Държавен вестник, брой 90 от 10.XI

Чл. 1. Законът за трудовата поземлена собственост има за цел:

а) да определи размера на собствената земя, която може да притежава всеки български гражданин, необходима да му осигури по-добро съществувание;

б) да създаде държавен поземлен фонд, от който чрез оземляване да се задоволят нуждаещите се от земя;

в) да създава жизнеспособни трудови земеделски стопанства, въз основа на трудовия принцип "Земята да принадлежи на този, който я обработва": 1) трудови частни земеделски стопанства, в които стопанинът и членовете на семейството му да влагат своя труд и 2) трудови кооперативни земеделски стопанства, в които кооператорите ведно с членовете на техните семейства, да влагат своя труд;

г) да преселва жителите от поройните (охранителни и строгоохранителни) горски периметри, от слабопроизводителните и гъсто населени области в страната на подходящи площи, за подобряване и осигуряване на препитанието им.

Чл. 2. Изпълнението на този закон се възлага на Дирекцията за земята при Министерството на земеделието и държавните имоти със следните органи:

а) общинска комисия за трудова поземлена собственост;

б) поземлен съвет при Дирекцията за земята.

Чл. 3. Общинската комисия за трудова поземлена собственост се състои от: председател - околийски агроном или негов заместник - агроном на държавна служба и членове: кметът на общината, трима земеделци-стопани, посочени от ОФ-комитета в общинския съвет в съвместно заседание и одобрени на общоселско събрание, на което се избират и техни заместници.

За решаване на всички въпроси, свързани с приложението на чл. 8 до 17 и 91 от този закон, общинската комисия се допълва с околийски съдия или негов заместник като председател на комисията.

Земеделците-стопани се определят за всяко населено място, влизащо в състава на общината, и вземат участие само при разглеждане на въпроси досежно представляваните от тях села.

Секретарят или секретар-бирникът на общината е секретар на общинската комисия за ТПС.

При отсъствието на член от комисията в заседанието участвува негов заместник.

Чл. 4. Общинската комисия за ТПС има следните задачи:

а) разграничава общинските и държавните земи, като издирва и оценява присвоените части от тях;

б) определя, закръглява и презакръглява размера на мерата, която се оставя за ползуване на населеното място;

в) отчуждава, оценява и причислява към поземления фонд общинските и частните земи, подлежащи на причисляване към него;

г) оземлява и одворява правоимащите, заменя земите на преселниците и коопериралите се в трудовите кооперативни земеделски стопанства;

д) дава под наем свободните земи от Държавния поземлен фонд;

е) контролира редовното изплащане на раздадените фондови земи и присвоените общински и държавни земи;

ж) извършва всички работи, възложени по специалните закони, както и въобще осъществяване целите на настоящия закон.

Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Решенията на общинската комисия за ТПС подлежат на обжалване пред Поземления съвет при Дирекцията за земята в 14-дневен срок от връчването на съобщението срещу подпис на заинтересуваните лица, а за решенията по оземляването и одворяването - от обявяването им на видно място в общинското управление.

Проверки по жалбите се извършват от съответния състав на Поземления съвет. Последният обаче има право да възлага проверката да става от органите на Дирекцията за земята, които са длъжни да проверяват всички факти и доказателства, посочени в жалбите или във възраженията, подадени против тях, освен ако органите на Дирекцията за земята изложат писмени съображения, че проверката на посочените факти и доказателства ще бъде без значение за решаването на повдигнатите спорни въпроси и тези съображения бъдат одобрени от Поземления съвет.

Чл. 6. Поземленият съвет при Дирекцията за земята се състои от председател - съдия от Върховния административен съд, и членове: директорът на Дирекцията за земята, началникът на отделението за поземлена собственост и оземляване, юрисконсултът при Министерството на земеделието и държавните имоти или негов помощник и един представител на Общия земеделски професионален съюз.

При Дирекцията за земята се създават още достатъчен брой подсъстави, които се състоят от обл. съдия, обл. директор или негов заместник, представител на Дирекцията за земята или представител на Областната дирекция на земята и двама представители на ОЗПС, посочени от централното ръководство на съюза.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Когато съветът решава въпроси във връзка с преселването, в него участвува и един представител на учреждението, по искане на което се предприема преселването, а в случаите на чл. 21, п. 11, представител на съответната служба по водите.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Тези състави на съвета имат предвидените в закона права, заседават и решават въпроси в околийските или областните центрове на страната.

(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Поземленият съвет или съответният подсъстав решава окончателно подадените жалби в двумесечен срок, считано от постъпването преписката в Дирекцията за земята.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Поземленият съвет може да проверява и необжалваните решения на общинските комисии за ТПС и в случай на допуснати неправилности да измени или отмени същите решения. Той се произнася и по всички въпроси, свързани с приложението на този закон.

Решенията на Поземления съвет са окончателни и не подлежат на никакво обжалване.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.; отм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.).

Чл. 9. Държавни, общински и културни учреждения, манастири, църкви, индустриални и занаятчийски предприятия, кооперации, дружества и признатите от Министерството на земеделието и държавните имоти селекционни институти, които поради естеството на своята дейност имат нужда от земя, могат да се снабдят с такава или да запазят притежаваните от тях до размер, определен от Поземления съвет при Дирекцията за земята, с одобрение на Министерския съвет при условие, че сами ще стопанисват земята си.

Отчуждените земи от частните модерно обзаведени образцови, семепроизводни земеделски стопанства, с цел да се запазят като такива, се задържат изцяло или частично от държавата или се оземляват с тях предимно лицата, които са работили в тия стопанства, ако подлежат на оземляване, като получават идеални части от определената в тях фондова земя, без тя да се парцелира и се превръщат в кооперативни стопанства. Въпросът се решава от Поземления съвет с одобрение на Министерския съвет.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г.).

Чл. 11. (Попр. - ДВ, бр. 93 от 1946 г.) Земеделецът стопанин, прекъснал това си занятие поради болест, престарялост и други независещи от волята му причини, запазва това си занятие до отстраняване на причините, наложили прекъсването на същото.

Запазват правото си на земеделец-стопанин още:

а) (Попр. - ДВ, бр. 93 от 1946 г.) малолетните сираци на земеделец-стопанин до започване на друго занятие и във всеки случай не по-късно от навършване на пълнолетието или завършване на висше образование, но не по-късно от 26-годишна възраст;

б) пълнолетните сираци на земеделци-стопани, които са прекъснали или не са започнали бащиния си занаят по посочените в предходната алинея причини - до отстраняването на същите причини, ако доходът от земята е главният източник на издръжката им.

Чл. 12. Притежаваните обработваеми земи, включени в обекта на горското стопанство, земите до 5 дка в чертата на населените места, както и стопанските дворове до 5 дка извън населените места, не се вземат пред вид при определяне на размера на обработваемата земя.

Частните лица не могат да притежават гори и горски пасища общо повече от 50 дка за чисто полските райони и 100 дка за горско-полските и чисто горските райони, независимо от това, дали тези гори и горски пасища са включени или не в горовладелски кооперации.

Частните гори и горските пасища над 50 дка, респективно 100 дка, се отчуждават за държавна или обществена полза. Оценката, завладяването и стопанисването на тези гори и пасища ще се уреди със специален закон.

(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Земите, оставени на плодоползуване на съпругите по откритите през време на румънската власт в Добруджа наследства, които заедно с притежаваните от тях земи не надвишават съответните размери по чл. 8, се освобождават от отчуждение по този закон до деня на смъртта на плодоползувателите. Отчуждените досега такива земи се връщат на плодоползувателите, а ако са раздадени за оземляване - дава им се в замяна друга равноценна фондова земя.

Чл. 13. Когато обработваемата земя е собственост на няколко члена от семейството, при определяне на размера на обработваемата земя притежаваната от всички лица земя се сумира. Не се сумират обаче притежаваните земи от доведените или заварените незадомени деца, които не наследяват собственика, комуто се определя размерът на обработваемата земя по този закон.

(Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) При определяне размера на обработваемата земя имотите, предмет на съдебен спор, се смятат като собственост на владелеца. Когато от последния се отчуждава земя, която е предмет на спора, а противната по делото страна не притежава такава до следуемия й се размер, съответна част от спорната земя се запазва от Поземления фонд до разрешаването на съдебния спор и се предава на същата страна, в случай че имотът й бъде присъден.

Ако собственикът почине, преди да му е определен размерът на обработваемата земя по този закон, наследниците се считат като самостоятелни собственици при определяне на размера на обработваемата земя, макар наследството да не е поделено.

Чл. 14. (Попр. - ДВ, бр. 93 от 1947 г.) Притежаваните земи в повече от определените по закон размери се отчуждават и причисляват към Държавния поземлен фонд от общинската комисия за ТПС по цена на база емлячната оценка на земите за 1935 година, умножена 6 пъти, а за Добруджа - емлячната оценка след освобождението й, умножена също 6 пъти, но стойността на декар да не е по-малка от 1000 лв. и да не надвишава 10 000 лв.

Ако член от семейството, на който е определен по този закон размера на обработваемата земя, придобие впоследствие обработваема земя, с която надвишава този размер, земята в повече също се отчуждава по този закон.

Не се отчуждават разликите в повече от определените размери, ако пространството им е под 5 дка.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Постановленията на предходните членове на тази глава се отнасят към момента на произнасянето на общинската комисия за ТПС.

Когато собственици неземеделци-стопани придобият земя, с която надхвърлят следуемия им се размер, ако пожелаят да станат земеделци-стопани, са длъжни да сторят това в 6-месечен срок от придобиването на земята.

На заварените от този закон неземеделци-стопани, на които е даден 6-месечен срок по чл. 15 на досега действуващия закон, срокът тече, както е определен, а за тези, на които не е даден срок, последният започва да тече от деня, в който влиза в сила този закон.

В месечен срок от изтичането на срока по предходната алинея общинската комисия за ТПС е длъжна да се произнесе дали заинтересуваното лице е станало земеделец-стопанин или не.

Собствениците, възползували се от ал. 2 и 3 на този член, не могат да отчуждават земите си в продължение на 10 години.

Чл. 16. Собственикът има право да посочи кои земи желае да запази до определения размер.

Ако обработваемите земи са собственост на няколко члена от семейството и между тях няма съгласие кои земи да се запазят в определения размер, оставят се от земите на всички собственици пропорционално на притежаваните от тях земи.

Съответни части от вещните тежести върху обработваемите земи на собственика преминават върху отчуждените и причислени към Държавния поземлен фонд земи.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) След определяне размера на обработваемата земя на собственика, Държавният поземлен фонд влиза във владение на отчуждената земя, а когато решението на комисията за трудова поземлена собственост за определяне размера е обжалвано, фондът завладява само земя над размера, който се претендира в жалбата до нейното окончателно разрешаване.

След окончателното завършване на действията по отчуждаването на земите Държавният поземлен фонд ги заплаща на собственика с облигации, носещи 3% лихва, платими в 15-годишен срок, чрез ежегодни тиражи, като от стойността на частните земи се правят в полза на Държавния поземлен фонд следните намаления:

а) от 50 - 100 дка - 10%

б) от 100 - 200 " - 15%

в) от 200 - 300 " - 20%

г) от 300 - 400 " - 25%

д) от 400 - 500 " - 30%

е) от 500 - 750 " - 35%

ж) от 750 - 1000 " - 40%

з) от 1000 - 1500 " - 45%

и) от 1500 дка нагоре - 50%

Облигациите се приемат задължително от кредиторите по номиналната им стойност за погасяване на ипотечните им задължения.

Частта от отчуждените имоти в размер до 10 дка се заплаща в брой.

Издаването на облигациите, както и изплащането на отчуждените имоти в размер на 10 дка става след като лицето, чиито земи се отчуждават, представи следните документи: 1) удостоверение от съответната община за вида и размера на земите, които се отчуждават, че са записани по регистрите на общината на името на заинтересуваното лице; 2) препис от протокола на общинската комисия за ТПС (обр. № 7) за отчуждаване и причисляване към Държавния поземлен фонд на земите със заверка на комисията, че е влязъл в сила, ако е обжалван - и препис от решението на Поземления съвет при Дирекцията за земята и 3) удостоверение от държавните и общинските бирници, че лицето не дължи данъци, берии и пр. или за размера на дължимите такива.

Облигациите и купоните се освобождават от всякакви сегашни и бъдещи държавни и общински данъци, такси и гербов налог.

Разпорежданията на настоящата глава от този закон обхващат всички земи в територията на страната независимо от техните собственици, респективно режима на стопанисването им.

Чл. 18. (Попр. - ДВ, бр. 93 от 1946 г.) Сънаследниците земеделци-стопани, за да допълнят притежаваната от тях земя до размера по чл. 8 от този закон, могат да изкупуват от останалите сънаследници неземеделци-стопани онази част от падналите им се в дял непокрити недвижими имоти, попадащи под действието на този закон, който заедно с притежаваните от тях земи, надвишават определения по чл. 8 от този закон размер.

З а б е л е ж к а. Алинеи 2 и 3 от чл. 240 от Закона за наследството се отменяват.

Изкупуването се извършва при делбата (чл. 982 от Закона за гражданското съдопроизводство), като изкупените имоти се заплащат по действителната стойност в момента на изкупуването.

Чл. 19. Когато няколко от сънаследниците поискат да изкупят недвижимите непокрити имоти, обект на земеделското стопанство, дава се предимство на по-малоимотните и многодетните.

При равни права изкупуваните имоти се поделят между изкупувчите, а когато имотът е неподеляем - по жребие между тях.

Чл. 20. При продажба на непокрити недвижими имоти низходящите, съпругата, братята и сестрите на продавача могат да изкупят продадения имот.

Същото право имат и собствениците на имоти, които са съседни на продадения имот, независимо от пространството на последния.

При упражняване на правото на изкупуване по този член роднините се предпочитат пред съседите.

Разпоредбите на чл. 305-307 от Закона за задълженията и договорите и чл. 19 от този закон се прилагат и в тоя случай.

Чл. 21. Държавният поземлен фонд се образува от:

1) всички частни земи, отчуждени съгласно този закон;

2) (изм. - Изв., бр. 90 от 1953 г.) държавните полски имоти, намиращи се извън чертите на населените места;

3) изключените от обекта на горското стопанство части от държавните и общинските гори;

4) части от общински мери, останали свободни след определяне размера и закръгляването на мерата;

5) закупените от частни или юридически лица земи със средствата на фонда;

6) пустеещи земи, чиито собственици се откажат или не успеят да проведат в срока подобренията, предвидени в Закона за подобрение и увеличение на работната земя;

7) спорните общински мери, за които спорещите не се споразумеят в определения им срок от Дирекцията за земята;

8) маломерните мери и тези, чието местоположение не позволява да се използуват за паша на добитъка, макар и закръглената мера да остане под определения размер;

9) присвоените от населението в повече от 50 дка държавни и общински земи, както и присвоените и незаплатени над 3 дка такива, в сроковете, определени по този закон;

10) нераздадените земи от бившата Главна дирекция за селскостопанско настаняване на бежанците, както и напуснатите земи от оземлените бежанци;

11) (доп. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) освободените земи при корекцията на реките и пресушаването на блатата, след като от тях се компенсират засегнатите частни земи.

Забележка. Ако освободените от корекцията обществени земи са негодни за стопанисване без влагане на значителни средства и труд, засегнатите частни земи се заменяват със земи от Държавния поземлен фонд срещу заплащане стойността им от Министерството на електрификацията, водите и природните богатства или от общинската мера, срещу предаване на общината равностойностна по площ земя от причислената такава;

12) (изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) земите на училищните, скотовъдните и др. фондове, религиозните общини, вакъвски и др., както и на читалищата, независимо от начина на придобиването им, с изключение на насадените с трайни насаждения до 50 дка, както и определения им размер по чл. 9 от настоящия закон;

13) манастирските и черковните земи над размера, определен по чл. 9 от този закон и

14) (попр. - ДВ, бр. 93 от 1946 г.; изм. - бр. 291 от 1947 г.) отчуждените след 17 септември 1944 година земи на собственици, които са притежавали земи, които биха били причислени към Държавния поземлен фонд по реда на този закон, ако не биха извършили отчужденията, освен ако Поземленият съвет при Дирекцията за земята по молба на заинтересуваните лица, подадена в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон, постанови, че извършените отчуждения са станали с цел да се подобри стопанисването на земята - набавяне на добитък и инвентар.

З а б е л е ж к а. Срокът за подаване на молби по този пункт се продължава с нови три месеци, считано от влизането на тази забележка в сила, само за случаите, в които предмет на отчуждаване са земи с размер до 20 дка включително по отношение на продавача.

Чл. 22. Изброените в предходния член земи, които имат емлячна оценка, се отчуждават и причисляват към Държавния поземлен фонд по оценка, определена по реда на чл. 15 от този закон, а земите без емлячна оценка - по половината от действителната им оценка в момента на отчуждаването, определена от общинската комисия за ТПС.

Земите, закупени със средствата на Държавния поземлен фонд от частни собственици, се причисляват към фонда по покупната им цена.

Чл. 23. Поземленият съвет при Дирекцията за земята с одобрение на Министерския съвет може да изменя оценките на земите, причислени към Държавния поземлен фонд съобразно изменилите се пазарни цени на същите.

(Попр. - ДВ, бр. 93 от 1946 г.) Новите оценки важат от деня на постановяването им. Преоценките по чл. 8 от Закона за трудовите земеделски стопанства и комасация важат също от деня, когато са били постановени. Неиздължените вноски до постановяването на новите оценки се издължават по старите цени.

Постановленията на този член не засягат земите, които са изплатени, и оземлените са снабдени с актове за собственост.

Чл. 24. (Попр. - ДВ, бр. 93 от 1946 г.) Закупените със средствата на Държавния поземлен фонд земи се причисляват към фонда направо от Поземления съвет при Дирекцията за земята. Държавните земи се поискват от Дирекцията за държавните имоти, която по опис и оценка предава на поземления фонд онези от тях, които не са необходими за нуждите на държавните учреждения и стопанства.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Всички други земи по чл. 21 се причисляват към Държавния поземлен фонд и раздават от общинската комисия за ТПС, в чието землище се намират.

Чл. 25. Причислените към Държавния поземлен фонд земи от общинските гори и мери и извзетите земи от училищните и скотовъдните фондове се изплащат на общините за сметка на съответните населени места и фондове.

Стойността на причислените към фонда държавни земи остава напълно в полза на фонда.

Стойността на причислените към фонда земи на манастирите, религиозни общини, църкви, джамии, вакъфски и други религиозни общества, частни пустеещи земи и частните общински земи се изплащат на правоимащите по цената, по която са причислени към фонда.

Изплащането на всички причислени към фонда земи се извършва от същия съобразно постъпленията от вноските на оземлените с тези земи лица, с изключение на земите, отчуждени по чл. 8 до 17 включително от този закон, изплащането на които става по реда на чл. 17 от същия закон.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) 50% от стойността на причислените към Държавния поземлен фонд земи от общински произход, с които е направено оземляване до влизане в сила на Закона за ТПС се изплащат на общините в 20-годишен срок съобразно постъпленията от вноските на оземлените, а останалите 50% остават в приход на фонда.

Чл. 26. Не се засягат от този закон общинските земи и мери на следните градове: София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Плевен, Стара Загора, Сливен, Търново, Габрово, Казанлък, Кюстендил и Перник.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Не се засягат също и училищните и скотовъдните фондове на тези градове, ако се намират в техните землища.

Чл. 27. Предложенията за продажба на частни имоти на Държавния поземлен фонд се правят писмено до Дирекцията за земята, като се посочат културният вид, местонахождението, границите и цената на предлаганите имоти и се представят нотариалните актове за собственост.

Чл. 28. Дирекцията за земята, след като събере необходимите сведения за предлаганите имоти, ако те представляват интерес за Държавния поземлен фонд, внася въпроса в Поземления съвет при Дирекцията за земята за разрешаване по принцип на закупуването.

Чл. 29. Решенията на Поземления съвет се съобщават на заинтересуваните, обнародват се в "Държавен вестник" и се обявяват на видно място в общинското управление. Трети лица, които претендират за вещни права върху предлаганите имоти, са длъжни в месечен срок от обнародването в "Държавен вестник" или от обявлението в общината да потърсят правата си пред надлежния съд, за което в 7-дневен срок след предявяването на иска представят удостоверение в Дирекцията за земята. В такъв случай процедурата по закупуването се спира до разрешаването на спора от съда.

Ако заинтересуваните не представят в срока удостоверение, губят правата си по отношение на Държавния поземлен фонд.

Чл. 30. След изтичане на месечния срок комисията в състав: представител на Дирекцията за земята и съответните по местонахождение на имотите данъчен началник или заместникът му, заедно със съответния кмет, преглежда имота, влиза в преговори с продавача и за постигнатото споразумение състави спазарителен протокол.

Чл. 31. Спазарителните протоколи подлежат на одобрение от Поземления съвет при Дирекцията за земята.

Решенията на Поземления съвет за одобряване на спазарителните протоколи имат сила на нотариални актове, а собствеността и владението на закупените имоти преминават по право върху Държавния поземлен фонд. Това прехвърляне се вписва при съответния нотариус.

Чл. 32. Изплащането на закупените имоти става, след като продавачът представи необходимите документи:

а) удостоверение от държавните и общинските бирници, че продавачът не дължи данъци, берии и пр. или за размера на дължимите такива;

б) удостоверение от БЗК банка за задълженията на продавача към нея и кредитираните от същата кооперативни сдружения;

в) удостоверение за размера на ипотеките и възбраните, които тежат върху закупените имоти.

Чл. 33. Чрез оземляване се уедряват дребните земеделски стопанства или се образуват нови стопанства до определен в закона размер, като по този начин се създават трудови земеделски стопанства, в които оземлените и членовете на семействата им влагат своя труд.

Чл. 34. Подлежат на оземляване всички лица, които изкарват прехраната си със земеделие или отраслите му и не притежават земи или притежават земи по-малко от средния тип земеделско стопанство за населеното място.

(Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г. и Изв., бр. 29 от 1952 г.).

Държавните учреждения и предприятия, народните съвети и обществените организации се оземляват безплатно. Същите да се считат оземлени до прекратяване на тяхната стопанска дейност, след което земите се връщат на Държавния поземлен фонд освен в случаи на сливане или уедряване.

На ТКЗС се отстъпват земи от Държавния поземлен фонд за вечно и безвъзмездно ползуване.

Внесените суми срещу дадените земи по предходните две алинеи не се връщат.

Оземляват се и кооперативните сдружения за създаване на ферми, като изплащат дадените им земи по оценките, по които са причислени към Държавния поземлен фонд.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 291 от 1947 г. и Изв., бр. 29 от 1952 г.) Дава се безплатно и безименно за ползуване земя и на агронома, ръководител на трудовото кооперативно земеделско стопанство до размера на определения среден тип земеделско стопанство за населеното място, с която земя той участвува в трудовото кооперативно земеделско стопанство, докато е на служба в стопанството.

(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 291 от 1947 г. и Изв., бр. 29 от 1952 г.) На предприятието "Държавни земеделски стопанства" при Министерството на земеделието и държавните имоти му се предават всички земи от Държавния поземлен фонд, от които предприятието има интерес. Тези земи се определят и предават на предприятието със заповед от министъра на земеделието и държавните имоти.

Чл. 35. Размерът на средния тип трудово земеделско стопанство се определя от общинската комисия за трудова поземлена собственост в зависимост от стопанския район, качеството на земите на Поземления фонд и размера на средното земеделско стопанство в населеното място.

Чл. 36. Средният тип частно трудово-земеделско стопанство се определя в размер до 50 дка, а за околиите: Добришка, Балчишка, Дуловска, Генералтошевска и Тервелска - до 80 дка.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Оземляващите се лица не могат да получават повече земя от определения среден тип земеделско стопанство за населеното място, включително собствената земя, както и оная, която са получили или очакват да получат от наследство, зестра и пр.

(Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) При оземляването в населени места, в които има трудово-кооперативно земеделско стопанство или има желаещи да образуват такова, но учредено в срок от 1 месец, определен в комисията по ТПС. Ако в последното участвуват повече от 50% от земеделските стопани в населеното място, земите на Държавния поземлен фонд се раздават на участвуващите в трудово-кооперативното земеделско стопанство, подлежащи на оземляване земеделски стопани и само след задоволяването им с земи до размера на средния тип трудово-земеделско стопанство, предвиден в ал. 1, ако останат свободни земи, с тях се оземляват другите подлежащи на оземляване земеделски стопани. В останалите населени места оземляването става по общия ред, като на участвуващи в трудово-кооперативно земеделско стопанство подлежащи на оземляване земеделски стопани се дава земя по 5 дка повече от определения среден тип трудово-земеделско стопанство за населеното място, но да не бъде повече от 50 дка.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Оземлените членове на трудово-кооперативното земеделско стопанство при напускане на трудово-кооперативно земеделско стопанство, ако се членували в него 5 или повече години, получават освен собствената си земя и тази, с която са оземлени, като земята, която им се дава, се отделя по реда на Закона за трудовите кооперативни земеделски стопанства.

(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Подлежащите на оземляване многодетни земеделски стопани получават за всяко незадомено трето и следващо дете по 5 дка над определения среден тип трудово-земеделско стопанство за населеното място.

Чл. 37. Оземляването и отземляването се извършва от общинската комисия за трудова поземлена собственост.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Когато земята, причислена към Държавния поземлен фонд, принадлежи на друга община, с нея се оземляват подлежащи на оземляване земеделски стопани, определени в съвместно заседание на двете общински комисии за ТПС. При спор оземляването се извършва от органите на Дирекцията за земята и се одобрява от Поземления съвет при същата дирекция.

Чл. 38. Подлежащите на оземляване трябва да отговарят на следните условия:

1) да са български поданици;

2) да са работоспособни;

3) да са законно задомени. По изключение допуска се и оземляване на домакинства, състоящи се от незадомени братя и сестри, от които поне един е работоспособен. Едночленни домакинства не се оземляват;

4) да са жители на населеното място, където се оземляват. По нареждане на Дирекцията за земята подлежащите на оземляване лица могат да бъдат оземлени и в други населени места стига отдалечеността на земята да не съставлява неудобство за обработването й;

5) да не са загубили цялата или част от своята земя поради лекомислие, пиянство или други пороци;

6) да не са лишени от граждански и политически права. Като изключение по преценка на общинската комисия за ТПС могат да бъдат оземлявани семейства на лишени от тия права лица, ако последните отговарят на условията за оземляване.

Чл. 39. При оземляването се дава предимство:

1) (нов - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) на членовете на трудовите кооперативни земеделски стопанства;

2) на пострадалите от войните, от фашисткия терор и на пострадалите участници в народоосвободителната войска: инвалиди, сираци и вдовици;

3) на малоземлените и безземлените стопани;

4) на многодетните семейства;

5) на участвувалите в народоосвободителната войска и пострадалите от фашистката власт земеделци стопани;

6) на възпитаниците от всички видове земеделски училища.

Чл. 40. Оземлените, които членуват в кооперация за кооперативно стопанисване на земите, получават идеални части от определената за тях фондова земя, без тя да се парцелира.

Чл. 41. Оземлените са длъжни:

1) да стопанисват пряко дадената им земя с личния си труд и този на членовете на семейството си;

2) да имат местожителството си в населеното място, където са оземлени, или в друго такова стига отдалечеността на земята да не съставлява неудобство за стопанисването й;

3) да заплащат своевременно дължимите към Държавния поземлен фонд суми за дадените им земи;

4) да използуват дадените им земи изключително за земеделско-стопански цели;

5) да заплащат поземления данък, както и всички други облози върху дадените им земи.

Инвалидите от войните и тези от народоосвободителната войска със загубена работоспособност над 50% се освобождават от задължението за пряко стопанисване на дадените им земи и да живеят в населеното място, където са оземлени. От тези задължения обаче не се освобождават членовете на семействата им и наследниците им.

Чл. 42. Оземлените в продължение на 20 години от датата на протокола на общинската комисия за ТПС за оземляването им имат право на владение и ползуване на земите. Макар и да са ги изплатили предсрочно, те не могат да отчуждават земите, с които са оземлени, както и собствените такива или да ги обременяват с тежести, освен пред БЗК банка.

Чл. 43. Оземлените заплащат дадените им земи по оценките, по които са причислени към фонда, като при влизане във владение на земята плащат 5% от стойността, а остатъка заплащат в 20-годишен срок с равни, годишни, безлихвени вноски.

Всички оземлени досега пострадали от войните, и тия, пострадали в борбата против фашизма: инвалиди, вдовици и сираци, както и ония, които ще бъдат оземлени, изплащат земите с 50% намаление от оценката, по която са причислени към Поземления фонд.

Оземлените, които участвуват в трудови кооперативни земеделски стопанства, заплащат дадените земи от Поземления фонд с 40% намаление от оценката, докато членуват в кооперацията. От това намаление не се ползуват оземлените по предидущата алинея.

Чл. 44. (Отм. - Изв., бр. 29 от 1952 г.).

Чл. 45. При крайно бедствено положение Поземленият съвет при Дирекцията за земята може да отсрочи най-много за една година изплащането на годишните вноски за определени насадени места.

Отсрочването на закъснели годишни вноски не се допуска.

Чл. 46. На оземлените и одворените се издават от Дирекцията за земята актове за поземлена собственост, след като изплатят напълно дадените им земи.

Когато оземленият е починал, преди да е снабден с акт за собственост, последният се издава на името на наследниците му.

Актове за собственост на оземлени стопани, чиито земи се комасират, се издават по реда на Закона за кадастър и комасация.

Чл. 47. Земите на починалите оземлени лица се наследяват от техните наследници, които поемат и всички задължения на наследодателя.

Под наследници в този случай се разбират само съпрузи и неоземлени деца. При липса на такива земята се връща на Държавния поземлен фонд и сметките се ликвидират по реда на този закон.

Със същата земя се оземляват предимно роднини на починалия оземлен, ако отговарят на условията за оземляване. Наследниците на оземлените не могат да поделят земята преди снабдяването им с акт за собственост.

Когато някой от наследниците на починалия оземлен не изплаща припадащата му се част от вноската и пряко не участвува в обработката на земята, то полагащата му се част от общия парцел се прехвърля върху останалите редовни в плащането и обработката наследници, ако подлежат на оземляване.

Ако така оземлените наследници са направили някакви вноски и не са ползували земята, последните им се връщат от ония наследници, върху които се прехвърля земята.

Чл. 48. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1953 г.) Със земи на Държавния поземлен фонд могат да се одворяват трудово-кооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и машинно-тракторните станции.

Одворяването се извършва от Комисията за трудово-поземлената собственост въз основа на протоколно решение на специална комисия, която е определила най-подходящото за стопански двор място.

Земите на Държавния поземлен фонд, необходими за стопански двор, се отстъпват на трудово-кооперативните земеделски стопанства безвъзмездно за вечно ползуване, а на държавните земеделски стопанства и машинно-тракторните станции се предоставят за управление и безвъзмездно и безсрочно ползуване.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.; отм. - Изв., бр. 90 от 1953 г.).

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.; отм. - Изв., бр. 90 от 1953 г.).

Чл. 51. Всички земи, причислени към Държавния поземлен фонд, с които още не е извършено оземляване, се дават под наем.

Чл. 52. Земите се дават под наем за една стопанска година по тарифи, изработени от Дирекцията за земята и одобрени от Министерството на земеделието и държавните имоти.

Чл. 53. Наемателя на фондови земи могат да бъдат само подлежащи на оземляване стопани. Максималният размер на наетата земя не може да надвишава определения среден тип земеделско стопанство за населеното място, включително собствените земи на наемателите.

Ако в населеното място няма подлежащи на оземляване лица, на които да се дадат под наем земите на Държавния поземлен фонд, последните могат да се дават под наем на кооперация за кооперативно стопанисване на земите или на неподлежащи на оземляване стопани и за повече от една година по решение на Поземления съвет при Дирекцията за земята.

(Нова - Изв., бр. 29 от 1952 г.) Държавните учреждения и предприятия, народните съвети, ТКЗС и обществените организации с изключение на кооперативните ферми не плащат наем за наетите от тях земи на Държавния поземлен фонд.

Чл. 54. Отдаването под наем се извършва от общинската комисия за ТПС най-късно до 1 септември всяка година.

Чл. 55. Наемателите са длъжни:

1) да заплатят наема на земята при сключване на протокол - договор за нейното наемане.

2) да използуват земята пряко с личния си труд и този на членовете на своето семейство.

Чл. 56. Целини, коренилници, търнища и други такива земи могат да се дават без наем за една стопанска година на подлежащи на оземляване, желаещи да ги почистят и разработят. Тези земи се дават под наем на същите стопани и за следващите стопански години до извършване на оземляване с тях.

Чл. 57. Членовете на общинската комисия за ТПС носят финансова отговорност за неотдадените под наем фондови земи.

Чл. 58. Общинските бирници събират предварително наемите на отдадените под наем ежегодно свободни фондови земи и ги отчитат най-късно 1 месец след датата на събирането им.

Сумите от наеми на фондови земи и от вноски за изплащане присвоени земи се събират от общинските бирници по специален образец квитанционни книги, заверени от Дирекцията за земята.

Чл. 59. Контролът по правилното и навременно събиране и отчитане постъпленията на Държавния поземлен фонд се извършва от органите на Дирекцията за земята, които по искане на службата се обличат с права на финансови инспектори.

Чл. 60. Несъбраните суми и неиздълженията се констатират с ревизионни актове, съставени по реда и начина, указани в Закона за финансовата инспекция.

Чл. 61. Финансовите ревизии се извършват от органи при Дирекцията за земята само когато има издадена за целта писмена заповед от министъра на земеделието и държавните имоти или упълномощено от него лице.

Чл. 62. Общини и манастири, които притежават горски и високопланински пасища в размер, по-голям от необходимия за нуждите на добитъка им, не могат да отдават под наем пашата, освен на други нуждаещи се от пасища общини и кооперации.

Общинската комисия по ТПС заедно с околийския лесничей и околийския управител определят на кои общини и кооперации да се отдаде пашата и в какъв размер съобразно нуждите им.

Общините и кооперациите, които използуват такива пасища, заплащат наем на общините, собственици на пасищата, по тарифите на Дирекцията за земята, определени съгласно чл. 52 от настоящия закон.

Чл. 78. Преселването бива доброволно и принудително.

Доброволното преселване става по искане на преселниците, а принудителното преселване се предприема по искане на:

1. Дирекцията за земята - за жителите на слабопроизводителните и гъсто населени области на страната.

2. Дирекцията на горите - за преселването на жители от поройните райони (охранителни и строго охранителни периметри).

3. Други служби - когато при извършване на техните мероприятия се налага преселване на жители.

Чл. 79. Жителите на населеното място, които искат доброволно да се преселят, подават молби до кмета на общината, който с мотивирано мнение ги препраща до Дирекцията за земята.

Дирекцията за земята проучва наложителността на исканото преселване и съобразно възможностите заселва преселниците върху земи на Държавния поземлен фонд срещу собствените им такива.

Чл. 80. (Доп. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Исканията за принудително преселване се отправят до Дирекцията за земята, която в срок най-късно три месеца след постъпване на искането проучва възможностите за преселването и мястото, където ще се заселят преселниците.

Съобразно резултата от проучването Поземленият съвет при Дирекцията за земята решава по принцип за извършването на преселването, като в решението посочва броя на преселниците и населеното място за настаняването им.

Решенията на съвета се представят на министъра на земеделието и държавните имоти за внасяне в Министерския съвет за утвърждаване, след което принудителното преселване се извършва.

Чл. 81. За избягване на пълното обезлюдяване на поройните (охранителни и строго охранителни) райони, допуска се да останат някои жители в старото си местожителство при условие да пригодят стопанствата си и стопанската си дейност съобразно изработения план от местната агрономическа и горска власт, одобрен от министъра на земеделието и държавните имоти, за да се отстрани възможността да се измива почвата или унищожават залесителните и укрепителни работи.

Чл. 82. Стопаните, които остават в населеното място съгласно предходния член, са длъжни в срок, определен от горската власт, да подадат писмени декларации за изпълнение на задълженията, свързани с оставането им.

Онези стопани, които не подадат такива декларации или не изпълняват своите задължения, освен наказанията за извършените нарушения по специалните закони подлежат на принудително преселване.

Чл. 83. Имотите на принудително преселени стопани, оставени в охранителен и строго охранителен горски периметър, годни за земеделско стопанисване, могат да се заменяват с имотите на останали в населеното място лица. Замяната се извършва от общинската комисия за ТПС с участието на местния държавен лесничей с цел да се групират земите на стопанина и да му се дадат годни за стопанисване земи.

Чл. 84. По реда на този закон се заселват и оземляват и бежанци, ако за това има министерско постановление.

Чл. 85. Лицата, които подлежат на доброволно или принудително преселване, са длъжни в определен от службата по преселването срок да представят в общината подробен опис на собствените си покрити и непокрити недвижими имоти.

Ако някой от доброволните изселници не представи в срок искания опис, счита се, че се отказва от преселването.

Ако някой от подлежащите на принудително преселване не представи в срок опис на недвижимите си имоти, общината го съставя служебно.

Чл. 86. Общинската комисия за ТПС проверява представените описи и от тях изключва:

а) заграбените общински и държавни земи, които не са изплатени по реда на този закон;

б) всички имоти, които не са записани в поземлените книги на общината по партидата на преселника и последният не може да удостовери, че той е техен собственик или че ги владее законно повече от 20 години заедно с праводателите си.

Незаписани в поземлените книги на общината и с недоказана собственост имоти се считат за безстопанствени и се обявяват за държавни.

Общинската комисия за ТПС отбелязва в описите и имотите, с които преселникът е оземлен от Държавния поземлен фонд.

При спор за пространството на описаните имоти допуска се измерването им за сметка на страната, която го оспорва.

Чл. 87. Направените поправки в описите се съобщават срещу подпис на преселниците. Описите се оставят в общинското управление за преглед от всички заинтересувани стопани. За обявяването на описите за преглед се разгласява в населеното място и във всички съседни населени места.

Недоволните от решението на общинската комисия за ТПС относно нанесените поправки в описите, както и третите лица, които предявяват права върху подлежащите на ликвидиране по описите имоти, могат в месечен срок от обявяването на описите да представят исканията си пред Поземления съвет чрез общинската комисия за ТПС, като представят и доказателствата си.

Лицата, които не са предявили в срок исканията си, могат да търсят правата си само от преселника, на чието име имотът е бил ликвидиран.

Чл. 88. Описите и постъпилите в срок жалби срещу тях се изпращат в Дирекцията за земята. След проверка на самото място по изнесените в жалбите факти, ако такава се налага, от органите на Дирекцията за земята, описите, възраженията и анкетните протоколи се разглеждат от Поземления съвет, който одобрява окончателно описите на имотите на преселниците.

Чл. 89. Всички недвижими имоти на преселниците подлежат на заменяване. Неподелените (наследствени и съсобствени) недвижими имоти се заменяват цялостно в новото местожителство.

Чл. 90. По желание на преселниците и със съгласие на Поземления съвет някои имоти на преселниците могат да се оставят да бъдат ликвидирани от него.

Недвижимите покрити имоти на доброволните преселници се оставят да бъдат ликвидирани лично от тях.

Чл. 91. Непокритите недвижими имоти на преселниците се категоризират и привеждат към единица площ от първа категория.

Дворните места на лицата, които се преселват принудително, се заменяват декар за декар двор в новото заселище до размера, определен в този закон.

(Доп. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Когато преселникът притежава дворно място, по-голямо от размера, определен в настоящия закон, и има задомени деца, които живеят в същото населено място, но не притежават собствени дворове, на преселника се запазват в новото местожителство дворни места и за оженените му синове до размера на дворното място, оставено в старото местожителство.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Когато размерът на оставения двор е по-голям от половината на определените дворни места в новото заселище, на задомените деца се дава двор в пълен размер. Когато този размер е по-малък от половината на определеното дворно място, не се дава такова.

Разликата между оставеното дворно място и даденото такова се привежда към единица площ от първа категория и уравнява с работна земя.

Категоризирането на недвижимите непокрити имоти и дворни места се извършва от общинската комисия за ТПС и агроном-бонитатора.

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 176 от 1950 г., попр., бр. 191 от 1950 г.) Жилищните и стопанските сгради на преселените лица се заменяват със сгради в населеното място, където са заселени, а ако това не може да стане, те се оценяват съгласно Постановление № 37 на Министерския съвет от 8 август 1949 г., издадено въз основа на чл. 31, ал. 3 от Закона за държавните имоти (ДВ, бр. 191 от 19 август 1949 г.).

Оценката се извършва от общинската комисия за ТПС с участието на представител на местната техническа власт.

Чл. 93. Трайните насаждения или подобрения върху имотите на преселниците се оценяват от общинската комисия за ТПС и агроном-бонитатор и се заплащат на преселника.

Чл. 94. Решенията на общинската комисия за ТПС по категоризиране на земите, оценките на жилищните и стопанските сгради и оценките на трайните насаждения и подобрения се съобщават срещу подпис на заинтересуваните, които могат да ги обжалват в 14-дневен срок от съобщението им пред Поземления съвет при Дирекцията за земята.

Чл. 95. В замяна на собствените им недвижими непокрити имоти преселниците получават в новото заселище равностойни земи от Държавния поземлен фонд.

Чл. 96. Земите, предназначени за заменяване имотите на преселниците, се категоризират преди разпределението им.

Категоризирането се извършва от общинската комисия за ТПС в новото заселище и по възможност агроном-бонитаторът, който е участвувал в категоризиране на земите в старото заселище. Заедно с това комисията определя и на един декар от първа категория в старото заселище по колко от всяка категория земя се дава в новото заселище.

Решенията на комисията по категоризирането и определяне съотношението на заменените земи се съобщава срещу подпис на преселниците, които могат да го обжалват пред Поземления съвет при Дирекцията за земята в 14-дневен срок от съобщението.

Чл. 97. Съгласно категоризирането на земите в старото и новото им заселище общинската комисия за ТПС определя количеството, мястото и границите на земите, които всеки отделен преселник получава в замяна на собствените му имоти в старото заселище.

За разпределението на земите общинската комисия за ТПС съставя протокол, а за измерените земи, подлежащи на разпределение, се съставя план, по който се нанася парцелацията съгласно направеното разпределение от комисията.

Протоколът заедно с плана се обявява на преселниците срещу подпис и те могат да го обжалват пред Поземления съвет при Дирекцията за земята в 14-дневен срок от съобщението.

Чл. 98. Въз основа на одобрения протокол от съвета за разпределяне имотите преселниците се въвеждат във владение на имотите.

Чл. 99. Оставените от преселниците недвижими имоти, намиращи се извън границите на охранителните и строгоохранителните периметри, служат за заменяване с имотите в охранителните и строгоохранителните периметри на лица, които не се изселват или се причисляват към Държавния поземлен фонд.

Ликвидираните по този закон недвижими имоти на преселниците, намиращи се в охранителните и строгоохранителните периметри, остават собственост на държавата и се предават на Дирекцията за горите по описите, по които са ликвидирани, или се заменяват със земите, намиращи се в същите параметри, собственост на лицата, които не се изселват. Получените в замяна имоти се предават също на Дирекцията за горите като държавни имоти.

Чл. 100. Преселниците или местните стопани, заменили земите съгласно този закон или получили сгради, се снабдяват с актове за собственост от съответния нотариус въз основа на удостоверение, издадено от Дирекцията за земята.

Чл. 101. Всички тежести върху недвижимите имоти на преселниците преминават по право върху дадените им имоти в момента на издаване на нотариален акт за тях. За тази цел службата по преселването съобщава на нотариуса за съществуващите тежести върху имотите на преселниците в старите заселища.

Всички сервитутни права върху земите на преселниците, намиращи се в охранителни и строгоохранителни периметри, се унищожават.

Чл. 102. Преселниците, които срещу собствени земи получават в новото заселище земи под средния тип земеделско стопанство, ако подлежат на оземляване, се дооземляват по реда на този закон. Преселниците, които не са имали имоти в старото заселище, също се оземляват, ако подлежат на оземляване. Преселниците се оземляват и дооземляват, макар още да не са записани за жители на населеното място.

Чл. 103. Дирекцията за горите се задължава да изключи от обекта на горското стопанство подходящи за оземляване части от държавните и общинските гори за разроботване, които да послужат за заменяване имотите на преселниците от поройните периметри и за оземляването им.

Изключените от обекта на горското стопанство общински гори, както и причислените към Държавния поземлен фонд общински мери се заплащат на общините съгласно постановленията на този закон, макар да са дадени за заменяване имоти на преселниците.

Чл. 104. (Доп. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Когато Поземленият фонд не разполага със земи за заменяване имоти на преселниците и оземляването им, Дирекцията за земята може да закупи земи от частни или юридически лица, както и да отчужди подходящи общински земи или дворни места в неземеделските градове.

Чл. 105. Земите, с които са били оземлени преселниците в старото заселище, се заменяват с новото заселище, като поетото задължение към Държавния поземлен фонд остава срещу получените в новото заселище земи.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Когато общинската комисия за ТПС не изпълни своевременно възложената й работа по принудителните изселвания или по оземляването, работата може да се извърши от служебно лице на Дирекцията за земята вместо комисията в срок най-късно 3 месеца от деня, на който му е възложена работата.

Чл. 106. Необходимите средства за преселванията се предвиждат всяка година по бюджета на Дирекцията за земята.

Тези средства служат:

а) за изплащане на отчуждените покрити недвижими имоти на лицата, които се преселват принудително;

б) за заплащане разходите по превозването на преселниците, които се преселват принудително, както и на доброволно преселващите се бедни стопани покъщнината им, живия и мъртвия инвентар, материали и др.;

в) за даване безвъзмездна парична помощ на бедните преселнически семейства, за обзавеждането им в новите заселища и

г) за закупуване на частни имоти, необходими за заменяването на имотите на преселниците и оземляването им.

Чл. 107. Определяне размера на помощите, които се дават на бедните преселнически семейства, става с протокол на общинската комисия за ТПС в старото селище, одобрен от Поземления съвет при Дирекцията за земята.

Дадените помощи на преселниците не подлежат на никакви запори.

Чл. 108. Преселниците, които се преселват принудително, както и доброволно преселващите се бедни стопани, семействата им, покъщнината им, живият и мъртвият инвентар, строителните материали и други се превозват от старото до новото селище със средствата, предвидени по бюджета на Дирекцията за земята за преселването.

Чл. 109. Министерството на земеделието и държавните имоти отпуска безплатно за преселниците нужния дървен строителен материал от държавните гори за постройка на жилищни и стопански сгради.

Такива материали се отпускат от общинските гори срещу заплащане по тарифни цени от средствата, предвидени по бюджета на Дирекцията за земята по преселването.

Производствените разноски за отпуснатите материали от държавните и общинските гори, както и превозът до новото заселище се заплащат също от средствата, предвидени за преселването по бюджета на Дирекцията за земята, когато строежът на сградите за преселниците се извършва от държавата за заменяване на сградите им от старото им заселище.

Чл. 110. Преселниците се освобождават от поземлен данък и данък за сгради в продължение на 5 години от настаняването им в новото заселище за всички имоти, които са получили.

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Първоначалната вноска от 5%, която следва да внесат оземлените преселници, се изплаща най-късно 2 години след въвеждането във владение на оземлените в дадените им земи.

Чл. 112. Започнатите работи по преселването до влизането в сила на този закон се довършват съгласно последния.

Чл. 121. Забранява се принудителната продажба за дългове на земи до средния тип на трудово-частно земеделско стопанство (чл. 36 от този закон), освен когато се касае за удовлетворение ипотечно задължение и задълженията към БЗК банка и кредитираните от нея кооперации.

Чл. 122. При оземляване за специални цели земята се отнема от общинската комисия за ТПС след утвърждаване на това решение от Поземления съвет при Дирекцията за земята, ако в определения срок не е отпочнало осъществяването на почина за целта.

Чл. 123. По реда, посочен в предшествуващия член, се отземляват лицата, които не изпълняват нарежданията на законоустановените органи и служби за комплексни засаждения, за защитни залесителни пояси и други подобни.

З а б е л е ж к а. След влизането в сила на настоящия закон в Добришка, Балчишка, Генералтошевска, Тервелска, Силистренска, Тутраканска и Дуловска околия се провежда по план съвместно от Дирекциите за земята, на земеделието и на горите засаждения на защитни залесителни пояси.

Чл. 124. Всички книжа, актове, протоколи, скици и др. по отчуждаване, закупуване и разпределение на поземлената собственост, оземляване, одворяване, преселване и закръгляване на мерите, така също и книжата за внасяне на суми в БЗК банка за сметка на Държавния поземлен фонд се освобождават от такси, налози, мита, берии и гербов налог.

Чл. 125. Окончателно завършените действия на органите по приложението на законите за трудова поземлена собственост, за трудови земеделски стопанства и за трудови земеделски стопанства и комасация подлежат на ревизия, ако заинтересуваните поискат такава в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон.

Това не се отнася за мерите, които по силата на този закон подлежат на презакръгляване.

Незавършените окончателно действия по същите закони се завършват, съгласно постановленията на този закон.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Оземлените лица, чието оземляване не е утвърдено до влизането в сила на Закона за ТПС, макар впоследствие и оформено от общинските комисии за ТПС, изплащат дадените им земи направо към Държавния поземлен фонд.

Чл. 126. Оземлените досега специалисти и учители запазват дадените им земи, ако са организирали образцови земеделски стопанства или са направили трайни насаждения или са влезли в трудова земеделска кооперация.

Чл. 127. Оземлените по силата на Закона за ТЗС и Закона за ТЗС и комасация, които са във владение на дадените им земи, но не са редовни с изплащането на вноските си, могат да запазят земите, ако всяка година плащат най-малко по две вноски до погасяване на всичките си закъснели вноски, които трябва да издължат напълно в предвидения 20-годишен срок, в противен случай се отземляват.

Чл. 128. Събраните досега суми за наеми или лихви от оземлените стопани се признават за внесени срещу стойността на дадената земя, ако оземлените са във владение на земята и не са оземлени до влизането в сила на този закон. Това се отнася и до оземлените, чието оземляване не е одобрено досега.

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Лицата, оземлени по предшествуващите закони с манастирски и общински земи, макар оземляването да не е било одобрено, запазват дадените земи, ако при влизане на този закон в сила са във владение на същите. Земите се заплащат по реда на този закон.

Земите, дворните места и сградите на частни собственици, които неправилно са причислени към Държавния поземлен фонд, се връщат на собствениците им, ако последните докажат по съдебен ред или с безспорни документи правото си на собственост върху тези имоти стига те да не са раздадени за оземляване или одворяване.

В случай, че земите, дворовете или сградите на частните собственици са раздадени за оземляване или одворяване по решение на местната комисия за ТПС, те могат да бъдат върнати на собствениците, заменени с други равноценни земи или сгради на Държавния поземлен фонд или заплатени по пазарната им стойност в момента на отнемането.

Постановленията на втората и третата алинея от този член се прилагат във всички минали и бъдещи отчуждения на земи, дворни места или сгради.

Чл. 130. Причислените към Държавния поземлен фонд парчета земя до 3 дка, ако няма подлежащи на оземляване съседи, на които да се дадат по решение на общинската комисия за ТПС, могат да се дадат и на съседи, притежаващи по-малко земя, макар неподлежащи на оземляване. В последния случай земята се оценява по действителната стойност и се заплаща от лицето, на което е дадена, в срок от 3 месеца от деня на съобщението, че му се дава земята.

Онези имоти на Държавния поземлен фонд, независимо от тяхното пространство, които не са подходящи за целите на фонда, могат да се дават от Поземления съвет при Дирекцията за земята на общини, училища и кооперации по цени и условия на плащане, определени от съвета.

Чл. 131. (Доп. - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Държавният поземлен фонд може да замени част от земите си с общински или земи на частни стопани, отговарящи или не на условията за оземляване, когато с тази замяна ще се постигне подобрение в земеделското производство или свързаните с него отрасли или мероприятия.

Замяната се извършва от общинската комисия за ТПС и се одобрява от Поземления съвет при Дирекцията за земята.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) От земите на Държавния поземлен фонд в населените места в Южна Добруджа се отделят необходимите площи за връщане на отчуждените земи от румънската власт на правоимащите стопани съгласно чл. 9, 18 и 23 от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) На собствениците, на които е влязло в законна сила решение по чл. 9 и 18 от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа е присъдено връщането на отчуждените от румънската власт земи, Държавния поземлен фонд предава работна земя на земеделски стопани до 100 дка, а на неземеделски стопани до 50 дка, включително и притежаваната от тях земя.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) На собственици, на които е влязло в законна сила решение по чл. 23 от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа, е присъдено връщането или обезщетяването отчуждената от румънската власт една трета от земята им, Държавният поземлен фонд предава само на земеделските стопани до 50 дка, включително и притежаваната от тях земя.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) За присъдената в повече площ, която не се дава в натура съгласно предшествуващите алинеи, собствениците се обезщетяват с по 5000 лева на декар. Това обезщетение се заплаща от Държавния поземлен фонд по реда на чл. 17 от Закона за ТПС, без да се правят предвидените в него намаления.

Чл. 132. Кооперациите, които са във владение на резервирани им по законите за ТЗС и за ТЗС и комасация земи, се считат оземлени със същите от годината, от която им са резервирани.

Чл. 133. Опрощаванията, които се правят на общините по Закона за финансовото облекчение и заздравяване на общините, не се отнасят до вземанията на фонда за трудова поземлена собственост.

(Нова - ДВ, бр. 291 от 1947 г.) Тригодишният давностен срок за изплащане полагаемата се част на общините от изплатените вноски от оземлените започва да тече след изтичане на 20-годишния срок за изплащане на земята.

Чл. 134. Сключените договори за наеми на частни и обществени земи, отчуждени по силата на този закон, се считат по право за нищожни от момента на влизането в сила на закона.

Чл. 135. Реколтата от земи, засети преди причисляването им към Държавния поземлен фонд, се прибира от собствениците или наемателите на тези земи.

Чл. 136. Собствениците, които притежават обработваеми земи над 30 дка, са длъжни да декларират същите в определен срок пред общинската комисия за ТПС, в населените места, където се намират имотите.

Чл. 137. С влизането на този закон в сила собствениците, които притежават над 30 дка обработваеми земи, не могат да ги прехвърлят, докато не им бъде определен размерът на обработваемата земя съобразно този закон.

Забраната за отчуждаване не се отнася до държавните, държавно-автономните учреждения, банка "Български кредит" и кооперативните сдружения, които са закупили условно земите на неизправни към тях длъжници и които подлежат на връщане след изплащане на задълженията от последните.

Чл. 138. За приложението на този закон се изработва правилник, който се одобрява от министъра на земеделието и държавните имоти.

Чл. 139. Настоящият закон отменя Закона за трудовите земеделски стопанства от 14 юни 1941 година и измененията и допълненията му от 8 юли 1942 година, Закона за вътрешното преселване и заселване от 20 юни 1941 година и чл. 19 от Закона за възстановяването на гр. Видин и пр., както и всички други закони, които му противоречат.

Настоящият указ да се облече с държавния печат, да се обнародва в "Държавен вестник" и да се тури в действие.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на земеделието и държавните имоти.