Държавен вестник, брой 53 от 7.VII

Чл. 1. (1) Този закон урежда производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните административни актове.

(2) Административното производство има за цел да съдействува за подобряване на социалистическото държавно управление, да повиши изискванията за строго спазване на социалистическата законност в дейността на административните органи и да разшири гаранциите за упражняване и защита на правата на гражданите и социалистическите организации.

Чл. 2. (1) Индивидуални са административните актове, издавани от ръководителите на ведомства, от изпълнителните комитети на народните съвети и от другите органи на държавно управление, които засягат права и защитени от правото интереси или създават права или задължения за отделните граждани, предприятия, учреждения или организации.

(2) По реда на този закон действуват и органите на държавните обединения, предприятия и организации и социално-културните учреждения, които издават индивидуални административни актове, както и органите на обществените организаци,когато със закон им е предоставено право да издават такива актове.

(3) Навсякъде, където по-нататък в закона се говори за административни актове, имат се пред вид индивидуалните административни актове с последиците по ал. I, а където се говори за административни органи, имат се пред вид органите по ал.I и II.

Чл. 3. (1) Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на:

а) актове на Президиума на Народното събрание;

б) актове на Министерския съвет;

в) актове на административните органи, с които се създават задължения за подчинените им органи или се решават други вътрешнослужебни въпроси;

г) актове, с които се утвърждават или отправят задачи по планиране на социално-икономическото развитие, по определяне на цени, данъци, такси и митнически сборове, по отпускане на пенсии и изплащане на обезщетения по Държавното обществено осигуряване, по Закона за планово изграждане на населените места, по жилищно настаняване, по налагане на административни и дисциплинарни наказания и парични начети.

(2) Президиумът на Народното събрание може да изключи изцяло или части чно прилагането на този закон по отношение на други административни актове, както и да разпростре действието му върху актове по буква "г".

Чл. 4. (1) Административните актове се издават по реда, установен в тази глава. В производството по издаването му се спазват и изискванията на специалните закони, укази и актове на Министерския съвет. При противоречие се прилагат разпоредбите на специалните нормативни актове, но във всички случаи разпоредбите на чл. 5-9 са задължителни.

(2) Разпоредбите на чл. 5-9 се спазват и при издаване на удостоверения, свидетелства и други документи, които имат значение за признаване или упражняване на права на отделни граждани или социалистически организации.

Чл. 5. (1) При издаване на административните актове се спазват всички закони разпоредби, отнасящи се до съдържанието и формата на тези актове.

(2) В случаите, когато административния орган е овластен въз основа на закон или и друг нормативен акт да решава по свободна преценка, административният акт трябва да бъде издаден в границата на компетентността на органа и съобразно с целта, за която тя му е предоставено.

(3) Когато въз основа на закон с административния акт се засягат права, или се създават задължения за граждани или социалистически организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако се постига целта на закона.

Чл. 6. (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно, съобразно с предоставената му компетентност по материя и място.

(2) По-горният административен орган не може да изземе за решаване въпроса от органа, който е натоварен с неговото разглеждане и решаване, освен в случаите, когато това изрично е предвидено в съответния закон.

Чл. 7. Когато се касае за дейност на изпълнително-разпоредителен орган на народен съвет и нормативният акт не определя степента му, административния акт се издава от съответния изпълнително-разпоредителен орган на общинския народен съвет.

Чл. 8. (1) Административните актове и документите от значение за признаване или упражняване на права, които не налагат да се събират сведения за изясняване на съществени обстоятелства, както и да се съобщава на други страни за започналото производство, се издават в срок, не по-дълъг от три дни от постъпването на молбата.

(2) В случаите извън посочените в предходната алинея производството по издаване на акта трябва да приключи в срока, определен в специалния закон, а при липса на такъв срок - до един месец от започване на производството, като в него се включва и времето за получаване на съгласие, мнение или решение по чл. 22 и 23.

(3) Когато органът е колективен, административният акт трябва да се издаде не по-късно от първото заседание след изтичането на срока по предходните алинеи.

(4) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ на административния орган да издаде искания акт или документ.

Чл. 9. (1) Преди издаването на административния акт административният орган е длъжен да даде възможност на гражданите и социалистическите организации, чиито права и законни интереси биха се засегнали от него, да се защитят.

(2) Изключение от правилото по предходната алинея се допуска само когато административният акт трябва да се издаде, за да се преустанови противоправно състояние или нарушение на обществения ред, както и при издаване на административни актове по спешност за предотвратяване на обществени бедствия или последици от тях или когато са налице непреодолими обстоятелства.

Чл. 10. Когато административният орган, пред когото е започнало производството, установи, че административния акт трябва да се издаде от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява страните.

Чл. 11. (1) Не може да участвува в осъществяването на производството длъжностно лице, което е заинтересувано от изхода му или има с някоя страна отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някоя от страните то може да бъде отведено. При отвод началникът определя длъжностното лице, което трябва да осъществи производството.

(2) Когато длъжностното лице участвува в производството като назначен член на комисия или друг колективен орган, то се заменя с друго, а производството се осъществява без неговото участие.

(3) Неуваженият отвод може да се обжалва заедно с издадения административен акт.

Чл. 12. (1) Страна по производството е всеки гражданин, учреждение, предприятие или организация, чиито права или защитени от правото интереси могат да бъдат засегнати от административния акт или за които административният акт би породил задължения.

(2) Страна е и отделният гражданин или социалистическа организация, поискали от административния орган да им издаде документ от значение за признаване или за упражняване на права.

Чл. 13. Страните и техните законни предствители могат да упълномощават други лица да ги представляват в административното производство.

Чл. 14. (1) Aдминистративен акт може да се издаде:

а) по молба на страна;

б) по инициатива на административния орган;

в) по нареждане на по-горния административен орган - в случаите на чл. 43, ал. I, букви "а" и "б".

г) по предписание на съда - в случаите по чл. 56, ал. II;

д) по предложение на прокурора.

(2) Когато административният акт се издава по инициатива на административния орган или по предложение на прокурора административният орган съобщава на всички страни за започване на производството, а когато актът се издава по молба на страна, уведомяват се и останалите страни.

(3) Съобщение по предходната алинея може и да не се прави, когато са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. II.

Чл. 15. (1) Съобщението се връчва срещу подпис на страната или на нейния пълномощник по местоживеенето или местоработата, а при отсъствие - на някой от домашните, съседите или работещите с лицето със задължение да го предаде.

(2) Когато страните не са намерени на адреса, съобщението се поставя на таблото за обявления в народния съвет. В тези случаи съобщението може да се направи и по друг обичаен начин.

(3) Съобщението, отправено до социалистическа организация, се подписва от лице, натоварено да приема книжа, изпращани до нея.

(4) По реда на този член се връчват и всички други съобщения, във връзка с издаването на административните актове и с обжалването им пред по-горния административен орган.

Чл. 16. (1) В седемдневен срок от съобщението страните могат да дават писмени и устни обяснения и възражения, да представят доказателства и да искат да бъдат събрани служебно доказателства, които са от значение за правилното решаване на случая.

(2) В случаите на чл. 9, ал. II административният орган, ако реши да се съобщи на страните, може да определи и по-кратък срок от срока по предходната алинея.

Чл. 17. (1) Административният акт се издава след като административния орган изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като обсъди обясненията и възраженията на страните.

(2) Когато в службата на административния орган липсват данни за изясняване на фактите и обстоятелствата, административният орган сам или чрез натоварени от него длъжностни лица ги събира по съответен начин.

(3) Кои факти и обстоятелства са от значение за случая и по какъв начин те трябва да се установят, определя административният орган, доколкото в нормативния акт не е предвидено друго.

Чл. 18. (1) За установяване на факти и обстоятелства административният орган може да изисква данни и сведения от учреждения, предприятия, организации, институти и служби, като определя и подходящ срок, в който те са длъжни да отговорят.

(2) Административният орган може да задължи страните, а когато е необходимо и отделни граждани да представят в оригинал или в заверен препис намиращите се у тях документи или предмети, които са от съществено значение за решаване на въпроса.

(3) Когато страните са позовават на доказателства, от съществено значение, които могат да се удостоверят от съответни учреждения, предприятия, организации, институти и служби, административният орган може да даде на страните удостоверения за снабдяване с тези доказателства, ако не се налага събирането им по реда на алинея първа. Държавните органи и обществени организации са длъжни да издават исканите им в тези случаи документи за обстоятелства и факти, които могат да удостоверят служебно.

Чл. 19. (1) Данни и сведения за факти и обстоятелства могат да се събират в допустимите от закона случаи и от свидетели.

(2) Свидетелите дават показанията си писмено, а когато това е невъзможно, показанията им се записват от длъжностно лице.

Чл. 20. (1) Когато за изясняване на факти или обстоятелства или за тяхната преценка са необходими специални знания и то не може да се извърши по служебен път, административният орган може да назначи за тази цел вещи лица.

(2) Вещите лица дават заключенията си писмено.

Чл. 21. Когато за установяване или за изясняване на факти и обстоятелства е необходимо непосредствено наблюдение на административния орган, той може да извърши оглед на място.

Чл. 22. (1) Когато административният орган при издаване на административния акт е длъжен да поиска съгласие или мнение на друг орган, актът се издава след получаване на съгласието или мнението.

(2) Органът, чието съгласие или мнение е необходимо, е длъжен да го съобщи най-късно в седемдневен срок от деня на поискването, освен ако съответният нормативен акт предвижда друг срок.

Чл. 23. (1) Когато в произвоството възникне въпрос, който е вече решен от компетентен орган, административният орган е длъжен да се съобрази с решението му.

(2) Когато в произвоството възникне въпрос от компетентност на друг орган, предлага му се да го реши. Той е длъжен да реши въпроса в седемдневен срок, освен ако съответният нормативен акт предвижда друг срок.

(3) Когато възникналият въпрос е от компетентност на съд, арбитраж или особена юрисдикция, производството се спира до постановяване на окончателно решение.

Чл. 24. Производството, образувано по молба на страна, се прекратява когато:

а) молбата бъде оттеглена и оттеглянето няма да засегне правата на други, които биха имали интерес да се издаде исканият административен акт и

б) гражданинът, подал молбата, почине, ако административният акт би създал права или задължения от личен характер.

Чл. 25. Административният орган решава въпроса като издава административен акт или отказва да издаде административен акт с резолюция, която трябва да бъде мотивирана.

Чл. 26. (1) Административният акт се издава в писмена форма и трябва да съдържа:

а) наименование на административния орган;

б) наименование на акта - заповед, решение, позволително и др.;

в) фактически и правни основания за издаване на акта;

г) разпоредителна част, с която се определят правата или се възлагат задълженията на страните и срокът за изпълнението;

д) кому се възлагат разноските, техния размер и срок за плащане;

е) начин и срок на обжалване;

ж) дата на издаването и подпис на лицето, издало акта, с обозначение на длъжността му.

(2) Когато с акта се удовлетворяват изцяло исканията на всички страни или той се основава на общоизвестни факти и обстоятелства, както и когато въпросът е свързан с опазване на държавна тайна, при издаването на акта се посочва само правното основание, без да се излагат други съображения.

Чл. 27. (1) В административния акт може да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защити народното стопанство от тежки загуби или да се защитят важни интереси на държавата или обществото.

(2) По искане на заинтересуваната страна административният орган по изключение, при издаване на административния акт или след издаването, може да допусне предварително изпълнение на акта, когато съществува опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на задълженията.

(3) В случаите на предходните алинеи административният орган може да предприеме и съответни обезпечителни мерки, включително и да поиска от заинтересуваната страна да представи гаранция за обезщетяване на вредите, които би претърпяла задължената страна от предварителното изпълнение, ако актът бъде отменен или изменен. Държавните учреждения се освобождават от представяне на гаранция.

Чл. 28. (1) За издаването на акта, както и при отказ да се издаде исканият акт в тридневен срок се съобщава на всички засегнати страни, включително и на страните, на които дотогава не е било съобщено за започнатото производство било поради пропуск, било в случаите на чл. 14, ал. II във връзка с чл. 9, ал. II.

(2) Ако страната е присъствувала при издаването на акта, тя удостоверява с подписа си, че съдържанието му й е известно.

Чл. 29. (1) Преди изтичане на срока за обжалване страната може да поиска от административния орган да отстрани допуснати очевидни непълноти в акта. За нанесените допълнения се съобщава на страните.

(2) Технически грешки, допуснати в административния акт, могат да се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване.

Чл. 30. (1) Административните актове могат да се обжалват по административен ред пред по-горния административен орган.

(2) По административен ред могат да се обжалват и отказите на административните органи да издадат административен акт или документ по чл. 4, ал. 2, както и да се оспори съдържанието на такъв документ.

Чл. 31. (1) Не подлежат на обжалване по административен ред:

а) административните актове на министрите, председателите на комитети и ръководителите на другите ведомства, подчинени непосредствено на Министерския съвет, както и онези от административните актове на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет, който не попадат в кръга на дейностите, ръководени от министерствата и другите ведомства.

б) административните актове, за които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция.

Чл. 32. (1) Жалби могат да подават страните по административното производство. С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и правилността на административния акт.

(2) Прокурорът може да подава протест само по законосъобразността на административния акт.

Чл. 33. (1) Жалбата са подава в седемдневен срок от съобщението по чл.28, а протестът - в двеседмичен срок от издаването на акта.

(2) Когато административният орган не е съобщил на страните, че отказва да издаде административен акт или документ, мълчаливият му отказ може да се обжалва в двеседмичен срок от изтичането на срока по чл. 8.

Чл. 34. (1) Страните, засегнати от актовете на министрите и ръководителите на другите ведомства, и прокурорът могат в сроковете по чл. 33 да поискат от органа, който е издал или отказал да издаде акта, да го отмени или измени или да издаде съответен акт или документ. Той е длъжен да преразгледа въпроса в двеседмичен срок от постъпване на молбата или протеста.

(2) В сроковете по предходната алинея може да се правят искания за оттегляне, изменение или издаване на административни актове от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет, когато тези актове не подпадат в кръга на дейностите, ръководени от министерствата или другите ведомства.

Чл. 35. (1) До изтичане на срока за обжалване, съответно за подаване на молба по чл. 34, административният акт не се привежда в изпълнение, освен ако страните заявят писмено, че няма да го обжалват.

(2) Своевременно подадената жалба, протест или молба по чл. 34 спира изпълнението на административния акт.

(3) Правилата по предходните алинеи не се прилагат в случаите, когато:

а) административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт;

б) административният орган е допуснал предварително изпълнение на акта съгласно с чл. 27.

Чл. 36. (1) Жалбата се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се обжалва.

(2) В жалбата се посочват името и адресът на жалбоподателя, актът, който се обжалва, органът, който го е издал, оплакванията и искането на жалбоподателя, и органът, до който се подава.

(3) Жалбата трябва да бъде подписана от подателя или неговия законен представител или пълномощник.

(4) Към жалбата се прилагат и писмените доказателства, на които жалбоподателят се позовава. С нея може да се иска събирането на доказателства за факти и обстоятелства, които не са били взети предвид при издаването на акта или са настъпили след издаването му.

(5) Изискванията по предходните алинеи важат съответно и за протеста на прокурора.

(6) За постъпилата жалба или протест административният орган уведомява останалите страни по чл. 28.

Чл. 37. (1) Жалбата и молбата по чл. 34, подадени след срока, се връщат на подателите им срещу разписка.

(2) В тридневен срок от връщането страната може да поиска възстановяването на срока, ако пропускането му е станало поради особени непредвидени обстоятелства. За направеното искане се уведомяват останалите страни.

(3) Към искането за възстановяване на срока се прилага и върнатата жалба, съответно върнатата молба, за оттегляне или изменение на акта.

(4) Искането за въстановяване на срока се разглежда от по-горния административен орган, компетентен да разгледа жалбата, съответно от органа по чл. 34. Ако искането е основателно, органът нарежда да се спре изпълнението на акта и дава ход на жалбата, съответно на молбата по чл. 34. Ако искането е неоснователно, жалбата, съответно молбата, се оставя без разглеждане и страната няма право да обжалва акта пред съда.

Чл. 38. (1) В седемдневен срок от получаването на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам обжалвания акт или да го измени, или да издаде съответен акт или документ, ако е отказал издаването му. В тези случаи той е длъжен да уведоми страните. Новият акт подлежи на обжалване по административен ред на общо основание.

(2) Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горен административен орган.

Чл. 39. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е:

а) административният орган, овластен за това от съответния нормативен акт;

б) непосредствено по-горният административен орган, на който е подчинен органът, издал обжалвания акт.

(2) Административните актове на отрасловите органи при народните съвети се обжалват пред изпълнителния комитет на съответния народен съвет. Изпълнителният комитет може да възложи произнасянето по жалбите и протестите на председателя, съответния заместник-председател или секретаря.

(3) Административните актове на изпълнителните комитети на общинските народни съвети се обжалват пред изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, съответно на районните народни съвети в София.

(4) Административните актове на изпънителните комитети на районните народни съвети в София се обжалват пред Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет.

(5) Административните актове на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет се обжалват пред съответния министър, председател на комитет или ръководител на друго централно ведомство, в кръга на чиято дейност попада обжалваният акт.

Чл. 40. (1) По-горният административен орган се произнася по жалбата в двеседмичен срок от получаването й.

(2) Когато по-горният орган не се произнесе по жалбата в срока по предходната алинея, той е длъжен да издаде на жалбоподателя удостоверение за това обстоятелство, за да може последният да оспори законосъобразността на административния акт пред съда. След издаване на удостоверението по-горният орган не може да се произнася по законосъобразността на акта.

(3) Правилото по предходната алинея се прилага и в случаите на непроизнасяне по молбата по чл. 34

Чл. 41. (1) По-горният административен орган по своя инициатива или по искане на жалбоподателя може да събере нови доказателства, каквито сметне за необходимо, или друг орган да ги събере.

(2) При събирането на допълнителните доказателства се прилагат разпоредбите на гл. I.

Чл. 42. По-горният административен орган проверява законосъобразността и правилността на обжалвания акт изцяло, без да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата или протеста.

Чл. 43. (1) По-горният административен орган се произнася с решение, което може:

а) да отмени изцяло или частично административния акт като незаконосъобразен.

Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде административен акт или документ, по-горният административен орган го задължава да извърши това, като определя и срока.

Когато издаденият административен акт е незаконосъобразен и трябва да се замени с друг законосъобразен акт, по-горният административен орган връща преписката на органа, издал акта, със съответни задължителни указания. Ако въпросът е изяснен от фактическа страна, по-горният орган може и сам да издаде съответен акт, ако за това няма законни пречки:

б) да отмени изцяло или частично административния акт като неправилен.

Когато е необходимо неправилният административен акт да се замени с друг, по-горният орган връща преписката за преразглеждане на органа, издал акта:

в) да отхвърли жалбата или протеста като неоснователни.

(2) Към решението си по-горният административен орган във всички случаи излага кратки съображения.

Чл. 44. (1) След постановяване на решението по-горният административен орган връща незабавно преписката на органа, чийто акт или отказ е бил обжалван.

(2) В тридневен срок от получаването на преписката административният орган съобщава решението, издадено от по-горния орган на жалбоподателя, съответно на прокурора и на другите страни.

Чл. 45. (1) Административните актове могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност и пред съда.

(2) Пред съда могат да се обжалват и отказите на административните органи да издадат административен акт или документ от значение за признаване или упражняване на права, както и отказите на административните органи по чл. 34.

Чл. 46. (1) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, свързани непосредствено с народната отбрана и държавната сигурност.

(2) Не подлежат на съдебно обжалване и административните актове по Закона за сделките с валутните ценности и за валутния контрол, както и актовете на органите на Комитета за държавен контрол.

(3) С жалба или протест до съда не може да се оспорва и съдържанието на документ от значение за признаване или упражняване на права.

Чл. 47. (1) Засегнатите страни подават жалби, а прокурорът - протест.

(2) Жалба или протест до съда може да се подаде след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред, съответно след като е била подадена молба по чл. 34.

Чл. 48. (1) Когато по-горният административен орган не е отменил или изменил обжалвания пред него акт, на съдебно обжалване подлежи първоначалният административен акт.

(2) Когато по-горният административен орган и издал сам административен акт, на съдебно обжалване подлежи този акт, а когато е изменил или отменил частично акта, без да връща преписката за преразглеждане, на съдебно обжалване подлежи и първоначалният административен акт, и решението на по-горния административен орган.

Чл. 49. (1) Когато обжалваният акт е издаден от министър, ръководител на ведомство, от изпълнителен комитет на окръжен народен съвет или на Софийския градски народен съвет, компетентен да разгледа жалбата или протеста е Върховният съд. От Върховния съд се разглеждат и жалбите и протестите против административните актове, които са били потвърдени или изменени от министър или ръководител на ведомство с ранг на министерство.

(2) За всички останали административни актове компетентен е окръжният съд.

Чл. 50. (1) Жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от съобщението по чл. 44, съответно от изтичането на срока по чл. 40.

(2) Подадената жалба или протест не спира изпълнението на административния акт, освен ако съдът разпореди то да се спре до постановяване на решението.

Чл. 51. Жалбата или протестът се подават в писмена форма чрез административния орган, издал обжалвания акт. Към тях се прилагат преписи за същия орган и за другите страни, които се връчват по установения ред.

Чл. 52. (1) В жалбата и протеста се посочват името и адресът на подателя, актът, който се обжалва и органът, който го е издал, оплакванията и искането на подателя, писмените доказателства, на които се позовава, както и съдът, до който жалбата или протестът се подава.

(2) Жалбата трябва да бъде подписана от жалбоподателя или от неговия законен представител или пълномощник, а протестът - от прокурора.

(3) Към жалбата и протеста се прилагат и писмените доказателства.

(4) Административният орган е длъжен в тридневен срок от постъпването на жалбата или протеста да ги изпрати в съда заедно с цялата преписка от издаването на акта.

Чл. 53. (1) Жалбата, подадена след изтичане на срока по чл. 50, ал. I, се връща на подателя срещу разписка.

(2) В тридневен срок от връщането страната може да поиска от съда възстановяване на срока, ако пропускането му е станало поради особени, непредвидени обстоятелства. Направеното искане се изпраща незабавно на съда заедно с жалбата и цялата преписка.

(3) Съдът се произнася по искането за възстановяване на срока с определение, което не подлежи на обжалване.

Чл. 54. (1) Съдът разглежда делото в съдебно заседание в състав от трима съдии с участието на прокурор.

(2) По делото се призовават жалбоподателят, административният орган, издал обжалвания акт, и другите страни по административното производство.

Чл. 55. Съдът се произнася, като преценява обжалвания административен акт само от гледна точка на неговата законосъобразност. Дадените от него указания по приложението на закона са задължителни за административния орган.

Чл. 56. (1) Съдът може да отхвърли жалбата или да отмени изцяло или частично административния акт.

(2) При незаконен отказ съдът с решението си задължава административния орган да издаде съответен акт или документ, без да дава конкретни указания по съдържанието му.

(3) В произвоството при съдебното обжалване по въпросите, които не са уредени в този закон, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 57. Решението на съда е задължително за административния орган.

Чл. 58. Решението на съда е окончателно. То може да бъде отменено само по реда на чл. 225 или 231 от Гражданския процесуален кодекс. Предложението за преглед по реда на чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс може да се направи само, ако при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на закона, в шестмесечен срок от постановяването му.

Чл. 59. (1) Когато административният акт бъде отменен от съда или от по-горния административен орган, но неговото изпълнение е започнало, административният орган е длъжен в срок от един месец да възстанови наршеното право или ако това е невъзможно, да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин.

Чл. 60. Административният акт подлежи на изпълнение:

а) когато против него не е подадена жалба или протест до по-горния административен орган в срока по чл. 33 или молба за оттегляне или изменение на акта по чл. 34;

б) когато съдът съгласно с чл. 50, ал. II не е разпоредил да се спре изпълнението на акта до постановяването на решение;

в) когато съдът съгласно чл. 50, ал. II е спрял изпълнението, но с решението си е отхвърлил жалбата против акта.

Чл. 61. Предварително изпълнение на административния акт се допуска:

а) в случаите на чл. 27;

б) когато страните са заявили писмено, че няма да обжалват;

в) когато това е предвидено в специалния закон.

Чл. 62. (1) Изпълнението на административните актове, с които се създават задължения, се извършва по реда на този закон, доколкото в специалния закон не е превиден друг ред.

(2) Изпълнението на административните актове за парични задължения в полза на държавата се извършва по реда, по който се събират държавните вземания.

(3) Изпълнението на административните актове за парични задължения в полза на държавни предприята, кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 63. (1) Изпълнението на административния акт става по искане на заинтересуваната страна или по инициатива на административния орган, който е издал първоначалния акт.

(2) Когато с административния акт се създава задължение за някоя от страните и не е предвиден срок за изпълнение, той се изпълнява след изтичането на седемдневен срок от съобщението му на страната, която трябва да изпълни задължението.

(3) Преди да пристъпи към принудителни действия, изпълнителният орган уведомява писмено задължените лица за деня и начина на изпълнението.

Чл. 64. (1) Изпълнението на административния акт се извършва от длъжностни лица, натоварени от органа, който го е издал, освен ако със закон изпълнението е възложено на друг орган. В случаите на чл. 43, ал. I, букви "а" и "б" , когато по-горният административен орган е издал съответен административен акт, той се изпълнява от длъжностни лица, натоварени от органа, който е издал или е отказал да издаде първоначалния акт.

(2) Когато поради естеството на акта той не може да бъде изпълнен от органа, който го е издал и в специалния закон не е превиден орган, който да го изпълни, изпълнението се извършва от службите на общинския народен съвет по нареждане на председателя на изпълнителния комитет.

Чл. 65. Органът по изпълнението може да иска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, а когато изпълнението е насочено срещу военнослужещ - от органите на народната отбрана. Когато естеството на задължението па акта налага, може да се иска съдействие и от други органи.

Чл. 66. (1) Изпълнението се извършва срещу лицата, задължени с административния акт.

(2) При смърт на физическо лице, задължено с административен акт, изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер.

Чл. 67. Когато съществува възможност изпълнението да се извърши по няколко начина и с приложение на различни средства, то се извършва по начин и със средства, които са най-благоприятни за задълженото лица, щом като с тях се постига целта.

Чл. 68. Незаконосъобразните действия по изпълнението на административния акт могат да се обжалват пред органа, който го е издал, в тридневен срок от започване на действието. Жалбата не спира изпълнението, освен ако административният орган нареди то да се спре, докато се произнесе по жалбата с решение. Решението на административния орган не подлежи на обжалване.

Чл. 69. Когато съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден въз основа на незаконосъобразен правилник, наредба или друг подзаконов нормативен акт, той отменя обжалвания административен акт и сигнализира пред съответния държавен орган за установената незаконосъобразност на нормативния акт.

Чл. 70. (1) По производствата за издаване, обжалване и изпълнение на административните актове не се събират държавни такси освен в случаите, предвидени в специалните закони и тарифи.

(2) Разноските по събиране доказателства в производството по издаване на административния акт се определят от съответния административен орган. Разноските, направени по молба на страните, се възлагат върху тях, ако искането им не е било уважено и в специалния закон не е предвидено друго. В останалите случаи разноските се понасят от държавата.

(3) По реда на предходната алинея се определят и понасят разноските и при обжалването на административния акт пред по-горния административен орган и пред съда.

Чл. 71. Лице, неучаствуващо като страна в производството по издаване на административен акт, което откаже неоснователно да представи намиращия се у него документ или предмет от съществено значение за административното производство, се наказва с глоба до 50 лева.

Чл. 72 Наказва се с глоба до 100 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

а) не уведоми страните за започналото производство за издаване на административен акт, когато е задължено да направи това;

б) не се произнесе или не се произнесе в срок по молба за издаване на административен акт или документ от значение за признаване или упражняване на права;

в) не съобщи мнението или съгласието си в срока по чл. 22 или не вземе решение в срока по чл. 23;

г) не съобщи своевременно на страните за издадения административен акт или за решението на по-горния административен орган по жалбата против него;

д) не препрати своевременно жалбата или протеста на по-горния административен орган или на съда;

е) не се произнесе в срок по жалбата или протеста или по молбата по чл. 34;

ж) не издаде удостоверение по чл. 40;

з) не вземе превидените в закона мерки за срочното изпълнение на административния акт;

и) не изпълни другите си задължения, произтичащи от този закон.

Чл. 73. Наказва се с глоба до 200 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

а) не изпълни нареждането на по-горния административен орган или предписанието на съда да издаде съответен административен акт или документ за признаване или упражняване на права;

б) не изпълни задълженията си по чл. 59.

Чл. 74. (1) Наказанията по чл. 71-73 се налагат и изпълняват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 71 се издават от органа, който осъществява производството по издаване на административния акт, а наказателните постановления за нарушенията по чл. 72 и 73 - от по-горния административен орган или от органите на Комитета за държавен контрол. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от съответните органи.

Чл. 75. (1) Административните актове, издадени до един месец преди влизане на закона в сила, подлежат на обжалване по реда на този закон. Срокът за обжалването им започва да тече от влизането му в сила.

(2) Този закон влиза в сила три месеца след обнародването му в Държавен вестник.

Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.