Държавен вестник, брой 122 от 19.XII

Чл. 1. Противопожарната охрана, като специализирана комплексна дейност, има за задача да опазва социалистическата и личната собственост, живота и здравето на гражданите и културните ценности на народа от пожари и свързаните с тях опасности.

Чл. 2. Основна насока на противопожарната охрана е предотвратяването на пожарите.

Чл. 3. Противопожарната охрана се организира и осигурява от министерствата, другите ведомства, народните съвети, стопанските и другите организации, учрежденията и специализираните органи за противопожарна охрана при активното съдействие на трудовите колективи и гражданите.

Чл. 4. Държавните и обществените органи и организации и длъжностните лица се задължават да оказват помощ на специализираните органи за противопожарна охрана при изпълнение на задачите им за предотвратяване и гасене на пожарите.

Чл. 5. Гражданите са длъжни да не създават условия за възникване и разпространение на пожари и да участвуват в предотвратяването и гасенето им.

Чл. 6. Разпорежданията на специализираните органи за противопожарна охрана, издадени в границите на тяхната компетентност, са задължителни за длъжностните лица и за гражданите.

Чл. 7. (1) Министрите и ръководителите на другите ведомства, на стопанските и на другите организации и на учрежденията отговарят за противопожарната охрана на поверените им обекти.

(2) Министрите и ръководителите на другите ведомства, на стопанските и на другите организации и на учрежденията:

1. организират и провеждат пожаропрофилактична дейност в поверените им обекти;

2. осигуряват необходимите противопожарни депа, противопожарна техника, съоръжения и средства за пожарогасене и се грижат за тяхната изправност;

3. внедряват съвременни автоматизирани системи, промишлена телевизия и други електронни съоръжения за предотвратяване, известяване и гасене на пожарите съгласно утвърдените нормативи;

4. организират доброволна, а при необходимост и ведомствена противопожарна охрана и ръководят нейната дейност;

5. организират противопожарна подготовка и инструктаж на работниците и служителите;

6. организират, когато е необходимо, обучение по противопожарната охрана в ръководените от тях учебни заведения, курсове и школи;

7. организират, когато е необходимо, научни изследвания за осигуряване на пожарна и взривна безопасност при производството ,транспортирането и съхраняването на материалите.

8. осигуряват спазването на противопожарните изисквания при проектирането, строителството и експлоатацията на обектите;

9. осигуряват изпълнението на противопожарните правила и задължителните разпореждания.

Чл. 8. (1) Народните съвети и кметствата отговарят за противопожарната охрана на своята територия.

(2) Изпълнителните комитети на народните съвети и кметствата:

1. провеждат пожаропрофилактична дейност;

2. организират доброволни противопожарни отряди в населените места и в подведомствените им обекти и ръководят тяхната дейност;

3. осигуряват необходимите противопожарни депа, противопожарна техника, съоръжения и средства за пожарогасене в населените места и ръководените от тях обекти и се грижат за тяхната изправност;

4. организират агитационно-разяснителна дейност по противопожарната охрана и осигуряват необходимите за това средства.

Чл. 9. Решенията и указанията на народните съвети, на техните изпълнителни комитети и на кметствата по противопожарната охрана са задължителни за ръководителите на учрежденията, стопанските и другите организации и за гражданите.

Чл. 10. Специализирани органи и поделения за противопожарна охрана са:

1. органите и поделенията на общата противопожарна охрана, които изпълняват поставените им задачи върху цялата територия на Народна република България или върху определени райони;

2. органите и поделенията на ведомствената противопожарна охрана, които изпълняват поставените им задачи в обекти на ведомства, учреждения и организации;

3. доброволните противопожарни отряди, които изпълняват поставените им задачи в съответните населени места или обекти.

Чл. 11. (1) Органите и поделенията на общата противопожарна охрана са в системата на Министерството на вътрешните работи.

(2) Териториалните поделения на общата противопожарна охрана се включват в съответните поделения на Министерството на вътрешните работи и в организационната структура на съответните народни съвети като техни специализирани изпълнителни органи.

(3) Издръжката на органите и поделенията на общата противопожарна охрана се осъществява по начин, определен от Министерския съвет.

Чл. 12. (1) Органи и поделения за ведомствена противопожарна охрана се създават по решение на съответното министерство или друго ведомство съгласувано с Министерството на вътрешните работи.

(2) Органите и поделенията на ведомствената противопожарна охрана се издържат от съответните ведомства, учреждения или организации.

Чл. 13. Доброволните противопожарни отряди се създават по инициатива на съответните народни съвети, кметства или на ръководители на съответните обекти.

Чл. 14. (1) Органите и поделенията на общата и ведомствената противопожарна охрана се ръководят от министъра на вътрешните работи, а непосредственото им ръководство се осъществява от директора на Националната служба за противопожарната охрана при Министерството на вътрешните работи.

(2) Ръководството на териториалните поделения за противопожарна охрана се осъществява в съответствие и с решенията на народните съвети и на техните изпълнителни комитети.

(3) Народните съвети и техните изпълнителни комитети осъществяват ръководство и контрол върху териториалните поделения за противопожарна охрана.

Чл. 15. (1) Териториалните поделения за противопожарна охрана отчитат дейността си пред народните съвети и пред техните изпълнителни комитети, а органите и поделенията на ведомствената противопожарна охрана - и пред съответните ръководители.

(2) Доброволните противопожарни отряди отчитат дейността си пред съответния народен съвет, кметство или ръководител на обект.

Чл. 16. (1) Органите и поделенията на общата и на ведомствената противопожарна охрана имат следните основни задачи:

1. организират и провеждат пожаропрофилактична дейност;

2. определят способите и средствата за гасене на пожарите;

3. организират гасенето и гасят пожарите;

4. изследват и установяват причините и условията за възникване и разпространение на пожарите;

5. упражняват държавен противопожарен надзор;

6. оказват помощ при стихийни и обществени бедствия и при аварии.

(2) Доброволните противопожарни отряди изпълняват задачите по т. 1, 3, 5 и 6 на предходната алинея.

(3) Използуването на специализираните органи и поделения за противопожарна охрана и на противопожарната техника и средства не по предназначението им може да става само с разрешение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 17. (1) Когато специализираните органи за противопожарна охрана констатират нарушения на противопожарни правила или други причини и условия за възникване на пожари, те вземат необходимите мерки, отправят сигнали до съответните ръководители или до по-горестоящите органи или дават задължителни разпореждания и предупреждават лицата за евентуалната им отговорност.

(2) Ръководителите и органите, до които са отправени сигналите, са длъжни в месечен срок да ги разгледат и уведомят съответните органи за противопожарна охрана за взетите мерки.

Чл. 18. Органите на общата и на ведомствената противопожарна охрана могат да изискват от учреждения, стопански и други организации и от граждани документи и сведения, свързани с пожарната безопасност на сгради и обекти, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им задачи.

Чл. 19. Служителите от общата и ведомствената противопожарна охрана и членовете на доброволните противопожарни отряди са длъжни:

1. да откриват причините и условията за пожари и да правят необходимото за тяхното отстраняване, а когато установят непосредствена опасност за пожари, да вземат мерки за тяхното предотвратяване;

2. при възникване на пожар да съобщят на най-близкото поделение за противопожарна охрана и с налични сили и средства да организират гасенето;

3. при съобщение за пожар да се явят на мястото и да се включат в гасенето на пожара;

4. при гасенето на пожари, както и при стихийни и обществени бедствия и аварии, да участвуват активно в спасяването на хора и имущество.

Чл. 20. (1) Служителите от общата и ведомствената противопожарна охрана и членовете на доброволните противопожарни отряди могат да влизат в жилищни и други помещения на граждани:

1. за гасене на пожари;

2. за вземане на предпазни мерки при непосредствена опасност от пожар;

3. за оказване помощ при пожари, стихийни и обществени бедствия и при аварии;

4. за проверка относно, спазването на правилата за противопожарната охрана, когато има достоверни данни за нарушаването им.

(2) В случаите по т. 4 на предходната алинея влизането в жилищни и други помещения на граждани става само през деня и в присъствието на домоуправителя или собственика. В останалите случаи влизането може да стане и през нощта.

(3) Служителите от общата и ведомствената противопожарна охрана и членовете на доброволните противопожарни отряди могат да влизат в помещения на учреждения, стопански и други организации по всяко време, когато е необходимо за изпълнение на възложените им задачи.

Чл. 21. (1) Когато няма друг начин за предотвратяване или за гасене на пожар или за оказване помощ на пострадали при пожар, стихийни и обществени бедствия или аварии, служителите от органите и поделенията на общата и на ведомствената противопожарна охрана, членовете на доброволните противопожарни отряди и гражданите могат да отварят и разбиват врати и прозорци, да разкъртват и разглобяват строителни и технологични конструкции и съоръжения, както и да повреждат друго имущество, ако причинените от това щети са по-маловажни от предотвратените.

(2) В случаите по предходната алинея се вземат задължително необходимите мерки за безопасността на хората и за опазване на имуществото.

Чл. 22. Служителите от общата и ведомствената противопожарна охрана, членовете на доброволните противопожарни отряди и гражданите, както и специализираните органи и поделения за противопожарна охрана не носят имуществена отговорност за причинените вреди в случаите по чл. 21, ал. 1.

Чл. 23. (1) За гасене на пожар, за предотвратяване на непосредствена опасност от пожар и за оказване на помощ при стихийни и обществени бедствия и при аварии служителите от специализираните органи и поделения за противопожарна охрана могат да ползуват безплатно държавни, кооперативни и обществени превозни и съобщителни средства, селскостопанска, комунална, строителна и противопожарна техника и средства за гасене на пожари, за което при нужда издават документ.

(2) В случаите по предходната алинея могат да се ползуват и лични превозни и съобщителни средства срещу заплащане на направените разходи.

Чл. 24. Служителите от общата и ведомствената противопожарна охрана и членовете на доброволните противопожарни отряди могат при необходимост да привличат граждани за съдействие при гасене на пожар и за предотвратяване на непосредствена опасност от пожар.

Чл. 25-33. (Отм. - ДВ, бр. 57 от 1991 г.)

Чл. 34. (1) Членовете на доброволните противопожарни отряди и гражданите, които активно участвуват в предотвратяване и гасене на пожари, се поощряват материално по условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) За особени заслуги при изпълнение на поставените им задачи и за проявена смелост и героизъм членовете на доброволните противопожарни отряди и гражданите се награждават по установения ред с ордени, медали и други отличия.

Чл. 35. (1) Когато член на доброволен противопожарен отряд или гражданин загине при или по повод изпълнение задачи по противопожарната охрана, на семейството му се отпуска еднократна помощ в размер, определен от Министерския съвет.

(2) На членовете на доброволните противопожарни отряди и на гражданите,претърпели вреди при или по повод изпълнение задачи по противопожарната охрана, се изплащат еднократни парични обезщетения в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 36. Размерите на еднократните парични обезщетения по чл. 31 и 35 и на еднократните помощи по чл. 32, както и редът за тяхното отпускане, се определят от Министерския съвет.

Чл. 37. За премахване на непосредствена опасност от пожари и за отстраняване на груби нарушения на противопожарните правила, които могат да причинят пожар, могат да се прилагат следните превантивни административни мерки:

1. спиране на строителството, пускането в експлоатация и ползуването на обекти - в особено важни случаи;

2. забрана за използуване на сгради, помещения, инсталации, уреди, машини и съоръжения;

3. отстраняване на съоръжения, инсталации, огнеизточници или пожароопасни и взривоопасни материали;

4. спиране на дейности, които създават явна опасност от пожари;

5. прекратяване експлоатация на прибори за отопление, на части от електрически инсталации, както и на уреди и машини с ограничено действие.

Чл. 38. (1) (изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Превантивните административни мерки по т. 1-4 на предходния член се прилагат с мотивирана заповед, която се издава:

1.(изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) по т. 1 - от министъра на вътрешните работи или от председателя на изпълнителния комитет на съответния областен народен съвет;

2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.по т. 2-4 - от началника на Централното управление на противопожарната охрана при Министерството на вътрешните работи, от началника на областното управление на Министерството на вътрешните работи, от началника на противопожарната охрана при областното управление на МВР или от председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет.

(2) Мярката по т. 5 на предходния член се прилага на място от всеки специализиран орган за противопожарна охрана, като при възражение се съставя протокол.

(3) Заповедта и протоколът за прилагане на превантивна административна мярка може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(4) Жалбата не спира прилагането на превантивната административна мярка, освен ако органът, който я е приложил или до когото е подадена жалбата, разпореди друго.

(5) При отстраняване на нарушението на противопожарните правила и при премахване на опасността от пожар превантивната административна мярка се отменя незабавно от органа, който я е приложил.

Чл. 39. За прилагането на чл. 37 и 38 министърът на вътрешните работи издава наредба.

Чл. 40. Който не изпълни или наруши превантивна административна мярка по чл. 37, се наказва с глоба от 20 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 41. Който не изпълни задължително разпореждане по чл. 17, се наказва с глоба до 150 лв.

Чл. 42. Наказва се с глоба до 100 лв.:

1. който възпрепятствува влизането на специализираните органи за противопожарна охрана в жилищни и други помещения в случаите по чл. 20;

2. който в случаите по чл. 23 без уважителни причини не предостави превозно и съобщително средство, селскостопанска, комунална, строителна и противопожарна техника и средства за гасене на пожар.

Чл. 43. За неизпълнение на задълженията по този закон и издадените въз основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

Чл. 44. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от служители на общата или на ведомствената противопожарна охрана, на които е възложено да упражняват държавен противопожарен надзор.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от упълномощени от него длъжностни лица или от председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 45. За явно маловажни нарушения, установени при извършването им, специализираните органи за противопожарна охрана налагат на място глоба до 5 лв., която събират по квитанция.