ЗАКОН ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ НА ИМУЩЕСТВА
ЗАКОН ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ НА ИМУЩЕСТВА
Обн. ДВ. бр.12 от 11 Февруари 1958г., изм. ДВ. бр.104 от 29 Декември 1959г., изм. ДВ. бр.52 от 2 Юли 1965г., изм. ДВ. бр.29 от 11 Април 1969г., изм. ДВ. бр.85 от 27 Октомври 1970г., попр. ДВ. бр.97 от 8 Декември 1970г., попр. ДВ. бр.53 от 9 Юли 1974г., попр. ДВ. бр.24 от 25 Март 1977г., попр. ДВ. бр.37 от 12 Май 1978г., попр. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., попр. ДВ. бр.89 от 9 Ноември 1979г.
Отменен с § 3, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за застраховането - ДВ, бр. 86 от 11 октомври 1996 г., в сила от 1 януари 1997 г.
I. ИМУЩЕСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗАСТРАХОВАНЕ
1. (Нов - ДВ, бр. 29 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1970 г., попр. - бр. 97 от 1970 г.) Застраховат се задължително следните имущества на държавните предприятия и организации на стопанска сметка и самоиздръжка, независимо от подчинението им (без предприятията към държавното стопанско обединение "Напоителни системи" и държавното стопанско обединение "Водно стопанство"):
а) основните средства, всички стоково-материални ценности, включително и превозваните със собствени превозни средства;
б) едрите рогати и еднокопитни животни, овцете и козите на възраст от 6 месеца нагоре, свинете за разплод и угояване над 40 кг и домашните птици;
в) земеделските култури и реколтата в овощните, зеленчуковите, розовите и черничевите градини, бостаните, лозята, ягодите, малините, овощните разсадници, маточниците, вкоренилищата, медицинските растения, черното френско грозде (касис), хмелът, разсадите, семенилищата, цветята за семе и за продажба и културите в парниците и оранжериите;
г) кошерите с пчели.
Горните правила се прилагат и към основните средства, стоково-материалните ценности и предприятията на аграрно-промишлените коплекси.
2. (Предишен чл. 1 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Застрахова се задължително следното имущество на трудово-кооперативните земеделски стопанства:
а) постройките, инвентарът, съоръженията, машините, транспортните средства, материалите и готовата продукция.
Не се застраховат задължително материалите за строеж, насипите, бентовете, мелиоративните съоръжения, кладенците, тротоарите, настилките, мостовете, силажните ями и културите;
б) едрите рогати и еднокопитните животни на възраст от 6 месеца нагоре;
в) земеделските култури и реколтата в овощните, зеленчуковите, розовите и черничевите градини, бостаните, лозята, ягодите, малините, овощните разсадници, маточниците, вкоренилищата и медицинските растения.
Не се застраховат задължително естествените ливади и пасищата, горите, декоративните растения, разсадите, семенилищата, културите в парници и оранжерии, растенията за зелено торене и подпокривните растения;
г) кошерите с пчели.
3. (Предишен чл. 2 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Застрахова се задължително следното имущество на кооперациите и съюзите им:
Постройките, инвертарът, съоръженията, машините, транспортните средства, материалите, готовата продукция и стоките.
4. (Предишен чл. 3 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Застраховат се задължително следните имущества на гражданите:
а) постройките;
б) едрите рогати и еднокопитните животни на възраст от 6 месеца нагоре;
в) (буква "в" отм., предишна "г" - Изв., бр. 104 от 1959 г.) кошерите с пчели;
г) (текст на първоначалната буква "д" - Изв., бр. 104 от 1959 г.) моторните транспортни средства.
II. ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ
5. (Предишен чл. 4 изм. - Изв., - бр. 104 от 1959 г., ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Държавният застрахователен институт обезщетява:
а) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) по застраховките на основните средства и всички стоково-материални ценности на държавните предприятия и организации на стопанска сметка и самоиздръжка, включително и превозваните със собствени превозни средства, щетите, причинени от пожар, гръм, експлозия, буря, ураган, проливен дъжд, наводнение, градушка, свличане и срутване на земни пластове (без свличанията и пропаданията в рудниците и галериите на минните и геоложки предприятия, както и срутванията, станали в резултат на земетресения), щетите, нанесени на моторните транспортни средства и едрите селскостопански машини, гражданската отговорност за вреди, причинени с тях, рисковете при транспортиране (пожар, щетите, настъпили при авария с превозните средства, превозващи товари) и щетите, настъпили при авария с товарни и разтоварни машини;
б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) по застраховките на постройки, инвентар, съоръжения, машини, транспортни средства, материали, готова продукция и стоки, собственост на кооперациите и съюзите им, щетите, причинени от прякото действие на пожар, гръм и експлозия, а при буря, ураган, градушка, свличания и срутвания на земни пластове - щетите от прякото механическо действие, а за имуществата на гражданите - щетите, причинени от същите събития и от кражба на цяло моторно превозно средство.
Държавният застрахователен институт в случаите, посочени в букви "а" и "б" на настоящия текст, обезщетява също:
щетите при авария и гражданска отговорност за моторните транспортни средства и едрите моторни селскостопански машини;
щетите на застраховащите в случаите, когато, за да се прекрати разпространяването на пожара, се е наложило застрахованото имущество да бъде изцяло или отчасти разрушено или унищожено;
необходимите разходи, направени от застраховащите за спасяване и запазване на застрахованото имущество при настъпване на застрахователно събитие.
Одобрените разходи заедно със сумата на обезщетяването за нанесените щети на разрушеното или унищожено имущество не могат да надвишават размера на застрахователната сума на това имущество.
6. (Предишен чл. 5 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) По застраховката на животни Държавният застрахователен институт обезщетява щетите, причинени от смърт вследствие на болест и злополука.
Държавният застрахователен институт обезщетява също щетите за убити по необходимост животни:
а) ако убиването е извършено по нареждане на ветеринарни органи, а при тяхно отсъствие - по разпореждане на председателя на изпълнителния комитет на народния съвет или негов заместник, когато животното вследствие на злополука е застрашено от неминуема смърт;
б) ако убиването е извършено по нареждане на ветеринарни органи, когато поради неизлечимост на болестта е изключена всякаква възможност за по-нататъшно използуване на животното;
в) ако убиването е извършено по нареждане на ветеринарни органи при провеждане на мероприятия за борба със заразни болести.
(Нова - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Държавният застрахователен институт обезщетява щетите за убити животни на държавните предприятия поради загубване на разплодни и млекопродуктивни качества.
(Нова - ДВ, бр. 85 от 1970 г.) Държавният застрахователен институт обезщетява щетите, причинени от смърт на домашни птици в резултат на стихийни бедствия и пожар, както и за убитите по необходимост по нареждане на ветеринарните органи поради същите причини, а за домашните птици от 3 месеца нагоре - при смърт и от заразни заболявания и за убитите по необходимост по нареждане на ветеринарните органи поради същите причини.
7. (Предишен чл. 6 доп. - ДВ, бр. 29 от 1969 г., бр. 85 от 1970 г., изм., бр. 89 от 1979 г.) По застраховката на земеделските култури Държавният застрахователен институт обезщетява щети, причинени от градушка, буря, проливен дъжд, наводнение, киша, задушаване (запарване), измръзване, слана, пожар, суша, липса на вода в източниците за напояване и от други необичайни за дадена местност метеорологически или други природни условия, а също така от болести и вредители по растенията.
8. (Предишен чл. 7 доп. - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) По застраховката на кошери с пчели Държавният застрахователен институт обезщетява щетите на пчелните семейства, умрели и унищожени поради заболяване от болестта "гнилец", включително стойността на унищожените кошери и пчелни продукти, а при държавните предприятия - и от рисковете от болестите акароза, нозематоза, както и от пожар.
9. (Предишен чл. 8 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Не се обезщетяват щети, причинени на застрахованото имущество, ако са произлезли пряко или косвено от земетресение или военни действия.
10. (Предишен чл. 9 - ДВ, бр. 29 от 1969 г., изм. - Изв., бр. 104 от 1959 г.) Министерският съвет може да включва нови обекти и нови рискове и да изключва обекти и рискове, по които Държавният застрахователен институт обезщетява щетите съгласно настоящия закон.
11. (Предишен чл. 10 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Имуществата се застраховат срещу щети, упоменати в чл. 5 по действителна стойност, определена, както следва:
а) (нова - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) при държавните предприятия основните средства по тяхната остатъчна стойност, всички стоково-материални ценности, продукцията, готова и в процес на производство, и суровините по тяхната фактическа стойност, като отговорността за тях се носи автоматически. За разликата между остатъчната стойност на основните средства и възстановителната или набавна стойност предприятията и другите държавни организации на стопанска сметка могат да сключват застраховка по договорен ред;
б) (Предишна буква "а" - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) при трудово-кооперативните земеделски стопанства - по стойността, по която имуществата са записани в счетоводните книги;
в) (Предишна буква "б" - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) при кооперациите и съюзите им: за стоките и материалите - по набавните цени; за изкупните селскостопански произведения - по изкупните цени; за готовата продукция - по фактическата себестойност; за останалото движимо и недвижимо имущество - по набавната стойност, намалена със счетоводно изразеното изхабяване;
г) (Предишна буква "в" - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) за сградите на гражданите - по данъчната оценка, а ако няма такава - действителната стойност, определена при застраховането;
д) (Предишна буква "г" - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) за моторните транспортни средства на гражданите - по действителната стойност по време на застраховането.
12. (Предишен чл. 11 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Гражданската отговорност на собственика и водача на моторно транспортно средство и моторна селскостопанска машина за щети и повреди, нанесени на трети лица и вещи извън моторното транспортно средство и моторната селскостопанска машина, се покрива от застраховката до размера, установен от Министерския съвет.
13. (Предишен чл. 12 изм. - ДВ, бр. 29 от 1969 г., бр. 85 от 1970 г. и бр. 89 от 1979 г.) Застраховащите се кооперации и съюзите им и гражданите се обезщетяват за щети, причинени на земеделските култури, животните и кошерите с пчели, по размери, определени от Министерския съвет.
Щетите при животните и кошерите с пчели на държавните предприятия се обезщетяват, както следва:
а) (изм. - ДВ, бр. 37 от 1978 г.) животните и птиците - по размери, определени от Министерския съвет;
б) (предишна буква "в" - ДВ, бр. 37 от 1978 г.) кошерите с пчели - по бройки, като обезщетението за тях се определя по норми, одобрени от министъра на финансите.
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 1970 г., бр. 24 от 1977 г. и бр. 89 от 1979 г.) Застрахователните вноски по застраховката на земеделските култури по чл. 1, 2 и 3 се изчисляват за съответната организация или поделение на база стойността на средноаритметичния добив на декар от всяка култура за последните пет години по действуващите изкупни цени, включително надбавките и премиите. Площите на есенните култури и многогодишните сеяни треви се определят въз основа на данните от производствения план за текущата година, а за всички останали култури - от годишния отчет за предшествуващата година.
(Нова - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) Обезщетението за пострадали земеделски култури се изчислява в процент от стойността на получения в по-малко добив поотделно за всяка култура, съставляващ разликата между средноаритметичния добив за последните пет години и добива през текущата година по счетоводни данни. Стойността се определя по действуващите изкупни цени, включително надбавките и премиите.
(Нова - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) Процентът по предходната алинея се определя от Министерския съвет.
14. (Предишен чл. 13 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) За причинените щети в случаите, упоменати в чл. 5, застрахователното обезщетение се изчислява въз основа на действителната стойност на имуществата по време на събитието и се изплаща най-много до размера на застрахователната сума.
(Ал. 2, 3, 4 - отм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г.)
(Изм. - ДВ, бр. 85 от 1970 г.) При смърт или убиване по необходимост на животни и птици обезщетението не може да надвишава действителната стойност на животните и птиците в здраво състояние.
IV. РЕГИСТРАЦИЯ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ВНОСКИ
15. (Предишен чл. 14 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Регистрацията на подлежащите на задължително застраховане имущества се извършва от Държавният застрахователен институт в срокове по ред и начин, установени от Министерството на финансите.
Министерството на финансите установява също така началото и края на носене отговорността от Държавния застрахователен институт за отделните имущества.
За имущество, възникнало или придобито след регистрацията, се носи риск, без да се изчисляват и събират застрахователни вноски по следващата по ред регистрация, освен при настъпване на застрахователно събитие, в какъвто случай вноските се изчисляват и удържат от обезщетението.
(Ал. 4 изм. - Изв., бр. 104 от 1959 г.) Моторните транспортни средства на гражданите, придобити след регистрацията, и земеделските култури на трудово-кооперативните земеделски стопанства, засети или засадени след регистрацията, не се считат за нововъзникнали или новопридобити и следва да се регистрират веднага. Застрахователните вноски в тези случаи се изчисляват и събират за цяла година за земеделските култури, а за моторните транспортни средства - за съответното календарно шестмесечие, през което са придобити, като рискът и в двата случая започва да се носи от следващия ден на регистрирането на тези имущества.
За подлежащо на застраховане имущество, което по вина на застраховащия не е регистрирано, Държавният застрахователен институт не носи риск, а ако е регистрирано за по-ниска стойност от посочената в чл. 11 - не носи риск за нерегистрираната част. В тези случаи за нерегистрираните имущества застрахователната вноска се събира за една година, а рискът се носи от следния ден на регистрирането.
16. (Предишен чл. 15 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Тарифите по задължителното застраховане на имуществата се определят от Министерския съвет.
Едрите рогати и еднокопитните животни на възраст от 6 месеца до 1 година включително се застраховат за половин размер.
(Нова ал. 3 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Едрите рогати и еднокопитните животни на държавните предприятия на възраст от 6 месеца до 1 година включително се застраховат в пълен размер.
17. (Текст на първоначалния чл. 16 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) Застрахователните вноски се заплащат от застраховащите веднага след регистрацията и не по-късно от следните срокове:
а) (нова - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) от държавните предприятия - 25% до 20 април, 25% до 20 юни, 25% до 20 октомври и 25% до 20 декември;
б) (предишна буква "а" - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) от трудово-кооперативните земеделски стопанства - 50% до 1 септември и 50% до 1 ноември;
в) (предишна буква "б" - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) от кооперациите и съюзите им - 50% до 1 април и 50% до 1 август;
г) (предишна буква "в" - ДВ, бр. 29 от 1969 г., изм., бр. 52 от 1965 г.) от гражданите:
до 1 април по застраховката на моторните транспортни средства, а за членовете на СОАТ, когато вноските се издължават чрез СОАТ - 50% до 1 април и 50% до 1 август;
на четири равни вноски: до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която се отнасят.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 52 от 1965 г. и бр. 29 от 1969 г.) За невнесени в срок вноски се събират лихви за всеки просрочен ден в размер на 0,05%.
Невнесените в срок застрахователни вноски се събират по реда за събиране на данъците и таксите.
За имуществата, излезли от стопанствата след регистрацията, изчислените застрахователни вноски не се намаляват, а събраните не се връщат.
Граждани, които дължат застрахователни вноски общо за застрахованото имущество до 0,20 лв. годишно, се освобождават от заплащането им, без Държавният застрахователен институт да се освобождава от носенето на риска за имуществото.
18 (Предишен чл. 17 - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) За масово-разяснителна работа по държавното застраховане и за премиране на обществените застрахователни активи и други лица по опазване на народното имущество се заделят 0,5% от постъпилите вноски по задължителното застраховане на имуществата.
V. ФОНД ПРЕДПАЗНИ МЕРОПРИЯТИЯ
19. (Нов - ДВ, бр. 29 от 1969 г.) От всички събрани вноски по задължителното и доброволното застраховане на имуществата се набира фонд Предпазни мероприятия чрез отчисления до 5%.
Набирането и разходването на средствата се извършва по правилник, одобрен от министъра на финансите.
VI. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАСТРАХОВАЩИТЕ
20. Застраховащите са длъжни да вземат необходимите мерки и да държат застрахованото имущество преди и след събитието в пълен порядък при строго спазване на противопожарните, ветеринарните и агрономическите изисквания и да вземат мерки за предпазване на имуществото от щети.
(Нова - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) При щети на земеделски култури застраховащите са длъжни да вземат необходимите мерки за компенсиране на загубите - оползотворяване на засегнатите култури, приемане на компенсационни програми и др. При невземане на необходимите мерки или неизпълнение на компенсационните програми Държавният застрахователен институт има право да намалява или да не изплаща застрахователното обезщетение. За прилагането на тази разпоредба министърът на финансите издава наредба, съгласувана с Изпълнителния комитет на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз.
21. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) За унищожено и повредено застраховано имущество застраховащият е длъжен да съобщи на народния съвет или кметството не по-късно от следните срокове:
а) (изм. - ДВ, бр. 85 от 1970 г.) при щети от пожар и при смърт на животни и птици - не по-нъсно от едно денонощие след първия ден на събитието;
б) при щети от застрахователните събития, упоменати в чл. 4, извън пожара и при щети на земеделски култури - не по-късно от 5 дни след първия ден на събитието;
в) (изм. - ДВ, бр. 85 от 1970 г.) при заболяване на пчелно семейство от болестите "гнилец", "нозематоза", "акароза", както и при пожар - едно денонощие от деня, в който е открито заболяването или погиването.
За постъпилите заявления от застраховащите освен заявленията за загиналите животни изпълнителните комитети на народните съвети или кметствата са длъжни не по-късно от следващия ден да съобщят в клона на Държавния застрахователен институт.
Държавният застрахователен институт може да откаже застрахователно обезщетение, ако застраховащият не е съобщил в тези срокове за загиването или повреждането на застрахованото имущество, без да е имало за това уважителни причини, и ако не е изпълнил разпорежданията на чл. 20.
VII. СЪСТАВЯНЕ НА АКТОВЕ ЗА ЩЕТИТЕ
22. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1974 г.) При унищожаване или повреждане на постройки, инвертар, съоръжения, машини, транспортни средства, материали, готова продукция и стоки актовете за установяване и определянето на щетите се съставят от органите на Държавния застрахователен институт в присъствието на представител на застраховащия.
23. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1970 г. и бр. 36 от 1979 г.) При умиране или убиване по необходимост на животни и птици актовете за щетите се съставят от кмета, съответно председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет или упълномощени от тях народни съветници и отговорни длъжностни лица, а в седалищата на клоновете на Държавния застрахователен институт - от негов орган или длъжностен ветеринарен лекар в пресъствието на представител на застраховащия и на двама свидетели.
24. При унищожаване или повреждане на земеделски култури щетите се установяват и актовете се съставят от орган на Държавния застрахователен институт, подпомогнат от агроном-оценител и в присъствието на представител на застраховащия.
(Ал. 2 отм. - Изв., бр. 104 от 1959 г.).
(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 53 от 1974 г.).
25. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1974 г.) При унищожаване на кошери с пчели и пчелни продукти актовете за щетите се съставят от длъжностните лица, провеждащи оздравителните мероприятия по пчеларството, в присъствието на представител на застраховащия и двама свидетели, единият от които пчелар.
26. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети, кметствата и всички държавни и кооперативни учреждения, предприятия и организации са длъжни да поставят в помощ на Държавния застрахователен институт необходимите агрономи-оценители, инженери, техници и други специалисти за установяване на щетите при унищожаване и повреждане на застрахованото имущество.
27. (Изм. - Изв., бр. 104 от 1959 г.) Застраховащ или негов представител, който умишлено подведе натоварено с установяване на щетата лице да извърши оценка на чужди земеделски култури за негова сметка или покаже своя култура с по-голяма площ, отколкото тя е в действителност, или прибегне до нарочно унищожаване на култури или пробни места от тях с цел да увеличи обезщетението, губи право на обезщетение за културите върху площите, по отношение на които е допуснато умишлено подвеждане независимо от наказателната отговорност.
За неоснователно поискана оценка Държавният застрахователен институт може да задължи застраховащите с разноските по оценката.
28. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) Държавният застрахователен институт не изплаща обезщетение, когато:
а) унищожаването или повреждането на застрахованото имущество е станало вследствие умишлено деяние, извършено от застраховащия или неговия пълномощник, а в стопанствата на гражданите - от застраховащия, неговия пълномощник или от пълнолетен член от домакинството на застраховащия, ако е негов роднина;
б) по застраховката "каско" собственикът като водач е употребил алкохол или друго силно упойващо вещество или не притежава сведетелство за управление. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато собственикът е дал съгласие моторното превозно средство да се управлява от лице след употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество или което не притежава сведетелство за управление.
За домашните животни на гражданите Държавният застрахователен институт не изплаща обезщетение и когато щетата е причинена вследствие на груба небрежност на застраховащия, неговия пълномощник или на пълнолетен член на семейството му.
29. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Застраховащите, изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети, кметствата и всички други институти, организации и учреждения са длъжни при щета на земеделски култури да дават на органите на Държавният застрахователен институт точни справки относно очакваните и фактически получените добиви от пострадалите култури и всички други данни, необходими за правилното определяне на обезщетенията, както и да им осигуряват свободен достъп за непосредствена проверка на дадените справки и други данни.
30. За възстановяване изплатеното обезщетение и разноските по определянето му Държавният застрахователен институт има право на иск срещу лицата, по чиято вина е било унищожено или повредено застрахованото имущество.
(Нова - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) Държавният застрахователен институт предявява регресни искове по застраховка "гражданска отговорност", когато щетите на трети лица са причинени при условията на чл. 28, ал. 1.
VIII. ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ
31. При прехвърляне правото на собственост и при учредяване на ипотека върху подлежащи на задължително застраховане недвижими имоти прехвърлителят, съответно учредителят, е длъжен да представи документи, че вещта е застрахована и че всички дължими по същата застраховка вноски, включително и вноската за текущата година, са платени.
32. Притежателите на моторни транспортни средства придобиват право да ги пускат в движение само след като удостоверят при ежегодните технически прегледи на моторни транспортни средства, че са застраховани.
33. Изплащаните от Държавния застрахователен институт обезщетения се освобождават от всякакви данъци и такси и върху тях не мотат да се правят запори за други плащания на правоимащия освен за задълженията му към Държавния застрахователен институт.
34. Органите на прокуратурата и народната милиция се задължават да изпращат на Държавния застрахователен институт при поискване преписи от констативните протоколи, снимките, легендите и заключителните постановления по проведените следствия, дознания и обвинителни актове във връзка с пожари, експлозии и др., причинени на застрахованото имущество.
35. За прилагане на настоящия занон се издават инструкции, одобрени от министъра на финансите.
36. Настоящият закон влиза в сила от 1 януари 1958 г. и отменя Закона за задължително застраховане на имуществата от 1951 г. и правилника за приложението му.
Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.