Държавен вестник, брой 52 от 29.VI

Действието на закона е преустановено с Указ № 280 на Президиума на Народното събрание от 23 юни 1962 г. - Изв., бр. 52 от 29 юни 1962 г.

Чл. 1. Предмет на настоящия закон е едрата градска недвижима собственост.

Под едра градска недвижима собственост се разбират онези недвижими имоти в чертите на градоустройствените планове, притежавани от частни лица или дружества, които не са предназначени за задоволяване жилищната нужда на притежателите, за добиване на необходим допълнителен доход, нито за преки стопански нужди, а за добиване на доходи - ренти на вложени в тези имоти капитали.

Чл. 2. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Отчуждават се и стават собственост на държавата, т. е. общонародна собственост притежаваните от членовете на едно семейство в повече от един или два покрити недвижими имоти (застроени и незастроени), намиращи се в чертата на строителната част на градовете, съгласно следващите членове.

Не се отчуждават недвижимите имоти на трудещите се, които са придобити или построени за удовлетворяване жилищните нужди на техните семейства или за осигуряване добавъчен доход за издръжка на семействата им.

Чл. 3. Този закон не се отнася до недвижимите имоти в селата.

Не се отнася и до имотите в землищата на селата, които влизат в обсега на общите градоустройствени планове, с изключение на онези села, които ще бъдат посочени в правилника за прилагане на този закон.

Чл. 4. Не се отчуждават притежаваните от членовете на едно семейство едно жилище (къща или апартамент) и едно дюкянско помещение или едно празно място, независимо от броя на членовете на семейството.

Не се отчуждават и незастроените недвижими имоти в землищата на онези села, включени в обсега на общия градоустройствен план, които ще бъдат посочени съгласно алинея втора на чл. 3, ако се използуват като ниви, ливади, градини, и прочие, и принадлежат на земеделските стопани.

Не се отчуждават и стопански дворове, заедно с постройките в тях и работните земи в строителните части на градовете и селата по предходната алинея, принадлежащи на земеделски стопани.

(Ал. 4, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Собствениците могат да отчуждават такива работни земи само след като ги предложат чрез съответните общински народни съвети на жилищните фондове и последните откажат да ги откупят. Тези имоти се заплащат от жилищния фонд по цени, определени в закона за оценяване на недвижими имоти, отчуждени за държавна или обществена полза. Такива имоти могат да бъдат отчуждавани съгласно закона за отчуждаване за държавна или обществена полза и съгласно закона за благоустройството.

Чл. 5. Не се отчуждават и ония помещения (магазини, лекарски кабинети, кантори, работилници и др. такива), които са необходими на собственика или на някой от членовете на семейството му за упражняваното от тях занятие, чрез влагане на техния личен труд.

По решение на комисията по чл. 11, може да се остави допълнително жилищно помещение или друг градски имот с оглед на нуждите, материалното, обществено и семейно положение на членовете на семейството.

Тия решения подлежат на утвърждаване от Министерския съвет по доклад на Министра на правосъдието.

Чл. 6. Под семейство по смисъла на този закон се разбират съпрузите; низходящите им се считат за членове на семейството, ако не притежават покрит градски имот или макар и да притежават такъв имот, ако те са го придобили от възходящия или с негови средства. Възходящите се считат за членове на семейството, ако не притежават градски покрит имот и живеят заедно с низходящия.

Чл. 7. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Жилище е всяко помещение предназначена за задоволяване жилищните нужди на едно семейство. Такива жилища са по смисъла на настоящия закон отделните апартаменти, жилищни сгради и жилищни етажи, съгласно утвърдения план, които отговарят на тези условия.

Не се смятат като отделни жилища малките жилищни постройки в един парцел, които са собственост на трудещи се.

Чл. 8. Хотели, болници, клиники, частни бани и др. подобни се отчуждават изцяло, като, ако членовете на собствениците им не притежават друго отделно жилище по смисъла на тоя закон, им се дава от Жилищния фонд в замяна подходящо жилище.

Чл. 9. Отчуждават се и ония вили в градовете и курортните места, необходими за обществени нужди, по решение на Министерския съвет.

Чл. 10. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Членовете на семейства, които притежават повече от един градски покрит недвижим имот по смисъла на този закон трябва да подадат декларация по приложения образец в общинския народен съвет в месечен срок от влизане на този закон в сила, като посочат всичките си градски покрити и непокрити недвижими имоти.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 191 от 1948 г.) За лицата, живущи в чужбина, този срок е шестмесечен.

За етажни собствености в строеж, отделните етажи или части от етажи,от които не са прехвърлили на други лица, декларацията се подава заедно от собственика на мястото и предприемача-строител.

Чл. 11. Отчуждаването се извършва от комисии в околийските центрове в състав: председател - околийския съдия или член на областния съд, посочен от Министра на правосъдието и двама представители на общинския градски народен съвет, посочени от управата на същия съвет.

Преди да се произнесе комисията изслушва заинтересуваните.

Комисията се произнася по отчужденията, независимо от това, дали е подадена декларация или не. Тя задължително проверява всички актове по членове 18 и 19.

Решенията на комисията влизат в сила след утвърждаването им от Министерския съвет, по доклад на Министра на правосъдието.

Чл. 12. (Попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Лице, което притежава имоти, подлежащи на отчуждение по този закон, може в декларацията по чл. 10 или до произнасянето на комисията по чл. 11, да посочи кои имоти желае да запази.

Ако лицето не се възползува от това право, въпросът се решава от комисията.

Чл. 13. Отчуждените по този закон имоти стават държавна собственост и се предоставят за стопанисване и управление на съответния градски общински народен съвет.

Към всеки градски общински народен съвет се създава жилищен фонд.

(Ал. 3, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) По решение на Министерския съвет, жилищни сгради могат да бъдат предоставени за други цели.

Чл. 14. На собствениците на отчуждените имоти се плаща обезщетение в държавни лихвени облигации.

Обезщетението се определя на базата на оценката на имота по закона за еднократния данък върху имуществата от 8 април 1947 г. намалено с прогресивно увеличаващ се процент, съобразно таблицата, която ще се изработи от Министерския съвет.

(Ал. 3, попр., нова - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) При определяне на дължимото обезщетение се приспадат всички дължими данъци.

Чл. 15. Правителството може по изключение, когато това се налага от интересите на страната, да нареди обезщетението да се определи по взаимно споразумение със собственика, както и да се заплати то в брой или на части.

Чл. 16. Не се дава обезщетение за отчуждените имоти на собственици, които активно са служили или помагали; а) на германската армия или нейните поделения, през последната Световна война, както и на фашистката италианска държава, на армията й и нейните поделения, до деня на капитулацията на Италия, пред Обединените народи;

б) на българската фашистка полиция, жандармерия или армия в действията им срещу бойците против фашизма и техните организации, през времето от 1 март 1941 год., до края на 1944 год., и в) на чуждите агенти и шпиони и на уличените в дейност за реставриране на фашистката диктатура след 9 септември 1944 г., до влизането в сила на този закон.

Лишаването от обезщетение се решава от Министерския съвет, по мотивиран доклад на Министра на правосъдието.

Чл. 17. Отчуждените по този закон имоти се считат държавна собственост от деня на отчуждаването. Задълженията, обезпечени с ипотека върху тия имоти преминават върху съответните жилищни фондове към градските общински народни съвети, или към държавата.

Чл. 18. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Считат се за нищожни, по отношение жилищния фонд, ако увреждат същия, отчужденията на градски покрити недвижими имоти и ипотеките върху такива имоти, извършени след 1.I.1947 г. в полза на съпруга или съпругата, възходящи и низходящи и роднините по съребрена линия и по сватовство до IV степен включително. Същото се отнася и за прехвърлянията, извършени по реда на закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни актове, освен ако последните имат достоверна дата преди 1.I.1947 г.

Нищожни по отношение на жилищния фонд, ако увреждат същия, са и всички съдебни спогодби по дела, заведени след 1 януари 1947 година за градски покрити недвижими имоти между роднини по ал. I, а така също и съдебните решения по такива дела, постановени въз основа само на решителна клетва или самопризнание.

(Ал. 3, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Всички делби, прехвърляния на наследствени права, извършени след 5 януари 1948 година, както и ипотечните задължения сключени след тази дата, са нищожни по отношение на жилищния фонд, ако увреждат същия.

Чл. 19. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948) Комисията по чл. 11 може да счете за симулативни извършените по какъвто и да е начин след 1 януари 1947 година отчуждения на градски покрити недвижими имоти между лица извън посочените по предходния член, ако има данни за това.

В този случай, заинтересуваният има право, в месечен срок от съобщението на комисията, да предяви иск за установяване действителността на отчуждението.

Чл. 20. Когато на членове на семейството се отчуждават имоти по реда на този закон, те имат право на собственост върху съразмерната част от имотите, оставени за семейството.

Нотариусът издава безплатно нотариален акт за собственост, въз основа на съгласието на лицата на документите за собственост и на решението на комисията за отчужденията.

Ако между членовете на семейството не се постигне съгласие за следуемите им се части от оставения имот, спорът се разрешава от съда по общия ред.

Чл. 21. (Отм., предишен чл. 22, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Не се отчуждават градски покрити недвижими имоти, които попадат по чл. 24 от Мирния договор от 10 февруари 1946 г. или принадлежащи на обществени организации на юридически лица с идеална цел или на кооперации.

Министерският съвет, обаче, може да постанови да се отчуждят известни имоти, притежавани от обществени организации, от юридически лица с идеална цел и от кооперации, ако тия имоти не са нужни за постигане на техните цели.

Чл. 22. (Предишен чл. 23, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Който не подаде декларация, съгласно чл. 9 или подаде такава с неверни данни, се наказва с глоба до 300 000 лева и с конфискация на подлежащите на отчуждение по този закон имоти.

Чл. 23. (Предишен чл. 24, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) Който повреди, унищожи, изнесе или по какъвто и да е начин намали стойността на подлежащите на тчуждаване имущества се наказва за саботаж със строг тъмничен затвор до десет години.

Чл. 24. (Предишен чл. 25, попр. - ДВ, бр. 91 от 1948 г.) За прилагане на този закон се изработва правилник от Министерския съвет по доклад на Министра на правосъдието, утвърден с указ.