ЗАКОН ЗА ДОПИТВАНЕТО ДО НАРОДА
ЗАКОН ЗА ДОПИТВАНЕТО ДО НАРОДА ОТ 1983 Г.
Обн. ДВ. бр.28 от 8 Април 1983г., попр. ДВ. бр.40 от 20 Май 1983г., отм. ДВ. бр.100 от 22 Ноември 1996г.
Отменен с параграф единствен, т. 1 на заключителната разпоредба на Закона за допитване до народа - ДВ, бр. 100 от 22 ноември 1996 г.
ВЪВЕДЕНИЕ
Главната насока в развитието на социалистическото общество е постоянното разгръщане и усъвършенствуване на социалистическата демокрация.
В етапа на изграждане на зрялото социалистическо общество особено важно значение има разширяването на пряката демокрация, привличането на трудещите се към непосредствено участие в изработването на законите и на други държавни актове и в управлението на държавата.
Съобразно Конституцията, която закрепва правото на народа да участвува непосредствено в решаването на държавните дела, в закона се създава единна и цялостна правна уредба за пряко обсъждане от гражданите на проекти за държавни актове, както и за решаване чрез референдум на въпроси от компетентността на представителните органи и на Държавния съвет.
Целта на закона е да служи като средство за системното осъществяване на допитването до народа, за издигане на ролята и значението на пряката демокрация в управлението на обществените отношения.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Допитването до народа осигурява непосредствено участие на гражданите в обсъждането и решаването на въпроси от компетентността на Народното събрание и Държавния съвет и на по-важни въпроси от компетентността на народните съвети.
Чл. 2. Допитване до народа може да се произведе на цялата територия на страната, на територията на окръг, община, район, населено място или част от него.
Чл. 3. (1) Допитването до народа се извършва чрез обсъждане или референдум.
(2) обсъждане се произвежда на законопроекти и на проекти за други актове на Народното събрание, както и на проекти за актове на Държавния съвет и на народните съвети.
(3) Референдум се произвежда за приемане на закони или за решаване на други въпроси от компетентността на Народното събрание, както и за решаване на въпроси от компетентността на Държавния съвет и на народните съвети.
(4) Референдум се произвежда и чрез общо събрание на населението.
Чл. 4. (1) Право на участие в народно допитване имат всички български граждани, които в деня на допитването имат избирателно право.
(2) Право на участие в местно допитване имат български граждани, които са жители на съответното населено място или трайно прибивават в него и в деня на допитването имат избирателно право.
(3) Когато допитването до народа се извършва чрез обсъждане, в него могат да участвуват и непълнолетни български граждани, навършили 16-годишна възраст.
Глава втора.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ И РЕШЕНИЯ ЗА ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА
Чл. 5. (1) Предложения до Народното събрание и Държавния съвет за допитване до народа могат да правят:
1. постоянните комисии на Народното събрание, парламентарните групи, народните представители, Министерският съвет, Върховният съд и главният прокурор;
2. Националният съвет на Отечествения фронт, Централният съвет на Българските професионални съюзи, Централният комитет на Димитровския комунистически младежки съюз и Управителният съвет на Централния кооперативен съюз;
3. най-малко 30000 от избирателите.
(2) Предложения до Народното събрание за допитване до народа може да прави и Държавният съвет.
Чл. 6. Предложения до народните съвети за допитване до народа могат да правят:
1. постоянните комисии, народните съветници и изпълнителните комитети на съответните народни съвети;
2. ръководствата на обществените организации;
3. трудовите колективи на учрежденията и стопанските организации;
4. най-малко 1/10 от избирателите.
Чл. 7. Народното събрание, Държавният съвет и народните съвети могат да приемат решения за допитване до народа и по своя инициатива.
Чл. 8. (1) Предложението за допитване до народа се мотивира и съдържа въпросите, по които се предлага допитването, както и вида на допитването - обсъждане или референдум.
(2) Заедно с предложението може да се внесе и проект за решение, а когато се предлага референдум за приемане на закон, се внася и законопроект.
(3) Когато към предложението не е приложен проект за решение или нормативен акт, органът, който приема решението за допитване, изготвя съответен проект.
(4) Законопроектите се предлагат за народно обсъждане във вида, в който са внесени в Народното събрание.
Чл. 9. (1) Решение по предложение за допитване до народа се приема от органа, в чиято компетентност е въпросът, предмет на допитването.
(2) Решение за народен референдум приема само Народното събрание.
(3) Решение за народно обсъждане на законопроект може да приеме както Народното събрание, така и Държавният съвет.
Чл. 10. (1) Решението за допитване до народа. се приема от Народното събрание и народните съвети на предстоящата им сесия, а от Държавния съвет - най-късно два месеца от постъпване на предложението.
(2) Ако предложението не бъде прието, решението се мотивира и в седемдневен срок се съобщава на този, който е направил предложението.
Чл. 11. В решението за допитване до народа се определят видът на допитването, както и начинът за произвеждането му, доколкото той не е определен с този закон.
Чл. 12. (1) Народните представители и народните съветници разясняват въпросите, по които ще се произведе допитване до народа.
(2) Ръководствата на Отечествения фронт, на Българските професионални съюзи, на Димитровския комунистически младежки съюз и на другите обществени организации оказват съдействие при предварителната разяснителна работа сред населението.
Глава трета.
ОБСЪЖДАНЕ
Чл. 13. При обсъждането гражданите изказват мнения и правят предложения по проекти за актове на Народното събрание, на Държавния съвет или на народните съвети.
Чл. 14. (1) Народното обсъждане се организира от Държавния съвет и Националния съвет на Отечествения фронт съвместно с централните ръководства на други обществени организации.
(2) Местното обсъждане се организира от изпълнителния комитет на народния съвет или от кметството и от съответното ръководство на Отечествения фронт съвместно с ръководствата на други обществени организации.
(3) Народният съвет може да възложи на постоянна комисия или на специално избрана временна комисия да организира местното обсъждане.
Чл. 15. (1) Обсъждането се извършва на събрания на гражданите в населените места или в трудовите колективи, на събрания на обществените организации, чрез средствата за масова информация или по друг подходящ начин.
(2) Гражданите могат да изпращат своите мнения и предложения по обсъжданите проекти за актове и направо до органите, които са компетентни да приемат съответния акт, както и да изразяват становищата си чрез средствата за масова информация.
Чл. 16. (1) Когато е произведено народно обсъждане на законопроект, Законодателната комисия самостоятелно или със съответните други постоянни комисии на Народното събрание обобщава и систематизира мненията и предложенията и ги докладва на Народното събрание.
(2) Когато е произведено народно обсъждане на проект за акт на Държавния съвет, Съветът по законодателството самостоятелно или заедно със съответните други съвети при Държавния съвет обобщава и систематизира мненията и предложенията и ги внася в Държавния съвет.
(3) Когато е произведено обсъждане на въпрос от компетентността на народен съвет, съответната постоянна комисия или специално избраната временна комисия обобщава и систематизира мненията и предложенията и ги докладва на сесия на народния съвет.
Чл. 17. Народното събрание, Държавният съвет и народните съвети разглеждат докладите, мненията и предложенията от обсъждането на същото заседание, на което разглеждат проектите за актове, по които е произведено обсъждането.
Глава четвърта.
РЕФЕРЕНДУМ
Раздел I.
Народен и местен референдум
Чл. 18. Чрез референдум гражданите пряко, независимо и окончателно решават с гласуване въпроси от компетентността на Народното събрание и Държавния съвет и по-важни въпроси от компетентността на народните съвети.
Чл. 19. (1) Датата за произвеждане на народен референдум се определя от Държавния съвет.
(2) Датата за произвеждане на местен референдум се определя от изпълнителния комитет на съответния народен съвет.
Чл. 20. (1) Произвеждането на народния референдум се организира от Държавния съвет и Националния съвет на Отечествения фронт.
(2) Произвеждането на местния референдум се организира от изпълнителния комитет на народния съвет и от съответното ръководство на Отечествения фронт.
Чл. 21. При произвеждане на народен референдум Централната избирателна комисия за избиране на народни представители изпълнява функциите на централна комисия за произвеждане на референдум.
(2) За произвеждане на референдум по решение на окръжен нараден съвет се създават: окръжна, общински, районни - за градовете с районно деление, и секционни комисии; за произвеждане на референдум по решение на общински народен съвет -общинска, районни - за градовете с районно деление, и секционни комисии.
(3) Комисиите по предходната алинея се образуват от представители на политическите партии, обществените организации и на трудовите колективи, избрани на събрания на гражданите.
(4) Секционните комисии се регистрират от изпълнителните комитети на общинските или районните народени съвети, а останалите комисии - от изпълнителните комитети на съответните народни съвети не по-късно от 15 дни преди деня на референдума.
Чл. 22. Секциите за произвеждане на народен и на местен референдум се образуват от изпълнителните комитети на общинските или районните народени съвети по нормите и в местата, установени от Избирателния закон, не по-късно от 15 дни преди деня на референдума.
Чл. 23. (1) Гласуването се извършва по избирателните списъци, съставени за последните произведени избори. За лицата, които до деня на референдума ще навършат 18 години се съставя допълнителен списък.
(2) Списъците се обявяват най-късно 15 дни преди деня на референдума.
Чл. 24. (1) За гласуване се изготвят две бюлетини с различен цвят и текст "да" и "не".Цветът и размерите на бюлетините и пликовете се определят от Държавния съвет - при народен референдум, и от изпълнителния комитет на съответния народен съвет - при местен референдум.
(2) Бюлетините са недействителни, когато не са от установения образец или са разкъсани или зачертани изцяло, както и в случаите, когато в плика има две или повече бюлетини с различно съдържание.
(3) Въпросът за действителността на бюлетините се решава от секционната комисия и се отбелязва в протокола.
Чл. 25. След приключване на гласуването секционната комисия отваря кутията с бюлетините, установява резултата от гласуването и съставя протокол в два екзепляра, единият от които се изпраща на съответната общинска или районна комисия. Районната комисия обобщава резултатите от гласуването в секциите,съставя протокол за резултата от гласуването в два екземпляра и изпраща един екземпляр в общинската комисия.
Чл. 26. Общинската комисия обобщава резултатите от гласуването в секциите, съставя протокол в два екземпляра и докладва резултата от гласуването на общинския народен съвет, когато е произведен местен референдум по негово решение.
Чл. 27. (1) Когато е произведен местен референдум по решение на окръжен народен съвет или народен референдум, общинската комисия изпраща един екземпляр от протокола на окръжната комисия.
(2) Окръжната комисия обобщава резултатите от гласуването, съставя протокол и докладва резултата от гласуването на окръжния нарадон съвет, когато е произведен местен референдум по негово решение.
Чл. 28. (1) Когато е произведен народен референдум, окръжната комисия изпраща един екземпляр от протокола на централната комисия.
(2) Централната комисия обобщава резултатите от гласуването в окръзите и докладва резултата от гласуването за цялата страна на Народното събрание.
Чл. 29. Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на гласоподавателите, които имат право да участвуват в референдума.
Чл. 30. (1) Резултатът от народния референдум се обявява от Народното събрание в двеседмичен срок и се обнародва в Държавен вестник.
(2) Резултатът от местния референдум се обявява от съответния народен съвет и се обнародва в печата.
Чл. 31. По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат съответно разпоредбите на Избирателния закон.
Раздел II.
Общо събрание на населението
Чл. 32. (1) За решаване на по-важни въпроси за отделно населено място или част от населено място, като изграждане, реконструкция и модернизация на благоустройствени, културни и други обекти от местно значение, може да се произведе референдум чрез общо събрание на населението.
(2) В общото събрание могат да участвуват гражданите, които отговарят на условията по чл. 4, ал. 2.
(3) Общото събрание се свиква по решение на народния съвет и се организира от изпълнителния комитет на народния съвет или от кметството и от съответното ръководство на Отечествения фронт съвместно с ръководствата на другите обществени организации.
Чл. 33. (1) Общото събрание може да реши изграждането на обектите, посочени в предходния член, да стане с трудово или с парично участие на населението.
(2) Условията, размерът и редът на трудовото и паричното участие, случаите на освобождаване от трудово и парично участие, както и заменянето на трудовото участие с парично заплащане се определят от Държавния съвет.
Чл. 34. (1) Общото събрание на населението приема решение с явно гласуване с мнозинство не по-малко от половината от общия брой на гражданите, които имат право да гласуват в референдума.
(2) Когато предложението е за изграждане на обект с парично участие, решението се приема с тайно гласуване по ред, определен от общото събрание.
Чл. 35. През една календарна година може да се проведе едно общо събрание на населението.
Чл. 36. (1) Трудът и събраните парични средства се използуват само за целите, за които са предназначени.
(2) Паричните сридства не могат да се изземват и изразходват от по-горестоящи органи.
Чл. 37. (1) Народният съвет контролира изпълнението на решението на общото събрание на населението.
(2) Изпълнителният комитет на народния съвет отчита изпълнението на решението на общото събрание на населението пред сесия на народния съвет и пред населението.
Заключителни разпоредби
§ 1. Член 52, ал. 2 и 3, и 70 от Правилника за работата на Народното събрание (ДВ, бр. 32 от 1977 г.) се отменят.
§ 2. Държавният съвет издава указ за прилагането на този закон.
§ 3. Изпълнението на закона се възлага на Държавния съвет.
