Държавен вестник, брой 119 от 30.V

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Съдебни учреждения са: околийските, областните и апелативните съдилища и Върховният касационен съд.

Забележка. (ДВ, бр. 188 от 1934 г.) Освен тия съдебни учреждения, в всяка община има общински съд, чието устройство и компетенция се урежда по особен закон.

Чл. 2. Околийският съд е едноличен, а областните, апелативните съдилища и Върховният касационен съд са колегиални.

Чл. 3. (Изм., - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Седалищата на околийските съдилища се определят с закона за бюджета, а участниците им от съответния областен съд в общо разпоредително заседание. В случай, че при определяне участък на едно околийско съдилище, се засягат и изменяват граници на околийски съдилища, от ведомството на различни областни съдилища, въпросът се решава от общото събрание на апелативния съд, след като общите събрания на съответните областни съдилища дадат мнение, а ако тези областни съдилища, са от ведомството на различни апелативни съдилища, тогава въпроса се разрешава от общо събрание на Върховния касационен съд, след като общите събрания на съответните областни съдилища дадат мнение. С определението за определяне участъка на околийския съд, компетентния съд определя и в ведомството на кой областен съд ще се включи. Определението на областния, апелативния или на Върховния касационен съд подлежи на одобрение от Министъра на правосъдието.

Областните съдилища са 29 и имат седалищата си в градовете: София, Пазарджик, Пловдив, Стара-Загора, Хасково, Ямбол, Бургаз, Варна, Шумен, Русе, Търново, Плевен, Враца, Видин, Кюстендил, Сливен, Горна-Джумая, Кърджалий, Ловеч, Лом, Оряхово, Разград, Севлиево, Трън, Дупница, Неврокоп, Силистра, Добрич, и Свищов. Техните ведомства се определят и изменяват от общите събрания на надлежния апелативен съд, след като общите събрания на съответните областни съдилища дадат мнение. В случай, че се изменяват граници на областни съдилища от ведомствата на две апелативни съдилища - решава общото събрание на Върховния касационен съд, определението на апелативния съд, или на Върховния касационен съд подлежи на одобрение от Министъра на правосъдието.

Апелативните съдилища са три: Софийски - с седалище гр. София и ведомство районите на Софийския, Трънския, Дупнишкия, Кюстендилския, Горноджумайския, Врачанския, Ломския, Оряховския и Видинския областни съдилища; Русенския - с седалище гр. Русе и ведомство районите на Плевенския, Търновския, Русенския, Шуменския, Ловешкия, Разградския, Силистренския, Добришкия, Севлиевския, Свищовския и Варненския областни съдилища и Пловдивския - с седалище гр. Пловдив и ведомство районите на Пазарджишкия, Пловдивския, Неврокопския, Старозагорския, Хасковския, Ямболския, Сливенския, Кърджалийския и Бургазкия областни съдилища.

Върховният касационен съд има седалището си в София.

Чл. 4. Околийските, областните и апелативните съдилища решават делата по същество, а Върховният касационен съд наблюдава за точното изпълнение на законите и за еднаквото им приложение.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) При областните и апелативните съдилища и при Върховния касационен съд има прокурорски надзор, а при областните - и съдии-следователи.

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Съдиите, прокурорите и инспекторите се назначават с указ, а останалите длъжностни лица по съдебното ведомство - от Министъра на правосъдието или от надлежното началствуваще лице, по реда указан в тоя закон.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Когато съставът на апелативния или областния съд не може да се попълне по реда, указан в членове 18 и 36, той се попълва с адвокат, измежду представените за тази цел адвокати от адвокатския съвет.

За попълване състава на апелативния или областния съд, съгласно предишната алинея, адвокатският съвет всяка година до края на м. януарий представя на съответния съд списък на 5 адвокати, които отговарят на ценза, изискван за член на областен съд и на 5 адвокати, които отговарят на ценза, изискван за член на апелативен съд - гдето има апелативен съд.

Чл. 8. Правилата за вътрешния ред и деловодството на съдебните лица и места се установяват в общ правилник, който Министърът на правосъдието издава. Общите събрания на съдилищата могат да издават наредби за вътрешния ред и деловодството на съдилищата, които подлежат на одобрение от Министъра на правосъдието.

(Нова - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Вътрешното управление и стопанисването на съдебните палати става по особен правилник, изработен от Министъра на правосъдието.

Управителите на съдебните палати спрямо административния персонал на тези палати, който се назначава от Министъра на правосъдието, имат дисциплинарна власт, като началник на учреждение.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) При всички съдебни места има канцеларии, а при някои - и съдебни кандидати, съдии-изпълнители, нотариуси.

Чл. 10. При Министерството на правосъдието се учредява посмъртна каса.

Всички длъжностни лица по съдебното ведомство са членове на тая каса. Те остават такива, ако пожелаят и след уволнението им, освен ако бъдат уволнени поради осъждане за престъпления.

Устройството и функциите на посмъртната каса, както и правата и задълженията на членовете й, се уреждат с особен правилник.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 90 от 1935 г.) При Министерството на правосъдието се учредяват:

а) фонд по случай уволнение на съдиите и прокурорите и

б) фонд по случай уволнение на съдебните служители.

В първия задължително членуват всички съдии, прокурори, съдии-следователи, съдебни инспектори, председателя, членовете-секретари на съвета по законодателството допълнителни членове, допълнителни заместник-прокурори, началник на бюро за съд. статистика, съдии-изпълнители, инспектори на същите, нотариусите и инспекторите им, както и секретарите на съдилищата, ако са правници, издържали държавен изпит, и съдебни кандидати със заплата, а така също и онези бивши съдии, които след като са прослужили непрекъснато 25 години по съдебното ведомство, са минали на служба по друго ведомство. Последните продължават да внасят вноските си на базата на последната си съдийска заплата и в случай на уволнение получават помощ, която отговаря на тая заплата.

В втория задължително членуват всички останали членове на съдебното ведомство.

Устройството и управлението на тези два фонда, както и правата и задълженията на членовете им, се уреждат с особен правилник.

Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 90 от 1935 г.) Освен членските вноски, за фондовете по случай уволнение се събират в съответни марки по 20 лв. върху всяко заявление или молба, които се подават във връзка със службата от лица по съдебното ведомство, като заявления за служба, за преместване, за повишение, за отпуск и др.

От съдебните служители горната вноска се събира на половина.

Освен това, за същите фондове се събира:

(Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) 10 % от разликата за едномесечната заплата при повишение в по-горна длъжност или место; 5 % върху дневните пари за първите пет дни на командированите длъжностни лица по съдебното ведомство по всички видове командировки (по граждански, наказателни и следствени дела, частни производства, анкети, ревизии - по заповед на министерството, по отделения на съдилищата и др.); 25 % от чистия приход от балове, вечеринки и забави на сдруженията на българските съдии и на съдебните служители и клоновете им.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) В едно и също седалище може да има само един околийски съдия. Там, гдето е нуждно, се назначават и зам. околийски съдии или се изпращат в помощ допълнителни членове с най-малко едногодишна служба.

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 13. В случай на болест, отсъствие или отстранение на околийския съдия, той се замества от най-старшия заместник-околийски съдия ако няма такъв - от допълнителен или редовен член на областния съд, по назначение от председателя на областния съд.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Областният съд има председател и членове, а гдето отделенията са повече от едно - и подпредседатели. Освен тях има и допълнителни членове според нуждата.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Всеки областен съд се състои от едно, или повече отделения, в едно от които председателствува председателят, а в другите подпредседателите.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Когато председателят на съда отсъства, или е възпрепятстван, той се замества от старшия подпредседател, а в отсъствие на подпредседател - от старшия член.

Чл. 16. Числото на отделенията на областните съдилища, както и числото на съдиите на тия съдилища, се определя с особен закон.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Областните съдилища заседават, до колкото процесуалните закони не предвиждат друго, в състав: председател или подпредседател и двама членове, от които само единият може да бъде допълнителен член.

Чл. 17а. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Всеки две години в края на м. юний, общото събрание на областния съд, който има две или повече отделения, разпределя председателя, подпредседателите и членовете между отделенията, така че съдиите да не заседават последователно повече от 2 години в едно и също отделение. Изключение може да се направи по за един съдия от всяко отделение.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Когато отсъства, или се отвежда някой от съдиите, за попълване състава на съда, председателят повиква съдия от другите отделения. В случай че няма такъв, повиква съдията-следовател, ако не е занят с произвеждане на следствие, или околийски съдия.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) За произвеждане на предварително следствие при областните съдилища се назначават съдии-следователи. Районите на следствените участъци се определят от общото събрание на съда.

Чл. 20. Когато съдията-следовател е възпрепятстван, по каквато и да било причина, да изпълнява службата си, председателят на областния съд възлага изпълнението на неговата длъжност на един от другите съдии-следователи в съдебната област, или на редовен или допълнителен член на съда.

(Нова - ДВ, бр. 266 от 1936 г.) В случай на нужда Министърът на правосъдието може да назначава в помощ на съдиите-следователи и допълнителни членове.

Чл. 21. За кандидати за съдебна длъжност се назначават лица, които са свършили правните науки.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 266 от 1936 г.) Кандидатите за съдебна длъжност се назначават от Министъра на правосъдието между лицата свършили с успех правните науки, като при еднакви условия се предпочитат ония, които имат по-голям успех и се разпределят между областните съдилища по начин, щото общото им число при всяко съдилище да не бъде повече от петима на отделение. Те получават заплата втората година, ако се сдобият с удостоверение по чл. 26.

Забележка. (Изм. - ДВ, бр. 266 от 1936 г.) В Софийския областен съд числото на кандидатите за съдебна длъжност е по 6 на отделение.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Работата, която се възлага на кандидатите се състои в: а) запознаване с канцеларското деловодство; б) проектиране на решения, присъди и определения; в) проектиране на нотариални актове, заверяване на подписи и извършване на протести; г) запознаване с длъжностите на съдиите-изпълнители, с формата и реда на извършване съдебно-изпълнителни действия, и д) в изпълнение длъжността на секретарите.

(Нова - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Председателят на съда, след като вземе мнението на прокурора, разпределя кандидатите на работа в канцелариите на съда, между отделенията, прокурорския надзор, съдиите-следователи, околийските съдии, съдиите-изпълнители и нотариуса.

Чл. 24. Кандидатите за съдебна длъжност се считат на държавна служба.

Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Кандидатите за съдебна длъжност, които са прослужили една година, получават удостоверение от председателя и прокурора при съда, с което удостоверява, че са добили достатъчно опитност и практическа подготовка.

Ония от кандидатите, които в продължение на една година и шест месеци не получат такова удостоверение, се уволняват. Този срок по болест на кандидата, или по друга уважителна причина, може да бъде продължен от Министъра на правосъдието още с шест месеци по ходатайство на председателя. По-голямо продължение на срока се допуска, само ако естеството на болестта изисква това.

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.; изменява се и става ал. II на чл. 23.)

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Кандидатите за съдебна длъжност не могат да заместват съдии, прокурори, съдии-следователи.

След получаване на удостоверението по чл. 26 председателят на съда може да им възлага да заместват нотариуси или съдии-изпълнители.

Чл. 29. Кандидатите за съдебна длъжност, които са прослужили най-малко 2 години и са получили удостоверение по чл. 26, се допускат до теоретико-практически изпит.

Изпитът се произвежда при Министерството на правосъдието по правилник и програма, издадени от същото министерство.

Независимо от горните условия, до теоретико-практически изпит се допускат само ония кандидати, които са получили добра атестация от председателя и прокурора на областния съд за тяхното поведение и за отношенията им към съдебна колегия и вън в обществото.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Кандидатите за съдебна длъжност, които са издържали държавен изпит, се вписват по реда на успеха в особен списък.

Тези от кандидатите, които са издържали държавен изпит, ако поискат, могат да бъдат назначени за допълнителни съдии или за допълнителни зам. прокурори, нотариуси или съдии-изпълнители, като при равни условия се предпочитат ония, които са вписани по-напред в таблицата.

Кандидатите, които са поискали назначение и които не са били назначени до съставяне на списъците от следващата изпитна сесия запазват реда си, ако общият им успех е най-малко добър (4).

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.)

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Кандидатите за съдебна длъжност се уволняват:

1) ако не са получили добра атестация по чл. 29; 2) след завършване на стажа; 3) в интереса на службата.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Апелативният съд има председател, подпредседатели и членове.

Чл. 34. Всеки апелативен съд се дели на отделения, в едно от които председателствува председателят, а в другите - подпредседателите.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Когато председателят отсъства, или е възпрепятстван, той се замества от старшия подпредседател, а в отсъствието и на подпредседателя - от старшия член.

Чл. 35. Апелативните съдилища заседават в състав: председател или подпредседател и двама членове.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Всеки две години в края на месец юний общото събрание на съда разпределя председателя, подпредседателите и членовете по разните отделения и то така, че съдиите да не заседават последователно повече от две години в едно и също отделение. Изключение може да се направи по за един съдия от всяко отделение.

Чл. 36. За попълване състава на апелативния съд, ако отсъства някой от съдиите и няма свободни съдии от другите отделения, може да се повика един от по-старшите съдии на най-близкия областен съд, определен от председателя на последния съд, ако този съдия не е участвал при решаване на делото, което се гледа в апелативния съд. При повикване на съдия от областния съд за участие в повече от едно съдебно заседание се съобщава в министерството.

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 38. Върховният касационен съд се състои от пръв председател, председатели на отделения и членове, числото на които се определя с особен закон.

(Нова - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Когато първият председател отсъства или е възпрепятстван, той се замества от старшия председател на отделение.

Чл. 39. Върховният касационен съд се дели на отделения, в едно от които председателствува първият председател, а в другите - председатели на отделения.

Чл. 40. Върховният касационен съд заседава в състав: първият председател или председател на отделение и четирима членове.

(Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) В случай, че един от съдиите отсъства или е възпрепятстван по законни причини, Върховният касационен съд може да заседава в състав само от останалите четирима съдии.

Чл. 41. Върховният касационен съд по предложение на Министъра на правосъдието, се произнася в общо разпоредително заседание по въпроси, които на практика повдигат съмнение и не се решават еднакво от съдилищата.

Тълкуванията на законите, които той дава по тия случаи, се обнародват, по разпореждане на Министъра на правосъдието.

По предложение на Министъра на правосъдието. Върховният касационен съд се произнася и в случаите, когато по едни и същи въпроси съществува разногласие по тълкуването на закона между общите особени съдебни места и лица.

(Нови ал. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Най-малко две недели преди заседанието на съда, въпросът се предава на докладчик, който приготовлява по него писмен доклад.

Докладът трябва да съдържа: 1) кратко изложение на фактическите обстоятелства; 2) въпросите, които се поставят на разрешение; 3) посочване юриспруденцията ако има такава и 4) всички други справки, които според обстоятелствата на дадения случай биха се оказали нуждни за правилното разрешение на въпроса.

Най-малко 7 дни преди заседанието по един препис от доклада се съобщава на всички съдии от общото събрание на съда и на прокурора срещу подпис.

Докладът се счита неразделна част от определението на съда.

Спазването на горните условия не е задължително, ако съдът с мотивирано определение признае въпроса за бърз. В такъв случай той се произнася не по-късно от 7 дни от постъпването на въпроса в съда и по устен доклад на докладчика.

(Алинеи IV, V, VI, и VII отменени - ДВ, бр. 183 от 1935 г.).

Чл. 42. Всяко отделение на Върховния касационен съд е длъжно да държи регистър за решенията, които имат значение за съдебната практика, и нуждния указател към него за справки.

Вписването трябва да съдържа името на докладчика, указание на тълкувания член и най-кратко изложение на даденото от съда тълкуване.

Решението и коя част от него подлежи на вписване се посочва от докладчика, а самото вписване се извършва от секретаря на отделението.

Въз основа на указателите на отделенията, секретарят на съда съставя общ указател за целия съд, подреден по закони и текстове.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Прокурорският надзор е независим от съда.

При Върховния касационен съд има главен прокурор и прокурори на отделения, а при апелативните и областните съдилища - прокурор и зам. прокурори; при областните, ако има нужда и допълнителни заместник-прокурори.

Числото на прокурорите и заместник-прокурорите се определя с особен закон.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Прокурорите на отделения при Върховния касационен съд действат под ръководството на главния прокурор при същия съд, а заместник-прокурорите при апелативните и областните съдилища - под ръководството на съответните прокурори при същите съдилища. Прокурорите при областните съдилища действат под ръководството на прокурорите при апелативните съдилища, а тези последните - на главния прокурор при Върховния касационен съд.

Всички прокурори са подчинени направо на Министъра на правосъдието.

Чл. 45. Когато правят искания, или дават заключения, лицата от прокурорския надзор действат въз основа на своето убеждение и на съществуващите закони.

Чл. 46. По всяко дело прокурорът може да замести заместника си.

Прокурорът при горния съд може да вземе върху си или да възложи на своя заместник изпълнението на всяка длъжност на подчинените му лица от прокурорския надзор.

(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) В случай на нужда, главният прокурор на Върховния касационен съд може да възлага на прокурора или на един от заместник прокурорите при местния апелативен съд; прокурорът при апелативен съд - на прокурора или на един от заместник-прокурорите при местния областен съд - да изпълнява длъжността на прокурор на отделение или заместник-прокурор при надлежния съд. Ако възлагането трае повече от едно заседание, съобщава се на Министъра на правосъдието.

Чл. 47. В случай на болест или отсъствие на прокурора, неговата длъжност изпълнява заместникът му, а ако има няколко заместници - старшият по служба.

Ако няма заместник, прокурорът на областния съд се замества от един определен от Министъра на правосъдието заместник-прокурор при друг областен съд от района на съответния апелативен съд.

(Нова - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Министърът на правосъдието може да командирова един допълнителен заместник-прокурор при един областен съд да замества отсъстващ заместник-прокурор при друг областен съд.

Чл. 48. Всяка година през м. септемврий прокурорите при съдилищата, по реда на подчинеността, представляват на Министъра на правосъдието подробен доклад относно престъпността в своите райони, за движението на наказателните дела, за отменените и изменените от по-горните съдилища присъди, за ефикасността на наказателната репресия изобщо и за мерките, които според тях трябва да се вземат: за отстраняване причините на престъпността, за откриване на престъпленията, за наказанието на престъпниците и изпълнението на наказанията.

Чл. 49. Всеки прокурор има секретар.

Чл. 50. При всяко съдилище има секретар (а когато е нуждно и подсекретари), архивари, регистратори, писари и съдебни прислужници, числото на които се определя по особен щат.

Чл. 51. Секретарят е началник на канцеларията и се грижи за правилния вървеж на деловодството и за реда в канцеларията.

(Нова - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Библиотеките се завеждат от натовареното лице, което се ръководи от един съдия избран за една година от общото събрание на съда.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) По молба на заинтересуваните, съдебните места и лица са длъжни да им дават нуждните справки, или да им изпращат исканите удостоверения, или преписи по пощата, или телеграфически.

Ако за даване исканите справки, удостоверения или преписи е нуждно удостоверение от друго учреждение, то се прилага към молбата или се представя на пощенския чиновник, който отбелязва нумера и датата му в телеграмата.

(Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) За всяка справка, за всеки препис и за всяко удостоверение, поискани по пощата или телеграфа, се плаща такса от 30 лева и нуждните пощенски или телеграфни разноски, независимо от другите такси и берии, подлежащи на събиране.

Всичките такси и берии, както и пощенските разноски, се прилагат към молбата или се изпращат с пощенски или телеграфен запис.

В случай че приложените или изпратени такси, берии, пощенски или телеграфни разноски не са достатъчни, съобщава се на заинтересувания, и само след попълването им се дава ход на молбата.

Чл. 53. Заседанията на съдилищата биват съдебни или разпоредителни.

Чл. 54. Съдилищата държат своите заседания в помещения, определени нарочно за това.

Чл. 55. Във съдебно заседание, съдиите и прокурорите, както и съдиите следователи при разследване, носят определеното от Министерството на правосъдието формено облекло. I. Съдебни заседания

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Съдебните заседания стават публично в седалището на съда и определените помещения, с изключение на посочените в законите случаи.

(Изм. - ДВ, бр. 266 от 1936 г.) Когато е нуждно да се повикат не по-малко от 25 души за свидетели по едно или повече дела от граждански, наказателен или фискален характер, областните съдилища по определение на общото събрание и с разрешение на Министъра на правосъдието, за всеки отделен случай, могат да разгледат дела в седалището на околийския съдия, който е най-близко до местожителството на свидетелите.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) За разглеждане на фискални дела, на наказателни дела от общ характер, съдебните околии се разделят от съответния областен съд и с одобрението на Министъра на правосъдието, на участъци така, че седалището на всеки един от тях да не отстои по-далеч от 5 до 10 километра от населените места, които влизат в него и при условие, че в тези седалища има подходящи помещения за заседаване. Там отива околийският съдия, или заместникът му, когато има да се разглеждат едно или повече дела, с общо не по-малко от 25 свидетели.

(Нова - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Пътните и дневните пари по отиването на околийските съдии и секретарите им за разглеждане дела в подучастъците се заплащат съразмерно от съответните общини, които влизат в района на подучастъка.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Когато седалището на един участък е отдалечено от седалището на околийския съд най-малко 20 километра, в такъв случай в участъка могат по представление на околийския съдия и одобрение на Министъра на правосъдието, да се разглеждат и граждански дела от този участък.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Заседанията се ръководят от околийския съдия, от председателя или подпредседателя, които бдят за благочинието и реда, установени за изслушване и решаване на делото. В отсъствие на председателя или подпредседателя неговото място с всички права и задължения се заема от старши член.

Старшинството на съдиите в областните и апелативните съдилища и Върховния касационен съд се определя по датата на указа за назначението им в тия съдилища, или от датата на указа за назначаването им на длъжности, приравнени на тия в същите съдилища. Ако с един и същи указ са назначени няколко съдии, старшинството им се определя по степента на службата, която са заемали непосредствено преди това назначение. Ако едновременно назначените са заемали служби от еднаква степен, старшинството им се определя според продължителността на последната служба.

(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Съдът в общо събрание определя старшинството на съдиите и прокурорите назначени измежду правниците по чл. 100 и 101, съобразно с миналата им преподавателска, съдийска или прокурорска служба и адвокатската им практика.

Чл. 60. В заседанието участва секретар.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) В заседанията на наказателните отделения участва и лице от прокурорския надзор. При разглеждане на дела от гражданските отделения, по които прокурорът не е длъжен да даде заключение, той, ако иска, може да участва.

Чл. 61а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 1942 г.) Министърът на правосъдието може да командирова съдии и прокурори от инстанциите по същество да заместват съдии и прокурори в същите инстанции мобилизирани или повикани в войската на временно обучение. При нужда може да се командироват за заместване на такива длъжностни лица и съдии и прокурори от непосредствено по-горна степен.

Чл. 62. За изпълнение разпорежданията на околийския съдия или на председателя, в заседателната зала има съдебен прислужник.

Чл. 63. Ако някой от присъстващите външни лица прави шум или не се покорява на разпорежданията на околийския съдия или на председателя, той може да бъде отстранен или наказан с глоба от 200 до 1000 лева с постановление на околийския съдия или на председателя, което не подлежи на обжалване. Глобата в случай на несъстоятелност се заменява с запиране.

Чл. 64. В извънредни случаи, когато не е възможно да се открият виновните, които са произвели безредие в съдебното заседание, околийският съдия или председателят, при несполука на направеното напомнюване, може да отстрани цялата публика от залата на заседанието.

Чл. 65. Ако някоя от страните в делото или от техните повереници се държи непристойно, прави шум или не се покорява на разпорежданията на околийския съдия или на председателя, те имат право да напомнят на виновните, че ако това се повтори, ще бъдат изведени от съдебната зала и делото ще се свърши и без техните устни обяснения. Ако напомнюването не подейства, околийският съдия или председателят разпорежда, за отстраняване виновния от заседанието. 2. Разпоредителни заседания.

Чл. 66. Разпоредителните заседания на съдилищата стават при закрити врата за:

а) предварително обсъждане на правилата, които се отнасят до вътрешния ред и деловодството;

б) разглеждане на въпросите, които се повдигат при производството на делата и които, съгласно правилата на гражданското и наказателното съдопроизводство трябва да се гледат в разпоредително заседание.

Чл. 67. Общите събрания стават, освен в изрично посочените от закона случаи, при закрити врата за:

а) окончателно обсъждане на правилата, които се отнасят до вътрешния ред и деловодството;

б) разглеждане отчетите за движението на делата в съдилищата и за изслушване отчетите, които се получават от подведомствените съдебни места и лица;

в) разрешаване на такива дела и въпроси, които съгласно закона, трябва да се гледат в общо събрание;

г) обсъждане на въпроси, които председателят на съда счита за необходимо да внесе на обсъждане и разрешаване в общото събрание.

д) (нова - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Разрешаване на отпуск до 10 дни.

Прокурорът участва в общите събрания на всички отделения и в общите събрания на наказателните отделения, а в общите събрания на гражданските отделения - ако пожелае.

(Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Когато общите събрания стават публично, председателствущият има правата, предвидени в чл. чл. 63-65.

Чл. 68. За да се считат редовни общите събрания, необходимо е присъствието поне на 3/4 от целия състав на съда или на съответните отделения.

Чл. 69. Никой съдия не може да отсъства от общите събрания, освен по законни причини.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Ваканционното време в съдилищата е от 15 юлий до 15 септемврий.

При съдилищата, където има двама и повече прокурори Министърът на правосъдието може да разреши да се ползват от ваканцията, по разпределение, одобрено от него, и прокурорите, но така, че при съда да остава поне един от тях.

(Нова ал. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Съдиите-следователи не се ползват от ваканция.

Чл. 71. Всяко съдилище, преди да настъпи ваканционното време определя в общо разпределително заседание, колко време и кои от съдиите ще се ползват от ваканцията и кои ще образуват ваканционния състав.

Чл. 72. Ваканционният състав на съда разглежда само такива дела и въпроси, които не търпят отлагане.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Ваканционното време на околийските съдилища е два месеца, начиная от 15 юлий, като всеки съдия се ползува само с един месец ваканция. През ваканционното време околийските съдии разглеждат дела и въпроси, които не търпят отлагане.

Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Съдебната година се открива с тържествено общо събрание на съда, в което председателят прави изложение за състоянието на съда и преценка на работата през изтеклата година.

Чл. 74. Длъжностните лица по съдебното ведомство не могат да се ползват с отпуск през годината повече от един месец, било наведнъж, било на части.

Чл. 75. В извънредните случаи и неизбежна нужда, отпускът на длъжностните лица може да се продължи с още един месец, но без заплата за това време.

В случай на болест, длъжностните лица по съдебното ведомство получават отпуск по реда и при условията предвидени в чл. 44 от закона за държавните служители.

Уволнените по болест длъжностни лица, при ваканция, след оздравяването им, се приемат отново на служба, каквато са заемали до уволнението им, или на друга съответна длъжност, със запазване, обаче, на предвидения в този закон ред за назначаване на длъжност. Те могат да бъдат назначени и без представление, ако от уволнението до оздравяването им не се е изминало повече от една година.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Отпуск по важни домашни причини за срок не повече от 10 дни наведнъж или на части се разрешава:

а) на председателите, подпредседателите, членовете, съдиите-следователи, околийските съдии и заместниците им, допълнителните членове - от общото събрание на съда, при който служат;

б) на нотариусите и съдиите-изпълнители - от председателя на областния съд;

в) на прокурорите и техните заместници и допълнителни зам. прокурори при областните съдилища - от прокурорите при апелативните съдилища;

г) на прокурорите и техните заместници при апелативните съдилища и на прокурорите на отделение при Върховния касационен съд - от главния прокурор при същия съд, а на главния прокурор - от Министъра на правосъдието.

Забележка. За разрешения от съдилищата и прокурорите отпуск се съобщава на Министъра на правосъдието.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) На длъжностните лица, изброени в предходния член, отпуск за по-дълъг срок от 10 дни се разрешава със заповед от Министъра на правосъдието по представление на началника на учреждението, при което служат; на околийските съдии, нотариусите и съдиите-изпълнители - по представление на председателя на областния съд, който в представлението си посочва и кой ще ги замества.

Началниците на съдебните учреждения разрешават отпуските на всички други длъжностни лица.

(Нова ал. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) На служителите при съдиите-следователи, нотариусите и съдиите-изпълнители, отпуск се разрешава от председателя на съответния областен съд.

Забележка. Отпуск по-продължителен от 10 дни, се приспада от следващето се на длъжностното лице ваканционно време.

Чл. 78. Когато се разрешава отпуск трябва да се пази, щото съдът да не остава без потребното число длъжностни лица за разглеждане на делата и деловодството.

Чл. 79. Никой съдия или прокурор не може да замине в отпуск или във ваканция преди да върне на съда всичките дела, които са у него, и преди да приготви решенията, присъдите и определенията по делата докладвани от него. За неспазване на това постановление, виновният съдия или прокурор, независимо от другото наказание, което може да му се наложи по закона, за бавност, се лишава и от ваканция и от отпуск за една година, освен ако незабавното му заминаване се е наложило по причини нетърпящи отлагане.

Чл. 80. Длъжностните лица от съдебното ведомство, когато отсъстват от служба без отпуск, губят заплатата си за дните на отсъствието независимо от дисциплинарното наказание, което може да им бъде наложено за това. Ако отсъствието им трае повече от 10 дни, те се уволняват.

Чл. 81. За научна цел, длъжностните лица от съдебното ведомство могат да получат задграничен отпуск до една година. Разрешението на този отпуск, редът и начинът на прекарването му се определят по особен правилник. Времето, прекарано в такъв отпуск се счита като прослужено.

След завръщането си, те са длъжни да прослужат най-малко 8 години по съдебното ведомство. Ако преди изтичането на този срок бъдат уволнени по тяхно искане или дисциплинарно, те връщат двоен размер заплатата и всички добавки получени през време на задграничния отпуск.

Чл. 82. Съдебните места и длъжностните лица по съдебното ведомство се отнасят, както помежду си, тъй и с местата и лицата от другите ведомства, непосредствено.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Министърът на правосъдието се отнася до съдилищата чрез председателите.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Прокурорите се отнасят направо до всички съдебни места и лица.

Чл. 85. Всяко съдебно място и длъжностно лице, като постъпи от съдилище или длъжностно лице законно искане е длъжно да го изпълни без забава и за изпълнението да извести на съдилището или лицето.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Съдебни места и лица, които не са получили навреме уведомление за изпълнение на някое искане трябва да известят за това на надлежното началство.

Чл. 87. За да може едно лице да постъпи на служба по съдебното ведомство необходимо е:

1) да е български поданик, да е пълнолетно и да владее български език;

2) да не е лишен от права, изброени в чл. 30 от Н. З.;

3) да не се намира под следствие или съд или да не е осъждано за престъпление, което се наказва с строг тъмничен затвор, както и за следните престъпления: насилствени действия и оскърбления срещу държавния престъпленията, предвидени в чл. чл. 145, 149, 154, ал. I и 155 от Н. З.); по носене на военната тегоба, и против държавната въоръжена сила (с изключение на престъпленията, предвидени в чл. чл. 158 и 170 от Н. З.); против обществения ред, подправка на парични знаци, лъжесвидетелстване или лъжлива клетва, против гражданското състояние, разврат, кражба, обсебване, изнудване, укриване, измама и злоупотребление на доверие, подправка На документи, лекарски свидетелства, марки, печати и други знаци, по служба и по адвокатско звание, макар и да е било освободено от наказание, по давност, по помилване или поради амнистия, или да е било реабилитирано, а така също да не е било обявено в несъстоятелност или да не се намира или да е било под настойничество поради разточителност;

4) да притежава предвидените в тоя закон за всяка длъжност условия;

5) да не страда от заразителна болест, от епилепсия и да няма физически недостатък, който би пречил на службата.

Чл. 88. Всяко съдилище е длъжно да държи послужни списъци на служащите при него, в които се събират нуждните сведения за представленията за назначение или повишение. Начинът за воденето на тия списъци се определя с особен правилник.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) За допълнителни членове, допълнителни заместник-прокурори, нотариуси и съдии-изпълнители се назначават лица, които са издържали с успех теоретико-практически изпит, като се спазва реда, установен в чл. 31.

Чл. 90. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) За заместник околийски съдия се назначава лице, което е прослужило като допълнителен член или допълнителен зам. прокурор при областен съд съдия-изпълнител или нотариус най-малко две години.

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 266 от 1936 г.) За околийски съдия се назначава лице, което е прослужило като заместник околийски съдия най-малко една година.

За член или зам. прокурор при областен съд се назначава лице, което е проСлужило като околийски съдия най-малко една година.

Преходна наредба (ДВ, бр. 266 от 1936 г.)

Заварените при влизането в сила на изменението на чл. 92 съдии и прокурора запазват длъжностите, които заемат по досега действащия закон. Околийските съдии запазват и ранга на приравнени на членове на областен съд и могат да бъдат назначавани за такива, или за заместници прокурори при областните съдилища без да е необходимо специално за това представление.

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) За подпредседател на областен съд и съдия-следовател се назначава лице, което е прослужило като член или зам. прокурор при областен съд най-малко две години.

За инспектор на нотариусите, приравнен на подпредседател на областен съд, освен тези условия, се иска още поне една година от прослуженото време да е в околийско съдилище, в което се върши нотариална работа.

(Нова - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) За инспектори на съдиите-изпълнители се назначават лица, които са прослужили като съдии-изпълнители най-малко 2 години и отговарят на условията, предвидени за подпредседател на областен съд; по чин и заплата те се приравняват на подпредседател на областен съд.

За прокурор при областен съд или съдия-следовател се назначава лице, което е прослужило, като подпредседател на областен съд най-малко една година, или като член и зам. прокурор при областен съд - четири години.

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) За председател на областен съд, член или зам. прокурор при апелативен съд се назначава лице, което е прослужило като подпредседател или като съдия-следовател най-малко - две години, или като прокурор при областен съд - една година.

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Съдиите в Софийския околийски съд и съдиите и прокурорите при Софийския областен съд по чин и заплата се приравняват както следва:

Председател на областния съд - на подпредседател на апелативен съд;

Прокурор - на зам. прокурор при апелативен съд;

Подпредседателите, съдиите-следователи с седалище в София и околийския съдия - на прокурори при провинциален областен съд.

Членовете и заместник-прокурорите на областния съд - на подпредседател на провинциален областен съд;

(Изм. - ДВ, бр. 75 от 1939 г.) Заместник-околийски съдия - на член на провинциален областен съд.

(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Те се назначават и повишават при спазване на същия ред и по таблиците, по които се назначават и повишават съдиите и прокурорите, на които са приравнени.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) За подпредседател на апелативен съд, или съдебен инспектор се назначава лице, което е прослужило като председател на областен съд, член или заместник-прокурор при апелативен съд, най-малко 2 години.

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 266 от 1936 г.) За член на В. к. съд, прокурор на отделение при същия съд или прокурор при апелативен съд се назначава лице, което е прослужило като подпредседател на апелативен съд най-малко 2 години, или като член или заместник-прокурор при апелативен съд най-малко 4 години.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) За председател на отделение при Върховния касационен съд, председател на апелативен съд или главен съдебен инспектор се назначава лице, което е прослужило като член на Върховния касационен съд, прокурор на отделение при същия съд, или прокурор на апелативен съд най-малко 2 години, а за главен прокурор при Върховния касационен съд - лице, което е прослужило на горепосочените длъжности най-малко 3 години.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) За пръв председател на Върховния касационен съд се назначава лице, което е прослужило като главен прокурор при същия съд най-малко една година или като председател на отделение на същия съд най-малко 2 години.

Чл. 100. Лицата измежду преподавателския персонал в правния факултет при Държавния университет могат да бъдат назначавани на съдийска и прокурорска длъжности ако бъдат представени:

Редовните професори, ако са навършили 40 години, до член на В. к. съд включително;

Извънредните професори, ако са навършили 35 години, до член или заместник прокурор на апелативния съд включително;

Редовните доценти, ако са навършили 30 години, до подпредседател или прокурор при областен съд включително.

(Нова ал. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Представленията се правят от органа, който съставлява таблицата за поисканата длъжност (чл. 109).

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Адвокати, които упражняват редовно професията си, могат да бъдат назначавани на съдийска или прокурорска длъжност, ако имат юридическо образование, издържали са държавен изпит и отговарят на следните условия:

а) (Изм. - ДВ, бр. 266 от 1936 г.) да са упражнявали професията си най-малко две години, за да бъдат назначени за заместник-околийски съдия. За по-горна длъжност, освен това, те трябва да са упражнявали професията си толкова време, колкото би било необходимо да прослужат, ако бяха съдии или прокурори;

б) да бъдат удостоени от компетентния орган, който представлява за повишение в поисканата от адвоката длъжност (чл. 109). Той се произнася според професионалната дейност, научните трудове и държането на адвоката в обществото, след като събере, ако намери за нуждно сведение от по-долните съдилища и от адвокатския съвет, при който той е приписан.

Представените, съгласно горните правила, се вписват в таблицата, за която се говори в предходните членове, по реда, определен в чл. 113.

Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Началниците на гражданския и наказателния отдели при Министерството, както и техните помощници, са съдии и се командироват от Министъра на правосъдието, както следва:

1) (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) началниците на гражданския и наказателния отдели измежду съдиите и прокурорите на В. к. съд и апелативните съдилища;

2) Помощник-началниците на гражданския и наказателния отдели - измежду членовете на апелативните съдилища и измежду подпредседателите и членовете на областните съдилища.

Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) За началник на бюро за съдебната статистика се назначава правник, който има най-малко 3 годишна съдийска или адвокатска практика. Той се повишава на място до околийски съдия.

Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Главният съдебен инспектор, съдебните инспектори и инспектора на нотариусите и инспекторите на съдиите-изпълнители се назначават по реда, посочен в чл. 117 измежду лицата, които отговарят на условията, предвидени в чл. чл. 93, 96 и 98.

Те са несменяеми и след освобождението им от инспекторската служба, заемат длъжностите, към които са приравнени, като при определяне старшинството им на тези длъжности по чл. 59 се зачита времето, прекарано на инспекторска длъжност, и се повишават по предвидения в закона ред.

Забележка. Ако инспекторът на нотариусите е възпрепятстван, или няма възможност за назначение на лице на тази длъжност, Министърът на правосъдието може да възложи временно изпълнението и на съдия от областен съд.

Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.)

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1935 г.) б) представления.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Всяка година, през м. юний областните и апелативните съдилища и Върховния касационен съд в общо събрание, заедно с прокурорите, представляват лицата, които заслужават повишение в по-горна длъжност, както следва:

а) областните съдилища представляват съдиите от ведомството на съдилищата им, които отговарят на условията за повишение в длъжност зам. околийски съдия, околийския съдия, член или заместник прокурор на областен съд и приравнените на тях и нотариусите и съдиите-изпълнители, които заслужават да бъдат повишени на място;

б) апелативните съдилища представляват съдиите и прокурорите от ведомството на съдилищата им, които отговарят на условията за повишение в длъжност съдия-следовател, подпредседател на областен съд, председател на областен съд, член или заместник прокурор при апелативен съд или приравнените на тях;

в) Върховният касационен съд представлява съдии и прокурори, които отговарят на условията за повишение в длъжност подпредседател на апелативен съд, прокурор при апелативен съд, член на Върховния касационен съд и прокурор на отделение при същия съд и приравнените на тях.

В таблиците за повишение могат да се вписват само лицата, които до 15 септемврий на същата година имат изискуемия се служебен ценз за длъжността, за която се представляват.

Лицата, които заемат длъжност, за която се изисква еднакъв ценз с този на друга длъжност, не могат да бъдат представлявани за назначение в последната, макар и да има разлика в заплатата между едната и другата.

Министърът на правосъдието може да изисква нови представления в всяко друго време на годината, ако числото на вписаните в таблицата кандидати се укаже недостатъчно за попълване на открилите се вакантни места през годината, за която е съставена таблицата. В тези представления могат да се вписват само длъжностни лица, които в деня на представлението отговарят на условията за повишение на по-горна длъжност.

Бившите съдии и прокурори, които не адвокатстват се представляват от онзи съд, във ведомството на който са служители при напускане на службата.

Чл. 110. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Числото на лицата, представени за повишение, не може да бъде по-малко от половината на съдиите и прокурорите от района на съда, който извършва представленията.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Най-късно до 1 юлий представленията, в които представените съдии и прокурори се нареждат по азбучен ред, се изпращат в Министерството на правосъдието, където най-късно до 15 юлий същата година се съставят общи таблици, като представените съдии и прокурори се подреждат по инстанционното им старшинство.

Чл. 114. Таблицата за назначение или повишение в длъжност съдържа толкова отдели, колкото длъжности има.

В всеки отдел длъжностните лица се вписват по реда на чл. 113, като длъжностите, за които по закона се изисква еднакъв ценз се вписват в един отдел.

Чл. 115. Таблицата има сила за съдебната година, за която е съставена. 2. За постъпване на секретарска и канцеларска служби.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) За секретари на областни и апелативни съдилища, за секретари и подсекретари при Върховния касационен съд се назначават лица, които имат юридическо образование, а при липса на такива - лица, които имат най-малко средно образование и са прослужили като секретари поне две години, или имат петгодишна съдебна канцеларска служба.

За секретари на околийски съдилища, подсекретари при областни съдилища и подсекретари при апелативни съдилища, се назначават лица, които имат юридическо образование. Ако няма такива се назначават лица с средно образование с 5-годишна съдебна канцеларска служба.

За секретар-касиери на околийски и областни съдилища, секретари на прокурори при всички съдилища, на съдии-следователи и съдии-изпълнители, подсекретари при околийски съдилища, касиери, пом.-касиери на Софийски съдия-изпълнител и нотариалния книговодител при нотариусите и околийските съдии, изпълняващи нотариална работа, се назначават лица, които имат средно образование и двегодишна съдебна канцеларска служба. При липса на кандидати със средно образование, могат да бъдат назначени и лица с петокласно образование, и тригодишна съдебна канцеларска служба.

Всички други длъжностни лица по съдебните места се назначават по реда и при условията посочени в правилника за вътрешния ред, деловодство и отчетността на съдебните места. Параграф 3. Назначение а) на съдии и прокурори

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Никой не може да бъде назначен на длъжност съдия или прокурор, както и да бъде повишен в по-горна длъжност, ако не е представен за тази длъжност и ако не е вписан предварително в надлежната таблица.

(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Това разпореждане не се отнася до първия председател и председателите на отделения на Върховния касационен съд, до главния прокурор на същия съд, до главния съдебен инспектор, допълните съдии, нотариусите и съдиите-изпълнители, които се назначават - първият председател на Върховния касационен съд, председателите на отделения, главния прокурор и главния съдебен инспектор с указ по представление на Министъра на правосъдието, а останалите - със заповед от Министъра на правосъдието.

Чл. 118. На всяко вакантно място се назначава един от първите трима, представени за съответната длъжност.

Чл. 119. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) б) на секретарски и канцеларски длъжности.

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 266 от 1936 г.) Секретари и подсекретари на областните и апелативни съдилища и В. к. съд, секретар-касиерите, секретарите и подсекретарите на околийските съдии, на прокурорите при всички съдилища, на съдиите-следователи и книговодители при нотариусите и околийските съдии, които изпълняват нотариални дела, се назначават от Министъра на правосъдието по представление на надлежния председател, прокурор, или околийски съдия, които посочват трима кандидати за всяко вакантно място. Министърът може при липса на достатъчно кандидати, или когато намери за нужно да назначи и такива лица, които са представени от други председатели, съответно прокурори или околийски съдии.

Останалите канцеларски чиновници и служащи при съдилищата и прокурорските надзори се назначават от председателите, прокурорите и околийските съдии, а тези при нотариусите и съдиите-изпълнители - от съответния председател на областния съд. При еднакви условия за назначение на горните длъжности, предпочитат се кандидати, които са с юридическо образование.

Чл. 121. Съдиите-следователи, околийските съдии, нотариусите и съдиите-изпълнители могат по реда, предвиден в чл. чл. 117 и 118, ако пожелаят и ако Министърът на правосъдието намери, че това ще бъде в полза на службата, да бъдат повишавани по чин и заплата на място:

а) (изм.- ДВ, бр. 183 от 1935 г.) съдиите-следователи - до прокурор, а околийските съдии - до подпредседател на областен съд;

б) (изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) нотариусите и съдиите-изпълнители, до заместник-околийските съдии.

Повишените на място, могат да бъдат повишавани в по-горни съдийски и прокурорски длъжности, ако бъдат представени.

Чл. 121а. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Всеки съдия или прокурор при постъпване в длъжност, полага следната клетва:

"Обещавам се, и се заклевам, в Името на Всемогъщаго Бога, да бъда верен на Негово Величество Царя на българите, да изпълнявам свято и ненарушимо законите на Царството, да съдя по чиста съвест, без всяко пристрастие и лицеприятие, да пазя свято тайната на съвещанието и да постъпвам в всичко като честен, добър и справедлив съдия, като помня, че за всичко ще давам отчет пред закона и пред Бога. Амин".

Чл. 121б. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Нотариусите, секретарите, съдиите-изпълнители и кандидатите за съдебна длъжност при встъпване в длъжност полагат следната клетва:

"Кълна се в Името на Всемогъщаго Бога, да бъда верен на Негово Величество Царя на българите, да пазя свято и ненарушимо законите на Царството, да изпълнявам честно и добросъвестно обязаностите по службата, която ми се поверява и всички правила, разпореждания и поръчения, които се отнасят до тия ми обязаности, да не превишавам властта си, която ми е дадена и да не причинявам умишлено никому вреди и загуби, да пазя тайни по делата, които ми се поверяват и поръчват за извършване в кръга на моите обязаности, като помня, че за всичко съм длъжен да дам отчет пред закона и пред Бога. Амин".

Чл. 121в. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Изброените в предходните членове длъжностни лица полагат клетва, чрез свещеник пред общото събрание на съда, при който са назначени.

Чл. 121г. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Ако назначеното длъжностно лице по съдебното ведомство откаже да положи установената по-горе клетва, счита се, че не е приело длъжността.

Чл. 122. Длъжностното лице по съдебното ведомство не може едновременно:

а) да бъде народен представител;

б) да упражнява адвокатска професия;

в) да заема държавна (гражданска, военна или духовна), областна или общинска платена или почетна длъжност или служба;

Забележка: (Нова - ДВ, бр. 119 от 1935 г.) В изключителни случаи лицата по съдебното ведомство могат да бъдат назначавани с тяхно съгласие и на други служби. В такъв случай те могат да запазят заеманите от тях до тогава длъжности, само с разрешението на Министъра на правосъдието, без обаче, да могат да изпълняват свързаните с тях функции. При определяне старшинството на такива съдии времето прекарано на други длъжности се напълно зачита. Съдиите могат да се повишават по предвидения в закона ред.

(Нова - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Назначаването или командироването на съдия или прокурор по тая забележка или по специален закон на длъжност по друго ведомство не може да трае повече от две години.

Назначените на други служби лица от съдебното ведомство, получават заплата предвидена за тях в съответния бюджет;

г) да упражнява търговия или такова занятие, което е несъвместимо със съдийското звание или което му пречи да изпълнява служебните си длъжности;

д) да бъде притежател, издател, редактор на политически вестници или списания;

е) да притежава концесия или предприятие, или да бъде управител или представител на търговско дружество, или член на управителен или проверителен съвет на такова дружество, или какъвто и да било, макар и временно и безплатно, негов орган.

Чл. 123. В едно и също съдилище, както и в прокурорския надзор при него, не могат да служат длъжностни лица, съдии или прокурори, които са:

1) роднини в възходяща и низходяща линия;

2) съребърни роднини до четвърта степен включително;

3) осиновители или осиновени,

4) сватове до трета степен включително.

Чл. 124. Когато числото на членовете на едно съдилище е по-голямо от 10, Министърът на правосъдието, с Царски указ, може да освободи от препятствието, предвидено в чл. 123, но и в такъв случай, длъжностните лица, които са роднини или сватове, не могат да бъдат в едно отделение.

Чл. 125. Когато между назначените в един и същи съд длъжностни лица съществува едно от посочените в чл. 123 препятствие, или такова се създаде отпосле, те са длъжни най-късно в 7 дни от назначаването им или от създаването на това препятствие да съобщат за това на председателя на съда, който незабавно донася на Министъра на правосъдието.

До преместването на едного от тях, те се зачисляват в различни отделения и не могат заедно да заседават.

Чл. 126. От роднините или сватовете се премества оня, който е назначен по-късно или чрез оженването на когото е породено сватовството.

Преместването става на равна длъжност.

Чл. 127. Лицата от съдебното ведомство са длъжни да пазят тайна на съвещанията.

Те трябва да изпълняват всички задължения на службата, които се налагат от закона или правилниците.

Чл. 128. Никое длъжностно лице по съдебното ведомство не може да приеме извършване на известна работа извън неговата длъжност, нито пък може да му се възложи такава, без съгласието на Министъра на правосъдието, който предварително взема мнението на председателя на съда при който служи то, освен когато такива работи им се възлагат по някои особени закони или правилници.

Чл. 129. Лицата от съдебното ведомство не могат да получават никакви частни съобщения относно делата, които постъпват в съда, нито да възлагат съставянето на съдебните актове на лица, непринадлежащи към съдебното ведомство.

Така също на тях се запрещава, когато това не се изисква от служебните им длъжности, да се намесват в производството на делата или, особено, да дават съвети или да упражняват каквото и да било влияние върху хода на делата, чрез ходатайстване или препоръка, както и да дават съвети по юридически въпроси на частни лица и учреждения.

Чл. 130. На длъжностните лица по съдебното ведомство се запрещава да сключват заеми под несъответстваща форма, поради непредпазливост, лекомислие или по друг някой осъдителен мотив, или в вид на постоянен навик, или от лица заинтересувани в дела, които влизат или могат да влизат в компетентността на дадено длъжностно лице.

Чл. 131. Така също тем се запрещава да се обръщат, с цел за обезпечение интересите на своята кариера, с ходатайство към външни лица, към членовете на правителството или към лица, от които зависят тези интереси, а особено забранено им е да се обръщат за същата цел към длъжностните лица по съдебното ведомство.

Чл. 132. Длъжностните лица от съдебното ведомство трябва да встъпват в изпълнение на службата си в разстояние на 10 дни от съобщението на назначението, в противен случай те се уволняват. Същото правило се отнася и в случай на командировка.

Министърът на правосъдието при уважителни причини, може да съкрати или да продължи този срок, без това продължение да надминава един месец.

Чл. 133. Преместените на равна или по-горна длъжност лица по съдебното ведомство продължават да изпълняват първата си длъжност до предаването й, което не може да трае повече от 10 дни от деня на съобщението. Те са длъжни да встъпят в новата длъжност в 10-дневен срок от предаване на първата длъжност. Преместените на по-долна длъжност или уволнените, престават да изпълняват първата си длъжност от получаване на съобщенията за преместването или уволнението, но ако в деня на получаването на съобщението са в съдебно заседание, те вземат участие при разглеждането на всички дела, насрочени за това заседание.

(Нова ал. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Министърът на правосъдието при уважителни причини може да съкрати или да продължи тези срокове, като продължаването не може да надминава един месец.

Чл. 134. Лицата от съдебното ведомство са длъжни да живеят в мястото, дето изпълняват служебните си длъжности.

Чл. 135. Заплатите на длъжностните лица по съдебното ведомство се определят от закон.

Чл. 135а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Секретарите и подсекретарите при съдилищата, които владеят и си служат със стенография, получават върху заплатите си прибавка, определена в бюджета.

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Длъжностните лица по съдебното ведомство, които са навършили 60-годишна възраст и имат най-малко тридесетгодишна съдебна служба, получават при уволнение - освен по дисциплинарен ред - възнаграждение в размер на половин годишна заплата с всички бюджетни прибавки.

Същото възнаграждение получават и уволнените по болест, които са прослужили най-малко 30 години.

Длъжностните лица, прослужили по-малко време, получават при уволнение възнаграждение, съгласно закона за държавните служители и закона за бюджета на държавата.

Чл. 137. Всички съдии, които са прослужили най-малко 3 години като редовни съдии или заместник-прокурори, стават несменяеми.

(Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Несменяеми са също главния прокурор, прокурорите на отделения при Върховния касационен съд, прокурорите и техните заместници при апелативните съдилища.

(Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Несменяемите съдии и прокурори стават сменяеми след навършване на 60 годишна възраст, с изключение на съдиите и прокурорите при Върховния касационен съд и заемащите тем приравнени длъжности, те стават сменяеми след навършване на 65-годишна възраст.

Чл. 138. Несменяемите съдии и прокурори освен по подаване оставка, могат да бъдат уволнени или отстранени от длъжност само в случаите, предвидени в тоя закон и съгласно с правилата, установени в него.

(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Те не могат така също да бъдат преместени без тяхно писмено съгласие, освен когато преместването се налага по чл. 126 или е свързано с повишение в по-горна длъжност.

Чл. 139. Несменяемите съдии и прокурори се уволняват:

1) ако с влязла в законна сила присъда са осъдени на строг тъмничен затвор;

2) ако са осъдени с присъда, влязла в законна сила, за едно от престъпленията, изброени в чл. 87, п. 3 от настоящия закон;

3) ако с решение, влязло в законна сила, са признати за разточителни;

4) ако с присъда, влязла в законна сила, са лишени от права, изброени в чл. 30 от наказателния закон;

5) когато се установи с решение на дисциплинарния съвет, че им липсва едно от условията, изброени в п. п. 1 и 4 на чл. 87, или, че се намират в един от случаите на несъвместимост, предвиден в чл. 122;

6) в всички случаи, когато дисциплинарният съвет им наложи наказание "уволнение от служба";

7) по закриване длъжността им, ако не приемат равна или по-горна такава по съдебното ведомство.

8) (нова - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) ако отсъстват от служба повече от 10 дни без законно оправдателна причина.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Несменяем съдия или прокурор, който вследствие на тежка и постоянна недъгавост, болезненост или вследствие отслабване на умствените му способности, не може да изпълнява службата си, се уволнява въз основа на решение на дисциплинарния съвет. Дисциплинарното производство се възбужда от председателя или прокурора на съда, при който съдията или прокурорът служи, след като се направи нуждното разследване от един член на съда.

Производството може да се възбуди и от Министъра на правосъдието.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Ако несменяем съдия или прокурор се умоповреди, Министърът на правосъдието, на основание мнението на двама лекари и представлението на председателя или прокурора на съда, отстранява съдията от служба и предписва на надлежния прокурор да поиска поставянето му под запрещение.

Това отстранение пада и отстраненият съдия или прокурор по право заема отново длъжността си, ако най-късно в шест месечен срок надлежният съд не постави отстранения съдия или прокурор под запрещение поради умоповреждане; в противен случай, съдията или прокурорът се уволнява от Министъра на правосъдието.

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Общият надзор над длъжностните лица по съдебното ведомство принадлежи на Министъра на правосъдието. Този надзор се упражнява лично от министъра или, по негово нареждане, от инспекторите по реда, определен по-долу.

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Министърът на правосъдието може да извършва ревизии на нотариусите, съдиите-изпълнители и на всички околийски, областни и апелативни съдилища, лично или чрез съответните инспектори и съдии-ревизори.

Актовете по извършените от инспекторите ревизии се съобщават в препис на по-горните инстанции и се прочитат в общо събрание на последните.

В прослуженото дело при Министерството на всеки съдия се отбелязва нумера и датата на ревизионния доклад на съдебния инспектор.

(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Върховния касационен съд се ревизира от Министъра на правосъдието или по негово нареждане от главния инспектор при Министерството на правосъдието, или от един от съдиите при същия съд.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Министърът на правосъдието може да извършва ревизия на прокурорските надзори при апелативните и областните съдилища лично или чрез съответните инспектори.

Актовете по извършените от инспекторите ревизии се представят на Министъра на правосъдието. Те се съобщават в препис на по-горния по реда на инстанциите прокурор и на главния прокурор при Върховния касационен съд. В послужното дело на прокурора в министерството се отбелязва нумера и датата на ревизионния доклад.

Ревизия на прокурорския надзор при Върховния касационен съд се извършва от Министъра на правосъдието или по негово нареждане от главния инспектор при Министерството на правосъдието или от един от прокурорите при същия съд.

Чл. 144. Министърът на правосъдието като забележи в някое съдилище или прокурорски надзор натрупване на дела, бавност или неспазване на законния ред, предлага на председателя или на прокурора да вземе мерки за отстранение на забелязаните нередовности или неправилности и да даде обяснение за причините им, а когато намери за нуждно, привлича виновните под отговорност.

Чл. 145. Съдебният надзор над длъжностните лица по съдебното ведомство, освен над прокурорите, се упражнява от по-горните по реда на подчинеността съдилища, както следва:

а) Върховният касационен съд надзирава всички длъжностни лица в Царството;

б) апелативните съдилища - тия в техните райони;

в) областните съдилища - длъжностните лица при тях и околийските съдилища от техните области.

Чл. 146. Ако В. к. съд, апелативните и областните съдилища, при разглеждане на делата, забележат неправилности в съдопроизводството или деловодството, те, след като поискат сведения от министерството, правят с особено определение, по реда на надзора, за пръв път, напомняне на лицата, които са ги допустнали, а в случай на повторение или на по-голяма неправилност, след като изискат обяснение от тия лица и съберат нуждните сведения, възбуждат срещу виновния дисциплинарно преследване. Както за направеното напомняне, така и за възбуждането на дисциплинарно преследване, съдилищата донасят в министерството.

Надзор по реда на подчинеността се упражнява и по жалби, донесения и съобщения, както и по предложение на прокурорския надзор и по други сведения.

Прокурорът при по-горния съд, като забележи неправилности, допуснати от прокурорите при по-долните инстанции, или прави напомняне по реда на надзора, или донася на Министъра на правосъдието, който е властен да възбуди против виновния дисциплинарно преследване.

Чл. 147. В всяко съдебно място и прокурорски надзор най-близкият надзор над длъжностните лица за бързото и правилно изпълнение на длъжностите им принадлежи на председателите, прокурорите и на съдиите-докладчици, които, като забележат опущение, неправилност или бавност, разпореждат за поправяне или отстранението им, или правят потребното за възбуждане на дисциплинарно преследване срещу виновния.

Чл. 148. Нито съдиите, нито председателите на съдилищата имат право да се месят в действията на прокурорите или заместниците им, но за неправилните и противозаконните им постъпки съобщават на Министъра на правосъдието.

Чл. 149. Лицата от прокурорския надзор, за всички забелязани от тях опущения, от длъжностни лица по съдебното ведомство, са длъжни, според случая, или да донесат на председателите на съдилищата, или да донесат, по реда на подчинеността, на съответния по-горен прокурор, който от своя страна може да Внесе въпроса на обсъждане от съда, властен да възбуди дисциплинарно преследване като в такъв случай донася на Министъра на правосъдието.

Чл. 150. По-горните съдилища извършват по реда на подчинеността, редовни ревизии на по-долните съдебни места и лица чрез избрани в общо събрание, за срок от една година, съдии-ревизори; за околийските съдии - измежду председателя и подпредседателите на областните съдилища; за областните съдилища - измежду подпредседателите и членовете на апелативните съдилища; за апелативните съдилища - измежду старшите съдии на В. к. съд.

Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Съдиите-ревизори са длъжни да правят пълна ревизия на съответните съдебни учреждения един път в годината; те трябва да проверяват тяхната дейност и начина, по който съдиите прилагат законите и изпълняват служебните си длъжности, да отбелязват мъчнотиите и пречките, които спъват точното прилагане на закона или хода на делата, и да предлагат необходимите, според тях, мерки за подобрение.

Когато забележат, че известен съдия е направил съществени нарушения на съдебните си длъжности, съдиите-ревизори са длъжни да направят проверка на цялата му дейност, за да се установи подготвеността му за съдийска служба.

Актовете по ревизиите съдиите-ревизори представят незабавно на председателя на съда, който изпраща препис от тях на Министъра на правосъдието.

Актовете се прочитат в общо събрание.

Актовете по ревизиите на околийските съдии след като се прегледат от общото събрание на областния съд, незабавно се представят на апелативния съд.

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Прокурорските надзори се ревизират от прокурора при по-горния съд, или, по негово нареждане от заместниците му един път в годината. Министърът на правосъдието нарежда кога да се извършат тези ревизии; нему се предоставят актовете по ревизиите, като препис от тях се съобщава на главния прокурор при Върховния касационен съд.

Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Ако в ревизионните доклади или при извършените анкети са констатирани неправилности в съдопроизводството или други опущения и грешки, Министърът на правосъдието, по реда на надзора прави напомняне на лицата, които са ги допуснали, а в случай на повторение или на по-голяма неправилност може да възбуди срещу виновния дисциплинарно преследване.

Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) В главния съдебен инспектор се съсредоточава цялата служба по ревизията на съдебните места и лица. Той следи за правилното и навременното отправление службата на съдебните инспектори, на инспектора на нотариусите и на инспекторите на съдиите-изпълнители и за всички забелязани от него нередности докладва на министъра. Той докладва на министъра актовете на съдиите-ревизори. Той докладва също и всички донесения и оплаквания до министерството срещу лица от съдебното ведомство. Той докладва и актовете на съдебните инспектори, на инспекторът на нотариусите и на инспекторите на съдиите-изпълнители, когато казаните инспектори отсъстват.

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) По нареждане на Министъра на правосъдието ревизиите на нотариусите и на нотариалната работа на околийските съдии се извършват от инспекторът на нотариусите, на съдиите-изпълнители от инспекторите на съдиите-изпълнители, на околийските и на областните съдилища и на прокурорските надзори при тях - от съдебните инспектори, а на апелативните съдилища и на прокурорските надзори при тях - от главния съдебен инспектор.

Чл. 155. Канцелариите на съдебните места се намират под непосредствения надзор на председателя или околийския съдия, а на деловодството в канцеларията най-близкият надзор принадлежи на секретаря на съда.

Чл. 156. Длъжностните лица по съдебното ведомство отговарят дисциплинарно и наказателно.

Редът на наказателната отговорност се определя в закона за наказателното съдопроизводство.

1. Дисциплинарна отговорност

Чл. 157. Длъжностните лица по съдебното ведомство отговарят дисциплинарно:

1) за опущения, които се дължат на невнимание или на незнание на служебните си длъжности;

2) за нарушение на правилата и формите при произвеждане на следствие, при извършване на съдебни действия и при изпълнение на решенията;

3) за неизпълнение законните наредби;

4) за бавност в изпълнението на служебните си длъжности и особено за ненавременното изготвяне на съдебните актове и за неоткриване съдебните заседания в определеното време;

5) (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Когато са осъдени за престъпления непредвидени в чл. 87, п. 3;

6) (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) За нарушение предписанията на чл. чл. 127-131 и 134;

7) когато показват постоянна небрежност, неспособност или неподготвеност при изпълнение на служебните си длъжности;

8) когато отсъстват от службата без отпуск;

9) за всяко действие вън от службата, което накърнява достойнството на съдията;

10) когато не пазят надлежно приличие в служебните си или извънслужебните отношения, било помежду си, било към адвокати, било към частни лица, било спрямо началството си, и

11) когато играят хазартни игри.

Чл. 158. Дисциплинарните наказания са: 1) забележка, 2) мъмрене; 3) невписване или заличаване от таблицата за повишение до 3 години, 4) преместване на равна длъжност, и 5) уволнение от служба.

Чл. 159. Мъмренето е укоряване с изрично приканване виновният да се поправи. То е съпроводено с лишение от заплата от 3 до 10 деня.

Чл. 160. Предвидените в чл. 158 дисциплинарни наказания могат да се налагат или постепенно, или всяко едно за пръв път, според важността на случая.

За постоянна небрежност, неспособност или неподготвеност при изпълнение служебните длъжности дисциплинарното наказание е "уволнение от служба".

Чл. 161. За повторно провинение по п. п. 4, 5, 6, 8 и 11 от чл. 157 не може да се наложи по-малко дисциплинарно наказание от "преместване на равна длъжност".

Чл. 162. Длъжностни лица по съдебното ведомство се отстраняват от длъжност, когато срещу тях е възбудено наказателно преследване за престъпления, предвидено в чл. 87, п. 3.

Чл. 163. Длъжностните лица по съдебното ведомство могат да бъдат отстранени от длъжност и когато срещу тях е възбудено наказателно преследване за престъпно деяние, непредвидено в чл. 87, п. 3. Отстраняването се постановява от дисциплинарния съвет.

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) В случаите, предвидени в предходните два члена отстранението трае до свършване на наказателното преследване.

Ако възбуденото срещу отстраненото длъжностно лице наказателното преследване бъде прекратено (освен по амнистия или давност) и ако лицето бъде оправдано с присъда, влезла в законна сила, то получава цялата си заплата за времето на отстранението, освен ако последва дисциплинарно осъждане.

Чл. 165. Министърът на правосъдието може да натовари други съдии да заместват отстранените от длъжност.

Чл. 166. Длъжностното лице, уволнено по дисциплинарен ред не може да бъде назначено отново на служба.

Чл. 167. Прокурорите и техните заместници подлежат на дисциплинарни наказания, предвидени в чл. 158, направо от Министъра на правосъдието, но не преди да им се поиска предварително обяснение.

Несменяемите прокурори отговарят дисциплинарно по реда и пред дисциплинарния съд, предвидени за съдиите от същата степен.

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Архиварите, регистраторите и техните помощници, както и останалите канцеларски служители, подлежат на дисциплинарни наказания: забележка, глоба в размер най-много до четвърт от месечната заплата и уволнение от служба, които се налагат от околийския съдия, председателя или прокурора при който служат.

Чл. 169. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) 2. Ред за дисциплинарно производство

Чл. 170. При всеки областен и апелативен съд и при Върховния касационен съд се учредява по един дисциплинарен съвет, на който са подсъдни дисциплинарните дела възбудени срещу нотариусите, съдиите-изпълнители, кандидатите за съдебна длъжност, секретарите и секретар-касиерите, които служат при тия съдилища, при прокурорските надзори и при съдиите-следователи при тях, както и срещу секретарите на околийските съдии.

(Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Този дисциплинарен съвет се състои от трима съдии, избрани за една година в общо събрание на съда.

Нотариусите и съдиите-изпълнители се съдят дисциплинарно от дисциплинарния съвет при апелативния съд.

Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) При Върховния касационен съд се учредява дисциплинарен съвет за разглеждане дисциплинарните дела на допълнителните членове, околийските съдии и заместниците им, съдиите-следователи и съдиите на областните и апелативните съдилища, както и на приравнените към тях длъжностни лица от инспектората.

Тоя съвет се състои от пет съдии на Върховния касационен съд, избрани за една година от общото събрание на същия съд.

Чл. 172. Съветът не може да заседава в състав по-малък от трима членове, включително и председателя, и то ако останалите членове отсъстват по болест, по редовно разрешен отпуск и по неотложни служебни причини.

Чл. 173. (Изменен: З. от 16 август 1935 г) Дисциплинарните дела срещу съдиите и прокурорите от Върховния касационен съд и заемащите приравнени тем длъжности се разглеждат от общото събрание на всички отделения на същия съд.

Чл. 174. Ако дисциплинарното дело се отнася до две или повече длъжностни лица по съдебното ведомство, от които едни са подсъдни на по-горния дисциплинарен съвет, а други на по-долен, всички тия дела се съдят в по-горния дисциплинарен съвет.

Чл. 175. Дисциплинарното преследване се възбужда срещу съдиите и съдиите-следователи, както и срещу допълнителните членове, нотариусите и съдиите-изпълнители, или по определение на съда, по реда на надзора, или по предложение на Министъра на правосъдието, а срещу другите длъжностни лица - от председателя или от прокурора.

(Нова - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Дисциплинарното преследване срещу съдиите и прокурорите при Върховния касационен съд може да се повдигне от Министъра на правосъдието или от общото събрание на същия съд. Когато се касае до лица от прокурорския надзор в общото събрание участват всички прокурори.

Председателите или подпредседателите на съдилищата са длъжни да внасят в разпоредително заседание за обсъждане от съда всеки станал им известен повод за възбуждане на дисциплинарно преследване срещу съдиите от по-долните инстанции.

Чл. 176. След като получи определение или предложението за възбуждане дисциплинарно преследване, председателят на дисциплинарния съвет внася въпроса в разпоредително заседание за предварително обсъждане.

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Дисциплинарният съвет е длъжен да събере всички справки по делото и да поиска обяснения, които обвиняемото длъжностно лице представя писмено, ако няма такива данни към делото или пък представените са недостатъчни.

(Нова - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Също се изисква в Министерството на правосъдието сведения за предишните осъждания на обвиняемото лице.

Чл. 178. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 179. За разглеждане на делото от дисциплинарния съвет се призовава обвиняемият, който има право да се яви в заседанието за лично обяснение или да изпрати повереник измежду лицата, които имат право на адвокатска практика.

Призоваването се прави с призовка в затворен плик, ако обвиняемият се намира в седалището на съвета; а когато той се намира вън от това седалище - по пощата, с препоръчано писмо и обратна разписка.

Неявяването на правилно призован обвиняем не спира разглеждането на делото.

Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Дисциплинарният съвет е длъжен да разгледа делото най-късно до два месеца от образуването му.

За всяко неспазване на този срок председателят е длъжен да съобщи в Министерството на правосъдието, като посочи и причините.

Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) В дисциплинарните дела отвеждането на съдиите, става на общо основание по закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 182. Дисциплинарните заседания се държат при закрити врата.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) При разглеждане на дисциплинарните дела съветът не се подчинява на никакви форми освен на ония, които са показани по-горе. Редът за обяснение на делото зависи изключително от съвета; преди да постанови, обаче, решение, съветът е длъжен да изслуша решението на прокурора, и след това и обяснението на обвиняемия.

Дисциплинарният съвет е напълно свободен при преценката на доказателствата, които уличават или оправдават обвиняемото лице, както и при определяне степента на вината му. При постановяване на решението си той е длъжен да се ръководи от своето убеждение, основано на представените по делото доказателства и от задължението си, строго да пази достойнството и престижа на съдийството.

Чл. 184. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 185. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Ако липсват достатъчно доказателства за виновността на обвиняемото лице по простъпката, която е дала повод за възбуждане дисциплинарно преследване, а от делото става ясно, че, при все това, обвиняемото лице е изгубило пред обществото онова доверие, уважение и авторитет, които се изискват от длъжността му, дисциплинарният съвет постановява преместването му.

Чл. 186. След разглеждането на делото, съветът постановява решение, което трябва да се изготви в 7 дни и незабавно да съобщи на обвиняемия.

Решенията на дисциплинарния съвет не подлежат на никакво обжалване.

Чл. 187. За всяко решение, издадено от дисциплинарния съвет, се съобщава на Министерството на правосъдието, което разпорежда, щото дисциплинарното наказание да се впише в прослужения списък на осъдения и приведен в изпълнение.

(Нова - ДВ, бр. 75 от 1939 г.) Ако длъжностното лице е осъдено на мъмрене, с лишаване от заплата и е преминало на служба по друго ведомство, сумата, за която е осъдено, се удържа от заплатата, която получава по новото ведомство; а ако не е вече на служба - тя се събира по принудителен ред, въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийския околийски съдия.

В случай че длъжностното лице е осъдено на дисциплинарно наказание "преместване или уволнение от служба", това наказание се изпълнява с указ, ако се касае до съдии и прокурори, или с заповед от надлежното началствуваще лице, ако се касае до други длъжностни лица.

Дисциплинарно преместените и уволнените не получават пътни е дневни пари.

Чл. 188. Ако при разглеждане на едно дело по дисциплинарен ред се открият обстоятелства, които подлежат на разглеждане от наказателен съд, обвиняемият се предава на наказателен съд по правилата на наказателното съдопроизводство, а дисциплинарното производство може да се спре.

Чл. 189. Дисциплинарното производство не може да бъде започнато, ако са изтекли 3 години от извършване на действието, опущението или бавността, поради които виновният подлежи на дисциплинарно преследване.

(Нова - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Ако срещу осъдения не се възбуди друго дисциплинарно преследване до пет прослужени години вписаното осъждане се заличава.

Чл. 190. В началото на всяка година се събират в Министерството на правосъдието отчетите на всички съдебни места и прокурори за хода на делата през изтеклата година. Тези отчети се съставят по начина и формата, определени в общия правилник за вътрешния ред и деловодството в съдебните места.

Чл. 191. Отчетите се съставят от секретарите под непосредственото наблюдение на околийските съдии, председателите и прокурорите и се разглеждат в общо събрание.

Чл. 192. Отчетите на околийските съдии, заедно с отчетите на областните съдилища, се представляват в надлежния апелативен съд. От тези отчети и от отчета на самия апелативен съд се съставя един общ отчет, който, след като се разгледа от общото събрание, представя се на Министъра на правосъдието.

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Отчетите на прокурорите на областните съдилища се представят на прокурора на апелативния съд, който от тях и от своя отчет съставя нов общ отчет, който представя на Министъра на правосъдието, като препис от него се изпраща и на главния прокурор при Върховния касационен съд.

Чл. 194. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Върховният касационен съд и главният прокурор при съда изпращат годишния си отчет в Министерството на правосъдието.

Чл. 195. Съдебният език е българският.

Чл. 196. Ако страните не владеят български език, повиква се преводач за сметка на страните. Съставяне протокол на чужд език не се позволява, но съдът може да позволи вместването на някои фрази или думи, изказани от страните, които имат особено значение за самото дело.

(Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) Без преводач може да се говори на чужд език, само когато всички съдии и секретарят, както и страните владеят чуждия език.

Чл. 197. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) В зависимост от съкращенията, които в свръзка с приложението на този закон може да се наложат, Министърът на правосъдието освобождава нуждното число съдии и прокурори въз основа на представлението на комисията по чл. 113 увеличена с петима съдии, назначени от Министъра на правосъдието.

Същата комисия дава мнение и относно съдиите и прокурорите, които следва да бъдат назначени на равни, по-долни или по-горни длъжности в връзка с новото устройство на съдилищата по този закон включително до член, или за прокурор: на апелативния съд, или председател на областен съд. За останалите длъжности представлението се извършва от комисията по чл. 113.

Забележка. При представленията за по-горна длъжност, могат да се вписват онези съдии и прокурори, които отговарят на условията за повишение на 1 октомври т. г. Така съставените таблици ще имат сила до 1 януари 1936 година.

Чл. 198. След като вземе мнението на комисията предвидена в предходния член, Министърът на правосъдието може да задържи от подлежащите на съкращение съдии и прокурори от бившите окръжни и от апелативните съдилища необходимото число за образуване на нуждните допълнителни отделения при областните и апелативните съдиЛища за довършване на висящите в тях дела.

Чл. 198а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Извършените по досегашния закон представления за назначаване и повишаване на съдийска или прокурорска длъжност за годината 1941 се считат за нестанали. Представленията за казаната година ще се извършват през м. февруарий 1941 г. от надлежните съдилища, по реда предвиден в настоящия закон и ще се изпращат най-късно до 1 март с. г. в Министерството на правосъдието, което до 15 март въз основа на тези представления ще състави общите таблици на представените, съгласно чл. 113. Назначаванията и повишаванията на съдии и прокурори през 1941 г. ще стават по така съставените таблици.

Чл. 198б. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Заварените от настоящия закон съдии-следователи запазват местата си, ако отговарят на условията предвидени в настоящия закон за тази длъжност и ако бъдат представени за повишение в същата длъжност по надлежния ред. Тези от тях, които не отговарят на казаните условия или които не бъдат представени за повишение, продължават да изпълняват досегашната си длъжност, обаче, получават заплатата, която са получавали до настоящето изменение на закона.

Чл. 198в. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1941 г.) Заварените инспектори на съдиите-изпълнители, запазват местата си, ако отговарят на условията предвидени в ал. IV на чл. 93 и ако бъдат представени за повишение в тая длъжност по надлежния ред. Службата им, заемана досега, се приравнява по чин и заплата на околийски съдия, ако предназначението им за инспектори те са отговаряли на всички условия предвидени за тая длъжност в действащия по време на назначението им закон (чл. 107, но не и по забележката към същия член).

Заварените инспектори на съдиите-изпълнители, назначени при спазване условията, предвидени в досегашния закон, които не отговарят на условията, упоменати в предходната алинея или не бъдат представени за повишение, ако не бъдат назначени на съответна на чина им друга длъжност по съдебното ведомство, продължават да изпълняват сегашната си длъжност, обаче получават заплата, която са получавали до изменението на закона, и се освобождават от длъжност по реда, предвиден в досегашния закон.

Чл. 199. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1935 г.)

Чл. 200. Заварените съдебни кандидати, в това число и тези, които са прекъснали стажа си, за да отбият военната повинност, довършват стажа си при съответните областни съдилища, като тези от тях, които са получили заплата преди да навършат една година стаж, я запазват.

Чл. 201. Заварените секретари, подсекретари и секретар-касиери при съдебните места и лица, които нямат служебен ценз, предвиден в този закон, могат да бъдат задържани на заеманите от тях длъжности по ходатайство на председателите, прокурорите, съдиите-следователи, околийските съдии или съдиите-изпълнители.

Чл. 202. Лицата, които са придобили право по чл. 207 от досега действащия закон за устройството на съдилищата, запазват тия си права.

Чл. 203. Всички мирови съдии и окръжни съдилища продължават да разглеждат насрочените дела до един месец от влизането на този закон в сила. Насрочените след тази дата дела се отлагат, за което се съобщава на страните с обявление на вратите на съда и на всички общински управления, освен околийските и областни съдилища, които продължават и след тази дата да разглеждат насрочените дела.

В околийските центрове, където има повече от едно мирово съдилище, първото от тях остава за околийско съдилище.

До встъпване в длъжност на новоназначените съдии и прокурори в околийските и областни съдилища, заварените в тия съдилища съдии и прокурори упражняват длъжността на такива.

Чл. 204. (Отм. - ДВ, бр.90 от 1935 г.)

Чл. 205. Навсякъде в разните закони, където се говори за окръжни съдилища, мирови съдилища или мирови съдии, да се чете съответно: "областни съдилища", "околийски съдилища" или "околийски съдии".

Чл. 206. Настоящият закон отменява Закона за устройството на съдилищата от 2 януарий 1926 г.

Чл. 207. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1935 г.) При представленията за повишение в по-горна длъжност, времето прослужено на длъжности по закона за устройството на съдилищата от 2 януарий 1926 година, се приравнява на прослужено време на предвидените в настоящия закон длъжности, както следва: мирови съдия - на зам. околийски съдия; член или зам. прокурор на окръжен съд, или Софийски миРови съдия - на околийски съдия, член или зам. прокурор на областния съд или зам. околийски съдия при Софийския околийски съд; подпредседател или съдия-следовател при окръжния съд, или член, или зам. прокурор на Софийския окръжен съд - на съдия-следовател при областен съд; прокурор на окръжен съд или подпредседател, или съдия-следовател при Софийския окръжен съд - на подпредседател на областен съд; председател на окръжен съд - председател на областен съд.

Времето прослужено на длъжност по наредбата-закон за устройството на съдилищата от 12 ноемврий 1934 година се приравнява на прослуженото време на длъжностите, предвидени по настоящия закон, както следва:

Член и зам. прокурор на областен съд на заместник околийски съдия; зам. околийски съдия, или член или зам. прокурор на Софийския областен съд - на околийски съдия, или член, или зам. прокурор на областен съд; околийски съдия, съдия-следовател и зам. Софийски околийски съдия - на съдия-следовател при областен съд; подпредседател или прокурор на областен съд, или съдия-следовател при Софийския областен съд, или Софийския околийски съдия - на подпредседател на областен съд; подпредседател на Софийския областен съд - на прокурор на областен съд или на подпредседател или съдия-следовател при Софийския областен съд; председател на областен съд - на председател на областен съд.