Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 45 от 28.II

ЗАКОН ЗА КООПЕРАТИВНИТЕ СДРУЖАВАНИЯ

 

ЗАКОН ЗА КООПЕРАТИВНИТЕ СДРУЖАВАНИЯ

УТВЪРДЕН С УКАЗ ОТ 17 ФЕВРУАРИ 1907 Г - ОТМЕНЕН

Обн. ДВ. бр.45 от 28 Февруари 1907г., изм. ДВ. бр.48 от 1 Януари 1911г.

Глава първа.
Образуване на кооперативните сдружавания

Чл. 1. Кооперативно сдружаване, в смисъл на настоящия закон, е всяко дружество, съставено от неопределено число членове, което се учредява с цел, щото чрез задружно извършване на работите или чрез взаимността, да развие икономичните интереси на членовете си и да даде потик на кредита, на земеделието, на индустрията и занаятите.


Чл. 2. В кооперативните сдружавания впадат:

1) сдружаванията за аванси и откриване на кредит;

2) сдружаванията за задружно купуване на сурови материали, на инструменти за работа, както и необходимите домашни и за селското стопанство предмети (потребителни сдружавания);

3) сдружаванията, съставени за задружно употребление на земеделски и индустриални машини и други оръдия на производството, за доставяне породист добитък и прочее;

4) сдружаванията, съставени за задружна продажба на земеделски и индустриални произведения и за поддържане на общи складове;

5) сдружаванията, образувани за общо произвеждане и фабрикуване (производителни сдружавания);

6) сдружаванията за построяване на здания за живеене;

7) сдружаванията за взаимни застраховки.


Чл. 3. Могат да съставят кооперативни сдружавания:

1) Обществените и частни кооперации и кооперативните сдружавания;

2) частните лица, ако са на брой поне седем, които са български поданици, ползуват се с граждански права, не са осъждани за лихвоимство, не се намират под съдебно следствие и разполагат с имотите си.


Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 год.) Основаването на сдруженията става съгласно разпоредбите на този закон.

Основателите на кооперативно сдружение не могат да запазват за себе си и за своя полза никакви изгоди. Те отговарят в продължение на три години, от датата на зарегистриране сдружението, за всяка вреда, която си причинява на членовете му, или на неговите кредитори от техните действия или тяхната небрежност.


Чл. 5. Сдружаването се счита съставено:

1) когато 7 члена влезат в сдружаването, което се основава;

2) когато уставът на сдружаването е изработен и приет от учредителното събрание;

3) когато сдружаването се впише в търговския регистър и вписването се публикува.


Чл. 6. Учредителното събрание е дължно:

1) да констатира, че има законно число членове;

2) да реши, трябва ли да се състави сдружаването или не;

3) да приеме устава в окончателна форма, и

4) да избере управителен и контролен съвет.


Чл. 7. Всеки член има един глас.

За да бъде едно решение на учредителното събрание законно, необходимо е абсолютното болшинство от присъствуващите членове.

Председателското място се заема от най-стария между членовете; той определя секретаря, който ще държи протокола, както и двама други членове, които ще го приподпишат.


Чл. 8. Уставът трябва да съдържа:

1) фирмата на сдружаването, седалището и околията, гдето то действува;

2) предметът и траянето на сдружаването;

3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Условията за приемане и излизане на членовете (напускане, изключване и смърт);

4) указанието дали отговорността на членовете е неограничена или ограничена и, в последния случай, в какъв размер;

5) сумата на дружествените дялове (капитала) и на начинът по който те ще се събират;

6) размерът на задълженията, които членовете могат да вземат вместо дялове от капитала или вън от тях, и начинът по който те ще ги изпълнят;

7) началата според които ще се съставлява баланса;

8) начинът на изчисление и разпределение на загубите и печалбите;

9) начинът по който се образува и увеличава резервният фонд, служащ за покриване на загубите, и дали той е делим или не след разтурянето на сдружаването;

10) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 год.) срокът, през който всеки член е дължен да остане в дружеството, и условията, при които той може да напустне дружеството. Този срок в никакъв случай не може да надминава две години;

11) Разпореждания, как и кога трябва да се свика общото събрание, какво може да решава, правото за гласуване на членовете, начинът за вземане на решенията и как трябва да се председателствува събранието;

12) устройството на управителния съвет; начинът на избирането му, времето на мандата му, неговият кръг на действие и начинът, по който ще се подписва от него фирмата;

13) устройството на контролния съвет, начинът на избирането му и времето на мандата му;

14) начинът на публикуването известията на дружеството.


Чл. 9. Управителният съвет е дължен, в непродължително време от заседанието на учредителното събрание, да направи потребното и поиска от надлежния областен съд вписването на дружеството в търговския регистър и обнародването на фирмата.

При заявлението за тази цел трябва да се прибави:

1) уставът на сдружаването, подписан от всички членове, и един препис от него, заверен от нотариуса или общинската власт;

2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 год.) извлечение от протокола на общото събрание, съдържаще решенията на събранието за съставяне на дружеството и за избиране на управителния и контролния съвети. Това извлечение трябва да бъде заверено от нотариуса или общинската власт;

3) списък на членовете.

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Заявлението трябва да бъде подписано лично от управителния съвет пред съда или да се представи в заверена форма от нотариуса или общинската власт. Списъкът на членовете се заверява само от членовете на управителния съвет.


Чл. 10. Съдът разглежда подаденото от управителния съвет заявление, без призоваване на страните (в разпоредително заседание) в срок до един месец от деня на подаването му и ако от представените документи, както и от други доказателства, достигнали до негово знание, се убеди, че са изпълнени всички условия, предписани от настоящия закон, че уставът не съдържа постановления противни на законите или на обществения интерес, че няма възражения против членовете на управителния и контролния съвети, постановява вписването и обнародването на фирмата и изпраща на управителния съвет на сдружаването единия екземпляр от устава с забележка, удостоверяваща, че вписването е извършено.


Чл. 11. Обнародването трябва да се извърши в 15-дневен срок от утвърждението и да съдържа:

1) датата на устава;

2) фирмата и седалището на сдружаването;

3) предметът на предприятието;

4) срокът на сдружаването;

5) имената на членовете на управителния съвет, техните занятия и местожителства;

6) начинът по който ще се подписва фирмата;

7) размерът на отговорностите на членовете;

8) начинът за обнародването на дружествените известия.


Чл. 12. Сдружаването не се счита за станало преди да бъде вписано в търговския регистър и преди обнародването му. Онези, които действуват от името на сдружаването, преди вписването и обнародването му, са лично и солидарно отговорни, даже когато те са упълномощени от общото събрание и когато техния начин на действие не дава място за нарушение.

Щом вписването и обнародването се извършат, всички предварително и законно сключени сделки от името на сдружаването се считат за сделки на сдружаването и то е дължно да покрие необходимите разноски, направени за основаването му.


Чл. 13. Уставът трябва да бъде представен за вписване в търговския регистър и на онова съдилище, в окръга на което сдружаването има клон.

Кредитните сдружавания не могат да имат клонове, нито могат да простират своята дейност вън от пределите на селото или общината, гдето се намира седалището им.

Изключение правят централните кооперативни сдружавания, които се образуват, за да поддържат кредитните сдружавания и да помагат на нуждите им.


Глава втора.
Права и длъжности на членовете

Чл. 14. Уставът на сдружаването определя кой може да бъде член на едно сдружаване и на какви условия трябва да отговаря.

Всяко правоспособно лице може да бъде член на сдружаването, ако уставът не го изключва.

Член на едно кредитно сдружаване може да бъде само този, който постоянно живее в седалището на сдружаването.


Чл. 15. Постъпването на членовете, след образуването на сдружаването, става чрез писмено заявление саморъчно подписано; в това заявление този, който иска да постъпи, трябва да декларира в същото време, че му са известни постановленията на устава, съдържащи правата и задълженията на членовете, както и състоянието на дружествения актив.

Ако този, който иска да влезе в сдружаването, не знае да пише, той трябва да бъде подписан от други в присъствието на двама свидетели.

За ония, които не знаят да пишат, нито да четат или не разбират езика на устава, необходимо е още, щото и самите свидетели да познават добре този устав, да го обяснят на бъдещия член и да отбележат върху самия устав, че това е било изпълнено.

Ако уставът не изисква решение на общото събрание за приемането на членовете, управителният съвет е дължен да реши най-късно до 30 дни приема ли ги или не.

В случай на невземане решение в тоя срок или на отказване, заявителят може да се оплаче на контролния съвет, а против решението на последния - на общото събрание.

Лицето трябва да бъде предизвестено за приемането на неговото заявление и името му трябва да се запише веднага в книгата на членовете, с означение датата на заявлението, тая на приемането и другите потребни сведения.


Чл. 16. Ако в устава е предвидено плащането на дялове, всеки член е дължен, с самото встъпване в сдружаването, да плати един дял в определените от устава срокове и пропорции.

Членовете при постъпването си или по-късно, могат да записват повече дялове до числото, определено от устава.

Никой член не може да загуби направените вноски поради закъснявания в плащанията си.

Но той може да бъде обложен с една глоба за закъснелите вноски, която не може да надминава лихвата на правените от дружеството заеми.


Чл. 17. Дяловете трябва да бъдат записани на името на дружествения член и могат да бъдат определени най-много на 100 лв. номинална стойност или като сума за внасяне.

Това ограничение не се простира за производителните сдружавания, както и за централните кооперативни дружества, които простират деятелността си върху цялата страна, един окръг или околия.

Увеличението на номиналната стойност или на сумата за внасяне може да стане само с гласуването на две трети от числото на членовете, а намалението й - с одобрението на съдилището.

Съдилището може да одобри намалението, само ако последния баланс и изслушването на свиканите по надлежния ред кредитори, му дават достатъчно доказателство, че сдружаването, въпреки намалението, ще може да удовлетвори всички свои креанси.


Чл. 18. Запретено е да се плаща лихва на дяловете.

Не може да се разпределя между членовете, по вид на дивиденди, освен онова, което според годишния баланс и след отделяне на съответната сума за резервен фонд, остане като чиста печалба.

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 год.) Никаква част от печалбите не може да се определя в полза на някоя политическа партия или на каквато и да е друга политическа организация, освен на съюзите, съставени по разпоредбите на настоящия закон.


Чл. 19. В кредитните и потребителните сдружавания не е позволено да се плащат дивиденди по-големи от законната лихва на всеки дял; за резервния фонд трябва да се отдели най-малко 10% от чистата печалба, догдето достигне половината от номиналната стойност на капитала.

Остатъкът от печалбите, след плащане дивидендите, ако по смисъл на устава не може да бъде отреден за увеличение на резервния фонд или за благотворителни и общополезни цели, трябва да бъде разделен между членовете пропорционално на консумацията и заемите, които са направени през течение на годината.


Чл. 20. Дефицитът трябва да се покрие на първо място от резервния фонд, който, ако не достигне, в случай на отсъствие на съответни постановления в устава, се разпределя между членовете по същата пропорция, както излишната печалба и в края на годината той трябва да се спадне от всеки дял.

Ако дефицитът, който не може да се покрие от резервния фонд, надминава стойността на дяловете (капитала) той трябва да се изплаща по-сетне от печалбите за следващите години.


Чл. 21. За задълженията на сдружаването членовете са отговорни било неограничено, с всичките си имоти, било ограничено в размер на една определена сума.

Уставът трябва да определя вида на отговорността, както и размера на ограничената отговорност, която, ако, сдружаването е с дялове, не може да бъде по-долу от тяхната номинална стойност или от внесената сума.

Отговорността на членовете се изменява от приспособението на точки 3 и 4 от чл. 17.


Чл. 22.Това, което се дължи на дружествените кредитори, не може да бъде платено от членовете, освен в случай на несъстоятелност на сдружаването и съгласно постановленията на настоящия закон в свръзка с процедурата за несъстоятелността.


Чл. 23. Този, който постъпи в едно съществуваще сдружаване, е отговорен и за задълженията, които сдружаването е сключило преди неговото постъпване.

Излезлият от сдружаването член или неговият наследник е еднакво отговорен с останалите членове ако в течение на 6 месеци от края на търговската година, през която е изключен членът, сдружаването бъде обявено за несъстоятелно.

Няма значение дали дългът се е появил преди или след изключването.


Чл. 24. Членовете имат право, даже в случаите, когато сдружаването е съставено за известно време, да напускат окончателно сдружаването или да изоставят част от дяловете си, ако имат повече такива.

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Напущането става чрез писмено заявление да управителния съвет, направено най-малко четири недели по-рано. Този срок може да бъде увеличен от устава, обаче той не може да бъде по-голям от 6 месеци.

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Ако управителният съвет не приеме заявлението за напускане на сдружението, членът на сдружението заявява за това на кмета на общината, който веднага взема нуждната бележка и известява писмено сдружението.


Чл. 25.Членството престава с смъртта на члена или когато условията, от които зависи качеството на члена изчезнат (чл. 14).

Наследниците могат да заместят починалия член, ако уставът позволява това.


Чл. 26. Сдружаването може да изключва всеки от членовете, съгласно с постановленията на устава.

Изключването, ако според устава не става от общото събрание, трябва да се решава всякога с болшинство, състояще от две трети на гласовете от управителния съвет и с одобрението на контролния съвет; ако уставът допуска изключване по немарливост в задълженията към сдружаването, то става след изтичането на един срок от 4 седмици от писменото съобщение.


Чл. 27. Излазянето, с означение на мотивите, трябва да бъде записано в книгата за членовете и напустналият член или неговите наследници трябва да бъдат веднага известени.

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Освен в случай на смърт, в всички други случаи качеството на член по отношение на сдружението престава от деня, в който членът получи съобщение за напускането или за изключването му, а по отношение на трети лица - от вписването на отказа, или на изключването, направени в списъка на членовете, находящ се в надлежното съдилище.


Чл. 28. Ако уставът не определя една по-голяма сума, напустналият член или неговия наследник не може да иска от сдружаването, освен изплащане стойността на дяловете, която се следва според сметките през годината, когато стане напускането; той не може да претендира да му се даде нещо от резервния фонд, нито от другите имоти на сдружаването.

Ако излезлият член дължи на сдружаването, последното има право да ликвидира дълга му и преди падежа. Но ако, било поради дълг, било по причина на загуби, дружественото вземане надминава това на члена, сдружаването може да иска уреждането на дълга.


Чл. 29. Изплащането на дяловете може да става 6 месеци след изтичането на търговската година.

През това време трябва да се уреди дългът на излезлия член произходящ от загуби, които сдружаването е претърпяло, или произходящ от друго естество.

Ако през това време сдружаването се разтури, дяловете се изплащат само когато се ликвидира, всичкото имотно състояние на сдружаването.


Чл. 30. Ако уставът не предписва другояче, членът може да прехвърли на другиго всички свои дялове, с задълженията и правата, присъщи на качеството на член, и да заяви за това на управителния съвет.

Прехвърлянето трябва да се отбележи в книгата за членовете, и прехвърлячът, както и приемателя, трябва да бъдат уведомени веднага.

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Правилата на чл. 27, алинея II определят момента, от който прехвърлянето почва да проявява своето действие, както по отношение на сдружението, така и по отношение на третите лица.

Отговорността на прехвърляча, определена в чл. 23, остава в сила, ако приемателят не може да отговори на задълженията.


Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) В взаимноосигурителните дружества, постъпването и изключването на членовете, определянето и изплащането на излезлите членове, така също и прехвърлянето на задълженията и правата, присъщи на члена, се извършват, съгласно особните наредби на застрахователното дело.


Глава трета.
Общо събрание

Чл. 32. Общото събрание упражнява всички права, които всичките членове имат в делата на кооперативното сдружаване.

Общото събрание се свиква обикновено от управителния съвет.


Чл. 33. Общото събрание трябва да бъде свикано поне 8 дни преди заседанието си.

В поканите за свикването трябва винаги да се означават въпросите, които ще бъдат разглеждани. Само ония решения на събранието са законни, които са взети по въпроси, означени в поканата на свикването. Изключение се прави само по предложения за ново свикване на общо събрание или по въпроси за отговорността на управителния и контролния съвети или за техните оставки.


Чл. 34. Общите събрания са редовни и извънредни.

Редовното събрание свиква управителният съвет в края на всяка година и то в мястото, гдето е седалището на дружеството и най-късно през първите три месеци на идущата година.

Извънредно събрание се свиква, когато е потребно и съгласно с разпорежданията на тоя закон. То се свиква от управителния или от контролния съвет. Ако управителният съвет не свика редовното събрание в определения срок, тогава 10 дни след изтичането на тоя срок, това трябва да направи контролния съвет. Ако и той не строи това, една десета от членовете могат да поискат от надлежния съд одобрение, за да свикат събранието.

В последния случай в поканата за събранието трябва изрично да се каже, че събранието се свиква с разрешението и одобрението на съда.


Чл. 35. Извънредното събрание трябва да се свика безотлагателно, когато една десета от членовете поискат това. Това поискване се поднася на управителния съвет писмено, с подписите на ония, които желаят да се свика събрание; в него се отбелязва целта и причините, заради които се иска свикване на събранието.

Ако управителния съвет не изпълни това искане, тогава съдът упълномощава членовете, които са искали свикването на събранието, те да свикат общото събрание.


Чл. 36. В общото събрание всеки член има един глас. Уставът може да предвиди щото правото на гласуване да зависи от изплащането напълно или отчасти дяловете на капитала, както и че само онзи има право на гласуване, който не е закъснял в плащането на вноските си.

Кооператор, принадлежащ на сдружаване с ограничена отговорност, може да има повече от един глас, но в никой случай не по-много от три.

Правото на гласуване се упражнява лично или от един друг член на сдружаването. Обаче, един член не може да представлява повече от двама членове.

Юридическите лица, членове на сдружаването, вземат участие в общите събрания, чрез свои пълномощници.


Чл. 37. Ако уставът не предвижда другояче, общото събрание може да взема решение само ако присъствуват лично или бъдат представлявани поне една четвърт от членовете.

В противен случай събранието се свиква на ново и то решава въпросите, поставени на дневен ред в миналото събрание, независимо от числото на присъствуващите членове.


Чл. 38. За да бъдат решенията законни, ако настоящият закон или устава не изисква едно по-голямо болшинство в гласовете, простото висшегласие на присъствуващите членове е достатъчно.

В случай на равенство на гласовете, гласът на председателя решава; а при избори, тегли се жребие.


Чл. 39. Въпросите, върху които в всеки случай общото събрание решава, са следните:

(1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Избиране, оставка и освобождаване от отговорност на управителния и контролния съвети;

2) преглед на сметките, баланса, разпределението на печалбите и загубите;

3) изменение на устава;

4) присъединяването на сдружаването към друго;

5) разтуряне на сдружаването и назначаване на ликвидатори.

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Решенията по въпросите в п. п. 3, 4 и 5 могат да се вземат само с съгласието на две трети от всичките членове, ако уставът не изисква едно по-голямо болшинство. В случай, че първото общо събрание не се състои, то събранието се свиква наново и то може да решава горните въпроси с болшинство най-малко на две трети от присъствуващите или представляваните в събранието членове.

Балансът трябва да бъде изложен най-малко 7 дни преди отварянето на събранието за преглеждане от членовете в дружественото помещение или друго някое сгодно място, което управителният съвет трябва да обозначи в поканата за свикването на събранието.

Всеки член има право да поиска да му се даде препис от баланса на негови разноски.


Чл. 40. За всяко заседание на общото събрание се държи протокол, в който се означават имената на присъствуващите членове и числото на дяловете, които те представляват. Този протокол се подписва от председателя, секретаря и двама други присъствуващи членове.

Протоколът се представлява веднага, в оригинал или в редовно заверен препис, на надлежното съдилище.


Чл. 41. Съдилището е длъжно да прегледа веднага протокола на общото събрание и ако намери, че свикването на събранието или някои от взетите решения противоречат на закона или устава, отменява, най-късно до 15 дни, всичките взети решения и приканва дружеството да вземе нови редовни решения.

Срещу това действие на съдилището може да се апелира.


Чл. 42. Всеки член има право да иска от съдилището да отмени всяко решение на събранието, противно на закона или устава, в течение на един месец от деня на заседанието; той има право да се оплаква и да възразява против сдружаването, ако, вследствие на някое противно на закона или устава решение, той е увреден в своите права.

Правото за оплакване на члена се губи след три години от датата на заседанието.

Всеки член има право да се присъедини към жалбата на друг член против решението на общото събрание и да я поддържа пред съдилищата, макар подателят й да я оттегли.


Чл. 43. Решенията на общото събрание, които се отнасят до изменението и допълнението на устава, до разтуряне на сдружаването или до присъединяване към друго сдружаване, трябва да бъдат съобщени на съдилището от управителния съвет, за да се запишат в регистра на фирмите.

Преди това записване, тия решения нямат законна сила.

Обнародването на изменението и допълнението на устава не е необходимо, освен ако е направено изменение в п. п. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 на чл. 11.


Глава четвърта.
Управителен съвет

Чл. 44. Управителният съвет управлява работите на сдружаването.

Той се състои най-малко от три члена.

Възнаграждението на управителния съвет, изобщо, не може да надминава 10% от чистата печалба, ако уставът позволява.


Чл. 45. Членовете на управителния съвет трябва да бъдат избрани за три години най-много и уволнявани всякога от общото събрание, без да има право да заявяват за каквото и да било обезщетение.


Чл. 46. Имената на членовете на управителния съвет трябва да се съобщят веднага на надлежното съдилище, за да се запишат в регистра и да се обнародват. Членовете на съвета са длъжни да представят подписите си в съдилището саморъчно или в заверена форма от нотариуса или от общинското управление.

Всяка промяна в личния състав на управителния съвет трябва да се съобщава своевременно на съдилището, за да бъде вписана в надлежния регистър и обнародвана. Преди вписването и обнародването, тия промени нямат значение за трети лица, догдето не се докаже, че промяната им е била действително известна в времето на станалото действие.


Чл. 47. Управителният съвет подписва сдружаването по такъв начин, щото поне двама члена полагат подписите си под фирмата.

За да се счете едно устно заявление направено законно, необходимо е потвърждението от двама члена на управителния съвет.


Чл. 48. Управителният съвет представлява сдружаването пред властите и пред третите лица и то (сдружаването) взема върху себе си правата и задълженията, произходящи от всичките дела, които управителният съвет сключва от името на сдружаването.

За да бъде едно дело счетено за сключено от името на сдружаването, не е необходимо щото това да бъде непременно изразено; достатъчно е това да изхожда от съществуващите обстоятелства и волята на договарящите се страни.

По отношение на третите лица, членовете на управителния съвет не са отговорни за действията и ангажиментите, извършени и взети в името на сдружаването.


Чл. 49. Управителният съвет по отношение на сдружаването е дължен да се съобразява с ограниченията, с които неговото право на представителство е свързано от устава или от решенията на общото събрание.

Ограниченията, определени в устава или в решението на общото събрание, отнасящи се до юридическите действия на управителния съвет, нямат юридическо значение по отношение на трети лица.


Чл. 50. Длъжност на управителния съвет е да бди за редовното държане на дружествените книги, да съставя баланса на сметките три месеци най-късно след изтичането на търговската година и да публикува баланса, след като се провери от контролния съвет, 8 дни преди заседанието на общото събрание.

Той е дължен, освен това, да представи без закъснение един екземпляр от оригиналния баланс в съдилището, гдето всеки може да си вземе нуждните бележки.


Чл. 51. При съставянето на баланса трябва да се съблюдават следните правила:

1) активът на сдружаването трябва да бъде установен според сумата, която съответствува на стойността на всеки предмет в време на съставянето на баланса;

2) ценните книжа, които се котират на борсата, могат да се пресмятат най-много по курса, който те са имали в последния ден на търговската година, или ако тоя курс е по-долен от курса в момента на съставянето на баланса, според този последния;

3) от разноските за основаването и първоначалното установление се показва само оная част в актива, която се следва за годината, след като всички тия разноски бъдат разпределени за погасяване най-много в 5 години;

4) общата сума на изплатените части от дяловете и резервния фонд, трябва да бъдат записани в пасива;

5) сумите, които има да се внесат за доизплащане на дяловете, не могат да се показват в актива, освен ако техния падеж не е настъпил през търговската година и ако не подпадат под VI алинея;

6) съмнителните креанси трябва да бъдат вписани само в тяхната вероятна за събиране стойност, но съвършено несъбираемите трябва да се спаднат;

7) печалбата или загубата произхождаща от сравнението на актива и пасива, трябва да бъде точно представена като такъва.

За взаимноосигурителните дружества, съставянето на баланса се прави съгласно наредбите за застрахователните дружества.


Чл. 52. Управителният съвет в края на всяко тримесечие е дължен да уведомява надлежното съдилище за числото на постъпилите и напустнали членове и за изоставените дялове и да представлява всяка година лист за членовете, по азбучен ред, заедно с протокола на общото събрание, с означение на дяловете. Всеки може да вземе бележка в съдилището от листа на членовете.

Разпорежданията на настоящия член не се отнасят за взаимноосигурителните дружества.


Чл. 53. Членовете на управителния съвет са солидарно отговорни за всяка вреда, която са причинили на сдружаването, на членовете и на трети лица, поради неизпълнение на длъжностите си, предписани от устава или от превишение на властта си.

Отговорността за едно незаконно или противоуставно действие лежи върху членовете на управителния съвет, даже когато е основано върху едно решение на общото събрание.


Чл. 54. Отговорността за решенията и постановленията, взети от управителния съвет, не се простира върху члена, който е протестирал срещу решенията или срещу постановленията, щом се е известил за това и ако е съобщил на контролния съвет тоя свой протест.


Чл. 55. Отговорността на подалия оставката си член от управителния съвет вън от общото събрание престава за решенията и постановленията, взети след неговата оставка, от деня, когато той е съобщил за оставката си на контролния съвет.

Но ако числото на членовете на управителния съвет е спаднало до числото, предвидено в устава, за да бъдат решенията му законни, членовете на управителния съвет не могат да си дават законно оставките освен в общото събрание.


Чл. 56. Пълномощниците, избрани в общото събрание, представляват сдружаването в процесите, които са заведени срещу управителния съвет, вследствие на някое решение на общото събрание.

Ако тия пълномощници по някои причини не бъдат избрани на общото събрание, съдилището ги назначава служебно.

Всеки член има право да се намеси в процеса.

Ако щетата, причинена от управителния съвет на някой дружествен член, е включена в оная, причинена на сдружаването, членът не може да изисква отделно обезщетението, освен ако общото събрание отхвърли предложението за съдебно преследване.


Чл. 57. Управителният съвет може да натовари други лица, временно или постоянно, с управлението на дружествените работи, но той е отговорен за техните действия така, като да е действувал той сам.

За длъжностите и правата на тия лица се прилагат постановленията на търговския закон.


Глава пета.
Надзор, контрола и съюзи

Чл. 58. Постоянният надзор и контрол върху управлението на дружеството се упражнява от контролния съвет, състоящ се поне от трима члена, избрани най-много за три години.

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Членовете на контролния съвет не трябва да бъдат в никакви родствени връзки с членовете на управителния съвет, било по възходяща, било по низходяща или съребърна линия до трета степен включително, било по сватовство до втора степен. Чл. чл. 44 и 45, относително управителния съвет, се прилагат и за контролния.

(Нова - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Не може да бъде избран за член в контролния съвет излезлият член от управителния съвет поне за една година.


Чл. 59. Контролният съвет контролира управлението на сдружаването в всичките негови дела; за тази цел той има право да се уведомява за хода на дружествените работи, да взема участие в заседанията на управителния съвет, било в пълния си състав, било чрез един само свой член, да иска разяснение, да преглежда, когато намери за добре, книгите, записванията и касата на сдружаването.

Той трябва да преглежда, поне еднаж в три месеца, книгите и касата.


Чл. 60. Контролният съвет е дължен да проверява сметките и годишния баланс, както и разпределението на печалбите и загубите и да дава всяка година за това рапорт на общото събрание, както и за вървежа на дружествените работи.

Без такъв рапорт, общото събрание не може да взема никакви законни решения относително баланса и разпределението на загубите и печалбата.

Рапортът на контролния съвет трябва да се представлява в съда с протокола на общото събрание, в оригинален текст, или в препис, заверен от общинската власт.


Чл. 61. Предварително съгласие на контролния съвет е необходимо:

1) за заеми на членовете от управителния съвет;

2) за приемането на гаранции в полза на сдружаването давани от членовете на управителния съвет и служащите, ако уставът предвижда такива гаранции.

Уставът може да предвиди предварителното съгласи на контролния съвет и за други работи. Обаче, контролният съвет не може по никакъв начин да бъде натоварен с изпълнение длъжностите на управителния съвет, нито пък може да го замести.


Чл. 62. Контролният съвет е дължен веднага да свика на заседание общото събрание, щом намери работи, противни на закона или устава, нехайност или злоупотребление, застрашаващи интересите на сдружаването.

Той има право в същото време до поиска, като укаже на причините, от съдилището да се отстрани управителния съвет или само някои негови членове до заседанието на общото събрание и да вземе нуждните мерки за временното управление на дружествените работи.

Решението за това трябва единодушно да бъде взето.


Чл. 63. Отговорността, определена за управителния съвет в чл. чл. 53-56, се простира еднакво и за членовете на контролния съвет.

Чл. чл. 54 и 55, отнасящи се до освобождаването от отговорност и за оставката, се прилагат и за контролния съвет, с тази разлика, че протестирането или известието за оставката, трябва да се заяват на надлежното съдилище.


Чл. 64. Кооперативните сдружавания могат да образуват съюзи.

Всеки съюз трябва да има свой устав, в който да бъде означена ясно неговата цел, как се придобива правото на членство и как се губи и престава, как се съставлява и избира управителния съвет, как се свикват конгресите - общите събрания, как се избират и освобождават проверителите на съюза и всички други подробности, които се отнасят до целта на съюза и нейното осъществение.


Чл. 65. Целта на съюзите е:

1) да обединяват в едно отделните сдружавания;

2) да се стараят за основаването на нови сдружавания и да се грижат за правилното работене и напредване на всички сдружавания;

3) да представляват и защищават на всяко място интересите на всички сдружавания;

4) чрез своите ревизори да преглеждат и проверяват деятелността и състоянието на всички сдружавания;

5) съюзите не могат да излизат вън от границите на икономическите задачи и цели на сдружаванията, които те обединяват.


Чл. 66. В устава на тия съюзи може да се допустне, щото и частни лица да постъпват като членове на съюза, но само ако това е потребно за състава на управителния или проверителния съвети на съюза; другояче уставите на тия съюзи трябва да бъдат съставени в духа на уставите на ония сдружавания, от които е съставен съюза.


Чл. 67. Висшият надзор върху сдружаванията се упражнява от областните съдилища.

Съдилището, в чийто район се намира сдружаването, следи внимателно функционирането на последното, преглежда книжата, които му се поднасят, изслушва оплакванията и ги изучава и според резултатите от това изучаване, има право да свика общо събрание, да изпраща свой представител и да отстранява управителния и контролния съвети.

Срещу решенията на съда може да се апелира.


Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Всяко кооперативно сдружение трябва да бъде ревизирано поне веднаж в годината, и в всяко време, когато това се поиска писмено от една десета част от дружествените членове или от прокурора при съда.

Ревизията се извършва от органите на онези държавни или обществени учреждения, които кредитират сдруженията, или от съюзите, към които принадлежат последните.

Сдруженията, които не се кредитират от някое от гореказаните учреждения и не се числят в никой съюз, се ревизират задължително от ревизори, назначени от надлежното съдилище.

За тази цел съдът изисква от Българските централна кооперативна, земеделска и народна банки, или от търговските камари списък на лица, притежаващи нуждната техническа подготовка, измежду които назначава потребното число ревизори.

Разноските по тези последни ревизии са за сметка на ревизираните сдружения.


Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Резултатът от ревизията трябва да бъде писмено съобщен, както на съдилищата, така и на контролния съвет на ревизираното сдружение и да бъде внесен на разглеждане в общото събрание.

Ако съдът поради резултатите на ревизията, извършена от съюзите, към които принадлежи ревизираното сдружение, се убеди, че тя е била недостатъчна, предписва нова ревизия, която трябва да бъде извършена от посочените в чл. 68, алинея трета, органи.


Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Българската централна кооперативна банка контролира всички сдружения, които тя кредитира. По нейно мотивирано искане, съдът може да отстрани управителния и контролния съвети, да възложи временно управлението на сдружението върху служещи в същото учреждение, както и да отнеме правото на централните дружества или съюзи да правят ревизии, ако те изпълняват немърливо длъжностите си или злоупотребяват с властта си.

Особен правилник издаден съвместно с Министра на правосъдието, на финансите и на търговията и земеделието, ще уреди подробностите по извършване ревизиите на кооперативните сдружения.


Глава шеста.
Управление

Чл. 71. Сдружаванията могат да простират действията си и с нечленове, ако уставите позволяват това.

Алинея II (Отм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.)


Чл. 72. Кредитните сдружавания могат да приемат влогове от нечленове, да внасят такива в други учреждения и да правят заеми от нечленове.

Те не могат да сключват срочни сделки с своите членове ни право, ни посредствено.


Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.)


Чл. 74. В уставите или правилниците на кредитните и консумативни сдружавания трябва да бъде означен максимумът на кредите, който може да се открива на един член, и условията, които го ограничават.

Консумативните сдружавания не могат да дават на кредит за повече от 3 месеци стоките, които съставляват предмет на обикновени нужди.


Чл. 75. Кредитните сдружавания не могат да вземат за заеми, раздавани на членовете, лихва по-голяма от законната.

Тази лихва се изчислява само върху сумата, която членът действително дължи на сдружаването, като се спаднат вноските, било за погашение на дълга, било за плащане на дяловете от капитала, а когато такива липсват, глобата за закъсняване било за влогове или за каквото и да било друго плащане.


Чл. 76. Не е позволено да се предплаща лихвата за време повече от една година; освен разноските, за издръжката на дружеството от 2% за година най-много, никакви други допълнителни такси не могат да се събират, а при всяко продължение или поне в края на всяка година, общата сума на заемите трябва да се определя, като се имат предвид плащанията, споменати в предходния член 75.

Длъжникът-член има право да изплати своя дълг всякога преди падежа на сроковете, определени за погасявания, като се имат предвид така също направените изплащания.

Сдружаването може да дири по съдебен ред само дълга, останал след намалението на изплащанията.


Чл. 77. Забранено е да се записват членове посредством обявления, съдържащи обещания за заеми, и разноските за това не могат да бъдат искани нито от членовете, нито от сдружаването.


Глава седма.
Разтуряне на сдружаването

Чл. 78. Сдружаването се разтуря:

1) след изтичане на времето, за колкото е било съставено;

2) вследствие на решението на общото събрание;

3) чрез сливане с други;

4) вследствие на несъстоятелност, и

5) по решение на съда.

Уставите могат да определят и други още причини за разтуряне на сдружаването.


Чл. 79. Сдружаването трябва да бъде разтурено от съда:

1) когато съдът, вследствие на рапорт на управителния или на контролния съвет, или служебно, се е убедил, че числото на членовете е спаднало по-долу от 7 и че след един срок от 6 месеци, това число не се е увеличило с влизането на нови членове;

2) по заявлението на заинтересувани лица или по рапорт на експертите и ревизорите, ако дружеството насочи дейността си в цели, различни от тия, означени в чл. 1, наруши запретителните постановления на настоящия закон, въпреки повторно наложените наказания, или извърши такива действия, които са опасни за общественото благо.

Против решенията за разтуряне на сдружаването може да се апелира.


Чл. 80. По молбата на управителния съвет или служебно в случаите 4 и 5 от чл. 78 разтурянето трябва да бъде вписано в надлежните регистри на съдилището и публикувано.

Управителният съвет е дължен, в случай на несъстоятелност, да обнародва три пъти разтурянето, съгласно с начина по който се публикуват дружествените известия и да предизвести кредиторите на сдружаването, че те трябва да предявят своите креанси в течение на шест месеци от деня на последната публикация, като упомене, че кредиторите, които се представят по-късно и които не фигурират в книгите или записванията на сдружаването, като такива, имат право само върху оная част от дружествения имот, която още не е била разделена.


Чл. 81. Ако сдружаването се разтури, освен в случай на несъстоятелност или на сливане, трябва да се ликвидира, и ако уставът или друго някое решение на общото събрание не постановява противното, членовете на управителния съвет изпълняват функциите на ликвидатори.

По искането на контролния съвет или на една десета част от членовете или служебно, съдилището може да назначи ликвидаторите.

Съдилището, както и общото събрание, могат в всяко време да уволняват ликвидаторите, назначени от тях, без да им плащат никакво обезщетение.


Чл. 82. Назначението на ликвидаторите трябва да бъде съобщено на надлежното съдилище от управителния съвет, за да се запише в регистра на фирмите и обнародва; ликвидаторите са длъжни в същото време да заверят подписите си или да ги представят в заверена форма, чрез нотариуса или общинската власт.

Всяка промяна, станала в личния състав на ликвидаторите, трябва така също да бъде известявана от тях, регистрирана и обнародвана.

Тия промени не могат да имат значение по отношение на трети лица, освен когато се докаже, че те са знаели своевременно за извършения юридически акт.


Чл. 83. Ликвидаторите подписват името на сдружаването така, че поне двама ликвидатори полагат подписите си под фирмата на ликвидиращето сдружаване.

За да бъдат устните заявления законно извършени, необходимо е да се правят едновременно от двама ликвидатори.

Един ликвидатор само подписва за получаването на официални книжа отнасящи се до сдружаването.


Чл. 84. Ликвидаторите представляват ликвидиращето сдружаване пред властите и пред трети лица.

Техният кръг на действие по отношение на третите лица, както и тяхната отговорност, е същата, като оная на управителния съвет.


Чл. 85. Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите работи, да изпълняват задълженията на разтуреното сдружаване, да покрият външните разходи и да реализират в пари имота на сдружаването. Те могат да вършат спогодби в името на сдружаването, могат да се споразумяват за избиране на арбитри и, ако намерят за добре, да захващат нови работи с цел да довършат текущите.

Ликвидаторите могат да продават недвижимите имоти на сдружаването само на публичен търг, освен ако няма някое противно решение от общото събрание или от надлежното съдилище.


Чл. 86. За всичко онова, което се отнася до юридическия характер на членовете, през време на ликвидацията, се прилага втората глава на настоящия закон, ако не противоречи на постановленията на настоящата глава или на естеството на ликвидацията.

Така също, догдето трае ликвидацията, постановленията на настоящия закон, относително общото събрание и контролата, остават в сила с тая разлика само, че вместо управителния съвет, ликвидаторите свикват общото събрание.


Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Ликвидаторите са длъжни, в началото на ликвидацията както и в края на всяка година отпосле, да правят баланс за съставянето, проверяването, обнародването и одобрението на който се прилагат същите правила, които важат по тази материя за всяко сдружение преди да бъде то разтурено.

Когато ликвидацията се извърши, трябва да се направи едно извлечение от окончателните сметки, което, заедно с баланса, трябва да бъде проверено от контролния съвет, обнародвано и подложено на одобрение на общото събрание.


Чл. 88. Имотът на разтуреното сдружаване, след уреждането на дълговете, ако няма други нареждания в устава, се разпределя между членовете съответно техните дялове.

Но действителното разтуряне става само след уреждането или гарантиране, че ще бъдат изплатени дълговете по книжата на сдружаването, и след един период от шест месеци от датата на последното трикратно обнародване.

Ликвидаторите и членовете на контролния съвет са солидарно отговорни за изплащанията, направени несъгласно с тия решения.


Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Приключването на ликвидацията трябва да бъде съобщено на съдилището, което разпорежда, щото това приключване да се регистрира и обнародва.

Книгите на разтуреното сдружение трябва да бъдат предадени, за да се съхраняват в продължение на десет години, в онова централно кооперативно сдружение, към което се числи разтуреното сдружение. Ако ли такъв а няма - в онова държавно кредитно учреждение, което го кредитира, а в всички други случаи - в надлежното съдилище, където те могат да бъдат преглеждани от всяко заинтересувано лице.


Чл. 90. В случай на сливане на две или повече сдружавания, трябва да се съблюдават следните правила:

1) активът на сдружаването, което иска сливането, се приема само след едно преценение, извършено от централното кооперативно сдружаване, което ревизира делата на първото сдружаване, или, ако такова сдружаване не съществува, от една експертна комисия, назначена от страна на съдилището, съгласно чл. 68;

2) имотът на сдружението, което иска присъединението, трябва да бъде управляван отделно, догдето предявените креанси не бъдат уредени или изплащането им гарантирано и догдето шест месеци не са се изминали от деня на обнародване разтурянето;

3) сдружаването, което приема сливането, е така също отговорно за дълговете на сдружаването, което иска сливането, като за своите собствени.

От друга страна управителният и контролният съвети на сдружаването, което приема сливането, както и на онова, което го иска, които правят постъпки за съединението, са солидарно отговорни за всичките вреди, които вследствие на съединението, произлизат за членовете или кредиторите на едното и другото сдружаване;

4) действителното извършване на сливането трябва да бъде съобщено веднага на надлежното съдилище, за да се запише в регистрите и обнародва.


Чл. 91. В случай на несъстоятелност на сдружението, определението и събирането на сумите, които има да се платят от членовете, вследствие на тяхната отговорност (чл. чл. 21 и 23), трябва да стане, както следва:

1) когато балансът е съставен, тия, които представляват сдружението (управителният съвет, ликвидаторите), правят веднага, с съдействието на синдика, един лист за разпределението на останалите суми, в които, след изключването на членовете, чиято платежонеспособност е явна, се определя каква пропорционална част се пада на всеки член от дефицита, който показва баланса;

2) щом като се направи този лист, трябва без закъснение да се обяви, че всеки член има право да го прегледа в помещението на сдружаването и да направи своите възражения пред член-деловодителя в едно заседание, което трябва да стане в течение на две недели и в присъствието на представители на сдружаването и на синдика;

3) съдилището, след като прегледа направените възражения, утвърждава листа за разпределението на дълговете и с заповед го обявява за изпълним;

4) този окончателен лист за разпределението трябва да бъде съобщен на членовете чрез официално писмо с упоменаване, че разпределените суми ще се съберат по съдебен ред от членовете, които не ги платят на синдика в течение на 15 дни от връчване на писмото.


Чл. 92. Ако събирането на останалите суми, разпределени съгласно предидущия член, не покрие в шест месеци дефицита по баланса или ако през време на ликвидацията се окаже още дефицит, трябва, съобразно с същите правила, да стане още едно ново разпределение, от което трябва да се изключат платежонеспособните членове, указавши се такива при първото разпределение.

В случай, че пак не би могло да се покрие дефицита, разпределението се повтаря догдето дружественият пасив не бъде окончателно покрит или догдето отговорностите на членовете, определени в устава, не бъдат изчерпани.


Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Ако при окончателното разпределение на масата се окаже, че дефицитът е по-малък от сумата, покрита от вноските на членовете, то излишъкът се връща на членовете съразмерно с платежите, които те са направили.


Чл. 94. Не може да се възразява срещу разпределението на допълнителните суми, но всеки член има право да се оплаква срещу това разпределение доколкото то се отнася до него, като обтъжи действията на синдика при съда в течение на един месец от деня на връчването (чл. 91, п. 4) на утвърдения лист за разпределението. До момента на решението по това оплакване, надлежната сума от разпределението трябва да бъде депозирана в съда.


Глава осма.
Привилегии

Чл. 95. Сдружаванията имат право, щото заложените на тях предмети за дълг, да могат да ги оставят под управлението и пазенето на самите длъжници.

За това се изисква да се състави точен опис на предметите, които се залагат, в присъствието на двама свидетели и местната общинска власт, като се поставят върху предметите нуждните белези.

Длъжниците, у които са оставени за пазене заложените предмети, са отговорни за тяхното повреждане.

Те не могат да ги продават без предварителното разрешение и съгласие на сдружаването.

Длъжниците, които биха скрили заложените предмети, продали или, по какъвто и да било начин, отчуждили без предварителното одобрение и съгласие на сдружаването, ще се наказват за злоупотребление на доверие.


Чл. 96. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Записите на кредитните кооперативни дружества носят установената лихва и след падежа им, без да бъдат протестирани.

Вземанията на тези дружества, които са констатирани с запис на заповед, се събират съгласно с постановленията на отдел 2 от закона за заповедното съдопроизводство.


Чл. 97. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) По всички съдебни и изпълнителни дела, кооперативните сдружения, които се кредитират от Българската централна кооперативна банка или от съюзи, които са членове на тази банка, могат да се представляват пред съдебните места и лица от поменатата банка или от нейните представители - Българската народна и Българската земеделска банки.


Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Сдруженията и техните съюзи се освобождават от такси, берии и гербов налог за учреждаването им, утвърждаването на уставите им и за заверка на подписи, както и книжата, изпращани в съдилището по настоящия закон.


Чл. 99. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) От гербов налог се освобождават заявленията за постъпване на член в сдружението, за искане и уреждане на заеми, които членовете отправят до управителния съвет или до общото събрание.


Чл. 100. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Освобождава се от гербов налог всяко внасяне или изтегляне на суми по спестовните книжки за членовете, както и самите спестовни книжки.


Чл. 101. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Сдруженията, които не раздават печалби на членовете си, се освобождават от данък върху занятието.


Глава първа.
За просрочване на исковете срещу членовете на сдруженията

Чл. 102. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Искове, които могат да бъдат предявени против членовете за задължения на сдружението, ако за известни вземания не е определена по-кратка давност, се просрочват в продължение на три години от прекратяването на сдружението или от оттеглянето на члена или неговото изключване.

Тази давност започва да тече от деня, в който прекратяването на сдружението, на основание вписването в търговския регистър, е било обнародвано, или от деня, в който оттеглянето или изключването на члена е било вписано в регистра на сдружението.

За определяне началото на давността на вземания, падежът на които настъпва след горния срок, е задължително правилото, предвидено в чл. 123, ал. II, от търговския закон, с тази само разлика, че в случай на оттегляне или изключване някой член от сдружението, срокът за предизвестяването на вземането се брои от деня, в който оттеглянето или изключването е вписано в регистра на сдружението.

Ако от сдружението е останал неподелен имот, то кредиторите на дружеството могат да искат изплащането на вземането си от този имот и след изтичането на предвидената в този член давност.


Чл. 103. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Давността, която тече в полза на оттеглен или изключен член, но се прекъсва с действие, отправено срещу други членове от сдружението, не се прекъсва с такова действие, което е отправено срещу съществуващето още сдружение, или срещу ликвидаторите, след разтурянето му, или срещу масата на несъстоятелността.

Предвидената тук давност има сила и срещу лицата, които се намират под настойничество и попечителство, както и срещу юридически лица.


Глава
За дружествените книги

Чл. 104. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Всяко кооперативно сдружение е длъжно да води следните основни книги: дневник, книга за членовете и протоколна книга за решенията на общото събрание, управителния и контролния съвети. Освен тия книги, дружеството трябва да води и всички други спомагателни книги, според нуждите на счетоводството си.


Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) В дневника трябва да се записват всичките операции, които дружеството извършва, и въобще всичко, каквото дружеството приема или изразходва.

Книгата за членовете трябва да съдържа всички сведения за числото на членовете, за времето на постъпването и излизането им от дружеството, за имотното им състояние от дадените им аванси и заеми, за личните им задължения било към дружеството, било към други лица, за задълженията им по поръчителство, за направените изплащания, вноски и погашения.

В протоколната книга се записват протоколите на всяко заседание на общото събрание, управителния и контролния съвети.


Чл. 106. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) В записванията, както на основните, тъй и на спомагателните книги, не бива да се оставят праздни места.

Не се допускат никакви изтъргвания, зачерквания, надебелявания или прибавки в текста и цифрите.


Чл. 107. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Книгите трябва да бъдат провървени и снабдени с текущи числа на страниците, и краищата на връвта да са запечатани с печата на надлежния нотариус или околийски съдия.

На последната страница на книгите съдията с собствения си подпис удостоверява числото на листовете и страниците на книгите и скрепя това удостоверение с печата на съда.

Тая заверка не подлежи на никакви берии, нито гербов налог.


Чл. 108. (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Когато две последователни ревизии констатират, че книгите не се водят по наредбите на чл. чл. 105 и 106 или се държат нередовно и нехайно, може да се поиска ликвидацията на дружеството.

Областният съд постановява да стане тая ликвидация и да се разтури дружеството най-късно до шест месеци от деня на искането.


Глава първа.
Наказателни разпореждания

Чл. 109. Членовете на управителния и контролния съвети, ликвидаторите и служащите за всички злоупотребления, извършени от тях, като такива, се наказват с същите наказания, които в наказателния закон са предвидени за чиновниците.


Чл. 110. Означените в горния член лица се наказват с затвор до шест месеци или на глоба до 12.500 лв. ако в данните съобщени на съдилището или на друга административна власт, в рапортите, в протоколите, в отчетите, в балансите, в изложенията, направени на общото събрание, или в предложенията и известията, правени на членовете, умишлено или поради опущение на задължителната проверка, те съобщават или публикуват неверни сведения, представят такива за верни или прикрият истината, която трябва да бъде съобщена.


Чл. 111. На същото наказание подлежат:

1) членовете на управителния съвет и други служащи на дружеството, ако записват членове с лъжливи обещания, без основание, или дават възнаграждение на посредници;

2) членовете на дружеството, които приемат пари, ценности или други облаги с намерението да гласуват в един или друг смисъл в общото събрание или да се задържат от гласуване, както и тези, които с същата цел дават или обещават пари за ценности или други облаги;

3) (Нов - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Отстранените членове на управителните и контролните съвети, които продължават да изпълняват функциите си. Те не могат така също да бъдат преизбирани на ново. Дружествата, които нарушават това запрещение, подлежат на разтуряне, съгласно чл. 108.


Чл. 112. Наказват се с глоба от 50 до 500 лв, а в по-важни случаи и до 10.000 лв., членовете на управителния и контролния съвети, както и ликвидаторите, за несъблюдение постановленията на настоящия закон.


Чл. 113.Надлежното съдилище налага предвидените в настоящата глава наказания вследствие на съобщение или служебно.


Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1911 г.) Давността на наказанията, предвидени в чл. чл. 110 и 111, изтича в края на три години, а тази за наказанието предвидено в чл. 112, в края на една година - считана от деня, когато престъплението или нарушението е било извършено.

В същия тоя срок изтича и давността за изпълнението на наказанието.


Глава втора.
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл. 115. С влизането в сила на настоящия закон отменяват се чл. чл. 239-267 на отдел II, глава V от търговския закон, отнасящи се до сдружаванията.


Чл. 116. Сдружаванията, които са съществували преди издаването на настоящия закон, трябва, най-късно до едно година, след влизането му в сила, да изменят уставите си в смисъл на настоящия закон и да съобщят за това на надлежния окръжен съд.


Промени настройката на бисквитките