Държавен вестник, брой 95 от 27.XI

1. (Доп. - Изв., бр. 68 от 1953 г., изм., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Народните съвети са местни органи на държавната власт и народното самоуправление, които съчетават чертите на държавни и обществени организации.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 97 от 1978 г.) Народните съвети се избират за срок от две години и половина, като при всеки избор се прилага принципът на системно обновяване и приемственост на техния състав.

2. Начинът на избирането и съставът на народните съвети се определят в Избирателния закон.

3. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г., доп., бр. 22 от 1959 г., изм., ДВ, бр. 47 от 1964 г., нов, бр. 97 от 1978 г.) Общината включва населените места от съответната селищна система.

На територията на общината се избира общински народен съвет със седалище в населеното място, което е център на селищната система.

4. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., нов, бр. 97 от 1978 г.) На територията на окръга се избира окръжен народен съвет със седалище в окръжния град.

5. (Изм. и доп. - Изв., бр. 22 от 1959 г., нов, ДВ, бр. 97 от 1978 г.) Селищните системи София, Пловдив и Варна се разделят на райони, на територията на които се избират районни народни съвети.

Райони с районни народни съвети могат да се създават и в други големи селищни системи с указ на Държавния съвет по предложение на Министерския съвет.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) Районните народни съвети в София имат правата и задълженията на общински народни съвети, а Столичният народен съвет в София - правата и задълженията на окръжен народен съвет.

Правомощията на районните народни съвети в селищните системи Пловдив и Варна и на районните народни съвети, които ще се образуват в други селищни системи, се определят с указ на Държавния съвет.

6. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г., бр. 97 от 1978 г.) Откриване, сливане и закриване на окръзи и общини, промени в състава и седалищата им, както и преобразуване, сливане и заличаване на населени места става с указ на Държавния съвет по предложение на Министерския съвет.

7. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г., бр. 97 от 1978 г.) Спорове за граници на землища между населени места в една община се решават от общинския народен съвет, чиито решения подлежат на одобрение от окръжния народен съвет.

Спорове за граници на землища между населени места от различни общини в един и същ окръг се решават от окръжния народен съвет.

Споровете за граници на землища между населени места от различни окръзи се разрешават от Държавния съвет на Народна република България по предложение на Министерския съвет.

8. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.).

9. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 54 от 1969 г.) Народните съвети провеждат държавната, стопанската и социално-културната политика на своята територия, като осъществяват в рамките на своята компетентност общо ръководство и координират дейността на всички предприятия, организации и учреждения независимо от подчинението им.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 97 от 1978 г.) В рамките на своята компетентност те приемат решения, правилници, наредби и инструкции, като се съобразяват с Конституцията и законите, с указите и другите актове на Държавния съвет на Народна република България, с постановленията, разпорежданията и решенията на Министерския съвет и с актовете на по-горестоящите народни съвети.

(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 54 от 1969 г.) Народните съвети провеждат своята дейност в тясно взаимодействие с министерствата и другите централни ведомства и поделенията им по места.

(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 54 от 1969 г.) Взаимоотношенията между министерствата и другите централни ведомства и народните съвети се изграждат въз основа на сътрудничество при решаване на общите въпроси и спазване самостоятелността на народните съвети при решаване на местните въпроси.

10. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.) Народните съвети:

а) избират комисии за проверка на мандатите на народните съветници на народните съвети, изслушват докладите им и се произнасят за редовността на избора;

б) (изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) избират и освобождават от длъжност изпълнителните комитети на народните съвети и отделни техни членове, ръководят и контролират тяхната дейност и изслушват отчети за работата им;

в) избират постоянни комисии при народните съвети, ръководят дейността им и изслушват отчети от тях;

г) (нова - ДВ, бр. 54 от 1969 г.) приемат свои програми и планове въз основа на единния план за социално-икономическото развитие, както и бюджети в рамките на държавния бюджет и изслушват отчети за тяхното изпълнение;

д) (предишна "г", изм. - ДВ, бр. 54 от 1969 г., бр. 97 от 1978 г.) избират ръководителите на специализираните органи на управление към съвета.

10а. (Нов - Изв., бр. 22 от 1959 г., изм., бр. 47 от 1964 г.) Народните съвети:

а) (нова - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) разглеждат и решават въпроси от политически, стопански, просветен, културен, здравно-социален и административен характер, които са от тяхна компетентност;

б) (предишна б. "а", изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) ръководят подведомствените си учреждения, предприятия, заведения и стопански организации;

в) (нова - ДВ, бр. 97 от 1978 г.) организират, ръководят и отговарят за цялостната дейност по териториалното и селищното устройство на територията на народния съвет;

г) (предишна б. "б" - ДВ, бр. 47 от 1964 г., предишна б. "в", бр. 97 от 1978 г.) грижат се за развитието на образованието, културата и здравеопазването; провеждат социални, културно-просветни и битови мероприятия, насочени към издигане на материалното и културното равнище на населението;

д) (предишна б. "в" - ДВ, бр. 47 от 1964 г., изм. и доп., бр. 54 от 1969 г., предишна б. "г", бр. 97 от 1978 г.) подпомагат и контролират в пределите на своята компетентност дейността на учрежденията, предприятията и организациите, които се намират на тяхна територия и не са им пряко подчинени; имат право да изслушват доклади от ръководителите на тези учреждения, предприятия и организации за тяхната работа, предлагат им мероприятия за подобряване на дейността им, а при необходимост отнасят въпроса пред съответните висшестоящи органи.

Предприятията, организациите и учрежденията на централно подчинение извършват своята дейност в тясна връзка и взаимодействие с народните съвети, на чиято територия се намират;

е) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 47 от 1964 г., предишна б. "д", бр. 97 от 1978 г.) обобщават и разпространяват полезните инициативи и опит и се грижат за непрекъснатото усъвършенствуване на техниката, организацията на производството и труда;

ж) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 47 от 1964 г., предишна б. "е", бр. 97 от 1978 г.) грижат се за спазване на социалистическата законност, за опазване на социалистическата собственост, за запазване на обществения ред и защитата на правата на гражданите;

з) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 47 от 1964 г., предишна б. "ж", бр. 97 от 1978 г.) обсъждат въпроси от общодържавно значение и правят предложения по тях пред по-горестоящите органи и

и) (предишна б. "ж" - ДВ, бр. 47 от 1964 г., предишна б. "з", бр. 97 от 1978 г.) съдействуват за усилване отбранителната способност на страната.

11. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г., бр. 54 от 1969 г.) Окръжните народни съвети в рамките на своята компетентност ръководят, координират и контролират стопанската, здравната, социалната, просветната и културната дейност на своята територия.

Окръжните народни съвети насочват, координират и контролират дейността на общинските народни съвети на своята територия.

Окръжните народни съвети образуват, изменят и закриват управления, отдели и служби по отраслите на управление към тях и към общинските народни съвети въз основа на утвърдените от Министерския съвет примерни структури.

11а. (Нов - Изв., бр. 22 от 1959 г., изм., ДВ, бр. 47 от 1964 г., бр. 54 от 1969 г., бр. 97 от 1978 г.) Общинските народни съвети в рамките на своята компетентност:

а) организират и контролират комплексното изграждане и развитие на селищните системи и на отделните населени места, осигуряват ефективното използуване на материалните, природните и трудовите ресурси;

б) приемат план и бюджет за развитието на селищните системи и населените места в рамките на утвърдените от окръжните народни съвети лимити и показатели;

в) разглеждат и предлагат за утвърждаване териториално-устройствените и градоустройствените планове на селищните системи и населените места;

г) ръководят благоустрояването и комуналните дейности;

д) осигуряват ефективното използуване на изградените жилищни и социално-културни фондове и максималната концентрация на капиталните вложения;

е) ръководят комплексното обществено обслужване и самозадоволяване на населението със селскостопански продукти;

ж) съдействуват и контролират изпълнението на задачите в промишлеността, строителството, селското стопанство, транспорта, съобщенията, отдиха, туризма, опазването на природната среда и земята;

з) съдействуват за изпълнението на мероприятията, провеждани на тяхната територия от други държавни и обществени органи и организации;

и) координират дейността на всички учреждения и стопански организации на тяхната територия с оглед комплексното развитие на общината.

11б. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 1978 г.).

12. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., нов, ДВ, бр. 54 от 1969 г.) Министерският съвет конкретизира правомощията на народните съвети и техните органи и взаимоотношенията им с министерствата и другите ведомства, с предприятията, организациите и учрежденията на централно и двойно подчинение и с обществените органи и организации.

12а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Народните съвети издават наредби по въпроси от местно значение, неуредени със закон, указ или друг акт на горестоящ орган, предвиждащи отговорност по административен ред за тяхното нарушаване. При неотложни случаи, по изключение, наредби могат да се издават и от изпълнителните комитети на народните съвети. Наредбите на изпълнителните комитети се внасят за утвърждаване от народния съвет на първата му следваща сесия.

Окръжните и общинските народни съвети и техните изпълнителни комитети могат да предвиждат в наредбите наказания "предупреждение", "обществено мъмрене" и "обществено порицание".

Окръжните народни съвети и техните изпълнителни комитети могат да предвиждат в своите наредби налагане на глоби до 40 лв., а общинските - до 20 лв.

Наредбите влизат в сила след тяхното обявяване и имат валидност до две години. Тяхното действие може да се продължи до още две години.

Държавният съвет на Народна република България издава правилник, с който урежда реда и условията за издаване на наредбите от народните съвети, както и за реда, по който се налагат наказанията, предвидени в тях, и по който се обжалват наказателните постановления.

13. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., доп., ДВ, бр. 47 от 1964 г., отм., бр. 97 от 1978 г.).

14. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., отм., ДВ, бр. 47 от 1964 г.).

15. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 22 от 1959 г.) При изпълнението на задачите си народните съвети се опират на широкото участие на трудещите се, на техните политически, масови, професионални, стопански, кооперативни и други организации.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) В своята дейност, както и в дейността на изпълнителните комитети и на техните органи, народните съвети внедряват широко общественото начало.

(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Общинските народни съвети при решаване на по-важни въпроси от местно значение са длъжни предварително да ги поставят за обсъждане от избирателите.

(Ал. 4, предишна ал. 2 - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Народните съвети най-малко един път през годината на сесия в присъствието на трудещите се отчитат дейността си пред избирателите. Присъствуващите на тези сесии могат да поставят въпроси, да упражняват критика и правят предложения във връзка с дейността на народните съвети.

16. Народните съвети са юридическа личност.

Правни действия и сделки от името на съвета могат да се извършват и от изпълнителния му комитет освен в случаите, когато се касае за изключителна компетентност на съвета, дадена със закон.

(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г., доп., бр. 22 от 1959 г.) В съдебни и арбитражни спорове народният съвет се представлява от председателя на изпълнителния комитет или упълномощено от него лице.

17. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Народните съвети имат право да отменят противозаконните и неправилни актове и действия на своите изпълнителни комитети, на по-долустоящите народни съвети и на техните изпълнителни комитети.

18. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Държавният съвет на Народна република България има право да отменява противозаконните и неправилните актове и действия на народните съвети и на техните изпълнителни комитети.

19. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Правителството, отделните негови членове и ръководителите на централни ведомства в рамките на своята компетентност, а така също и изпълнителните комитети на по-горестоящите народни съвети имат право да спират изпълнението на противозаконните и неправилните актове и действия на по-долустоящите народни съвети.

Въпросът за отменяването или потвърждаването на спряното решение или разпореждане се решава от съвета, чийто изпълнителен комитет е постановил спирането, съответно от Държавния съвет на Народна република България, ако спирането е било постановено от правителството или от отделни негови членове.

20. (Доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г., изм., бр. 97 от 1978 г.) При създаване на нови окръзи, общини и райони изборите за народни съвети се насрочват в тримесечен срок от създаването им.

21. Народните съвети си оказват взаимна помощ и съдействие.

22. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., доп., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Народните съвети изработват и гласуват правилници за своето вътрешно устройство и дейност, които остават в сила до тяхното изменяване или отменяване.

23. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.).

24. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 97 от 1978 г.) Народните съвети се свикват на сесии от своите изпълнителни комитети:

а) окръжните народни съвети - най-малко четири пъти в годината;

б) общинските и районните народни съвети - най-малко шест пъти в годината.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 97 от 1978 г.) Народните съвети могат да се свикват на сесии и по искане на 1/5 от народните съветници или по решение на съответния по-горестоящ орган на държавната власт.

(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Народните съвети могат да провеждат съвместни сесии с обществените и стопанските организации. Те се свикват по решение на изпълнителния комитет на народния съвет и ръководствата на съответните обществени и стопански организации.

25. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Подготовката на сесиите се извършва от изпълнителния комитет в сътрудничество с постоянните комисии, народните съветници и обществените организации и при участието на специалисти и други граждани.

Изпълнителният комитет на народния съвет уведомява народните съветници и обявява на населението най-малко 7 дни преди сесията деня, мястото и проектодневния ред на сесията.

При особено бързи случаи народните съветници се уведомяват поне три дни преди сесията.

26. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г., доп., бр. 97 от 1978 г.) Заседанията се считат законни, ако присъствуват повече от две трети от общия брой на народните съветници. Решенията се вземат с мнозинство - най-малко половината плюс един от общия брой на народните съветници, при явно гласуване.

Изпълнителният комитет на народния съвет се избира при тайно гласуване.

При съвместни сесии кворумът и мнозинството се изчисляват поотделно за народния съвет и обществените организации.

Решенията на народния съвет се обявяват за всеобщо знание.

27. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Заседанията на народния съвет са публични и в разискванията могат да участвуват и гражданите.

Сесията на народния съвет се открива от председателя на изпълнителния комитет, а в негово отсъствие - от заместника му.

За всяка сесия съветът избира за ръководене на заседанията бюро от председател, секретар и членове.

28. Членовете на народния съвет полагат следната клетва:

"Заклевам се в името на Народна република България, че ще пазя строго Конституцията и законите на Народната република, че ще изпълнявам добросъвестно задълженията, които те ми налагат, и ще положа всички усилия за защита свободата и независимостта на Родината. Заклех се."

29. (Изм. и доп. - Изв., бр. 22 от 1959 г., изм., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Народните съвети избират по различните клонове на своята дейност постоянни комисии, чрез които осигуряват участие на народните съветници и привличат населението в работата на съвета.

Народният съвет решава на сесия какви и колко комисии да се създадат.

Броят на членовете на всяка комисия се определя от народния съвет, но той не може да бъде по-малък от трима души. За членове на комисиите се избират по правило до една трета несъветници - челни работници, селяни-кооператори и специалисти, служители от предприятията, учрежденията, научните и културните институти, обществени дейци и пр.

За членове на постоянната комисия могат да се избират и членове на изпълнителния комитет, както и началници на управления, отдели, отделения или служби.

Постоянните комисии привличат за свои постоянни или временни сътрудници работници, селяни, специалисти и други стопански, обществени и културни дейци.

30. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.).

31. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Постоянните комисии са инициативни, изпълнителни и контролни органи на народния съвет, чрез които се осигурява постоянното участие на народните съветници и населението в практическата работа на съвета. Те:

а) съдействуват за провеждане решенията на народния съвет, на неговия изпълнителен комитет и на по-горестоящите държавни органи;

б) проверяват как се изпълняват законите, партийните и правителствените актове, актовете на народния съвет и на неговия изпълнителен комитет, както и на по-горестоящите народни съвети и техните изпълнителни комитети и вземат мерки за отстраняване на установените нередности;

в) обсъждат въпросите, свързани с подработването на плана и бюджета на съвета, както и с тяхното изпълнение в рамките на решенията на народния съвет и неговия изпълнителен комитет, и правят предложения по тях;

г) внасят свои предложения и поставят въпроси за разглеждане от народния съвет и неговия изпълнителен комитет; участвуват при подработване на предложенията, внасяни от изпълнителния комитет за обсъждане от народния съвет, и ако е нужно, определят свои съдокладчици по тези въпроси;

д) могат да вземат решения по въпроси, които се отнасят до дейността на предприятията и заведенията, ръководени от народния съвет, при положение, че тези въпроси не са от изключителната компетентност на народния съвет и на изпълнителния комитет и че им са предоставени от народния съвет;

е) могат да свикват събрания или съвещания, на които да обсъждат проблеми от съответния сектор и да ги внасят за разглеждане от народния съвет или изпълнителния комитет;

ж) в рамките на своята компетентност могат да дават задължителни указания на началниците на управления, отдели и служби при народния съвет и на ръководителите на предприятията, заведенията, учрежденията и организациите, подчинени на народния съвет, когато се установи явно нарушение или неизпълнение на нормативни актове, както и на решения на народния съвет, на изпълнителния комитет и на по-горестоящите органи на държавната власт и управление;

з) проверяват в пределите на своята компетентност дейността на предприятията, учрежденията и заведенията, както и на организациите, които се ръководят от народния съвет, и обсъждат тяхната работа съвместно с ръководителите им;

и) предлагат на народния съвет отменяване на противозаконните и неправилни решения и разпореждания на изпълнителния комитет и сигнализират пред горестоящите органи за противозаконните и неправилни решения и разпореждания на народния съвет.

32. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.) Предложенията, които постоянните комисии внасят за разглеждане от изпълнителния комитет на народния съвет, трябва да бъдат разглеждани в 15-дневен срок от внасянето им.

В случай на несъгласие с решенията на изпълнителния комитет постоянните комисии имат право да отнесат въпроса за разглеждане от народния съвет.

33. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) В своята дейност постоянните комисии се ръководят и контролират от народния съвет, който ги е избрал.

Изпълнителният комитет на народния съвет подпомага дейността на постоянните комисии и прави достояние техния опит.

Изпълнението на противозаконните и неправилни решения и указания на постоянните комисии, ако комисиите не ги отменят или изменят сами, се спира от изпълнителния комитет, който предлага на народния съвет да ги отмени.

34. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 1977 г.).

34а. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г., отм., бр. 32 от 1977 г.).

35. (Доп. - Изв., бр. 22 от 1959 г., изм., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Народните съветници имат право да отправят питания до изпълнителния комитет на народния съвет или отделни негови членове, както и до ръководителите на отраслите на управлението, подчинени на народния съвет.

Лицата и органите, до които се отправят тези питания, са длъжни да дадат писмен или устен отговор на същата сесия или по решение на народния съвет - в следващата сесия.

По питанията могат да се проведат разисквания и вземат решения.

36. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г., отм., бр. 32 от 1977 г.).

36а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 1964 г., отм., бр. 32 от 1977 г.).

37. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г., отм., бр. 32 от 1977 г.).

38. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., нов, бр. 47 от 1964 г., отм., бр. 32 от 1977 г.).

39. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., изм. и доп., ДВ, бр. 47 от 1964 г., отм., бр. 32 от 1977 г.).

40. (Отм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.).

41. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г., доп., бр. 97 от 1978 г.) Народните съветници не получават заседателни пари за дните, когато участвуват в заседанията на съвета и на постоянните комисии. За тия дни народният съветник получава платен отпуск от мястото, където работи, а на члена на трудово-кооперативното земеделско стопанство или на трудово-производителната кооперация се начислява съответно трудово възнаграждение. Ако заседанието се провежда вън от местожителството или местопребиваването на народния съветник, плащат му се пътни, дневни и квартирни пари.

Същите права имат и членовете на постоянните комисии, които не са народни съветници.

42. (Изм. и доп. - Изв., бр. 22 от 1959 г., изм., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Народните съвети избират из своята среда изпълнителни комитети в състав: председател, заместник-председатели, секретар и членове, а в някои малки общински народни съвети по решение на окръжния народен съвет - председател, секретар и член, като прилагат принципа на системно обновяване на техния състав и приемственост в ръководството.

Изпълнителните комитети са изпълнителни и разпоредителни органи на народните съвети.

43. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети се състоят от не повече от 13 души, а на Софийския градски народен съвет - от не повече от 17 души.

Изпълнителните комитети на общинските народни съвети с население до 10 000 жители се състоят от не повече от 9 души, а изпълнителните комитети на общинските народни съвети с над 10 000 души - от не повече от 11 души.

(Ал. 3, отм., нова - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Броят на заместник-председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети се определя от Министерския съвет, а на изпълнителните комитети на общинските народни съвети - от окръжния народен съвет.

(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Председателите, заместник-председателите и секретарите на изпълнителните комитети на народните съвети могат да изпълняват задълженията си на обществени начала.

44. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.).

45. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.).

46. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.).

47. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1958 г., изм., бр. 22 от 1959 г.) По предложение на Министерския съвет Държавният съвет на Народна република България може с указ да увеличи състава на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети.

По предложение на изпълнителния си комитет окръжният народен съвет може да увеличава състава на изпълнителните комитети на общинските народни съвети.

48. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Изпълнителният комитет на народния съвет осъществява в рамките на компетентността на съвета административно, стопанско, здравно-социално и просветно-културно ръководство въз основа на актовете на съвета и на по-горестоящите органи на държавната власт и управление.

49. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Изпълнителният комитет на народния съвет:

а) осигурява изпълнението на актовете на съвета, на по-горестоящите органи на държавната власт и управление, както и на собствените си решения;

б) ръководи работата на подчинените си органи и предприятията и заведенията на народния съвет;

в) направлява, подпомага и контролира работата на изпълнителните комитети на по-долустоящите народни съвети, които се намират на територията на съвета;

г) приема жалби и оплаквания на гражданите във връзка с дейността на държавните органи и обществените и стопански организации на територията им;

д) осигурява административните и комунално-битовите услуги и подпомага задоволяването на социалните и просветно-културните нужди на населението.

50. Изпълнителните комитети на народните съвети вземат решения и дават разпореждания на основание на законите, указите, правилниците, постановленията и разпорежданията на правителството, решенията на съвета и всички други актове на по-горните органи на държавната власт и управление.

51. (Изм. и доп. - Изв., бр. 22 от 1959 г., изм., бр. 47 от 1964 г.) (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 97 от 1978 г.) Заседанията на изпълнителните комитети на народните съвети са законни, ако присъствуват най-малко две трети от членовете.

Заседанията на изпълнителните комитети се ръководят от председателя или в негово отсъствие - от заместващия го.

На своите заседания изпълнителните комитети могат да поканват да присъствуват представители на заинтересуваните учреждения, предприятия и организации, а по въпроси, засягащи обществеността - представители на обществените организации.

На заседанията на изпълнителните комитети се поканват да присъствуват и прокурори.

Протоколите на заседанията се подписват от председателя и секретаря.

52. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Изпълнителните комитети вземат решения с мнозинство най-малко половината плюс един от общия брой на членовете.

Председателят, заместник-председателите, секретарят и началниците на отрасловите органи на управление при изпълнителния комитет правят необходимите разпореждания за изпълнение на решенията на народния съвет и неговия изпълнителен комитет.

Разпорежданията на изпълнителния комитет се подписват от председателя, заместник-председателя, секретаря или от друг заместващ ги член на изпълнителния комитет.

При отсъствие на председателя той се замества по негова писмена заповед от заместник-председателя, а там, където няма такъв - от секретаря или друг член на изпълнителния комитет.

53. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Председателят, заместник-председателите и секретарят извършват всички дейности, които са им възложени от по-горестоящите органи на държавната власт и управление.

54. Министерският съвет и отделните министри в границите на своята компетентност, а така също и изпълнителният комитет на по-горестоящия народен съвет имат право да отменят противозаконните и неправилни решения и разпореждания на изпълнителните комитети на по-долустоящите народни съвети.

55. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1978 г.) Изпълнителните комитети на народните съвети упражняват своите функции и след изтичане мандата на съвета, до избирането на нов изпълнителен комитет от новоизбрания народен съвет.

При създаване на нови административни единици Държавният съвет на Народна република България назначава временни изпълнителни комитети, които упражняват правата и функциите на народни съвети до избирането на такива.

56. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 1978 г.).

57. Новоизбраният народен съвет се свиква от изпълнителния комитет на предишния народен съвет не по-късно от 10 дни след избора.

58. В случай на смърт, оставка или отстраняване на отделни членове на изпълнителния комитет мястото им се попълва чрез допълнителен избор в най-близката сесия на съвета.

Членовете на изпълнителния комитет не получават парично възнаграждение, освен ако са заети с постоянна работа в изпълнителния комитет.

59. (Изм. и доп. - Изв., бр. 3 от 1956 г., доп., бр. 37 от 1956 г., изм. и доп., бр. 30 от 1957 г., бр. 71 от 1957 г., изм., бр. 74 от 1957 г., бр. 22 от 1959 г., отм., ДВ, бр. 54 от 1969 г.).

60. (Изм. и доп. - Изв., бр. 3 от 1956 г., изм., бр. 30 от 1957 г., бр. 71 от 1957 г., бр. 74 от 1957 г., отм., бр. 22 от 1959 г.).

61. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.).

62. (Отм. - Изв., бр. 22 от 1959 г.).

63. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г., бр. 54 от 1969 г., бр. 97 от 1978 г.) Служителите при народните съвети се назначават от изпълнителния комитет на народния съвет или от определени от него щатни членове на изпълнителния комитет или ръководители на специализирани органи на управление.

64. (Изм. - Изв., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 97 от 1978 г.) Народният съвет по предложение на изпълнителния комитет разпределя ръководството на специализираните органи между председателя, заместник-председателите и секретаря на изпълнителния комитет, като всеки от тях отговаря за работата на поверените му отраслови органи пред народния съвет и неговия изпълнителен комитет.

65. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г., бр. 22 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Министерският съвет определя държавните и стопанските органи, които в своята дейност се подчиняват на изпълнителния комитет на съответния народен съвет и на съответното министерство или друго ведомство.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 97 от 1978 г.) С решение на Министерския съвет се определят и взаимоотношенията между изпълнителните комитети на народните съвети и съответните министерства или други ведомства във връзка с едновременното ръководство на тези държавни или стопански органи.

65а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Дисциплинарните наказания на работниците и служителите при народните съвети и в предприятията и заведенията при тях се налагат от органа, който е назначил работника или служителя.

Когато за назначаването на даден служител се изисква мнението или съгласието на друг държавен орган, такова мнение или съгласие се изисква и за уволнението му или за превеждането му на по-ниско платена работа.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 97 от 1978 г.) Дисциплинарните наказания на началниците на управления, отдели, отделения или служби на двойно подчинение и на ръководните служители към тях с изключение на "уволнение" и "превеждане на по-ниско платена работа" могат да се налагат и от съответния министър или ръководител на друго ведомство, от изпълнителния комитет на народния съвет, както и от изпълнителния комитет на по-горестоящия народен съвет, ако има такъв, или от съответния началник на управление или отдел при него.

66. Кметствата са органи на общинските народни съвети и на народното самоуправление. Те се създават в отделни или в група населени места с население над 100 жители извън седалището на общините.

Кметствата се създават от общинските народни съвети, които определят и техните седалища.

(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 97 от 1987 г.) В големите градове могат да се създават кметства с указ на Държавния съвет на Народна република България по предложение на общинския народен съвет.

(Ал. 4, предишна ал. 3 - ДВ, бр. 97 от 1987 г.) В населените места, седалища на общини, изпълнителните комитети на общинските народни съвети изпълняват функциите на кметство.

67. Кметството се състои от кмет, заместник-кметове, секретар и народни съветници в кметството.

Броят на заместник-кметовете се определя от съответния общински народен съвет.

Кметът, заместник-кметовете и секретарят могат да изпълняват задълженията си и на обществени начала.

68. Кметът и народните съветници в кметството се избират непосредствено от избирателите в населените места на кметството съгласно Избирателния закон за срок от две години и половина.

Кметът и народните съветници в кметството изпълняват своите функции до произвеждане на нови избори.

Заместник-кметовете и секретарят на кметството се избират и освобождават от длъжност от общинския народен съвет.

В случай на смърт, освобождаване от длъжност или отзоваване на кмета общинският народен съвет избира на негово място временен кмет до произвеждане на нов избор.

69. Кметството:

а) осигурява изпълнението на решенията на общинския народен съвет и на неговия изпълнителен комитет и на задачите, които произтичат от тези решения;

б) организира благоустрояването и се грижи за поддържането на уличната мрежа и инженерните съоръжения;

в) отговаря за чистотата и хигиенизирането;

г) осигурява спазването на обществения ред;

д) извършва административни услуги на населението;

е) изпълнява и други задачи, възложени му с нормативни актове или от по-горестоящите държавни органи.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 97 от 1987 г.) На кметствата по чл. 66, ал. 3 могат да се предоставят отделни функции на общински народни съвети.

(Ал. 3, предишна ал. 2 - ДВ, бр. 97 от 1987 г.) Основните въпроси от компетентност на кметството се решават колективно. Кметството приема решения и разпореждания.

70. Кметството осъществява своята дейност под ръководството на общинския народен съвет и неговия изпълнителен комитет.

Противозаконните и неправилните актове на кметството, кмета, заместник-кметовете и секретаря могат да се отменят от общинския народен съвет и от неговия изпълнителен комитет.

71. Кметствата изпълняват възложените им задачи със съдействието на населението и на обществените и политическите организации.

Кметствата отчитат най-малко един път в годината своята дейност пред населението.

72. (Предишен чл. 66 - ДВ, бр. 97 от 1978 г.) Настоящият закон отменя всички законоположения, които му противоречат. За приложението му се изработват правилници и наредби.

Изпълнението на настоящия закон се възлага на председателя на Министерския съвет.