Държавен вестник, брой 90 от 11.XI

Чл. 1. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Плановото изграждане на населените места в Народна република България се извършва съгласно с този закон под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Комитета по строителство и архитектура при Министерския съвет.

Чл. 2. Плановото изграждане на населените места се предприема, за да се осъществи тяхното цялостно и всестранно развитие в общото социалистическо строителство на държавата съобразно със социалните, стопанските, здравните, културните, битови и други нужди на българския трудов народ.

Чл. 3. (Попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г.) Населени места по този закон са градовете и селата в Народната република. Находящите се извън строителните граници на градовете и селата: махали, санаторно-курортни места, индустриални комплекси и работнически селища, дворовете на трудово-кооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства, машинно-тракторни станции, гари, станции, летища, морски и речни пристанища и други такива, съставляват част от съответното населено място.

Чл. 4. Плановото изграждане на населените места обема:

1. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Създаване на кадастрални, градоустройствени, улично-регулационни, дворищно-регулационни, нивелационни, нивелетни и други застроителни планове.

2. Прилагане на градоустройствените, регулационните и нивелетни планове и осъществяване на мероприятията на народните съвети, други държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации - по градоустройствените и регулационни планове.

3. Застрояване на населените места, съобразно с целите на този закон (чл. 2) въз основа на: градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и съответните архитектурни и други строителни планове.

4. Осъществяване на общи благоустройствени мероприятия в населените места, с които се повдига жизненото и културно равнище и се повишават производителните сили на трудещите се, като: водоснабдяване и канализация; надземно и подземно устройство на улиците и площадите; устройство на зелени и свободни площи; създаване и устройство на масов обществен транспорт и други от този род.

Чл. 4а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г., изм., бр. 68 от 1959 г.) Градоустройственото планиране се осъществява въз основа на схеми за териториално-икономическо планиране на съответните райони, ако такива има, както и въз основа на задания за проектиране на градоустройствените планове.

Чл. 5. Градоустройствените планове са задължителна планова основа за изграждане, преустройство, уредба, разхубавяване и всестранно развитие на населените места и тяхната околност. Те предвиждат: главната съобщителна мрежа (пътна, железопътна, водна, улична и пр.); главните и второстепенни центрове и площади; строителните площи, по зони и предназначение; свободните площи (паркове, градини, залесителни пояси и ивици, водни площи и други); мрежата на градския транспорт; месторазположението на терените и строежите за държавни и обществени нужди: начините за архитектурно-пространствено оформяване и застрояване на отделните градски части, зони, квартали, улици и пр. и, изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Градоустройственият план се придружава от програма за осъществяване на мероприятията по него.

Чл. 6. Градоустройствените планове са: общи и частични.

Общите градоустройствени планове разрешават, в цялост, технико-устройствените нужди и архитектурно-пространствените задачи на населените места и тяхната околност, съгласно предходния член. Общият градоустройствен план, при нужда, може да обхваща и части от землищата на съседни населени места.

Частичните градоустройствени планове разрешават технико-устройствени и архитектурно-пространствени задачи на отделни части от населените места, без общи градоустройствени планове, или отделни градоустройствени проблеми на населените места.

Чл. 7. С общи градоустройствени планове трябва да се снабдят:

1. Населените места с повече от 15.000 жители.

2. Санаторно-курортните места.

3. Населените места с историческо, битово или старинно значение.

4. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Населените места с промишлен характер, определени от Комитета по строителство и архитектура.

5. Морските и речни пристанищни градове.

6. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Други населени места, определени от Комитета по строителство и архитектура.

(Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) С общ градоустройствен план може да се снабди и всяко друго населено място по решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Частични градоустройствени планове за населени места се изработват по решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

Чл. 8. (Отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).

Чл. 9. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Градоустройствените проектопланове се изработват от проектантските организации въз основа на задание за проектиране, което обхваща развитието на населеното място за текущия период по държавния народностопански план и перспективното му развитие за не по-малко от 15 години.

Чл. 10. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 68 от 1959 г.) Изработеният градоустройствен проектоплан се оставя в продължение на един месец на разположение на гражданите и на учрежденията, предприятията и обществените организации за проучване. След изтичане на този срок проектът се разглежда в сесия на общинския народен съвет. В сесията на народния съвет участвуват със съвещателен глас и представители на ведомства и обществени организации, както и специалисти. Градоустройствени проектопланове, които засягат повече населени места, се разглеждат в съвместна сесия на съответните общински народни съвети.

Общинският народен съвет обсъжда направените предложения и възражения и се произнася по проектоплана с обосновано решение.

Градоустройствените планове на градовете с повече от 40 000 жители се утвърждават от Министерския съвет по доклад на председателя на Комитета по строителство и архитектура.

Градоустройствените планове на градове с по-малко от 40 000 жители се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура.

Градоустройствените планове на села са утвърждават от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места.

Градоустройствените планове на населени места с по-малко от 40 000 жители, които по преценка на Комитета по строителство и архитектура са с особено народностопанско или общонационално значение, се разглеждат и утвърждават по реда на алинеи I до III включително.

Постановленията и решенията за утвърждаване на градоустройствените планове се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".

Чл. 11. Градоустройствените планове могат да се изменят:

1. Когато това се налага в обществен интерес, във връзка с целите на градоустройството.

2. Когато, поради непреодолима сила, обстоятелствата при които е бил съставен планът са се изменили съществено.

3. Когато се установи, че плановете, въз основа на които е бил изработен градоустройственият план, съдържат съществени непълноти или грешки, които са указали влияние върху предвижданията по плана.

Чл. 12. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Предложения за изменение и допълнение на градоустройствени планове могат да правят Комитетът по строителство и архитектура и изпълнителните комитети на народните съвети.

Проектите за изменение и допълнение на плановете се разглеждат и приемат от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места и се утвърждават по реда на чл. 10, ал. III и следващите. Изменения и допълнения с ограничено значение на градоустройствени планове на градове, както и на населени места с особено народностопанско или общонационално значение се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура.

Чл. 13. Всички мероприятия от технико-устройствен характер в землището на населените места, снабдени с градоустройствени планове, се извършват съобразно предвижданията по същите планове.

Чл. 14. Населените места с градоустройствени планове, трябва да се снабдят с улично-регулационни и дворищно-регулационни планове, съобразени задължително с градоустройствения план.

Тези регулации уточняват и определят в окончателна форма предвижданията по градоустройствения план.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1950 г., Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) При нужда, до създаване на регулационните планове по предходния член изпълнителният комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места, в пълен или намален състав, определя за кои части на населеното място (местности, квартали или части от квартали) съществуващите регулации ще останат в сила и за кои ще трябва да се създадат нови регулации, съобразени с градоустройствения план.

Действието на съществуващите дотогава улични и дворищни регулации на частите, за които ще бъдат създадени нови регулации, се прекратява.

Чл. 16. В имотите, които се засягат от предвижданията по градоустройствения план, се допуска извършването на временни строежи и ремонти, определени в правилника за приложение на този закон.

Правилата, относно обезщетенията за тези строежи и ремонти, се установяват в правилника.

Чл. 17. По градоустройствените планове, въз основа на уличната регулация, се осъществяват мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, предвидени в самия градоустройствен план или, допълнително, в улично-регулационния план.

Отчуждения за мероприятия, които се осъществяват по градоустройствения план - могат да се извършват само по реда на този закон.

Чл. 18. - 22. (Отм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.).

Чл. 23. За приложението на градоустройствените планове и на съответните улични и дворищни регулации, доколкото в настоящия отдел I не са предвидени особени правила, важат съответно разпоредбите на отдел III ("Регулационни планове").

Чл. 24. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., отм., бр. 68 от 1959 г.).

Чл. 25. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Техническият съвет при Комитета по строителство и архитектура проучва основните въпроси във връзка с плановото изграждане на населените места и прави предложения по тях пред органите на комитета.

Чл. 26. (Попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г., отм., Изв., бр. 54 от 1956 г.).

Чл. 27. (Отм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.).

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1950 г., Изв., бр. 54 от 1956 г.) При окръжните народни съвети се създават окръжни съвети по планово изграждане на населените места. Тези съвети проучват и правят предложения пред народните съвети по всички мероприятия във връзка с плановото изграждане на населените места в окръзите. Съставът и функциите им се определят с правилника за приложение на този закон.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1950 г., отм., Изв., бр. 54 от 1956 г.).

Чл. 30. (Изм. и доп. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) При градските народни съвети в София, Пловдив и Варна се създават градски съвети по планово изграждане на населените места, съставът и функциите на които се определят в правилника за приложение на този закон.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Във връзка с осъществяването на важни задачи по градоустройството, със заповед на председателя на Комитета по строителство и архитектура, по предложение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет могат да се създават съвети по планово изграждане на населените места и при други градски народни съвети.

Градските съвети по планово изграждане на населеното място изпълняват за съответните градове функциите на окръжните съвети по планово изграждане на населените места.

Чл. 31. - 32. (отм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.).

Чл. 33. (Отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).

Чл. 34. Урегулирането на населените места се извършва чрез улично-регулационни и дворищно-регулационни планове.

Регулационните планове трябва да отговарят на всички технически изисквания и обществени нужди, в съгласие с целите на градоустройството.

Чл. 35. Уличната регулация установява улиците, площадите, корекциите на реки, водните течения и площи, терените за обществени нужди и строежи, свободите площи (градини, паркове, залесявания и др.), строителните линии към улиците, строителните зони и, изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството.

С уличната регулация на градовете, санаторно-курортните места и работническите селища се установяват вътрешни квартални градини за обществено ползуване, с очертания и размери, съобразно големината на квартала и възможностите за застрояване на парцелите.

Чл. 36. Отчуждения за мероприятия, които се осъществяват въз основа на улично-регулационния план, могат да се извършват само по реда на този закон.

Чл. 37. Дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому се отреждат тези парцели.

Чл. 38. Правилата за съставяне, изработване, одобрение и изменение на улично-регулационните и дворищно-регулационните планове се установяват в правилника за приложение на този закон. В правилника се установяват и правилата относно отреждане, съответно отстъпване на парцели в обществен терен, вместо отчуждения имот по дворищно-регулационния план и издаване на нотариални актове за тези парцели; установяване и отреждане на съсобствени парцели, реда и начина за прекратяване на тази съсобственост и облекченията, които се правят на съсобствениците в този случай.

Разположението, широчината и очертанията на улиците и обществените места, както и размерите и очертанията на строителните парцели в населени места с историческо, битово или старинно значение, или квартали или улици с такова значение в други населени места, се установяват със самите регулационни планове.

Чл. 39. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон. Приобретателят на такива имоти - до обезщетяване на собственика - има правата и задълженията на своя праводател.

По изключение собствениците на недвижими имоти, засегнати от предвижданията на градоустройствения план и отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се обезщетяват предварително в случаите и при условията, предвидени в правилника за приложение на този закон.

Собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план.

Чл. 40. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Парцелите по дворищно-регулационния план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели.

Такива части не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност. Такива части от парцели могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки или завети, ако се включат в съседен парцел при спазване на действуващите разпоредби.

Чл. 41. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Влезлите в сила улично-регулационни и дворищно-регулационни планове се прилагат от техническите служби при общинските народни съвети под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Комитета по строителство и архитектура.

Чл. 42. Въз основа на улично-регулационните планове се осъществяват мероприятия на:

1. Общинските народни съвети, като: прокарване на улици и булеварди; създаване на площади и вътрешни квартални градини за обществено ползуване; създаване на градини и паркове; водни площи, корекции на реки и водни течения: терени и сгради за комунални предприятия; създаване на индустриални квартали и квартали за застрояване с обществени жилищни комплекси; направа на дом на общинския народен съвет; направа на физкултурни центрове, стадиони и спортни площадки, пазарища, бани, хали, училища, театрални салони, здравни центрове, болници, детски домове, ясли и градини и други детски учреждения, противопожарни защити, гробища; направа на всякакви сгради и строежи за нуждите на народните съвети и други от този род.

2. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Окръжни народни съвети и другите държавни учреждения и предприятия, като: направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения и предприятия, създаване на индустриални квартали и квартали за застрояване с обществени жилищни комплекси и други от този род.

3. Кооперациите и политическите и обществени организации, като: направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения, предприятия и организации и за осъществяване на обществените им задачи.

Чл. 43. Народните съвети и съответните учреждения, предприятия и организации осъществяват мероприятията си по предходния член, съобразно с предвижданията на държавния народо-стопански план.

Чл. 44. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Недвижимите имоти, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се заплащат по цени съгласно тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Не се дължи обезщетение за незаконно направените строежи.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Отчужденията на места на частни лица и обществени организации за улици, булеварди и площади по първоначални, а така също и по последващи регулации, ако първоначалната регулация не е била приложена, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели и на общината съгласно с правилника за приложение на този закон. Собствениците на отчуждените имоти се обезщетяват от общината, която събира припадащите се на собствениците-длъжници част от платеното обезщетение по реда за събиране на държавните вземания. Тези правила се прилагат и за заварени регулации. Платените досега обезщетения от общините за такива отчуждения са изцяло за тяхна сметка.

(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата относно: реда и начина за извършване на оценките; плащане на дължимото обезщетение и лихвите върху него, издаване на изпълнителни листове; обезщетяване на собствениците чрез отстъпване на друг недвижим имот и издаване на нотариален акт за него; преминаване на вещните и данъчни тежести от отчуждения върху отстъпения имот; заемане на отчуждените имоти; съставяне на актове-протоколи и издаване на нотариални актове за отчуждените имоти се установяват в правилника за приложение на този закон.

Чл. 45. В имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план се допуска извършването на временни строежи и ремонти, определени в правилника за приложение на този закон.

Правилата относно обезщетенията за тези строежи и ремонти се установяват в правилника.

Чл. 46. (Доп. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Отчуждените по дворищно-регулационните планове недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок от 2 години, начиная от деня на влизане в сила на регулацията. Ако това не бъде сторено, правоимащите могат въз основа само на влязлата в сила оценка да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист срещу собствениците-длъжници по реда на правилника за приложение на този закон.

Чл. 47. Ако между заинтересованите страни не се постигне съгласие относно обезщетението, отчуждените по дворищно-регулационния план недвижими имоти се заплащат, съгласно чл. 44, алинеи I и II. Когато се постигне съгласие, то трябва да бъде изразено в нотариално заверено заявление.

Длъжник е собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела.

Правилата относно: реда и начина за извършване на оценките: обезщетяване на собствениците; плащане на дължимото обезщетение и лихвите върху него; издаване на изпълнителни листове; заемане на придадените недвижими имоти и издаване на нотариални актове за тях - се установяват в правилника за приложение на този закон.

Чл. 48. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правото на искане за вземанията за отчуждени недвижими имоти по дворищно-регулационния план се погасява с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на влизане на оценката в сила. Ако оценката е влязла в сила преди изтичане на 2-годишния срок по член 46, давността започва да тече от изтичането на този срок.

Давността се спира и прекъсва съгласно с правилата на Закона за задълженията и договорите. Искането за извършване на нова оценка при условията, предвидени в правилника за приложение на този закон, прекъсва също давността.

Разпоредбите на ал. I се отнасят и за заварени случаи, като се запазват правата на лицата, които до влизане в сила на това изменение и допълнение на Закона за планово изграждане на населените места са снабдени с нотариални актове за придадените имоти.

Чл. 49. Нивелетният план на населеното място установява наклоните на улиците, площадите, градините, парковете и пр., с оглед на правилното оттичане на водите, удобното и безопасно движение и транспорт и изискванията на градската естетика.

Правилата за изработване, одобрение и изменение на нивелетните планове се установяват в правилника за приложение на този закон.

Чл. 50. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Влезлите в сила нивелетни планове се прилагат от техническите служби при народните съвети под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Комитета по строителство и архитектура.

Чл. 51. Собствениците на недвижимите имоти се обезщетяват от общинския народен съвет, заради вредите, причинени им от приложението на влезлите в сила нивелетни планове.

Правилата относно реда и начина за определяне на обезщетението и плащане на същото се установяват в правилника за приложение на този закон.

Чл. 52. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Застрояването на населените места се извършва с оглед на тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни планове и действуващите строителни правила и норми.

Строителните правила и норми се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура и се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".

Чл. 53. Строителните терени в населените места, с оглед на целите и начина за застрояване, се разделят на зони.

Зоните и техните граници, за населени места, снабдени с градоустройствени планове, се определят с тези планове, съответно с уличните регулации и строителните правилници.

Зоните и техните граници, за населени места, които нямат градоустройствени планове, се определят с уличните регулации и строителните правилници.

Чл. 53а. (Нов - Изв., бр. 68 от 1959 г.) По предложение на Министерството на просветата и културата Комитетът по строителство и архитектура решава кои населени места или части от населени места (квартали, ансамбли и отделни улици) са с историческо или архитектурно-музейно значение. Тези решения на комитета се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".

Комитетът по строителство и архитектура взема решения относно вида, характера и местоположението на паметници и други важни обекти по планово изграждане на населените места.

Чл. 54. Правилата относно квартално-застроителните и улично-фасадните планове; преобразуването на заварени сгради; състава и функциите на архитектурните комисии; строителните разрешения и строителния надзор - се установяват в правилника за приложение на този закон.

Чл. 54а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) По реда на чл. 55а могат да се отчуждават идеални части от парцели и от общи части на сгради в градовете с оглед съществуващите сгради да бъдат надстроявани или пристроявани от народния съвет или жилищно-строителни кооперации съгласно действуващите градоустройствени и строителни правила.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Собственикът на заварената сграда участвува в разходите за новопостроените общи части само доколкото тези части обслужват негови помещения. Размерът на участието се определя и съгласно правилника за приложение на този закон.

(Ал. 3, предишна ал. 2 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Отчуждените идеални части от парцелите и от общите части на сградите се оценяват съгласно тарифата по чл. 55б.

(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата по отчуждаването, надстрояването и пристрояването се установяват в правилника за приложение на този закон.

Чл. 55. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г.) Строежът в съсобствен парцел може да се разреши и по искане само на един от съсобственици, въз основа на надлежни планове за цялостно застрояване на парцела, които да предвиждат отделно жилище или жилищна постройка за всеки от съсобствениците, съответни на дела им в съсобствеността.

Редът и начинът, по който се определят дяловете на съсобствениците в парцела и съответните на тези дялове жилища или жилищни постройки, както и условията, които трябва да се изпълнят, във връзка с това застрояване, се установяват в правилника за приложение на този закон.

Чл. 55а. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г.). Съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани или неурегулирани имоти на частни лица и на обществени организации могат да се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. С оглед на вида, разположението и трайността на сградите отчуждаването може да се отнася само за местата без сградите. В тези имоти при нужда могат да се включват и части от улици, площади и други държавни имоти.

Предложенията за образуване, групиране и отчуждаване на имоти се съобщават по реда на Гражданския процесуален кодекс на собствениците, които в 7-дневен срок от съобщението могат да правят писмени възражения пред съответния народен съвет.

Образуването и групирането на парцелите и отчуждаването на имотите за градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград, Габрово, Сливен, Казанлък, Кърджали, Мадан и Димитрово се извършва с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за другите населени места - с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Решенията на изпълнителните комитети на народните съвети са окончателни и не подлежат на обжалване.

Чл. 55б. Имотите, включени в парцелите по предходния член, се оценяват съгласно одобрена от Министерския съвет нарочна тарифа.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Имотите, отчуждени съгласно чл. 55а, се заемат след обезщетяване на собственика.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имотите собственикът не бъде обезщетен, по негово искане изпълнителният комитет на съответния народен съвет отменя отчуждаването.

Чл. 55в. Парцелите за групово жилищно строителство се застрояват от окръжните или градските народни съвети.

На собствениците на имотите се отстъпват жилища в сградата, която ще се построи в парцела, или - с тяхно съгласие - в друга сграда, като се държи сметка за стойността на имота им. С оглед на семейното положение на собственика може да му бъде отстъпено жилище и с по-голяма стойност при доплащане.

(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Жилищата за собствениците се определят въз основа на утвърдения архитектурен проект преди започване на строежа с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.

Собственикът може да се откаже да получи жилище. В такъв случай той се обезщетява в брой.

(Ал. 5, изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., доп., бр. 90 от 1958 г., изм., бр. 68 от 1959 г.) Собствениците, които имат в населеното място или в местожителството си и друг имот, достатъчен за техните и за членовете на семейството им жилищни нужди, по решение на изпълнителния комитет на народния съвет, могат да бъдат обезщетени в брой.

Чл. 55г. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Окръжните и градските народни съвети могат да продават жилища в построените сгради. Купувачът придобива собствеността на жилището и на съответните общи части от сградата, построена върху държавната земя. Нотариусите снабдяват купувачите с нотариален акт безплатно по писмено искане на съответния народен съвет.

Чл. 55д. - 55е. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.).

Чл. 55ж. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Правото на строеж върху парцели за кооперативно жилищно строителство се отстъпва с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Собствениците на имоти, включени в парцелите за кооперативно жилищно строителство, са по право членове на жилищно-строителната кооперация. На тях се отстъпват жилища в сградата, която ще се построи, като се държи сметка за стойността на имота им. С оглед на семейното положение на собственика може да му бъде отстъпено жилище и с по-голяма стойност при доплащане.

Собственикът може да се откаже от участие в кооперацията. В такъв случай той се обезщетява в брой.

(Ал. 4, изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., доп., бр. 90 от 1958 г., изм., бр. 68 от 1959 г.) Собственици, които имат в населеното място или в местожителството си и друг имот, достатъчен за техните и на членовете на семейството им жилищни нужди, по решение на изпълнителния комитет на народния съвет, могат да бъдат изключени от участие в кооперацията. В такъв случай те се обезщетяват в брой.

Чл. 55з. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Когато за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство е отчужден единственият жилищен имот на собственика, с решение на изпълнителния комитет на народния съвет собственикът може да бъде освободен от заплащане на разликата или част от нея между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпеното жилище. За освобождаване от заплащане се вземат предвид семейното и материалното положение на собственика, както и стойността на отчуждения имот.

Чл. 55и. (Нов - Изв., бр. 90 от 1958 г.) За групово или кооперативно жилищно строителство могат да се отчуждават по реда на чл. 55а имоти с недовършени сгради, ако от започването на строежа са изтекли повече от две години и ако в дадения от изпълнителния комитет на народния съвет срок не бъдат завършени съгласно утвърдените планове-проекти. Участвуващите в строежа лица се обезщетяват съобразно имуществения принос на всеки един в общия строеж, а тези от тях, които отговарят на изискванията на този закон и на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, по тяхно искане - с жилище в отчуждената сграда. Собствениците на мястото и на заварените преди строежа на сградата постройки се обезщетяват за тия си имоти съгласно чл. 55з.

По горния ред се отчуждават и изоставени и полуразрушени сгради, годни за възстановяване и използуване.

(Ал. 3, отм., предишна ал. 4 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата на този член се прилагат за заварените от настоящия закон случаи.

Чл. 55к. (Нов - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Изпълнителният комитет на общинския народен съвет по искане на жилищно-строителни кооперации, на отделни кооператори или на лица, включени в групов строеж, след вземане на обяснения от заинтересуваните собственици и строителите може да реши да бъдат снабдени с нотариални актове лица, които са изплатили определените за тях жилища по действителната им строителна стойност, както и припадащата се на жилището част от мястото и подобренията в него по цена съгласно нарочната тарифа по чл. 55б. Въз основа на решението на изпълнителния комитет на общинския народен съвет нотариусът издава нотариален акт за собственост.

Нотариални актове по този ред могат да се издават за завършени жилища съгласно с правилника за приложение на този закон.

В случаите по предходната алинея даденото в повече на собственика над цената на мястото и над цената на подобренията съгласно нарочната тарифа по чл. 55б се връща на участниците в строежа съобразно с приноса на всеки един от тях.

Правилата по предходните алинеи се прилагат и за заварени случаи.

Чл. 55л. (Предишен чл. 55и, изм. и доп. - Изв., бр. 90 от 1958 г., предишен чл. 55к, бр. 68 от 1959 г.) Подробните правила относно: реда и начина за отчуждаване на парцелите и за извършване на оценките; условията и реда за определяне на жилищно- строителните кооперации които ще застрояват парцелите; начините за обезщетяване на собствениците; условията и реда за отстъпване на жилищата и издаване на нотариални актове за тях; преминаване на вещните и данъчните тежести от включените в парцела имоти върху жилищата в построената сграда; условията за използуване и поддържането на имотите до извършване на строежа в парцела; условията и реда за продажбата на жилища от народния съвет и др. се установяват в правилника за приложение на този закон.

Чл. 55м. (Нов - Изв., бр. 90 от 1958 г., предишен чл. 55л, бр. 68 от 1959 г.) Недвижими имоти, отредени досега за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство, се считат за отчуждени. Ако собствениците не са обезщетени, те се обезщетяват съгласно този раздел.

Чл. 56. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Цялостната дейност по проучването, проектирането и строителството за водоснабдяване и канализация на населените места и по опазване на чистотата на водните течения и басейни се извършва под непосредственото ръководство на окръжните народни съвети съобразно с указанията и под контрола на Комитета по строителство и архитектура.

Използуването на водите за водоснабдяване се предпочита пред използуването им за други цели.

(Ал. 3, отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).

(Ал. 4, отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).

Чл. 57. Водоснабдяването на населените места става въз основа на общ и подробни изпълнителни водоснабдителни планове.

Чл. 58. Канализацията има за цел подземното отвеждане на нечистите и дъждовните води, извън строителните граници на населените места, тяхното пречистване, обезвредяване и използуване; пресушаването на мочурливи и блатисти места; понижаване нивото на подпочвените води и, изобщо, оздравяване площта на населеното място и неговата близка околност.

Чл. 59. Канализацията на населените места става въз основа на общ и подробни изпълнителни канализационни планове.

Чл. 60. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, необходими за мероприятията по водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, топлофикация, газификация и други благоустройствени мероприятия, се отчуждават по обосновано предложение на изпълнителния комитет на народния съвет с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

В случая се прилага съответно и чл. 44.

(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Местата, необходими за охранителни райони около водохващанията, резервоарите и другите водоснабдителни и канализационни съоръжения, ако отчуждението им не е необходимо - се използуват при условия, определени от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

Чл. 61. Надзорът в здравно отношение, във връзка с проучване на водоизточниците и водите и използуването на водопроводни и канализационни инсталации и съоръжения, принадлежи на Министерството на народното здраве.

Чл. 62. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата относно: изработването и одобрението на общите и подробни водоснабдителни и канализационни планове; проучването, проектирането, строежа, разширението и поддържането на водопроводни и канализационни инсталации и съоръжения в обществените и частни имоти; условията за ползуване на същите инсталации и съоръжения; таксите, които се събират в тези случаи; изискванията на които трябва да отговарят материалите за водоснабдителни и канализационни строежи и начина на доставката им; начините за пречистване и използуване на каналните води; мерките за запазване чистотата на водните течения; задълженията на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации и частните лица, във връзка със строежа, разширението, поддържането и ползуването на водопроводните и канализационни инсталации и съоръжения и пр., се установяват с правилник, одобрен от Министерския съвет по доклад на председателя на Комитета по строителство и архитектура.

Чл. 63. Улиците и площадите се благоустрояват въз основа на установени напречни профили.

Профилите се установяват с:

а) (доп. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) градоустройствени и регулационните планове;

б) профилни планове, одобрени съгласно правилника за приложението на този закон;

в) нивелетни планове;

г) (изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) типови планове.

Чл. 64. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Под терена на улиците, площадите и другите обществени места се строят водопроводни, канализационни, телефонни, електроснабдителни и други обществени съоръжения. Редът и начинът за направа на тези съоръжения се определят с правилник, одобрен от Комитета по строителство и архитектура след съгласуване със съответните министерства и ведомства.

Чл. 65. Зелени и свободни площи се създават, съобразно предвижданията на градоустройствените и улично-регулационните планове.

Тези площи се устройват по планове, съгласно правилника за приложение на този закон.

Чл. 65а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Незастроени вътрешни части на парцелите в градовете могат да се обединяват с цел да се образуват вътрешноквартални градини.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) За гъсто населени квартали това обединяване се извършва по предложение на изпълнителния комитет на градския народен съвет с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на съвета по планово изграждане на населените места, а за други квартали - по същия ред, при съгласие поне на 50% от собствениците на засегнатите имоти в квартала.

(Ал. 3, предишна ал. 2 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Вътрешнокварталните градини се изграждат и поддържат от обитателите на квартала и градския народен съвет.

Чл. 66. Мрежата за масов, релсов и безрелсов, обществен транспорт в населените места се изгражда по планове и този превоз се устройва, съгласно правилника за приложение на този закон.

Чл. 66а. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 68 от 1959 г.) Квартално-застроителните и улично-фасадните планове могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност в 14-дневен срок от обнародване, съответно от съобщаване на заповедта за одобрението им, пред особена комисия (юрисдикция) при Комитета по строителство и архитектура при Министерския съвет в състав: председател - съдия от Върховния съд, посочен от пленума на съда, и двама представители на комитета, определени от председателя му.

Жалбите до особената комисия се подават чрез съответната община. Председателят на комисията може да спира приложението на обжалвания план до разглеждане на молбата от комисията.

Комисията с обосновано решение потвърждава или отменя (изцяло или отчасти) обжалвания план. Решенията на комисията са окончателни.

Жалби, които не съдържат оплаквания за допуснати закононарушения, а се отнасят само до целесъобразността на предвижданията на плана, се оставят без разглеждане. По такива жалби, ако има основание, се образува производство за изменение на съответния план съгласно правилника за приложение на този закон.

Искания за преглед на решенията на особената комисия по реда на чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс могат да се правят най-късно в двуседмичен срок от издаването им. Този срок не се отнася за искания за преглед, направени от Комитета по строителство и архитектура и от народните съвети.

Чл. 66б. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г.) Одобрените дворищно-регулационни планове могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност пред съответния окръжен съд в двеседмичен срок от обнародването на заповедта за одобрението им.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Жалбите се подават до съда чрез общината; по делото се призовава и председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, който може да изпрати като свой представител длъжностно лице при съвета. Съдът с обосновано решение потвърждава или изменя обжалваната дворищна регулация.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Обжалването спира приложението на дворищно-регулационния план за частите, за които се отнася.

(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Решенията на съда не подлежат на обжалване.

(Ал. 5, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Искания за преглед на решенията на окръжните съдилища по реда на чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс могат да се правят най-късно в двумесечен срок от издаването им. Този срок не се отнася до искания за преглед, направени от Комитета по строителство и архитектура и народните съвети.

Чл. 66в. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 68 от 1959 г.) Комитетът по строителство и архитектура при Министерския съвет може да спира и отменя незаконосъобразните и неправилни решения на изпълнителните комитети на народните съвети по въпроси във връзка с плановото изграждане на населените места.

Председателят на комитета има същите права по отношение на незаконосъобразните и неправилни решения, заповеди и предписания на председателя и членовете на изпълнителните комитети на народните съвети, а ръководителите на отдели при комитета - по отношение на незаконосъобразните и неправилни решения, заповеди и предписания на техническите служби при народните съвети.

Предходните алинеи не се отнасят за случаите, когато съгласно с действуващите разпоредби съответните актове подлежат на обжалване по особен ред.

Чл. 66г. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Комитетът по строителство и архитектура при Министерския съвет и под негово ръководство народните съвети упражняват държавен технически контрол по плановото изграждане на населените места съобразно с действуващите разпоредби.

Чл. 66д. В страната могат да се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни лица само ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите действуващи разпоредби.

Чл. 66е. Строежи, извършвани без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа или действуващите разпоредби, се спират.

Строежи, извършени без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа, се събарят, ако са недопустими по действуващите разпоредби.

Строежи, извършени с недоброкачествени или неподходящи материали или противно на техническите правила и изисквания, се събарят, ако представляват опасност за експлоатация и не могат да се заздравят.

(Ал. 4, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Забранява се строителството на жилищни сгради извън строителните части на населените места.

(Ал. 5, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Незаконни строежи в неурегулирани терени се събарят, като получените материали и материалите, приготвени за строежа, се конфискуват с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.

(Ал. 6, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Ако нарушението се повтори или продължи, се конфискува и мястото с наказателно постановление, издадено по реда на чл. 71. Освен това в гр. София, в окръжните градове и в градовете Димитрово, Димитровград, Габрово, Сливен, Казанлък и Кърджали изпълнителните комитети на народните съвети могат да лишават такива нарушители от жителство и да постановяват изселването им.

(Ал. 7, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Строителни материали, складирани без разрешение върху неурегулиран терен, се конфискуват с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.

Чл. 67. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Който наруши този закон и разпоредбите по приложението му, както и решенията и предписанията, основани на тях, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба до 2000 лв., а ако нарушението се повтори или продължи - с глоба до 4000 лв. Ако нарушението продължава и след това - виновните се наказват с тъмничен затвор до 1 година.

По предходната алинея се наказват и изпълнителите и техническите ръководители на строеж, който се извършва в нарушение на действуващите разпоредби или противно на техническите правила и изисквания.

Чл. 68. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Лицата, които под каквато и да е форма упражняват частна техническа практика, без да имат право за това, лицата, които подписват или представят като свои изработени от другиго планове, проекти и книжа по строителството, и лицата, които изпълняват техническо ръководство на строежи, без да имат право за това - ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание - се наказват с глоба до 4000 лв.

(Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) В горните случаи виновните лица с техническа правоспособност могат да бъдат лишени от нея за срок до две години с мотивирана заповед на председателят на Комитета по строителство и архитектура.

Чл. 69. (Отм., предишен текст на чл. 68 - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо, неточно или несвоевременно задължения, които му са възложени по този закон и указите, правилниците и наредбите по приложението му, както и с решения, заповеди, предписания и, изобщо, с разпоредби, основани на същите - ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание - се наказва, освен дисциплинарно, още и с глоба от 1.000 до 50.000 лв.

Чл. 70. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) За нарушенията по членове 67, 68 и 69 се съставят актове от съответните длъжностни лица при Комитета по строителство и архитектура и народните съвети.

Чл. 71. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Въз основа на съставените актове председателят на Комитета по строителство и архитектура, съответно председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления за налагане на глоби по членове 67, 68 и 69.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) За тези наказателни постановления се прилагат разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Наказателните постановления за глоба до 5.000 лв. не подлежат на обжалване.

Чл. 72. Относно незавършените, до влизане в сила на този закон, производства по създаване на улични и дворищни регулации и нивелетни планове, важат съответните досегашни законни разпоредби.

Чл. 73. (Ал. 1, попр. - Изв., бр. 234 от 1949 г.) Относно незавършените, до влизане в сила на този закон, производства по определяне на обезщетения за недвижими имоти, отчуждени по законите, посочени в чл. 79 - важат съответните досегашни законни разпоредби.

Относно способите за обезщетяване на правоимащите, плащане на дължимото обезщетение и лихвите върху него, издаване на изпълнителни листове, заемане на отчуждените имоти и съставяне на актове - протоколи и издаване на нотариални актове за тях и пр. - важат разпоредбите на този закон и правилника за приложението му.

Чл. 74. Сключените до влизане в сила на този закон покупко-продажби на реални части от парцели, недопустими по съответните считат сключени за идеални части, съответствуващите на реално продадените части от парцелите, освен продадената част може да бъде обособена в самостоятелен парцел.

Споровете, относно размера на съответствуващи идеални части, се разрешават по съдебен ред.

Чл. 74а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Разпоредбите на чл. 39, ал. I, се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по Законния ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено.