ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ АРБИТРАЖ
ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ АРБИТРАЖ
Обн. ДВ. бр.127 от 31 Май 1950г., изм. ДВ. бр.137 от 12 Юни 1950г., изм. ДВ. бр.104 от 28 Декември 1951г., изм. ДВ. бр.11 от 5 Февруари 1957г., изм. ДВ. бр.21 от 11 Март 1960г., изм. ДВ. бр.85 от 1 Ноември 1963г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Декември 1963г., изм. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1976г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 1977г., изм. ДВ. бр.24 от 27 Март 1987г., отм. ДВ. бр.85 от 15 Октомври 1991г.
Отменен с член единствен на Закона за отмяна на Закона за държавния арбитраж - ДВ, бр. 85 от 15 октомври 1991 г.
Глава първа.
ЦЕЛ И ОРГАНИЗАЦИЯ
1. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 12 от 1976 г., бр. 33 от 1977 г.) Държавният арбитраж въздействува за изпълнение на плана за общественото-икономическото развитие на страната, за спазване на плановата, финансовата и договорната дисциплина, за повишаване ефективността на стопанската дейност, за опазване на социалистическата собственост и за укрепване на социалистическата законност и осигурява защита на правата и законните интереси на социалистическите организации като:
а) решава преддоговорни и гражданскоправни имуществени спорове между социалистически организации;
б) съдействува за изграждане на договорните връзки в народното стопанство и упражнява контрол за своевременното сключване на договорите между социалистическите организации;
в) (изм. - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) възлага задължения за договаряне в случаи, определени от Министерския съвет;
г) уведомява компетентните органи за установените от него нарушения на плановата, финансовата и договорната дисциплина, както и за други недостатъци в дейността на социалистическите организации, и предлага мерки за тяхното отстраняване.
2. В изпълнение на възложените задачи държавният арбитраж изисква от социалистическите организации сведения за структурата на договорните връзки и извършва проверки по сключването и изпълнението на договорите.
Социалистическите организации са длъжни да дават исканите сведения и да оказват съдействие на държавния арбитраж при изпълнение на неговите задачи.
3. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 12 от 1976 г., бр. 33 от 1977 г., бр. 24 от 1987 г.) Държавният арбитраж се състои от Върховния държавен арбитраж, окръжните (градските) държавни арбитражи и държавните ведомствени арбитражи.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Държавният арбитраж се ръководи от главния арбитър на Върховния държавен арбитраж.
(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Върховният държавен арбитраж е към Министерския съвет, а окръжните (градските) държавни арбитражи - към Върховния държавен арбитраж.
(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Държавни ведомствени арбитражи се създават по решение на Министерския съвет към отделни министерства и други ведомства.
(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Министерският съвет определя районите на окръжните държавни арбитражи.
4. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1957 г., бр. 21 от 1960 г.) Държавните арбитражи се състоят от главен арбитър, заместник-главни арбитри, арбитри и помощен персонал, а Върховният държавен арбитраж - и от арбитри-инструктори и консултанти.
(Изм. - ДВ, бр. 33 от 1977 г., бр. 24 от 1987 г.) Главният арбитър на Върховния държавен арбитраж и неговите заместници се назначават и уволняват от председателя на Министерския съвет.
(Нова ал. 3 - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Трудовите договори с арбитрите от Върховния държавен арбитраж и окръжните (градските) държавни арбитражи се сключват от главния арбитър на Върховния държавен арбитраж, а с арбитрите от държавните ведомствени арбитражи - от ръководителите на съответните ведомства след съгласуване с главния арбитър на Върховния държавен арбитраж.
(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) За образцово изпълнение на трудовите задължения органът, при който е учреден арбитражът, по предложение на главния арбитър на Върховния държавен арбитраж може да повишава на място в по-горна степен арбитрите еднократно след пет прослужени години, но най-много до степен на арбитър във Върховния държавен арбитраж.
(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Главният арбитър на Градския държавен арбитраж в София е със степен на арбитър при Върховния държавен арбитраж.
5. Главният арбитър определя вътрешния ред на работата в арбитража, разпределя постъпващите дела, следи за сроковете и реда при разглеждане на делата, проверява отчетите на арбитрите и правилността на решенията, инструктира, обследва и свиква съвещания с арбитрите.
6. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1957 г., бр. 21 от 1960 г.) Главният арбитър на Върховния държавен арбитраж направлява работата на всички държавни арбитражи, като издава задължителни за тях инструкции, свиква съвещания, упражнява надзор върху тяхната работа с оглед да се решават бързо и правилно арбитражните дела и да се установява единна арбитражна практика.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 33 от 1977 г.) Главният арбитър на Върховния държавен арбитраж заедно с ръководителите на съответните министерства и други ведомства могат да одобряват типови договори, както и специални условия, които се прилагат от стопанските организации на съответните министерства и други ведомства.
7. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1957 г., бр. 21 от 1960 г.) Органът, при който е учреден държавният арбитраж, упражнява надзор и ръководство върху неговата дейност.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Министерският съвет упражнява надзор върху дейността на държавните арбитражи.
Глава втора.
КОМПЕТЕНТНОСТ
8. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г.) Не са подведомствени на държавния арбитраж:
а) спорове по дължими амортизации, отчисления от печалби, данъци, такси, глоби и други подобни;
б) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1977 г.) спорове относно реорганизацията и ликвидацията на държавни социалистически организации;
в) (отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.);
г) (отм. - ДВ, бр. 12 от 1976 г.);
д) спорове на сума, по-малка от 200 лв.
е) (нова - ДВ, бр. 33 от 1977 г.) спорове по изпълнението на международни договори за железопътен превоз на товари.
9. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 12 от 1976 г., бр. 33 от 1977 г.) Главните арбитри на окръжните държавни арбитражи и на Градския държавен арбитраж в София участвуват със съвещателен глас в заседанията на тези изпълнителни комитети, когато се разглеждат въпроси, свързани с изпълнението на плана.
10. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 1987 г.)
11. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 12 от 1976 г., бр. 33 от 1977 г., бр. 24 от 1987 г.) Преддоговорните и гражданскоправните имуществени спорове между социалистически организации се решават:
а) от Върховния държавен арбитраж - когато страна по спора е министерство или друго ведомство или спорът е от поверителен характер;
б) от окръжните (градските) държавни арбитражи - в другите случаи.
Главният арбитър на Върховния държавен арбитраж може да иззема от окръжните (градските) арбитражи за решаване от Върховния държавен арбитраж спорове с голям обществен интерес или да препрати спорове за решаване от един окръжен (градски) арбитраж в друг.
Държавните ведомствени арбитражи решават споровете между социалистическите организации от системата на съответното министерство или друго ведомство.
Споровете в едно предприятие се решават от неговия ръководител или от определен от него орган при спазване на реда, установен с вътрешните актове.
Министерският съвет може да определя и друга компетентност и ред за решаване на преддоговорните спорове.
12. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г. и ДВ, бр. 12 от 1976 г., бр. 33 от 1977 г.) Компетентността на окръжните държавни арбитражи и на Градския държавен арбитраж в София се определя според това, в района на който се намира седалището на организацията или учреждението-ответник. Преддоговорните спорове се разрешават от окръжния държавен арбитраж и Градския държавен арбитраж в София, в чийто район имат седалището си организацията или учреждението, които доставят стоката или извършват работата или услугата.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 11 от 1957 г., ДВ, бр. 12 от 1976 г.) Пререкания между отделните арбитражи се разрешават от главния арбитър на Върховния държавен арбитраж при Министерския съвет.
Глава трета.
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА
13. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г.) Делата в арбитража се образуват:
а) по искане на заинтересуваната страна, организация или учреждение;
б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1976 г.) по предложение на Министерския съвет или изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет;
в) по инициатива на компетентния държавен арбитраж, когато нарушението на договора е установено с писмени доказателства.
14. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1977 г.) Арбитърът има право да задължи спорещите страни и други държавни социалистически организации да представят документи, да дадат обяснения, да извършват експертизи и да дадат всякакви други сведения.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 33 от 1977 г.)
15. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Когато арбитражът констатира, че при разрешаването на спора са заинтересувани и други социалистически организации, той ги привлича по свой почин или по искане на страните да участвуват в арбитражното производство като страни или като трети лица - помагачи на една от страните.
По дела, по които страни са бюджетни учреждения, може да участвува и Министерството на финансите.
16. Когато разрешаването на спора е в зависимост от изхода на наказателно преследване, арбитражното дело се спира до окончателното разрешаване на наказателното дело. Арбитърът в този случай е длъжен да се разпореди относно продажбата на стоките и извършването на работите.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 21 от 1960 г., изм., ДВ, бр. 12 от 1976 г., отм., бр. 24 от 1987 г.)
17. Споровете се разглеждат и разрешават от арбитъра и по един представител на спорещите страни, като арбитърът напътва спорещите към разрешаване спора по взаимно съгласие. Ако спорещите не могат да се споразумеят или ако арбитърът не одобри тяхното съглашение, спорът се разрешава от арбитъра. По същия начин се постъпва, когато някоя от спорещите страни не изпрати свой представител за деня на арбитражното заседание.
Ако споровете са важни и сложни, главният арбитър може да нареди те да бъдат разглеждани и разрешавани в състав от двама или трима арбитри.
(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г.) За представители на страните се допускат ръководителите на спорещите социалистически организации, техните заместници, упълномощени от тях служебни лица, както и упълномощени членове на организацията или учрежденията с колективно ръководство. Адвокатска защита не се допуска.
(Ал. 4, нова - Изв., бр. 21 от 1960 г.) При спорове със значителен имуществен интерес или важно значение за спорещите страни арбитърът има право да задължи ръководителите или заместниците им да се явят лично в арбитражното заседание, за да вземат участие в решаването на спора. Когато исканото лице без уважителни причини не се яви, арбитърът му налага глоба до 100 лв.
(Ал. 5, нова - ДВ, бр. 12 от 1976 г.) Държавният арбитраж може по искане на заинтересуваната страна или по свой почин да реши спора без призоваване на страните, когато се иска плащане на парична сума и искът е признат писмено от ответника или е подкрепен с писмени доказателства, които установяват вземането, редовни са от външна страна и не се оспорват от ответника.
18. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Държавният арбитраж разрешава споровете въз основа на законите, указите, постановленията на Министерския съвет, утвърдените единни държавни планове за научно-техническо и социално-икономическо развитие на страната, договорите между страните и в духа на принципите на стопанската политика на Народна република България.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 33 от 1977 г.) Държавният арбитраж има право:
а) да налага последователно глоби общо до 5000 лева на социалистическа организация, която неоснователно отказва да сключи договори или не изпълнява арбитражно решение за реално изпълнение на договорни задължения;
б) (изм. - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) да налага глоба до 500 лева на ръководителите на социалистическите организации или на съответните длъжностни лица, когато: забавят уточняването с договори на взаимните потребности от заявени детайли, възли, агрегати и резервни части, необходими за производството на крайните изделия или на стоки за народно потребление; отказват да договарят или да нарушават установения ред за сключване на договори при задължение за договаряне; не изпълняват в определените срокове решенията на държавния арбитраж за реално изпълнение на договорни задължения; не търсят своевременно неустойките и вредите при неизпълнение на сключените договори; не дават в установените срокове отговор по предявените пред държавния арбитраж спорове или не представят исканите от арбитража справки, сведения, двустранни уточнявания и др. по сключването и изпълнението на договорите.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1976 г., бр. 33 от 1977 г.) Определението за налагане на глоби по буква "б" на предходната алинея може да се обжалва пред съответния главен арбитър в седемдневен срок.
19. Решението на държавния арбитраж се обявява веднага след разглеждането на делото.
Обявяването на решението по сложни дела може да бъде отложено само за три дни.
Не по-късно от два дни от произнасянето на протоколното решение то трябва да бъде изпратено на страните.
Протоколното решение съдържа:
а) същността на спора;
б) мотивите, от които се е ръководил арбитърът при произнасяне решението, и
в) диспозитивна част - удовлетворява ли искането и в какъв размер.
20. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 33 от 1977 г.) Ако при разглеждането на спора арбитърът констатира сериозни нарушения на закона, на плановата и договорна дисциплина и други недостатъци в дейността на спорещите социалистически организации, той е длъжен да съобщи за това на стоящите над тях органи, на Комитета за държавен и народен контрол, а при данни за извършено престъпление - на прокурора.
Стоящите по-горе органи, на които са отправени сигнали, са длъжни да вземат мерки за отстраняване на нарушенията и търсене от виновните длъжностни лица съответна лична отговорност - дисциплинарна, имуществена или наказателна, като за стореното уведомяват арбитража.
Глава четвърта.
ИЗПЪЛНЕНИЕ РЕШЕНИЯТА НА АРБИТРАЖА
21. Решенията на държавния арбитраж подлежат на незабавно изпълнение от страните, освен когато в решението е указан срок за доброволно изпълнение.
При неизпълнение решенията на държавния арбитраж същият по молба на заинтересуваната страна издава изпълнителен лист, който се привежда в изпълнение по реда за изпълнение на съдебните решения.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 21 от 1960 г.) Решенията на държавния арбитраж по преддоговорни спорове пораждат действие от момента на постановяването им. Отменяването на тези решения няма обратна сила, освен ако се касае до клаузи за неустойка.
(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 12 от 1976 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1977 г.) Държавният арбитраж, разрешил спора, задължително изпраща препис от решението, с което се присъждат вреди, неустойки и глоби, на ръководителя на стопанската организация за търсене на отговорност от виновните служители и работници по съответния ред.
(Ал. 5, нова - ДВ, бр. 12 от 1976 г.) Когато данните по делото разкриват основания за търсене на лична отговорност от ръководителя на социалистическата организация, препис от решението се изпраща на по-горестоящия орган.
(Ал. 6, нова - ДВ, бр. 12 от 1976 г.) Ръководството на стопанската организация и по-горестоящият орган са длъжни в срок до 2 месеца да съобщят на арбитража, издал решението, за мерките, които са взети, и за наложените санкции.
(Ал. 7, нова - ДВ, бр. 12 от 1976 г.) При промяна на арбитражното решение по реда на прегледа и при отмяна на влязло в сила арбитражно решение държавният арбитраж изпраща решението на ръководителя на социалистическата организация, съответно на по-горестоящия орган, за уточняване на отговорността съобразно внесените промени в решението.
22. Изпълнителният лист е задължителен за Българската народна банка и другите банкови институти и финансови органи.
Длъжностни лица, които не изпълнят изпълнителен лист, се подвеждат под дисциплинарна и наказателна отговорност за неизпълнение на длъжностите им.
Глава пета.
НАДЗОР НАД РЕШЕНИЯТА НА АРБИТРАЖА
23. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1957 г., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 33 от 1977 г., бр. 24 от 1987 г.) Върховният държавен арбитраж упражнява надзор върху решенията на арбитражите, с изключение на решенията по имуществените спорове, при които интересът от отмяната на решението не надвишава 1000 лв.
Молбата за преглед по реда на надзора на влязло в сила арбитражно решение се подава от заинтересуваната страна чрез арбитража, постановил решението, в седемдневен срок по преддоговорните спорове и в четиринадесетдневен срок по имуществените спорове. Срокът тече от деня, в който решението е било връчено на страната.
Препис от молбата за преглед по реда на надзора се връчва на противната страна, която в седемдневен срок може да даде отговор. След постъпването на отговора или след изтичане на срока за отговор арбитражът, постановил решението, изпраща делото на Върховния държавен арбитраж.
23а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1977 г.) Надзорното арбитражно производство започва по предложение на главния арбитър на Върховния държавен арбитраж. Той може да прави предложение за преглед по реда на надзора навлязло в сила арбитражно решение и по свой почин в шестмесечен срок от постановяване на решението.
За направеното предложение за преглед се уведомяват страните, които в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението могат да представят писмено становище.
Когато направи предложение за преглед по реда на надзора, главният арбитър на Върховния държавен арбитраж може да спре изпълнението на арбитражното решение.
23б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1977 г.) Върховният държавен арбитраж разглежда предложението за преглед в състав от трима арбитри без призоваване на страните освен ако прецени, че тяхното изслушване е необходимо.
Върховният държавен арбитраж отменя изцяло или отчасти решението, когато то противоречи на закона или е необосновано, когато събраните доказателства са непълни, както и когато при разглеждане на делото или при постановяване на решението е било пропуснато съществено нарушение на правилата на арбитражното производство.
Ако отмени решението, Върховният държавен арбитраж решава делото по същество.
24. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1957 г., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 12 от 1976 г., бр. 33 от 1977 г.) Отмяна на влязло в сила арбитражно решение се допуска, когато:
а) се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
б) с влязла в сила присъда е установена неистинността на документ, на показания на свидетел или на заключение на вещото лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на представител на страната, повлияло върху изхода на делото;
в) е отменен или изменен акт на държавен орган, на който е основано решението.
Молбата за отмяна се подава чрез арбитража, постановил решението, в месечен срок от узнаване на обстоятелството, на което тя се основава, но не по-късно от шест месеца от възникването му. Препис от молбата се връчва на противната страна, която може в седемдневен срок да даде отговор.
Молбата за отмяна се разглежда от Върховния държавен арбитраж в открито заседание в състав от трима арбитри.
Ако намери молбата за основателна, Върховният държавен арбитраж отменя решението изцяло или отчасти и решава делото по същество.
До произнасянето по молбата главният арбитър на Върховния държавен арбитраж може да спре изпълнението на решението.
25. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1957 г., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 33 от 1977 г., бр. 24 от 1987 г.) Министерският съвет може да отсрочва или да освобождава изцяло или отчасти изпълнението на решението на Върховния държавен арбитраж и на окръжните (градските) държавни арбитражи по предложение на ръководителя на съответното ведомство съгласувано с министъра на финансите и председателя на Държавната планова комисия, а когато страна по спора е външнотърговска организация - и с министъра на търговията.
Правата по предходната алинея могат да се упражняват и от ръководителите на ведомствата, към които са учредени държавни ведомствени арбитражи, по отношение на техните решения, без съгласуване с други органи, освен когато страна по спора е външнотърговска организация. В последния случай се изисква съгласие на министъра на търговията.
25а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1977 г.) Общото събрание на Върховния държавен арбитраж в състав най-малко две трети от всички арбитри издава тълкувателни постановления относно разпоредбите, които се прилагат в отношенията между социалистическите организации. Тълкувателните постановления са задължителни за всички арбитражи.
Глава шеста.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1967 г.)
26. (Изм. - Изв., 21 от 1960 г., ДВ, бр. 12 от 1976 г.) Министерския съвет издава правилник за приложението на този закон.
27. (Отм. - Изв., бр. 104 от 1951 г., нов, бр. 21 от 1960 г.) Правилата на Гражданския процесуален кодекс се прилагат при разглеждане на споровете от държавния арбитраж, когато не противоречат на разпоредбите и на духа на Закона за държавния арбитраж и на правилника за приложението му.
28. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1960 г.) Заварените при влизане на този закон в сила висящи пред съдилищата дела, които стават подведомствени на държавния арбитраж, се разглеждат и решават от съдилищата.
Относно сроковете, които са започнали да текат по арбитражни дела преди влизането на този закон в сила, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това.
29. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1976 г.) Навсякъде в закона се заменят думите "Министерство на правосъдието" с "Министерския съвет"; "Комитет за партиен и държавен контрол" с "Комитет за държавен и народен контрол"; "изпълнителните комитети на градските народни съвети в София, Пловдив и Варна" с "Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет".
30. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1976 г.) Заварените дела при влизането в сила на изменението и допълнението на закона се разглеждат по досегашния ред.
31. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1976 г.) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.