ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ
ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ
Обн. ДВ. бр.49 от 17 Юни 1994г., отм. ДВ. бр.122 от 19 Декември 1997г.
Отменен с § 2, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 122 от 19 декември 1997 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда организацията и дейността на Националната служба за сигурност.
Чл. 2. Националната служба за сигурност е специализирана контраразузнавателна служба на Министерството на вътрешните работи за защита на сигурността и конституционно установената държавна власт в Република България срещу насилствена промяна.
Чл. 3. (1) Националната служба за сигурност:
1. наблюдава, установява, ограничава и противодейства самостоятелно или съвместно с други държавни органи на дейности, които са свързани със:
а) разузнаване в полза на чужди сили;
б) нарушаване единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;
в) прилагане на сила или използване на общоопасни средства, с които се застрашава или уврежда националната сигурност;
г) насилствена промяна на конституционно установената държавна власт в Република България;
2. събира, обработва, съхранява и предоставя на държавни органи информация за защита на националната сигурност и националните интереси в случаите и по реда, определени със закон;
3. съдейства на държавни органи и организации за създаване и функциониране на националната система за опазване на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, и упражнява контрол за спазването и;
4. самостоятелно или съвместно с други специализирани органи защитава стратегически за страната дейности и обекти.
(2) Други дейности извън посочените в ал. 1 могат да се възлагат на Националната служба за сигурност само със закон.
Глава втора.
УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ
Раздел I.
Устройство на Националната служба за сигурност
Чл. 4. (1) В Националната служба за сигурност се създават звена за: оперативни дейности; анализ и планиране; координация; учебна и административна дейност и централизирана автоматизирана обработка на информация и оперативна документация.
(2) В службите "Национална сигурност" в Столичната дирекция и в регионалните дирекции на вътрешните работи се изграждат звена за: оперативни дейности; анализ и планиране; автоматизирана обработка на информация и оперативна документация.
Чл. 5. Националната служба за сигурност осъществява ръководни, координиращи, контролни и методически функции по отношение на териториалните си служби и непосредствено извършва дейност, свързана със сигурността на страната на цялата и територия.
Чл. 6. Службите "Национална сигурност" в Столичната дирекция и в регионалните дирекции на вътрешните работи отговарят за състоянието на сигурността на съответната територия.
Раздел II.
Управление на Националната служба за сигурност
Чл. 7. (1) Директорът на Националната служба за сигурност:
1. организира, ръководи и отговаря за дейността на службата;
2. информира министъра на вътрешните работи и главния секретар на Министерството на вътрешните работи за състоянието на сигурността и се отчита пред тях;
3. координира дейността на Националната служба за сигурност с другите служби на министерството и с другите държавни органи;
4. ръководи участието в международното сътрудничество със съответните служби на други държави и с международни организации;
5. осъществява служебен и дисциплинарен контрол върху дейността на служителите от сигурността.
(2) За директор на Националната служба за сигурност може да бъде назначено лице български гражданин с висше образование и не по-малко от пет години стаж в службите за сигурност.
Чл. 8. Заместник-директорите на Националната служба за сигурност:
1. организират, ръководят и контролират дейността по направления, определени от директора на Националната служба за сигурност;
2. информират директора за състоянието и проблемите на съответните направления;
3. координират дейността на териториалните служби;
4. заместват директора в негово отсъствие.
Чл. 9. Началниците на направления в Националната служба за сигурност:
1. организират, ръководят и отговарят за дейността на съответното направление;
2. информират директора и неговите заместници за резултатите от дейността им и се отчитат пред тях.
Чл. 10. Началниците на служби "Национална сигурност" в Столичната дирекция и в регионалните дирекции на вътрешните работи:
1. осъществяват непосредствено ръководство на службите и отговарят за тяхната дейност;
2. информират съответните директори на Столичната дирекция и на регионалните дирекции на вътрешните работи за състоянието на сигурността;
3. отчитат резултатите от дейността си пред директора на Националната служба за сигурност.
Глава трета.
ПРАВОМОЩИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ
Чл. 11. Националната служба за сигурност осъществява наблюдение и контрол на лица и обекти, свързани със:
1. разузнаване в полза на чужди държави, организации и лица;
2. нарушаване единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;
3. прилагане на сила или използване на общоопасни средства, с които се застрашава или уврежда националната сигурност;
4. насилствена промяна на конституционно установената държавна власт в Република България;
5. застрашаване на икономическата и финансовата сигурност на страната;
6. международни терористични организации, незаконна търговия с оръжие, наркотици и други общоопасни средства, незаконно финансиране и укриване на доходи, с които дейности се застрашава сигурността на страната.
Чл. 12. Националната служба за сигурност събира данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната.
Чл. 13. За ограничаване и противодействие на дейности, насочени срещу сигурността на страната, Националната служба за сигурност прилага или използва контраразузнавателни методи и средства при условия и по ред, установени от министъра на вътрешните работи.
Чл. 14. (1) Националната служба за сигурност самостоятелно или съвместно с други специализирани органи осигурява защитата на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.
(2) Националната служба за сигурност дава разрешение за работа в стратегически обекти и дейности и за достъп до факти, сведения и предмети, които съставляват държавна тайна.
(3) Дейностите по ал. 1 и 2 се осъществяват при условия и по ред, определени в наредба на Министерския съвет.
Чл. 15. (1) Националната служба за сигурност организира защитата и упражнява контрол върху функционирането на националната система за опазване на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна.
(2) Предписанията на директора на Националната служба за сигурност или упълномощени от него лица са задължителни за длъжностните лица, изпълняващи функции по ал. 1.
Чл. 16. Националната служба за сигурност разкрива и подпомага разследването на престъпления, засягащи сигурността на страната.
Чл. 17. (1) Националната служба за сигурност осъществява паспортно-визов контрол на лицата и проверка на транспортните средства, преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове, както и охраната на зоната за граничен контрол.
(2) Провежда контраразузнавателна дейност в зоната за граничен контрол, регламентирана в инструкция на министъра на вътрешните работи.
Чл. 18. (1) Националната служба за сигурност може да привлича за доброволно сътрудничество граждани за изпълнение на служебните си функции.
(2) Случаите и редът за доброволното сътрудничество се определят от министъра на вътрешните работи.
Чл. 19. (1) За осъществяване на своите правомощия Националната служба за сигурност
може да използва специални разузнавателни средства.
(2) Условията и редът за използването на специалните разузнавателни средства се определят със закон.
Чл. 20. (1) В Националната служба за сигурност се събира и обобщава информация от нейната компетентност.
(2) Предоставянето на информацията на други компетентни държавни органи се разрешава писмено от министъра на вътрешните работи.
Глава четвърта.
ОСОБЕНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ
Раздел I.
Взаимодействие с държавни органи, организации и граждани
Чл. 21. При изпълнение на служебните си функции Националната служба за сигурност взаимодейства с други специализирани държавни органи в кръга на тяхната компетентност.
Чл. 22. Националната служба за сигурност използва информационните фондове, архивите, средствата и инфраструктурата на държавната администрация по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 23. Държавните органи и организации са задължени да оказват съдействие на Националната служба за сигурност при изпълнение на функциите и.
Раздел II.
Социални права и специална защита на служителите от Националната служба за сигурност
Чл. 24. При изпълнение на служебните си функции служителите на Националната служба за сигурност се подчиняват на законите и заповедите на началниците си.
Чл. 25. Служителите на Националната служба за сигурност получават и ползват средства за лична защита съобразно изпълняваната дейност.
Чл. 26. Офицерите, сержантите и извънщатните сътрудници на Националната служба за сигурност пътуват безплатно в обществения градски транспорт.
Чл. 27. Министерството на вътрешните работи поема част от разходите за почивка, лечение и възстановяване здравето на служителите на Националната служба за сигурност.
Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 28. Който не изпълни предписанията по чл. 15, ал. 2, се наказва с глоба от 5000 до 30 000 лв.
Чл. 29. (1) Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от Националната служба за сигурност.
(2) Въз основа на съставените актове директорът на Националната служба за сигурност или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Заключителни разпоредби
§ 1. Законът за Министерство на вътрешните работи се изменя и допълва, както следва:
1. В чл. 6:
а) създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Дейността на гражданите по ал. 1 не може да бъде основание за ограничаване на техните права и законни интереси.";
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. В ал. 1 на чл. 14 се правят следните изменения:
а) в буква "г" думите "и обществена система" се заменят с "власт";
б) в т. 4 думите "и животоосигуряващи" се заличават.
§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.
