Държавен вестник, брой 38 от 19.V

Чл. 7. Държавните вземания се плащат доброволно в определените от съответния закон или друг нормативен акт срокове чрез плащане в брой срещу издаден документ или чрез превод на сумата от длъжника.

Чл. 8. (1) Когато държавно вземане не бъде платено в определения срок, органът по събирането, преди да пристъпи към принудително изпълнение, връчва на длъжника срещу подпис писмена покана да изплати в 7-дневен срок задължението си.

(2) Ако държавното вземане не бъде изплатено в срока по предходната алинея, органът по събирането пристъпва към принудителното му събиране.

Чл. 9. (1) Юридическите и физическите лица, задължени при изплащане на суми на граждани и организации да определят, удържат и внасят в приход на бюджета данъци и такси, отговарят солидарно с длъжника, за неудържаното и невнесено в бюджета задължение.

(2) Юридическо и физическо лице, което изплати вземания на длъжника, върху които е наложен запор от органите по събирането, отговаря солидарно с длъжника за неудържаната от него сума по запора.

Чл. 10. (1) Невнесените от юридически и физически лица в срок държавни вземания се събират принудително чрез изпълнение по техните сметки в банките

(2) Събирането на вземанията се извършва чрез писмено разпореждане на органите по чл. 4, ал. 1 и 2 до банките за прехвърляне на дължимите суми от разплащателната сметка на длъжника по съответната сметка на бюджета.

(3) Когато по сметките няма достатъчно средства, остатъкът от задълженията се изплаща от следващите постъпления при спазване на определената с нормативните актове поредност.

(4) Принудителното събиране на държавните вземания може да се насочи и върху вземания на длъжника от трети лица, ако задължението не е оспорено.

(5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) Когато държавните вземания, дължими от юридически лица, не могат да се съберат по реда на ал. 2, 3 и 4, изпълнението се насочва върху техните движими и недвижими вещи и вещни права по условията и реда, предвидени в дялове I и II на част пета от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 11. (1) Принудителното събиране на държавни вземания от граждани се извършва чрез удръжки от трудовото им възнаграждение, от разплащателната им сметка или от други вземания на длъжника, или чрез продажба на негови движими и недвижими вещи и вещни права.

(2) Изпълнението не може да бъде насочено срещу предвидените в Гражданския процесуален кодекс и в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение, както и върху вещи, които не подлежат на конфискация по Наказателния кодекс.

Чл. 12. Принудителното събиране на държавното вземане се спира, без да се начисляват лихви:

1. по нареждане на съда;

2. при изпадане на длъжника в недееспособност до назначаването на настойник или попечител;

3. при отбиване от длъжника на редовната военна служба до завършването й, както и при повикване на учебен сбор;

4. в други предвидени от закона случаи.

Чл. 13. Производството по събиране на държавните вземания се прекратява, когато:

1. длъжникът представи писмени доказателства, че сумата е платена;

2. актът, въз основа на който е установено държавното вземане, бъде обезсилен или отменен;

3. починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;

4. задължението бъде опростено;

5. вземането е погасено по давност и длъжникът е поискал прекратяване на производството.

Чл. 14. (1) Запор върху вземания, които длъжникът има от трето лице, се налага чрез връчване на запорно съобщение.

(2) Запорното съобщение се изготвя в три екземпляра - за органа, наложил запора, за длъжника и за третото лице.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) (1) Описът на вещите се извършва от данъчния орган в присъствието на длъжника, а при негово отсъствие - в присъствието на съпруга на длъжника или на пълнолетно лице, с което живее в едно домакинство, и двама свидетели.

(2) Описът по предходната алинея се съставя в два екземпляра - единият за данъчния орган и вторият за длъжника. Описът се подписва от съставителя и от лицата по предходната алинея.

(3) Когато длъжникът пречи да се извърши описът, данъчният орган може да поиска съдействие от съответното териториално поделение на Министерството на вътрешните работи.

(4) Ако длъжникът продължава да противодействува, данъчният орган уведомява съответния прокурор за привличане на длъжника към наказателна отговорност.

(5) Личен обиск на длъжника и на лицата, с които живее в едно домакинство не се допуска.

Чл. 16. Когато при извършване на описа длъжникът или трето лице, което има правен интерес, направи възражения за неправилни действия по отношение описването на вещите, възраженията се отбелязват в описа. Длъжностното лице, извършило описа, дава писмено мнение по тези възражения.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) (1) Описаните движими вещи освен валутните ценности, ако не бъдат пренесени за продажба в магазини, се предават с протокол-опис от данъчния орган на длъжника за пазене.

(2) Ако длъжникът откаже да приеме описаните вещи или органът, извършил описа, счете, че те не следва да се предоставят на длъжника, вещите се предават за пазене на друго лице срещу протокол-опис.

(3) На лицата, приели вещите за пазене, се заплаща възнаграждение. Размерът на възнаграждението, както и направените разходи по опазването на вещите се определят и заплащат от данъчния орган, който е извършил описа.

(4) Валутните ценности - злато, сребро, платина и металите от платиновата група в монети, слитъци и суров вид, скъпоценни камъни, чужда валута, платежни документи в чужда валута и чужди ценни книжа, се предават за съхранение в Българската народна банка, като това се отбелязва в описа.

(5) Старинните предмети и предметите на изкуството, които имат музейно или научно значение се предават безвъзмездно на съответните научни институти, музеи и организации. С тяхната стойност се намалява задължението на длъжника.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) (1) Описаните движими вещи се оценяват по определените цени на дребно. Вещи, за които няма определена цена се оценяват по тяхната пазарна цена, като и в двата случая се спада процент за овехтяване и изхабяване.

(2) Оценката се извършва от вещи лица, възнагражденията на които се определят и заплащат от данъчния орган.

Чл. 19. (1) Недвижимите имоти се оценяват по действуващата към момента на извършване на описа тарифна цена, а подобренията, за които няма определена цена - по действителната им стойност, определена от вещо лице.

(2) Недвижимите имоти и вещни права върху тях на чуждестранни лица и на дружества с чуждестранно участие се оценяват по тяхната пазарна стойност.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) (1) Изземването се извършва от данъчния орган в присъствието на длъжника, пазача и двама свидетели. При отсъствие на длъжника изземването се извършва в присъствие на съпруга или на пълнолетно лице, с което длъжникът живее в едно домакинство.

(2) За изземването на вещи се съставя акт в два екземпляра - по един за длъжника и за данъчния орган.

Чл. 21. Иззетите движими вещи се продават по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 22. Валутните ценности се продават по ред, установен с наредба, издадена от министъра на финансите.

Чл. 23. (1) Недвижимите имоти се продават чрез общинските народни съвети по реда на глава втора от Закона за собствеността на гражданите. Когато те се намират в населени места, за които Министерския съвет е изключил този ред, продажбата се извършва от общинския народен съвет по местонахождение на имота, като се прилагат правилата за публична продан на недвижимите имоти по Гражданския процесуален кодекс.

(2) Недвижимите имоти на чуждестранни лица и на дружества с чуждестранно участие се изкупуват от държавата, като със стойността им се погасява задължението на длъжника.

(3) Ако недвижимите имоти не могат да се продадат, те се изземват и предават на общинския народен съвет при цена 80 на сто от първоначалната им оценка и с тази стойност се погасява задължението на длъжника.

(4) В случаите по предходната алинея, ако имотът не е прехвърлен на друго лице, бившият му собственик може в 5-годишен срок от изземването да поиска връщането на имота от общинския народен съвет, като заяви, че е готов да внесе задължението, включително лихвите до изземването и разноските във връзка с изземването на имота, както и стойността на направените в него подобрения.

(5) Изпълнителният комитет на общинския народен съвет е длъжен да вземе решение в едномесечен срок от искането за връщане. Отказът или непроизнасянето в срок могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

(6) Ако се уважи искането, бившият собственик е длъжен да внесе сумите по ал. 4 в 14-дневен срок от съобщението. За времето от изземването до връщането на имота не се начисляват лихви за държавното вземане, срещу които имотът е бил иззет. Ако сумата не бъде внесена в този срок, решението за връщане на имота се обезсилва по право.

Чл. 24. Всички разходи, включително данъчните такси по принудителното изпълнение, са за сметка на длъжника.

Чл. 25. Получената сума от продажбата се внася за погасяване задължението на длъжника. От нея се погасяват най-напред разноските по извършване на описа и продажбата, а след това държавните вземания по реда на чл. 5.

Чл. 26. Когато стойността на продадените или иззетите вещи надвишава размера на задължението и разноските по събирането, разликата в повече се прихваща за други държавни вземания по чл. 1 или се връща на длъжника.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) (1) Длъжник, който е недоволен от действие на данъчния орган, и трето лице, чието право е нарушено от изпълнението, могат да обжалват пред районния съд изпълнителното действие в 7-дневен срок от извършването му чрез данъчния орган при данъчната служба.

(2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за данъчния орган, а третото лице - преписи за длъжника и за данъчния орган.

(3) Началникът на данъчната служба разглежда жалбата в 14-дневен срок и ако не отмени обжалваното действие, я изпраща с писмено становище на районния съд.

(4) Жалбата спира действията по събирането.

Чл. 28. (1) Подадената жалба се разглежда от съда в открито заседание по реда на глава тридесет и шеста от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Решението на съда не подлежи на обжалване.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) Районният съдия връща на данъчния орган преписката със заверен препис от решението.

Чл. 30. (1) Недължимо платените или събрани суми за държавни вземания се прихващат за погасяване на други изискуеми задължения към държавата, а ако няма такива задължения, се връщат на правоимащите по тяхно искане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) Данъчният орган при данъчната служба извършва проверка в 14-дневен срок от постъпване на писмената молба за връщане на неправилно събраните или внесени суми и ако молбата е основателна, извършва действията по предходната алинея.

Чл. 31. Неправилно иззети вещи се връщат служебно в 14-дневен срок от отмяната на действията по изземването. Ако вещите са били продадени, на правоимащия се връща получената сума от продажбата или те се заменят с други - подобни по вид и стойност, с негово съгласие.

Чл. 32. Отказът да се върнат недължимо платени или събрани суми или иззети вещи се обжалва пред съда, който се произнася по жалбата по реда на чл. 27 и 28.

Чл. 33. (1) По искане на длъжника при изключителен случай на временна материална затрудненост плащането на държавното вземане може да се разсрочи за срок до 3 години.

(2) Разсроченото вземане се събира с лихвата за закъснение.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) Разсрочването се разрешава:

1. за задължения на български юридически лица и на чуждестранни лица и дружества с чуждестранно участие:

а) от началника на данъчната служба за срок до 1 година, когато задължението е до 100 000 лв.;

б) от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице за срок до 3 години, когато задължението е над 100 000 лв.;

2. за задължения на български граждани и на техни еднолични и колективни фирми:

а) от началника на данъчната служба за срок до 2 години, когато задължението е до 3000 лв.;

б) от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице за срок до 3 години, когато задължението е над 3000 лв.;

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) При стихийни бедствия и в други случаи, при които са нанесени значителни щети на длъжника, министърът на финансите може да дава отсрочка на плащането на държавните вземания без лихви за закъснение. Искането за отсрочка се прави писмено чрез съответния данъчен орган.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 1995 г.) По реда на този раздел не могат да се отсрочват и разсрочват задължения към фонд "Обществено осигуряване".

Чл. 36. (1) Прехвърляне или учредяване на вещни права от граждани върху недвижими имоти, моторни превозни средства и селскостопански машини със значителна стойност, както и прехвърляне на наследствени права се извършват след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя за дължимите държавни вземания.

(2) Когато прехвърлителят или учредителят има задължения към държавата, действията по предходната алинея могат да се извършват след тяхното заплащане или ако длъжникът:

1. представи гаранция в недвижими имоти или пари, обезпечаващи събирането на цялото задължение;

2. писмено декларира, че е съгласен задълженията към държавата да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето (учредяването) на вещното право и купувачът внесе дължимата сума по депозитна сметка на общинския народен съвет. Ако сумата срещу прехвърлянето (учредяването) на вещното право не достига за изплащане на дължимите държавни вземания, действието се извършва само ако продажната цена отговаря на тарифната цена за недвижими имоти, а за движимите вещи - на цената на дребно с приспадане на овехтяването.

(3) Когато прехвърлянето или учредяването на вещни права не недвижими имоти се извършва чрез общинския народен съвет, ако не се представи декларация по ал. 1, се прилага справка за дължимите от прехвърлителя данъци, такси и други държавни вземания. Справката се осигурява от службата, която извършва сделката, освен в случаите, когато прехвърлителят е жител на друга община.

(4) Когато действията по ал. 1 се извършват чрез пълномощник, се представя декларация от прехвърлителя (учредителя) или по искане на пълномощника се издава удостоверение за дължимите държавни вземания.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) (1) Преди да се извърши разпределението на суми над 1000 лв. по изпълнително дело, постъпили по запор или от продажба на движими вещи, съдия-изпълнителят е длъжен да поиска сметка от данъчния орган при данъчната служба за дължимите данъци, такси и други държавни вземания от длъжника по изпълнителното дело.

(2) Когато подлежащата на разпределение сума произхожда от продажба на недвижими вещи, съдия-изпълнителят изисква подробна справка от данъчния орган за дължимите данъци, такси и други държавни вземания.

(3) Съдия-изпълнителят изплаща на взискателя и присъединилите се кредитори определената за всеки от тях сума по извършеното разпределение, когато тя е над 1000 лв., след като всеки от тях подаде декларация, че не дължи данъци, такси и други държавни вземания.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1993 г.) Данъчен орган, нотариус или съдия, който състави акт, без да изисква представянето на декларация по чл. 36, и длъжностно лице, което е задължено да изисква подаването на такава декларация, но не направи това, отговаря солидарно с длъжника за заплащането на държавните вземания, които не са събрани.

Чл. 39. Лицата, които вписват неистински данни по декларациите, изисквани съгласно този закон, носят отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс, ако деянието не представлява по-тежко престъпление.