ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ
ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ
Обн. ДВ. бр.300 от 22 Декември 1948г., изм. ДВ. бр.173 от 29 Юли 1949г., изм. ДВ. бр.194 от 17 Август 1950г., отм. ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951г.
Отменен с § 1, т. 3 от преходните правила на Закона за собствеността - Изв., бр. 92 от 16 ноември 1951 г.
I. Основни разпореждания
Чл. 1. Държавните имоти са общонародна собственост.
Чл. 2. Държавни имоти са всички имоти, придобити от държавата по силата на междудържавните договори и на законите в страната, както и имотите, които не принадлежат на кооперациите, или на физически или юридически лица.
Държавни стават и имотите на сдруженията с идеална цел, партийно-политическите и други обществени организации, освен кооперациите, след преставането на тия организации да съществуват, а така също и недвижимите имоти, отстъпени безвъзмездно на кооперациите, ако прекратят своята дейност.
Чл. 3. Държавните имоти не могат да се придобиват по давност.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Издирването, установяването и завземането на държавните имоти се извършва от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и народните съвети.
Съдилищата и другите държавни учреждения са длъжни да изпращат в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството препис от всички влезли в законна сила съдебни и други актове, с които се присъждат в полза на държавата имущества.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Правото на собственост върху държавни недвижими имоти се установява с удостоверения, издадени от народните съвети или Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, въз основа на актовите книги на недвижимите имоти.
Чл. 6. Държавата не отговаря за задълженията на лицата, чиито имоти са станали държавни, освен когато придобитият от държавата имот е обременен с ипотека, залог или с изрично предвидена такава отговорност в законите.
В тия случаи държавата отговаря до размера на стойността на имотите.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Имотите, които държавата е завладяла като държавни, се заличават по актовите книги на недвижимите имоти, по нареждане на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, ако се установи по съдебен ред, или чрез безспорни писмени доказателства за собственост, че имотът принадлежи на други лица.
В тези случаи държавата не дължи обезщетение за използуването на имотите. Собствениците са длъжни да изплатят стойността на направените подобения, по оценка, извършена по реда на чл. 31.
II. Надзор и стопанисване
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Министерството на комуналното стопанство и благоустройството упражнява общ надзор върху всички държавни имоти, с изключение на тези, които са свързани с военна тайна.
Чл. 9. Държавните имоти се управляват и стопанисват от министерствата или подведомствените им учреждения и предприятия, на които са предадени, или от народните съвети.
Държавните имоти, които не са предадени на министерствата или подведомствените им учреждения и предприятия се управляват и стопанисват от народните съвети.
Чл. 10. Прякото ръководство по управлението и стопанисването на държавните имоти, включени в жилищния фонд, се провежда от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
Чл. 11. Държавните недвижими имоти, включително причислените към жилищния фонд и движимите вещи от значителна стойност, се предават възмездно или безвъзмездно на държавни учреждения и предприятия, по начин, установен с правилник, одобрен от Министерския съвет.
Чл. 12. Държавните непокрити недвижими имоти, със селскостопанско предназначение, се включват в Държавния поземлен фонд.
Чл. 13. Държавните имоти трябва да се стопанисват с грижата на добър стопанин.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Държавните имоти, които не са предадени на държавни учреждения и предприятия за непосредствените им нужди, могат да се отдават под наем.
Министерствата и подведомствените им учреждения могат да отдават под наем предадените за непосредствените им нужди държавни имоти, само по изключение, с предварително съгласие на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Когато държавните имоти, отдадени под наем на частни физически или юридически лица, са необходими за държавните учреждения и предприятия, наемателите са длъжни да ги освободят в срок от два месеца от деня на съобщението, а при полските имоти - веднага след прибиране на реколтата.
Принудителното опразване става по административен ред, въз основа заповед на председателя на народния съвет, съответно министъра на комуналното стопанство и благоустройството, която се привежда в изпълнение от милиционерските власти.
Чл. 16. Пренаемането изцяло или отчасти на държавни имоти, отдадени под наем, не се допуска. Нарушителите се изваждат от имота, по реда на чл. 15.
Чл. 17. Общинските народни съвети организират служби за издирването, завземането и стопанисването на държавните имоти. Съставянето на актове, извършването на дознания и въвеждането във владение по този закон се извършва от органите на тази служба и от други натоварени от управата на народния съвет длъжностни лица.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Съставените актове, за завземане на недвижими имоти в полза на държавата, след одобрението им от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, както и актовете за установяване на незаконно използуване на недвижими имоти, имат пълна доказателствена сила, до доказване на неверността им, по реда на чл. 7 и 19. След одобрението им от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, актовете за завземане се изпълняват по реда на чл. 15.
Чл. 19. За незаконно използуване на държавен имот, нарушителят се наказва с глоба от 1000 до 50 000 лева и заплащане обезщетение, в размер на наема, който би се получил от имота, до деня на използуването му.
Налагането на глобата и определяне на обезщетението се извършва с постановление от председателя на народния съвет по местонахождението на имота.
Обжалването на постановлението става по реда на глава V, книга VI, от закона за наказателното съдопроизводство.
Чл. 20. Неплатените в срок наеми и обезщетения, за незаконно използуване на държавни имоти, се събират по закона за събиране на данъците и другите държавни вземания.
III. Продажба и замяна на държавни имоти
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Държавните недвижими имоти, които са предадени на министерствата и подведомствените им учреждения и предприятия, могат да се продават само с разрешение на Министерския съвет, по доклад на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.
Държавните покрити недвижими имоти, предоставени на народните съвети, могат да се продават с разрешение на министъра на комуналното стопанство и благоустройството - по предложение на околийския или приравнения към околийския градски народен съвет.
Негодните или излишни основни средства в държавните предприятия, с изключение на недвижимите имоти, могат да се отчуждават с разрешение на съответния министър - съответно председателя на управата на народния съвет. Подробностите се уреждат в правилника за приложение на закона за държавните предприятия.
Държавните недвижими имоти, включени в жилищния фонд, могат да се продават, заменяват или отстъпват за ползуване по начин, определен в специален закон.
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Отстъпването на предадени на министерствата или подведомствените им учреждения или предприятия, държавни недвижими имоти за вечно ползуване на кооперации, на обществени организации и други подобни, става с решение на Министерския съвет по доклад на съответния министър, след предварително съгласуване с Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
За държавните недвижими имоти, предоставени на народните съвети, разрешението за отстъпване се дава от министъра на комуналното стопанство и благоустройството на основание предложение на съответния околийски или приравнен към околийския градски народен съвет.
Държавните горски имоти не могат да се отстъпват преди да бъдат изключени от предмета на горското стопанство, по реда, посочен в закона за горите.
Чл. 23. Приемането на дарения в полза на държавата става от съответния министър или околийския, или приравнен към околийския градски народен съвет.
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Държавните недвижими имоти, предадени на народните съвети, могат да се заменят с имоти на кооперации, обществени организации и частни физически и юридически лица с разрешение на министъра на комуналното стопанство и благоустройството по предложение на околийския или приравнения към околийския градски народен съвет, а държавните недвижими имоти, предадени на министерствата и подведомствените им учреждения или предприятия - по решение на Министерския съвет, взето по предложение на съответния министър.
Подробностите по извършването на замяната и оценката на заменящите се имоти се урежда с правилника.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Когато държавата е участник в частни дружества и предприятия, или е съсобственик на имоти, държавното участие може да се ликвидира чрез продажба или заменяване с конкретни дружествени, на предприятията или на съсобствениците имущества, с разрешение на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.
С разрешение на министъра на комуналното стопанство и благоустройството дружествените дялове и участие на частните физически и юридически лица, могат да бъдат изкупени.
IV. Отчуждаване на недвижими и движими имоти за държавна нужда
Чл. 26. Отчуждаването на недвижими имоти, вещни права върху тях и движими имоти за държавна нужда, може да се извършва от Министерския съвет, срещу обезщетение или замяна с друг имот.
Решението за отчуждаване се взема по доклад на министъра, който управлява ведомството, към което се числи учреждението или предприятието, за нуждите на което се отчуждава имота.
Предложението за отчуждаване в полза на народните съвети се прави от министъра на комуналното стопанство по искане на съответния околийски или приравнен към околийския градски народен съвет.
Редът на отчуждението и начинът на оценяването на незастроени имоти, отчуждавани за застрояване на жилищни сгради, се определя в специален закон.
Чл. 27. Отчуждените имоти стават държавни от датата на обнародването на постановлението на Министерския съвет в "Държавен вестник".
Лихвите върху цената на отчуждените имоти се дължат от деня на фактическото им завземане, до изплащане сумата.
Чл. 28. Собствениците на отчуждените имоти и лицата, които ги владеят, са длъжни да предадат отчуждените имоти в състоянието, в което са били при обнародването на постановлението на Министерския съвет в "Държавен вестник".
За нанесените повреди върху имотите, виновните лица отговарят граждански и наказателно.
Направените подобрения след отчуждаването на имотите, не се заплащат.
Чл. 29. Държавата отговаря спрямо трети лица, установили вещни права върху отчуждените имоти, само до размер на дължимото обезщетение за имота.
Когато върху имота има вписани вещни права, държавата задържа съответната сума за притежателите на тия вещни права.
С изплащане обезщетението на лицето, срещу което се извършва отчуждението, държавата се освобождава от отговорност към истинския собственик, ако той не е предявил правата си в месечен срок от фактическото завземане на имота.
Чл. 30. При обезщетяване на бившите собственици с друг имот, вещните права на третите лица преминават върху този имот.
Вписаните вещни права и възбрани върху отчуждения имот преминават по право върху дадения в замяна имот, като новото вписване се извършва служебно и безплатно.
Чл. 31. Вместо отчуждения имот на собственика се дава друг подходящ равностоен имот, като евентуалната разлика в стойността на заменяваните имоти се изравнява в пари.
Ако замяна не може да се извърши, обезщетението се заплаща в пари.
(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 173 от 1949 г.) Отчуждените недвижими имоти, както и отстъпените в замяна, заедно с находящите се върху тях постройки и изкуствени посаждения, се оценяват по пазарната им стойност по време на отчуждаването. Оценките на местата не може да надминават определените от Министерския съвет цени по зони за терените в чертите на населените места и по райони и насаждения за останалите места. Министерският съвет може да определи максималните цени на кубически метър за оценяване на постройките. Зоните на градовете и селата се определят по решение на околийските народни съвети и градските народни съвети, приравнени на околии, по указание на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Полските, балкански, полубалкански, интензивни и екстензивни райони се определят от същите съвети, по указание на Министерството на земеделието, съответно Министерството на горите. Отчуждените имоти се оценяват от комисия, съставът на която се определя от правилника, а при обжалване - от съдилищата.
Движимите вещи се оценяват по пазарни цени. Когато тези вещи имат определени цени, същите се взимат с намаление, в зависимост от състоянието и годността на вещите.
Чл. 32. Комисията представя оценката си на съответното министерство, което я съобщава на притежателите на имота. Оценката подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението.
Чл. 33. Жалбите се подават до съответния областен съд. Определенията на съда не подлежат на обжалване.
Определенията на областния съд не подлежат на обжалване.
Чл. 34. По реда на този закон и по предложение на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, могат да се отчуждават частни недвижими имоти за нуждите на кооперациите и други обществени организации.
Искания за отчуждаване се правят пред околийския или приравнения към околийския градски народен съвет, който ги изпраща с мнение в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
Определените от комисиите обезщетения, се заплащат или депозират, от организациите и сдруженията, преди да завземат имота.
V. Преходни правила
Чл. 35. Този закон отменява закона за държавните имоти от 25 март 1941 година, закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза, закона за оценяване на недвижими имоти, отчуждени за държавна и обществена полза, относно отчужденията за държавна и обществена нужда и всички други закони, които му противоречат.
Чл. 36. До издаване на тарифа за оценка на терените от Министерския съвет, остава в сила тарифата по чл. 2 от закона за оценяване на недвижими имоти, отчуждени за държавна и обществена полза.
Чл. 37. За извършените отчуждения, до влизане на този закон в сила, се прилагат разпоредбите на действуващите тогава закони и тези на закона за оценяване недвижими имоти, отчуждени за държавна и обществена полза.
Алинея III на чл. 51 от закона за отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза се прилага за заварените случаи.
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) Околийските и приравнени към околийските градски народни съвети, в срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон, съставят актови книги за всички държавни недвижими имоти в територията им, от актовете-протоколи, за завземането на недвижимите имоти като държавни.
Един брой от тези книги се изпраща в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
Актовете-протоколи имат силата на нотариални актове, за право на собственост.
Редът на съставянето актовите книги се урежда с правилник.
Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 194 от 1950 г.) За приложението на този закон се издава правилник, одобрен от Министерския съвет по предложение на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.
ЧЛЕН ЕДИНСТВЕН ОТ УКАЗ № 402 НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 12 АВГУСТ 1950 Г. ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ФУНКЦИИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ ВЪРХУ МИНИСТЕРСТВОТО НА КОМУНАЛНОТО СТОПАНСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
(Обн. - ДВ, бр. 194 от 17 август 1950 г.)
Член единствен. Функциите на министъра на финансите и на Министерството на финансите относно държавните имоти се прехвърлят върху министъра на комуналното стопанство и благоустройството, съответно върху Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.
В Закона за държавните имоти, във всички други закони, правилници и наредби, отнасящи се и засягащи уредбата, управлението и стопанисването на държавните имоти, думите "министъра на финансите" и "Министерство на финансите" да се заменят съответно с думите "министъра на комуналното стопанство и благоустройството" и "Министерство на комуналното стопанство и благоустройството".
Настоящият указ влиза в сила десет дни след публикуването му в "Държавен вестник".
Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.