ЗАКОН ЗА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
ЗАКОН ЗА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
Обн. ДВ. бр.20 от 9 Март 1990г., изм. ДВ. бр.94 от 23 Ноември 1990г., отм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г.
Отменен с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданската регистрация - ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999 г.
Чл. 1. Всеки български гражданин има право на име.
Чл. 2. Името се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.
Чл. 3.(1) Собственото име на лицето се определя при раждането му.
(2) Бащиното име е собственото име на бащата.
(3) Фамилно е името на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.
Чл. 4. Всички деца, които имат еднакъв произход, се записват с еднакво фамилно име.
Чл. 5. Не се допуска име, което е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или несъвместимо с достойнството и традицията на българския народ.
Чл. 6. Бащиното име се вписва с наставка, -ов, -ев, -ова, -ева съобразно пола на детето освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези наставки или те противоречат на именните традиции.
Чл. 7. (1) Собственото име на детето се определя свободно от двамата родители по взаимно съгласие и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние в петдневен срок от раждането на детето при съставянето на акта за раждане.
(2) Ако родителите не постигнат съгласие за собственото име на детето, длъжностното лице по гражданското състояние вписва в акта за раждане едно от предложените от родителите имена, което сметне за подходящо. Когато родителите не посочат име на детето, името се определя от длъжностното лице по гражданското състояние.
(3) Когато детето е с неустановено бащинство, собственото име на детето се определя от майката.
Чл. 8. (1) Дете с неустановено бащинство приема за бащино и фамилно име собственото и фамилното име на майката. Собственото име на майката придобива наставка за мъжко име.
(2) Ако преобразуваното име не наподобява мъжко име, бащиното име на детето се определя от корена на собственото име на майката.
(3) Със съгласието на бащата на майката неговото собствено име може да се впише като бащино име на детето, а за фамилно име - фамилното име на майката.
Чл. 9. Името на дете с неустановен произход се определя от длъжностното лице по гражданското състояние.
Чл. 10. (1) Бащиното и фамилното име на дете, припознато след съставяне на акта за раждане или чийто произход е установен по съдебен ред или на което установеният в акта за раждане произход бъде опроверган, се определят и променят по реда на чл. 7, 8 и 9.
(2) В едномесечен срок от установяването на произхода по съдебен ред и чрез припознаване родителите или единият от тях с писмена молба до длъжностното лице по гражданското състояние могат да поискат да се промени собственото име на детето. Промяната се извършва със съгласието на детето, ако то е навършило 14 години.
Чл. 11. (1) При пълно осиновяване осиновителят може да поиска от съда, извършващ осиновяването, да се замени собственото име на осиновения с посочено от осиновителя име. Ако осиновеният е навършил 14 години, за замяната на името се иска и неговото съгласие.
(2) За бащино и фамилно име на осиновения се вписват собственото и фамилното име на осиновителя.
(3) Промените се вписват в новосъставения акт за раждане на осиновения по решение на съда, допуснал осиновяването.
Чл. 12. (1) При непълно осиновяване в акта за раждане на осиновения за негов родител може да се впише осиновителят, ако това е поискано.
(2) Ако осиновеният е навършил 14 години, промяната по ал. 1 става с негово съгласие.
(3) Промяната се извършва по решение от съда, допуснал осиновяването.
Чл. 13. При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновения се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеният да запази името, дадено при осиновяването.
Чл. 14. (1) При сключване на брак всеки от встъпващите в брак може да запази фамилното си име, да вземе за фамилно име фамилното име на другия съпруг или да го добави към своето фамилно име. В този случай като фамилно име може да се ползува и бащиното име на другия съпруг, ако той е известен с него в обществото.
(2) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен. Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име. При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.
Чл. 15. (1) Промяна на собственото, бащиното или фамилното име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.
(2) Промяната на името се извършва по писмена молба, отправена до районния съд по местожителството на лицето. Районният съд се произнася по молбата по реда на чл. 436 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Съдът изпраща препис от влязлото в сила решение на длъжностното лице по гражданското състояние по местожителството и
месторождението на лицето за отбелязване промяната в акта за раждане и в регистъра за населението.
(3) Промяна на име на малолетно или непълнолетно лице се допуска на основанията, посочени в ал. 1. Молбата за промяна на името на малолетно лице се подава от двамата родители. Когато не може да се постигне съгласие между двамата родители, съдът може да постанови решение по молба на един от родителите. Непълнолетният подава молбата лично.
Чл. 16. (1) Лице, което приеме или възстанови българско гражданство, може да промени името си, като му придаде българско звучене съобразно този закон.
(2) Промяната на името се извършва по писмена молба, отправена до районния съд по местожителството на лицето. Районният съдия се произнася по молбата по реда на чл. 436 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Съдът изпраща препис от влязлото в сила решение на длъжностното лице по гражданското състояние по местожителството и по месторождението на лицето за отбелязване в акта за раждане и в регистъра за населението.
Чл. 17. Използуването на заплаха, принуда, насилие измама или злоупотреба с власт или друго незаконно действие при определяне, запазване, промяна или възстановяване на име се наказва по Наказателния кодекс.
Чл. 18. (1) При научна, литературна, художествена, журналистическа и друга творческа дейност гражданинът може да си служи с псевдоним.
(2) По писмена молба на гражданина районният съд може да разпореди псевдонимът да се прибави към името. Съдът се произнася по молбата по реда на чл. 436 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Съдът изпраща препис от влязлото в сила решение на длъжностното лице по гражданското състояние по местожителството и по месторождението на лицето за отбелязване в акта за раждане и в регистъра за населението.
Чл. 19. (1) Всеки гражданин може да иска от друго лице да прекрати незаконното носене или служене с името му. За имуществените и неимуществените вреди от това той има право на обезщетение съгласно закона.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за защита на псевдоним от лице, което първо по време си е послужило с псевдонима.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Отменя се чл. 6 от Закона за лицата и семейството (обн., ДВ, бр. 182 от 1949 г.; попр., бр. 103 от 1949 г.; изм., Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 12 и 92 от 1952 г.; бр. 15 от 1953 г., попр., бр. 16 от 1953 г.; изм. бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 50 от 1961 г., ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 46 от 1989 г.).
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г.) (1) Българските граждани, на които принудително са заменени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.
(2) Възстановяването на имената по предходната алинея се извършва от длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на гражданите.
(3) Решението на длъжностното лице по гражданското състояние подлежи на административно и съдебно обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) По реда на ал. 2 могат да се възстановяват или променят имената на малолетни деца, ако имената на родителите или на един от тях са били принудително заменени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или от настойниците. При разногласие спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите или настойниците, а при необходимост и на детето. Непълнолетните подават заявлението лично.
(5) Пълнолетните български граждани, родени след като на техните родители или на един от тях са били принудително заменени имената, могат да променят имената си по реда на ал. 2, а имената на техните непълнолетни или малолетни деца могат да се променят по реда на ал. 4.
(6) Възстановяването или промяната на бащините и фамилните имена може да се извършва по желание на гражданите и без съответните наставки, посочени в чл. 6 на този закон.
(7) Производството по предходните алинеи и свързаната с него подмяна на документи се освобождават от държавни такси.
(8) Редът за възстановяване и промяна на имената по предходните алинеи се прилага за срок от 3 години от влизане на този закон в сила.
(9) Редът за възстановяване и промяна на имената по този параграф се прилага при строго спазване на доброволно и свободно изразената воля на заявителя.
(10) Използуването на насилие, заплаха и злоупотреба с власт или други незаконни действия при възстановяване или промяна на името, както и за да не се възстанови или промени името по този параграф, се наказва по Наказателния кодекс.
(11) За неуредените въпроси, свързани с възстановяване и промяна на имената по този параграф, се прилагат разпоредбите на Наредбата за гражданското състояние.
§ 3. (Нов - ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Образуваните пред съдилищата дела за възстановяване или промяна на имената по § 2 се прекратяват и се изпращат на съответните длъжностни лица по гражданското състояние.
§ 4. (Предишен § 3 - ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.
