Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 92 от 16.XI

ЗАКОН ЗА ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО И СТОПАНИСВАНЕ НА ЖИЛИЩНИЯ ФОНД

 

ЗАКОН ЗА ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО И СТОПАНИСВАНЕ НА ЖИЛИЩНИЯ ФОНД

Обн. ДВ. бр.64 от 21 Март 1949г., доп. ДВ. бр.227 от 1 Октомври 1949г., доп. ДВ. бр.52 от 3 Март 1950г., отм. ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951г.

Отменен с § 1, т. 5 от преходните правила на Закона за собствеността - Изв., бр. 92 от 16 ноември 1951 г.


I. ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл. 1. Жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд в страната се поставя под върховното ръководство и надзор на държавата, провеждани от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и народните съвети.


Чл. 2. Управлението и стопанисването на държавния жилищен фонд се възлага на народните съвети и на отделните ведомства, учреждения и предприятия за построените от тях и предадените им за използуване сгради. За тази цел при същите се създават жилищни управления.

Общото ръководство и надзор върху управлението и стопанисването на жилищния фонд се извършва от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, за която цел при същото се създава жилищно управление.

Министерството на комуналното стопанство и благоустройството издава правилници за начина на управлението на държавния жилищен фонд и за организацията и функциите на жилищното управление.


Чл. 3. При градските общински народни съвети и при ведомствата, учрежденията и предприятията, които притежават собствени жилищни сгради или им са предоставени такива за стопанисване и управление, се създава жилищно стопанство под името "Жилищен фонд".

Жилищните фондове се обособяват като предприятия на самоиздръжка. Те се вписват в специални регистри при съответните съдилища и придобиват юридическа личност от деня на вписването им.


Чл. 4. Жилищните фондове на градските народни съвети обхващат всички застроени недвижими имоти, предоставени на народните съвети за стопанисване и управление, съгласно Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и всички други жилищни сгради, построени от съветите или предадени им от държавата.

Жилищните фондове на другите ведомства, учреждения и предприятия обхващат построените от тях или предадени им от държавата жилищни сгради.


Чл. 5. Народните съвети, ведомствата, учрежденията и предприятията предоставят безвъзмездно на жилищните фондове всички недвижими имоти по чл. 4 и всички движими вещи, които са принадлежали към жилищното стопанство преди обособяването му на самоиздръжка.

Оценката на тези имущества се извършва по реда на Закона за държавните предприятия.

Имуществата на жилищните фондове се записват в книгата за имотите и инвентара по вид и стойност.


Чл. 6. Финансирането и кредитирането на жилищното строителство се извършва чрез Българска инвестиционна банка, на която се възлага също да организира жилищната спестовност и да контролира правилното използуване на средствата.


Чл. 7. Всички държавни органи и служби, обществени учреждения, институти и предприятия, са длъжни да съдействуват на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, Министерството на строежите и пътищата, народните съвети и Българската инвестиционна банка при провеждане на жилищната им политика.

Ведомствата, народните съвети, обществените организации и предприятия са длъжни да събират, обработват и представят в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството необходимите данни за състоянието на стопанисвания от тях жилищен фонд, за жилищните нужди на населението и за нуждите от строеж на нови жилища.


II. ЖИЛИЩНИ СТРОЕЖИ

Чл. 8. Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, с оглед на възложената му задача с този закон:

1. събира и систематизира всички данни, необходими за правилното разрешаване на жилищния проблем;

2. съставя и представя в Държавната планова комисия за съгласуване и включване в народостопанския план перспективните и годишни планове за строеж на нови жилища и за преустройството и ремонта на съществуващите такива;

При съставянето на плановете Министерството на комуналното стопанство и благоустройството изхожда от предложенията на народните съвети.

Преди представянето в Държавната планова комисия на общите строителни и ремонтни планове, Министерството на комуналното стопанство и благоустройството осведомява заинтересуваните инвеститори за внесените изменения в плановите им предложения;

3. грижи се за своевременното финансиране и планомерно изпълнение на обектите, включени в общите строителни и ремонтни планове;

4. разработва системно, със съдействието на Министерството на строежите и пътищата, Министерството на народното здраве и други ведомства битовите и санитарните норми за жилищно строителство.


Чл. 9. Министерството на строежите и пътищата:

1. изработва стандарти на конструктивни елементи и на цели конструкции, с оглед най-широко механизиране и индустриализиране на строежите и постигане максимално облекчение и поевтиняване на същите;

2. извършва чрез строителните си обединения строежа на жилищните обекти на ведомствата, държавните предприятия и народните съвети. В случай че народните съвети намират за целесъобразно, могат да възлагат строежите си на собствени строителни организации. По искане на обществените и кооперативни организации строителните обединения при Министерството на строежите и пътищата поемат изпълнението на обектите им;

3. организира производството на строителни детайли, облицовъчни материали, санитарно-технически и домостроителни инсталации, приспособления и мобили, а също и на строителните материали, доколкото те не могат да бъдат произведени в достатъчни количества от съответните предприятия.


Чл. 10. Типовите проекти за жилищни сгради и проектите за масови жилищни строежи се разглеждат съвместно от съответните експертни съвети при Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и Министерството на строежите и пътищата и одобряват от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.


Чл. 11. Жилищните строежи в страната се извършват от:

а) ведомствата - за задоволяване жилищни нужди на своите служители и работници;

б) държавните предприятия - за жилищните нужди на своите служители и работници;

в) народните съвети - за задоволяване жилищните нужди на своите служители и работници и на бездомни граждани;

г) обществените и кооперативни организации и предприятия за задоволяване жилищните нужди на своите членове, служители и работници;

д) жилищните кооперации - за задоволяване жилищните нужди на своите членове-кооператори;

е) частни лица - за задоволяване на своите собствени жилищни нужди.


III. ПРОДАЖБА И ЗАМЯНА НА ИМОТИ, ВКЛЮЧЕНИ В ЖИЛИЩНИЯ ФОНД

Чл. 12. Когато държавата е съсобственик с други лица в недвижими имоти, жилищният фонд, с разрешение от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, може да продаде или замени дела на държавата в съсобствеността с друг недвижим имот.


Чл. 13. Когато държавата е собственик на повече от 2/3 от жилищата в отделни сгради, останалите частни жилища могат да бъдат заменени с равноценни държавни жилища в други сгради, включени в жилищния фонд. Замяната става по силата само на решение на управата на народния съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

Когато държавата е собственик на по-малко от 2/3 от жилищата в сградата, жилищният фонд, с разрешение на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, може да извърши замяна на частните жилища по взаимно съгласие със собствениците или да продаде собствената си част.

Правилата относно: издаване на нотариални актове за заменените или продадените имоти и реда и начина за извършване оценката на същите се установяват в правилника за приложение на този закон.


Чл. 14. Народните съвети могат да продават на трудещите се бездомни граждани, местни жители, срещу дългосрочно изплащане построени от тях за тази цел жилищни помещения.

Подробностите се уреждат в правилника за приложение на настоящия закон.


IV. ОТЧУЖДАВАНЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЖИЛИЩНИ СТРОЕЖИ

Чл. 15. По решение на съответния народен съвет, след вземане мнението на околийския народен съвет, одобрено от министерства на комуналното стопанство и благоустройството, може да се отчуждават, в полза на народните съвети, държавните предприятия и учреждения, кооперативни и обществени организации и предприятия и жилищни кооперации, всякакви незастроени имоти за застрояване на жилищни сгради.

Забележка I. В София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Габрово, Плевен, Ст. Загора и Димитровград, незастроени се считат имотите със сгради - в централна строителна зона - с височина 2 или по-малко етажи; в I строителна зона - с височина 1 етаж, а в останалите строителни зони - със стари паянтови едноетажни или второстепенни постройки. Имотите, застроени със сгради, засегнати от въздушните нападения и невъзстановени до посочената височина, също се смятат за незастроени.

В останалите градове незастроени се считат имотите, със сгради - в централна строителна зона с височина 1 етаж и в другите строителни зони със стари паянтови едноетажни или второстепенни постройки.

Постановленията на алинея първа от настоящата забележка, по решение на народния съвет, одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, могат да се приложат и за други градове, снабдени с общи градоустройствени планове.

Забележка II. Във връзка с извършване на жилищни строежи по този закон, по реда на настоящия член, могат да бъдат отчуждавани, по изключение, недвижими имоти, застроени със сгради с височина и по-голяма от определената в предходната забележка, ако това е необходимо за постигане на цялостно архитектурно оформяване на квартала, съобразно с одобрените квартални застроителни и улични силуетни планове.


Чл. 16. Собствениците на отчуждените имоти, ако не притежават друг недвижим имот за задоволяване на жилищните си нужди, се обезщетяват по техен избор, вместо в пари, чрез отстъпване на жилищни обекти, съобразно нормите на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, от сградата, която ще бъде построена върху мястото. Отстъпените жилищни обекти се оценяват по тяхната действителна костуема стойност. Отчуждените имоти в този случай се оценяват по тяхната пазарна цена, която не може да надвишава костуемата стойност на отстъпените жилищни обекти. Ако стойността на отстъпените жилищни обекти е по-голяма от пазарната цена на отчуждения имот, разликата се заплаща от собствениците в брой на правоимащите.

В случай че собственикът не получава жилищен обект, поради това, че притежава достатъчно за своите нужди жилище, отчуждените имоти се оценяват и заплащат съгласно Закона за държавните имоти, като стойността на мястото не може да надминава данъчната оценка на същото, умножена по коефициента, определен ежегодно по градове и зони, от Министерския съвет по доклад на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

Оценката се извършва от комисията по чл. 139 от Закона за благоустройството на населените места. Решението на комисията относно цената на мястото не подлежи на никакво обжалване.


Чл. 17. По реда на чл. 15 и 16 могат да се отчуждават съответни идеални части от парцели, върху които има сгради с височина или квадратура по-малки от максимално допустимите за съответната строителна зона, с оглед извършване надстрояване или пристрояване на съществуващата сграда. Това право може да бъде упражнено само при условие, че конструкцията и разпределението на сградата дава възможност за извършване надстрояване или пристрояване и създаване на нови самостоятелни жилища в очертанията на одобрените квартално-застроителни и улично-силуетни планове.

Народните съвети, държавните предприятия и учреждения, кооперативните и обществени организации и предприятия и жилищните кооперации, в полза на които е извършено отчуждението, добиват право да извършват надстрояването или пристрояването на сградата, без да е необходимо съгласието на собствениците на сградата. Те са длъжни, обаче, да дадат на съответните собственици тавански помещения, ако съществуващите такива се засегнат от надстрояването.

Постановленията на настоящия член не се прилагат по отношение на парцели, които попадат на терен, отреден за построяване на вили.


Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 227 от 1949 г.) В селата, по реда на чл. 15, могат да бъдат отчуждавани незастроени парцели за бездомни местни жители, ако собственикът им притежава други парцели в същото населено място, достатъчни за неговите и на семейството му жилищни и стопански нужди. Незастроени се считат парцелите и с временни или второстепенни постройки, съгласно Закона за планово изграждане на населените места.

Правилата относно: условията, реда и начина за отстъпване на тези имоти на бездомни местни жители; издаване на нотариални актове за тях, реда и начина за застрояването им с жилищни сгради и пр. се установяват в правилника за приложението на закона.


Чл. 18. Народните съвети, държавните предприятия и учреждения, кооперативните и обществени организации и предприятията и жилищни кооперации, в полза на които са отчуждени имоти по реда на тази глава, са длъжни в едногодишен срок от фактическото заемане на имота да започнат строежа и завършат същия в срокове, определени в решението за отчуждаване. Строежът се счита започнат, ако сградата бъде изпълнена до плочата на партерния етаж включително. Ако строежът не бъде започнат или не бъде завършен в определените срокове, народният съвет може да отнеме имота от съответното учреждение, предприятие, обществена организация или жилищна кооперация и го отчужди в полза на други такива или в полза на жилищния фонд.


Чл. 19. Фактическото заемане на отчуждените по реда на тази глава недвижими имоти, върху които има сгради, в които се живее, може да стане само след като съответните лица бъдат настанени в други подходящи жилища.


V. ФИНАНСИРАНЕ НА ЖИЛИЩНОТО СТРОИТЕЛСТВО

Чл. 20. Българската инвестиционна банка набира средства за финансиране и за кредитирането на жилищното строителство от:

а) сумите, предвидени в бюджетите на държавните предприятия и учреждения, на народните съвети и на кооперативните и обществени организации за строеж на жилища;

б) жилищно-спестовни влогове на частни лица - направо или чрез жилищните кооперации;

в) суми от други източници на банката, които по естеството си могат да се включат в жилищното строителство.


Чл. 21. Жилищно-спестовни влогове, съгласно предходния член, могат да правят всички лица, които нямат собствено жилище в местожителството си или имат нужда от разширение на жилището си. Вноските биват редовни и извънредни.

Българската инвестиционна банка кредитира жилищното строителство със спестовно-строителни дългосрочни заеми, обезпечени със законна ипотека върху построените или закупени с тези заеми жилища. Лихвата на заемите, както и лихвата на влоговете се определя в банковата тарифа.

Държавата и народните съвети могат да получават заеми за жилищни строежи без да правят спестовни вноски.


Чл. 22. За организиране на жилищната спестовност и за провеждане на кооперативна жилищно-строителна дейност могат да се създават жилищни кооперации и използуват съществуващите ведомствени взаимно-спомагателни каси и фондове.

Образуването на жилищните кооперации става съгласно правилник, изработен от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и Българската инвестиционна банка и одобрен от Министерския съвет. В правилника могат да бъдат установени отклонения от Закона за кооперациите, относно: реда, условията и начина за образуването на жилищни кооперации; управлението и надзора над тях; прекратяването им и други от този род.

Производствата по образуване на жилищните кооперации се освобождават от всякакви мита, берии, такси и герб.


Чл. 23. Условията на жилищната спестовност, прехвърляне и прекратяване на влоговете, начинът на финансиране и редът на отпускане заемите се уреждат с правилник, изработен от Българска инвестиционна банка и одобрен от Министерския съвет по доклад на министъра на финансите.


VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл. 24. Съществуващите жилищни кооперации, каси, колективни и други подобни се преустройват съгласно постановленията на този закон.


Чл. 25. При съсобственост на недвижими имоти строежът на жилища върху съответния парцел може да се разреши по искане само на един от собствениците, при условие, че бъде представен архитектурен план за цялостното застрояване на парцела, който да предвижда за всеки от съсобствениците отделно жилище, съответствуващо на дела му в съсобствеността.


Чл. 26. Постановленията на чл. 15 и 16 се прилагат и по отношение отчуждения, извършени до влизане в сила на този закон, по реда на чл. 96 от Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (голяма София), по които производствата по обезщетяване на собствениците не са окончателно завършени.


Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1950 г.) За издаване, вписване и обезсилване на нотариални актове за придобити, купени, заменени недвижими имоти, както и за учредяване и заличаване на ипотеки и други вещни тежести и гаранции по този закон и по правилника за приложението му не се събират данъци, наложни мита, берии, такси и герб, фонд "Съдебни сгради" и други от този род.

Жилищните кооперации се освобождават от всякакви данъци, налози, мита, берии, такси, герб и други от този род за и във връзка с извършваните от тях строежи, както и във връзка с издаване и вписване на нотариалните актове по прехвърляне на жилищата от жилищната кооперация на съответния кооператор.


Чл. 27. По приложението на този закон могат да се издават правилници, одобрени от Министерския съвет, както и наредби на министъра на комуналното стопанство и благоустройството и Българска инвестиционна банка.


Чл. 28. Този закон отменява Закона за строеж на жилища от общините и всички общи и особени законни разпоредби, които му противоречат.


ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА КЪМ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(Изв., бр. 92 от 1951 г.)

§ 1. Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

5. Закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


Промени настройката на бисквитките