Държавен вестник, брой 27 от 4.IV

Чл. 1. Народните представители и народните съветници са изборни представители на народа в Народното събрание и народните съвети.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници изразяват волята на народа и на своите избиратели на основата на единството на общонародните интереси и интересите на населението от избирателния район.

Чл. 3. (1) Народните представители и народните съветници участвуват активно в определянето и провеждането на държавната политика.

(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници работят за осъществяване на научно-техническата революция във всички области на социално-икономическото развитие, за повишаване на материалното и духовното благосъстояние на народа и разгръщане на социалистическата демокрация. Те проучват проблемите, които възникват в избирателните им райони, и правят предложения пред компетентните органи за тяхното решаване.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници поддържат постоянни и непосредствени връзки с трудещите се, съдействуват за широкото им привличане в управлението, изучават и се опират на общественото мнение в своята дейност.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници участвуват лично при даването и приемането на поръченията на избирателите и полагат грижи за тяхното изпълнение.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници извършват своята дейност в съответствие със законите и решенията на Народното събрание и на народните съвети. Те работят за спазване на законността и социалистическия морал, за укрепване на държавната, трудовата и обществената дисциплина; защищават правата и законните интереси на гражданите и социалистическите организации; съдействуват за възпитаване на трудещите се в дух на висока съзнателност, ред и отговорност, за създаване обстановка на критика и самокритика и нетърпимост към отрицателните явления.

Чл. 6. Народните представители и народните съветници съчетават дейността си в Народното събрание и народните съвети с изпълнението на трудовите си задължения.

Чл. 7. Народните представители и народните съветници не отговарят наказателно и дисциплинарно за изказаните от тях мнения и за гласуването си в Народното събрание и народните съвети, както и в техните органи.

Чл. 8. Народните представители и народните съветници се отчитат и отговарят за своята дейност пред избирателите от съответния избирателен район и пред представителния орган, в който са избрани.

Чл. 9. Пълномощията на народните представители и народните съветници започват от деня на тяхното избиране и се прекратяват в деня, в който изтича срокът на пълномощията на представителния орган, в чийто състав са избрани.

Чл. 10. (1) Избирателите могат да отзовават народните представители и народните съветници по всяко време при условия, определени в Избирателния закон.

(2) Пълномощията на народните представители и народните съветници се прекратяват предсрочно освен при отзоваване и по тяхна молба от представителния орган, в който са избрани, когато не са в състояние да изпълняват задълженията си. Когато с влязла в сила присъда народният представител или народният съветник е осъден на наказание лишаване от свобода, неговите пълномощия се прекратяват от деня на влизането на присъдата в сила.

Чл. 11. Народните представители и народните съветници при осъществяване на своите функции се опират широко на комитетите и организациите на Отечествения фронт.

Чл. 12. Народните представители и народните съветници участвуват в цялостната дейност на съответния представителен орган.

Чл. 13. Народните представители и народните съветници са длъжни да присъствуват на заседанията на Народното събрание и на народните съвети, както и на заседанията на техните органи, в състава на които са избрани. Те могат да отсъствуват само по уважителни причини, за което уведомяват председателя на съответния орган.

Чл. 14. Народните представители и народните съветници могат да предлагат въпроси за включване в дневния ред на сесиите на представителния орган.

Чл. 15. Народните представители и народните съветници имат право да избират и да бъдат избирани в органите на Народното събрание и народните съвети.

Чл. 16. Народните представители и народните съветници могат да правят предложения за избиране и освобождаване на държавните органи, образувани от Народното събрание и народните съвети, както и за длъжностни лица, избирани, назначавани или утвърждавани от тях.

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници участвуват в подготовката и обсъждането на плановете за обществено-икономическото развитие и на държавния бюджет.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) (1) Народните представители имат право на законодателна инициатива.

(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители участвуват в работата на постоянните комисии на Народното събрание по изработването и обсъждането на законопроекти.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители могат да предлагат промени в законодателството и на органите, които имат право на законодателна инициатива.

Чл. 18. Народните представители и народните съветници могат да внасят проекти за решения и да правят предложения и бележки по внесени проекти, да изразяват становище и да предлагат тяхното приемане или отхвърляне.

Чл. 19. Предложенията на народните представители и народните съветници, направени на сесиите, се включват в дневния им ред или се изпращат за разглеждане от съответния държавен орган, стопанска или обществена организация. Те са длъжни да ги разглеждат в срока, определен от Народното събрание или от народния съвет, и да съобщят за резултата на представителния орган и на народния представител или на народния съветник, който е направил предложението.

Чл. 20. Народните представители и народните съветници могат да участвуват без право да гласуват в сесиите на по-долустоящите представителни органи, както и в работата на комисиите, в чийто състав не са избрани.

Чл. 21. Народните представители и народните съветници участвуват в изпълнението на приетите от съответния представителен орган решения.

Чл. 22. Народните представители и народните съветници разясняват на населението в избирателния им район решенията, приети от съответния представителен орган, и съдействуват активно за тяхното изпълнение.

Чл. 23. (1) Народните представители и народните съветници могат да правят пред държавни органи, стопански и обществени организации и длъжностни лица предложения за изпълнение решенията на Народното събрание и народните съвети.

(2) Народните представители и народните съветници следят за изпълнението на решенията на представителните органи и могат да предлагат мерки за подобряване дейността на държавните органи и стопанските организации.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) При изпълнение на решенията на представителните органи народните представители и народните съветници се опират на тяхното съдействие, на техните комисии, на специализираните органи, на обществените организации и на трудовите колективи.

Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители могат да участвуват без право да гласуват в заседанията на колегиумите на министерствата и другите ведомства, на стопанските организации и техните сдружения, както и в заседанията на изпълнителните комитети на съответните народни съвети от избирателния им район.

(2) Народните съветници могат да участвуват без право да гласуват в заседанията на изпълнителния комитет на народния съвет, на територията на който са избрани, както и в заседанията на изпълнителните комитети на по-долустоящите съвети от избирателния им район.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници могат да предлагат на държавните органи, стопанските организации и техните сдружения да правят преценка за допускани слабости и правонарушения в определена област на управлението.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Държавният орган, стопанската организация или сдружението съобщава решението си в месечен срок на народния представител или народния съветник. Ако той не е доволен от решението, може да постави въпроса пред по-горестоящия орган.

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.)

Чл. 28. Народните представители и народните съветници могат да предлагат на представителния орган да разгледа на сесия или на заседание на негови органи отчети и информации от държавни органи, длъжностни лица и стопански организации, които са му подотчетни.

Чл. 29. Народните представители и народните съветници могат да предлагат на съответния представителен орган извършването на проверки за изпълнение на неговите решения от държавни органи, стопански организации и длъжностни лица.

Чл. 30. (Доп. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници по решение на представителния орган или на неговите органи могат да извършват проверки на държавни органи, стопански организации, техни сдружения и длъжностни лица по въпроси, които се отнасят към компетентността на представителния орган.

Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници вземат участие в контролната дейност на постоянните комисии на съответния представителен орган.

Чл. 31. (1) Народните представители и народните съветници могат да предлагат мерки за отстраняване на недостатъци в работата на държавни органи и стопански организации и за нейното подобряване. Съответните държавни органи са длъжни да отговарят за взетите мерки в месечен срок.

(2) Народният представител или народният съветник, който не е доволен от отговора, може да постави въпроса пред по-горестоящия орган.

Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители могат да отправят питания до Министерския съвет или до отделни негови членове, а народните съветници - до изпълнителния комитет на народния съвет или до отделни негови членове, както и до ръководителите на стопански организации с местно значение.

Чл. 32. (Предишен текст на чл. 33 - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) (1) Народните представители могат да отправят писмени или устни въпроси до Държавния съвет, до Министерския съвет и до техните членове, до главния прокурор, до председателя на Върховния съд и други длъжностни лица, които са длъжни да отговорят най-късно в месечен срок.

(2) Народните съветници могат да отправят писмени или устни въпроси до съответния изпълнителен комитет, до неговите членове и до ръководителя на специализираните органи на народните съвети на територията на избирателния им район, които са длъжни да отговорят най-късно в месечен срок.

Чл. 33. (Предишен текст на чл. 32 - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници имат право да упражняват контрол в избирателния район за изпълнение на отправените предложения, заявления и жалби до държавни органи, стопански организации и длъжностни лица.

Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Когато установят нарушения на права и законни интереси на граждани или други закононарушения, народните представители и народните съветници предлагат на съответните държавни органи, стопански организации и техни сдружения да вземат мерки за отстраняването им, включително и за отменяне на незаконни и неправилни актове и действия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Държавните органи, стопанските организации и сдруженията, до които е отправено предложението, са длъжни незабавно да отстранят нарушенията и при необходимост да вземат мерки за търсене на съответна отговорност от виновните лица, за което уведомяват най-късно в едномесечен срок народния представител или народния съветник.

(3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народният представител и народният съветник, който не е доволен от взетите мерки, може да постави въпроса пред по-горестоящия орган.

Чл. 35. При изпълнение на контролните си дейности народните представители и народните съветници работят в тясно взаимодействие с органите на държавния и народен контрол и с други държавни и обществени контролни органи.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници уведомяват съответния представителен орган за изпълнението на възложените им контролни задачи и предлагат мерки във връзка с установени нарушения, слабости и нерешени въпроси.

Чл. 37. (1) (Предишен текст на чл. 37, изм. - ДВ, 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници поддържат най-тесни връзки с избирателите си, с Отечествения фронт, с другите обществени организации и трудовите колективи, а така също и с държавните органи и стопанските организации в избирателния им район.

(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници участвуват в организирането и провеждането в избирателните им райони и общините на масово-политически и културно-възпитателни мероприятия.

Чл. 38. (1) Народните представители и народните съветници проучват въпросите, поставяни от населението в избирателния им район, и съдействуват за правилното им изясняване и решаване.

(2) Народните представители и народните съветници уведомяват редовно Народното събрание, народните съвети и техните органи, както и други държавни органи, за нуждите на населението.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници участвуват непосредствено в организиране на населението за изпълнение на поръченията и заедно с ръководствата на Отечествения фронт, на другите обществени организации и трудовите колективи упражняват контрол за тяхното осъществяване.

(2) Народните представители и народните съветници уведомяват избирателите и колективите на трудещите се за приетите от представителния орган поръчения и за причините, поради които някои от тях не са приети.

Чл. 40. Народните представители и народните съветници провеждат срещи със своите избиратели, приемат устни и писмени жалби и сигнали и ако са законосъобразни, съдействуват за тяхното своевременно разглеждане и правилно решаване.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници уведомяват системно избирателите си за работата на Народното събрание или народните съвети за изпълнение на плана за обществено-икономическото развитие, както и за изпълнение на приетите поръчения и предложения.

Чл. 42. Народните представители и народните съветници са длъжни да отчитат дейността си пред избирателите най-малко един път в годината, по своя инициатива или по искане на съответната организация на Отечествения фронт или на избирателите.

Чл. 43. При изпълнение на своите задължения в избирателния район народните представители и народните съветници се подпомагат от съответните държавни органи, длъжностни лица, стопански организации, а също така и от Отечествения фронт и другите обществени организации.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните съветници могат да се обединяват в групи за изпълнение на общи задачи и поръчения на избирателите. Групите работят в тясно взаимодействие с комитетите на Отечествения фронт, с другите обществени организации и трудовите колективи.

Чл. 44. Държавата осигурява на народните представители и народните съветници необходимите условия за осъществяване на тяхната дейност.

Чл. 45. (1)Председателят и заместник-председателите на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет оказват на народните представители, а изпълнителните комитети на съответните народни съвети - на народните съветници съдействие и им предоставят необходимите сведения.

(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Изпълнителните комитети на народните съвети, ръководствата на държавните органи, на стопанските и обществените организации оказват съдействие на народните представители и народните съветници за осъществяване на тяхната дейност.

Чл. 46. Народните представители и народните съветници получават безплатно официалните издания на представителния орган, необходими за тяхната дейност.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Народните представители и народните съветници при осъществяване на своята дейност имат право на достъп в държавните органи, стопанските организации и техните сдружения и обществените организации, които са длъжни да им оказват съдействие.

Чл. 48. (1) Народните представители се срещат с ръководителите на държавни органи, стопански и обществени организации и длъжностни лица, които са длъжни да ги приемат неотложно по въпросите, свързани с тяхната дейност, да им дават необходимите разяснения и справки и да вземат становище по поставените въпроси.

(2) Същите права имат и народните съветници по отношение на длъжностните лица от учрежденията, предприятията и организациите на съответния народен съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 1986 г.) Ръководителите на държавните, стопанските и обществените органи и организации и длъжностните лица осигуряват системно на народните представители и народните съветници обективна и точна информация за своята дейност и проблемите, които решават, особено за комплексното задоволяване на всестранните потребности на населението.

Чл. 49. Длъжностно лице, което откаже съдействие на народен представител или народен съветник при осъществяване на неговите функции, се наказва по дисциплинарен ред, включително и с уволнение.

Чл. 50. Народните представители и народните съветници получават от учрежденията, стопанските и другите организации, в които работят, платен отпуск за участие в сесиите на представителния орган и в работата на комисиите и работните групи, за срещи и отчетни събрания с избирателите, за участие в сесии на по-долустоящите представителни органи от избирателния район, за участие в парламентарни делегации, както и в други случаи, за които има нареждане на председателя на Народното събрание или на председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет.

Чл. 51. (1) Народните представители пътуват безплатно с превозните средства на държавния железопътен, воден и автомобилен транспорт, с изключение на таксиметровия.

(2) Народните съветници пътуват безплатно до и в съответния избирателен район и до седалището на представителния орган, в който са избрани, с превозните средства на държавния железопътен, воден и автомобилен транспорт, с изключение на таксиметровия.

Чл. 52. Изпълнителните комитети на народните съвети, стопанските и обществените организации осигуряват необходимите условия за срещите на народните представители и народните съветници с избирателите и за отчетите им пред тях и известяват за времето и мястото на срещите и отчетите.

Чл. 53. (1) Народните представители и народните съветници, които са освободени от работа поради преминаване на щатна длъжност в системата на представителния орган имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита - друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго учреждение или организация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 72 от 1981 г., изм., бр. 27 от 1986 г.) В случаите, когато предишната длъжност на народния представител или народния съветник е заета от друго лице, трудовият договор с него се прекратява с предизвестие по чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда.

Чл. 54. Времето, през което народните представители и народните съветници са на щатна изборна длъжност в системата на представителния орган, се зачита за трудов стаж по специалността, по която са работили до заемането й.

Чл. 55. Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на Държавния съвет. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, в който случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - Държавния съвет.

Чл. 56. (1) Всеки народен представител и народен съветник получава специална карта и значка.

(2) Образците на картата и значката се определят от Държавния съвет.