Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 92 от 16.XI

ЗАКОН ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИПОТЕКИТЕ

 

ЗАКОН ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИПОТЕКИТЕ

Утвърден с Указ № 20 от 19.01.1908 г.

Изм. ДВ. бр.21 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.94 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.189 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.255 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.306 от 1 Януари 1899г., попр. ДВ. бр.363 от 1 Януари 1899г., обн. ДВ. бр.21 от 26 Януари 1908г., изм. ДВ. бр.10 от 1 Януари 1922г., изм. ДВ. бр.87 от 20 Април 1938г., отм. ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951г.

Отменен с § 1, т. 2 от преходните правила на Закона за собствеността - ДВ, бр. 92 от 16 ноември 1951 г.


Предварителни наредби

За прехвърляне на вещните права

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Всичките актове приживе безвъзмездни или възмездни, са които се прехвърлят или признават вещни права върху недвижими имущества, освен привилегиите и ипотеките, се вписват, в извлечение, в предназначената за това книга, у нотариуса при областния съд или околийския съдия, в района на който се намира недвижимия имот. До вписването тези актове не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са сключили добросъвестно договор с собственика на недвижимото имущество.

Вписват се така също: 1) влезлите в законна сила решения, които заместват договорите или актовете за прехвърляне на вещни права; 2) актовете за отказване от тези права; 3) влезлите в законна сила решения за ограничение правото на разпореждане; 4) вземанията на кредиторите на наследството и на заветниците, за упражнение правото на отделяне, предвидено в чл. 284 от закона за наследството; 5) възбраните върху недвижими имущества; 6) договорите за наем с по-дълъг срок от три години; 7) договорите или актовете, с които се внася в дружеството от едного от съдружниците ползуването от недвижимо имущество, когато дружеството е съставено за повече от три години или за неопределено време; 8) (нов - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) актовете за установяване на суперфиции и 9) (нов - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) актовете за продължаване на собствеността, съгласно чл. 61, алинея втора от закона за имуществата, собствеността и сервитутите.

Ако тези договори, за наем или за дружество, не са вписани, те нямат сила, освен за времето, което остава да тече от първия тригодишен период, когато страните се намират още в него, или от втория, и така нататък, по начин, щото наемателят или дружеството да имат само право да довършат тригодишния период в който се намират.


Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) За вписване се приемат актове, извършени по нотариален ред или нотариално заверени.


Чл. 3. Извлечението, по което става вписването на изброените в чл. 1 актове, се представя от страната, която иска вписването; тя трябва да съдържа съществените условия на акта, който се вписва.


Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Исковите молби за унищожение или установяване недействителността на подлежащите на вписване актове не се приемат в съдилищата, докато не се направи отбелязване отстрани на извършеното вписване на горните актове. Ако обаче, тия актове не са вписани, тогава се вписват самите искови молби.

Влезлите в законна сила решения които се постановяват по тия искови молби, се отбелязват така също под направената, съгласно горната алинея бележка, по представен препис от резолюцията.

(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Председателите на съдилищата и околийските съдии, под страх на вреди и загуби, не могат да издават препис от тия решения, преди да се удостоверяват, че е направено нуждното за тях отбелязване.


Чл. 5. Всичките направени отчуждения, както и всичките ипотеки и други вещни тегоби, които са отстъпени преди исканото от предидущия член вписване, са действителни, когато нито отменението, нито унищожението може да вреди на подобни права, които са отстъпени преди завеждането на иска.

Ако исковата молба не е вписана, решението за отменение или за унищожение няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.


Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Прехвърляне или залагане на едно вписано ипотечно вземане, заместването в подобно вземане, както и отстъпване реда на ипотека, не могат да се противопоставят на трети лица, ако те не са извършени с нотариален акт, че ако отстрани на вписването не е отбелязана датата на акта и не са показани името, презимето, занятието и местожителството на страните.

(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) За извършената в книгите промяна, нотариусът прави бележка под текста на представения акт, който се повръща.

В случай на прехвърляне на ипотекарно вземане, което не е вписано, или на заместване в подобно право, приемателят не може с вписване да запази ипотеката, освен ако прехвърлянето е станало с нотариален акт.


Глава първа.
Общи наредби

Чл. 7. Който се е задължил лично, дължен е да изпълни сключените задължения с всичките свои имоти, движими и недвижими, настоящи и бъдещи.


Чл. 8. Имотите на длъжника са общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право върху тях, ако няма законни причини за предпочитане.


Чл. 9. Законните причини за предпочитане са привилегиите и ипотеките.


Чл. 10. Ако вещите, които са предмет на привилегия или ипотека, погинат или се повредят, дължимите суми от застрахователите за обезщетение на загубата или на повреждането, служат за изплащане на привилегированите или ипотекарните вземания, по реда им, освен ако бъдат употребени за поправяне на загубата или на повреждането.

Застрахователите, обаче, се освобождават от отговорност, когато заплатят дължимото обезщетение, подир тридесет дни, от деня на погинването или на повреждането, без да е било направено някое възражение през това време.

Също служат за изплащане на казаните вземания сумите, които се дължат за отчуждаване на обществена полза или за наложен от закона сервитут.


Глава втора.
За привилегиите

Чл. 11. Привилегията е право на предпочитане, което законът дава на едно вземане, по причина на неговото произхождение.


Чл. 12. Привилегированото вземане се предпочита пред всичките други вземания, даже ипотекарни.

Между няколко привилегировани вземания предпочитането се определя от закона, според качеството на привилегията.


Чл. 13. Привилегированите, от същата степен, вземания се удовлетворяват съразмерно с техните количества.


Отделение I.

За привилегиите върху движими имущества

Чл. 14. Привилегиите върху движими имущества биват общи или особени.

Първите се простират върху всичките движими имущества на длъжника, а вторите тежат върху някои само движими имущества.


Параграф 1. За общите привилегии върху движими имущества

Чл. 15. Имат привилегия върху всичките движими имущества, в следния ред, вземанията, които произтичат:

1) от съдебни разноски, които са направени за обезпечителни или изпълнителни действия върху движимите имущества, в общия интерес на кредиторите;

2) от разноски за погребение, които са нуждни според обичая;

3) от разноски по боледуване, които са направени през последните шест месеци от живота на длъжника;

4) от снабдяване с потребни за живеене припаси, които са направени на длъжника за него и за неговото семейство, през последните шест месеци, и от заплатите на слугите, в продължение на същото време.


Чл. 16. Привилегията на държавата върху движимите имущества, за събиране на всички преки даждия, с изключение на поземелните, се урежда по закона за събиране на преките даждия.


Параграф 2. За привилегиите върху някои движими имущества

Чл. 17. Особена привилегия имат:

1) вземанията на държавата за митарствените права и за всичките други налози или косвени даждия - върху движимите имущества, които са предмет на тези даждия;

2) вземанията от наем на недвижими имущества - върху събраните плодове през годината, върху припасите, които се намират в жилищата и сградите на имението и които произхождат от това също имение, и върху всичко, което служи за експлоатиране на имението или за нареждане на имението или на наетата къща.

Тази привилегия съществува за вземането за текущата година, за предшествуващата година и за последните срочни платежи, предвидени в договорите за наем, ако имат заверена дата, и само за вземането за текущата година и за следващата, ако договорите нямат заверена дата. В тези два случаи, другите кредитори имат право да встъпят в правата на наемателя, да поднаемат недвижимото имущество за всичкото време, за което наемодавецът упражнява своята привилегия, макар договорът за наем и да не позволява това, и да събират наемите, като заплатят на наемодавеца всичко, което му се дължи по привилегия, и като му дадат, освен това, обезпечение за оная част от вземането му, на която срокът още не е настъпил.

Същата привилегия има наемодавецът за причинените вреди на сградите и на наетите земи, за поправките, които са в тежест на наемателя, за повръщането на предадените предмети и за всичко, което се отнася до изпълнението на договора за наем.

Привилегията на наемодавеца върху движимите имущества, които съдържа наетата къща или имението, се простира не само върху ония, които принадлежат на наемателя или поднаемателя, но още и върху ония, които са притежание на други лица, до когато те се намират в наетата къща или в имението, освен ако се касае за откраднати или изгубени вещи, или ако бъде доказано, че наемодавецът е знаял, кога тези вещи са били внесени в наетата къща или имение, че те принадлежат на други лица.

Привилегията върху произведения съществува, даже когато те принадлежат на поднаемателя на имението.

Привилегията върху предметите, които служат за нареждане на недвижимото имущество или за неговото експлоатиране, ако те принадлежат на поднаемателя на имението, съществува за това, което той дължи, без да се гледа на направените от него преждевременни платежи.

(Нова ал.: З. от 20 април 1938 г.) Наемодавецът може да попречи да се изнесат от наетия имот вещите, върху които се простира привилегията му, докато привилегированите му вземания не бъдат удовлетворени. Ако наемателят напуска имота, наемодавецът може да вземе тези вещи в свое владение. И в двата случая наемодавецът не се нуждае от разрешение. Органите на полицията са длъжни да му дават съдействие.

Наемодавецът може да секвестира движимите имущества, върху които се простира привилегията, когато те са изнесени от наетата къща или от имението, и пренесени другаде, без негово съгласие, и си запазва върху тях своята привилегия, стига само искът за това да се предяви в течение на един месец от пренасянето, ако се касае до движимости, с които е било наредено имението, или, в течение на петнадесет дни, ако се касае за мобили, с които е мобелирана една наета къща, с изключение, обаче, на придобитите права от трети лица, след пренасянето на тези движимости;

3) вземанията, които зависят от договора за наем на изполица, както в полза на наемодавците, така и на изполичарите - върху припадащите им се части от произведенията и върху движимостите, които служат за нареждането на имението и на къщата, дадени под наем;

4) дължимите суми са за семената, за обработването на земите и за събирането на жътвата за годината - върху произведенията на жътвата;

5) вземането на лицето, в полза на което е установен залог - върху движимостите, които се намират във владение на кредитора;

6) направените разноски за съхранение или за поправяне на движимости - върху самите съхранени или поправени движимости, стига само тези, които са направили казаните разноски, да имат още в владение тези движимости;

7) направените доставки от гостилничаря и платата, която му се дължи - върху нещата на пътника, които са донесени в гостилницата и които се намират още там;

8) разноските за пренасяне, за мито и за градско право - върху пренесените предмети, които се намират у превозвача, или които са предадени от него, стига само в последния случай те да се намират още в ръцете на оногова, на когото са били предадени и искът да е бил предявен в разстояние на три дни от предаването;

9) вземанията за обезщетение на вреди и загуби от злоупотребления или неправилни действия, които са извършени от длъжностни лица, при изпълнение на служебните си обязаности - върху дадените от тях ценности за поръчителство и върху лихвите, които може да се дължат за тях;

10) дължимите суми от отчетниците на държавата, на общините или на други юридически лица, за действията по изпълнение на своите обязаности - върху дадените от тях ценности за поръчителство и върху произоходящите от тия ценности лихви.


Параграф 3. За реда и привилегиите върху движими имущества

Чл. 18. Привилегията за съдебни разноски, показана в п. 1 на чл. 15, се предпочита пред всичките особени привилегии, които са означени в чл. 17.

Другите общи привилегии, показани в казания чл. 15, така също се предпочитат пред общата привилегия, показана в чл. 16, и с тази последната се предпочитат пред показаните в п. п. 2 и 3 на чл. 17 особени привилегии, но дохождат след другите привилегии, които са показани в последния член.


Чл. 19. когато няколко вземания имат особена привилегия върху същата или същите движимости, предпочитането става по следния ред:

вземането на държавата се предпочита пред всяко друго вземане върху движимостите, които са били предмет на показаните в п. 1 на чл. 17 даждия;

върху произведенията на дадените земи под наем или на изполица, се предпочитат пред вземанията на наемодавците и на изполичарите, вземанията:

1) за жътвата;

2) за обработването;

3) за семената;

върху мобелите, които служат за нареждане на къщата или на имението, показаното вземане в п. 6 на чл. 17, се предпочита пред вземанията на наемодавеца и на изполичара.

Показаните вземания в п. 7 на чл. 17 се предпочитат пред ония, които са показани в п. 8 на същия член.


Отделение II

За привилегиите върху недвижими имущества

Чл. 20. Вземането за разноски по публичната продажба на недвижими имущества, направени в общия интерес на кредиторите, е привилегировано върху отчуждените недвижими имущества и се предпочита пред всяко друго вземане.


Чл. 21. Привилегията на държавата върху недвижимите имущества за събиране на поземелните и други преки даждия, както и всички мита и берии, свързани с преминаване на собствеността, се урежда по закона за събиране на преките даждия.


Чл. 22. Показаните вземания в чл. 15, когато не могат да се погасят от движимите имущества, се изплащат от цената на недвижимите имущества на длъжника, като се предпочитат пред вземанията, които са констатирани с частни актове.


Глава трета.
За ипотеките

Чл. 23. Ипотеката е вещно право, което е установено върху недвижими имущества на длъжника или на трето лице, в полза на кредитора, за да се обезпечи с тези имущества изпълнението на едно задължение.

Тя е неделима и съществува изцяло върху всичките подчинени на нея имущества, върху всяко едно от тях и върху всяка част от тези имущества.

Тя е привързана на имуществата и ги следва, в чиито ръце и да преминат.


Чл. 24. Ипотеката няма действие, ако не й се даде гласност, и тя не може да съществува, освен върху именно показани имущества и за една определена сума, в пари.


Чл. 25. Ипотеката се простира върху всичките подобренията ипотекираното недвижимо имущество и даже върху постройките и другите негови принадлежности.


Чл. 26. Могат да се ипотекират:

1) недвижимите имущества, които могат да се отчуждават, както и техните принадлежности, които се считат за недвижими вещи;

2) плодоползуването от тези същи недвижими имущества и техните принадлежности, с изключение на плодоползуването, което възходящите имат, по закона върху имотите на техните низходящи.


Чл. 27. Ипотеката бива законна и договорна.


Отделение I.

За законната ипотека

Чл. 28. Законна ипотека имат:

1) продавачът или друг отчуждаващ - върху продадените недвижими имущества, за изпълнение на задълженията, които произтичат от отчуждението;

2) сънаследниците, съдружниците и другите съделители - върху недвижимите имущества, които влизат в наследството, дружеството или в общото владение, за изплащане на допълненията и повръщанията на дяловете;

3) непълнолетният и запретеният - върху недвижимите имущества на настойника, съгласно чл. чл. 47 - 54;

4) държавата - върху недвижимите имоти на осъдените, за изплащането на съдебните разноски по углавни дела.

(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Тази ипотека може да бъде вписана и преди осъждането, но след внасянето на делото в съда с обвинителен акт.

5) (нова - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Зидарите, дюлгерите и другите работници, които са употребени, за строенето на здания или за друга работа, както и предприемачите, които са доставили материали за това - върху зданията или работите за изплащане на техните вземания. Когато зидарите, дюлгерите и другите работници са наети от предприемач, законната ипотека се счита установена само до размера на това, което предприемачът има да взема от собственика в момента на заявяване на иска по чл. 401 от закона за задълженията и договорите.

Тази ипотека може да бъде вписана от деня, в който те са се задължили да започнат работите, а най-късно три месеци след свършването им.

Вписването на тази ипотека се допуска само, ако вземането е признато от собственика на зданието или на работите, или е установено от съдебно решение; то не може да стане, ако собственикът даде достатъчно обезпечение на кредитора.


Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Ако върху едно и също недвижимо имущество са вписани няколко законни ипотеки, предвидени в пункт пети на предидущия член, то тези ипотеки еднакво служат за удовлетворение вземанията на зидарите, дюлгерите, работниците и предприемачите, макар и вписванията им да са от различна дата.


Отделение II.

За договорната ипотека

Чл. 29. Ипотека могат да установят върху едно недвижимо имущество само тези, които са способни да отчуждават това недвижимо имущество.


Чл. 30. Недвижимите имущества на лицата, които са неспособни да отчуждават, и на отсъствуващите не могат да бъдат ипотекирани, освен по причина и по реда, които са установени от закона.


Чл. 31. Тези, които имат върху недвижимото имущество право, което зависи от едно условие, или което може да бъде прекратено в някои случаи, или което е основано на един акт, който може да бъде унищожен, не могат да установят освен ипотека, която е подчинена на същите условия, с изключение на случаите, в които законът изрично разпорежда, че прекращението или унищожението няма действие в ущърб на трети лица.


Чл. 32. Договорната ипотека не може да бъде установена върху бъдещи недвижими имущества.


Чл. 33. Договорната ипотека се установява с нотариален акт.


Чл. 34. В акта, с който се установява ипотека, трябва да бъде означено недвижимото имущество, което се подлага на ипотека, с показване на неговото естество, на общината, гдето се намира, и най-малко на три от границите му.


Чл. 35. Когато недвижимите имущества, които са ипотекирани, погинат или претърпят такива повреждания щото станат недостатъчни за обезпечението на кредитора, последният има право да иска допълнителна ипотека, а в противен случай, изплащането на своето вземане.


Отделение III.

За гласността на ипотеките

Параграф 1. Общи правила за вписването

Чл. 36. Ипотеката се разгласява с вписването й в предназначената за това книга у нотариуса при областния съд, в окръжието на който се намират ипотекираните недвижими имущества.


Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)


Чл. 38. За да се извърши вписването на ипотека, представя се на нотариуса документа за установяването на ипотеката и две еднакви записки.

Тези записки трябва да съдържат:

1) името, презимето, местожителството на кредитора и длъжника и тяхното занятие, ако имат такова, както и имената на бащите им;

2) датата и естеството на документа, въз основание на който се иска вписването;

3) количеството на дължимата сума;

4) лихвите или годишните платежи, които донася вземането;

5) срока за изплащането на дължимата сума, и

6) естеството и местонахождението на ипотекираните недвижими имущества, с сведенията, които предписва чл. 34.


Чл. 39. След извършване на вписването, нотариуса повръща на тогова, който го е искал, документа и едната от двете записки, в края на която, с подписа си, удостоверява вписването, с показване датата и нумера по реда на вписването.


Чл. 40. Вписването на ипотеката не може да бъде направено, освен за една сума в пари, определена за тая цел, в установителния или в обявителния акт на вземането, или в един последващ акт.

Ако сумата не е определена, нито в установителния или в обявителния акт на вземането, нито в един последващ акт, тя може да бъде определена от самия кредитор в записката, съставена за вписването.


Чл. 41. Действителността и силата на ипотеките и на вписванията върху недвижимите имоти на обявения за несъстоятелен длъжник се определят от търговския закон.


Чл. 42. Кредиторът, който има в залог едно вписано вземане, може да иска да се отбележи залога от страни или отдоле на направеното от залогодателя вписване, като предаде на нотариуса нотариалния акт, с който е установен залога.

Подир това отбелязване, вписването не може да бъде заличено без съгласието на залогоприемателя.


Чл. 43. Вписванията върху недвижимите имоти на едно умряло лице могат да бъдат направени с показване само на неговото име, по предписания ред за другите вписвания, без да е нуждно да се показват наследниците.


Чл. 44. Вписването има действие само за показаната сума в записка, макар и да се окаже отсетне, че дължимата сума е по-голяма от показаната в записката.

Ако показаната в записката сума е по-голяма от дължимата в действителност, вписването има действие само за последната.


Чл. 45. Опущението или неточността на едно от показанията, които установителният акт на ипотеката или една от двете записки трябва да съдържа, не влече подире си недействителност на вписването, освен ако от това произлиза безусловна неизвестност за лицето на кредитора или на длъжника, или за лицето на владелеца на ипотекираното недвижимо имущество, когато неговото показване е нуждно, или за тождествеността на всяко едно от ипотекираните недвижими имущества, или за количеството на вземането.

В случай на други опущения или неточности, поправянето им може да стане по молба и за сметка на заинтересуваната страна.


Чл. 46. Разноските за вписването и за подновяването са в тежест на длъжника, ако няма противно условие.


Параграф 2. Особени правила за вписването на законната ипотека на непълнолетния и запретения

Чл. 47. При избирането на настойник или преди започване упражнението на всяко настойничество, роднинският съвет определя сумата, за която ще стане ипотекарно вписване; той определя също недвижимите имущества, върху които ще стане това вписване, според имотното състояние на непълнолетния или запретения, естеството на ценностите, от които то се състои, и предполагаемата вероятност за отговорност на настойника.

Роднинският съвет може, според обстоятелствата, да постанови да не става никакво вписване върху имотите на настойника. Това постановление има сила до отменянето му.


Чл. 48. Постановлението на роднинския съвет се мотивира.

В случая, предвиден в п. 1 на предидущия член, настойникът се призовава, ако не е налице.


Чл. 49. Настойникът, поднастойникът, както и всеки член на роднинския съвет, може, в седмодневен срок, да обтъжи взетото постановление.

Това обтъжаване, което в никой случай не спира изпълнението на взетото постановление, се предявява срещу поднастойника, ако се иска намалението на определените от роднинския съвет обезпечения, в полза на непълнолетния или на запретения, а срещу настойника, ако се иска увеличението на тия обезпечения.

Съдът разглежда тъжбата след като изслуша страните и заключението на прокурора.


Чл. 50. Вписването се извършва от настойника или поднастойника, въз основание на взетото от роднинския съвет постановление.

Ако настойникът почне да упражнява настойничеството преди изпълнението на тази формалност, роднинският съвет, свикан, било по искането на роднините или на други заинтересувани лица, било по длъжност, от околийския съдия може да му отнеме настойничеството.

Поднастойникът е дължен под своя отговорност, да бди за правилното извършване на вписването върху имотите на настойника, или пък сам да го извърши.


Чл. 51. Роднинският съвет може да натовари едного от членовете си или друго някое лице да изиска вписването.


Чл. 52. Околийските съдии не могат, под страх на отговорност, да издават преписи от постановленията на роднинските съвети, освен от ония, които се отнасят до избиране на настойници и поднастойници или които определят ипотеката, преди да се удостовери, по установения ред, че вписването е извършено срещу настойника за сумата върху недвижимите имоти, които са определени от роднинския съвет.


Чл. 53. Когато дадените обезпечения на непълнолетния или на запретения станат недостатъчни, роднинският съвет може да поиска или да се увеличи сумата, която е обезпечена с ипотеката или да се простре тази ипотека и върху други недвижими имоти.


Чл. 54. Ако даденото от настойника обезпечение стане очевидно чрезмерно голямо през траянето на настойничеството, роднинският съвет може, след като изслуша поднастойника, да намали, с мотивирано постановление, даденото първоначално обезпечение. Това постановление се представя на утвърждение от областния съд, който се произнася, след като изслуша страните и заключението на прокурора.


Параграф 3. За подновяването

Чл. 55. Вписването съхранява ипотеката в продължение на петнадесет години от своята дата.

Действието на вписването престава, ако то не се поднови, преди изтичането на казания срок.


Чл. 56. Задължението за подновяването на законната ипотека, в полза на непълнолетния или запретения, се налага на настойника, на поднастойника и на околийския съдия от когото се завежда през това време настойничеството, под страх на последствията, предвидени в чл. 50.


Чл. 57. Задължението за подновяване, за да се запазят действията на по-предишните вписвания, престава, когато се чисти едно недвижимо имущество от ипотека, с вписването на законната ипотека, която се ражда от отчуждението, съгласно чл. 94.


Чл. 58. За да се извърши подновяването, представят се на нотариуса две записки, еднакви с тези за по-предишното вписване, които съдържат заявление, че се иска подновяването на първоначалното вписване.

Записката за вписването, което подлежи на подновяване, заместя нуждния акт за вписването.

Разпорежданията на чл. 39 се пазят от нотариуса, при извършването на подновяването.


Отделение IV.

За реда между ипотеките

Чл. 59. Ипотеката произвежда действие и завзема ред от момента на нейното вписване, макар и да се касае до договор за заем, в който предаването на парите се извършва по-после.


Чл. 60. Нумерът по ред на вписванията определя реда на ипотеките. При все това, ако няколко лица представят в едно и също време записки, за да добият срещу едно и също лице или върху едни и същи недвижими имущества, те се вписват под един и същ нумер, и затова се прави бележка върху записката, която се повръща от нотариуса на всеки един от просителите.


Чл. 61. Ипотеките, които са вписани под един и същ нумер и върху едни и същи недвижими имущества, се удовлетворяват съвместно, без различие на ред.


Чл. 62. Вписването на вземането служи за да влезат в същия ред разноските за извършването на акта, който установява ипотеката, за вписването и за подновяването, и тези, които обикновено може да предизвика изпълнителното производство по удовлетворението.

Вписването на капитал, който носи лихви, служи освен това, ако техния размер е показан в него, за да тури в същия ред дължимите лихви за двете предшествуващи години и за текущата, до деня на издаване призовка за доброволно изпълнение, независимо от последващите лихви, без ущърб на направените особени вписвания за по-големи изтекли и още дължими лихви, които имат действие от деня на тяхната дата.

Страните могат също, с изрично съглашение, да разпространят ипотеката на вземането и нейното действие на по-големи съдебни разноски от по-горе показаните, стига само да се направи нуждното за това вписване.


Чл. 63. Когато един кредитор, който има ипотека върху едно или няколко недвижими имущества, се удовлетвори отчасти само и се намери в загуба, защото друг по-предишен кредитор е заплатен от цената на тези недвижими имущества, и когато ипотеката на последния се е простирала още върху други недвижими имущества, кредиторът, който е изгубил, се счита заместник в ипотеката, която е принадлежала на удовлетворения кредитор, и може да се иска да се направи забележка за това, както е установено от чл. 42, за да упражни ипотекарния иск върху същите недвижими имущества и да бъде предпочетен пред кредиторите, вписванията на които са по-последни от неговото. Същото право принадлежи на кредиторите, които са изгубили вследствие на това заместване.

Това разпореждане се прилага също на кредиторите, които са претърпяли загуба от действието на установената от чл. 21 привилегия.


Чл. 64. В случай на чистене от ипотека, правата на ипотекарните кредитори остават неизменно определени с вписването на законната ипотека в полза на масата на кредиторите, съгласно чл. 94.


Отделение V.

За действията на ипотеките спрямо трети лица, които държат ипотекирано недвижимо имущество

Чл. 65. Третото лице, което държи ипотекирано недвижимо имущество, ако не изпълни установените формалности в деветото отделение на тази глава, за да направи свободна своята собственост, е длъжно да изостави недвижимото имущество, без всякакво запазване на права, ако не предпочита да заплати вписаните вземания и техните принадлежности, съгласно чл. 62.


Чл. 66. Ако третото лице, което държи недвижимото имущество, не го изостави и не заплати вземанията, всеки кредитор, който има редовна ипотека, може да изисква продаването на недвижимото имущество.

Продажбата, обаче, не може да се извърши, освен подир изтичането на тридесет дни, след като се покани длъжника за доброволно изплащане и след като тази покана се съобщи на третото лице, което държи недвижимото имущество, с поканване да заплати или да изостави имуществото.


Чл. 67. Третото лице - държател, което е вписало своя акт за придобиване на ипотекираното недвижимо имущество и което не е участвувало в делото, по което длъжникът е осъден, ако това осъждане е станало после вписването, се допуска да предяви възраженията, които не са били предявени от длъжника, стига само те да не бъдат лични на последния.

То може също, в всичките случаи, да предяви възраженията, които биха могли да бъдат предявени от длъжника и после осъждането.

Гореказаните възражения, обаче, не спират течението на сроковете за чистенето от ипотека.


Чл. 68. Изоставянето на ипотекарното недвижимо имущество може да се извърши от всяко трето лице - държател, което лично не е задължено за дълга и което е способно да го отчужди или е получило за това нуждното разрешение.

Това изоставяне не вреди на установените от третото лице - държател ипотеки, които са вписани по установения ред.


Чл. 69. Сервитутите, ипотеките и другите вещни права, които са принадлежали на третото лице - владетел върху недвижимото имущество, се възстановяват след направеното от него изоставяне или след извършената против него публична продажба, както те са съществували, преди то да е придобило имуществото.


Чл. 70. До свършването на публичната продажба, третото лице - държател може отново да вземе изоставеното от него недвижимо имущество, като заплати, както вземането на кредиторите, по указания в чл. 65 ред, така и разноските.


Чл. 71. Изоставянето на недвижимото имущество става, с заявяване за това в областния съд, в района на който ще се извърши продажбата. Областният съд издава удостоверение затова.

По искането на едно от заинтересуваните лица, съдът назначава на изоставеното недвижимо имущество управител, против когото се извършват действията за продажбата на това недвижимо имущество, по предписаните правила за публичната продажба.

Третото лице - държател е пазач на изоставеното недвижимо имущество, догдето то се предаде на управителя.


Чл. 72. Третото лице - държател е длъжно да заплати вредите, които са причинени на недвижимото имущество, по негова груба погрешка, в вреда на вписаните кредитори и няма право на никакво задържане против тях за подобренията, които е направило на имуществото.

То има, обаче, право да иска да се извади от цената съответствуващата част на подобренията, които е направило, след вписването на своя акт до по-малката сума между разноските и увеличената стойност, в време на изоставянето или на публичната продажба.


Чл. 73. Доходите на ипотекираното недвижимо имущество не се дължат от третото лице - държател, освен от деня, в който му е била съобщена заповедта за да плати или да изостави недвижимото имущество; ако изпълнението е било прекъснато, по вината на кредитора, в течението на една година, произведенията се дължат само от деня, в който се е подновило изпълнението.

В случай на чистене от ипотека от страна третото лице - държател, произведенията така също са дължими от деня на връчването на заповедта за доброволно изплащане, или ако няма такава заповед, от деня на направеното съобщение, съгласно чл. чл. 95 и 96.


Чл. 74. Третото лице - държател, което е заплатило вписаните вземания или което е изоставило недвижимото имущество, или срещу което е извършена публичната продажба, има право на обезщетение против тогова, от когото е получило имуществото.

То има, също, право на иск за заместване в правата на третите лица - държатели на други недвижими имущества, които са подчинени на ипотека за същите вземания, но само против тези, които подир него са вписали своите актове за придобиване, и може да иска да се направи нуждната за това забележка, съгласно чл. 6.


Чл. 75. Ако третото лице - държател, вследствие на своето придобиване, е длъжник на една настъпила за изплащане сума, която е достатъчна за удовлетворението на всичките кредитори, ипотеките на които са вписани против предшествуващите притежатели, всеки един от тия кредитори може да го принуди да заплати вземането, стига само актът му за придобиването да е вписан.

Ако дългът на третото лице - държател още не е настъпил за изплащане, или ако той е по-малък или различен от това, което се дължи на казаните кредитори, последните могат така също, ако са съгласни помежду си, да искат щото това, което то дължи, да им се заплати до съответствуващите части на вземанията им, по условията и сроковете на неговото задължение.

В единия и другия случай не може да се избегне плащането, като се предложи да се изостави недвижимото имущество; но щом стане плащането, недвижимото имущество се счита за освободено от всяка ипотека, заедно с оная, която принадлежи на продавача, и третото лице - държател има право да иска заличаването на съответствуващите вписвания.


Отделение VI.

За намалението на ипотеките

Чл. 76. Намалението на ипотеките се извършва, като се ограничат върху една само част на показаните имущества в вписването, или ако се намали сумата, за която е направено вписването.


Чл. 77. Молба за намаление на ипотека не се допуска нито по отношение на числото на имуществата, нито по отношение на сумата, ако едното или другото е било определено с съглашение или с решение.


Чл. 78. Законните ипотеки, с изключение на показаните в п. п. 1 и 2 на чл. 28, се намаляват, по искането на заинтересуваните лица, ако недвижимите имущества, които се съдържат в вписването имат по-голяма стойност от дължимото обезпечение.


Чл. 79. Стойността на недвижимите имущества се счита чрезмерно голяма, когато тя надминава с една трета сумата на вписаните вземания, увеличена с прибавленията, съгласно чл. 62.


Чл. 80. Нуждните разноски за намалението са всякога в тежест на просителя.

Ако, обаче, намалението става вследствие направеното от кредитора увеличение на вземането, при вписването му, разноските са в негова тежест.

Съдебните разноски по препирните, които могат да се повдигат за намалението, са в тежест на страната, която изгуби в препирнята, или се прихващат, според обстоятелствата.


Отделение VII.

За прекратяването на ипотеките

Чл. 81. Ипотеките се прекратяват:

1) чрез погасяване на задължението;

2) чрез унищожение на ипотекираното имущество, като се запазват правата, които произтичат от чл. 10;

3) чрез отказване на кредитора;

4) чрез разпределение на придобитата сума от публичната продажба на ипотекарното недвижимо имущество, по предвидения за това ред, в гражданското съдопроизводство;

5) чрез изтичане на срока, до който са били ограничени;

6) чрез осъществяване на прекратителното условие, на което са били подчинени.


Чл. 82. Ипотеките се прекратяват така също чрез давност, която, по отношение на имуществата, които се владеят от длъжника, свършва с просрочието на вземането, а по отношение на имуществата, които се владеят от трети лица - с изтичане на петнадесет години, според установените за това правила от закона за давността.


Чл. 83. Ипотеките се възобновяват, заедно с вземането, ако плащането се признае за недействително.


Чл. 84. Възобновената ипотека завзема ред от деня на новото вписване, ако предшествуващото не е запазено.


Отделение VIII.

За заличаването на вписванията

Заличаването на вписването, по взаимно съгласие на заинтересуваните страни, се извършва от нотариуса, след представянето на акт, който съдържа съгласието на кредитора за това.

За този акт пази се правилото на чл. 33.

Чл. 86. Този, който е неспособен да освободи длъжника от дълга, не може да даде и съгласие за заличаване, освен с съдействие на лицата, участието на които е нуждно за освобождението на длъжника.


Чл. 87. Бащата, настойникът и всеки друг управител, макар и да имат право да искат изплащането на дълга и да освободят длъжника, не могат да дадат съгласие да се заличи вписването на вземането, ако последното не е изплатено.


Чл. 88. Нотариусът така също заличава вписването, когато това е заповядано от съда с влязло в законна сила решение.

Заличаването се заповядва от съда, когато ипотеката не съществува вече, или когато вписването е недействително.


Чл. 89. Ако е било условено или заповядано, щото заличаването да може да се извърши само под условие на нова ипотека, или под друго условие, заличаването не се извършва, догдето не се докаже на нотариуса изпълнението на условията.


Чл. 90. В случай на цяло или частично заличаване, този който го иска е дължен да предаде на нотариуса акта, на основание на който иска заличаването.

Заличаването или поправянето на едно вписване се прави от страни на самото вписване, с показване на документа, чрез който е изявено съгласието за това или е заповядано това, и времето когато то е направено. То се подписва от нотариуса.


Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Когато нотариусът откаже да извърши заличаването на едно вписване, страната, която иска това, може да се потъжи в областния съд, който се произнася в разпоредително заседание, след като изслуша и писмените обяснения на нотариуса. Това определение може да се обжалва по реда за обжалване определенията на областните съдилища.

Съдът може да призове лицата, които се предполага да са заинтересувани в делото.

Когато искането за заличаване е предявено непосредствено, по състезателен ред, против заинтересуваните лица, делото по този иск се разглежда по съкратеното съдопроизводство.


Отделение IХ.

За реда на очистването недвижими имущества от ипотека

Чл. 92. Всеки приобретател, който лично не е задължен да заплати ипотекарните кредитори, има право да очисти недвижимото имущество от всяка ипотека, която е вписана преди да е вписан акта за неговото придобиване.


Чл. 93. Това право му принадлежи даже след връчването на заповедта за доброволно изплащане с поканването, което е споменато в чл. 66, стига само в течение на двадесет дни след това, да впише своя акт за придобиването, ако това не е направил до тогава, и в продължение на четиридесет дни, след връчването на заповедта, да се съобрази с чл. чл. 95 и 96.


Чл. 94. Приобретателят не се допуска да изпълнява формалностите и очистването, ако по-напред не впише в полза на кредиторите на продавача законната ипотека за обезпечаването изплащането цената на продажбата или обявената стойност, както е предписано в п. 3 на следния член.


Чл. 95. Приобретателят съобщава чрез надлежния областен съд, на всичките вписани кредитори и на предидущия притежател:

1) датата и естеството на своя акт за придобиване;

2) качеството и местонахождението на имуществата, както и техните граници, които са указани в акта;

3) условената цена или стойността, която ще обяви, ако се касае за придобити по безвъзмезден начин имущества, или за имущества, цената на които не е била определена;

4) датата на вписването;

5) датата и нумера на вписването, което се споменува в предидущия член;

6) един опис с три графи на всичките вписвания върху казаните имущества, направена против предишните притежатели, преди вписването.

В първата графа се показват датите на вписванията; в втората - имената и презимената на кредиторите; в третата - количеството на вписаните вземания.


Чл. 96. В съобщението приобретателят трябва да заяви, че ще заплати цената или обявената стойност.

Едно кратко извлечение от съобщението се обнародва в "Държавен вестник".


Чл. 97. В четиридесет дневен срок, от това съобщение и обнародване, всеки един от вписаните кредитори или от задължените поръчители има право да поиска публичната продажба на имуществата, стига само да изпълни следните условия;

1) да съобщи това свое искане чрез съда на новия, както и на предишния, притежател;

2) да даде изрично задължение, че ще покачи в наддаването условената или обявената цена с една десета повече;

3) да даде поръчителство за една сума, която е равна на петата част от цялата цена, увеличена, както се каза по-горе.

Неизпълнението на някои от тия условия влече недействителност на искането.


Чл. 98. Ако публичната продажба не се поиска в предписаните в предидущия член срок и форма, стойността на недвижимото имущество остава окончателно определена, както е условена в договора или както е обявена от новия притежател.

Същото недвижимо имущество се освобождава от ипотеката за вземанията, които не могат да бъда изплатени от казаната цена.

От другите ипотеки, недвижимото имущество се освобождава постепенно с заплащането но кредиторите, които имат право на удовлетворение от цената на продажбата или с влагането на сумата в областния съд.


Чл. 99. Сроковете, които са определени от предидущите членове, никога не могат да бъдат продължени.


Чл. 100. Когато се поиска публичното продаване на ипотекираното недвижимо имущество, пазят се установените правила от гражданското съдопроизводство за публичната продажба.


Чл. 101. Наддавачът, върху когото се възложи на публичната продажба недвижимото имущество, е дължен не само да заплати цената на придобиването и всичките по него разноски, но и да повърне на предишния приобретател разноските по неговия акт по придобиването, за предписаното от чл. 94 вписване, за издадените свидетелства от нотариуса, за съобщението и обнародването.

В тежест на наддавача са така също и разноските по публичната продажба.


Чл. 102. Ако недвижимото имущество се възложи, при наддаването върху неговия държател, то той не е дължен да иска вписването на определението на съда, с което се утвърждава публичната продажба.

Освобождаването от ипотеките, в полза на купувачите от публична продажба, става съгласно чл. 98.


Чл. 103. Отказването на кредитора, който е поискал публичната продажба, макар и да заплати сумата, която е предложил за покачването цената на недвижимото имущество, не може да спре по-нататъшните действие на публичната продажба, освен ако всичките вписани кредитори изрично се съгласят за отказването.


Чл. 104. Приобретателят, върху когото е възложено недвижимото имущество на публичната продажба, има право на обратен иск против продавача за това, което надминава условената в договора цена, и за лихвите на този излишек, от деня на всеки платеж.


Отделение Х.

За публичността на книгите за вписване и за отговорността на техните пазители

Чл. 105. Ако няколко акта, подлежащи на вписване, се представят в един и същи ден за вписване, предпочитанието между тях се определя според нумера по ред под който е отбелязано, в предназначената за тази цел книга, предаването на актовете. Това правило не отменява постановлението на чл. 60.


Чл. 106. Нотариусите са длъжни да водят:

1) един входящ регистър, в който се записва, под нумер по ред и последователно, предаването на актовете, вписването на които се иска;

2) книга, в която се вписват изброените актове в чл. 1;

3) книга, в която се вписват ипотеките и техните заличавания или намалявания;

4) книга, в която се вписват възбраните върху недвижими имущества;

5) (нов - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Азбучен указател за вписванията, и

6) (нов - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Регистър за справки.

Входящият регистър се държи в два екземпляра единият от които, тридесет дни след приключването му, се изпраща в архивата на областния съд в друго съдебно окръжие от онова, в което се намира нотариуса.

Областният съд, в архивата на който се изпраща двойният екземпляр от входящия регистър, се определя с заповед от Министра на правосъдието.


Чл. 107. Нотариусите са длъжни така също да водят книга, в която да внасят на кратко, последователно с предаването на актовете, под името на всеки собственик и на определената за него страница, вписванията, заличаванията и всички други актове, които се отнасят до него. Те показват, освен това, книгите, в които всеки един от актовете е внесен, и нумера, под който е вписан.


Чл. 108. Нотариусите са длъжни да дават на просителите ако поискат това, разписка за предаването на актовете и на записките, които са предназначени за вписване. Тази разписка съдържа нумера на входящия регистър, под който предаването е записано.

Те не могат да извършват вписванията в предназначените за това книги, освен в времето, в което и по реда, по който е станало предаването им.


Чл. 109. Нотариусите са длъжни да издават удостоверение за прехвърленията и отстъпванията на вещни права, както и за наемите, извършени от всички лица, означени в писмените заявления, които им се подават за тази цел.

Те са длъжни, така също да издават на всеки просител препис от съществуващите вписвания, или удостоверение за това, че такива не съществуват.


Чл. 110. Нотариусите са отговорни за вредата, която произтича:

1) от опущение в книгите за вписване на актовете, за които се изисква тази формалност;

2) от неотбелязване в удостоверенията, които издават, на едно или на няколко от съществуващите вписвания, освен ако погрешката произлиза от недостатъчни показания, които не могат да им се вменяват.


Чл. 111. Каквато разлика и да се констатира между това, което произлиза от книгите за вписване на онова, което произлиза от преписите или от удостоверенията, които са издадени от нотариусите, взема се в внимание това, което произлиза от книгите, но нотариусът отговаря за всички вреди, които произлизат от неточностите, допуснати в тия преписи или удостоверения.


Чл. 112. Нотариусите не могат да приемат никакви актове за вписване, освен през определените за работа часове.


Чл. 113. Нотариусите не могат в никой случай, нито да откажат, нито да забавят извършванията на вписванията, или издаванията на удостоверенията, под страх на заплащане вреди и загуби, на страните. За тази цел, страните могат да искат да се състави веднага акт от председателя или прокурора при областния съд.


Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Книгите, предвидени в пунктове 2, 3 и 4 на чл. 106 се образуват чрез пришиване и нумериране на представените записки по реда на постъпването им. Всички други книги, които водят нотариусите по този закон, се доставят от Министерство на правосъдието пронумеровани, провървени и подпечатани с печата на министерството.

Входящият регистър се приключва всеки ден с подписа на нотариуса.


Чл. 115. (Изменен: З. от 14 юлий 1921 г.) Нотариусите са длъжни да се съобразяват, при изпълнението на възложените им обязаности, с всичките разпорежданията на настоящата глава, под страх на глоба от 250 - 5.000 лева за първото нарушение.

В случай на повторно нарушение, глобата се удвоява и виновникът се уволнява. Тези наказания, обаче, не отнемат правото на увредените страни да искат нуждното обезщетение, което, в този случай, се изплаща преди събирането на наложената глоба.


Чл. 116. (Изменен: З. от 14 юлий 1921 г.) Записванията на постъпленията и вписванията се внасят в книгите, по ред, без да се оставя бяло поле, нито междуредие, под страх на глоба, за нотариуса, от 2.500 - 10.000 лева и на обезщетение за страните. Обезщетението на страните, и в този случай, се изплаща преди глобата.


Чл. 117. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)


Чл. 118. Воденето на книгите за вписване, начина за извършването на разните действия, които предвижда настоящия закон, и образците на книжата, по извършването на тия действия, ще се определят с особен правилник.


Чл. 119. Бериите, които ще се събират за извършването на формалностите за гласността на прехвърлянията на права и на ипотеките, се определят в приложената към закона таблица.


ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Всичките ипотеки, които са извършени преди влизането в сила на настоящия закон трябва да се впишат, по предвидения за това ред в чл. 37, в продължение на една година от 1 септемврий 1910 г. Вписването ще показва, освен това, датата на извършването на ипотеката.


Чл. 121. Вписванията, които са извършени, съгласно предидущия член, запазват за кредиторите ипотеката с реда, който й дава стария закон.


Чл. 122. Ипотеките, които не са вписани съгласно чл. 120 не произвеждат действие, освен от деня на вписването, което е изискано по-после.


Чл. 123. По настойничествата, които съществуват при влизането в сила на закона, роднинските съвети могат да вземат показаните мерки в чл. 47 и последващите.


Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Всичките актове, предвидени в чл. 1, които са извършени преди влизането в сила на настоящия закон, подлежат на вписване, макар и да са извършени по частен ред, стига да имат достоверна дата.


Чл. 123б. (Нов - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Ако според досега действуващите наредби, развалянето, унищожението или отменението на един акт, произвежда действие в вреда само на онези трети лица, които са придобили права върху недвижими имущества подир завеждането на иска, то исковата молба трябва да се впише най-късно в срок от един месец, от как е предявен искът.

Ако, обаче, искът за унищожение на такъв акт е бил вече предявен, преди влизането в сила на настоящия закон, и решението по него не е било постановено до тогава, то, за да произведе действие спрямо трети лица, достатъчно е това решение да се впише в срок от един месец след влизането му в законна сила.


Чл. 123в. (Нов - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Турянето в действие на закона за привилегиите и ипотеките от 21 януарий 1908 г., се отлага до 1 септемврий 1910 г., когато влиза в сила настоящия закон.

Всички актове, извършени в промеждутъка от 1 януарий 1910 г. до публикуването на настоящия закон, подлежат на вписване съгласно чл. 123а, а ония актове, които са били вписани, ще се препишат служебно в регистрите, предвидени в настоящия закон, по реда, както са били вписани.


Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Настоящият закон отменява: 1) закона за ипотеките от 12 февруарий 1885 г.; 2) закона за заменяване на турските документи за право на собственост с крепостни актове от 3 януарий 1892 г., с всичките му изменения и допълнения; 3) думите "или частен писмен", в пункт първи на чл. 219 от закона за задълженията и договорите, целия пункт втори на същия член и целия чл. 220 от същия закон.


Чл. 125. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)


Промени настройката на бисквитките