Държавен вестник, брой 59 от 22.VII

Характер на правосъдието

Чл. 1. Правосъдието произтича от народа и се осъществява от името и в интерес на народа.

Задачи на правосъдието

Чл. 2. Задачите на правосъдието са да защитава социалистическия обществен и държавен строй, социалистическата собственост, живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и правата и законните интереси на социалистическите организации, да съдействува за предотвратяване на престъпленията и другите правонарушения и да възпитава гражданите на преданост към Родината и делото на социализма, съзнателно изпълнение на законите и на трудовата дисциплина.

Съдебна система

Чл. 3. (1) Съдебната система се състои от Върховния съд, окръжните, районните и военните съдилища.

(2) Извънредни съдилища не могат да се създават.

Райони и седалища на съдилищата

Чл. 4. Районите и седалищата на районните, окръжните и военните съдилища се определят от Държавния съвет.

Еднакво прилагане на закона

Чл. 5. Съдилищата прилагат законите еднакво спрямо всички.

Изборност на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 6. Съдиите и съдебните заседатели са изборни.

Съдебни заседатели

Чл. 7. Правосъдието се осъществява с участието на съдебни заседатели освен когато в закон е предвидено друго.

Независимост на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 8. При осъществяване на правосъдната дейност съдиите и съдебните заседатели са независими. Те постановяват решенията в съответствие със закона.

Еднакви права на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 9. При разглеждане и решаване на делата съдиите и съдебните заседатели имат еднакви права.

Подотчетност на съдилищата

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Дейността на съдилищата се отчита пред Народното събрание, а между сесиите - пред Държавния съвет.

Отзоваване на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 11. Съдиите и съдебните заседатели могат да бъдат отзовавани преди срока, за който са избрани.

Съдебна компетентност

Чл. 12. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански, наказателни и административни дела освен тези, които със закон са възложени на друг правораздавателен орган.

(2) Дело, което се разглежда от съд, не може да се приеме за разглеждане от друг орган.

Двуинстанционно разглеждане на делата

Чл. 13. (1) Решенията и присъдите на първоинстационния съд подлежат на обжалване освен ако в закона е предвидено друго.

(2) Решенията на второинстационния съд са окончателни и не подлежат на обжалване.

Сигнална функция на съда

Чл. 14. (1) За разкрити при разглеждане на делата закононарушения или други нередности в организацията или дейността на държавни органи, стопански или други организации, които способствуват за извършването на правонарушения, съдът е длъжен да уведомява ръководствата им или по-горестоящите органи, както и съответните органи на Комитета за държавен и народен контрол.

(2) Ръководствата и по-горестоящите органи, до които са отправени сигнали, са длъжни в месечен срок да ги разгледат и да уведомят съда за взетите мерки.

Правомощия на Министерството на правосъдието

Чл. 15. (1) Министерството на правосъдието освен другите права, възложени по този закон, осъществява организационни мероприятия за усъвършенствуване дейността на районните, окръжните и военните съдилища, извършва ревизии на тяхната дейност, изучава и обобщава съдебната практика, грижи се за подбора на кадрите, организира повишаването на професионалната им подготовка, ръководи и контролира дейността на нотариалните и съдебноизпълнителните служби, участвува в осъществяването на международната правна помощ, взема мерки за усъвършенствуване на правното обслужване на гражданите и юридическите лица и осигурява материални условия за дейността на съдилищата.

(2) Ревизиите на правосъдната дейност и обобщаването на съдебната практика се извършва съгласувано с Върховния съд.

Основен първоинстационен съд

Чл. 16. Районният съд е основен първоинстационен съд.

Районен съд в градове с районно деление

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 1986 г.)

Състав на районния съд

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Районният съд се състои от председател, съдии и съдебни заседатели, а в по-малки райони - от съдия и съдебни заседатели. В районен съд с един съдия председател е съдията.

(2) В по-големи райони може да има един или повече заместник-председатели на районния съд.

(3) Държавния съвет определя районните съдилища, в които може да има заместник-председател или заместник-председатели.

Специализация на районните съдии

Чл. 19. В районни съдилища с повече съдии може да се въведе специализация на съдиите по материя.

Правомощия на районния съд

Чл. 20. (1) На районния съд са подсъдни всички първоинстационни граждански и наказателни дела освен тези, които със закон са възложени на друг съд.

(2) В предвидените от закона случаи районният съд разглежда административни дела, както и дела по жалби или протести срещу актове на особени юрисдикции и други органи.

Състав на съда за разглеждане на делата

Чл. 21. Районният съд разглежда делата в състав от съдия и двама съдебни заседатели, а в предвидените от закона случаи - от един съдия.

Заместване на съдия от районен съд

Чл. 22. (1) Когато длъжността на съдия от районен съд е незаета или съдията е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд или съдия от окръжния съд.

(2) Когато заместването по ал. 1 не е възможно, министърът на правосъдието може да командирова съдия от район на друг окръжен съд.

Председател на районния съд

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Председателят на районния съд:

1. председателствува състави на съда или определя съдии за това;

2. осъществява общо организационно ръководство на дейността на районния съд;

3. ръководи изучаването и обобщаването на съдебната практика;

4. организира съвместни мероприятия с прокуратурата, органите на предварителното разследване, адвокатурата и други органи и организации за предотвратяване на престъпленията и правонарушенията;

5. ръководи и контролира работата на съдиите-изпълнители и нотариусите към съда, а също така контролира нотариалната дейност в общинските (районните) народни съвети и кметствата;

6. полага грижи за повишаване квалификацията на съдиите и съдебните заседатели.

(2) Когато председателят на районния съд отсъствува, замества го заместник-председател, а когато няма заместник-председател - следващият по старшинство съдия.

Състав на окръжния съд

Чл. 24. Окръжният съд се състои от председател, един или повече заместник-председатели, съдии, младши съдии и съдебни заседатели.

Правомощия на окръжния съд

Чл. 25. (1) Окръжният съд разглежда:

1. граждански и наказателни дела като първа инстанция в случаите, определени със закон;

2. делата, образувани по жалби или протести срещу съдебни актове на районните съдилища;

3. административните дела, които са му подсъдни;

4. други дела, възложени му със закон.

(2) Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища като:

1. осъществява организационно ръководство за усъвършенствуване дейността им;

2. извършва ревизии на тяхната работа;

3. изучава и обобщава практиката на окръжния и на районните съдилища;

4. дава указания за подобряване на дейността по предотвратяване на престъпленията и правонарушенията;

5. провежда мероприятия и дава указания за повишаване квалификацията на съдиите и съдебните заседатели.

Състав на съда за разглеждане на делата

Чл. 26. (1) Окръжният съд разглежда делата като първа инстанция в открито заседание в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а в разпоредително заседание и когато действува като втора инстанция - в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Съставът на съда се председателствува от най-старшия съдия

Заместване на окръжен съдия

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Когато длъжността на съдия от окръжен съд е незаета или съдията е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си, а не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия от друг окръжен съд или съдия от районен съд.

Съдебни колегии и отделения на окръжния съд

Чл. 28. Министърът на правосъдието може да създава в окръжните съдилища гражданска и наказателна колегия, а в колегиите - отделения.

Състав на общото събрание на окръжния съд

Чл. 29. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участвуват в общото събрание със съвещателен глас по въпросите на чл. 30, т. 1-4.

Правомощия на общото събрание

Чл. 30. Общото събрание на окръжния съд:

1. взема решения за подобряване ръководството и организацията на работата на окръжния съд и на районните съдилища;

2. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища;

3. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения, обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища по предотвратяването им и набелязва мерки за подобряване на тази дейност;

4. дава мнение за проекти за тълкувателни решения на общите събрания на колегите и за тълкувателни и ръководни постановления на Пленума на Върховния съд;

5. дава мнение за разпределяне на членовете на съда и младшите съдии по колегии и отделения.

Председател на окръжния съд

Чл. 31. (1) (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.)

(2) Председателят на окръжния съд:

1. председателствува състави на съда;

2. ръководи общото събрание на съда и внася в него въпроси за разглеждане;

3. осъществява общоорганизационно ръководство на работата на окръжния съд и съответните районни съдилища;

4. организира съвместни мероприятия с прокуратурата, органите на предварителното разследване, адвокатурата и други органи и организации за предотвратяване на престъпленията и правонарушенията в съответния окръг;

5. разпределя членовете на съда и младшите съдии по колеги и отделения;

6. решава командироването на районен съдия от един в друг район съгласно чл. 22, както и командироването на съдия от окръжен съд в районен съд от района на окръжния съд;

7. ръководи изучаването на съдебната практика в района на окръжния съд.

Софийски градски съд

Чл. 32. В столицата има градски съд с права на окръжен съд.

Райони на военните съдилища

Чл. 33. Военните съдилища се създават по райони и по войскови обединения и съединения.

Състав на военния съд

Чл. 34. Военният съд се състои от председател, един или повече заместник-председатели, съдии и съдебни заседатели.

Правомощия на военните съдилища

Чл. 35. Военните съдилища разглеждат дела за престъпления, извършени от военнослужещи, както и други дела, възложени им със закон.

Състав на съда за разглеждане на делата

Чл. 36. (1) Военният съд разглежда дела в открито заседание в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а в разпоредително заседание - в състав от трима съдии. В последния случай, когато няма нужното число съдии, съставът се допълва със съдебни заседатели.

(2) Съставът на съда се председателствува от най-старшия съдия.

Заместване на военни съдии

Чл. 37. Когато военен съдия е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, министърът на правосъдието може да командирована негово място съдия от друг военен съд.

Общо събрание на военния съд

Чл. 38. Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

Правомощия на общото събрание на военния съд

Чл. 39. Общото събрание на военния съд има съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.

Председател на военния съд

Чл. 40. (1) (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.)

(2) Председателят на военния съд има съответно правата и задълженията на председател на окръжния съд.

Най-висш съдебен орган

Чл. 41. Върховният съд на Народна република България е най-висшият съдебен орган.

Състав на върховния съд

Чл. 42. Върховният съд се състои от председател, заместник-председатели, председатели на отделения, съдии и съдебни заседатели.

Правомощия на върховния съд

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) (1) Върховният съд разглежда:

1. наказателни и административни дела, възложени му със закон;

2. жалби и протести срещу съдебни актове на Върховния съд, на окръжните и военните съдилища и срещу актове на други правораздавателни органи в определените от закона случаи.

3. молби и предложения за отмяна на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет и на други държавни, обществени и стопански органи и организации, когато това е предвидено в закон или указ.

4. спорове за подведомственост и подсъдност.

(2) Върховният съд насочва дейността на съдилищата и особените юрисдикции и упражнява съдебен надзор върху нея, като:

1. издава ръководни постановления и тълкувателни постановления и решения;

2. разглежда делата, образувани по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила актове на всички съдилища, както и на особените юрисдикции, освен ако в закон е предвидено друго.

(3) Върховният съд може да внася в Народното събрание законопроекти, а Държавния съвет - проекти за нормативни укази.

Състави за осъществяване правомощията на Върховния съд

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Върховният съд упражнява своите правомощия чрез:

1. състав от трима съдии и четирима съдебни заседатели - когато разглежда наказателни дела като първа инстанция;

2. състав от пет съдии, когато разглежда:

а) молби и предложения за отменяне на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет. Съставът се ръководи от председателя на Върховния съд или от негов заместник;

б) жалби срещу присъди, постановени от Върховния съд като първа инстанция;

в) молби и предложения за преглед по реда на надзора и решения на Върховния съд.

3. състав от трима съдии - когато разглежда спорове за подведомственост и подсъдност, административни и второинстанционни дела, както и дела по ал. 2, т. 2 на предходния член;

4. общото събрание на гражданската колегия и общото събрание на наказателните колегии - когато осъществява правомощията по чл. 51;

5. пленума - когато осъществява правомощията по чл. 58.

Колегии на Върховния съд

Чл. 45. (1) Във Върховния съд има наказателна колегия, гражданска колегия и военна колегия.

(2) Съставът на колегиите се определя от Пленума на Върховния съд по предложение на председателя на Върховния съд.

(3) Всяка колегия се ръководи от заместник-председател на Върховния съд.

Отделения на Върховния съд

Чл. 46. (1) Гражданската и наказателната колегия имат отделения, които се ръководят от председатели на отделения.

(2) Съставът на отделенията се определя от Пленума на Върховния съд по предложение на председателя на Върховния съд.

Общо събрание на колегиите на Върховния съд

Чл. 47. (1) Съдиите от наказателната колегия и от военната колегия образуват общо събрание на наказателните колегии, което се председателствува от ръководителя на наказателната колегия.

(2) Съдиите от гражданската колегия образуват общо събрание на гражданката колегия.

(3) В заседанията на общото събрание на колегиите участвува и прокурор от Главната прокуратура.

(4) Общото събрание, когато разглежда предложения за тълкувателни решения, може да изслуша и поканени от председателя на Върховния съд специалисти.

Свикване на общото събрание на колегиите

Чл. 48. Общото събрание на наказателната и гражданската колегия се свиква от председателя или съответния заместник-председател на Върховния съд.

Кворум на общото събрание

Чл. 49. Общото събрание на колегиите заседава, когато присъствуват най-малко две трети от всички съдии от съответните колегии.

Мнозинство за вземане на решения от общото събрание

Чл. 50. Общото събрание на колегиите взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите съдии, а когато издава тълкувателни решения - с обикновено мнозинство от всички съдии.

Правомощия на общото събрание

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) (1) Общите събрания на наказателните и гражданските колегии издават тълкувателни решения по спорни или противоречиви въпроси по прилагането на закона.

(2) Общото събрание на наказателните колегии разглежда молби и предложения за преглед по реда на надзора на решения на Върховния съд по чл. 24, ал. 2 НПК.

Тълкувателни решения на общото събрание

Чл. 52. (1) Тълкувателните решения на общото събрание на колегиите служат за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции.

(2) Предложения за издаване на тълкувателни решения могат да правят министърът на правосъдието, главният прокурор и председателят на Върховният съд.

Пленум на Върховният съд

Чл. 53. Пленумът на Върховния съд се състои от всички съдии.

Свикване на пленума

Чл. 54. Пленумът на Върховния съд се свиква от председателя на Върховния съд не по-малко от един път на три месеца.

Участие на други лица в заседанията на пленума

Чл. 55. (1) Главният прокурор или негов заместник участвува в заседанията на пленума при разглеждане на въпросите по чл. 58, точки 1, 2, 3 и 6 и дава заключения по тях.

(2) Министърът на правосъдието или негов заместник участвува в заседанията на пленума при разглеждането на въпросите по чл. 58, точки 1, 2, 3 и 6 и дава мнение по тях.

(3) В заседанията на пленума, в които се разглеждат въпроси по тълкуването на законите, могат да участвуват председатели на окръжни и военни съдилища, както и поканени от председателя на Върховния съд специалисти.

Кворум на пленума

Чл. 56. Пленумът на Върховният съд заседава, когато присъствуват най-малко две трети от всички съдии.

Мнозинство за вземане на решения от пленума

Чл. 57. Пленумът взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите съдии, а когато издава тълкувателни постановления - с обикновено мнозинство от всички съдии.

Правомощия на пленума

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Пленумът на Върховния съд:

1. издава тълкувателни постановления по прилагането на закона;

2. насочва дейността на съдилищата и на особените юрисдикции чрез ръководни постановления;

3. обсъжда и приема решения за внасяне на законопроекти в Народното събрание и проекти за нормативни укази в Държавния съвет;

4. разпределя съдиите по колегии и отделения;

5. изслушва отчети за работата на колегиите и отделенията

6. изслушва отчети на председатели на окръжни и военни съдилища за тяхната правораздавателна дейност и дава препоръки и методически указания за нейното подобряване.

Задължителна сила на тълкувателните постановления на пленума

Чл. 59. Тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд са задължителни съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор.

Председател на Върховния съд

Чл. 60. (1) Председателят на Върховният съд се избира от Народното събрание.

(2) Председателят на Върховния съд:

1. свиква и председателствува Пленума на Върховния съд. Той може да председателствува и общото събрание на колегиите или състави на съда;

2. внася във Върховния съд предложения за преглед по реда на надзора и за отмяна на влезлите в сила актове на съдилищата и на особените юрисдикции;

3. прави предложения за издаване на постановления от пленума и решения от общото събрание на колегиите;

4. предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;

5. осъществява общо организационно ръководство на работата във Върховния съд.

(3) Когато им бъде възложено от председателя, заместник-председателите на Върховния съд могат да изпълняват правомощия по предходната алинея.

Избиране на съдиите

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г. и бр. 46 от 1991 г.) (1) Председателите, заместник-председателите и съдиите от районните, окръжните и военните съдилища се избират от Народното събрание, а между сесиите - от Държавния съвет за срок от пет години.

(2) Съдиите от Върховния съд се избират от Народното събрание за срок от пет години.

(3) Младшите съдии се избират от Народното събрание за срок от 1 година. Министърът на правосъдието може да продължи срока с още до една година.

Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.)

Повишаване на място

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) В изключителни случаи за образцово изпълнение на служебните задължения и ако са прослужили най- малко три години на същата или приравнена длъжност по чл. 66, съдиите могат да бъдат повишени на място по ранг и заплата:

1. заместник-председателите на районните съдилища и районните съдии - до заместник-председател на окръжен съд;

2. председателите на районни съдилища и членовете на окръжни съдилища - до председател на окръжен съд;

3. председателите и заместник-председателите на окръжни съдилища - до член на Върховния съд;

4. членовете на Върховния съд - до председател на отделение на Върховния съд;

5. членовете на военни съдилища - до председател на военен съд;

6. председателите и заместник-председателите на военни съдилища - до член на Върховния съд;

7. съдиите-изпълнители и нотариусите - до член на окръжен съд, а ръководителите на съдебно-изпълнителната служба и нотариата в гр. София - до заместник-председател на окръжен съд.

(2) Повишаването по точки 1, 2 и 7 се извършва от министъра на правосъдието, по точка 4 - от Държавния съвет по предложение на председателя на Върховния съд, а по точки 3, 5 и 6 - от Държавния съвет по предложение на министъра на правосъдието. При повишаване на военните съдии се взема и мнението на министъра на народната отбрана.

(3) Съдията, освободен от длъжност поради съкращение на щата, запазва придобития ранг и правото за повишаване на място, когато бъде избран на по-ниска съдийска длъжност.

Избиране на съдебни заседатели

Чл. 64. (1) Съдебните заседатели от районните и окръжните съдилища се избират непосредствено от избирателите за срок от пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдебните заседатели от военните съдилища се избират от Държавния съвет. Срочнослужещите се избират за срок от две години, а свръхсрочнослужещите - за срок от пет години.

(3) Съдебните заседатели от Върховния съд се избират от Народното събрание за срок от пет години.

Общи условия за избираемост на съдиите

Чл. 65. (Доп. - ДВ, бр. 91 от 1988 г., изм., бр. 46 от 1991 г.) За съдия може да бъде избиран български гражданин, който отговаря на следните условия:

1. да е завършил висше юридическо образование;

2. да е прекарал законоустановения стаж в съд, прокуратура, арбитраж или адвокатски колектив;

3. да е издържал теоретико-практическия изпит за успешно завършен стаж;

4. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер за наказание лишаване от свобода независимо от това, че е бил реабилитиран;

5. да не е лишен от правото да заема съдебна длъжност;

6. да има необходимите морални и делови качества.

Несъвместимост на съдебната длъжност

Чл. 65а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 1991 г.) Съдия не може едновременно:

1. да бъде народен представител;

2. да упражнява адвокатска професия;

3. да заема държавна платена или почетна длъжност или служба освен преподавателска във висше учебно заведение;

4. да упражнява търговия или друго занятие, което е несъвместимо със съдийското звание;

5. да бъде притежател, издател и редактор на политически вестници или списания;

6. да притежава концесии или предприятия, да бъде управител или пълномощник на търговско дружество, член на управителен съвет или контрольор на такова дружество или какъвто и да било негов орган, макар и временно и безплатно.

Допълнителни условия за избор на съдебни длъжности

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г. и бр. 46 от 1991 г.) (1) За районен съдия може да бъде избрано лице, което е прослужило 1 година като младши съдия, съдия-изпълнител или нотариус, а за по-горните съдебни длъжности в районен, окръжен или военен съд - което е прослужило на непосредствено по-ниска съдийска длъжност или като повишено в съответен ранг най-малко 2 години.

(2) Прослуженото време като прокурор, следовател, арбитър, юрисконсулт, адвокат, юрист в правен отдел, както и научен работник по правни науки се приравнява на прослужено време като съдия.

(3) За съдии от военните съдилища се избират офицери на действителна военна служба, които са прослужили на длъжност по предходните алинеи най-малко две години.

(4) За съдии от Върховния съд се избират лица с висока правна подготовка и прослужено време на длъжност по алинея 1 и 2 не по-малко от дванадесет години.

(5) За съдии от военната колегия на Върховния съд се избират офицери от Българската народна армия.

(6) По изключение, когато няма кандидат с необходимия стаж, за районен съдия може да бъде избрано лице, което не отговаря на изискването по ал. 1.

Младши съдии

Чл. 67. (1) Младшите съдии участвуват като членове при разглеждане на дела в състав от съдии. В състава може да участвува само един младши съдия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 91 от 1982 г., изм., бр. 46 от 1991 г.) Младши съдия, който е прослужил шест месеца, може да бъде командирован от министъра на правосъдието да изпълнява длъжността районен съдия.

Стажант-съдии

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г., бр. 91 от 1988 г. и бр. 46 от 1991 г.) (1) Министърът на правосъдието назначава за срок от 6 месеца за стажант-съдии при окръжните и военните съдилища български граждани, които отговарят на изискванията на чл. 65, точки 1, 4 и 5. По изключение министърът на правосъдието може да назначи за стажант-съдия чужд гражданин.

(2) Стажант-съдия, който е прослужил 3 месеца, може да бъде командирован от председателя на окръжния съд да изпълнява длъжността съдия-изпълнител или нотариус.

(3) След завършване на стажа стажант-съдията полага теоретико-практически изпит.

Определяне броя на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 69. (1) За съдебни заседатели могат да бъдат избирани български граждани, които отговарят на условията по чл. 65, точки 4 и 6.

(2) За съдебни заседатели от военните съдилища се избират лица от офицерския, сержантския и редовия състав на съответните ведомства.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Броят на съдиите и съдебните заседатели от Върховния съд се определя от Народното събрание.

(2) Броят на съдиите от районните, окръжните и военните съдилища се определя от Народното събрание, а между сесиите - от Държавния съвет.

(3) Броят на съдебните заседатели от районните, окръжните и военните съдилища се определя от Държавния съвет.

Продължаване дейността на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 71. Съдиите и съдебните заседатели продължават да изпълняват длъжността си и след изтичане на срока, за който са избрани до встъпване в длъжност на новоизбраните.

Старшинство на съдиите

Чл. 72. (1) Старшинството на съдиите се определя:

1. от длъжността, която заемат в съда;

2. при равна длъжност - от ранга, в който са повишени на място;

3. при равна длъжност и ранг - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност;

4. при еднакво прослужено време на същата длъжност - от продължителността на прослуженото време на други съдийски длъжности.

(2) Председателят на Софийския градски съд се приравнява на председател на отделение от Върховния съд, а председателят на Софийския районен съд - на председател на окръжен съд.

(3) Останалите съдийски длъжности от Софийския градски съд и Софийския районен съд са с една степен по-високи от съответните съдийски длъжности в другите съдилища.

(4) Старшинството на военните съдии се определя от длъжността, която заемат в съда, при равна длъжност - от ранга, в който са повишени на място, при равна длъжност и ранг - от военното звание, а при равно звание - от продължителността на прослуженото време на други съдийски длъжности.

Задължения на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 73. Съдиите и съдебните заседатели са длъжни:

1. да осъществяват дейността си в съгласие с разпоредбите на Конституцията, законите и другите нормативни актове;

2. да спазват безупречно правилата на социалистическия морал;

3. да бъдат независими, безпристрастни и принципни, като проявяват високо гражданско съзнание;

4. да пазят тайната на съвещанията;

5. да работят постоянно за повишаване на своята правна и политическа подготовка.

Участие на съдебните заседатели в дейността на съда

Чл. 74. (1) Съдебните заседатели участвуват по делата, които съдилищата разглеждат като първа инстанция, освен ако в този закон или в съответния процесуален кодекс е предвидено друго.

(2) Съдебните заседатели участвуват в превантивната и възпитателната дейност на съдилищата.

Свикване на съдебните заседатели

Чл. 75. (1) Съдебните заседатели се свикват от председателя на съда на сесия най-много за 15 дни през годината. Този срок се продължава до свършване на делата, разглеждането на които е започнало с тяхно участие.

(2) Ръководителите на предприятия, учрежденията и организациите са длъжни да освобождават съдебните заседатели за времето, през което те участвуват в заседанията на съда.

Възнаграждение на съдебните заседатели

Чл. 76. За времето, през което изпълняват задълженията си по този закон, съдебните заседатели запазват трудовото си възнаграждение. Ако не са служители или работници, те получават дневни пари. Когато местожителството на съдебния заседател не съвпада с местонахождението на съда, той получава пътни, квартирни и дневни пари в размер, определен от министъра на правосъдието и от министъра на финансите.

Клетва на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 77. (1) Съдиите и съдебните заседатели полагат клетва.

(2) Клетвата се полага пред председателя на съответния съд. Председателят на съда полага клетва пред председателя на по-горестоящия съд. Председателят на Върховния съд полага клетва пред Народното събрание.

Отчитане на съдилищата

Чл. 78. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.)

Условия за отзоваване

Чл. 79. (1) Съдиите и съдебните заседатели се отзовават, когато:

1. не спазват Конституцията и законите;

2. бъдат осъдени за умишлени престъпления от общ характер на наказание лишаване от свобода;

3. са лишени от правото да заемат съдебна длъжност;

4. с действията си увреждат авторитета на правосъдието и обществените интереси.

(2) Преди отзоваването на съдии и съдебни заседатели от районните и окръжните съдилища се извършва анкета, като се взема мнението на министъра на правосъдието и на председателя на съответния съд. Съдията или съдебният заседател, чието отзоваване се иска, трябва да бъде изслушан.

Отзоваване на съдии и съдебни заседатели

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Съдебните заседатели от районните и окръжните съдилища се отзовават от избирателите на съответния съдебен район.

(2) Съдебните заседатели от военните съдилища се отзовават от Държавния съвет.

(3) Съдиите и съдебните заседатели от Върховния съд се отзовават от Народното събрание. Съдиите от районните, окръжните и военните съдилища се отзовават от Народното събрание, а между сесиите - от Държавния съвет.

(4) По отношение на отзованите съдии се прилагат последиците, които настъпват при дисциплинарно уволнение на работниците и служителите, съответно на военнослужещите.

Освобождаване от длъжност на съдии

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г. и бр. 27 от 1986 г.) (1) Съдиите от районните, окръжните и военните съдилища се освобождават от длъжност от Народното събрание, а между сесиите - от Държавния съвет, когато това се налага поради съкращение, придобиване право на пенсия за инвалидност или за изслужено време и старост, преминаване на друга работа, както и по непригодност. Те могат да бъдат освобождавани и по собствено желание, обосновано с уважителни причини.

(2) В случаите на предходната алинея съдиите от Върховния съд се освобождават от Народното събрание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Съдиите от районните и окръжните съдилища и от Върховния съд, чиито трудови правоотношения са прекратени, се ползуват от правата по чл. 220-222 от Кодекса на труда по реда и условията, предвидени в тях.

Отстраняване от длъжност на съдии

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Съдиите могат да бъдат временно отстранявани от длъжност от Държавния съвет, когато срещу тях е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер, до приключване на наказателното преследване.

(2) Отстраняването става по искане на главния прокурор.

Имунитет

Чл. 83. Съдиите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване без разрешение на Държавния съвет. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява Държавният съвет.

Основание за дисциплинарна отговорност

Чл. 84. За виновно неизпълнение на задълженията по чл. 73, точки 1-4, за отказ на правосъдие, ако не съставлява престъпление, за неоправдана бавност или за допуснати груби грешки при разглеждане на делата и постановяване на съдебните актове съдията отговаря дисциплинарно.

Дисциплинарни наказания

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. мъмрене;

3. строго мъмрене;

4. понижаване в по-нисък ранг и заплата за срок до 6 месеца.

Възбуждане на дисциплинарно преследване

Чл. 86. (1) Дисциплинарно преследване се възбужда по предложение на:

1. председателя на Върховния съд - за всички съдии;

2. министъра на правосъдието - за съдиите от районните, окръжните и военните съдилища;

3. председателя на окръжния съд - за съдиите от районните съдилища в района на окръжния съд.

(2) Дисциплинарното преследване се възбужда до една година от извършване на нарушението, но не по-късно три месеца от откриването му.

Състав на съда по дисциплинарни дела

Чл. 87. Дисциплинарните дела се разглеждат в състав от трима съдии от Върховния съд, а за съдиите от военните съдилища - от трима съдии от военната колегия на Върховния съд.

Дисциплинарно производство

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Препис от предложението за дисциплинарно преследване се връчва на дисциплинарно обвинения, който в двуседмичен срок може да направи възражения.

(2) Делото се разглежда при закрити врати с призоваване на дисциплинарно обвинения и с участието на прокурор от Главната прокуратура.

(3) Съставът на съда по дисциплинарното дело може да направи предложение за отзоваване на съдията.

(4) Решението не подлежи на обжалване, нито на преглед по реда на надзора. То може да бъде отменено само на основания, посочени в чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс.

Налагане на дисциплинарни наказания от министъра на правосъдието

Чл. 89. За нарушения на служебната дисциплина, несвързани непосредствено с правораздаването, министърът на правосъдието може да налага наказания по чл. 85, т. 1-3 на съдии от районните и окръжните съдилища.

Прилагане на други нормативни актове

Чл. 90. По въпросите на дисциплинарната отговорност, неуредени от този закон, се прилагат съответно правилата на Кодекса на труда, а за военните съдии - на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България и на Дисциплинарния устав на Българската народна армия.

Съдии-изпълнители

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) При районните съдилища има съдии-изпълнители, които изпълняват съдебните актове и други актове, чието изпълнение им е възложено със закон.

Определяне районите на съдиите-изпълнители

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Районите на съдиите-изпълнители се определят от министъра на правосъдието.

Назначаване на съдиите-изпълнители

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Съдиите-изпълнители се назначават от министъра на правосъдието измежду лицата, които отговарят на изискванията по чл. 65.

(2) При двама и повече съдии-изпълнители един от тях се назначава за ръководител.

Заместване на съдия-изпълнител

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Когато съдията-изпълнител е възпрепятствуван за изпълнява длъжността си, той се замества от друг съдия-изпълнител от същия район, от съдия-изпълнител при друг районен съд, командирован от председателя на окръжния съд или от районния съдия от същия район.

(2) При необходимост министърът на правосъдието може да командирова съдия-изпълнител от друг окръг.

Нотариуси

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Нотариалната служба се изпълнява от нотариуси при районния съд, а където няма нотариус или когато нотариусът е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си - от районен съдия. Когато е необходимо, министърът на правосъдието може да възложи нотариална работа и на съдия-изпълнител от същия район.

Назначаване на нотариусите

Чл. 96. (1) Нотариусите се назначават от министъра на правосъдието измежду лицата, които отговарят на изискванията по чл. 65.

(2) В нотариални служби с повече от един нотариус един от тях се назначава за ръководител.

Нотариална дейност в общинските народни съвети

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) В населените места, където няма районен съд, председателят, зам.-председателят и секретарят на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, кметът, заместник-кметовете и секретарят на кметството заверяват подписи, удостоверяват датата на частни документи и засвидетелствуват верността на преписи от документи.

Глоби

Чл. 98. (1) Ръководител на предприятие, учреждение или организация, който не изпълни задължението си по чл. 14, ал. 2 и чл. 75, ал. 2, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.

(2) Глобата се налага от съда, който е отправил сигнала или предложението, след като на лицето се даде възможност за обяснения и се проверят посочените от него доказателства.

(3) Определението, с което се налага глобата, не подлежи на обжалване, но при допусната фактическа грешка или други уважителни причини съдът, който го е постановил, може по молба на заинтересуваното лице или по предложение на прокурора да го измени или отмени, ако не е изтекла една година от постановяването му.