Държавен вестник, брой 72 от 2.IV

Чл. 72. (174). Всеки съд сам решава, подлежи ли предявеният иск на разглеждане от него. В никакъв случай той не бива да представя на по-горен съд разрешаването на този въпрос.

Чл. 73. (175). Препирнята за подсъдност между областни съдилища или пък между областни и околийски съдилища, от онзи апелативен съд, към чийто район принадлежат тези съдилища. Ако ли пък те принадлежат към районите на различни апелативни съдилища, препирнята за подсъдност се разрешава от онзи апелативен съд, в чийто район се намира съдът, който по-после е приел или отказал да разгледа делото.

Чл. 74. (175). Препирнята за подсъдност между апелативни съдилища или пък между апелативни и областни съдилища се разрешава по частна жалба от заинтересуваната страна, от Върховния касационен съд.

Чл. 75. (177, 178). Частната жалба се подава против определението на съда, който по-после е приел или отказал да разгледа делото.

Към жалбата се прилага препис от нея, който се връчва на противната страна.

Докато се разреши повдигнатата препирня, производството по делото се спира.

Апелативните съдилища, а също и Върховният касационен съд, разглеждат жалбите в разпоредително заседание. Определенията на апелативните съдилища не подлежат на обжалване.

Чл. 76. (182). Съдът сам решава, подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от някое административно учреждение.

Чл. 77. (183). Против определението на съда, с което той е приел или отказал разглеждането на делото се допуска частна жалба отделно от въззива.

Чл. 78. (184). Никое административно учреждение или лице няма право да приема за разглеждане такова дело, което вече се разглежда в съда.

Чл. 79. (185). Административното учреждение или лице, което счита, че делото което съдът е приел за разглеждане е подсъдно нему, съобщава затова на областния директор, в областта на който се намира съдилището. Последният ако намери искането за основателно повдига препирня за подсъдност.

Чл. 80. (186). В посочения в предходния член случай, както и в случая, когато се подава жалба от частно лице, книжата по препирнята за подсъдност се изпращат на председателя на Върховния касационен съд, а през това време производството в съда, гдето е възникнала препирнята, се спира до разрешаване на тази последната. Обаче, съдът може да вземе установените от закона мерки за обезпечение на иска.

Чл. 81. (189). Препирните за подсъдност, за които е реч в чл. 79, се разглеждат, съгласно закона за устройството на съдилищата, отдел - препирни за подсъдност.

Препирните за подсъдност между гражданските съдилища и военните или духовните съдилища се разрешават от Върховния касационен съд в общо събрание.

Чл. 105. (210, 211). След като исковата молба постъпи в съда, председателят разпорежда да се връчат на ответника преписките от нея и от приложенията й.

Преписите от исковата молба и от приложенията й, ако такива има, се изпращат на ответника по посоченото в нея негово местожителство.

Чл. 106. (253б). След получаването на исковата молба ответникът може в месечен срок да подаде писмен отговор. В тоя отговор той е дължен:

1) да каже изрично признава ли или отхвърля напълно или отчасти иска на ищеца и обстоятелствата, от които той произтича;

2) да изложи доводите и обстоятелствата, върху които основава своите възражения;

3) да посочи и представи доказателствата, с които подкрепя възраженията си и оборва доказателствата на ищеца;

4) да предяви своите отводи и насрещни искания, както и заявленията си за привличане на трети лица към делото, и

5) да направи възраженията си против цената на иска, ако намира, че тя неправилно е посочена от ищеца.

Ако в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, той се лишава от правото да иска отлагане на делото за представяне на доказателства, да заявява отводи, да предявява насрещни искания, да иска привличане на трето лице към делото и да повдига спор за цената на иска.

Наредбите на чл. чл. 88-93 и 96-98 имат съответно приложение и за отговора на ответника.

Чл. 107. (213, ал. I). Ако ответникът не живее в града, гдето се намира съдът, той е дължен да посочи лице, живеещо в този град, на което да се предават всичките съобщения и призовки, които се отнасят до него. Ако той не направи това, призовките и съобщенията, след изтичането на срока за писмения отговор, се прибавят към делото и се считат за връчени.

Чл. 108. (213, ал. II). Правилата за съдебното местожителство се прилагат и по частните, и по разните други производства.

Чл. 109. Преписи от отговора на ответника и от приложените към него документи се съобщават на ищеца.

В двуседмичен срок от получаване на отговора ищецът може да подаде до съда допълнителна искова молба, преписи от която и от приложенията към нея се връчват на ответника. Този последният в двуседмичен срок от получаване на допълнителната молба също може да подаде до съда допълнителен писмен отговор, преписи от който и от приложенията към него се връчват на ищеца.

Както ищецът в допълнителната си молба, тъй и ответникът в допълнителния си отговор са длъжни да изложат и посочат всичко, което е нуждно за пълното и точно установяване и разясняване на фактическата страна на делото и на основанията на техните искания и възражения, а също и да посочат и представят всички доказателства, с които подкрепят своите искания и възражения.

Чл. 110. След изтичането на сроковете, предвидени в чл. чл. 106 и 109, делото се внася в разпоредителното заседание, в което съдът с определение постановява, кои от исканите от страните доказателства се допускат и кои се отхвърлят и се произнася, съгласно чл. 104, по въпроса за цената на иска, ако тя се оспорва от ответника.

(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако, обаче, за разрешение на въпроса за доказателствата съдът намери, че е необходимо да изслуша и страните, той постановява, този въпрос да се разреши в съдебно заседание само с призоваване на страните.

Заедно с допускането на доказателствата, съдът назначава съдия-докладчик, който ги събира.

Чл. 111. (212). (Ал. I, Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)

Допуснатите съгласно предходния член писмени доказателства, които не са могли да бъдат представени от страните, се изискват и прилагат към делото служебно, ако се намират в съда или в други учреждения и ако за това няма пречки. Когато пък те се намират в трети лица, изискването им става по реда, предвиден в чл. 237 от този закон.

Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) След като назначеният за събиране доказателствата съдия повърне делото (чл. 112ж), последното се насрочва в съдебно заседание, само с призоваване на страните.

Чл. 112. (216). Посочените от страните адреси на лица за съдебните съобщения, според чл. чл. 82, т. 8 и 107, имат сила за всичкото време до свършването на делото в съдебните инстанции. Обаче страните не се лишават от правото да ги заменяват в всяко време с други адреси на лица, живеещи в седалището на надлежния съд.

До получаването в съда на съобщение за подобно заменяване, всички направени вече връчвания се считат за правилно извършени. Отказването на посоченото лице да получи призовката или съобщението не пречи, за да се счита призоваването или съобщението за действително извършено.

Когато посоченото лице отсъствува, постъпва се според наредбата на чл. 122.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Всички отводи против свидетелите, вещите лица, околните люде, преводчиците и тълковниците се разрешават то докладчика.

Чл. 112б. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Съдията-докладчик може да замени един допустнат свидетел с друг, ако разпитването на първия е станало невъзможно, поради смърт, физически недостатък, болест или далечно отсъствие.

Чл. 112в. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Неявяването на някои от призованите свидетели, независимо от причината за неявяването им, не е пречка за разпитване на явилите се.

Ако след разпита на един свидетел стане нужда да се извърши очна ставка между него и друг свидетел, и ако и двамата не са налице, тия свидетели се призовават за едно последващо заседание.

Чл. 112г. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Наредбата на чл. 112в се прилага и за вещите лица.

Чл. 112д. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Против действията на докладчика могат да се подават жалби до съда в течение на три дни от деня, в който е извършено действието.

Жалбите се разглеждат не по-късно от 7 дни в разпоредително заседание, освен ако съдът намери за нуждно да изслуша и страните.

Чл. 112е. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Докладчикът е дължен да предложи на страните спогодба и да им съдействува за сключване на такава, като им посочи възможните начини за това.

Ако страните се спогодят, съставя се протокол, в който се излагат точно условията на спогодбата. Протоколът се подписва от съдията и страните.

Чл. 112ж. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) След като свърши възложеното му производство, докладчикът го представлява на председателя на съда.

Чл. 119. (217). Денът за гледане на делото се определя по начин, щото да има достатъчно време за връчване призовките на страните и на другите лица, които трябва да се призовават по делото.

В бързи случаи съдът може да призовава с телеграма или телефонограма, вместо с призовка. За разноските се прилага чл. 605.

Чл. 120. (218). Призовката, с която се призовават да се явят в съда страните и другите лица по делото, се съставя в два екземпляра. В нея се бележи:

1) кой се призовава и по чие искане;

2) предметът на иска и нумерът на делото;

3) в кой съд се призовава да се яви;

4) денът и часът на явяването, и

5) членовете от закона, в които се определят последствията от неявяването.

Призовката се подписва от секретаря на съда.

Чл. 121. (219). Призовките се връчват чрез съдебния разсилен на самите призоваеми лица, ако имат местожителството си в града, гдето се намира съдът, или на лицата, които страните са посочили, за да се връчват на тях призовките им.

Ако няколко ищци или няколко ответници по едно дело са посочили едно и също лице, на което да се връчват призовките им, в такъв случай на това лице се изпраща една призовка, в която се отбелязват имената на всички ищци или ответници.

Чл. 122. (221, 222). Призовката се дава в ръцете на означеното в нея лице; ако съдебният разсилен не завари призоваемото лице у дома му, той предава призовката на домашните му или на оногова, който му гледа имуществото или къщата; ако не намери ни едно от тези лица той предава призовката на едното от съседите му, който приема да предаде призовката и да даде затова подпис. На страната, която има адвокат по делото, призовката се връчва чрез него, ако тя не е посочила друг съдебен адрес.

Призовката може да бъде връчена на призоваемото лице и вън от дома му.

Чл. 123. Когато лицето, което се призовава, е променило местожителството си, секретарят на съда или на общинското управление изпраща незабавно призовката до съда или до общинското управление по новото местожителство на призоваемото лице, за да бъде връчена от тях, като същевременно съобщава в съда, от който изхожда призовката, где и защо тя е пратена.

Чл. 124. (224). Когато се предава призовката, на нея се отбелязва времето, когато е предадена, а другият екземпляр на призовката, подписан от приемача с бележка, кога я е приел, и приподписан от връчителя, се представя в съда. Ако лицето, което приема призовката не може да даде подпис или не иска да я получи, това се бележи върху двата екземпляра на призовката и се записва, кога и кому е връчена и защо няма подпис от оногова, който я е приел, или защо не е връчена.

Когато призовката се връчва не лично на призоваемото лице, а на едно от лицата, посочени в чл. 122, в втория екземпляр на призовката при подписа на това лице се отбелязват отношенията му с призоваемото лице.

Чл. 125. (225). Съдебният разсилен или връчителят изобщо, когато връчва призовка на неграмотно лице, или когато призоваемото лице или домашните му откажат да приемат призовката, поканва един или двама местни полицейски служители, в качество на свидетели, които се подписват върху призовката.

Чл. 126. (226). При искове срещу учреждения, общини или някое дружеството призовка се връчва на техния представител; а ако той се не намери, призовката се връчва на друго служещо у тях лице.

Чл. 127. (228). На офицерите, подофицерите и долните чинове, които са на действителна служба, призовката се връчва чрез непосредственото им началство.

Чл. 128. (229а). Длъжностните лица, натоварени с връчване на призовки и други съобщения, а тъй също и частните лица, които са поели такова задължение, се глобяват от 100 до 500 лева от председателя на съда или от самия съд, ако не предадат никак или предадат неправилно, или не навреме, призовките и другите съобщения, или ако не ги повърнат своевременно пред срока.

Определението за налагане на глоба, не подлежи на обжалване, но то може да се отмени то съда, ако глобеното лице представи в двуседмичен срок от съобщението уважителни причини за оправданието си.

Чл. 129. (230). Ответникът, местожителството на когото не е известно на ищеца, се призовава, по решение на съда, чрез "Държавен вестник". Съдът разрешава призоваването на стане по такъв начин, след като се удостовери, даже служебно, че местожителството на ответника действително е неизвестно.

Ако след това ищецът узнае местожителството на ответника, той е дължен да поиска отново да се призове ответникът с призовка по неговото местожителство.

По посочения в предходните алинеи начин се постъпва и когато стане неизвестно местожителството на ищеца, ако ответникът желае призоваването му и внесе разноските за това.

Ответникът, който живее в страна вън от Европа, макар и с известно местожителство, се призовава чрез домашните му, живеещи в Царството, или, ако няма такива, чрез "Държавен вестник".

В посочените в този член случаи връчването или обнародването на призовката трябва да стане най-малко три месеци преди гладене на делото.

Чл. 130. (231). Когато в исковата молба е посочен недвижим имот, който е в Царството и принадлежи на ответника, а местожителството на този последния не се знае, то, освен призоваването чрез обнародване, праща се до лицата, които ищецът посочи като управители или нагледници на имота на ответника, и призовка за призоваването му в съд.

Чл. 131. (232). Призоваването в съд чрез "Държавен вестник", се обнародва един път. В това призоваване се бележи всичко, което трябва да се съдържа в призовката, с кратко посочване на всички, приложени към исковата молба, документи.

Чл. 132. (233). За призованите в съд лице се залепят на определеното за това място в съдилището обявления, в които се означават имената, презимената и занятието им. Тези обявления остават залепени до изминаването на срока за явяването на страните в съда.

Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Може да иска издаване на заповед за изпълнение ако разполага с писмени доказателства, които не възбуждат съмнение от външна страна:

а) този, комуто се дължи определена парична сума или определено количество заместими вещи;

б) този, комуто се дължи предаването на определена движима вещ, която длъжникът е получил от него с задължение за я повърне същата или пък чиято собственост му е била прехвърлена от самия длъжник, с задължение да предаде владението.

Задължението, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, трябва да е изискуемо.

Заповед за изпълнение не може да се иска, ако връчването й трябва да стане в чужбина.

Чл. 156б. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Когато задължението или изискуемостта му е в зависимост от изпълнението на насрещното задължение или изобщо от настъпването на едно събитие, за да се иска заповед за изпълнение, трябва изпълнението на задължението или настъпването на събитието да е установено с писмени доказателства.

Чл. 156в. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Молбата за издаване на заповед за изпълнение е подсъдна на околийския съдия или председателя на областния съд, на който би бил подсъден искът.

Тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 82 от закона за гражданското съдопроизводство, като просителният й пункт се състои от искането за издаване на заповед.

Към молбата не се прилага препис на длъжника.

Чл. 156г. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действие на подаване искова молба.

Ако обаче, производството се прекрати или молбата се остави без уважение или ако заповедта не бъде връчена, молбата не произвежда това действие.

Чл. 156д. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Околийският съдия или председателят на областния съд разглежда молбата в разпоредително заседание.

Определението, с което молбата се уважава или оставя без уважение, не може да се обжалва.

Чл. 156е. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Заповедта за изпълнение трябва да съдържа: името, презимето, прякора, занятието и местожителството на кредитора и длъжника, какво иска кредиторът и основанието на искането му.

С заповед длъжника се поканва: да изпълни в двуседмичен срок от връчването, искането на кредитора, заедно с разноските, както и лихвите, ако вземането е парично, или да представи в същия срок възраженията си и доказателствата, които ги подкрепят.

Заповедта се връчва на длъжника служебно.

Чл. 156ж. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Ако длъжникът представи възражения съгласно чл. 156е - ал. II, искането се разглежда по реда на съкратеното съдопроизводство, като молбата и възраженията заместват исковата молба и отговора, а ако не представи възражения, околийският съдия или председателят на областния съд, по молба на кредитора му издават изпълнителен лист.

Чл. 156з. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) По искане на молителя, околийският съдия или председателят на областния съд в разпоредително заседание, могат да допустнат предварително изпълнение, ако възраженията не са подкрепени с убедителни писмени доказателства или доводи.

Предварително изпълнение се допуска винаги, когато ищецът представи нуждното обезпечение за противната страна.

За спирането на предварителното изпълнение важат разпорежданията на чл. 477 на закона за гражданското съдопроизводство.

Решението на първата инстанция подлежи на предварително изпълнение без обезпечение.

Чл. 156и. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Определението, с което се отхвърля молбата за издаване заповед за изпълнение, не пречи на молителя да предяви правата си чрез иск на общо основание. Длъжникът, който не е представил възражения в срока по чл. 156е, ал. II, може да ги предяви по исков ред, в тригодишен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

Чл. 156к. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Приносителят на менителница или запис на заповед, не възбуждащи съмнения от външна страна, може, вместо да предяви иск, да поиска направо да му се издаде изпълнителен лист за дължимата главница, комисионата, лихвите и разноските.

Към молбата се прилага оригинала на менителницата или записа на заповед, а също - протеста и подписаната сметка, когато са нуждни.

Чл. 156л. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Молбата за издаване на изпълнителен лист е подсъдна на съда, в чийто район е местожителството на длъжника или местото на плащането.

Ако се иска изпълнителен лист срещу няколко съзадължени лица, молбата, освен по мястото на плащането, може да се предяви срещу всички в всеки съд, в чийто район е местожителството на едно от тях.

Чл. 156м. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Съдът разглежда молбата в разпоредително заседание.

Определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване изпълнителен лист, може да се обжалва в двуседмичен срок. Срокът тече, ако с определението молбата се уважава, от деня на връчването на призовката за доброволното плащане, а ако молбата се отхвърля от деня на съобщаването на определението.

Жалбата може да се основава само на съображения от самото съдържание на документа.

Чл. 156н. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Съдът спира изпълнението на изпълнителния лист, ако в двуседмичен срок от деня на получаването на призовката за доброволно плащане длъжникът представи възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства или ако в същия срок представи надлежно обезпечение.

Обезпечението може да бъде в пари, в държавни или в гарантирани от държавата ценни книжа по пазарната им цена, намалена с 20%, или с недвижими имоти по данъчната оценка. То служи за изключително удовлетворение на менителничното вземане.

При няколко съзадължени лица обезпечението важи само за лицето или лицата, за които е представено.

Когато възражението се отнася само за част от търсената по менителницата или записа на заповед сума, както и когато представеното обезпечение не е равно на цялата сума по изпълнителния лист, съдът спира изпълнението само за съответната част от сумата.

Чл. 156о. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Определението на съда по молбата за спиране на изпълнението може да се обжалва в двуседмичен срок от деня на съобщението му.

Чл. 156п. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Когато съдът е спрял изпълнението въз основа на чл. 156н, ищецът трябва да предяви иск на общо основание в тримесечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в законна сила. В противен случай изпълнителния лист се обезсилва.

Ако кредиторът е предявил иск, висящото производство по обжалване определението за издаване на изпълнителен лист се прекратява служебно.

Чл. 156р. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист или молбата за спиране на изпълнението, не пречат на страните да предявят правата си по исков ред. Искът на длъжника в тоя случай се погасява в тригодишен срок от влизане на определението в законна сила.

Чл. 156с. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) При подправка на запис на заповед или менителница, въз основа на които е издаден изпълнителен лист, последният се счита обезсилен по право с самия факт на признаване подправката от съда, с присъда, влязла в законна сила, без да има нужда за тази цел да се иска преглед на определението на съда за издаване на изпълнителен лист.

Това правило има тълкователен характер.

Чл. 156т. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Кредиторът на изискуемо вземане, обезпечено с ипотека, може да иска издаване на изпълнителен лист въз основа на акта за учредяване ипотеката.

Чл. 156у. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Ако изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещното задължение или изобщо от настъпването на едно събитие, изпълнението на задължението или настъпването на събитието, трябва да се установят с изходящи от длъжника или автентични писмени доказателства.

Чл. 156ф. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва по правилата на чл. 156м.

Чл. 156х. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Съдът спира изпълнението на изпълнителния лист, ако в двуседмичен срок от получаването на призовката за доброволно плащане, длъжникът представи възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства.

Чл. 156ц. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) За производството по молбата за издаване изпълнителен лист по ипотечен акт, намират приложение чл. чл. 156о, 156п и 156р.

Чл. 156ч. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Тази глава влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник".

Законът за заповедното съдопроизводство се отменява. Отменява се и

Чл. 163. (283). Съдът основава решението си само върху доказателствата, представени от страните, доколкото законът не постановява другояче.

Чл. 164. (282). обстоятелства, от които произтича едно право, трябва да се докажат от оная страна, която иска да осъществи това право; ония пък обстоятелства, които изключват пораждането на предявеното право или погасяват това право, трябва да се докажат от противната страна.

Чл. 165. Обстоятелствата, които са всеизвестни, не се нуждаят от доказване. Същото се отнася и за такива обстоятелства, които служебно са познати на съда.

Съдът може да вземе в съображение тези обстоятелства дори тогава, когато страните не са ги изнесли, обаче в такъв случай той е длъжен да обърне вниманието на страните върху тия обстоятелства при разглеждането на делото.

Чл. 166. (253в, ал. II и III). Считат се признати до доказване на противното фактическите твърдения, които противната страна не е оспорила, след като е била поканена да се обясни по тях при разглеждане на делото.

Съдът, след обсъждане на обстоятелствата на делото, преценява дали може да се счита за оспорване, когато страната заявява, че тя не знае или не си спомня за истинността на фактическото твърдение на противната страна, или дава уклончиви или противоречиви отговори.

Чл. 167. Действащите в друга държава правни норми, включително и постановленията, които се отнасят до взаимността, както и местните и особените обичаи, се нуждаят от доказване само тогава, когато те не са познати на съда. Обаче за установяване на правните норми съдът може да се ползва и от такива източници, на които страните не са се позовавали. За тази цел той може да направи служебно нужните издирвания.

Чл. 168. Когато представеното от страните доказателство за установяване размера на доказана вреда или загуба, или на някое друго в основата си неоспорено или доказано вземане, не е дало задоволителен резултат, или е явно, че няма да даде такъв резултат, съдът определя този подлежащ на съдебно установяване размер по свободна оценка с оглед на всички обстоятелство по делото, отнасящи се за същия предмет.

Съдът може в този случай, ако счита това нужно за съставяне на своето мнение, да нареди служебно разпит на вещи лица, ако такива не са разпитвани по делото или ако разпитаните не са дали пълно заключение.

Чл. 169. (325). Свидетелски показания не се допускат за доказване на такива събития, за които гражданските закони изискват писмени документи, освен:

1) когато документът е изгубен или унищожен по причина на внезапно бедствие, като: пожар, наводнение и други такива;

2) когато правото на недвижим имот се основава на спокойно, безспорно и непрекъснато владение в течение на установения от закона давностен срок.

Чл. 170. (326). Съдържанието на писмени документи не може да се опровергава със свидетелски показания, освен:

1) когато страните които са участвали в извършване на документа, се домогват да докажат, че изразеното в него съгласие е симулативно, ако при това има начало на писмено доказателство.

Начало на писмено доказателство се счита всяко писмо, което изхожда от страната, на която си противопоставя, или от лицето, което тя застъпва и което прави вероятно твърдението за симулативността на документа, и

2) когато се оспорва истинността на документа.

Чл. 171. (326, 327). Със свидетелски показания не могат да се установяват:

1) устни съглашения, които са противни на съдържащите се в писмения документ волеизявления на страните или които отменят или изменят тези волеизявления;

2) договор за придобиване чрез скрито пълномощно вещни права върху недвижими имоти;

3) договори за стойност по-голяма от 5.000 лв. с изключение на търговските сделки;

4) погасяване на установения с писмени документи парични задължения на суми по-големи от 5.000 лв.

Чл. 172. (328). Силата на свидетелските показания се определя според достоверността на свидетелите и яснотата, пълнотата и вероятността на техните показания.

Чл. 173. (291). Страната, която се основава на свидетели, е длъжна в молбата за призоваването им да посочи:

1) тяхното име, презиме, занятие и местожителство, а ако те живеят в град, още и жилищния им адрес;

2) обстоятелствата, върху които ще се разпитват.

Ако поради погрешно посочване на името, презимето, занятието, местожителството или адреса на свидетеля, този последния не е могъл да бъде намерен, за да му се връчи призовката, страната, която го е посочила, не може да иска отлагане на делото за ново призоваване на свидетеля или за заменяването му с друг свидетел, ако съдът намери, че страната е действала недобросъвестно.

Чл. 174. (286). Никой няма право да се отказва от свидетелствуване. От това правило се изключват:

1) роднините на страните, които се съдят, по права възходяща и низходяща линии, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;

2) лица, които имат облага от решаването на делото в полза на една от страните.

Чл. 175. (287). Допуска се отказване от свидетелстване:

1) по въпроси, отговорът на които може да причини на свидетеля или на неговите роднини, посочени в чл. 174, т. 1, непосредствена имуществена вреда;

2) по въпроси, отговорът на които може да причини на свидетеля или неговите роднини, посочени в чл. 174, т. 1, безчестие или опасност за наказателно преследване, и

3) по въпроси, на които свидетелят не може да отговори, без да разкрие тайните на своето изкуство или занаят.

Чл. 176. (288) Не се допускат да свидетелствуват:

1) умоповредените;

2) лицата, които, по физическите или умствените си недостатъци, не са могли да разумяват обстоятелството, което се доказва;

3) децата против родителите;

4) съпрузите на тези, които се съдят;

5) духовните лица за това, що им е поверено при изповедта, и

6) изобщо всички, на които по закон е отнето правото да бъдат свидетели.

Всичките тези лица ги отстранява от свидетелствуване самият съд и без страните да молят за това, стига той да съгледа, че има причини за тяхното отстраняване.

Чл. 177. (289). Лицата, които не са достигнали 17 годишна възраст, а също и осъдените за лъжесвидетелстване или на строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години, могат да се разпитват като свидетели без клетва.

Чл. 178. (290). По отвод на противната страна се отстраняват от свидетелстване:

1) роднините по права линия, без ограничение на степените; роднините по съребърна линия от първите три степени и роднините по сватовство от първите две степени на онази от страните, която ги е посочила за свидетели. Ако призованият свидетел е роднина и на двете страни в еднаква степен, той може да се отведе само от клетва;

2) настойниците на онази от страните, която ги е посочила за свидетели, или лицата, които са под нейно настойничество;

3) осиновителите и осиновените на онази от страните, която ги е посочила за свидетели;

4) тези, които имат облага от решението на делото в полза на тая страна, която ги е посочила за свидетели;

5) тези, които се намират с противната страна или с възходящи и низходящи нейни роднини в тъжба по гражданско или наказателно дело, заведено преди делото, по което се викат за свидетели, или, ако то е свършено, да не са изминали 6 месеци от свършването му;

6) поверениците, ако ги посочат за свидетели техните доверители.

Не може да се отвежда свидетелят въз основание на т. т. 1, 2 и 3 когато се призовават да свидетелстват:

а) за установяване съдържанието на писмен акт, при извършването на който е подписан като свидетел;

б) за раждания, бракове и умирания на членове от семейството му;

в) за имуществени интереси, произходящи от тези семейни връзки и

г) за действия, отнасящи се до спорните правоотношения на страните, когато тези действия са извършени от него лично или като представител на една от страните.

Чл. 179. (292). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Отводите против свидетелите трябва да се предявяват преди те да се закълнат или преди разпита им, ако ще свидетелстват без клетва и се разрешават от съда или съдията, от които свидетелите се разпитват.

Чл. 180. (293). В определението на съда за допускането на свидетелите се отбелязва: името, презимето, занятието и местожителството на свидетелите; обстоятелствата, върху които ще се разпитват, и мястото, гдето ще стане разпитването.

Чл. 181. (294, 295). Когато свидетелят е тежко болен или когато му е необходимо да иде на друго отдалечено място, без да може да се завърне скоро в града, гдето делото се разглежда, съдът е длъжен по негова или на страната молба, ако я намери за уважителна, да разпита свидетеля и преди деня на разглеждането на делото. Разпореждането за разпита може да бъде направено и от председателя на съда. Разпитът може да се извърши и от назначен от председателя или от съда член на този последния.

Подобно разпореждане не пречи на съда да разгледа, да провери и да допусне отводите, които биха могли отпосле да се предявят от противната страна.

Чл. 182. (296). Свидетелите, когато самата страна не се задължи да ги доведе в съда, се призовават чрез призовка, в която се бележи:

1) името, презимето, занятието и местожителството на свидетеля, а също и жилищният му адрес, ако живее в град;

2) предметът и номерът на делото;

3) мястото, денят и часът на разпитването, и

4) определеното от закона наказание за неявяването на свидетеля.

Чл. 183. (297). Офицери, подофицери и долни военни чинове, които се намират на действителна служба, когато са посочени за свидетели, се призовават съгласно чл. 122. Когато военното началство удостовери, че призованият свидетел по важни причини не може да се яви лично в съда, той се разпитва там,гдето служи.

Призовките на служителите по железните пътища, когато са посочени за свидетели, се предават на най-близкото им местно началства не по-късно от три дни преди означения в призовката ден за явяване.

Чл. 184. (298). Свидетели, които живеят на разстояние повече от сто километра от седалището на съда, могат, по тяхно искане или по молба на страните, да се разпитат от най-близкия областен съд или околийски съдия. В този случай председателят на съда или околийският съдия определя деня, в който ще стане разпитът, и призовава за този ден свидетеля и страните по делото. Неявяването на редовно призованата страна не спира извършването на разпита.

Разпитът се извършва от един член на съда, определен от председателя на съда.

Искането на свидетеля да бъде разпитан по делегация трябва да бъде направено най-късно в тридневен срок от получаване на призовката и се разрешава веднага от председателя на съда или от председателя на отделението, в което се намира делото.

Министрите, митрополитите и епископите се разпитват в дома им.

Чл. 185. (299,300). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Свидетелят за неявяване в съда в назначения ден, ако не предяви уважително за това оправдание, се наказва, по определение от съда или от съдията, натоварен със събиране на доказателства, с глоба от сто до петстотин лева, според важността на делото и според имотното състояние на свидетеля. Освен това съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата постановява да се доведе за следващото заседание чрез полицейската власт.

Свидетелят има право в двуседмичен срок от деня, в който е трябвало да се яви, да представи оправданието си пред съда или пред съдията, натоварен със събиране на доказателствата. Този последният, ако признае оправданието за уважително, отменява определението си, с което е наложил глобата.

Чл. 186. (301). Разпитът на свидетели става в открито заседание на съда, освен в случаите, посочени в чл. чл. 144-146.

Чл. 187. (302). (Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)

Чл. 188. (303). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) В случаите, посочени в чл. чл. 181 и 184, протоколът за свидетелските показания се прочита в заседанието на съда; когато свидетелските показания са неясни и непълни, съдът може до назначи нов разпит.

Чл. 189. (304). Против действията на съдията, който е правил разпита, могат да се подават в съда жалби в течение на три дни от деня, в който е извършен разпитът. Жалбата може да бъде дадена така също и на съдията, който е правил разпита или пък тя може да бъде записана, по искане на страната или на свидетеля в протокола.

Чл. 190. (305). Страните и техните повереници имат право да присъстват при разпита на свидетелите, макар той да става в частен дом.

Чл. 191. (306). Всеки свидетел се разпитва отделно, в присъствието на страните, които са се явили при разпита. Свидетелите, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.

Чл. 192. (307). При извършване на разпита свидетелите на ищеца се разпитват преди свидетелите на ответника.

Страната може да се откаже от разпита на свидетелите, на чиито показания се е позовал. Обаче противната страна има право, въпреки това, да поиска да бъде разпитан явилият се свидетел по обстоятелствата, за установяването на които е бил допуснат.

Чл. 193. (308). На всеки свидетел преди клетвата се предлагат въпроси за определяне на самоличността му и на отношенията му към страните по делото.

Чл. 194. (310). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Преди да даде показанията си, свидетелят се подвежда под клетва от председателя на съда, или от съдията, натоварен със събиране на доказателствата, освен ако бъде освободен от нея по взаимно съгласие на страните.

Свидетелят се кълне, че ще каже по делото самата истина, без да крие нещо от нея или да прибави нещо към нея.

Чл. 195. (311). От клетва се освобождават:

1) свещенослужителите и монасите от всички вероизповедания;

2) лицата, принадлежащи към признати от държавата вероизповедания и вероучения, които не допускат клетва.

Тези лица вместо клетва дават обещание, че ще кажат цялата истина по чиста съвест.

Чл. 196. (312). Ако някой свидетел не иска без законна причина да се закълне или да свидетелства, той се наказва в самото заседание с глоба от сто до хиляда лева. В случай на несъстоятелност, глобата се заменя със запиране по общия ред.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

Чл. 197. (313). Разпитът на свидетеля се почва с покана да разкаже какво му е известно по обстоятелствата, върху които се основават страните.

Чл. 198. (314). Свидетелят отговаря на въпросите и дава своите показания устно.

Чл. 199. (315). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Председателят на съда или съдията, натоварен със събиране на доказателствата може да спре свидетеля, когато се впуска в разказване на обстоятелства, които не се отнасят до делото.

Чл. 200. (316). След като свидетелят изложи своето показание, председателят на съда или съдията, натоварен със събиране на доказателствата предоставя на страните да предложат на свидетеля въпроси по всички предмети, които се намират във връзка с обстоятелствата, за установяване на които той е допуснат.

(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Председателят на съда или съдията, натоварен със събиране на доказателствата и членовете на съда, с разрешение на председателя, също могат за разяснение на делото да задават на свидетеля въпроси.

Чл. 201. (317). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) При разпита на свидетелите, председателят на съда или съдията, който е натоварен със събиране на доказателствата, и членовете на съда, с разрешение на председателя, могат за разяснение на делото да предлагат въпроси на страните.

Чл. 202. (318). Всеки разпитан свидетел трябва да остане в заседателната стая на съда докато се свърши разпитът на всички свидетели, освен ако председателят на съда му позволи да си отиде по-рано.

Чл. 203. (319). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото заседание, ако сам поиска това, или ако съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата, постанови това по молба на някоя от страните или по своя преценка.

Чл. 204. (320). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Когато в показанията на някои свидетели има разногласие по съществени обстоятелства, съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата, е длъжен да постанови тези свидетели да се разпитат очи в очи.

Чл. 205. (321). Когато се разпитва свидетел, който не разбира български, повиква се преводач.

Чл. 206. (322). Същественото от показанията на свидетеля се записва в протокола на съдебното заседание по възможност с неговите думи.

Чл. 207. (323). Свидетел, който иска да получи възнаграждение за отвличането му от работа и за пътни разноски, длъжен е да заяви за това на съда при разпита или до края на съдебното заседание по делото.

Това правило се прилага и за преводача.

Чл. 208. (324). Съдът или съдията, който е провеждал разпита, определя следуемото се на свидетелите възнаграждение, което се изплаща от предварително внесения депозит от страната, която е искала призоваването им.

По същия ред се определя и възнаграждението на преводача.

Определенията на съда относно тези възнаграждения не подлежат на обжалване.

Чл. 209. (329). Когато има спор за пространството, границите или местността на пасища, гори, мери и балталъци, съдът може, ако една от страните се основава върху показанията на местни жители, да постанови да се извърши дознание чрез околни люди.

При спорове за мери и балталъци съдът може по въпроса за владението от древно време да разпитва, освен свидетели, и околно люди.

Чл. 210. (330). За извършването на дознанието съдът назначава едного от членовете си и определя времето, когато то трябва да се извърши. Назначаването на член и определянето на времето за извършване на дознанието трябва да става, след като се изслушат страните в съдебно заседание.

Чл. 211. (332). Назначеният от съда член за извършване на дознанието е длъжен да отиде на самото спорно място преди определения за дознанието ден и да състави списък на стари хора от близките населени места, които могат да свидетелстват по възникналия спор.

За правилното съставяне на този списък назначеният за извършване на дознанието член събира сведения, както от местните административни власти, така и от общинските съвети.

Чл. 212. (333). Тоя списък не трябва да съдържа:

1) имената на страните и на слугите им;

2) роднините на страните по права линия - без ограничение на степените, по съребърна - роднините от първите три степени, а по сватовщина - от първите две степени;

3) отсъстващите и онези, които по причина на тежка болест и по други непреодолими препятствия не могат да се явят да свидетелстват.

Чл. 213. (350). Означените в списъка околни люди се призовават с особени призовки от члена на съда, който извършва дознанието, да се явят при него в назначения, за извършване на това последното, ден и място, за да дадат своите показания.

Чл. 214. (331, 334). Страните се призовават на мястото, гдето ще стане дознанието, с особени призовки от члена на съда, който ще извършва дознанието, и, ако присъстват, могат да предлагат на околните люди въпроси по спора.

Ако в назначения ден страните не се явят, дознанието се извършва в тяхно отсъствие.

Чл. 215. (336, 337). Членът на съда предлага на явилите се страни, ако желаят, да изберат, по взаимно съгласие, от означените в съставения от него списък околни люди няколко (не повече от 12) лица, които по установения ред да дадат показания по възникналия между тях спор.

Страните, обаче, могат по взаимно съгласие, да изберат и други местни жители, извън означените в списъка лица. В тоя случай разпитват се само избраните от страните лица.

Чл. 216. (338). Когато страните по взаимно съгласие изберат околни люди, те могат да постановят, щото възникналият спор да се реши изключително въз основа на показанията на тези околни люди.

Чл. 217. (339). За избраните по взаимно съгласие на страните околни люди се съставя протокол, който се подписва от страните и в който точно се обозначава от члена на съда: постановили ли са или не страните да се реши спорът им въз основа на показанията на избраните от тях околни люди.

Чл. 218. (340). Ако страните не се съгласяват да си изберат сами околни люди, последните се избират според установените в следващите членове правила.

Чл. 219. (341). Съставеният според чл. чл. 211 и 212 списък на околни люди, подписан от члена на съда, се предлага на явилите се страни да го прегледат и да го подпишат.

Чл. 220. (342, 343). Позволява се на страните, когато подписват списъка, да посочат върху него допуснатите, по тяхно мнение, неправилности в съставянето му и да молят за неговото поправяне и допълване.

Членът на съда се произнася по тези посочвания и молби на страните и отбелязва своето решение по тях в самия списък, след което обявява този последния на страните, срещу разписка или подпис.

Чл. 221. (345). От обявения така списък, членът на съда, в присъствието на явилите се страни, избира по жребие дванадесет души. Ако в списъка няма повече от дванадесет души, избират се шест души.

Чл. 222. (346, 348). Страните имат право да отвеждат избраните по жребие лица по причините, посочени в чл. чл. 176-178.

Отведените лица се заменяват с други по реда, установен в чл. 221. Окончателният списък, не може да има по-малко от шест души.

Чл. 223. (349). След избора по жребие и след отводите, ако такива е имало, имената на окончателно избраните околни люди се записват в протокола, в който се отбелязва подробно и всичко относно начина, по който те са били избрани.

Чл. 224. (352). Околните люди се разпитват под клетва, освен ако страните, по взаимно съгласие, ги освободят от нея. Правилата за разпитването на свидетелите и за записването на показанията им се прилагат и за околните люди.

Чл. 225. (353). Неявилите се призовани околни люди се глобяват в размер, предвиден в чл. 185, и се освобождават от наложената им глоба съгласно същия член.

Чл. 226. (354). Съдът определя достоверността и силата на показанията на околните люди по своя преценка, с изключение на случая, за който се говори в чл. 216.

Чл. 227. (355). Възнаграждението на околните люди се определя от съда или съдията, който произвежда дознанието; на тях се плаща така, както и на другите свидетели по граждански дела. Определението на съда относно това възнаграждение не подлежи на обжалване.

Параграф I. Редът за представяне и изискване на писмените доказателства

Чл. 228. (356). Към писмените доказателства се отнасят не само официалните, нотариално заверените и частните документи, за които се говори в гражданските закони, но и всякакви други книжа.

Чл. 229. (357, 358). Всяка страна по делото има право да иска от противната страна да представи в съда документа, върху който тази последната основава своите права или за които се упоменава в представения от същата страна документ, отнасящ се до спорните обстоятелства по делото.

Чл. 230. (359). Всяка от страните има право да иска да види оригинала на документа, който противната страна е представила в препис, освен ако е доказано, че той е унищожен или получаването му е съвсем невъзможно.

Чл. 231. (360). Всяка от страните по делото е длъжна, по искане на противната страна, да представи намиращите се у нея документи, които служат за потвърждение на спорните обстоятелства по делото.

Чл. 232. (361). Страната, която иска от противната страна да представи някой документ, е длъжна:

1) точно и определено да означи искания документ и

2) да посочи основанията, по които тя предполага, че документът се намира у противната страна.

Противната страна пък е длъжна да заяви:

1) намира ли се документът у нея, и ако не се намира, где е той;

2) има ли възражение против представянето му и кои са основанията на тези й възражения.

Чл. 233. (362). Ако съдът намери, че обстоятелствата, които ще се доказват с документа, са важни и че искането за неговото представяне е основателно, той постановява да се представи документът, когато противната страна признава, че се намира у нея, или когато тя не отговаря на искането за представянето му.

Ако страната откаже да представи искания документ, когато тя не отрича, че той се намира у нея, или ако, въз основа на представените по делото доказателства, нейното твърдение, че документът не се намира у нея, бъде признато за неоснователно, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които се е искал документът.

Чл. 234. (363). Ако противната страна отрече, че документът се намира в нейно владение, съдът, по искане на заинтересуваната страна, я поканва да положи клетва в смисъл, че, след внимателно издирване, тя е дошла до убеждение, че документът не се намира в нейно владение; че тя не е унищожила тоя документ с намерение да лиши страната, която го иска, от възможност да се възползва от него и че не знае, где се намира тоя документ.

Съдът може да направи изменения в тая формула на клетвата според обстоятелствата на делото, което разглежда. Ако документът трябва да се представи от публично учреждение, клетвата се полага от длъжностното лице, на което е било поверено пазенето на документа.

Ако противната страна не приеме клетвата, в такъв случай представеният препис от този документ от другата страна се счита за верен. Ако не е представен препис от документа, съдът може да признае твърденията на същата страна относно формата и съдържанието на документа за доказани.

Чл. 235. (364). По искане на една от страните, неучастващите в делото лица са длъжни на същите основания, както и противната страна, да представят в оригинал или в препис ония намиращи се в тях документи, които непосредно се отнасят до делото, с изключение на частната им кореспонденция и на търговските им книги в случая, когато законът не разрешава да се искат тия книги. Кореспонденцията с трето лице може да се поиска само в случая, когато това лице е вземало участие в качеството на търговски помощник, комисионер или пък на посредник при договора, който служи като основание на иска или на възражението.

Чл. 236. (365). Страната, която иска представянето на документ, който се намира у трето лице, трябва да изпълни условията, които предписва чл. 232.

Чл. 237. (366). Препис от молбата с която се иска представянето на документа, се изпраща на третото лице със съобщение, в което се определя срокът, в който то трябва да представи в съда първообразния документ или заверен препис от него или да даде обяснения, защо не го представя.

Ако третото лице в дадения му срок не представи документа или пък не даде обяснения, защо не го представя, а също и ако обясненията му бъдат признати за неоснователни, съдът го призовава за заседанието, в което ще се разглежда делото, като в призовката го поканва, под страх на посочените в чл. 238 последствия, да представи документа най-късно в това заседание.

Чл. 238. (368). Ако третото лице не представи документа и в заседанието по делото, съдът дава ход на делото без него. На третото лице, което неоснователно не е представило намиращия се у него документ, отговаря спрямо страната, която го е искала, за вредите и загубите, които тя ще претърпи вследствие на неговото непредставяне.

Чл. 239. (367). Разноските, направени във връзка с искането за представяне на документ, от трето лице, не се прибавят към общите съдебни разноски, а остават за сметка на оногова, който е искал документа.

Чл. 240. (369, 370). В спорове между членове на търговско дружество, ако една от страните посочи като доказателства книгите и документите, които принадлежат на дружеството, тези книги и документи трябва да се представят в съда от онези членове на дружеството, в ръцете на които се намират, макар те и да не участват в делото.

Ако не е възможно да се представят в съда книгите и документите, съдът назначава едного от членовете си да ги разгледа и да препише от тях, по указанията и в присъствието на явилата се страна, това, което се отнася до делото.

Чл. 241. (371). Документи, за които една от страните или трето лице заяви, че е неудобно да излезе на яве цялото им съдържание по причини, които лично тях засягат, се разглеждат от един член на съда, по назначение от този последния, в присъствието на едната или на двете страни, и всички места от тези документи, които се отнасят до делото, се преписват от члена на съда.

Чл. 242. (372). За да се получи първообразен документ, препис или сведения, които се намират в други учреждения или у длъжностни лица, председателят на съда дава на страната, която ги иска, удостоверение, че първообразният документ, преписът или сведенията са необходими, като посочва и срока, в който те трябва да бъдат представени, или пък сам ги изисква направо от учреждението или длъжностното лице, у което те се намират.

Ако документът, преписът или сведенията се намират в същия съд, на са приложени към друго дело, в такъв случай, по молба на страната, призната за уважителна, те се прилагат към разглежданото дело в оригинал или препис.

Чл. 243. (373). Всички административни, съдебни и други учреждения са длъжни незабавно да дават на съдещите се страни, които представят нужното удостоверение, исканите от тях с писмена молба сведения и преписи от документи.

Чл. 244. (374). Първообразните документи не се дават на молителя, но се изпращат, като се представи нужното удостоверение, направо в съда, гдето се гледа делото. Книгите и документите по текущи дела не се изпращат в първообразен вид, а се дават извлечения от тях.

Чл. 245. (375). Ако някое учреждение или длъжностно лице не може да изпълни молбата за даване на документ или на справка в посочения в удостоверението на съда срок, то е длъжно да даде на молителя удостоверение за това и да каже за кой срок може да се изпълни молбата му.

Въз основа на това удостоверение, съдът дава на страната нужната отсрочка.

Чл. 246. (376). Ни едно от писмените доказателства, на което страните изрично са се позовали, било в разменените помежду им книжа, било в устните им обяснения, не може да бъде отхвърлено от съда без разглеждане.

Чл. 247. (384). Силата на писмените доказателства изобщо се определя съобразно със законите и обичаите, които са действали във времето и мястото, когато са направени.

Чл. 248. (385). Документи, които са съставени в чужда държава със спазване на формите, изисквани от местния закон, се признават за законни по своята форма, макар тази последната да не е съобразена със изискванията на българските закони.

Чл. 249. (377). Документи, които са извършени според установените от закона ред и форми от публична власт в границите на нейната компетентност и които съдържат изявление, направено пред тази власт, съставляват пълно доказателство за това, което е отбелязано в тях.

Чл. 250. (378). Частни документи, които са подписани от лицата, които са ги издали, съставляват пълно доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Частни документи, издадени от неграмотни, нямат доказателствена сила, ако не носят знак от пръст с указание името на неграмотния, който го е сложил, и не са приподписани от двама свидетели.

Неграмотните поставят знака от пръст с долната част на палеца на дясната си ръка. Ако знакът не е поставен с палеца на дясната си ръка, в документа трябва да е указано с кой пръст на коя ръка е той поставен.

Чл. 251. (379). Писмени документи, които страните си разменят с цел да обезсилят или да изменят съдържащите се в друг документ техни волеизявления, нямат сила за трети лица.

Чл. 252. (380). Доколко зачеркванията, изтриванията, прибавките между редовете или другите вънкашни недостатъци унищожават съвършено или отчасти или намаляват доказателствената сила на документа, се решава от съда, по негово свободно убеждение.

Чл. 253. (381). Документът, който няма значение на официален по причина, че е извършен от некомпетентно или неспособно за извършването му лице, или по причина, че не са спазени предвидените от закона ред и форми, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.

Чл. 254. (382). Документите, които по закона подлежат на гербов налог, се приемат за доказателство и тогава, когато са писани без спазване на правилата за гербовия налог.

Чл. 255. (383). Извлечение от нотариална книга е равносилно на оригинала с изключение на случаите, когато по закона се иска представянето на оригинала.

Заверен по установения ред препис от един документ се приема наместо самия документ, освен когато съдът намери, че страната има правен интерес да иска представянето на оригинала му.

Чл. 256. (386). При искове против лица, които не са търговци, редовно водените търговски книги могат да се приемат за доказателство при спорове за доставяне на стоки или за заем на пари само тогава, когато е доказано, че стоките наистина са били доставени или парите взети, а съмнението или спорът се отнася до времето, до количеството, до качеството или до цената на доставената или взета стока, или до времето за изплащането на условения платеж за стока.

Чл. 257. (387). Търговските книжа и книгите на търговци, които продават на дребно, на хлебари, бакали и други такива, както и сметки, записки и всякакви други частни книжа, не съставляват доказателство в полза на лицето, което ги е писало или водило, ако не са подписани от противника. Те, обаче, могат да бъдат приети за доказателство против това лице.

Чл. 258. (388, 389, 390). Написаната върху самия документ разписка се приема за доказателство против лицето, което я е написало.

Това правило важи и за документи, които са съставени в два екземпляра, ако в ръцете на едната страна се намери екземпляр с разписка от другата страна за изпълнение на задължението.

Разписка за изпълнение на едно задължение, която не е направена върху самия документ, съставлява доказателство в полза на тогова, на когото е дадена.

Чл. 259. (391). Показаният в официалните или заверените документи ден за извършването или заверката им се счита достоверен.

Чл. 260. (392). Показаният в частните документи ден за извършването им се счита достоверен само за страните, които са участници по документи, а също и за техните наследници и правоприемници. Частните документ имат достоверна дата срещу трети лица само от деня на заверяването им, от смъртта на подписавшия или от деня, когато съдържанието им се възпроизвежда в някой друг документ, съставен от длъжностно лице.

Чл. 261. (393). Документ, който е представен в съда от едната страна, може да служи за доказателство и в полза на другата страна, макар страната, която го е представила, да се е отказала отпосле от него или да е молила да се признае за недействителен, стига само достоверността на документа да не е оспорена.

Чл. 262. (394). Рабошите служат за доказателство, когато резките и на двете части са еднакви и си съответстват.

Чл. 263. (395). При оценяване доказателната сила на рабошите, съдът се ръководи от местните обичаи и от правилата, предвидени в чл. чл. 230, 232 и 233 от този закон.

Чл. 264. (396). Самопризнанието е изявление, направено от страната или от нейния повереник пред съда при производството на делото, независимо от това, дали делото е било подсъдно или не на този съд.

Самопризнанието съставлява пълно доказателство против страната, която го е направила.

Чл. 265. (397). Самопризнанието може да се направи пред съда писмено в книжата подавани в съда, или устно през време на съдебното заседание. Устното самопризнание се вписва в протокола и се прочита в същото съдебно заседание като това се отбелязва в протокола. То няма сила, ако веднага след прочитането му страната заяви, че не е правила подобно самопризнание.

Чл. 266. (398). Самопризнанието, което е направил някой от участващите в делото, има сила само по отношение на тогова, който го е направил.

Чл. 267. (399). Ако предметът на спора е общо неделимо право или обща неразделност или солидарно задължение, в такъв случай силата на самопризнанието на едного от участващите в делото по отношение на другите се определя от съда, в зависимост от обясненията на тези последните или от обстоятелствата на делото.

Чл. 268. (400). Самопризнанието не може да бъде взето назад, ако не се докаже, че то е било направено по погрешка във факта.

То не може да бъде оттеглено под предлог на погрешка в правото.

Чл. 269. (401). За да може самопризнанието да произведе своето действие, то трябва да бъде направено от лица, способни да влизат в задължение.

Самопризнанието на настойниците и управляващите няма сила за стоящите под настойничество или управление лица, ако то не е направено в случаите и по реда, в които и по който те могат да задължават намиращите се под тяхно настойничество или управление лица.

Чл. 270. (411). Клетвата бива два вида:

1) клетва, която едната страна предлага на другата за да постави в зависимост от нея признаването за истинско или неистинско известно обстоятелство, доказването на което има значение за решаване на делото. Тая клетва се нарича решителна, и

2) клетва, която сам съдът предлага на едната или на другата страна. Тая клетва се нарича съдебна.

Чл. 271. (412, 413). Решителна клетва може да се предлага само относно личното действие на страната, на която се предлага, при всички спорове, освен: 1) при спорове за семейни права и за права на лично състояние; 2) при спорове, по които са страни непълнолетни и други лица, намиращи се под настойничество освен ако има постановление от роднинския съвет, което дава право на настойника да предлага клетва. В случая предложената клетва не може да бъде повърната; 3) при спорове, които имат връзка с интересите на държавата, на окръжията, на общините, на училищните и черковните настоятелства.

Чл. 272. (413, 418). Решителна клетва не може да се предлага: 1) за престъпно обстоятелство; 2) за обстоятелство, противното на което съдът признава за общо известно; 3) за такъв договор, за действителността на който законът изисква писмен документ; 4) за опровержение на такива действия в един официален документ, за които държавният чиновник, който е извършил документа, удостоверява в самия документ, че те пред него са станали; 5) за опровержение на направено вече съдебно самопризнание; 6) за опровержение на изричния смисъл на писмен документ, признат за истински и изходящ от страната, която предлага клетвата, или пък за опровержение изричния смисъл на нотариални или надлежно заверени писмени документи, изходящи от същата страна. Не си счита за опровержение изричния смисъл на писмен документ, когато с клетвата страната иска да докаже неговата симулативност.

Чл. 273. (414). Решителната клетва може да бъде предложена най-късно до приключване на устните състезания.

Чл. 274. (415). Ако страната, на която е била предложена решителна клетва, не я приеме и не я повърне на противната страна, или ако страната на която е била повърната клетвата, не я приеме, то обстоятелството, за което се отнася клетвата се счита за признато от страната, която не е приела клетвата.

Чл. 275. (416). Клетвата не може да се повръща, ако действието, което съставлява неин предмет, не е общо и на двете страни, а е лично на онази страна, на която е била предложена клетвата.

Чл. 276. (417). Страната, която е предложила или повърнала клетвата не може вече да се откаже от това си действие, след като съдът е допуснал клетвата и противната страна е заявила, че я приема. При допускане на предложената или повърнатата клетва съдът, след като разбере какво точно иска страната и като отстрани недопустимото в нея, може да даде правилна формулировка на зле изразената или непълната по съдържание клетва. Ако страната е налице, съгласието й за направеното изменение на клетвата е необходимо; ако тя отсъства, изменението се постановява с определение, в което се посочва в какво се състои това изменение.

Чл. 277. (419). Страната, която е предложила или повърнала клетвата, може да освободи противната страна, която е заявила, че я приема, от полагането на клетвата, обаче, в случая тази последната се счита като положена.

Чл. 278. (420). Клетвата съставлява доказателство само за или против оногова, който я е предложил, а също за или против наследниците му или лицата, които са встъпили в неговите права. Клетвата, която е предложил един от солидарните кредитори издължава длъжника само за припадащата се на този кредитор част.

Клетвата, предложена на длъжника, ползва поръчителя.

Клетвата предложена на едного от солидарните длъжници, ползва и другите съдлъжници.

В последните два случая клетвата, предложена на солидарния съдлъжник или на поръчителя, ползва другите съдлъжници и главния длъжник само тогава, когато е предложена за дълга, а не за факта на солидарността или поръчителството.

Чл. 279. (421). Лъжливостта на положена решителна клетва се доказва по углавен ред, като страната, която е предложила клетвата може да поддържа обвинението редом с прокурора (чл. чл. 3 и 440, ал. 2 от закона за углавното съдопроизводство).

Ако, обаче, углавното преследване е изключено поради смъртта или амнистирането на обвиняемия, лъжливостта на положената решителна клетва може да бъде доказана в гражданския съд, ако заинтересуваната страна предяви иск за това най-късно една година след смъртта или амнистията.

Чл. 280. (422). Съдът може да предложи на едната от страните клетва с цел да определи размера на онова, което трябва да й се присъди.

Чл. 281. (423). Съдът може да предложи на страната съдебна клетва, ако основанието на иска й е доказано.

Чл. 282. (424). Клетвата, която съдът предлага на едната страна, не може да бъде повърната от нея на другата страна.

Чл. 283. (425). Съдът може да предложи клетва на ищеца за определяне стойността на предмета, който той дири, само когато не е възможно да се определи тази стойност изобщо или поради положението, в което се намира делото.

В този случай съдът трябва да определи и до какъв размер ще даде вяра на клетвата на ищеца.

Чл. 284. (426, 427). Полагането на клетва става в същото съдебно заседание, в което е била допусната от съда, ако страната, на която е предложена, присъства в това заседание и заяви, че я приема. Ако страната отсъства, съдът отлага делото за едно от близките си заседания, за което страната се призовава да ся яви да положи клетвата, която й се съобщава в самата призовка.

Страната се подвежда под клетва от председателя на съда в публично заседание. Преди полагането на клетвата председателят излага ясно на страната обстоятелствата, върху които й се предлага клетвата, като й напомня и нейната важност, а също и наказанието за лъжливо заклеване.

Клетвата се полага лично от лицето, което е задължено да я положи.

Чл. 285. (428). Ако страната, без доказана законна причина, не се яви лично в определеното за полагане на клетвата заседание, нейното отсъствие се счита като отказ да положи предложената й клетва.

Чл. 286. (429). Съдът може да постанови, щото клетвата да се положи пред едного от неговите членове или пред друг съд, ако задълженият да се закълне не може да се яви в съда, който е допуснал клетвата, по извинителни причини или поради това, че живее на далечно разстояние от неговото седалище.

Чл. 287. (430). Предположенията са заключения, които законът или съдът изважда от един известен за друг неизвестен факт.

Чл. 288. (431). Законно предположение е онова, което, по силата на особено постановление на закона, се изважда от някои актове или обстоятелства.

Такива законни предположения съществуват:

1) по отношение на актовете, които законът признава за недействителни по тяхното естество, като извършени с намерение да заобиколят закона;

2) в случаите, в които законът обявява, че правото на собственост или освобождение от изпълнение на някое задължение произтича от известни определени обстоятелства;

3) по отношение на влезлите в законна сила съдебни решения.

Чл. 289. (432). Значението което законът предава на влезлите в законна сила съдебни решения, се простира само върху това, което е предмет на решението.

За да има присъдено нещо, трябва да има: еднаквост на предмета, еднаквост на правното основание, еднаквост на страните в делото и, освен това, искът да е бил предявен от тях и против тях в същото им качество.

Чл. 290. (433). Законното предположение освобождава лицето, в полза на което то съществува, от представянето на всяко друго доказателство.

Чл. 291. (434). С никакви доказателства не се допуска оспорване на законното предположение, когато въз основа на него законът унищожава някой акт или пресича правото на иск, освен ако законът дава право да се възразява против предположението.

Чл. 292. (435). Извличането на неустановените от закона предположения се оставя на преценката на съда, който не може да допуска други предположения, освен важните, точните и съгласните помежду си, и то само в случаите, в които законът допуска свидетелски показания.

Чл. 297. (436). Проверка на доказателствата става или по молба на съдещите се, или по преценка на съда. Съдът, обаче, може да назначи да се проверят само ония доказателства, за които е обявено препирня.

Чл. 298. (437, 438). За времето и мястото на проверката се известява на страните и от тях зависи да присъстват лично или чрез повереници при проверката.

Неявяването на страните не спира проверката, освен ако е необходимо тяхното присъствие за удостоверяване истинността и еднаквостта на предметите на проверката.

Чл. 299. (439). За проверката се съставя протокол, в който се отбелязва всичко, което е станало и излязло на яве при нейното извършване. Този протокол се подписва и от страните, които присъстват при проверката. Чл. 300. (440). (Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)

Чл. 301. (441, 442). За да се извърши проверки на доказателство в окръга на друг съд, на последния се съобщава препис от определението за проверка и му се предоставя да назначи срока за извършването й.

Съдът, като получи указания препис, е длъжен да изпълни отправената до него поръчка и да изпрати протокола за проверка на доказателството в съда, който е направил поръчката.

Чл. 302. (443). Съдът може, по молба на страните или по своя преценка, да назначи оглед на мястото, с участие или без участие на вещи лица.

Чл. 303. (444). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Огледът се извършва от едного от членовете му.

Чл. 304. (445). В определението на съда за огледа се бележат: причините, поради които съдът намира за нужно извършването на огледа, мястото на огледа, предметът му и времето, когато той трябва да се извърши.

Чл. 305. (446). Страните се призовават да присъстват при извършване на огледа и, ако присъстват, могат да обръщат внимание на съда или на съдията който прави огледа, върху предметите, които подлежат на оглед.

Протоколът на извършеният оглед се подготвя в седмодневен срок. Страните могат най-късно до три дни от изтичането на този срок или от деня на действителното изготвяне на протокола, ако то е станало по-късно от определения в този член срок, да направят бележките си против неговото съдържание.

Чл. 306. (447). При извършване на огледа, ако е нужно, се правят планове и чертежи.

Чл. 307. (448). Протоколът за огледа се прочита в заседанието на съда и на страните се позволява да дават устните си обяснения, без да имат право да възразяват против онова, което е удостоверено в протокола на огледа и за което е била натоварена никаква бележка от тях в посочения в алинея втора на чл. 305 срок.

Чл. 308. (449). Разноските за извършване на огледа се внасят от страната, по молба на която става огледът. Ако пък огледът е назначен по преценка на самия съд или по искане на двете страни, разноските се внасят и от двете страни по равно.

Чл. 309. (450). Оглед на мястото се допуска не само за проверка на представени вече от страните доказателства, но и като самостоятелно доказателства.

Чл. 310. (451). Съдът може по молба на страните или по своя преценка, да поиска заключение на вещи лица за такъв предмет, за разглеждането или за оценката на който си изискват особени научни, технически или домакински познания.

Чл. 311. (452). В определението за изследване чрез вещи лица съдът посочва: по какви предмети се иска тяхното заключение, кога и где трябва да извършат изследването и в какъв срок са длъжни да се явят в заседанието на съда, за да изложат своето заключение.

Когато съдът намери за възможно, назначението и изслушването на вещите лица може да стане в едно и също съдебно заседание.

Чл. 312. (453). При дела, които изискват обстойно и сложно изследване, съдът може да назначи едного от своите членове за наблюдение но хода му.

Чл. 313. (455). Вещите лица биват едно или три, според важността или трудността на предмета на изследването.

Чл. 314. (454). Вещите лица се определят по взаимно съгласие на страните. Ако такова съгласие не се постигне, в такъв случай, ако вещото лице трябва да бъде едно, то се определя от съда, а ако вещите лица трябва да бъдат три, тогава всяка страна има право да посочи по едно вещо лице, а третото вещо лице се определя от съда. Ако някоя от страните не се възползва от това си право, съдът определя вещото лице вместо нея.

Чл. 315. (456, 466). Само онези лица са длъжни да приемат върху си изследването, с което са натоварени от съда, които според тяхното знание, занаят или занятие имат нужните особени познания. Назначените за вещи лица могат да се откажат от извършване на изследването и по причините, които освобождават от задължението за свидетелствуване, или по причини, които съдът признае за уважителни.

Отказът трябва да бъде заявен на съда в тридневен срок от получаване на съобщението за назначение. В посочения в ал. II на чл. 311 случай отказът трябва да бъде заявен в съдебно заседание.

На мястото на вещите лица, които са се отказали от изследването, се назначават други по общия ред.

Чл. 316. (457, 458). Отводи срещу вещи лица, които са избрани по взаимно съгласие на страните, не се допускат, освен по причини, възникнали след избора.

Отводи срещу вещи лица, които са определени от съда, могат да се предявят само в течение на три дни, след като се съобщи на страните определението на съда за назначението им, освен ако причината за отвода възникне отпосле.

В последния случай отводите трябва да бъдат предявени до началото на изследването.

Отводи срещу вещите лица, посочени от страните, се предявяват най-късно до почване на изследването. Ако такъв отвод бъде уважен, страната може да замени отведеното лице с друго, само когато последното е налице, или когато изследването не би претърпяло никакво забавяне от заменяването. В противен случай съдът се задоволява със заключението на останалите вещи лица.

Чл. 317. (459). Вещите лица се отвеждат по същите причини, по които се отвеждат и свидетелите.

Вещите лица, посочени от страните, могат да бъдат отведени, по искане на противната страна, и когато не отговарят на посочените в чл. 315, ал. I, условия.

Чл. 318. (460). Когато изследването чрез вещи лица трябва да стане не в седалището на съда, този последният, може да предостави на член на съда, който е назначен да наблюдава това изследване, да извърши действията по назначаването на вещите лица.

Чл. 319. (461). Вещите лица дават заключенията си под клетва, освен ако страните по взаимно съгласие ги освободят от нея.

Чл. 320. (462). Заключението на вещите лица трябва да бъде изложено писмено с посочване на доводите, върху които то е основано. Ако предметът на изследването не е труден, или ако вещите лица са неграмотни или малограмотни, или пък, ако те не владеят добре български език, съдът може да поиска, наместо писмено, устно заключение; в този случай заключението се записва в протокола на съдебното заседание.

Чл. 321. (463). В случай на разногласие, вещите лица дават само едно заключение, по болшинство на гласовете, като излагат и мотивите на отделните мнения. А когато заключенията на вещите лица са тъй различни и материята тъй сложна, че съдът не може да си състави мнение по предмета, той може да постанови назначението на други вещи лица.

Чл. 322. (464). Съвещанието на вещите лица става тайно и без всяко влияние от страни.

Чл. 323. (465). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) В случай, че е необходимо да се допълни изследването и да се разясни заключението на вещите лица, съдът може да възложи на докладчика да поиска от тях допълнителни обяснения или да постанови да се извърши изследване от нови вещи лица.

Чл. 324. (467). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако вещите лица, които са приели назначението, не се явят за изследването без уважителни причини или не представят заключенията си в определения срок, съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата им налага глоба от сто до петстотин лева. Вместо тях, ако има възможност, се назначават други вещи лица.

Чл. 325. (468). За труда си за напускане работата си и за разноските по издирванията вещите лица могат да искат възнаграждение. Това искане се заявява писмено или устно едновременно с представянето на заключението.

Чл. 326. (469). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Съдът или съдията, натоварен със събиране на доказателствата определя сумата на възнаграждението съобразно с качеството на труда, с цената на работните дни, с далечината на мястото, с употребеното време и с други уважителни обстоятелства. Определението на съда трябва незабавно да се изпълни. Жалби от вещи лица против определението на съда за възнаграждението им не се допускат.

Чл. 327. (470). Възнаграждението на вещите лица и разноските по извършване на изследването се внасят предварително от оная страна, която е молила за изследването, или от двете страни по равно, ако и двете са молили за това, или ако изследването е било назначено по преценка на съда.

Чл. 328. (471). Съдът не е длъжен да се подчинява на мнението на вещите лица против своето убеждение.

Чл. 329. (472). Изследването чрез вещи лица се допуска не само за проверка на представени от страните доказателства но и като самостоятелно доказателство.

Чл. 330. (473). Проверка на преписите, извлеченията и сметките с първообразните книги и документи се извършва, ако стане нужда, от един от членовете на съда, назначен от този последния, в самото съдилище или в онова място, гдето се намират документите и книгите.

Чл. 331. (474). Страните се известяват за времето на тая проверка и могат да присъстват при нейното извършване.

Чл. 332. (475). Проверените сметки и други документи се заверяват лист по лист и се подписват от страните, които присъстват при проверката и от члена на съда. Ако в едно дело участват няколко ищци или ответници, то заверяването може да бъде направено от едно лице от всяка страна по избор от останалите ищци или ответници.

Чл. 333. (476). След свършване на проверката се съставя протокол, в който се бележи кои от проверените документи са излезли верни и безспорни и кои неверни и спорни. Протоколът се подписва от члена на съда и от присъстващите страни, които имат право да правят в него бележки.

Чл. 334. (477). За да се приведат в ясност многочислени или заплетени сметки, съдът може да назначи вещи лица според общите правила.

Чл. 335. (478). Когато заедно с един документ, писан на чужд език, е представен български превод от него, съдът може да се ограничи с тоя превод, ако противната страна не иска проверката му.

Чл. 336. (479). Съдът възлага проверката на превода на заклет преводач или на вещо лице, или изпраща превода заедно с първообразния документ за проверка в местната гимназия или в друго местно учебно заведение, гдето има преподаватели по дадения чужд език, или в Министерството на външните работи.

Чл. 337. (480). Проверката на документа, който има съществено значение за решаване на делото, може да бъде назначена от съда, ако страната, против която е представен документът, оспори неговата истинност.

Чл. 338. (482, 481). Тежестта за доказване лъжливостта на документа пада върху страната, която е оспорила истинността му, в следните случаи:

1) когато документът е извършен по нотариален ред, или изхожда от публична власт в кръга на компетентността й;

2) когато частния документ е заверен по нотариален ред;

3) когато документът носи подпис на лицето, което оспорва истинността му;

4) когато документът носи знак от пръст на неграмотния, който оспорва истинността му, и е приподписан от двама свидетели.

В останалите случаи, когато се оспорва истинността на документа, доказването на последната лежи върху страната, която го е представила за доказателство.

Чл. 339. (483). Когато са представени документи, издадени или заверени от чуждестранни публични власти съдът определя, според обстоятелствата на случая, дали трябва да бъдат представени доказателства за истинността им от страната, която се ползва от тях, или пък и без такива те трябва да се считат за истински до доказване на противното.

Чл. 340. (484, 498). Оспорването истинността на документа трябва да бъде заявено най-късно в съдебното заседание, в което документът е представен, освен ако то не е могло да бъде направено в този срок по уважителни причини.

Противната страна, ако присъства в заседанието лично или чрез повереник, е длъжна да заяви желае ли да се ползва от документа или го оттегля. Когато тя отсъства, съдът отлага делото, съобщава на страната за предявеното оспорване и и дава срок, в който да направи казаното заявление.

Оспореният документ се изключва от числото на доказателствата, ако страната, която го е представила, не заяви, че желае да се ползва от него.

Чл. 341. (485). Както страната, която оспорва истинността на документа, така и правната страна, която заявява, че ще се ползва от документа, е длъжна заедно със заявлението си да посочи, освен ако съдът признае, че тя не може да направи това веднага, и доказателствата, първата - за лъжливостта на документа, ако върху нея пада тежестта за доказването й, втората - за истинността на същия, ако върху нея пада тежестта за доказване на тази последната. Обаче както в първия, тъй и във втория случай всяка от страните има право да посочва доказателства, в определен от съда срок, за оборване домогването на противната страна.

Чл. 342. (499). Оспореният документ се изключва от числото на доказателствата, ако страната, която го е представила, не посочи или не представи в дадения й срок доказателства за истинността му, когато тежестта на доказването лежи върху нея.

Оспорването се счита неоснователно, ако страната, която е оспорила документа, не посочи или не представи в дадения й срок доказателства за лъжливостта му, когато тежестта на доказването лежи върху нея.

Чл. 343. (486, 491). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Издирването на истинността на документа се прави от съдията, натоварен със събиране на доказателствата:

1) чрез проверка съдържанието на документа с други документи;

2) чрез разпит на свидетелите, които са подписали документи или на които се позовава някоя от страните за потвърждение или опровержение истинността на документа;

3) чрез сравняване от вещи лица почерка и подписа или знака от пръст в заподозрения документ с почерка и подписа или знака от пръст на същото лице в други несъмнителни документи;

4) чрез фотографически способ за издирване истинността на документите.

Чл. 344. (487). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Проверката на документа се заверява от члена на съда, който я е правил.

Чл. 345. (488). Всички забелязани в документа поправки, остъргвания, прибавки или заличавания, трябва да се отбележат в протокола за проверка.

Чл. 346. (489). Изборът на книжата или на документите за сравняване на почерка става по взаимно съгласие на страните, а в случай на несъгласие между тях - по преценка на съда.

Чл. 347. (490). Съдът избира предпочтително официални или заверени документи и книжа писани и подписани несъмнено от лицето, почеркът на което се сравнява, като гледа при това сравнените документи да са по възможност от едно и също време.

В случай на нужда съдът може да поиска от лицето, почеркът на което подлежи на сравняване, да напише пред съда няколко думи или реда. Ако лицето откаже да изпълни това искане или пък, ако умишлено преиначава почерка си, съдът може да счете това за доказателство против него.

Чл. 348. Сравняването на знака от пръст на неграмотен може да се извърши и от дактилогическото отделение на Дирекцията на полицията в София, като за сравнение се вземат такива знакове от пръста на неграмотния, които са сложени върху други несъмнителни документи, или пък като той се накара да постави няколко такива знакове от пръст пред съда.

Чл. 349. (493). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Всички лица и административни учреждения са длъжни, по искане на страните и по постановление на назначения за проверка член на съда, да представят в съда намиращите се у тях книжа, необходими за изследването.

В случай че не е възможно тези книжа да се представят в съда, изследването трябва да стане от члена на съда на мястото, гдето те се намират.

Чл. 350. (500). Като се свърши издирването на истинността и се изслушат обясненията на страните, съдът с определение или признава заявеното оспорване за недоказано, или признава документа за лъжлив и го изключва, изцяло или отчасти, от числото на доказателствата.

Чл. 351. (501). Разноските по производството за издирване истинността на документа независимо от изхода на делото се възлагат на страната, против която съдът, съгласно предходния член, е решил препирнята.

Вън от това, съдът може да наложи глоба до 5.000 лв. на страната, която със своето неоснователно или недоказано оспорване на документа или със своето неоснователно или недоказано твърдение, че той е истински, е причинила отлагане на делото.

Чл. 352. (502). Когато съдът след проверката признае документа за подправен, той съобщава своето определение по този предмет на прокурора.

Чл. 363. (520, 523). Ответникът може най-късно в допълнителния си отговор (чл. 109) да предяви отвод в следните случаи:

1) когато по личната подсъдност на ответника делото е подсъдно на друг равен съд;

2) когато ищецът е чужд поданик и не е представил обезпечение за разноските по делото.

Алинея II. (Отм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.)

Чл. 364. (525, 520, ал. II на т. 4). При отвод поради непредставено обезпечение от ищеца-чужденец, съдът определя обезпечението според размера на разноските, които ответникът вероятно ще направи за водене на делото, като същевременно дава на ищеца достатъчен срок за представяне на обезпечението. Ако това последното не бъде представено в този срок, делото се прекратява.

Обезпечение не се иска, когато ищецът - чужденец притежава в Царството недвижими имоти, достатъчни да обезпечат ответника.

Чл. 365. (527, ал. II). Ответникът има право най-късно в първото заседание по делото, да посочи на допуснатите нередности в исковата молба и да заяви за неспазването на някои условия, които се изискват за предявяването на иска. В този случай съдът, според характера на съществуващата нередовност, или допуска да стане нейното поправяне, или прекратява делото.

Чл. 366. (524, 526). Във всяко положение на делото страните могат да предявяват следните отводи.

1) когато делото по рода си не е подсъдно на областните съдилища;

2) когато делото е подсъдно на друг областен съд по местонахождението на недвижимия имот;

3) (нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Когато в същия или друг съд по същество или по касационен ред се разглежда дело по същия предмет, между същите страни и на същото основание, или дело, което има тясна връзка с предявения иск. Същият отвод може да предяви и всяка от страните, когато във Върховния административен съд се разглежда дело, което има тясна връзка с предявения иск и от решаването на което може да зависи изходът на делото по този иск.

4) когато стане явно, че искът е предявен от лице или против лице, което няма право да дири или да отговаря на съд лично за себе си поради своята неправоспособност, и

5) когато се види, че повереникът на страната, който е предявил иска или е подал жалбата, няма законно пълномощие за водене на делото и не може да бъде нито по закон, нито по обичаите неин представител в съда освен ако до предявяването на отвода се представят доказателства на съда, че недостатъкът е поправен и извършените действия са одобрени от страната.

В същите случаи, независимо от отводите на страните, съдът е длъжен да не приема делото за разглеждане.

Чл. 367. (527). Страната, която предявява отвод, е длъжна да представи доказателствата си едновременно с предявяването му. Отводите се разрешават с особено определение.

Чл. 368. (528). Против определението на съда, с което отводът е уважен, се допуска частна жалба отделно от въззива.

Ако отводът за подсъдността по т. 1 на чл. 363 или по т. 2 на чл. 366 от този закон бъде уважен, съдът постановява делото да се изпрати на онзи съд, комуто делото е подсъдно, а ако ищецът не е съгласен да стане това, делото се прекратява. И в двата случая, обаче, съдът, по молба на ответника, осъжда ищеца да му заплати направените съдебни и за водене на делото разноски.

С влизането в сила на определението, с което този отвод се уважава, делото се счита като висящо в съда, комуто се предава съгласно същото определение, а искът се счита заявен пред съда в деня на подаване исковата молба в първия съд.

Чл. 369. (529). Определението на съда, с което отводът относно подсъдността по чл. 363, т. 1, или чл. 366, т. 2, не е уважен, не подлежи на обжалване.

Против определенията на съда, с които не се уважават други отводи, се допуска отделно от съществото на делото обжалване чрез частна жалба, ако делото не е решено по същество в същото заседание.

Чл. 370. (531). Когато ответникът твърди, че онова, що дири ищецът, трябва да се отнася във всичката си цялост до друг ответник, че самото право на иск не принадлежи на това лице, което е ищец, че това право е прекратено или погасено по съдебно решение, или по помирение върху тоя предмет, или чрез давност, съдът може да разгледа и разреши тия възражения по същество с предварително решение по реда на чл. 450, ако събирането на доказателствата по самия иск би изисквало значително време или средства и отлагане на делото.

Чл. 371. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Допуска се обезпечение на паричните вземания и на оценените в пари искания.

Обезпечението може да се иска както преди предявяването на иск, така и след това, докато не е издадено окончателно решение.

Когато вземането или искането е срочно или условно, обезпечението може да се иска и преди да е настъпил срокът или да се сбъднало условието; не се допуска, обаче, обезпечението, ако сбъдването на условието изглежда толкова отдалечено, че искането няма за сега имуществена стойност.

Не се допуска обезпечение срещу държавното съкровище, освен по искане за собственост; в такъв случай съдът може да наложи възбрана върху спорния имот съгласно чл. чл. 384 и 385.

Чл. 372. (Изм. - ДВ, бр. 227 от 1937 г.) Обезпечение се допуска:

1) Когато искането е подкрепено с изхождащи от ответника писмени доказателства, или с документи, издадени от орган на публична власт, в кръга на компетентността му, които показват, че то е вероятно основателно, а пък има опасност, че без обезпечението принудителното изпълнение ще трябва да се извърши в чужбина, представлява достатъчна опасност;

2) Когато, макар и изискванията на т. 1 да не са налице, бъде представена достатъчна гаранция за загубите, които могат да последват от допускането на обезпечението.

Гаранцията, за която е реч в т. 3 на този член, не може да бъде по-малка от 1/5 от стойността на недвижимия имот, върху който се налага възбрана, когато обезпечението се състои в налагане на възбрана; или по-малко от 1/2 от стойността на движимото имущество, което се поставя под запор; когато обезпечението се състои в туряне под запор; или пък по-малка от стойността на запорираното имущество, когато то се състои от вещи, които подлежат на бърза развала, или от добитък.

Съдът може да изиска гаранция и в предвиденият в т. 1 случай. Тази гаранция може да бъде и в по-малък размер от предвидения в предходната алинея.

Правото на бедност не освобождава ищеца от представяне на предвидената в този член гаранция.

Чл. 373. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Обезпечението се допуска или от съда, на който е подсъдно делото, или от областния съд, в чийто район се намира имуществото, върху което се налага обезпечение.

Определението, с което не се допуска обезпечение, не пречи да бъде искано обезпечение наново.

Чл. 374. (536). По молбата за обезпечение се произнася председателят на съда или, по негова поръка, един от членовете на съда, без призоваване на страните.

В определението, с което се допуска обезпечението, се означава сумата, до която то се простира.

Чл. 375. (537, 538). Против определението за обезщетение на иск се допуска частна жалба отделно от въззива пред съответния по-горен съд. Този последният разглежда жалбата в разпоредително заседание. Определението му не подлежи на обжалване.

Подаването на частна жалба не спира изпълнението на определението за обезпечаване на иска.

Чл. 376. (539). Лицето, срещу което е било допуснато обезпечение може да подаде молба в същия съд, който е допуснал обезпечението, за изменение на мярката, чрез която е бил обезпечен искът. По молбата се произнася председателят на съда или, по негова поръка, един от членовете на съда при спазване наредбите на чл. чл. 387 и 388.

Против определението на тази молба се допуска частна жалба пред съответния по-горен съд. Този последният разглежда жалбата в разпоредително заседание. Определението на същия не подлежи на обжалване.

Чл. 377. (541). Ако молбата за обезпечение на иска бъде уважена, председателят на съда дава на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение заповед, която, ако се отнася за налагане възбрана върху недвижим имот, се представя на надлежния нотариус за вписване на възбраната, а, ако се отнася за налагане на запор върху движимо имущество, се представя на съдията-изпълнител за изпълнение.

Чл. 377а. (Нов. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Когато обезпечението се допуска без да е бил предявен иск, съдът заедно с допускането му, определя срок, в който трябва да се предяви искът.

Ако искът не бъде предявен в срока, лицето, срещу което е допуснато обезпечение, може да иска отменяване на обезпечението. Определението може да се обжалва пред по-горния съд; неговото определение не може да се обжалва.

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Ако не бъде предявен иск в срока, определен съгласно чл. 377а, или ако делото по предявения иск бъде прекратено, или се свърши с отхвърляне на иска с влязло в законна сила решение, лицето, срещу което е било допуснато обезпечение, може да иска обезщетение за претърпените вреди и загуби.

Лицето, което е представило гаранция, за да се допусне обезпечение в негова полза, ако иска да се освободи представената по обезпечението гаранция, е длъжна да подаде за това молба, препис от която се връчва на противната страна. Последната може в двуседмичен срок от връчването на преписа да направи писмено възраженията си, а в месечен срок е длъжна да предяви иска си за причинените й загуби.

Чл. 379. (544). Обезпечението се извършва:

1) с налагане на възбрана върху недвижим имот;

2) със запор на движимо имущество, и

3) със залог или поръчителство.

Когато обстоятелствата налагат това и ако няма опасност да пострадат законни интереси на лицето, срещу което е допуснато обезпечението исканията могат да се обезпечават и чрез други подходни мерки, включително и ония, посочени в чл. чл. 635, ал. 1, 636, 637.

Тези мерки се определят от съда. Определението на този последния в случая подлежи на отделно обжалване по реда, по който се обжалва самото решение на делото.

Чл. 380. Възбраната следва недвижимия имот. Запорът следва движимата вещ само когато прехвърлянето е станало безвъзмездно или когато приобретателят е знаел за запора.

Чл. 381. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) В молбата за обезпечение трябва да се посочи начинът на обезпечението и цената на искането или на иска.

Чл. 382. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Възбрана се налага съразмерно с цената на искането или на иска върху определени недвижими имоти на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, посочени от лицето, по молбата на което е допуснато обезпечението.

Чл. 383. (549). Искането, съобразно с неговия размер, може да бъде обезпечено не само по един, но и по няколко от посочените в чл. 379 начини.

Чл. 384. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Когато искането е за собственост върху движим или недвижим имот, обезпечението на такова искане трябва да се състои в налагане запор или възбрана върху спорния имот.

Лицето, в полза на което е допуснато обезпечението, може да застрахова поставения под запор или възбрана имот. Разноските по застраховката са за сметка на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечението.

Чл. 385. (551, 522). Когато се наложи възбрана върху спорния имот, на владелеца се забранява, под страх на наказание и имуществена отговорност, сеченето на намиращата се в него гора, с изключение на онова количество дърва, което е необходимо за нуждите на домакинството му.

Същевременно съдът може, по молба на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение, да позволи на двете страни да учредят над гората надзор, съобразно със закона за горите.

Чл. 386. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Ако в договора, от който произтича искането, е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, в такъв случай за обезпечение се приема само този имот. Лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение, може да иска друго или допълнително обезпечение само тогава, когато посоченият в договора имот или част от него не е налице.

Чл. 387. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.). Молбата на лицето, срещу което е допуснато обезпечението се заменява на една мярка за обезпечение с друга се уважава, ако лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение не възразява.

Ако лицето по молбата на което е допуснато обезпечение възразява, в такъв случай казаната молба може да се уважи, само ако лицето, срещу което е допуснато обезпечение докаже, че предлаганата от него мярка за обезпечаване напълно съответства на предишната и че оставянето в сила на тази последната би му причинила безполезно стеснение.

Чл. 388. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Заменяването на всички други начини за обезпечение, са изключение на случаите, посочени в чл. 384 и 386, с достатъчна в брой парична сума или с ценни държавни или гарантирани от държавата книжа по тяхната пазарна цена, намалена с 20%, се допуска и без съгласието на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение.

Когато обезпечението се състои в налични пари, постъпва се според наредбата на алинея втора на чл. 477.

Чл. 389. (557). Налагане на възбрана върху недвижим имот става чрез записване на възбраната у надлежния нотариус.

Чл. 390. Вдигането на наложената върху недвижим имот възбрана се постановява от съда, по молба на заинтересуваната страна, в разпоредително заседание, след като съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която възбраната е била наложена. Препис от молбата за вдигане на възбраната се връчва на лицето, за обезпечение искането на което е била наложена възбраната.

Това лице може в течение на три дни от получаване на преписа от тази молба да представи в съда писмено възраженията си против вдигането на възбраната.

Против определението на съда за вдигане или за невдигането на възбраната може да се подава частна жалба.

За до бъде вдигната възбраната, заинтересуваната страна трябва да представи препис от влязлото в законна сила определение на съда, с което се постановява нейното вдигане, на надлежния нотариус, който прави бележка от страни на вписаната възбрана, като отбелязва номера и датата на определението на съда.

Чл. 391. (561). Върху движимото имущество на ответника се налага запор или у него, или у онези лица и места, гдето то се намира.

Чл. 392. (562). Движимо имущество, което скоро се разваля или за запазване на което са нужни големи разноски, може, по искане на страната и по постановление на председателя на съда, да се продаде на публичен търг. Получената от продажбата сума се влага в Българската земеделска банка или Българската централна кооперативна банка срещу нужния оправдателен документ, който се прилага към делото.

Когато се налага запор върху необрани произведения на земеделско стопанство, които подлежат на лесно разваляне, съдът може да разреши продажбата им да се извърши по доброволен начин, при спазване на установените пазарни или борсови цени в деня на продаването, ако такива има.

Чл. 393. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.). В молбата за налагане запор върху движимото имущество на ответника, трябва да бъде посочено где и у кого то се намира.

Чл. 394. (564). В съдебното определение за налагане на запора трябва да бъде посочено, кое имущество подлежи на запор и где то се намира.

Чл. 395. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.). Налагането на запор върху движимото имущество на лицето, срещу което е допуснато обезпечението става по правилата, установени в чл. чл. 663 - 669.

Чл. 396. (566). Имуществото, върху което е наложен запор, се оставя в онова помещение, гдето се е намирало, след като се положат печати върху описаните предмети и като се вземе от владетеля разписка, че ще пази имуществото в цялост според описа, и че за прахосването му ще отговаря съгласно чл. 704.

Чл. 397. (567). Имуществото, чийто владелец се откаже да го пази, се предава на особен пазач по правилата, установени в чл. чл. 700-706.

Чл. 398. (568). За изпълнение на съдебно определение с което се налага запор върху движимо имущество или върху суми на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, които се намират у трети лица или в учреждения, тем се праща съобщение, в което се посочва в чия полза и против кого е било допуснато обезпечението, както и предметите или сумата, върху която се налага запорът.

Чл. 399. (569). След получаване на съобщението, за което е реч в предходния член, третите лица са длъжни да не предават на ответника принадлежащото му имущество.

Чл. 400. (570). Учреждението или длъжностното лице, у което се намират за пазене или в разпореждане имущество, или парични суми на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, като получават съобщението за запора, са длъжни до ново съобщение да не ги предават на лицето, срещу което е допуснато обезпечението с изключение на изрично посочените в закона случаи.

Чл. 401. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Третите лица са длъжни в тридневен срок от получаване на съобщението да отговорят, намерят ле се у тях движими имущества или суми, принадлежащи на лицето, срещу което е допуснато обезпечението. В зависимост от отговора, или ако такъв не е последвал, лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение може да предяви против третото лице иск по общия ред.

Чл. 402. (573, 574). За налагане на запор върху периодически плащания, които лицето, срещу което е допуснато обезпечението има да получава от частни лица по договорни или други задължения, на тези лица се праща нужното съобщение. Тези последните са длъжни да отговорят в определения от съда срок имат ли да плащат нещо на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, каква сума и кога е направено последното плащане. Ако не направят това, счита се, че отричат да има у тях такива суми.

След като получат съобщението за наложения запор, третите лица са длъжни да внасят всичките следващи плащания не на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, а в оня съд който е наложил запора.

Чл. 403. (575). Ако се докаже, че у лицето или учреждението, у което е бил наложен запор, действително са се намирали движими имущества или парични суми, принадлежащи на лицето, срещу което е допуснато обезпечението, или това последното е имало да получава от тях известни плащания, третото лице или учреждението може да бъде привлечено към отговорност до онази сума, която до деня на съобщението за запора се е намирала у него, или която лицето, срещу което е допуснато обезпечението е трябвало да получи според договора.

Чл. 404. (576). За обезпечение са приема поръчителство на едно или няколко лица. Всеки от поръчителите, ако не поръчителства за цялото искане, е длъжен да обяви за каква именно сума поръчителства.

Чл. 405. (577). За поръчители не се приемат:

1) лица, които принадлежат към състава на съдилищата и прокурорския надзор в областта, гдето става производството по делото;

2) поверениците за своите доверители;

3) несъстоятелните;

4) всички ония, на които по закон не е позволено да се задължават чрез договори.

Чл. 406. (578). Поръчителството се приема от председателя на съда, който е допуснал обезпечението на иска.

Чл. 407. (Изм. - ДВ, бр. 277 от 1937 г.) Лицето, което предлага за себе си поръчители, длъжно е или да ги представи лично, или да представи тяхното писмено поръчителство, заверено по нотариален ред, но и в двата случая, по искане на лицето, по молбата на което е допуснато обезпечение, то е длъжно да удостовери с писмени доказателства имотната състоятелност на своите поръчители.

Чл. 408. (583). Поръчителството, което председателят на съда е приел, след явяване на поръчителя се удостоверява с подписа на този последния. Така приетото поръчителство има еднаква сила с нотариално завереното писмено поръчителство.

Чл. 409. (584). Поръчителят отговаря с всичкия си имот за сумата, за която е поръчителствал, съгласно чл. 659 от закона за задълженията и договорите.

Чл. 410. (585). Преди поставянето на решение от съда по съществото на иска, по който е прието поръчителството, лицето, по молбата на което е допуснато обезпечението няма право да иска обезпечение на своя иск с имуществото на поръчителя; но след като съдът постанови по съществото на делото, решение, което подлежи на изпълнение, лицето, по молба на което е допуснато обезпечение, има право да иска налагането възбрана или запор върху имуществото на поръчителя, докато бъде окончателно удовлетворен от имуществото на ответника, а, ако не бъде удовлетворен от това последното, да иска да бъде насочено изпълнението върху имуществото но поръчителя.

Чл. 411. (586). Всяка една от страните може да привлече трето лице в делото, когато тя счита, че има право да предяви обратен иск срещу това лице в случай на неблагоприятен за нея изход на делото, или когато се страхува от иск на същото лице, или пък когато предметът на препирнята съставлява общо, неделимо право на третото лице и на привляклата го страна.

Чл. 412. (587). Ответникът, който смята че има право да иска привличането на трето лице в делото, трябва да направи искането си за това в първия си отговор (чл. 106). Ищецът, който вследствие на възраженията на ответника пожелае и той да привлече трето лице в делото, трябва да направи искането си за това в допълнителната си молба (чл.109).

Чл. 413. (588). Страната, която иска привличане на трето лице в делото, е длъжна да посочи точно името, презимето или прякора, занятието и местожителството му и да изложи обстоятелствата на делото и основанията, поради които тя смята, че това лице трябва да се привлече към делото.

Ако местожителството на третото лице е неизвестно, или ако то се намира вън от Царството, искането за привличане на това лице в делото не се уважава.

Чл. 414. (589). На третото лице се съобщава препис от молбата на ищеца или от отговора на ответника, в който е направено искането за неговото привличане. То може в двуседмичен срок от получаването на преписа да даде в съда писмен отговор, в който трябва: 1) да съобщи, съгласно ли е или не да вземе участие в делото и 2) да посочи доказателствата си. Преписи от отговора на третото лице се връчват на страните.

Третото лице се призовава за първото по делото заседание.

Чл. 415. (590). Ако третото лице не се яви в съда или откаже да вземе участие в делото, в такъв случай на делото се дава по-нататъшен ход между страните. Обаче страната, която е молила за привличане на трето лице, може да иска от съда да допусне обезпечение на обратния й иск срещу него.

Чл. 416. (591). Ако пък третото лице се яви в съда в назначения срок и изяви съгласие да вземе участие в делото, съдът издава определение за допускането или недопускането му да участва в делото заедно със страната, която го е привлякла, само ако противната страна възразява против допускането му.

Против определението на съда може да се подава частна жалба. Обаче, третото лице взима участие в делото до влизане в сила на определението, макар с него то и да не е допуснато.

Ако по-горният съд при разглеждане на жалбата против определението, с което третото лице не е допуснато, счете молбата за привличане неоснователна и недобросъвестна, налага на страната, която е подала жалбата глоба от 50 - 500 лева.

Чл. 417. (593). Допуснатото от съда трето лице се счита участник в делото. Спрямо него важат и наредбите на чл. чл. 422, алинея трета, 423.

При това то е длъжно, ако не живее в града, гдето се намира седалището на съда, да посочи лице, живеещо в този град, на което да се предават всички съобщения и призовки, които се отнасят до него. Ако то не направи това, постъпва се съобразно с наредбата на чл. 107.

Чл. 418. (593а). Когато ответникът посочи за привличане към делото трето лице, което претендира за себе си исковата сума, и това трето лице встъпи в делото, ответникът, ако вложи исканата от него сума в Българската земеделска банка на името на съда, се изключва по негово искане от делото. Спорът за правото върху сумата се продължава само между кредиторите, които стават страни в делото. Вложената сума се присъжда с решение на оня, който спечели делото, а оня, който изгуби делото, се осъжда, освен това, на съдебните и за водене на делото разноски.

Ако посоченото от ответника лице не се яви в определения срок или откаже правото си върху сумата, в такъв случай, по определение на съда, ответникът се освобождава от предявения срещу него иск, делото се прекратява, а внесената от него сума се предава на ищеца. Направените от страните разноски остават в тяхна тежест.

Чл. 419. (593б). Ответникът, срещу когото е предявен иск като владелец на една вещ, която той твърди, че владее от името на друго лице, може, като привлече това лице в делото, да откаже да възразява по същество, докато привлеченото лице се произнесе или докато изтече срокът, даден на третото лице, за да направи това.

Ако привлеченото трето лице оспорва твърдението на ответника или не се яви да се произнесе по него, ответникът има право да удовлетвори искането на ищеца. В такъв случай делото се прекратява.

Ако твърдението на ответника се признае за верно от посоченото трето лице, това последното има право, със съгласието на ответника, да го застъпи в делото. Съгласието на ищеца не се изисква, освен когато той осъществява искания, които не зависят от обстоятелството, че ответникът владее от името на трето лице.

Ако посоченото трето лице поеме делото, ответникът, по негово искане, се изключва от делото. В този случай решението по отношение на самата вещ има сила и е изпълнимо и спрямо ответника.

Чл. 420. (594). Разноските за призоваване на трето лице, което се е отклонило от участие в делото, падат върху оная страна, която е молила за привличането му. Тази страна може да моли да й се повърнат тези разноски от третото лице, ако след свършване на първоначалното дело, предяви срещу него обратно искане.

Чл. 421. (595). Третото лице, правният интерес на което зависи от решаване на делото в полза на една от страните, може във всяко положение на делото, до издаване на окончателно решение, да поиска с особена молба да вземе участие в него заедно с ищеца или ответника.

В молбата си третото лице трябва да посочи правния интерес, който зависи от решаването на делото в полза на страната, заедно с която иска да вземе участие. Ако не живее в града, гдето се намира съдът, то трябва да посочи на лице, живеещо в този град, на което да се връчат всички отправени до него призовки и съобщения.

Преписи от молбата на третото лице се връчват на страните.

Чл. 422. (595а). Третото лице, което встъпва в делото да помага на една от страните, е длъжно да приеме делото в положението, в което то се намира във време на встъпването му.

То не може да претендира, че страната, на която встъпва да помага, е зле водила делото, освен ако, поради положението на делото в момента на встъпването или поради обясненията и действията на същата страна, то не е могло да осъществи надлежните нападателни или отбранителни средства, или пък ако тези средства, нему неизвестни, са били пренебрегнати от страната преднамерено или вследствие на голяма погрешка.

Третото лице има право да осъществява всички средства на защита и да извършва всички съдопроизводствени действия в защита на правата на страната, към която се е присъединило. В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице, съдът преценява едните и другите.

Със съгласието на двете страни, третото лице, което е встъпило в делото, за да предотврати едно обратно към него искане, може да замести тази от страните, в полза на която е встъпило в делото.

Чл. 423. (595б). Встъпилото в делото трето лице има правата на другар в делото (чл. 141), ако решението, което ще се издаде, по естеството на спорното правоотношение и независимо от встъпването, би имало сила и за правоотношенията между третото лице и противната страна.

Чл. 424. (596). В случай, че една от страните направи възражение против встъпването на третото лице, съдът, след изслушване на страните и на третото лице, издава определение за допускане или недопускане на встъпването.

Против това определение на съда може да се подава частна жалба. Обаче, третото лице взема участие в делото до влизане в сила на определението, макар с него то да не е допуснато.

Ако по-горният съд, при разглеждане на жалбата против определението, с което третото лице не е допуснато, счете молбата за встъпване неоснователна и недобросъвестна, налага на лицето, което е подало жалбата, глоба от 50 - 500 лева.

Чл. 425. (597). Този, който заявява върху предмета на делото самостоятелни права, независимо от правата на ищеца и ответника, е длъжен, до приключване на устните състезания по делото, да подаде за това искова молба и против двамата.

Определението на съда, с което се приема или не се приема тоя иск, не подлежат на обжалване.

Чл. 426. (598). По-нататъшното производство на делото по иска на третото лице, за което е реч в предходния член, се подчинява на общите правила, а двата иска се решават с едно и също решение.

Чл. 427. (599). Съдиите са длъжни да се отстраняват по силата на закона или по отвод на страните от участие в производството и решението на делото в следните случаи:

1) когато съдията, жена му или роднините му по права линия без ограничение, или роднините му по съребърна линия от първите четири степени, или сватовете му от първите три степени, или пък осиновените от тях или осиновителите им имат участие в делото;

2) когато съдията, според данните в делото, се намира с едната от страните в дружествени отношения или може да стане отговорен за вреди и загуби;

3) когато съдията, или жена му, или децата му са длъжници или кредитори на една от страните;

4) когато съдията, или жена му или децата му са наследници на една от страните;

5) когато съдията е настойник на едного от съдещите се или управлява делата му, или когато съдещият се гледа или управлява делата и имота на съдията;

6) когато между съдията, жена му, техните възходящи и низходящи роднини и една от страните има заведено гражданско или углавно дело преди делото, от производството на което съдията се отстранява; ако ли пък първото дело е свършено, когато от свършването му до предявяването на отвода за отстранението на съдията не са се изминали повече от шест месеци;

7) когато съдията е давал съвети по делото; когато е бил повереник по него; когато е давал показания по него като свидетел или когато е бил вещо лице по него;

8) когато в първата инстанция или в помирителното производство съдията е участвал при постановяването на решението.

Чл. 428. (600, 601). Молбата за отстранението на съдия трябва да бъде направена от страните не по-късно от първото заседание по делото, освен ако причините за отстранение са възникнали отпосле, в течение на производството.

Тя може да бъде писмена или устна. В последния случай тя се вписва в протокола. В нея трябва да бъдат посочени изрично причините за отстранението и доказателствата за тяхното установяване.

Чл. 429. (602). Щом узнае за молбата, с която се иска отстранението му, съдията е длъжен веднага да даде своя отговор по нея, който може да бъде писмен или устен. Устният отговор се записва в протокола на заседанието, в което е даден. Ако съдията забави своя отговор, счита се, че той признава фактическите обстоятелства, поради които се иска отстранението му.

Чл. 430. (603). Въпросът за отстранението на съдия се разглежда от съда без участие на отводимия съдия в закрито заседание.

Чл. 431. (604-607, 608, ал. II). Определението на съда за отстранение на съдията е окончателно и жалба против него не се допуска.

Против определението на съда, с което отводът за отстранението не се уважава, страната, която е искала отстранението на съдията, може да подаде частна жалба.

Жалбата се подава в тридневен срок от произнасяне на определението, ако е присъствено, или от съобщението му на страната, ако е неприсъствено. Тя се праща незабавно за разглеждане в по-горния съд заедно с отнасящото се към нея извлечение от протокола и с препис от определението на съда по отвода.

Докато се разреши жалбата, отводимият съдия не може да участва в решаването на делото.

Ако по-горният съд счете молбата за отстраняване на съдията неоснователна и недобросъвестна, налага на виновната страна глоба от 100 - 1000 лева.

Чл. 432. (608, ал. I). Когато се заяви отвод за отстраняване на няколко съдии, тъй че числото на останалите след това бъде недостатъчно за постановяване на определение по въпроса за отстранението, производството на делото се спира и молбата за отстранение, с отговорите на отводимите съдии, се представя за разрешаване в по-горния съд, който се произнася в разпоредително заседание. Определението на съда не подлежи на обжалване.

Ако по-горния съд счете молбата за отстранение неоснователна и недобросъвестна, налага на страната, която е направила отвода, глоба от 500 до 2.000 лева.

Чл. 433. (611). Страните имат право да искат отстранението на секретарите при съда от участие в производството на делото по предвидените в чл. 427 причини.

Чл. 434. (612). Отводите против секретарите при съдилищата се разрешават еднолично от председателя на съда, разпорежданията на когото по тези отводи се считат окончателни и неподлежащи на обжалване.

Чл. 435. (613). Освен в изрично предвидените от закона отделни случаи, производството по делото се спира още и

1) по общо съгласие на страните;

2) в случай на смърт, умоповреждане или лишаване на някого от съдещите се или на техните законни представители от право да се явят като страна пред съда;

3) когато местожителството на ответника по иск или по въззив стане неизвестно и ищецът или въззивникът, след покана от съда в дадения му срок не посочи, где се намира той, или не внесе разноските за призоваването му, чрез обнародване, ако местожителството му е неизвестно;

4) когато местожителството на ищеца или на въззивника стане неизвестно.

Чл. 436. (614). Посочените в т. 2 на чл. 435 обстоятелства не спират постановлението на решението по съществото на делото, ако е било свършено устното състезание.

Чл. 437. (615). Когато се спира производството по общо съгласие на страните, те са длъжни да обявят на съда: коя от тях приема да заплати всичките разноски по станалото производство. Страните, които не са изпълнили това правило, нямат право да искат една от друга плащане на разноските.

Чл. 438. (616). Съдебните разноски, които страните дължат, се събират незабавно по длъжност, от съда без да се чака възобновяване на делото и окончателното по него решение.

Чл. 439. (617, 614, ал. II). Когато се спре производството, съдът може, по искане на една от страните, да вземе мерки за обезпечение на иска.

Когато съдът постанови спиране на делото по т. 2 на чл. 435, той нарежда и възможното за неговото възобновяване.

Чл. 440. (618). Производството по делото се възобновява по искане на всяко от участващите като страна в делото лице. Обаче онзи, който иска възобновяването на производството, трябва да помоли съда да призове и другите участници в делото по местожителството им, посочено в молбата за възобновяване на производството, и да внесе разноските за производството им чрез призовки, или, ако е неизвестно тяхното местожителство, чрез обнародване.

В случаите посочени в т. т. 2, 3 и 4 на чл. 435, производството може да бъде възобновено и по нареждане на председателя на съда, след като му стане известно кои от лицата трябва да се призоват или где страните имат местожителството си. За разноските по това призоваване, ако не бъдат платени при гледане на делото, се издава изпълнителен лист срещу страната, която е трябвало да ги внесе.

Чл. 441. (619). Като се възобнови производството, то се почва от онова действие, на което е било спряно.

Чл. 442. (620). Може да се обжалва с частна жалба само определението на съда, с което се уважава молбата за спиране на производството по чл. 435 или не се уважава молбата за възобновяване на производството по чл. 440.

Чл. 443. (621). Всяко инстанционно производство спряно по причините, посочени в т. т. 1, 3 и 4 на чл. 435, се унищожава служебно от съда, ако не бъде сторено нужното по него за възобновяването му в течение на една година от определението за спиране.

Против определението за унищожение на спряно производство, както и против определението, с което не се уважава молбата за унищожение, може да се подава частна жалба.

Чл. 444. (689). Когато въз основа на наредбата на алинея първа на предходния член се унищожи производството по делото в апелативния съд, обжалваното решение влиза в законна сила, ако делото е било спряно по една от посочените в т. т. 3 и 4 на чл. 435 причини.

Когато в апелативния съд се унищожи производството по делото, което е спряно по взаимно съгласие на страните, в такъв случай се унищожава и цялото дело, като издаденото по него решение от първоинстанционния съд се обезсилва.

Чл. 445. (624). С унищожаването на производството ищецът не се лишава от правото, до изтичане на давността, да предяви отново иска си, като подаде нова искова молба.

Чл. 446. (626). Ако искът бъде предявен отново, съдещите се могат да се ползват от вписаните в протокола на предишното производство признания на противната страна, а също и от вписаните в същите протоколи показания на свидетелите, ако последните не са вече живи или са в неизвестност или пък им е забранено от закона да свидетелстват.

Чл. 447. (627). Ако се унищожи производството, първоначалният иск не прекъсва течението на законната давност.

Чл. 448. (628). Постановленията на съда се отнасят или до съществото на делото, или до частни въпроси, които възникват при разглеждане на делото. В първия случай съдебните постановления се наричат решения, а във втория - определения.

Чл. 449. (629). Решенията се отнасят или до целия спор между страните или само до част от него.

Съдът може да постанови частично решение по едно дело, когато за едно или за няколко от предявените в исковата молба искания, или за една част от предявеното искане, има признание от ответника или са събрани доказателствата, необходими за постановяване на решение.

Същото важи и за случая, когато са събрани необходимите доказателства, било само по първоначалния иск, било само по насрещния иск. Частичното решение подлежи на обжалване и изпълнение по общия ред и неговото постановяване не спира хода на делото по останалия спор между страните.

Чл. 450. (630). Съдът може да се произнесе с предварително решение по основанието на иска, когато се оспорва както основанието, тъй и размерът на иска, и определянето на размера би изисквало значително време или средства и отлагане на делото.

Също така, когато по едно дело се оспорва съществуването на едно право или на едно задължение, съдът може да се произнесе с предварително решение по тоя спор, ако от неговото разрешение зависи изходът на делото и ако събирането на доказателствата по останалите спорни въпроси би изискало значително време или средства и отлагане на делото.

Предварителните решения подлежат на обжалване по общия ред.

Подадената против предварителното решение въззивна и касационна жалба спира хода на делото по останалия спор между страните.

Чл. 451. (631). Когато ищецът се откаже от иска си при устните състезания, съдът отхвърля иска му с решение, ако ответника поиска това; в противен случай, прекратява делото.

Чл. 452. (632). Когато се свършат устните състезания и страните са налице, съдът ги поканва към спогодба. Ако страните не се съгласят или по други причини спогодба не може да стане, съдът се оттегля на съвещание за постановяване на решение. Председателят на съда събира мненията на всички членове по реда на тяхното старшинство, като почва от най-младшия член. Своето мнение председателят обявява след мнението на всичките членове.

Чл. 453. (633). Решението се постановява по болшинство на гласовете.

Когато няма болшинство, това последното се образува чрез обединяване на мненията, които най-малко се различават. При равенство на гласовете, надделява мнението, за което е дал гласа си председателят.

Чл. 454. (634). Решението на съда трябва да бъде основано върху преценка на всички представени по делото доказателства и изложени от страните доводи.

Доколкото не съществуват особени правила за доказателствата, съдът от съвкупността на всички данни и доказателства, събрани при разглеждане на делото, решава по свободна преценка, кои от фактическите твърдения на страните трябва де се приемат за верни и кои - не.

(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) В мотивите на решението съдът излага накратко всички обстоятелства на делото и своята преценка на доказателствата и съществените доводи на страните.

Чл. 455. (635). Същността на решението се излага от съда писмено във форма на резолюция.

Резолюцията трябва да съдържа:

1) мястото, годината, месеца и деня на съдебното заседание;

2) имената на съдиите, които са участвали в постановяването на решението, и името на секретаря;

3) съществената част (диспозитива) на решението, в която към имената на страните се посочват и тяхното занятие и местожителство;

4) допуска ли се предварително изпълнение на решението;

5) на коя от страните се възлагат разноските;

6) подлежи ли решението на обжалване, на какво, пред кой съд, от кога и в какъв срок.

Точното изчисление на разноските може да се направи и с отделно определение, което подлежи на обжалване заедно с решението, като съдът може, преди произнасяне на решението, да поиска от страните да посочат, какви точно разноски са направили и на кои от тях искат да бъде осъдена противната страна. Ако страните не отговарят на това искане на съда, те нямат право да обжалват постановлението му относно разноските.

Чл. 456. (636). Съдът прочита постановената по делото резолюция в открито съдебно заседание.

По сложни дела съдът може да отложи прочитането на резолюцията си най-много до 7 дни.

Мотивите, въз основа на които е решено делото, трябва да бъдат изложени писмено най-късно в двуседмичен срок от произнасяне на резолюцията.

Както резолюцията, тъй и мотивите се подписват от състава на съда, който е решил делото.

Чл. 457. (638). Подаване на особени мнения, заявени при постановяване на решението, се допуска само в течение на 7 дни от обявяването на резолюцията.

Чл. 458. (639). Съдът няма право нито да постановява решение за такива предмети, за които не е било предявено искане, нито да присъжда повече от онова, което са искали страните.

Чл. 459. (642). Определението трябва да съдържа: 1) посочване на делото по което то е поставено; 2) какво се постановява с него и 3) съображенията, въз основа на които то е поставено.

Мотивите, ако не са обявени веднага, се написват най-късно в седем дни след произнасянето на определението.

Чл. 460. (644). Страните по делата могат да четат решенията и определенията в канцеларията на съда. Те могат да вземат преписи или извлечения от тях.

Чл. 461. (645). В случаите, в които законът говори за съобщаване на страните препис от решението или от определението, тези съобщения се извършват по искане на заинтересуваната страна, която внася и разноските за тях. Съдът, обаче, е длъжен да извърши тези съобщения служебно, ако такова искане не бъде направено в течение на три месеци от произнасянето на решението или на определението. За разноските по тях, ако не бъдат внесени до изтичане на срока за обжалване съобщеното решение или определение се издава служебно изпълнителен лист.

Чл. 462. Ако лицето, на което се връчва преписът от решението или от определението, откаже да го получи, връчителят поканва двама местни полицейски служители, които познават лицето, и в тяхно присъствие го поканва да получи преписа. Ако и в този случай последва отказ, това се отбелязва върху съобщението и се удостоверява с подписите на свидетелите. По този начин преписът се счита за съобщен.

Чл. 463. (646) Преписът от решението и извлечението от определението се подписват от председателя и се приподписват от секретаря на съда.

Чл. 464. (647). Когато в назначеното за гледане на делото заседание не се яви едната от страните или не се явят и двете страни, пазят се следните правила:

1) ако не се яви ответникът, ищецът може да оттегли иска си или може да моли да се даде ход на делото и да се издаде неприсъствено по отношение на ответника решение;

2) ако не се яви ищецът, ответникът може да иска прекратяване на делото и осъждане на ищеца да му плати съдебните и за водене на делото разноски, а също и пътните и дневните за явяването му в съда или може да моли да се даде ход на делото и да се издаде неприсъствено по отношение на ищеца решение;

3) ако не се явят и двете страни, делото се прекратява;

4) ако някоя от страните е заявила, щото делото да се гледа в нейно отсъствие, в такъв случай съдът разглежда делото и издаденото решение се счита за присъствено по отношение на страната, която е направила това заявление.

Чл. 465. (647). Против определението, с което делото се прекратява, може да се подава частна жалба. Определението, с което искането за прекратяване не е уважено, не подлежи на обжалване.

Чл. 466. (647а). Ищецът, чието дело се прекрати, има право да го възобнови, като подаде молба за това, придружена с преписи за противната страна, не по-късно от една година от издаване на определението за прекратяване и като заплати нови съдебни мита. В тоя случай производството по първоначалната искова молба се продължава, обаче, давността се счита за прекъсната само от датата, в която молбата за възобновяване на делото е постъпила в съда.

Чл. 467. (648). Ако в определения в призовката час на заседанието по делото, не се яви една от страните или не се явят и двете страни, съдът преминава към разглеждане на останалите дела, по които страните са се явили. Ако няма такива дела, съдът започва разглеждането на делата без оглед на това, дали страните не са се явили.

Чл. 468. (649). Ако съдът в деня на заседанието узнае, по какъвто и да е начин, че причините за неявяването на ищеца или на ответника, или на техните повереници, са били някои непреодолими препятствия, или че призовката за призоваването не е била навреме връчена на неявилата се страна, той отлага разглеждането на делото за друго заседание, което не трябва да бъде по-късно от три месеци след деня на предходното заседание.

Неявилата се по такива извинителни причини страна може, ако производството е било прекратено, да иска възобновяването му по реда, предвиден в чл. чл. 509 и 510.

Чл. 469. (651). Ответникът, който е стигнал в съда до оттеглянето му за постановяване на резолюция, допуска се да даде устни обяснения. Постановеното след това решение не се счита неприсъствено.

Чл. 470. (653). Когато в делото участват няколко ищци или ответници, за които предметът на спора съставлява общо право или общо задължение, в такъв случай, ако някой от тях се е явил в назначението за гледане на делото заседание или е заявил, щото делото да се гледа в негово отсъствие, а другарите му отсъстват, постановеното решение се счита за присъствено и спрямо неявилите се негови другари.

Чл. 471. (654). Неокончателните решения на областния съд не се привеждат в изпълнение, ако в тях не е постановено, че те подлежат на предварително изпълнение.

Чл. 472. (655). Предварително изпълнение на решението се допуска само по молба на страната, която печели делото, в следните случаи:

1) когато е присъдено искане било по документ, извършен или заверен по нотариален ред, било по частен документ, признат от страната, срещу която е представен;

2) когато в решението се постановява, щото наемателят, за когото е изтекъл срокът на наема, да изпразни или да предаде наетия имот;

3) когато решението е основано на самопризнание на страната или на решителна клетва;

4) когато, според особените обстоятелства на делото, забавянето на изпълнението на решението може да причини значителна вреда на страната, в полза на която то е постановено или когато самото изпълнение може да стане невъзможно;

5) когато с решението се присъжда прехрана и тази прехрана се дължи за времето подир предявяване на иска, а също и за тримесечието, което е предшествало предявяването на иска;

6) когато основанието на иска е било признато с предварително решение, влязло в законна сила, и се обжалва последното решение.

Чл. 473. (656). Предварителното изпълнение на решението на основание т. 4 от предходния член се допуска само като се изисква обезпечение от страната, която моли за изпълнението. В случаите, посочени в т. т. 1, 2 и 6 на същия член зависи от преценката на съда дали да допусне предварително изпълнение с или без обезпечение. Във всеки случай, обаче, искането за представяне на обезпечение трябва да бъде направено от заинтересуваната страна. Размерът и видът на обезпечението се определя от съда.

Чл. 474. (657). На предварително изпълнение подлежи, по преценка на съда, решението във всичките му части или само в някои негови части, ако по тях може да стане отделно изпълнение.

Чл. 475. (658). Предварително изпълнение не се допуска даже с обезпечение, когато за страната, срещу която то се иска, може да последва от него такава вреда, която не подлежи на точна парична оценка и поради това не може да бъде обезпечена от другата страна.

Предварително изпълнение не се допуска и на решения, които са постановени против държавното съкровище.

Чл. 476. (659). Ако страната не е молила областния съд за предварително изпълнение на решението, тя може да подаде молба за това в апелативния съд, който съобщава препис от нея на противната страна и се произнася по нея независимо от постановлението на решение по същество на делото.

Чл. 477. (660, 661). Осъденият може да спре предварителното изпълнение, като представи нужното обезпечение, което трябва да се състои от налични пари, или от държавни или гарантирани от държавата ценни книжа по пазарната им цена, намалена с 20% или от недвижим имот, служащ за изключително удовлетворение на иска.

Това обезпечение, което се състои в налични пари, се депозира, като залог, в Българската земеделска банка, Българската централна кооперативна банка или кредитираните от нея пряко или непряко популярни банки, като издаденото от тях удостоверение се предава на съда и се прилага към делото.

Чл. 485. (662). Против всяко решение на областния съд, като първа инстанция, страните имат право да подават въззивна жалба.

(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Решенията на областния съд, постановени по спорове, разрешени въз основа: 1) само на самопризнания; 2) само на решителна клетва, и 3) само на запис на заповед и на друго или само на друго писмено доказателство, когато истинността на тия доказателства не е била оспорена, подлежат само на касационно обжалване.

Постановлението на съда относно съдебните и за водене на делото разноски може да се обжалва, само ако някоя от страните е подала въззивна жалба по съществото на делото.

Чл. 486. (663, 666). Въззивната жалба е писмена и се подава чрез съда, който е постановил решението.

Във въззивната жалба не могат да се предявяват нови искания, но се допускат нови средства за защита и нови доказателства. Не се смята, че се предявява ново искане, ако въззивникът търси приръстите на спорния предмет или лихвите, които са нараснали през време на производството по делото, или иска равноценността на отчуждения или изгубен имот, който съставлява предмета на делото.

Чл. 487. (664). Във въззивната жалба трябва да се посочва:

1) областният съд, чрез който тя се подава, и апелативният съд до който се отправя;

2) обжалваното решение на съда;

4) (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) точно указание от коя част на решението е недоволен и на какво основание;

5) новите доказателства, които въззивникът иска да представи при разглеждане на делото в апелативния съд;

6) в какво се заключава искането на въззивника.

Когато във въззивната жалба се посочат нови писмени доказателства, те трябва да бъдат представени с нея в оригинал, препис, заверен от страната, или извлечение, освен ако представянето им е невъзможно по независещи от въззивника причини.

Въззивната жалба трябва да бъде приподписана саморъчно от адвокат след подписа на въззивника. В случая има приложение и наредбата на последната алинея на чл. 88.

Чл. 488. (665). Към въззивната жалба се прилагат толкова преписи от нея и от приложенията й, колкото са лицата, които участват в делото като противна страна.

Чл. 489. (667, 668). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Въззивната жалба се подава в месечен срок от деня на съобщението на страните, че решението е приготвено, или от обнародване на съобщението, когато е неизвестно местожителството на страната.

Чл. 490. (670). Течението на въззивните срокове се спира по право в случаите и по основанията, предвидени в чл. 435, т. 2, по отношение на оная от страните, за която е настъпило събитието, което спира течението на срока, а така също и тогава, когато умре или стане неправоспособен повереникът, който е водил делото или комуто е било съобщено решението.

Те захващат отново да текат само след като решението бъде връчено на правоприемниците на умрелия или на законните представители на умоповредения, или на поставения под запрещение, или лично на страната, когато нейният повереник, за който е реч в ал. I, е умрял или е станал неправоспособен.

Чл. 491. (671). В случай на смърт на страната, решението се връчва на всички наследници.

Срокът, в този случай захваща да тече отново от деня, в който се свършват сроковете за съставяне на опис или за приемане или за отказване от наследството (чл. чл. 213 и 216 от закона за наследството), ако решението е било връчено преди изтичането на тези срокове.

Чл. 492. (672). В случаите, посочени в чл. чл. 490 и 491, съдът заедно с връчване на решението определя на заинтересуваните такъв срок за подаване на въззивна жалба, какъвто е оставал на умрелия от дена на неговата смърт; но ако е оставало по-малко от две седмици, в такъв случай съдът определя двуседмичен срок.

Чл. 493. (673). Въззивната жалба, по разпореждане на председателя на областния съд, се оставя без движение за което на въззивника се изпраща съобщение:

1) когато тя не е облепена с марки според правилата на гербовия налог;

2) когато към жалбата не са приложени съдебните мита;

3) когато е подадена от пълномощник, който в деня на подаването й е имал пълномощно, но не го е приложил към нея;

4) когато не са приложени нужното число преписи от нея и от приложенията й;

5) когато не е приподписан от адвокат.

Въззивникът може, до изтичане на въззивния срок да поправи опущението, поради което жалбата му е оставена без движение. Но ако от деня на получаването на съобщението за това опущение до изтичането на въззивния срок, са останали по-малко от седем дни, или пък, ако съобщението е получено след изтичане на въззивния срок, в такъв случай въззивникът може да поправи казаното опущение в седмодневен срок, считан от деня на връчването на съобщението.

Чл. 494. (673а). Въззивната жалба се повръща по разпореждане на председателя на областния съд:

1) когато е подадена подир изтичане на законния срок;

2) когато не е написана на български език, или не е подписана от въззивника;

3) когато в срока, посочен във втората алинея на предходния член не се внесат гербовият налог, съдебните мита и берии, не се представят нужните преписи от жалбата и от приложенията й, или тя не се приподпише от адвокат.

Против разпореждането на председателя на съда за връщането на въззивната жалба се допуска подаване на частна жалба.

Чл. 495. (674, 675). След приемането на въззивната жалба, председателят на съда разпорежда да се изпратят със съобщение преписите от нея и от приложенията й на противната страна по избраното от тази последната местожителство пред областния съд. Ако ли такова не е било избрано преписите се прилагат към делото.

Чл. 496. (676). Противната страна, ако пожелае да посочи нови доказателства, трябва в двуседмичен срок от получаването на преписа от въззивната жалба да подаде за това, чрез областния съд, писмена молба, в която да изложи и възраженията си срещу жалбата на въззивника.

Ако в молбата се посочват нови писмени доказателства, заверени от страната преписи от тях трябва да бъдат представени заедно с нея, освен ако това е невъзможно по независещи от страната причини.

Към молбата се прилагат толкова преписи от нея и от приложенията й, колкото са въззивниците, на които тези преписи се изпращат от областния съд със съобщение.

В посочения в алинея първа срок противната страна може и тя да подаде насрещна въззивна жалба обаче, тази жалба се оставя без разглеждане, ако първоначалната въззивна жалба се оттегли или се остави без разглеждане.

Както молбата, тъй и въззивната жалба на въззиваемата страна трябва да бъдат приподписани от адвокат (чл. 88).

Чл. 497. (677). След изминаване на посочения в чл. 496 срок председателят на областния съд незабавно изпраща в апелативния съд първоначалната въззивна жалба заедно с цялото производство по делото, като прибавя към него и молбата или насрещната въззивна жалба на противната страна, ако има такива, също и вторите екземпляри от съобщенията.

Чл. 498. (678, 1-ва полов.). След като въззивната жалба, заедно с цялото производство по делото, постъпи в апелативния съд, председателят на съда внася делото в разпоредително заседание, ако страните са направили искания за представяне на нови доказателства.

В това заседание съдът се произнася по въпроса за допускането на посочените от страните нови доказателства и прави разпореждане за събиране на допуснатите доказателства. Съдът, обаче, може да постанови да остави разрешението на този въпрос да стане в първото по делото заседание, само ако намери, че поради сложността на въпроса е необходимо да се чуят и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.

(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Съдът, заедно с допускане на доказателствата, назначава и един съдия - докладчик, който да ги събере.

Чл. 499. (679). Когато ищците или ответниците по едно дело са няколко, всеки един от тях има право, до откриване на първото по делото заседание в апелативния съд, да се присъедини към въззивната жалба, подадена от неговия съищец или съответник, без право да посочва нови доказателства, освен случаите, предвидени в чл. 501. Присъединението става чрез подаване за това в апелативния съд писмена молба, придружена с преписи от нея за противната страна.

Чл. 500. (678, 2-ра полов.). Всяка от страните има право да посочи в апелативния съд адреса на лице, живеещо в седалището на съда, на което се предават всички отнасящи се до нея призовки и съобщения. Ако не бъде направено такова посочване, остава в сила адреса, който страната е дала в областния съд.

Чл. 501. (680, 685, ал. II, 681). В назначеното за разглеждане на делото заседание, докладът на делото се извършва по реда, установен в чл. 148.

В първото по делото заседание страните могат да посочат нови доказателства, само ако те са толкова важни, че без тяхното събиране не би могло да се издаде правилно решение. В този случай, независимо от изхода на делото, разноските по отлагането му, ако такова стане, се възлагат върху страната, която е поискала това доказателство. В предвидения в тази алинея случай другата страна също може, в определен от съда срок, да представи доказателства за противното.

При устните обяснения пръв има думата въззивникът, но ако въззивни жалби са подадени от двете страни пръв има думата ищеца.

Чл. 502. (682). Отсъствието на страните в назначеното за разглеждане на делото съдебно заседание не спира постановяването на решението. Отсъствието на едната от страните не лишава другата от правото да даде устните си обяснения.

Чл. 503. (683, 684). Апелативният съд е длъжен да решава всяко дело по същество, без да го връща в областния съд за ново разглеждане и решаване. Решенията на апелативният съд са окончателни и подлежат на изпълнение.

Апелативният съд разглежда само онези части от решението на областния съд, които са обжалвани било от едната, било от другата от страните.

Чл. 504. (686). В решението на апелативния съд се бележи точно: потвърждава ли той решението на областния съд или пък, ако го изменява или отменява, какво постановява вместо него.

Чл. 505. (687). Като постанови решението си, апелативният съд, ако не е подадена касационна жалба против решението му, повръща делото заедно със своето производство по него в областния съд за изпълнение.

Чл. 506. (688). Ако отмени решението на областния съд, апелативният съд възлага разноските по делото както в първата, така и във втората инстанция, върху осъдената страна, а ако реши делото отчасти в полза на едната страна, отчасти в полза на другата, съдът определя коя от страните и в какъв размер трябва да плати съдебни разноски на другата.

Чл. 507. (690). Във всички случаи, за които не са предвидени в предходните членове особени правила за производството по делата на апелативния съд, прилагат се правилата, установени за производството в областните съдилища.

Чл. 508. (691). Правото на въззив може да бъде възстановено, ако просрочването на въззивната жалба е произлязло по една от причините, посочени в чл. 581.

Чл. 509. (692). Молбата за Възстановяване на правото за въззив се подава в двуседмичен срок от деня на съобщаването разпореждането на председателя на съда, с което е признал, че е изтекъл срокът за подаване на въззивна жалба. Молбите се разглеждат в онзи областен съд, който е постановил решението.

Препис от молбата за възстановяване на срока се съобщава на противната страна.

Чл. 510. (693). Против определението на областния съд, с което е отказано или възстановено правото на въззив, може да се подава частна молба.

Чл. 511. (694). Ако правото на въззив се възстанови, то за подаване на повърнатата въззивна жалба или на нова въззивна жалба се назначава, по определение на съда, нов срок, който в никой случай не бива да бъде по-дълъг от въззивния срок.

Когато се възстанови правото за въззив, въззивникът се освобождава от заплащане канцеларски берии и съдебно мито, ако те са били платени при подаване на повърнатата въззивна жалба.

Чл. 512. (695). Новият срок за подаване въззивна жалба се смята от деня, когато е съобщено на страната, че се възобновява правото на въззив, ако не е присъствала при произнасяне на определението за това, и в деня на произнасянето му, ако е присъствала.

Чл. 513. (696). Частни жалби се допускат:

1) когато с определението се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество, и

2) във всичките случаи, в които законът изрично предвижда обжалване, чрез частна жалба определенията на съда или разпорежданията на председателя на съда.

Чл. 514. (697, 698). Частните жалби се подават чрез съда, от който е издадено обжалваното определение или разпореждане, в двуседмичен срок, освен в случаите, в които са предвидени други срокове.

Този срок тече от деня на съобщаването на определението или на разпореждането; но ако частната жалба се подава против определението, издадено в съдебно заседание, то за страната, която е присъствала в заседанието, той тече от деня на заседанието.

Чл. 515. (699). Течението на срока за подаване на частна жалба се спира и захваща да тече отново в случаите и по правилата, изложени в чл. 490 и 491.

Чл. 516. (700). При частната жалба се прилагат:

1) преписи от нея за противната страна с изключение на случаите в които законът постановява противното;

2) препис от обжалваното определение или разпореждане;

3) залог в размер на:

а) 100 лева, когато се обжалва определение или разпореждане на околийския съдия;

б) 200 лева, когато се обжалва определение или разпореждане на областни съдилища или на председателите им.

в) 300 лева, когато се обжалва определение или разпореждане на апелативни съдилища или на председателите им.

По отношение на този залог се прилагат наредбите на ал. ал. 2 - 5 на чл. 526.

Чл. 517. (701). Подаването на частна жалба не спира нито разглеждането на делото, нито изпълнението, против което е подадена, освен в случаите, за които законът постановява противното, или когато съдът, комуто подлежи разглеждането на частната жалба, нареди да се спре производството или изпълнението.

Чл. 518. (702). След като приеме частната жалба, председателят на съда съобщава преписа от нея, ако такъв трябва да има, на противната страна, която в седмодневен срок от получаването му може да изложи писмено възраженията си. След изтичането на този срок председателят изпраща жалбата, заедно с книжата към нея, на надлежния съд, който е длъжен да я разгледа най-късно в двумесечен срок от постъпване на делото у него.

Когато в частната жалба има искане за спиране на производството или на изпълнението, председателят на съда изпраща жалбата заедно с приложенията й, незабавно след нейното приемане, в надлежния съд, който се произнася по това искане в разпоредително заседание, без да чака възраженията на противната страна.

Чл. 519. (703). Частните жалби против определенията или разпорежданията на околийските съдии и на областните съдилища, като първа инстанция, се разглеждат по въззивен ред от съответния по-горен съд, определенията на който не подлежат на касационно обжалване отделно от съществото на делото, освен в случая, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество.

Определенията на областните съдилища, като въззивна инстанция, и на апелативните съдилища не подлежат на обжалване отделно от съществото на делото, освен в случая, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество.

Областните и апелативните съдилища, с изключение на изрично посочените в закона случаи, разглеждат частните жалби в съдебно заседание с призоваване на страните.

Чл. 520. (704). Определенията, за които е реч в предходния член, се изпращат на съответните по-долни съдилища за

изпълнение.

Чл. 521. (704а). Жалби за бавност се подават до по-горния съд и то направо, без преписи за противната страна и без заплащане на залог. Подаването им не се ограничава с никакъв срок.

По-горният съд разглежда тия жалби в разпоредително заседание. Определението му не подлежи на обжалване и се изпраща на по-долния съд за изпълнение.

Чл. 522. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1942 г.) Въззивните решения на областните съдилища по дела с цена на иска във втората инстанция по-висока от 10.000 лева, а също и решенията на апелативните съдилища, подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

(Нова - ДВ, бр. 76 от 1932 г.) Въззивните решения на областните съдилища по искове за нарушено владение подлежат на касационно обжалване само когато тия искове са придружени с иск за вреди и загуби по-големи от 10.000 лв.

Чл. 523. (706). Подаване на касационна жалба се допуска:

1) когато съдът е нарушил или неправилно изтълкувал закона;

2) когато той е нарушил установените от закона правила на съдопроизводството, които са толкова съществени, че без тяхното спазване неговото постановление не може да има сила на съдебно решение;

3) когато той е нарушил определените от закона предели на ведомството или на властта си;

4) когато едно и също решение съдържа постановления, които си противоречат.

Чл. 524. (709, 711, т. 1, 717, ал. II). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Срокът за подаване на касационна жалба против решенията на апелативните съдилища е двумесечен, а против решенията на областните и околийските съдилища, както и против решенията по дела, разглеждани по съкратеното съдопроизводство - месечен, считан от съобщението на страната, че решението е приготвено или от деня на обнародване на съобщението, когато местожителството на страната е неизвестно.

Делото се изпраща в касационния съд незабавно с постъпване на касационна жалба, без да се чака връщането на разписката за връчване на преписа от нея на противната страна; разписката, след като бъде повърната, се изпраща допълнително във Върховния касационен съд.

(Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Допълнителната касационна жалба може да се подава не по-късно от два месеци след подаване на основната такава.

Ако в горния срок не постъпи допълнителна касационна жалба, образуваните във Върховния касационен съд дела, по които основната касационна жалба не съдържа оплаквания или съдържащите в нея такива не отговарят на условията предвидени в чл. 525, п. 4, се прекратяват в разпоредително заседание. По тоя начин се постъпва с делата и след подаването на допълнителна касационна жалба, ако последната не отговаря на същите условия.

Чл. 525. (712). Касационната жалба трябва да съдържа:

1) името, презимето, занятието и местожителството на страната, която я подава;

2) посочване на решението, срещу което тя се подава;

3) искането на страната;

4) кратка формулировка и обосновка на касационните поводи: какво именно страната счита за незаконно и на какви основания. Ако касационният повод се основава на нарушение правилата на съдопроизводството, страната е длъжна да посочи и данните в делото, които доказват нарушението.

Касационната жалба трябва да бъде приподписана саморъчно от адвокат след подписа на страната, която я подава. В случая има приложения и наредбата на последната алинея на чл. 88.

Чл. 526. (714). При касационната жалба се представя залог в размер на:

100 лева за искове с цена до 10.000 лева;

200 лева за искове с цена от 10.000 до 20.000 лева; 300 лева за искове с цена от 20.000 до 30.000 лева и за искове, които не подлежат на оценка; 500 лева за искове с цена от 30.000 до 50.000 лева, а за искове с цена от 50.000 лева нагоре още и по 10 лв. за всеки 1.000 или част от 1.000 лева.

Държавните учреждения се освобождават от представяне на залог.

Размерът за залог се определя за ищеца според цената на иска му без присъдната част, а за ответника - според цената на тази последната.

Без такъв залог касационната жалба се оставя без движение, като на нейния подател се праща съобщение за това и му се определя седмодневен срок от получаване на съобщението за представяне на залог. Ако подателят на жалбата не представи залог в този срок, тя му се повръща.

Залогът по касационната жалба, която е призната за основателна, се повръща на оногова, който го е представил, а във всички други случаи той постъпва на приход в държавното съкровище.

Чл. 527. (715). Касационната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението. При подаване на касационните жалби се прилагат правилата, които са установени за въззивните жалби в чл. чл. 488, 490,493, 494, 497 и 508-512.

(Доп. - ДВ, бр. 35 от 1937 г.) Тези правила не се отнасят до допълнителните касационни жалби. Те се подават в един екземпляр и могат да бъдат подадени и направо в касационния съд. Ако допълнителната касационна жалба не е обгербвана според правилата за гербовия налог, опущението може да се поправи до извършването на доклада на делото.

Чл. 528. (728). Изпълнението на решението по гражданско или търговско дело, против което е подадена касационна жалба в предвидения от закона срок, се спира само ако страната, срещу която решението се привежда в изпълнение, представи нужното обезпечение.

Обезпечението трябва да се състои в налични пари или в ценни държавни или гарантирани от държавата книжа по тяхната пазарна стойност, намалена с 20%, които служат за изключително удовлетворение на вземането.

Чл. 529. (716, ал. I). Върховният касационен съд обявява по месечно чрез "Държавен вестник" дните, в които всяко от насрочените дела ще бъде гледано; но ако стане нужда да промени тоя ред или да насрочи дело извън него, той известява страните чрез съобщение.

Чл. 530. (716, ал. II, 717). В деня, назначен за разглеждане на делото, това последното се докладва в публично заседание от едного от членовете на съда.

Явилите се страни по делото или поверениците им могат, след доклада на делото, да дават устни обяснения.

Чл. 531. (718). След доклада на делото и обясненията на явилите се страни, съдът пристъпва към постановяване на решение, което трябва да съдържа:

1) кратко изложение както на обстоятелствата на делото, тъй и на касационните поводи;

2) изложение на съображенията на съда.

(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) В съобразителната част на решението съдът излага само своите съществени правни съображения за уважаване или за неуважаване касационните оплаквания на страната.

Чл. 532. (717, ал. III, 718). Касационният съд се произнася само по заявените от страните в жалбите им касационни поводи. Ако от една и съща страна има подадени първоначална и допълнителна касационни жалби, съдът се произнася само по касационните поводи, посочени в последната й жалба.

Когато страната посочва няколко касационни поводи и обжалваното решение се отмени по един от тях, касационният съд не е длъжен да се произнася и по останалите, освен, ако те се отнасят до тълкуването на закона или до въпрос, който ще има съществено значение при повторното гледане на делото по същество.

Чл. 533. (718). Обжалваното решение се отменява от касационния съд само дотолкова, доколкото касационната жалба се намери за основателна.

Ако според приетото за касиране на решението основание делото подлежи на прекратяване, Върховният касационен съд не го повръща за ново разглеждане, а го прекратява сам.

Ако обжалваното решение е издадено по дело, което не е подсъдно на гражданските съдилища, а на друго държавно учреждение, Върховният касационен съд унищожава цялото производство, макар и да няма касационно оплакване за това от страните.

Чл. 534. (728а). Когато по един и същи въпрос две от гражданските отделения на Върховния касационен съд са постановили противоречиви решения, първият председател на този съд внася въпроса за обжалване и разрешение в общото събрание на гражданските отделения на съда, с участие на прокурора. Постановеното в този случай определение е задължително за всички отделения на съда.

Чл. 535. (732). Решенията и определенията на Върховния касационен съд, с който се разяснява точният смисъл на законите, се обнародват за всеобщо сведение и ръководство за еднообразно тълкуване и прилагане на тези последните.

Чл. 536. (721). Когато касира обжалваното решение, Върховният касационен съд праща делото за ново разглеждане и решаване в друг съд, който е по-близък до оня, в който по-рано то се е гледало, или го повръща на същия съд, който е постановил отмененото решение, за да го разгледа при друг състав.

Чл. 537. (722). Съдът, в който е препратено делото без да чака внасянето на бериите за призовките, призовава страните и при по-нататъшното производство по делото следва общия ред. Ако решението е отменено поради нарушение на съществени правила на съдопроизводството, в такъв случай производството по делото се продължава от онова действие или постановление на съда, което е послужило като повод за касиране на решението.

При повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът определя върху коя от страните и в какъв размер се присъждат разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Когато касационната жалба не е била уважена, първоинстанционният съд в разпоредително заседание присъжда тези разноски в полза на противната страна по нейно искане.

Чл. 538. (723). Когато е отменено решението в целия му обем и за всички участници в делото, съдът няма право, при новото разглеждане на предаденото му дело, да обсъжда правилността или неправилността на предишното решение, но постановява ново решение, като да не е съществувало предишното.

Чл. 539. (723). Против второто решение на въззивната инстанция, ако тя се е съобразила с решението на Върховния касационен съд, касационната жалба не се допуска, освен за нарушения на закона, станали при повторното разглеждане на делото, и по въпроси, по които Върховният касационен съд не се е произнесъл с решението си.

Чл. 540. (724). Всички подадени от страните молби по делото, което е повърнато за ново разглеждане, се разрешават от същия съд, комуто е предоставено новото разглеждане на делото. Съдът може да назначи проверка на доказателства по всички предмети, които влизат в състава на унищоженото производство или пък които се отнасят до отменените части на решението, и да взема, по молба на страните, мерки за обезпечение на иска.

Чл. 541. (724а). Съдът, на който е предоставено новото разглеждане на делото, спира, по искане на заинтересуваните страни, по-нататъшното изпълнение на отмененото решение, и в случай, че новото решение е несъгласно с предишното, постановява по молба на страната, да й се повърне от противника всичко предадено на последния в изпълнение на отмененото решение.

Чл. 542. (726). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Когато, подир касирането на едно първо решение по някое дело, второто решение, което е постановено по същото дело, между същите страни, в същото им качество, е обжалвано на същите основания, както и първото, касационната жалба се разглежда в общо събрание на гражданските отделения на Върховния касационен съд.

Чл. 543. (727). Ако второто решение е касирано по същите основания, както и първото, съдът, на който е пратено делото за разглеждане, е длъжен да се подчини на постановеното от общото събрание на Върховния касационен съд решение относно повторно даденото от този съд тълкуване на закона. Против постановеното на това основание решение касационна жалба не се допуска; но с това страната не се лишава от правото да подава касационна жалба на друго основание.

Когато при повторното разглеждане на делото в общо събрание на Върховния касационен съд намери подадената касационна жалба за основателна, той може, вместо да повръща делото за ново разглеждане във въззивната инстанция, да го реши сам по същество, ако признатото нарушение се отнася до криво тълкуване и прилагане на един материален закон по отношение на установените обстоятелства, и ако делото е готово за решение. В тоя случай явилите се страни се допускат да говорят и по същество на делото.

Чл. 707. (903). Като се извърши описът и оценката на имуществото, ищецът по изпълнението и длъжникът могат да заявят на съдията-изпълнител, кое място и кое време са определили те, по взаимно съгласие, за публичната продан.

Ако няма подобно съгласие, мястото и времето за публичната продан се определят от съдията-изпълнител.

Ако в седмодневен срок от свършването на описа на имуществото ищецът по изпълнението не внесе разноските за обнародването на обявлението за проданта и за нейното извършване, описаното имущество се освобождава от наложения върху него запор.

Чл. 708. (904). Мястото и времето за проданта на имуществото съдията-изпълнител посочва в самия опис.

Чл. 709. (905). Имущество, пренасянето на което става със затруднение или със значителни разноски, се продава на местопазенето му.

Чл. 710. (906). Проданта се извършва от съдията-изпълнител публично, в градовете в присъствието на чиновник от местната полиция, а в селата - в присъствието на едного от членовете на общинския съвет.

Чл. 710а. (Нов - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако един ден преди деня, назначен за извършване на проданта, длъжникът внесе 50% от цялата дължима по изпълнителното дело сума и се задължи писмено да внася на съдията-изпълнител всеки три месеци най-малко по 15% и в края на последното тримесечие 20% от същата сума, съдът, по молба на длъжника, спира изпълнението.

В случай, че длъжникът не плати на срока някоя от горните вноски, съдът, по молба на един от ищците по изпълнението, постановява да се продължи изпълнението.

Ново спиране по същата причина не се допуска.

Това правило не се прилага: 1. Когато описаните вещи подлежат на бързо разваляне и на голямо обезценяване, и

2. Когато сборът на дължимите суми не надминава 2.000 лева.

Чл. 711. (907). Съдията-изпълнител, според значителността и количеството на имуществото, определя деня за извършване на публичната продан, ако страните не са определили този ден по взаимно съгласие. Този ден не може да бъде по-рано от една и по-късно от три седмици от свършването на описа на имуществото.

Чл. 712. (908). Предмети, които се развалят скоро, а също и предмети, за запазването на които трябва да станат големи разноски, които не отговарят на стойността на имуществото, трябва да се продават в по-къс срок.

Чл. 713. (909). Проданта може да се отложи само по съгласие на всички ищци по изпълнението, които са обърнали вземанията върху описаното имущество.

Чл. 714. (910). За проданта съдията-изпълнител прави обявление, в което се бележат: предметите, мястото, денят и часът на проданта; името на стопанина на имуществото, сумата, за която е то оценено. Предметите се продават в обявленията с общо име, според вида им, без подробно изчисление.

Освен с обявленията, проданта се разгласява и с глашатай, гдето има такъв.

Чл. 715. (911). Обявленията се разлепват поне една седмица, а в указания в чл. 712 случай, най-малко един ден преди проданта на публични места в града или селото, гдето ще става проданта, а също и на външните врата на къщата, в която тя има да стане. Ако имуществото е било пренесено от друго място, обявлението за проданта се изпраща и до общинското управление на това място, гдето проданта се разгласява също и чрез общински глашатаи.

Чл. 716. (912). Обявленията за проданта на параходи, шлепове, лодки и други плавателни съдове се залепват, освен в означените в предходния член места, също и на пристанищата и на самите плавателни съдове, които ще се продават.

Чл. 717. (913). За проданта на имущество, което се намира в района на градски общини и което според оценението надминава 20.000 лв., освен посочените обявления, се прави обнародване и в местния вестник, ако има такъв. Разноските за това обнародване се внасят от ищеца по изпълнението.

Чл. 718. (914). Обнародването трябва да съдържа същото, което съдържат обявленията. То се напечатва само в един брой на вестника, но във всеки случай, преди деня на проданта.

Чл. 719. (915). Един екземпляр от вестника, в който е поместено обнародването за проданта, се прилага от съдията-изпълнител към изпълнителното дело.

Чл. 720. (916). За направените или ненаправените обявления и обнародвания съдията-изпълнител прави бележка в протокола.

Чл. 721. (917). Както ищецът по изпълнението, така и длъжникът има право, независимо от обявленията и обнародването, които съдията-изпълнител прави, да обнародва за своя сметка съставените от този последния обявления за проданта.

Чл. 722. (918). Когато по предписание от съда или по споразумение на страните се измени денят или мястото на проданта, съдията-изпълнител е длъжен да направи нови обявления и ново обнародване за тази последната и да отбележи това в протокола.

Чл. 723. (919). В обявленията за отменение на проданта се казва само, че еди коя си продан, назначена за еди кой си ден и еди кое си място, се отменява по еди коя си причина.

Чл. 724. (920). Съчинения и преводи, в ръкопис или напечатани, но непуснати още за продан от самия съчинител или от преводача, не подлежат на публична продан, без съгласието на съчинителя или на преводача, ако той е жив, или без съгласието на неговите наследници, ако той е умрял.

Чл. 725. (921). Ръкописи, които са били купени за издаване, а също и правото за напечатването им, могат да бъдат продадени само заедно със задължението да се изпълнят всички условия, които са били уговорени с прежния стопанин.

Чл. 726. (922). Златните и сребърните вещи се продават от съдията-изпълнител с първоначална оценка според цената на метала, определена от вещо лице.

Чл. 727. (923). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Описаните ценни книжа, ако имат борсова или пазарна цена, се продават от съдията-изпълнител с първоначална оценка според борсовата цена, съобщена от Българската народна банка или от надлежното борсово учреждение един ден преди продажбата.

Чл. 728. (924). Когато ценната книга е поименна, съдията-изпълнител може да бъде упълномощен от надлежния съд да иска записването й на името на купувача и да извърши вместо длъжника нужните за това действия.

Чл. 729. (925). Съдията-изпълнител, след като своевременно се разпореди, когато това е нужно, да се пренесе туреното под запор имущество на мястото, гдето ще става проданта, проверява го според описа и за приемането му дава на пазача разписка.

Чл. 730. (926). В назначените за публична продан дни се позволява на всички желаещи да разгледат предметите, които се продават.

Чл. 731. (927, 928). Проданта се почва в 14 ч. и продължава до 17 ч.

Тя се счита за станала, ако през това време са се явили двама наддавачи, от които поне единият е наддавал над първоначалната оценка, или пък, ако се е явил само един купувач, той е предложил най-малко 10% върху първоначалната оценка. Иначе, проданта се обявява за нестанала.

Чл. 732. (930). За по-удобно извършване на проданта съдията-изпълнител може да раздели имуществото на отделни части.

Чл. 733. (929). Ако всички обявени за продан предмети не се продават в определения за проданта ден, тази последната се продължава и в следващите дни до свършването й.

Чл. 734. (931). Ищецът по изпълнението може да участва като наддавач. Обаче, длъжникът, неговият настойник, лицето, което е участвало в съставянето на описа на имуществото, ако то е длъжностно лице, лицето, което извършва проданта, а също и членът на местната полиция, който присъства при проданта, нямат право да вземат участие в наддаването.

Чл. 735. (932). На стопанина на имуществото, който присъства при проданта, се позволява да иска да се продадат някои предмети преди другите.

Чл. 736. (939). Ако сумата, която е получена от проданта на една част от имуществото, стига за да се удовлетвори напълно вземането по изпълнителния лист и да се покрият направените по изпълнението разноски, в такъв случай останалите предмети не се продават, а се връщат на стопанина им.

Чл. 737. (933). Когато се започне проданта, съдията-изпълнител обявява цената на всякой предмет според първоначалната оценка и пита: "Кой ще даде повече?" Предлаганите от купувачите цени се обявяват от съдията-изпълнител устно, докато трае наддаването.

Чл. 738. (934, 935). Като престане наддаването, съдията-изпълнител изговаря три пъти думите: "Никой ли не дава повече?" Ако и след третия път никой не наддаде, тогава той обявява проданта за свършена и продавания предмет закупен от оня наддавач, който е предложил най-голямата цена над първоначалната оценка.

Чл. 739. (936). В протокола за проданта съдията-изпълнител бележи:

1) деня на проданта;

2) номера на продадения предмет според описа;

3) най-голямата цена, която е дадена при проданта;

4) името, презимето и занятието на купувача, които се записват собственоръчно от него самия, или ако той е неграмотен, по негова молба, от друго лице, и

5) присъствал ли е при проданта длъжникът или представителят му.

Чл. 740. (937). Купувачът плаща при самата продан напълно цената на купените от него предмети, ако тя не надминава петстотин лева; ако ли пък тя надминава петстотин лева, купувачът може да внесе само четвъртата част от стойността, но всеки случай не по-малко от петстотин лева а остатъкът внася не по-късно от следния ден.

Чл. 741. (938). Имуществата се продават на купувачите само след като те напълно внесат предложените от тях при проданта суми.

Чл. 742. (940). От събраните чрез проданта суми преди всичко се плащат разноските по запора, пазенето и проданта на имуществото, а с остатъка се удовлетворяват предявените вземания по изпълнителните листове.

Чл. 743. (941). Проданта се счита нестанала:

1) когато не се явят купувачи да наддават или се е явил само един и той не е наддал най-малко 10% над първоначалната оценка.

2) когато при наддаването не се получи цена по-висока от първоначалната оценка, и

3) когато купувачът не плати своевременно парите за купените предмети.

Чл. 744. (942). Когато проданта се обяви от съдията-изпълнител за нестанала, поради посочените в т. т. 1 и 2 на чл. 743 причини, тогава присъстващите при проданта ищци по изпълнителните листове с болшинство на гласовете, според сумата на вземанията им, имат право да молят да се назначи нова продан, или да им се отстъпи непродаденото имущество според първоначалната оценка.

Когато пък проданта се обяви за нестанала, поради посочените в т. 3 на чл. 743 причини, тогава имотът се присъжда на едного от предходните наддавачи, последователно, който би се съгласил да го получи срещу предложената от него най-висока цена над първоначалната оценка. Ако ли някой от наддавачите не се съгласи да вземе имуществото по най-високата цена, която е предложил, ищците по изпълнението с болшинство според сумата на вземанията им, могат да поискат да се извърши нова продан. Ако не се получи болшинство за нова продан, имотът се възлага по първоначалната цена върху оня ищец, който изяви желание за това. Ако такова желание изявят двама или повече ищци, имотът се възлага върху оногова от тях, който предложи най-висока цена, а ако няколко от тях предложат еднаква цена, постъпва се според наредбата на чл. 746.

Чл. 745. (942, последното изречение). Наддавачът, който е предложил най-голямата цена при първата продан, но не е внесъл своевременно парите за купеното от него имущество, губи внесения от него задатък, който се прибавя към подлежащата на разпределение сума, и отговаря за разликата между цената, която той е предложил, и цената, за която имуществото би останало върху едного от предходните наддавачи или върху самия ищец по изпълнението, или за която то би се продало при новата продан, ако и тази цена бъде по-ниска от предложената от него най-голяма цена при първата продан. Освен това, той няма право да участва в наддаването при новата продан.

Чл. 746. (943). Правото да задържи имуществото за своя сметка принадлежи предимно на онзи ищец по изпълнението, по молбата на когато е бил наложен запорът, а подир него на онзи, чието вземане е по-значително.

Чл. 747. (944). Когато в продължение на три дни от нестаналата продан не последва от ищците по изпълнението заявление до съдията-изпълнител за назначаване на нова продан или за задържане на имуществото за себе си, съдията-изпълнител освобождава от продан описаното имущество и ищците по изпълнението плащат направените по описа, пазенето и проданта на имота разноски. Означеният в този член срок не се спазва за предмети, подлежащи на бързо разваляне.

Същите разноски остават в тежест на ищеца по изпълнението, ако той е поискал да се вдигне запорът преди да е била обявена проданта.

Чл. 748. (945). Имуществото, което не е могло да се продаде и при втората продан и което ищците по изпълнението не са поели за своя сметка, се освобождава от запор, а на последните се предоставя право да насочат изпълнението върху друго принадлежащо на длъжника имущество.

Чл. 749. (946). В посочения в предходния член случай разноските по запора, пазенето и проданта на имуществото се възлагат върху ищеца по изпълнението, който е наложил запора, или върху ищците по изпълнението, които са поискали втората продан на имуществото.

Чл. 750. (948). Нова продан трябва да бъде назначена:

1) когато едно заложено имущество се обяви за продан по искане не на залогодържателя, а на други лица, които имат изпълнителни листове срещу заложителя, и най-високата цена, която е предложена при проданта е по-малка от сумата, която трябва да се плати на залогодържателя, и

2) когато заложеният имот се назначи за продан по искане на залогодържателя, след като е настъпил срокът за плащане на залога, ако залогодържателят не пожелае да задържи за себе си непродаденото имущество по първоначалната оценка.

Чл. 751. (949). Проданта се признава за недействителна, когато имуществото е купено от лице, което, според чл. 734, не е имало право да вземе участие в купуването.

В този случай внесените от купувача пари се дават за удовлетворение на обърнатите върху продаденото имущество вземания, а това последното, по ново искане на ищците по изпълнението, ако те не са напълно удовлетворени, може пак да се подложи на публична продан.

Чл. 752. (950). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.). Новата продан става без втора оценка и се извършва по правилата, установени за първата продан, с тази само разлика, че при втората продан имуществото може да се продаде и по-долу от оценката, но в никой случай не по-долу от 50% от оценката.

Чл. 807. (1004). Публичната продан на недвижим имот се извършва от съдията-изпълнител в неговата канцелария и започва в предварително определен и обявен от него ден.

Чл. 808. (1007, 1008). Съдията-изпълнител е длъжен най-късно седем дни след извършването на описа да изготви обявление за проданта и да разпореди за обнародването му в местния вестник, ако има такъв и ако са внесени нужните разноски. Ако цената на имота, от която трябва да почне проданта, надминава 100.000 лева, обнародването става и в "Държавен вестник".

Ищецът по изпълнението внася нужните разноски за еднократно обнародване на обявлението за проданта.

Чл. 809. (1008, 1011). Съдията-изпълнител е длъжен така също да разпореди, щото обявленията за проданта да се залепят при входа на неговата канцелария, при входа на местните съдилища и на самия недвижим имот най-малко три дни преди започването на проданта. Същевременно той изпраща тези обявления и в общината, гдето се намира продаваемият недвижим имот. След получаването им, обявленията трябва веднага да бъдат залепени на вратата на общинското управление и на по-видни публични места. Обявленията се разгласяват и чрез глашатай там, гдето има такъв.

Чл. 810. (1007, 1021, ал. I, 1-во изр.). Проданта започва след петнадесет дни от датата на обнародването на обявлението в "Държавен вестник", или в местния вестник, ако обнародването за нея е станало само в последния или от датата на залепените обявления, когато е нямало обнародване и свършва на онова число от следния месец, което съответства на датата на обнародването или на обявлението. Ако този последен ден е празник или месецът няма тази дата, постъпва се, съгласно наредбите на чл. 568 и 566.

Чл. 811. (1010). Обявленията за проданта на недвижим имот трябва да съдържат:

1) имената и презимената на стопанина на имота и на ищеца по изпълнението;

2) името и презимето на съдията-изпълнител, който ще извърши проданта на имота;

3) кратко описание на имота, който се продава и мястото, гдето се намира;

4) ипотекиран ли е имота, кому и за колко;

5) мястото и времето на проданта;

6) цената, от която трябва да започне проданта, и

7) дали имотът ще се продава нацяло или по части и по какви именно.

Печатаните в местния вестник обявления, съдържат само т. т. 1, 2, 5 и посочване града или селото, гдето се намират продаваемите имоти, както и вида, количеството и общото пространство на последните.

Сведенията, които се искат по т. 4 на този член, съдията-изпълнител събира, като направи справка у надлежния нотариус.

Чл. 812. (1012). Описът и оценката на имота и изобщо всичките книжа, които се отнасят до публичната продан, трябва да са достъпни в канцеларията на съдията-изпълнител за всички желаещи през всичкото време от залепване на обявленията до свършване на проданта.

Чл. 813. (1013). Преди започването на проданта съдията-изпълнител съставя за всеки имот наддавателен лист, който трябва да съдържа: названието на имота или на частта от него; границите и пространството му; цената, от която ще започне проданта; недоплатените за имота данъци и разноските, които са направени по изваждането му на продан.

Чл. 814. (1014). Когато се продават няколко имоти, или когато продаваният имот е разделен на части, на длъжника се предоставя право да посочи, кой имот или коя част трябва да се продаде по-напред.

Чл. 815. (1015). Сметката за разноските, които са направени за изваждането на имота за продан, се съставя от съдията-изпълнител и се утвърждава от надлежния съд заедно с утвърждаването на проданта.

Чл. 816. (1016). След като от продажбата на един или няколко имоти или на техни части се добие сумата, която е нужна за изплащане на вземането по изпълнителния лист и разноските по проданта, останалите имоти или части от имота се освобождават от продан.

Чл. 817. (1017). Всяко лице, което желае да купи обявения за продан имот, може да се яви в мястото, гдето става проданта като купувач, сам или чрез повереник, който трябва да се снабди с изрично за това пълномощие.

За да може да участва в наддаването, купувачът трябва да внесе като залог една десета част от цената на имота, от която започва проданта.

Ищците по изпълнението се освобождават от внасяне на залог, ако тяхното вземане надминава една десета част от цената на имота, от която започва проданта.

Чл. 818. (1018, 1019, 1021, ал. 1, 2-о и 4-о изр.). Проданта се извършва чрез наддаване върху първоначалната цена на обявения за продан имот. До обявяването на проданта за извършена, всеки купувач може да наддава без оглед на цената, която е предложил предходният наддавач. Всяко наддаване се вписва в наддавателния списък срещу подписа на наддавача. Ако този последният е неграмотен, той се подписва по негова молба от друго лице.

Чл. 819. (1021, ал. II и от ал. I, 3-то изр., 1020). В последния ден на срока, определен за нейното завършване, проданта се продължава в присъствието на чиновник от местната полиция до 17 часа. Щом настъпи този час съдията-изпълнител обявява проданта за привършена и възлага имота върху онзи купувач, който е предложил най-висока цена над първоначалната цена.

Когато при проданта се е явил само един купувач, имотът се възлага върху него, ако той е наддал най-малко 10% върху първоначалната цена.

Възлагането на имота върху купувача, който е предложил най-високата цена, се отбелязва в самия наддавателен лист, който се подписва от съдията-изпълнител, от купувача, върху когото е възложен имота, а също и от ищеца по изпълнението и от длъжника, ако те присъстват.

Чл. 820. (1025). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако в продължение на 24 часа от привършване на проданта се яви някой и наддаде най-малко 5% върху цената, за която той е бил възложен предния ден, проданта се възобновява и продължава до 17 часа на следния присъствен ден. Щом настъпи този час, имотът се възлага върху оногова, който е предложил най-високата цена.

Обаче, ако купувачът, върху когото първия път е бил възложен имотът, заяви писмено до 17 часа на следния ден от привършването на възобновената, съгласно алинея първа, продан, че желае да купи имота за предложената най-висока цена, тогава този последният окончателно се присъжда от съдията-изпълнител върху него.

Чл. 821. (1022). Купувачът, върху когото е възложен имотът, трябва най-късно до седемнадесет часа на третия ден от възлагането на имота върху него да внесе най-малко една пета част от цената, която е предложил, като в тази част му се прихваща и внесеният от него залог по

Чл. 822. (1026). След като наддавачът, върху когото е възложен имотът, внесе в предвидения в предходния член срок всички суми, за които е реч в алинея първа на същия член, съдията-изпълнител праща незабавно изпълнителното производство за утвърждаване на проданта на околийския съдия, ако изпълнителният лист е издаден от околийско съдилище и ако стойността на възложените по тази продан недвижими имоти не надминават 30.000 лева, и на областния съд във всички други случаи.

Най-късно в двуседмичен срок от получаването на изпълнителното производство съдът се произнася по утвърждаването на проданта в разпоредително заседание, ако няма подадена жалба, а ако има подадена такава, той се произнася в съдебно заседание с призоваване на длъжника на купувача и на ищеца по изпълнението, по искането на когото е извършена проданта. Присъединилите се отпосле кредитори се изслушват, ако се явят.

Определението на съда в случая е окончателно и може да се обжалва само по касационен ред в двуседмичен срок от деня на произнасянето му.

Касационната инстанция разглежда тази жалба най-късно в двумесечен сок от получаването им.

Чл. 823. (1027). След като се утвърди проданта и определението влезе в законна сила, съдията-изпълнител въВежда купувача във владение на имота само като му се представи от този последния надлежния нотариален акт.

Чл. 824. (1028). Проданта се счита нестанала:

1) ако не се явят купувачи или се яви само един и той не наддаде най-малко 10% над първоначалната цена;

2) ако от купувачите, които са се явили, никой не наддаде над първоначалната цена;

3) в случаите, предвидени в ал. 2 на чл. 821;

4) ако след привършване на проданта купувачът, след като е внесъл петата част от предложената от него цена за имота, не внесе в срок останалите суми, които дължи по проданта.

Чл. 825. (1029, 1031). Ако проданта се признае за нестанала поради една от посочените в т. т. 1 и 2 на предходния член причини, ищецът по изпълнението има право да иска да се обяви нова продан или да задържи имота за своя сметка по първоначалната му цена. Искането за нова продан или за задържането на имота за своя сметка трябва да бъде направено най-късно в двуседмичен срок от обявяването проданта за нестанала.

Ако ищците по изпълнението са няколко, съдията-изпълнител най-късно в двуседмичен срок от обявяването на проданта за нестанала ги свиква на събрание, в което явилите се от тях с болшинство, определено съразмерно с вземанията им, решават въпроса за нова продан.

Ако решението на болшинството е да не става нова продан, съдията-изпълнител възлага имота върху оногова от тях, който е изказал желание да го задържи за своя сметка. Ако ли пък подобно желание са изказали няколко души, тогава съдията-изпълнител възлага имота върху оногова от тях, който веднага предложи най-висока цена. Ако двама или повече от тях предлагат една и съща цена, в такъв случай се постъпва съгласно с чл. 746.

Когато пък проданта се обяви за нестанала поради посочените в т. т. 3 и 4 на предходния член причини, тогава ищците по изпълнението имат право да искат да се извърши нова продан.

Чл. 826. (1030). Ищецът по изпълнението, който задържи имота за своя сметка, е длъжен в десетдневен срок от възлагане имота върху него да внесе на съдията-изпълнител припадащата се сума за изплащане съразмерните части от вземанията на всички други ищци по изпълнението. Ако тази сума не бъде внесена от него, както длъжника, тъй и другите ищци по изпълнението имат право да искат да стане нова продан. В такъв случай, обаче, той отговаря за всички загуби, които могат да произлязат за длъжника.

Чл. 827. (1032). Ако и втората продан не стане поради посочените в т. т. 1 и 2 на чл. 824 причини, тогава ищците по изпълнението трябва или да задържат имота за своя сметка по цената, определена за втората продан, или да поискат изпълнението да се обърне върху друг имот на длъжника. В последния случай, обаче, всички направени разноски по налагането на възбраната по извършването на описа и по нестаналите продажби на обявения за продан имот остават за тяхна сметка съразмерно с вземането на всекиго от тях.

Ако ли пък втората продан не стане поради посочените в т. т. 3 и 4 на чл. 824 причини и ищците по изпълнението не са изявили съгласие да поемат имота по най-високата цена, получена при наддаването, може да се назначи трета продан, а също и последваща продан, ако при втората и при всяка последваща, нестанала поради същите причини продан е била предложена най-висока цена поне 20% над първоначалната цена. В противен случай имотът се възлага върху оня купувач, който е наддал най-много над първоначалната цена, а ако няма такъв, и ако ищците по изпълнението не пожелаят да задържат имота за своя сметка по първоначалната му цена, тези последните трябва да поискат изпълнението да се обърне върху друг имот на длъжника.

(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Ако ищците по изпълнението в продължение на един месец откак продажбата е призната за нестанала, не обявят, дали желаят да задържат описания имот, последният се освобождава от наложения върху него запор, без обаче с това да се засягат съществуващите върху този имот реални тежести за обезпечение вземанията на кредиторите, ако има такива.

Чл. 828. (1033). Ако купувачът не внесе в срок цялата сума, за която е възложен върху му имотът, той отговаря за всички загуби, които могат да произлязат от това за длъжника, а също и за всички разноски по продаването на имота.

Внесената от него сума, било като залог по чл. 817, било като задатък по чл. 821, се прибавя към сумата, която се получи от новата продан на имота.

(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Този купувач не може да участва в наддаването при по-нататъшните продажби.

Чл. 829. (1035). Проданта се счита недействителна:

1) когато с влязло в законна сила решение се докаже, че продаденият имот не е бил собственост на длъжника;

2) когато някое лице неправилно е било отстранено от участие в наддаването, или когато неправилно е било отхвърлена предложената от някой наддавач най-висока цена, и това лице или този наддавач заяви, че дава по-висока цена от оная, за която е продаден имотът, и същевременно внесе като залог 20% от предлаганата от него цена.

Ако при новата продан заявителят не предложи обявената от него пред съда цена за имота, той губи залога и с този последния се постъпва, съгласно с наредбата на алинея 2 на предходния член;

3) когато имотът е купен от лице, което не е имало право да участва в наддаването;

4) когато е извършена без обявление или преди определения в обявлението срок, и

5) когато е продаден имот, който, по закона, не може да бъде продаван (чл. 781).

Чл. 830. (1036). В случая, посочен в т. 1 на предходния член, имота се възвръща на законния му собственик, а на купувача се дава право да получи обратно заплатената от него сума от длъжника и от ищците по изпълнението заедно със законната й лихва от деня на внасянето й. Ако те не му заплатят сумата доброволно, съдът, въз основа на направеното от съдията-изпълнител разпределение и изплащане, му издава нужния изпълнителен лист срещу длъжника и ищците по изпълнението, от които всеки един е солидарно отговорен с длъжника за сумата, която е получил при разпределението.

В случая, посочен в т. 3 на предходния член купувачът губи внесения от него задатък, който се прибавя към добитите от изпълнението суми.

Чл. 831. (1037). (Изм. - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Новата продан се произвежда със спазване правилата установени за първата продан, с тази само разлика, че ако проданта не е станала по една от посочените в т. т. 1 и 2 на чл. 824 причини, то при втората продан първоначалната цена се намалява с 20%.

Чл. 885. (1228). Помирителният съд може да бъде доброволен или задължителен. Той може да разглежда и разрешава всички спорове, които подлежат на разглеждане от гражданските съдилища, с изключение на следните:

1) спорове за семейни права и за права на лично състояние;

2) спорове, по които са страни непълнолетни и други лица, намиращи се под настойничество или попечителство;

3) спорове, по които са страни държавата, областите, общините, училищните и черковните настоятелства;

4) спорове, които са свързани в нещо с престъпление, с изключение, обаче, на ония, според наказателните закони, могат да се прекратят с помирение, а също и с изключение на споровете за възнаграждение на вреди и загуби, причинени от престъпление, наказателното дело по което е свършено.

Чл. 886. Не могат да бъдат назначавани за помирители:

1) съдиите и прокурорите, освен по дела, в които участва държавата или обществено учреждение и в случаите, когато са избрани за председатели на помирителен съд по взаимно съгласие на страните и с разрешение на Министъра на правосъдието;

2) чужденците;

3) неграмотните;

4) лишените от граждански права;

5) несъстоятелните длъжници;

6) поставените под запрещение, и

7) непълнолетните.

Ограничението по т. 2 не се прилага, когато и двете страни са чужди поданици; когато пък едната страна е чужд поданик, двамата от помирителите трябва да бъдат български поданици.

Чл. 887. (1239). Производството на делото и всичките действия на помирителния съд се прекратяват:

1) по общо съгласие на спорещите страни;

2) когато някоя от спорещите страни умре или изгуби правоспособността да сключва договори и да води процеси;

3) когато при разглеждане на делото се открие престъпно обстоятелство, което има значение за разрешението му, и

4) ако при доброволния помирителен съд спорещите страни не изберат нови помирители вместо онези, които са умрели, които са се отказали или които са отведени, съгласно чл. 894, или ако не се съгласят да предадат спора за разрешение на останалите в нечетно число помирители.

Чл. 888. (1226). Всички лица, които имат право свободно да разполагат с имотите си, могат да предоставят разрешението на възникналите между тях спорове на едного или повече помирители, избрани в нечетно число по общо съгласие на спорящите.

Чл. 889. (1229). Съгласието на страните за разрешаване на спора им от помирителен съд трябва да бъде изразено в помирителен договор, който трябва да бъде подписан както от страните, така и от избраните помирители. Помирителите се подписват в помирителния договор за това, че са съгласни да разрешат делото.

Чл. 890. (1231). Помирителният договор трябва да бъде заверен по нотариален ред. Първообразният договор се дава на помирителите, а препис от него - на страните.

Чл. 891. (1232). Под страх на недействителност, в помирителния договор трябва да бъдат посочени:

1) името, презимето и местожителството на спорящите страни и на избраните от тях помирители и

2) предметът на спора, който се предоставя на помирителите за разрешаване.

Страните могат да поместят в помирителния договор, освен казаните, и други още, непротивни на закона условия.

Чл. 892. (1233). Ако в помирителния договор не бъде определен срок за постановяване на решението, спорът трябва да бъде разгледан и разрешен от помирителите в продължение на три месеци от заверката на помирителния договор.

Чл. 893. (1234). До изтичане на определения в предходния член срок спорящите страни не могат да искат разглеждането на същия спор от съдилищата. Ако ли за предмета на този спор е било заведено дело в съдилищата, то, след като се представи помирителният договор, производството по това дело се спира, в каквото положение то и да се намира. Обаче, взетите от съда мерки за обезпечение на иска остават в сила, докато помирителният съд реши делото, освен ако в договора не са предвидени за това други условия.

Чл. 894. (1235). Заменяване на помирителите до разрешаване на делото може да стане по взаимно съгласие на страните.

По искане на една от страните, помирителите могат да бъдат отвеждани, когато след съставянето на помирителния договор възникне или стане известно такова отношение между една от тях и някой от помирителите, поради което, според наредбата на чл. 427, може да бъде отведен един съдия.

Молбата за отвода се подава до околийския съдия или до областния съд, комуто би било подсъдно делото. Съдът незабавно се произнася по отвода, съгласно с чл. 430.

Чл. 895. (1227). Страните, които се намират в договорни отношения, могат предварително да се задължат, щото бъдещите им спорове, произходящи от определено в съглашението им правно отношение, да се предоставят на разрешение от определено число помирители. Това съглашение на страните трябва да бъде изложено писмено. То е задължително за тях, докато и двете страни не се откажат от него.

Чл. 896. (1230). При възникване на спор, подлежащ на разрешение от помирителен съд, ако страните не се съгласят да съставят помирителен договор, по изложените в дял II правила, всяка от тях може да се отнесе до съответния съд, на който би било подсъдно делото, за да назначи той помирителите. Съдът след изслушване на страните, ако са се явили, като признае искането за основателно, поканва ги да съставят в определен от него срок помирителен договор, като посочат и избраните от тях помирители. Ако в дадения им срок те не представят помирителен договор, съдът издава определение, което замества този договор.

Това определение трябва съдържа:

1) името, презимето и местожителството на спорещите страни и на помирителите;

2) предметът на спора, подлежащ на разрешение, и

3) срокът за издаване на помирително решение.

Правилата, предвидени в чл. чл. 893 и 894, се прилагат и към установените по този начин помирителни съдилища.

Чл. 897. (1235). Когато някой от назначените от съда помирители умре или се откаже, или пък бъде отведен съгласно чл. 894, съдът назначава негов заместник.

Когато пък умре или се откаже, или бъде отведен някой от избраните по взаимно съгласие на спорещите страни помирители, в такъв случай съдът поканва страните да посочат в определен срок негов заместник. Ако те не направят това, съдът, по искане на която и да е от страните, назначава нови помирители вместо първоначално избраните от страните.

Чл. 898. (1238). Помирителният съд не е длъжен да спазва общите наредби на гражданското съдопроизводство, но е длъжен да се подчинява на правилата относно производството, писмено уговорени от страните.

Чл. 899. (1236). Помирителният съд, след като се учреди, поканва страните да представят всичките си доказателства в определен от него срок.

Чл. 900. (1237). Когато помирителният съд разпитва свидетели и вещи лица по делото, подвеждането им под клетва, ако страните не ги освободят от полагане такава, се извършва пред него от духовно лице.

Чл. 901. (1238). Преди да постанови решението си, помирителният съд призовава и изслушва страните или поверениците им, ако са се явили.

Чл. 902. (1240). Помирителният съд, след като разгледа делото, постановява решение по съвест. Решението на помирителния съд се постановява с болшинство на гласовете.

Чл. 903. (1241). Решението на помирителния съд трябва да съдържа:

1) мястото и датата на постановяването му;

2) името, презимето и местожителството на помирителите и на страните;

3) исканията и доказателствата на спорещите;

4) съображенията, въз основа на които съдът е разрешил спора, и

5) повелителната част (диспозитив).

Чл. 904. (1042). Решението на помирителния съд се подписва от всичките помирители. Ако някой от помирителите откаже да подпише решението, другите отбелязват това върху самото решение, и последното, щом е подписано от повечето помирители, има сила, като да е подписано от всичките.

Чл. 905. (1243). Против решението на помирителния съд въззив не се допуска.

Най-късно седем дни след постановяване на решението помирителният съд препраща делото, според цената на иска, на околийския съдия или на областния съд, в чийто участък или област то е решено. Като получи делото, околийския съдия или областния съд незабавно съобщава решението на страните срещу разписка.

Чл. 906. (1244). Постановеното ом помирителния съд решение се привежда в изпълнение по общия ред за изпълнение на съдебните решения. Изпълнителен лист се издава от околийския съдия или от областния съд, на който е препратено решението, ако против това последното няма подадена молба, по чл. 908, или ако подадената молба не е била уважена от съда.

Съдът издава изпълнителен лист и в случаите, посочени в чл. 907.

Чл. 907. (1245, т. т. 3, 4 и 5). Решението на помирителния съд се счита за нищожно в следните случаи:

1) когато е постановено против лице, което не е участвало в съставянето на помирителния договор;

2) когато е постановено по спор, посочен в чл. 885, или е постановено от помирители, които не могат да бъдат назначавани за такива (чл. 886);

3) когато с него страните се осъждат да извършат запретени от закона действия, и

4) когато то е насочено за постигане на запретени от закона цели.

Чл. 908. (1245, т. т. 1, 2, 4, 6 и 7). Решението на помирителния съд може да бъде унищожено по молба на заинтересуваната страна в следните случаи:

1) когато е постановено след изтичането на определения от страните или съда срок;

2) когато е постановено по договор, неподписан от участващите в него лица, или когато не са спазени при постановяването му условията, поместени в помирителния договор;

3) когато се отнася до такива предмети които не са били предоставени на разглеждане на помирителния съд, според помирителния договор;

4) когато решението не е мотивирано;

5) когато е постановено с нарушаване на съществените правила, установени за помирителния съд, като: решаване на делото, без да са били призовани и изслушани страните, или без да са били приети представените от тях документи и други доказателства; решаване на делото, което е подлежало на прекратяване и др.;

6) в случаите, предвидени в чл. 549.

Чл. 909. Предварителното съглашение на страните за отказване от правото им да искат въз основа на чл. 908 унищожаване на решението на помирителния съд е нищожно.

Чл. 910. (1246, 1247). Молбата за унищожение на помирително решение се подава до Върховния касационен съд чрез съда, в който е препратено делото, в месечен срок от съобщаването му, съгласно чл. 905, а в случаите, посочени в чл. 549 - в установените в чл. 551 срокове.

Ако Върховният касационен съд унищожи решението, спорните правоотношения между страните остават в положението, в което са се намирали до учредяването на помирителния съд.

Чл. 911. (1247а). В определението си за издаване на изпълнителния лист съдът постановява да се събере от страната, в полза на която е издадено решението, съдебно мито в размер 1% от присъдената сума. Събраното съдебно мито се възлага върху осъдената страна и се вписва в изпълнителния лист.

Чл. 912. Помирителите имат право на възнаграждение за труда си. Размерът на това възнаграждение, ако не е установен в помирителния договор, се определя от съда, който издава изпълнителния лист, и се възлага по равно върху страните.

Против определението на съда относно възнаграждението може да се подава жалба до по-горния съд, който я разглежда в разпоредително заседание, и определението на който не подлежи на обжалване.

Чл. 913. (1111, 1115). Иск за обезщетение на вреди и загуби, причинени от немарливост, бавност или превишаване на власт, извършени от орган на административната власт, ако виновникът не подлежи на наказателно преследване, се завежда и разглежда по общите правила на гражданското съдопроизводство с установените в този дял изключения.

Чл. 914. (1112, 1114). За да може да се предяви иск за обезщетение на вреди и загуби, причинени от разпорежданията и действията на орган на административната власт, пострадалото лице трябва да подаде молба, с която да иска разрешение за завеждането на този иск. Тази молба се подава до апелативния съд, в чието ведомство се намира областния съд, на който, според наредбата на чл. 915, е подсъден искът. Страната трябва да приложи към молбата си нужните преписи от нея, според числото на лицата, против които се тъжи, а също и всички документи, които се отнасят към иска й. Молбата се разглежда от наказателното отделение на апелативния съд, според установените в чл. чл. 918, алинея втора и трета, и 919 правила.

Молбата за разрешение се подава най-късно в шестмесечен срок от деня на съобщаването на разпореждането, или ако не е имало съобщение - от деня на привеждането на разпореждането в изпълнение.

Чл. 915. (1113). Посочените в предходния член искове за обезщетение се предявяват в онзи областен съд, в областта на който длъжностното лице е направило разпореждането или извършило действието, което е причинило вредите или загубите, в месечен срок от деня на съобщението препис от определението на съда за даденото разрешение.

Чл. 916. (1116, 1117). Искове против съдии и прокурори за обезщетение на причинени от тях вреди и загуби се допускат, вън от случаите, когато виновните подлежат на наказателно преследване, още и в следните случаи:

1) ако е имало отказ на правосъдие (чл. 10);

2) ако съдията или прокурорът е оставил без разрешение някое законно искане на страната, и

3) ако е имало бавност.

Провинението по т. 2 на този член е налице, ако съдът, съдията или прокурорът е оставил без внимание две последователни молби на страната, съдържащи нейното законно искане, подадени в разстояние на една седмица една от друга, и ако от подаването на последната молба са се изминали две седмици.

Чл. 917. (1118, 1-во изр., 1119). За да може да заведе иск въз основа на т. т. 1-3 на чл. 916, пострадалото лице трябва да получи разрешение за това от надлежния съд.

Молбите за разрешение се подават, в посочения в чл. 914 срок, в онзи съд, който ще разглежда самото дело (чл. 920). Към тях страните прилагат нужните преписи, според числото на лицата, против които искат да се тъжат, а също и всички документи, които се отнасят до иска им.

Чл. 918. (1118, 2-ро изр., 1120, 1121). Молбите за разрешение не разглеждат от наказателното отделение на съда, ако неправилните действия на съдията или на прокурора са допуснати при производството на наказателно дело, или от гражданското отделение на съда, ако те са допуснати при производството на гражданско дело.

Съдът в разпоредително заседание с участие на прокурора разглежда молбата и, ако признае, че тя би могла да се уважи, постановява се да се връчи препис от нея на обвинения съдия или прокурор, който има право в течение на две седмици от връчването на преписа от молбата да даде писмени обяснения и възражения против нея.

След изтичането на този срок съдът в разпоредително заседание отново разглежда молбата и писмените обяснения на съдията или прокурора, ако има подадени такива, и се произнася, дали има основание да се уважи молбата на страната да й се разреши да заведе иск против обвинения съдия или прокурор.

Чл. 919. (1122, 1123). Ако съдът уважи молбата за разрешение, страната е длъжна в течение на един месец от съобщаването й препис от определението на съда да заведе против обвинения съдия или прокурор иск по общите правила на съдопроизводството. Към исковата молба се прилага и препис от определението на съда за разрешението да се заведе иск.

Ако пък съдът признае, че молбата на страната за разрешение не може да се уважи, в определението си за това осъжда страната и на една глоба от 500 до 2.000 лв. Определението на съда, с което не се уважава молбата на страната, подлежи на обжалване пред по-горния съд по общия ред.

Чл. 920. (1124). Исковете против съдии и прокурори са подсъдни:

1) на Върховния касационен съд, общо събрание, когато се завеждат против председателя или членовете на Върховния касационен съд, против лицата от прокурорския надзор при същия съд, против председателите или членовете на апелативните съдилища и против лицата от прокурорския надзор при същите съдилища;

2) на апелативните съдилища, общо събрание, когато се завеждат против председателите или членовете на областните съдилища, против лицата от прокурорския надзор при същите съдилища, против съдиите-следователи и против околийските съдии.

Чл. 921. (1125). Исковете се разглеждат в публично заседание с участието на прокурора.

Чл. 922. (1126). Производството по тези искове става по общите правила на съдопроизводството с изключенията, които са предвидени в тази глава.

Чл. 923. (1127). Решенията на Върховния касационен съд са окончателни. Против решенията на апелативните съдилища могат да се подават въззивни жалби пред Върховния касационен съд, общо събрание, в месечен срок от съобщаването на страните препис от решението.

Чл. 924. (1128, 1129). Искове за вреди и загуби причинени от неправилни и пристрастни действия на другите съдебни служители, се завеждат пред съответните областни съдилища.

За завеждане на подобни искове се изисква предварително разрешение от апелативния съд, съгласно членовете 918 и 919.

Чл. 937. (1152). Имуществото, което е останало след умрелия, се запечатва в установените от закона случаи от околийския съдия, а там, гдето няма такъв, от кмета.

Кметът след извършване на запечатването веднага изпраща на околийския съдия, в участъка на който се намира запечатаното имущество, протокола за запечатването и всички други книжа, които са намерени при неговото извършване.

Чл. 938. (1153). Запечатване на имуществото, което е станало след умрелия, може да иска:

1) всеки, който претендира да има право на наследство или който заявява, че е съдружник в наследствените имоти;

2) всеки кредитор, който е снабден с изпълнителен лист срещу умрелия;

3) лицата, които са живели с умрелия; слугите му; прокурора; околийският съдия и кметът в случая, когато отсъстват било преживелият съпруг, било всичките наследници или някой от тях.

Чл. 939. (1154). Непълнолетните, но освободени от настойничество лица, които претендират, че имат право върху наследството, и непълнолетните, но освободени от настойничество кредитори, могат сами, без съгласието на своите попечители, да искат запечатването (чл. 106 от закона за настойничество).

Но ако те са непълнолетни, неосвободени от настойничество и нямат настойник, или пък ако настойникът им отсъства, запечатването може да се поиска от техните роднини, а също и от прокурора, околийския съдия или кмета.

Чл. 940. (1155). Протоколът за запечатването трябва да съдържа:

1) датата на запечатването;

2) причините за запечатването;

3) името, презимето, занятието и местожителството на лицето, по искането на което става запечатването;

4) постановлението, ако такова има, с което се разрешава запечатването;

5) означаване на страните, ако са се явили при запечатването, и техните заявления;

6) означение на запечатаните помещения, каси, чекмеджета, сандъци и пр.;

7) кратко описание на незапечатаните предмети.

Протоколът за запечатване, освен от околийския съдия или кмета, който извършва запечатването, се подписва и от присъстващите страни.

Чл. 941. (1156, 1157). По искане на заинтересуваната страна, околийският съдия или кметът, преди да започне запечатването, трябва да потърси, има ли завещание, за съществуването на което му е заявено.

Ако при запечатването околийският съдия или кметът намери завещание или други запечатани в плик книжа, той описва в протокола за запечатването външния им вид, печатите и подписа върху плика, ако такива има. Пликът, в който се намират тези книжа, се подписва от съдията или кмета, а също и от страните, ако присъстват при извършване на запечатването.

Чл. 942. (1158, 1159). В определен от него ден, в присъствието на призованите за това страни, околийският съдия разпечатва и описва намерените запечатани книжа, за които не е установено, че принадлежат на трети лица. Ако тези книжа се отнасят до наследството, околийският съдия ги запазва в касата на съдилището. Неявяването на призованите страни не спира разпечатването.

Ако от надписите върху пликовете се вижда или от други писмени доказателства се установява, че намерените запечатани книжа принадлежат на трети лица, околийският съдия призовава тези последните да присъстват при тяхното разпечатване. Неявяването на третите лица не спира извършването на разпечатването. Ако книжата не се отнасят до наследството, околийският съдия ги предава срещу разписка върху протокола за разпечатването на лицата, на които принадлежат; ако ли пък тези последните не са се явили при разпечатването книжата отново се запечатват и се предават при поискване на лицата, на които принадлежат.

Чл. 943. (1161). Запечатването не се допуска, когато описът на останалото след умрелия имущество е свършен, освен ако описът е обжалван и има заповед от съда за запечатване.

Ако запечатването се поиска през времето, когато се съставя описът, в такъв случай се запечатват само неописаните предмети.

Чл. 944. (1162). Ако не се намери движимо имущество, съдията или кметът съставя за това протокол.

Ако между предметите се намерят и такива, които са потребни за употреблението на останалите в къщи лица, или върху които не може да се тури печат, околийският съдия или кметът ги описва накратко в протокола, без да ги запечатва.

Чл. 945. (1160). Ако при запечатването се срещнат някои препятствия или затруднения, околийският съдия или кметът може да поиска съдействие на местните полицейски власти.

Чл. 946. (1173а). Действията на околийския съдия или на кмета по запечатването могат да се обжалват чрез околийския съдия пред областния съд в седмодневен срок от извършването на запечатването. Определението на областния съд не подлежи на обжалване.

Чл. 947. (1164). Разпечатването и описът се извършват от околийския съдия най-рано три дена след погребението на умрелия, ако запечатването е станало преди погребението, и най-рано три дена след запечатването, ако то е станало след погребението, освен ако по неотложни причини, които трябва да бъдат обозначени в определението на околийския съдия, те трябва да се извършат още по-рано.

(Нова - ДВ, бр. 182 от 1934 г.) Околийският съдия може да натовари общинския кмет да извърши разпечатването. Протоколът съставен по този случай от кмета, се изпраща веднага на околийския съдия.

Чл. 948. (1165). Ако някой от наследниците са непълнолетни, разпечатването не се извършва, докато не им се назначи настойник.

Чл. 949. (1166). Всеки, който има право да иска запечатването, има право да иска от околийския съдия и разпечатването, с изключение на лицата, които са живели с умрелия, а също и на слугите му.

Чл. 950. (1167). Съпругът на умрелия, изпълнителят на завещанието, универсалните и частни заветници и лицата, които са правили възражения при запечатването, могат да присъстват при разпечатването и описа лично или чрез представител. По взаимно съгласие те могат да назначат едно или три вещи лица за оценка на описаните предмети; ако ли подобно съгласие не се постигне, вещите лица се назначават от околийския съдия.

Чл. 951. (1168, 1169). Разпечатването става постепенно според описа, като след всяко заседание печатите се турят отново.

Ако се намерят книжа и предмети, които не принадлежат към наследството, а на трети лица, които си ги искат, те се предават на правоимащите; ако предаването не може да стане незабавно поради това, че тези книжа трябва да се опишат, това се отбелязва в протокола за разпечатването, а не в описа.

Чл. 952. (1170). Ако причината за запечатването се прекрати преди или при запечатването, в такъв случай разпечатването се извършва без опис.

Чл. 953. (1171). Опис могат да искат ония лица, които имат право да искат разпечатването.

Чл. 954. (1172). Описът трябва да стане в присъствието:

1) на преживелия съпруг;

2) на предполагаемите наследници;

3) на изпълнителя на завещанието, ако такова е било намерено, и

4) на надарените, универсалните и частни заветници, било с право на собственост, било с право на ползване.

Чл. 955. (1173а). Действията на околийския съдия по разпечатването и описа могат да бъдат обжалвани пред областния съд в седмодневен срок от извършването на разпечатването и описа.

Поставените по този повод определения на областния съд не подлежат на обжалване.