

4. борсовият правилник и правилникът на арбитражния съд;

5. данни за помещенията и техническото оборудване на борсата.

(3) Комисията се произнася по искането в срок до един месец от получаване на заявлението с приложенията към него. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в седемдневен срок.

(4) Ако до изтичането на срока по ал. 3 Комисията не се е произнесла, смята се, че е налице отказ.

Чл. 25. (1) Комисията отказва издаването на разрешение, ако:

1. не са спазени изискванията на този закон;

2. лицата, упълномощени да управляват и представляват борсата, не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията на закона или устава;

3. борсовият правилник и правилникът на арбитражния съд не отговарят на изискванията на закона;

4. начинът на търговия не отговаря на изискванията на чл. 87;

5. не е осигурена възможност за контрол върху изпълнението на сключваните на борсата сделки;

6. в устава или в борсовия правилник има разпоредби, които дават предимство на акционерите при участие в борсовата търговия.

(2) В случаите по ал. 1 Комисията уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-малък от един месец.

(3) Ако заявителят не отстрани несъответствията в срока по ал. 2, Комисията отказва издаването на разрешение с писмено мотивирано решение.

Чл. 26. В случаите на отказ по чл. 25 заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение не по-рано от шест месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 27. Софийският градски съд или окръжният съд вписва фондовата борса в търговския регистър, след като му бъде представено разрешението, издадено от Комисията, и обнародва вписването.

Чл. 28. Лицата, които не притежават разрешение за извършване на дейност като фондова борса, не могат да използват в своето наименование и в рекламна или в друга дейност думите "фондова борса" или тяхна производна на български или на чужд език, или друга дума, означаваща извършването на такава дейност.

Чл. 29. (1) Комисията отнема издаденото разрешение:

1. ако са предоставени неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

2. при извършени системни нарушения на този закон;

3. при извършване на сделки в нарушение на чл. 17, ал. 2.

(2) Ако след изтичането на едногодишен срок от учредяването й борсата има по-малко от 20 членове, Комисията дава шестмесечен срок за попълване на броя. Ако след изтичането на срока броят на членовете не е попълнен, Комисията отнема разрешението.

(3) С решението за отнемане на разрешението Комисията прекратява правомощията на органите на борсата и назначава един или няколко квестора.

(4) От момента на влизането в сила на решението за отнемане на разрешението на борсата не могат да се сключват нови сделки, освен ако това е необходимо за изпълнението на вече сключени сделки или за защитата на инвеститорите.

(5) До назначаването на ликвидатор квесторът:

1. упражнява правата на съвета на директорите на борсата;

2. взема всички необходими мерки за защита интересите на инвеститорите.

Чл. 30. След влизането в сила на решението за отнемане на разрешението по чл. 29 Комисията незабавно изпраща копие от него на съда по регистрацията за образуване на производство по ликвидация на фондовата борса и предприема мерки за уведомяване на обществеността.

Чл. 31. (1) Членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на сделки с ценни книжа съгласно закона, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражния съд.

(2) Един инвестиционен посредник не може да бъде член на повече от една фондова борса.

Чл. 32. Фондовата борса е длъжна да прекрати членството на лицата по чл. 31 при отнемане на разрешението им за извършване на сделки с ценни книжа.

Чл. 33. Искове срещу членове на борсата във връзка със сключването и изпълнението на борсовите сделки се разглеждат от борсов арбитражен съд.

Чл. 34. (1) Председателят на арбитражния съд се избира от общото събрание на фондовата борса за срок три години. Той трябва да бъде одобрен от Комисията.

(2) При условията на ал. 1 се избират двама заместници на председателя за случаите, когато председателят е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.

Чл. 35. (1) Арбитражният съд разглежда и решава споровете в състав от трима арбитри. Страните по спора назначават по един арбитър. Назначените арбитри съвместно избират председател на арбитражния състав.

(2) Разглеждането на арбитражното дело се урежда с правилника на арбитражния съд.

(3) Арбитражният съд прилага уговорените от страните правила за разглеждане на делото, освен ако тези правила противоречат на правилника му.

Чл. 36. (1) Арбитражният съд решава споровете въз основа на закона, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия.

(2) Арбитражното решение се постановява с мнозинство.

(3) Арбитражното решение е окончателно.

Чл. 37. За неуредените в тази глава въпроси се прилага съответно Законът за международния търговски арбитраж.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 42 от 1998 г.)

Чл. 84. (1) Ценните книжа, за които е издаден проспект съгласно изискванията на закона, могат да бъдат приети за търговия на фондова борса при условията и по реда на борсовия правилник.

(2) Комисията определя общите изисквания към ценните книжа, приемани за търговия на фондова борса.

(3) Фондовата борса е длъжна да приема за борсова търговия държавни ценни книжа.

Чл. 85. (1) Фондовата борса е длъжна да определи начина и реда за въвеждане за борсова търговия на приетите съгласно чл. 84 ценни книжа.

(2) Ако приемането на ценните книжа за борсова търговия се предшества от публично предлагане, въвеждането може да бъде извършено само след крайния срок на подписката.

Чл. 86. (1) Борсата оповестява датата на въвеждането, вида, броя, номиналната и общата стойност на ценните книжа.

(2) Борсата разпространява по подходящ начин информация за изтъргуваните обеми, минималната и максималната цена, и цената при затваряне.

Чл. 87. (1) Начинът на търговия трябва да осигурява равни условия за участие на инвеститорите в търговията.

(2) Плащанията по сделките, сключени на борса, задължително се извършват по безкасов начин чрез банка.

Чл. 88. Фондовата борса може да изисква от емитента на приети за борсова търговия ценни книжа предоставяне на информацията, която смята за необходима за осъществяване на борсовата търговия или за защитата на инвеститорите.

Чл. 89. (1) Фондовата борса прекратява временно или окончателно търговията с приети ценни книжа, ако това е необходимо за защита на инвеститорите и за стабилността на фондовия пазар, както и в други случаи, предвидени в нейния правилник.

(2) В случаите по ал. 1 фондовата борса уведомява Комисията.

(3) Прекратяването на търговията за срок, по-дълъг от три работни дни, се допуска с разрешение на Комисията.

Чл. 89а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1998 г.) (1) Ценни книжа могат да се приемат за търговия на организиран извънборсов пазар при условията и по реда на неговия правилник.

(2) Организиран извънборсов пазар по смисъла на този закон е пазар на ценни книжа, който:

1. функционира на базата на установени правила за достъп, за приемане на ценни книжа, за извършване на търговия, за разкриване на информация;

2. осигурява на членовете си равен достъп до пазарна информация и равни условия за участие в търговията;

3. изгражда единна система за неприсъствена търговия.

(3) За извършване на дейност като организиран извънборсов пазар се изисква писмено разрешение от Комисията.

(4) За неуредените въпроси относно организирания извънборсов пазар се прилагат съответно разпоредбите за фондовата борса и борсовата търговия, с изключение на чл. 19, 21, чл. 22, ал. 1, т. 6 и ал. 2, чл. 23, ал. 1, т. 1, чл. 31, ал. 2, чл. 33, 34, 35, 36, 37, чл. 84, ал. 1 и 3.

Чл. 90. (1) За извършване на срочни сделки с ценни книжа на един емитент се изисква предварително писмено съгласие на емитента и разрешение на фондовата борса.

(2) Срочни сделки с ценни книжа на един емитент се извършват съгласно изискванията, предвидени в борсовия правилник.

(3) Фондовата борса е длъжна да прекрати извършването на срочни сделки с ценни книжа на един емитент не по-късно от изтичането на една година от датата, на която емитентът е поискал прекратяване на търговията.

Чл. 91. (1) Сделките с ценни книжа се регистрират в централен депозитар.

(2) В централния депозитар се приемат за съхранение и се регистрират ценни книжа, както и се откриват сметки за безналични ценни книжа.

(3) Централният депозитар е акционерно дружество.

(4) Устройството и дейността на централния депозитар, както и редът за регистрация се уреждат с наредба на министъра на финансите и Българската народна банка.

(5) Всеки инвеститор има право на достъп до регистрите на централния депозитар по ред, определен с наредбата по ал. 4.

Чл. 106. По смисъла на този закон вътрешна информация са всякакви данни, за които не съществува задължение да бъдат огласени публично или които още не са публично огласени, отнасящи се до един или повече емитенти или техни ценни книжа, или до други такива данни, ако публичното им огласяване може да окаже значително влияние върху цената на приети за търговия ценни книжа.

Чл. 107. (1) По смисъла на този закон за вътрешно лице се смята:

1. всеки член на управителен или контролен орган на емитента;

2. всеки член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в свързано с емитента търговско дружество.

(2) За вътрешно лице се смята и всяко лице, притежаващо пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на емитента, ако има достъп или разполага с вътрешна информация, както и всяко друго лице, което поради своята професия, дейност, задължения или отношения на свързаност с емитента или с лицата по ал. 1 има достъп или разполага с вътрешна информация.

Чл. 108. (1) Забранява се на вътрешно лице:

1. да търгува на фондова борса или извън нея за своя или за чужда сметка с ценните книжа, за които се отнася притежаваната от него вътрешна информация;

2. да предава притежаваната от него вътрешна информация на друго лице, което няма качеството на вътрешно лице, без разрешение на общото събрание на емитента, за който се отнася тази вътрешна информация;

3. да препоръчва на друго лице въз основа на притежаваната от него вътрешна информация да търгува на фондова борса за своя или за чужда сметка с ценните книжа, за които се отнася притежаваната от вътрешното лице вътрешна информация.

(2) Забраната по ал. 1, т. 1 се отнася и за всяко лице, което без да е вътрешно лице притежава вътрешна информация, произхождаща пряко или косвено от вътрешно лице.

Чл. 109. (1) Инвестиционното дружество е акционерно дружество, получило разрешение при условията и по реда на този закон, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа, освен в ценни книжа на учредителите си.

(2) Инвестиционното дружество издава акции с право на един глас срещу заплащане на тяхната емисионна стойност.

(3) Инвестиционното дружество може да бъде от отворен или от затворен тип.

Чл. 110. (1) Инвестиционното дружество от отворен тип е задължено по искане на акционерите си да изкупува обратно акциите си при условията и по реда, определени в устава му, освен ако в устава му е предвиден затворен период. Това задължение се изпълнява в срок до 30 дни от писменото предявяване на искането за обратно изкупуване.

(2) Инвестиционното дружество от отворен тип може да предвиди в устава си затворен период, който не може да бъде по-дълъг от три години от възникването му. През време на затворения период инвестиционното дружество не е задължено да изкупува обратно акциите си.

(3) Инвестиционното дружество от отворен тип може временно да спре обратното изкупуване на акциите си при условията и по реда, предвидени в учредителните му актове. В тези случаи то уведомява Комисията за решението си в тридневен срок.

Чл. 111. Инвестиционното дружество от затворен тип не е задължено да изкупува обратно акциите си.

Чл. 112. (1) Минималният размер, структурата на капитала и съотношението му с балансовите активи и пасиви на инвестиционното дружество се определят от Комисията.

(2) Инвестиционното дружество поддържа минимални ликвидни средства в размер и при условия, определени от Комисията.

Чл. 113. Лице, което притежава или придобие пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от гласовете в общото събрание на инвестиционно дружество или друго участие, което му дава възможност да упражнява контрол върху него, трябва в тридневен срок да уведоми Комисията.

Чл. 114. (1) Освен данните, които се изискват съгласно Търговския закон, уставът на инвестиционното дружество трябва да съдържа:

1. основните цели и ограниченията на инвестиционната дейност;

2. размера на капитала, който може да бъде влаган в ценни книжа от един или друг вид;

3. реда за привличане на заемни средства при условията на този закон;

4. забрана за авансово разпределяне на дивиденти преди приемане на годишния счетоводен отчет;

5. реда и начина за разпределяне на дивиденти;

6. срока на затворения период, ако се предвижда такъв;

7. условията и реда за изчисляване на стойността на акциите при обратно изкупуване;

8. условията и реда за обратно изкупуване на акциите и условията за спиране на обратното изкупуване.

(2) Промяна в устава и другите устройствени актове, както и замяна на депозитаря, се допуска след одобрение на Комисията.

Чл. 115. Членовете на управителните и контролните органи на инвестиционното дружество трябва да отговарят на изискванията по чл. 45.

Чл. 116. За учредяване на инвестиционно дружество се подава писмено заявление до Комисията, към което се прилагат:

1. уставът и другите учредителни актове;

2. данни за записания и внесения капитал;

3. имената, адресите и другите необходими данни за лицата, които ще управляват и представляват инвестиционното дружество, и сведения за професионалната им квалификация и опит;

4. договорът с инвестиционния посредник съгласно чл. 129, ал. 1, т. 2 и договорът за депозит в случаите по глава четиринадесета;

5. декларация по чл. 133;

6. имената или наименованията и данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица над 10 на сто от акциите с право на глас на заявителя или по друг начин могат да упражняват контрол върху него;

7. други данни, определени от Комисията.

Чл. 117. (1) Комисията се произнася по искането в срок до три месеца от получаване на заявлението с приложенията към него, а ако са поискани допълнителни сведения - от получаването им.

(2) Комисията уведомява писмено заявителя в седемдневен срок от вземане на съответното решение.

(3) Издадените разрешения се вписват в специален регистър на Комисията.

Чл. 118. (1) Комисията отказва да издаде разрешение, ако:

1. уставът и другите устройствени актове на дружеството не съответстват на закона;

2. капиталът не отговаря на изискванията по чл. 112;

3. договорът с инвестиционния посредник по чл. 129, ал. 1, т. 2 не съответства на изискванията на този закон;

4. членове на управителните и контролните органи не отговарят на изискванията по чл. 115;

5. лица, които притежават над 10 на сто от акциите с право на глас или по друг начин могат да упражняват контрол над инвестиционното дружество, с дейността или с влиянието си върху вземането на решения могат да навредят на сигурността на инвестициите;

6. не са осигурени в достатъчна степен интересите на инвеститорите.

(2) Отказът на Комисията се мотивира писмено. Ако Комисията не се произнесе в срока по чл. 117, ал. 1, смята се, че е налице отказ.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 Комисията може да откаже да издаде разрешение само ако заявителят не е отстранил несъответствията в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

Чл. 119. В случаите на отказ по чл. 118 заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение не по-рано от шест месеца от влизането на решението за отказ в сила.

Чл. 120. Софийският градски съд или окръжният съд вписва инвестиционното дружество в търговския регистър, след като му бъде представено съответното разрешение, издадено от Комисията.

Чл. 121. Дружество, което не притежава разрешение от Комисията, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думите "инвестиционно дружество" или други равнозначни думи на български или на чужд език.

Чл. 122. Комисията отнема издаденото разрешение в случаите по чл. 53. В този случай тя предприема мерките по чл. 54.

Чл. 123. (1) Публично предлагане на акции на инвестиционно дружество се допуска, ако бъде издаден проспект по начина и със съдържанието, установени в този закон.

(2) Проспектът може да бъде издаден само ако Комисията е потвърдила писмено, че няма възражения към проспекта.

Чл. 124. (1) Освен данните по чл. 66, т. 1, букви "а", "б", "г", "д", "е" и "ж" проспектът съдържа следните данни:

1. за инвестиционното дружество:

а) мястото, където учредителните актове на дружеството са достъпни за публиката;

б) основни цели на инвестиционната дейност и политика за разпределяне на дивиденти;

в) условията и реда за издаване и продажба на акции;

г) условията и реда за изчисляване на емисионната и продажната цена и на цената при обратно изкупуване на акции;

д) условията и реда за обратно изкупуване на акциите и условията, при които изкупуването може да бъде временно спряно.

2. наименованието, седалището и адреса на депозитаря.

(2) Проспектът се актуализира при всяка промяна на включените в него данни.

Чл. 125. Комисията разглежда проспекта и издава, съответно отказва да издаде потвърждение по реда на чл. 75.

Чл. 126. (1) Съобщение за публичното предлагане на акциите, регистрационния номер на издаденото потвърждение, мястото, времето и начина на запознаване с проспекта се публикува по реда на чл. 76.

(2) Всички рекламни материали във връзка с публичното предлагане на акции на инвестиционното дружество съдържат информация:

1. за мястото, където проспектът и учредителните актове са достъпни за публиката;

2. че стойността на акциите може да се понижи и не се гарантират печалби.

Чл. 127. (1) Инвестиционното дружество обявява в Комисията и в средствата за масово осведомяване емисионната стойност на акциите си, а инвестиционното дружество по глава четиринадесета - и цената при обратно изкупуване на акциите си.

(2) Обявленията по ал. 1 се правят при всяка емисия, продажба и обратно изкупуване, но не по-рядко от два пъти месечно.

Чл. 128. Глава седма, раздел III се прилага съответно и за инвестиционните дружества. Инвестиционното дружество представя на Комисията месечни счетоводни баланси и тримесечни счетоводни отчети по чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството.

Чл. 129. (1) Дейността на инвестиционното дружество от отворен тип може да се управлява:

1. от управителните му органи; или

2. от инвестиционен посредник съгласно сключен договор.

(2) По време на затворения период по чл. 110, ал. 2 договорът с инвестиционния посредник по ал. 1, т. 2 може да бъде прекратен от инвестиционното дружество с едномесечно предизвестие.

(3) Недействително е всяко условие на договора по ал. 1, т. 2, което ограничава правото на инвестиционното дружество по ал. 2.

Чл. 130. Максималното годишно възнаграждение на инвестиционния посредник по чл. 129, ал. 1, т. 2 не може да бъде повече от 5 на сто от средната годишна наличност на реалните активи по баланса на инвестиционното дружество, изчислена като непретеглена средна хронологична величина.

Чл. 131. Членовете на управителните и контролните органи, както и инвестиционният посредник по чл. 129, ал. 1, т. 2 не могат да инвестират средствата на инвестиционното дружество в ценни книжа, издадени от самите тях или от свързани с тях лица.

Чл. 132. (1) Придобитите от инвестиционното дружество ценни книжа и привлечените от инвеститорите парични средства се съхраняват в централния депозитар или в банка-депозитар. Депозитарят извършва безкасовите плащания за сметка на инвестиционното дружество.

(2) Депозитарят и инвестиционният посредник по чл. 129, ал. 1, т. 2 не могат да бъдат едно и също лице или свързани лица.

(3) Депозитарят не може да бъде кредитор или гарант на инвестиционното дружество.

(4) Депозитарят отделя приетите и съхранявани от него ценни книжа и парични средства на инвестиционното дружество от собствените си активи и ги отчита отделно.

Чл. 133. Член на управителен или контролен орган на инвестиционното дружество не може да бъде съдружник или акционер, член на управителен или контролен орган или служител на инвестиционния посредник по чл. 129, ал. 1, точка 2 или на свързано с него лице.

Чл. 134. (1) Имуществото на инвестиционното дружество от отворен тип се състои единствено от:

1. ценни книжа, допуснати до търговия на фондова борса;

2. държавни ценни книжа;

3. акции на други инвестиционни дружества;

4. движими вещи и недвижими имоти, доколкото са необходими за прякото извършване на дейността на дружеството;

5. парични средства.

(2) Инвестиции в ценни книжа, които не са приети за търговия на фондова борса, не могат да превишават 10 на сто от капитала на инвестиционното дружество.

(3) Инвестиции по ал. 1, т. 3 и 4 не могат да превишават поотделно 5 на сто и общо 10 на сто от капитала на инвестиционното дружество.

(4) Комисията определя условията за преобразуване на инвестиционните дружества.

(5) Не по-малко от 10 на сто от общата стойност на имуществото на инвестиционното дружество трябва да са парични средства в касата, вземания по безсрочни или краткосрочни, включително тримесечни, банкови влогове или ценни книжа, или други платежни средства, одобрени от Комисията.

Чл. 135. (1) Инвестиционното дружество не може да инвестира повече от 5 на сто от капитала си в ценни книжа, издадени от един и същ емитент, с изключение на инвестиции в държавни ценни книжа.

(2) Комисията може да разреши на едно инвестиционно дружество да инвестира до 10 на сто от капитала си в ценни книжа, издадени от един и същ емитент, ако общата стойност на тези инвестиции не надвишава 20 на сто от капитала на инвестиционното дружество.

Чл. 136. Инвестиционното дружество не може да придобива участие в акциите с право на глас на един емитент, което му дава възможност да упражнява контрол върху него.

Чл. 137. (1) Инвестиционното дружество не може да ползва заеми.

(2) Комисията може да разреши на едно инвестиционно дружество да ползва заем на стойност до 10 на сто от капитала му, ако заемът е:

1. за срок не по-дълъг от три месеца и е необходим за покриване на задълженията по обратното изкупуване на акциите на дружеството;

2. за придобиване на недвижимо имущество, което е пряко необходимо за извършването на дейността на дружеството.

(3) Общата сума на заемите по ал. 2, т. 1 и 2 не може да надвишава 15 на сто от имуществото на заемателя.

Чл. 138. (1) Инвестиционното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица.

(2) Инвестиционното дружество не може:

1. да придобива ценни книжа, които не са напълно изплатени;

2. да продава ценни книжа, които то или доверителят му не притежава;

3. да бъде инвестиционен посредник, банка или застрахователно дружество.

Чл. 139. (1) Инвестиционно дружество от затворен тип трябва да подаде молба за приемане на акциите му за търговия на фондова борса в шестмесечен срок от учредяването си.

(2) Ако акциите на инвестиционното дружество не бъдат приети за търговия на фондова борса, прилага се чл. 127.

Чл. 140. (1) За имуществото на инвестиционното дружество от затворен тип се прилага чл. 134, ал. 1.

(2) Инвестиции в ценни книжа, които не са приети за търговия на фондова борса, не могат да надвишават 30 на сто от капитала на инвестиционното дружество.

(3) Инвестиции в ценни книжа, издадени от един и същ емитент, не могат да надвишават 30 на сто от капитала на инвестиционното дружество.

Чл. 141. (1) Когато установи, че контролираните от нея лица или техни служители извършват дейност в нарушение на този закон или на актовете по прилагането му, както и когато са застрашени интересите на инвеститорите, Комисията може:

1. да ги задължи да предприемат конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията в определен от нея срок;

2. да насрочи заседание на управителните или контролните органи на съответната фондова борса, инвестиционен посредник или инвестиционно дружество по определени от нея въпроси;

3. да информира обществеността за неправомерната дейност;

4. да спре за срок до шест месеца или окончателно продажбата или извършването на сделки с определени ценни книжа;

5. да откаже издаването на потвърждение на проспект за нова емисия на ценни книжа;

6. да предложи на съответния орган да отстрани временно или окончателно от длъжност лица, упълномощени да управляват и представляват фондова борса, инвестиционен посредник или инвестиционно дружество, когато те извършват действия в нарушение на този закон и на актовете по прилагането му;

7. да отнеме издаденото разрешение.

(2) Когато установи, че банка извършва дейността си в нарушение на този закон или на актовете по прилагането му, Комисията може да приложи мерките по ал. 1, т. 1, 2 и 5, както и да предложи на централната банка прилагането на мерките по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7. Централната банка е длъжна да уведоми Комисията за решението си в седемдневен срок от получаването на предложението на Комисията.

(3) Комисията може да отнеме окончателно издаденото разрешение на фондова борса, дружество по чл. 39, ал. 1 или инвестиционно дружество или да предложи на централната банка да отнеме разрешението на банка само ако съответното лице грубо наруши или системно нарушава разпоредбите на този закон или на актовете по прилагането му.

Чл. 142. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 1998 г.) Който извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 2, ал. 2 чл. 10, ал. 2, 3 и 4, чл. 11, 13, чл. 16, ал. 2, чл. 17, ал. 2, чл. 19, ал. 1 и 2, чл. 23, ал. 2, чл. 28, 32, чл. 38, ал. 4, чл. 51, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 65, чл. 69, ал. 2, 3 и 4, чл. 70, ал. 1 и 2, чл. 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 83а, ал. 2, чл. 83б, ал. 2, чл. 83г, ал. 2, чл. 84, ал. 3, чл. 85, 86, 87, 89, чл. 89а, ал. 3, чл. 90, ал. 1 и 3, чл. 92, ал. 1, 2 и 4, чл. 93, 96, чл. 97, ал. 1, чл. 98, ал. 3 и 4, чл. 101, чл. 103, ал. 1 и 4, чл. 104, ал. 2 и 4, чл. 108, чл. 110, ал. 1, чл. 112, 113, чл. 114, ал. 2, чл. 121, 123, 126, 127, 128, 130, 131, чл. 132, ал. 2 и 3, чл. 133, чл. 134, ал. 2 и 3, чл. 135, ал. 1, чл. 136, чл. 137, ал. 1, чл. 138, ал. 1, чл. 139, чл. 140, ал. 2 и 3 и § 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на този закон, се наказва с глоба в размер от 2 хил. до 10 хил. лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1998 г.) Който извършва сделки с ценни книжа по занятие, без да е получил разрешение при условията и по реда на този закон, се наказва с глоба от от 5 хил. до 20 хил. лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1998 г.) За нарушения по ал. 1 и 2 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 хил. до 50 хил. лв.

(4) Доходите, придобити от неправомерно извършваната дейност, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 143. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 142 се съставят от упълномощено от председателя на Комисията по ценните книжа и фондовите борси длъжностно лице, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.