Държавен вестник, брой 16 от 23.II

Чл. 1. Имотите, с които са одворени и оземлени преселниците от Северна Добруджа, съгласно наредбите за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа и за снабдяване на преселниците от Северна Добруджа със жилищни и стопански сгради, стават тяхна собственост, макар и да не са принадлежали на държавата.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) В този случай на бившите собственици на такива имоти по решение на местната комисия за трудовата поземлена собственост се дават в замяна други равноценни имоти или имотите им се заплащат по пазарната стойност към датата на решението на комисията.

Чл. 2. Неизвършените одворявания и оземлявания на преселници от Северна Добруджа се уреждат, съгласно с посочените в предходния член наредби, ако този закон не разпорежда друго. Съгласно с тия наредби се уреждат и необходимите поправки на извършените одворявания и оземлявания, които се налагат, поради неправилно прилагане на наредбите или по желание на преселниците.

Чл. 3. Оставените в Северна Добруджа от преселниците пасбища, блата, кариери и варници, се заплащат по оценките, които са вписани в описите им, съставени съгласно Крайовския договор.

Чл. 4. Оставените в Северна Добруджа от преселниците мелници и тепавици се заменяват, ако държавата разполага с такива в Южна Добруджа.

Замяната става, след като мелниците и тепавиците, с които държавата разполага в Южна Добруджа, бъдат оценени от комисия, в която участват по един представител на Министерствата на: финансите, на земеделието и държавните имоти и на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Комисията изслушва заключението на вещи лица, назначени от нея.

Замяната се извършва от комисията по искане на преселника и при следните условия:

а) разликата между стойността на мелницата или тепавицата на преселника и тия на държавата да не е по-голяма от една трета, освен ако преселникът заплати тази разлика веднага. Когато разликата в полза на държавата е по-малка от една трета, преселникът е длъжен да я изплати до края на 1943 година; ако разликата е в полза на преселника, тя му се заплаща от държавата веднага в брой;

б) когато за една държавна мелница или тепавица има повече от едно искане за замяна, предпочита се преселника, мелниците или тепавиците на когото са по оценка най-близки до оценката, определена съгласно ал. II;

в) ако мелницата или тепавицата, дадена в замяна, е била отдадена преди това под наем, преселникът е длъжен да спази наемния договор, като встъпва в правата на държавата по отношение на събиране на наема от датата на окончателната замяна;

г) замяната е окончателна след одобряването й от Министъра на земеделието и държавните имоти.

Ако мелниците и тепавиците на преселниците не могат да бъдат заменени по горния ред, те се заплащат по оценките им вписани в описите.

До одобряването на замяната или до изплащане на дължимите им суми, преселниците получават 5% годишна лихва, считано от 1 ноември 1941 година.

Чл. 5. Преселници, които са оставили в Северна Добруджа облагородени и в добро състояние лозя и то в местности, определени от специалния румънски закон за засаждане с такива лозя, получават за всеки декар лозе декар облагородено лозе, или пет декара работна земя.

Ако такива преселници са получили вече в замяна на облагородените си лозя равно пространство такива лозя в Южна Добруджа, или определеното в наредбата за окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа пространство работна земя - първите остават с получените лозя, а на вторите дадената работна земя се допълва до размера, определен в ал. I. Ако в землището на селището, където окончателно е настанен преселникът, няма свободна държавна земя, земята, която му се дава допълнително, може да му се даде и в землището на близко населено място.

Преселниците, които искат да се ползват от горните разпореждания, трябва да подадат по реда на правилника за прилагането на закона молба до нарочната служба, в която изрично и лично да декларират, че са оставили в Северна Добруджа облагородени лозя в местности, определени за лозарство, и то в добро състояние.

Чл. 6. Ако в различните екземпляри на съставената от смесената българо-румънска подкомисия опис съществува разлика в оценката на един покрит имот меродавна е оценката на оня от тях, който се намира в Комисарството за Добруджа.

Когато българската или румънската делегации са поставили различни оценки, меродавна е оценката на българската делегация.

Ако липсва в описа оценка, комисията по наредбата за снабдяване на преселниците от Северна Добруджа с жилищни и стопански сгради оценява имота, като си служи с данните по описа и като се съобразява с оценките на подобни имоти по описите на други преселници от същото населено място.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Министерството на земеделието и горите съставя описи или допълня съставените такива за ония имоти, които преселниците от Северна Добруджа са притежавали, а не са били вписани в описи.

Описите се съставят или допълнят по молба на заинтересувания собственик, подадени до Министерството на земеделието и горите в 3-месечен срок от влизането на този закон в сила. В молбата се описват подробно имотите, като се представят и документите за собственост. При липса на документи молителите дават писмена клетвена декларация за верността на данните и че имотите не са отчуждени от тях.

По подадените молби се прави проверка на самото място и въз основа на резултата от нея, поземленият съвет при Дирекцията за земята решава за кои имоти на преселниците да бъдат издадени нови описи или да бъдат допълнени съставените по-рано такива.

Чл. 8. Снабдяването на преселниците с нотариални актове за собственост на дадените им имоти става, въз основа на протокола на съответната комисия по наредбите, за които се говори в чл. 1, и удостоверения от Българската земеделска и кооперативна банка за дължимите на държавата и Българската земеделска и кооперативна банка суми. Освен това, преселникът трябва да декларира писмено и лично пред нотариуса, че той е притежавал в Северна Добруджа толкова пространство земя, за колкото иска да му се издаде нотариален акт, както и такива постройки, каквито фигурират в описа му, ако иска нотариален акт и за постройки.

За обезпечаване дължимата на държавата сума се вписва служебно законна ипотека върху имотите по нотариалния акт. Вписва се служебно законна ипотека и за обезпечение дължимата на Българската земеделска и кооперативна банка сума по закона за отпускане заеми за строеж на жилищни сгради на преселниците от Северна Добруджа. Тази ипотека замества предвидената в същия закон гаранция на държавата.

Комисарството за Добруджа отпечатва нужното количество бланки за молби, декларации и нотариални актове, които изпраща в нотариатите за безплатно раздаване на одворените и оземлени преселници. Само тези бланки могат да служат при снабдяването с нотариален акт.

Чл. 9. Връщат се в собственост на бившите им собственици секвестираните (ако секвестърът не е вдигнат до 14 септември 1940 година), експроприираните и отнетите по каквато и да било друга причина от румънската държава недвижими имоти.

Чл. 10. Не се връща пространството, което е било отнето като разлика между действително владяното и притежаваното на законно основание.

Не подлежат на връщане и:

а) имотите, които са били отнети от частни лица, като отстъпени на срочно (договорно) изплащане от Българската земеделска и кооперативна банка;

б) продадените на публична продан имоти, съгласно чл. 4, във връзка с чл. 120, от румънския закон за организацията на Нова Добруджа от 1914 г., съответно чл. 101 от закона от 1921 г.

Чл. 11. Доказването на правата върху секвестирания, експроприирания или отнетия по каквато и да било друга причина имот става, чрез предявяване против държавното съкровище на ревандикационен или установителен иск, в зависимост от това дали имота се владее от държавата или от одворени или оземлени преселници, или пък от оземлени безимотни и малоимотни.

Чл. 12. Лицата, на които са върнати вече имотите, съгласно наредбата за връщане отнетите (конфискувани или секвестирани) от румънската държава земи в Южна Добруджа, принадлежащи на българи, български поданици, могат да се снабдят с нотариални актове за собственост, като представят преписи от определението за връщане на имотите и от протокола за предаването им във владение.

Държавата може да оспори правата на тези лица, ако те нямат право да искат връщането на имотите, съгласно с разпоредбите на този закон.

Чл. 13. По делата по чл. 11 държавното съкровище може да направи възражение за стойността на съществуващите в имота подобрения.

Държавата не дължи никакви обезщетения за нанесени през време на румънската власт повреди върху имота.

Забележка: Ако имотът е от ония, за които се говори в ал. I на предходния член, подобренията се оценяват от комисия в състав: председател - околийския съдия, и членове - околийския данъчен началник и околийския агроном, ако се касае за подобрения от земеделски характер, а околийския инженер, когато се отнася до постройки.

Оценката се извършва по искане на държавния адвокат и се отнася към датата на регистриране на молбата за връщане на имота.

Протоколът на комисията може да се обжалва пред областния съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвен. Съдът разглежда молбата в съдебно заседание по общия ред, а определението му не може да се обжалва.

Чл. 14. По иска по чл. 11 ищецът трябва да докаже, че е бил собственик на имота и че последният е бил секвестиран, експроприиран или отнет по каквато и да било друга причина от румънската държава.

Чл. 15. Правото на собственост се установява, освен с предвидените в законите на Царството доказателствени средства, още и с такива, предвидени в румънските закони, за времето, през което Южна Добруджа е била под румънска власт.

Правото на собственост може да се установи и с документи, издадени от съответните румънски власти, от които документи се вижда, че ищецът е бил признат за собственик на имота.

Чл. 16. Фактът на секвестирането, експроприирането или отнемането по каквато и да било друга причина на имота може да се установява с всякакви писмени доказателства, изходящи от румънските власти, а така също и със свидетелски показания.

Във всички случаи съдът предлага на ищеца съдебна клетва за определяне размера на отнетия имот.

Чл. 17. Сегашното владение на държавата и на одворени и оземлени преселници от Северна Добруджа и оземлени безимотни и малоимотни върху имота или върху получените при комасацията съответни парцели вместо него, може да се установи с удостоверение от общинското управление или от службата по държавните имоти, или със свидетелски показания.

Смятат се във владение на държавата и имотите, които са запазени за лицата, заявили права върху тях пред Комисарството за Добруджа, поради което им са отдадени под наем.

Забележка. Наемателите на такива запазени имоти дължат на държавата следуемия се, а не уговорения (намален), наем за всичкото време, през което са използували имота, ако не предявят иск за последния, или ако предявения иск бъде отхвърлен.

Чл. 18. Връща се в собственост пространство, в размер на две трети от отнетите имоти, а за останалата една трета лицето се обезщетява, съгласно този закон.

Ако отнемането на имота е станало след изземването на третината, връща се цялото отнето пространство.

Чл. 19. Лицата, които са получили обезщетение от румънската държава срещу стойността на отнетите им имоти, са длъжни да го предадат на държавата, ако последните им се върнат.

Ако обезщетението е платено в ценни книжа, то се пресмята по означената им стойност и по курса по чл. 62.

В исковата молба ищецът трябва лично да декларира размера на полученото за имота обезщетение.

Лицата, за които се говори в чл. 12, са длъжни да подадат същите декларации в двумесечен срок от влизането на този закон в сила. Тези декларации се подават до съответния областен съд и се прилагат към образуваните по връщане на имотите преписки. Неподаването на декларациите има за последица отнемането на имота по административен ред.

В случаите на отнети имоти по чл. 116, във връзка с чл. 115, от румънския закон за организацията на Нова Добруджа, купувачът дължи на продавача сумата, която е получил от него като цена на отнетия имот.

Чл. 20. Съдът постановява да се извърши компенсация на дължимите от държавата и на държавата суми и обезщетения, макар вземанията още да не са изискуеми.

Чл. 21. Влезлите в законна сила решения, относно връщането на имотите, се привеждат в изпълнение от нарочната служба по реда на правилника за прилагането на този закон.

Ако решението на съда е постановено по повод на предявен установителен иск, службата по привеждане в изпълнение на решенията предава в собственост имоти от същия вид, които се намират във владение на държавата, и в землището, където ищецът има местожителството си. При липса на такива имоти в това землище, предават се имоти в землището на най-близкото населено място.

Чл. 22. За всяко предаване на имоти се съставя протокол, въз основа на който се издава нотариален акт за собственост на предадения имот, като върху последния се вписва служебно законна ипотека в полза на държавния поземлен фонд за обезпечение на дължимите му суми. Тези суми трябва да бъдат внесени в Българската земеделска и кооперативна банка за сметка на държавния поземлен фонд в едногодишен срок от влизането в законна сила на решението, или определението на съда, или протоколът на комисията по забележката на чл. 13. След изтичането на този срок, сумата носи законна лихва.

Чл. 23. Собствениците на недвижими имоти, на които е била взета от румънската държава третина, съгласно закона за организацията на Нова Добруджа от 1 април 1914 година и последващите му изменения, получават от държавата обезщетение за иззетото пространство.

(Ал. 2 и 3 се зал. - ДВ, бр. 57 от 1948 г.)

Чл. 24. Обезщетението за третината е в размер на хилядо и петстотин лева на декар.

Чл. 25. Изземването на третината се доказва с писмени доказателства, изхождащи от румънските власти, и със свидетелски показания. Правото на собственост върху иззетата третина трябва да се установи по реда на чл. 15.

Във всички случаи, когато делото се разглежда в съдебно заседание, съдът предлага на ищеца съдебна клетва за определяне размера на третината.

Чл. 26. По предявения иск за обезщетяване съдът се произнася в разпоредително заседание, ако счете, че представените писмени доказателства са достатъчни за уважаването му. В противен случай делото се разглежда в съдебно заседание.

Въззивната инстанция разглежда делата във всички случаи в съдебно заседание.

По делата по тази глава се извършва размяна на книжа и пред околийския съд.

Чл. 27. Сключените през време на румънската власт в Южна Добруджа договори за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти запазват действието си, щом по форма отговарят на изискванията на румънските закони.

Сключените през същото време писмени договори за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, по които договори приобретатели са лица от български произход, са действителни, макар и да са били извършени без надлежно разрешение от румънската власт, ако купувачът е влязъл във владение на имота. За да имат сила тия договори и спрямо трети лица, те трябва да бъдат вписани в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Ако в този срок впишат договори за прехвърляне правото на собственост върху един и същ имот повече лица, които черпят права от един и същ праводател, предпочитание има оня, който е бил във владение на имота на 14 септември 1940 година. Липсата на нотариална заверка не е пречка за вписването.

При вписването се събират, освен таксите за самото вписване, още и такси, герб, мита, берии и общински налог за прехвърляне правото на собственост, ако не са били платени, съобразно с румънските закони.

Чл. 28. Може да се предяви иск за унищожаване на извършените актове приживе и по случай на смърт при случаите на чл. чл. 24 и 205 от закона за задълженията и договорите, както и за установяване на симулация.

Продажбите на недвижими имоти, извършени през време на румънската власт в Южна Добруджа, могат да бъдат унищожени с иск при условията на чл. 308 от закона за задълженията и договорите, ако продавачи са били непълнолетни лица; в полза на пълнолетни продавачи при същите условия се допуска само иск за доплащане до действителната цена на имота във време на продажбата.

Иск за собственост не се допуска против трето лице, което е придобило добросъвестно имота до 14 септември 1940 година; в този случай бившият собственик на имота може да търси от лицето, с което е договарял, само сумата, с която то се е обогатило.

Чл. 29. За установяване на симулация се допускат и свидетелски показания, без ограниченията по чл. 170 п. 1 от закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 30. Иск по чл. 28 не може да бъде предявен, ако имотът е преминал в собственост на държавата по силата на Крайовския договор, освен при симулация и то ако ищецът е бил във владение на имота непрекъснато в продължение на пет години и при достоверна дата на договора за явната сделка.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1943 г.) Държавата изкупува от сегашните им собственици недвижимите имоти по покупко-продажби, по които продавачи са румънски поданици от небългарски произход, ако договорът за покупко-продажбата е бил заверен през периода от 15 юни до 14 септември 1940 г., или пък е бил сключен през същото време.

Изкупуването не се допуска:

а) ако купувачът е придобил общо до 200 декара непокрити имоти;

б) ако купувачът е придобил толкова пространство непокрити имоти, колкото румънската държава е отнела от него или от възходящите му; в този случай имат съответното приложение чл. 9 и 10;

в) ако купувачът към 20 юли 1942 г. се е занимавал непосредствено със земеделие;

г) ако купувачът или съпругата му, или непълнолетните му деца са придобили два покрити имота общо;

д) ако покупко-продажбата е сключена между роднини по права или съребрена линия, или по сватовство - до трета степен включително.

Придобитите в повече от определените в точки "а", "б", и "г" имоти се изкупуват, като в случая купувачите имат право да избират имота, който не подлежи на изкупуване.

Чл. 32. Изкупуването се извършва в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон с протокол от органите по закона за трудови земеделски стопанства за сметка на държавния поземлен фонд - за непокритите имоти, и от службата по държавните имоти - за покритите, срещу заплащане вписаната в договора за покупко-продажбата покупна стойност и платените на румънската държава и община такси.

Чл. 33. Ако върху изкупувания имот тежи ипотека или възбрана, сумата се внася в Българската земеделска и кооперативна банка по специална сметка и може да бъде изтеглена по общо съгласие на длъжника и кредитора или по съдебно решение. Държавата получава имота чист от всякакви тежести.

Чл. 34. Плодовете на подлежащите на изкупуване имоти, през годината, когато последното се извършва, се събират от държателя им.

Чл. 35. Сключените до 17 септември 1941 година договори за наем на имоти, подлежащи на изкупуване, запазват силата си до края на наемния срок, ако имат достоверна дата, но най-много до три години.

Чл. 36. В едногодишен срок от датата на протокола за изкупуване на имота, бившият му собственик може да предяви против държавното съкровище иск за заплащане на направените от него до 17 септември 1941 година подобрения, съществуващия към датата на изкупуването.

Предявяването на този иск не дава основание за задържане на имота.

Чл. 37. По делата по чл. 36 се заплащат на общо основание всички разноски, а решенията по същите подлежат на обжалване по указания в чл. 70 ред.

Чл. 38. Признават се за действителни извършените до 14 септември 1940 година замени на имоти, намиращи се в Румъния, с имоти в Южна Добруджа, между лица от български произход, преселници от Северна Добруджа, и лица с румънско поданство, щом тези замени са извършени в писмена форма и със спазване разпоредбите на румънския граждански закон.

Извършените след 14 септември 1940 година замени до влизането в сила на този закон се признават за действителни, ако се отнасят до покрити имоти в градовете и до имоти по чл. V от Крайовския договор. Ако впоследствие се установи, че владените от участващото в замяната лице имоти не са по чл. V от Крайовския договор, то е длъжно да заплати на държавата наем, съгласно забележката на чл. 17.

Чл. 39. Допускат се поправки на съществуващата комасация, когато в парцела на един собственик е включена негодна за обработване земя и то ако в същото землище има годна за обработване мера, или ако в същото или друго землище има свободна държавна земя.

Извършените вече поправки на комасацията се признават за действителни.

Чл. 40. Замяната трябва да бъде поискана пред нарочната служба по реда на правилника за прилагане на този закон в шестмесечен срок от влизане на закона в сила.

Службата се произнася по основателността на молбата и, ако я уважи, решава коя, равна по пространство земя, да се даде в замяна.

Протокол за замяната се утвърждава от комисаря за Добруджа или от учреждението, което ще поеме службата на комисарството след закриването му.

Чл. 41. По реда на предходния член може да се извърши замяна на частна земя с държавна, ако частната земя се намира вън от землището на населеното място, където собственикът й има местожителството си и ако в землището на последното има свободна държавна земя. Ако при оценката на заменяващите се земи има разлика в полза на държавата, тя трябва да бъде внесена веднага след утвърждаване на протокола.

Чл. 42. След утвърждаване на протокола за замяната, нарочната служба предава в собственост дадената в замяна земя, а заменената негодна земя включва или в мерата, ако от нея е отделена земя за замяната, или в държавния поземлен фонд.

Чл. 43. Нотариусът издава нотариален акт за дадената в замяна земя, след представяне заверени преписи от утвърдения протокол за замяната и от протокола за въвода във владение, както и скица на мястото и удостоверение за платената в полза на държавата разлика.

Чл. 44. Държавните и общински дворни места за застрояване, които са били дадени от румънските власти на българи или са били завзети до 14 септември 1940 г. от българи, стават собственост на владелците им. В двегодишен срок от влизане в сила на този закон те са длъжни да заплатят на държавата или на общината дължимите по договора суми, а в случая на завземане - сума, равна на първата данъчна оценка.

След изтичане на горния срок, държавата или общината могат да дирят неизплатения остатък по съдебен ред, като за присъдените суми имат първа привилегия върху мястото, заедно с постройките. В тези случаи разпоредбите на чл. 781 п. 1 от закона за гражданското съдопроизводство нямат приложение.

Чл. 45. Снабдяването с нотариален акт за собственост на имоти по предходния член става по решение на засилената общинска управа, когато мястото е било общинско. В решението трябва да бъде вписана и дължимата за имота сума. То се изпраща в препис на нотариуса. Когато мястото е било държавно, службата по държавните имоти иска снабдяването на владелеца с нотариален акт, като съобщава и дължимата от него сума.

За дължимите на държавата или общината суми се вписва служебно законна ипотека.

Чл. 46. Имотите, с които румънските власти са оземлили лица от небългарски произход, се отнемат по реда на закона за трудови земеделски стопанства.

Имотите, с които са оземлени лица от български произход, остават тяхна собственост до размер на петдесет декари, ако оземлените или наследодателите им подлежат или са подлежали на оземляване по закона за трудови земеделски стопанства.

Отнетите имоти се включват в държавния поземлен фонд, а платената сума се връща напълно в брой или се приспада от задължението на оземления, ако имотът, който му се оставя, не е още изплатен.

Изплащането на отнетите имоти се извършва за сметка на държавния поземлен фонд по реда на закона за трудови земеделски стопанства.

Чл. 47. Низходящите наследници на оземлени румънци от бракове с българки запазват правата си на собственост върху имота, с който е бил оземлен наследодателя им, ако този имот, заедно с притежавания от тях или техните майки имот, не надминава петдесет декари за всеки наследник поотделно и, ако към 14 септември 1940 година са били жители на Южна Добруджа и не са се изселили от там.

В горните случаи майката запазва плодоползването върху оставения имот и, ако някой от наследниците се изсели от Царството, частта му се отнема и предава на държавния поземлен фонд, съгласно разпоредбите на ал. ал. III и IV на предходния член.

Чл. 48. Недвижимите имоти, които са били собственост към 14 септември 1940 година на румънските общини и училищни настоятелства, стават собственост на съответните общини и български училищни настоятелства, ако не се засягат от разпоредбите на чл. 1 от този закон или на чл. 91 от закона за трудови земеделски стопанства.

Чл. 49. Недвижимите имоти, които през време на румънската власт в Южна Добруджа са били собственост на православната църква, и сградите, които са служили за жилища на православните свещеници в селата, стават собственост на българските църковни настоятелства, ако са придобити от държавата по силата на Крайовския договор и ако се намират в нейно владение. Отстъпените по тоя член сгради могат да служат само за жилища на българските православни свещеници.

Комисарството за Добруджа може да предаде на съответното църковно настоятелство друга подходяща сграда в замяна на сградата, която е служила за жилище на румънския свещеник, ако намери, че последната може да се използва по-добре за друга държавна или обществена нужда.

Чл. 50. Признават се за действителни извършените до влизането в сила на този закон оземлявания на общини с недвижими имоти за нуждите на безплатните ученически трапезарии, на затворите за обзавеждане на стопанства и дадените на общините сгради за дневни детски домове.

В селища, в които още не е отделена земя за нуждите на безплатните ученически трапезарии, дават се в собственост на съответните общини за тази цел до десет декари работна земя, ако в землището им има свободна държавна земя.

Отстъпените по силата на този член недвижими имоти могат да служат само за целта, за която са отстъпени.

Чл. 51. Отстъпват се в собственост на Силистренската градска община за детска почивна станция и за нуждите на градския водопровод следните държавни недвижими имоти, намиращи се в землището на същата община:

а) лозе от шест декари и петстотин и петдесет квадратни метра, празно място и овощна градина от седем декари и деветстотин и двадесет квадратни метра и двуетажна постройка, на местността "Кючюк-Мустафа", при общи граници: път за село Калипетрово, шосе за "Кючюк-Мустафа", Артюн Топсакалиан, и

б) държавните парцели по комасационния план за землището на град Силистра № № 62-а от тридесет и пет декари и четиристотин и шестдесет квадратни метра; 68-а от тринадесет декари; 72 от седем декари, 72 от седемдесет и три декари и триста и четиринадесет квадратни метра; 72 от двадесет и девет декари и двеста тридесет и шест квадратни метра; 72 от четиридесет декари и 72 от деветдесет и девет декари или общо двеста деветдесет и седем декари и десет квадратни метра, на местността "Памук-Кулак".

Чл. 52. Снабдяването с нотариални актове за собственост на недвижимите имоти по предходните четири члена се извършва по искане на заинтересуваните и въз основа на протокола за предаване на имота.

Чл. 53. Отнетите от румънската държава общински гори стават собственост на държавата, а тя отстъпва на съответната община 50% от продажната стойност на дървените материали на корен и на другите горски производи.

Чл. 54. (Нов - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Обезщетяват се българските поданици за притежаваните от тях недвижими покрити и непокрити имоти извън чертите на градовете в Северна Добруджа, които са били ликвидирани с подписания протокол от българското и румънското правителство на 19 октомври 1947 г.

З а б е л е ж к а. Изселниците от Северна Добруджа, съгласно Крайовския договор и другите собственици на недвижими имоти в градовете на Северна Добруджа, не подлежат на обезщетение.

Чл. 55. (Нов - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Собствениците подават писмена молба до Министерството на земеделието и горите в тримесечен срок от влизане на този закон в сила, към която прилагат документи за собственост на имотите. Ако нямат документи, описват начина и основанията, по които са придобили имотите и посочват свидетели за това. В този случай, към молбата претендентите прилагат и писмена клетвена декларация със заверен от общината подпис, че дадените в молбата сведения относно имотите са истински и че тия имоти не са били отчуждени.

Лицата, които дават неверни сведения за притежаваните от тях имоти, укрият извършени отчуждения на същите или дадат лъжовна декларация по чл. 7 и по предходната алинея, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и се лишават от правото на обезщетяване по този закон.

Чл. 56. (Нов - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Подадените молби се разглеждат от комисия, назначена от министъра на земеделието и горите, в състав: представител на Дирекцията за земята, местния околийски съдия и представител на околийския народен съвет.

Комисията се произнася с решение по всяка молба поотделно, което се връчва на заинтересувания срещу подпис. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването пред поземления съвет при Дирекцията за земята, решението на който не подлежи на обжалване, но може да бъде изменявано от същия при констатирани грешки или опущения.

Чл. 57. (Нов - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Въз основа на влязлото в сила решение на комисията по чл. 56 собствениците се обезщетяват, като обработваемите земи се заменяват декар за декар.

Когато лозята и зеленчуковите градини под вода не могат да бъдат заменени с лозя и градини, за един декар лозе с облагородени лози или зеленчукова градина се дава в замяна по 3 декара нива. Лозята с директни лози се заменяват с по 1.5 декара нива.

Сградите се заплащат в пари по оценка на комисията, определена в предходния член.

Чл. 58. (Нов - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Собствениците, които са земеделци-стопани или пожелаят да станат такива съгласно чл. 15 от Закона за трудовата поземлена собственост, получават в замяна обработваема земя до 100 декара, а онези, които не са земеделци - до 30 декара, включително и притежаваната земя в двата случая.

Земята над тези размери се заплаща на собствениците от държавния поземлен фонд по 1500 лв. декара по реда, определен в чл. 17 от Закона за трудовата поземлена собственост.

Чл. 59. (Нов - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Замяната се извършва от местните комисии за трудова поземлена собственост под председателството на представител на Дирекцията за земята и с участието на един представител на заинтересуваните собственици, избран на общо събрание на същите.

Комисиите съставят протокол за замяната на земите и сумите, които следва да се заплатят на всеки собственик поотделно.

Протоколът се съобщава срещу подпис на заинтересуваните, които могат да го обжалват в 14-дневен срок от съобщението пред поземления съвет при Дирекцията за земята, чието решение не подлежи на обжалване.

Чл. 60. (Нов - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Въз основа на влезлия в сила протокол на комисията по чл. 59 собствениците се снабдяват с актове за собственост за дадените им в замяна земи от съответните нотариуси без заплащане на каквито и да било такси, мита, берии и герб и им се заплаща определеното обезщетение за земите, които не се заменяват, както и за сградите, оставени в Северна Добруджа.

Чл. 61. (Нов - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Български поданици, които са сключили в страната, или в Румъния писмен договор за прехвърляне или обещание за прехвърляне на имоти по чл. 5 от Крайовския договор, придобиват собствеността на тия имоти, ако договорът е бил обявен до 19 октомври 1947 г. в Дирекцията за земята при Министерството на земеделието и горите и ако Смесената българо-румънска комисия е признала отчуждителя за правоимащ по чл. 5 и не е вписала същия в окончателния си протокол от 17 септември 1947 г. като подлежащ на обезщетение от българската държава.

В случай, че договорът за прехвърляне или обещанието за прехвърляне са били обявени до 19 октомври 1947 г., но Смесената българо-румънска комисия не е разгледала искането за признаване прехвърлянето, то същото искане се разглежда от комисия назначена от министъра на земеделието.

Тази комисия признава на молителя право на собственост, ако договорът за прехвърляне и влизането във владение на имота от страна на българския приобретател са станали преди 1 януари 1947 година и отчуждителят румънски поданик е нямал на 15 юни 1940 година постоянното си местожителство в общината по местонахождението на имота.

Последното обстоятелство се установява с удостоверение, издадено от съответното общинско управление, като не се взема предвид, дали Смесената българо-румънска комисия е разгледала или не молбата на румънския отчуждител за признаване права по чл. 5 на Крайовския договор.

Приобретателите внасят неизплатените по договора суми вместо на румънските отчуждители, на българската държава.

Нотариусът издава на приобретателя акт за собственост на имота въз основа на сключения договор и удостоверение, издадено от Министерството на земеделието и горите, за данните по предходната алинея.

Чл. 62. (Нов - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Всички имоти по чл. 5 от Крайовския договор извън тия, споменати в предидущия член, са собственост на българската държава.

По делата за собственост пред българските съдилища, отнасящи се до тези имоти, българската държава замества бившия румънски собственик.

Чл. 63. (Предишен текст на чл. 54 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) От постановленията на този закон могат да се ползват българските поданици от български произход. Към тях се приравняват и онези лица от небългарски произход, чиито имоти са били отнети от румънската държава, заради тяхното българско поданство и привързаността им към българската държава, като за всеки отделен случай решава Министерският съвет по мотивиран доклад на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.

Чл. 64. (Предишен текст на чл. 55 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Останалата, след окончателното настаняване на преселниците от Северна Добруджа, свободна държавна земя, се разпределя, за всяко землище по отделно, по следния начин:

а) за поправки на комасацията;

б) за връщане на секвестираните, експроприираните и отнетите по каквато и да била друга причина имоти;

в) за връщане на третината, и

г) за заменяване на частни с държавни земи, съгласно чл. 41.

Остатъкът от свободна държавна земя се включва в държавния поземлен фонд и с нея се постъпва, съгласно закона за трудови земеделски стопанства.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Останалите свободни след настаняването на преселниците от Северна Добруджа жилищни и стопански сгради могат да бъдат раздадени на бездомници - местни жители и преселници от Северна Добруджа, на дългосрочно изплащане, от общинската комисия за трудова поземлена собственост.

Чл. 65. (Предишен текст на чл. 56 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Във всички случаи, в които този закон предвижда предаване на недвижими имоти, то се извършва от нарочната служба, съгласно правилника за прилагането на този закон.

Във всички случаи, в които този закон постановява връщането на недвижими имоти и това не може да стане в натура, плаща се обезщетение в определения в чл. 24 размер.

Във всички случаи, в които по този закон се дължат на държавата суми, те се внасят в полза на държавния поземлен фонд; невнесените суми се присъждат в полза на същия фонд и се обезпечават съгласно чл. 22.

Чл. 66. (Предишен текст на чл. 57 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Дължимото от държавата обезщетение се олихвява с 5% годишна проста лихва от деня на влизането на този закон в сила до 1 април 1943 година и се изплаща с облигации на приносителя, които носят същата 5% годишна лихва, платима в края на всяко шестмесечие срещу купони с падежи 1 октомври и 1 април всяка година. Падежът на първия купон ще бъде 1 октомври 1943 година.

Облигациите ще се погасят в срок от двадесет години, чрез шестмесечни тегления на номерата им по жребие и чрез равни шестмесечни плащания, съдържащи лихви и погашения. Първото погашение ще се извърши на 1 октомври 1943 година.

Облигациите ще бъдат в отрязъци от по 1.000, 5.000, 20.000, 50.000 и 100.000 лева, като останалите суми от обезщетението, по-малки от 1.000 лева, ще бъдат изплатени в брой.

Изплащането на облигациите става едновременно със съответния настъпил купон.

Представените за изплащане облигации трябва да бъдат придружени с всички купони, падежът на които не е настъпил на определената за изплащане дата; стойността на непредставените купони се спада от капитала, който следва да се изплати на приносителя.

За службата по тези облигации Българската народна банка получава комисиона 1/8% върху означената стойност на изплатените облигации и 1/4% върху изплатените купони с изтекъл падеж.

Непредставените за изплащане купони в продължение на пет години от деня на падежа им се покриват с давност в полза на държавното съкровище; този срок за погасените облигации е петнадесет години.

Необходимите кредити за изплащане на лихвите и погашението, включително и комисионата на Българската народна банка, се предвиждат всяка година в бюджета на Главната дирекция на държавните и на гарантираните от държавата дългове.

Чл. 67. (Предишен текст на чл. 58 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) (*) Облигациите могат да служат по означената им стойност за залог по всички предвидени от законите случаи: по търгове и договори за обществени предприятия, чиновнически гаранции, залози за неотклонение по следствени и наказателни дела, гаранции за обезпечаване на искове и спиране изпълнението по граждански дела и пр.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 241 от 1948 г.) Българската народна банка може да отпуска кредити на земеделци-стопани, жители на Южна Добруджа, и на онези неземеделци-стопани, които са получили обезщетение за иззета третина, срещу облигации по общите условия, определени в нейните правилници и наредби за кредитиране срещу залог на държавни ценни книжа.

(Ал. 3 отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 241 от 1948 г.) Със същите облигации и по означената им стойност земеделците-стопани, жители на Южна Добруджа, могат да купят от държавния поземлен фонд земя, до размер на подлежащата на обезщетение третина и то само за допълване стопанствата им най-много до двеста декара.

Чл. 68. (Предишен текст на чл. 68 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Облигациите се освобождават от всякакви сегашни и бъдещи държавни, общински и други данъци, такси и берии, гербов налог и др., а купоните - от преките данъци по закона за данък върху приходите, както от всички други сегашни и бъдещи данъци и гербов налог.

Заменяването на изгубени, откраднати и повредени облигации става на разноски на приносителя.

Чл. 69. (Предишен текст на чл. 60 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Плащанията в пари по този закон във всички случаи се извършват чрез местните клонове на Българската земеделска и кооперативна банка.

Плащанията по наредбата за снабдяване на преселниците от Северна Добруджа с жилищни и стопански сгради се извършват по реда на същата наредба.

Чл. 70. (Предишен текст на чл. 61 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Имотите, с които са оземлени безимотни и малоимотни, се прихващат срещу имотите или обезщетението, които по този закон се дължат тям или на техните възходящи.

Такива оземлени безимотни и малоимотни се освобождават от заплащане стойността на дадените им имоти. Платените суми подлежат на връщане.

Чл. 71. (Предишен текст на чл. 62 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Всички плащания в леи по този закон се пресмятат по курс сто леи за четиридесет и пет лева.

Чл. 72. (Предишен текст на чл. 63 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) При всяко възмездно прехвърляне правото на собственост върху непокрити имоти, при което отчуждителят или приобретателят са лица от небългарски произход, трябва предварително имотът да се предложи на държавния поземлен фонд за купуване от него, съгласно чл. 20 от закона за трудови земеделски стопанства.

Щом съветът при отдела за земята при Министерството на земеделието и държавните имоти реши да купи имота и след като се изпълнят предписанията на чл. 22 от закона за трудови земеделски стопанства, съветът влиза в преговори със собственика за определяне на покупната цена. Ако не се постигне съгласие за цената, тя се определя по реда на чл. 23 от закона за трудови земеделски стопанства.

Протоколът на комисията може да се обжалва пред областния съд в двуседмичен срок от съобщението на страните. Съдът разглежда жалбата в съдебно заседание и определената от него цена не може да надминава данъчната оценка на имота, увеличена със 100%. Определението на съда не подлежи на обжалване.

При такива прехвърляния нотариусът, освен другите документи, изисква и удостоверение от Министерството на земеделието и държавните имоти, че имотът е бил предложен за купуване от държавния поземлен фонд и че купуването е било отказано.

Купуването се смята отказано, ако на предложението по ал. I не бъде отговорено в двумесечен срок от датата на регистрирането му.

Чл. 73. (Предишен текст на чл. 64 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Заведените пред румънските съдилища в Южна Добруджа дела за вещни права върху недвижими имоти, които дела са още висящи, се внасят в архива, ако са предадени на съдилищата.

Внасят се в архива и несвършените изпълнителни дела на румънските съдии-изпълнители в Южна Добруджа, образувани по изпълнителни листове или обезпечителни заповеди по дела за вещни права върху недвижими имоти, ако тези изпълнителни дела са предадени в съдилищата.

Чл. 74. (Предишен текст на чл. 65 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Влезлите до 14 септември 1940 година в законна сила решения на румънските съдилища в Южна Добруджа по дела за вещни права върху недвижими имоти се привеждат в изпълнение по определение от съответния областен съд, постановено по реда на чл. чл. 877-884 от закона за гражданското съдопроизводство.

В тези случаи разпоредбите на чл. 883 п. 1 от закона за гражданското съдопроизводство нямат приложение, а преписите и удостоверенията по чл. 880 п. 1 от същия закон, могат да бъдат издавани и заверявани от съответния съд, в архивата на който се съхраняват делата.

Определението на съда подлежи на изпълнение и може да се обжалва само по касационен ред в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Чл. 75. (Предишен текст на чл. 66 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Исковете по този закон, доколкото той не разпорежда друго, могат да бъдат предявени само в двегодишен срок от влизането му в сила.

Постановленията на чл. 113 от закона за бюджета, отчетността и предприятията не са задължителни при тези искове. Не е необходимо предупреждение и когато искът се предявява против община.

Чл. 76. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 1943 г., попр. - ДВ, бр. 79 от 1943 г., предишен текст на чл. 67 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) По всички производства и преписи пред съдилищата и другите власти, във връзка с разпорежданията на този закон, не се събират герб, мита, такси, берии, общински налог, освен в изрично посочените случаи. Същото важи и при снабдяването с нотариални листове за собственост, както и при издаването на всякакви документи и преписи, освен в случаите на чл. 41. Не се събират герб, мита, такси, берии и общински налог и в случаите на замени, извършени при условията на ал. 2 на чл. 38, и след влизането на закона в сила.

По исковете по този закон не се присъждат срещу държавата никакви разноски.

Чл. 77. (Предишен текст на чл. 68 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Всички молби, във връзка с окончателното настаняване и заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа и с уреждането на правото на собственост върху недвижимите имоти в Южна Добруджа, подадени пред разни учреждения, преди влизането на този закон в сила, се освобождават от гербов налог, ако не са били обгербвани.

Чл. 78. (Предишен текст на чл. 69 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Когато се представят на службите по този закон или на съдилищата документи, написани на румънски език, трябва към тях да бъдат приложени преводи, заверени по установения от Министъра на външните работи и на изповеданията за Южна Добруджа ред.

Такива документи, в оригинал, препис или превод, се освобождават от гербов налог, макар и да не са били обгербвани по реда на румънския закон.

Чл. 79. (Предишен текст на чл. 70 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Сроковете по чл. чл. 106 и 109 от закона за гражданското съдопроизводство се намаляват съответно на две седмици и една седмица, а срокът за обжалване решенията на съдилищата по въззивен ред е двуседмичен.

Обжалване по касационен ред се допуска само в изрично посочените в този закон случаи.

Чл. 80. (Предишен текст на чл. 71 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) По делата по този закон не може да се уговаря и плаща адвокатско възнаграждение по-голямо от половината на размера, предвиден в закона за адвокатите.

Чл. 81. (Предишен текст на чл. 72 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Ако в общините не се намират регистри за гражданското състояние на населението или данъчни книги, по делата за дялба на наследства, обстоятелствата по чл. 975 от закона за гражданското съдопроизводство могат да се доказват и със свидетелски показания.

Чл. 82. (Предишен текст на чл. 73 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) По делата, които биха се завели по този закон, не може да се прави възражение за присъдено нещо, ако е водено вече дело за имота пред съдилищата в Царството преди влизането на закона в сила, когато последният не е бил приложен по това дело.

Предявените, съгласно този закон искове, не могат да бъдат отхвърлени, заради това, че са изтекли сроковете за предявяването им, определени в други закони. По тези искове не може да се прави възражение за давност.

Чл. 83. (Предишен текст на чл. 74 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Лъжовното деклариране на факти и обстоятелства в случаите, в които този закон изисква декларация, се наказва по глава IX от наказателния закон.

Присъдите могат да се обжалват в соковете и по реда, предвидени в закона за наказателното съдопроизводство.

Чл. 84. (Предишен текст на чл. 75 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Непълнолетните и лицата, намиращи се под настойничество, се освобождават от подаване на декларации и полагане на клетва в случаите, в които този закон изисква това.

Чл. 85. (Предишен текст на чл. 76 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Сроковете по чл. 11 от закона за уреждане на търговските дружества в Добруджа и на задълженията, възникнали преди присъединяването й към Царството, започват да текат от влизането на този закон в сила.

Чл. 86. (Предишен текст на чл. 77, изм. - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Собствениците, които са владели към 14 септември 1947 г. и владеят сега части от парцелите, оставени по комасационните планове на населените места в Южна Добруджа като съдебна резерва, са длъжни в срок от 6 месеца от влизането на този закон в сила да подадат молба до Министерството на земеделието и горите, с която да поискат оформяването на правото им на собственост върху имота и посочат доказателствата си.

Поземленият съвет при Дирекцията за земята, след надлежна проверка, решава на кои собственици да се оформи правото на собственост. Въз основа на решението на съвета земите се записват по плана и книжката на името на собственика, като последният се снабдява с акт за собственост по реда на този закон.

Чл. 87. (Предишен текст на чл. 78 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Относно подсъдността на делата по този закон, участъкът на Тутраканския околийски съд се включва във ведомството на Силистренския областен съд.

Чл. 88. (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) За прилагането на този закон ще се издаде правилник, одобрен от Министерския съвет.

Чл. 89. (Предишен текст на чл. 80 - ДВ, бр. 57 от 1948 г.) Този закон отменява закона за унищожение покупко-продажбите на недвижими имоти в Южна Добруджа, сключени от 15 юни до 14 септември 1940 г., наредбата за връщане на отнетите (конфискувани или секвестирани) от румънската държава земи в Южна Добруджа, принадлежащи на българи, български поданици, и всички закони, наредби и постановления, които му противоречат.

Бел. ред. Сиела Норма

(* Бел. ред. Сиела Норма) В Указа за изменение на закона - бр. 241 от 1948 г. е посочен чл. 58, но явно законодателят е имал предвид чл. 67 (предишен текст на чл. 58, преди изменението на закона в бр. 57 от 1948 г.)