Държавен вестник, брой 90 от 26.IV

Чл. 1. За извършване и засвидетелствуване на всякакви актове за продажби, за наемане, за залагане, за дарение и пр. назначава се при всяко областно съдилище по един нотариус.

Забележка. В градовете и селата, гдето има само околийски съдии, последните изпълняват обязаностите на нотариуса, на основание постановленията в настоящия закон.

Чл. 2. - 4. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)

Преди да встъпи в длъжност, нотариусът полага предвидената в закона за съдопроизводството клетва.

Чл. 6. Всеки нотариус, щом встъпи в длъжност, длъжен е да представи в съдилището, при което е назначен, изискуемата гаранция в размер, какъвто е определен от закона за гаранциите на чиновниците. Околийският съдия, който извършва нотариални дела, не е длъжен да представи гаранция.

Чл. 7. Ако гаранцията на нотариуса се изчерпи напълно или отчасти поради злоупотребления, или пък поръчителят му престане да отговаря за него - той се отстранява от длъжност, чрез заповед от министъра на правосъдието, додето внесе нов залог или представи нов поръчител. Ако до една неделя отстраненият нотариус не даде нова гаранция, отчислява се от длъжност.

Чл. 8. Нотариусите изпълняват обязаностите си само в пределите на окръга на тоя съд, при който се нахождат, а така също и околийските съдии извършват нотариални дела само в пределите на околиите им. Акт, извършен от тях в друго окръжие или в друга околия, няма сила на нотариален акт.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Всеки нотариус има своя канцелария в седалището на областния съд или вън от него, с един книговодител, прислужник и писари, числото на които се определя в бюджета според нуждата.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Книговодителите, писарите и прислужниците при нотариусите се назначават от председателя на съда по представление на нотариуса.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.)

Чл. 12. За прилагане върху издаваемите от нотариуса актове и всякакви книжа той има печат с изображение на държавния герб и с надпис наоколо: "печат на нотариуса при еди кой областен съд". Отпечатъкът от печата и лист с подпис на нотариуса се пази в архивата на съда за сравняване издаваемите от него преписи от актовете и други книжа.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела, са длъжни да водят редовно и точно следните книги: 1) регистър за записване всичките извършени нотариални актове, протести и засвидетелствувания; 2) актова книга за написване завещанията; 3) квитанционна книга, в която се вписват всички суми, вземани за свършване и засвидетелствуване на актовете; 4) азбучен указател за нотариалните дела и засвидетелствуванията; 5) регистърът за справки. Всички тия книги и регистри се изпращат на нотариусите пронумеровани, провървени и подпечатани от Министерството на правосъдието.

Забележка. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)

Освен тия книги нотариусът води актова книга, образувана чрез подреждане на всички извършени нотариални актове, подвързани в томове съдържащи по 200 такива актове. Тази книга се пронумерова, провървя, подпечатва и приключва от нотариуса и се заверява от председателя на съда.

Чл. 14. В регистрите празните места трябва да бъдат зачеркнати, а изтриванията и междуредните преписвания, ако не са заверени с подписите на лицата, които са се подписали, че са получили преписи, считат се за недействителни.

Чл. 15. Регистрите на нотариусите съдържат пет стълбове, в които се внася: 1) броя на делата, като се почнува от първото число на всяка година; 2) числото, месеците и годината, в която се е извършил актът или засвидетелствуването; 3) името, презимето, прякорът, званието, родината и местожителството на лицата, за които е извършен актът или засвидетелствуването, или е направен протест; 4) означаване съдържанието на акта и количеството на внесения сбор за неговото извършване, и 5) разписките на лицата, на които е даден препис из актовата книга или от засвидетелствуването със записване името, презимето, прякорът, званието и родината на получателите.

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 18. Когато след изтичането на годината се свърши актовата книга, нотариусът, а така също и околийския съдия, който извършва нотариални дела, е длъжен да я представи с регистъра и със всички следващи към нея приложения в областния съд, като излага със собственоръчния си подпис, в края на книгата, числото на съдържащите се в нея актове, а в регистъра - числото на статиите.

Чл. 19. Означените в предидущия член подписи се заверяват от председателя на областния съд, който удостоверява правилността им със своя подпис и оставя книгите и регистрите за пазене в архива.

Чл. 20. Финансовите чиновници и ревизорите имат право всякога да прегледват книгите на нотариусите и на околийските съдии по нотариалните дела за записване сборовете, съгласно с общите правила за счетоводството и отчетността по държавните приходи.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Нотариусът и околийският съдия не могат да държат в касата си повече от 10000 лв. Щом се събере такава сума, те са длъжни незабавно да я внесат със вносен лист в съответния банков клон на приход на държавното съкровище или на текуща сметка, според случая.

Чл. 22. Нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела, са длъжни да пазят в безопасно помещение и да държат в цялост всичките актове и книги, а така също и печатите си.

Чл. 23. Книгите и производствата на нотариусите, както и тия на околийските съдии по нотариалните дела, могат да се прегледват във всяко време от председателя на съда или от едного от членовете на тоя съд, по поръчение на председателя.

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Нотариусите са длъжни всеки присъствен ден да се намират в своите писалища не по-малко от шест часа, определени с отвърждение на областния съд, за които се обявява за всеобщо знание. Това също е длъжен да прави и околийският съдия в часовете, определени от вътрешния му правилник, който се утвърждава от областния съд. Но засвидетелствуванията на подписи в какъвто и да е акт, както и извършването на протест за полици и взаимни задължения, околийският съдия е длъжен всякога, когато му се представят, да извършва, а така също да дава преписи и справки от актовете в часовете, определени за такива действия от вътрешния му правилник.

Чл. 26. Жалби срещу неправилните действия на нотариусите, както и срещу ония на околийските съдии, се подават на тоя областен съд, комуто са те подведомствени. Жалбите се подават на самия нотариус или околийския съдия, които са длъжни в продължение най-много на три дни да ги изпратят в областния съд от деня на подаването им, и областният съд, ако намери за нужно, известява на тъжащите се лица, които са участвали в извършването на акта, за да присъстват в назначения ден, когато ще се разгледва жалбата им.

Забележка. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1922 г.)

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Сокът за подаване жалба против действията на нотариусите и околийските съдии, по нотариални дела е десетдневен от деня на отказването на нотариуса или околийския съдия да извърши това действие, зарад което се подава жалбата.

Чл. 28. Против съдържанието на жалбата, както нотариуса, така и околийския съдия, имат право да подават, когато я изпращат в съда, свои обяснения. Те са длъжни да дават обяснения по жалби против действията им и когато ни се искат от председателя на съда. Но те не се призовават и нямат право да присъстват в съда, когато се разглеждат тия жалби.

Чл. 29. Постановленията на областните съдилища по жалбите, които са подадени вследствие на отказване за извършване актове, могат да се обжалват пред надлежния апелативен съд в разстояние на десет дни от деня на съобщението препис от решението. Ако с решението на съда е потвърдено действието на нотариуса или околийския съдия, който е извършил акт или е направил засвидетелствуване, то за да се унищожи силата на такива актове или засвидетелствувания, трябва да се заяви иск в надлежното съдилище.

Чл. 30. За причинените от действията на нотариуса или околийски съдия вреди и загуби, заявява се иск за възнаграждение в тоя областен съд, под ведомството на който се нахождат те. За възбуждане иск срещу нотариуса или околийския съдия за възнаграждение от вреди и загуби, по нотариални дела, особено разрешение не се иска.

Чл. 31. Всякакви актове за продаване-купуване недвижими имоти, за даване под залог (установяване на ипотеки) и изобщо за всяко отчуждаване правото на собственост или правото за ползване от недвижим имот, се извършват от нотариуса или околийския съдия, според околията, в която се намира недвижимия имот. За извършване на тия актове, явяват се при нотариуса или съдията сами страните лично или техни законно упълномощени повереници.

Чл. 32. Договори, които определят имотните отношения между съпрузи, там, дето тия договори са в обичай, трябва да се извършат тоже от надлежния нотариус или околийския съдия.

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Нито един акт за продаване, даряване, за даване под залог и изобщо за отчуждаване правото на собственост или правото на ползване от недвижим имот не може да стане, ако собственикът не представи нужните документи за правата си. Ако няма документи, нотариусът прави обстоятелствена проверка на правата му чрез разпитване под клетва на не по-малко от трима околни, предпочтително стари лица, призовани по указание на общинското управление. За извършения разпит се съставя протокол, който се подписва от нотариуса и от присъстващите.

(Нова ал. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Заедно с документите, установяващи правата му, собственикът е длъжен да представи и две записки за вписване на акта, който ще се извърши, ако този последният подлежи на вписване.

(Нова ал. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Когато актът, който установява правата на отчуждателя, подлежи на вписване, а пък не е бил вписан, нотариусът не извършва искания нов акт, докато първият не бъде вписан.

Чл. 34а. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Нотариусът може да издава на желаещи лица актове за правата на недвижими имоти, които им принадлежат, след като се изпълнят условията, предвидени в чл. чл. 34, 50 и 51.

(Изм. - ДВ, бр. 10 от 1922 г.) За тия актове се плаща мито 3%, както и другите, предвидени з закона за нотариусите, мита и берии.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Търговски договори тоже се извършват от надлежния нотариус или околийски съдия, но извършването на тия договори трябва да става според правилата, изложени в търговския закон.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Всякакви други договори, актове, подписи, удостоверения, освен горепоказаните, могат да се извършват частно и да се представят за засвидетелстване на нотариуса или на надлежния околийски съдия, ако страните желаят. Преписи от първообразните актове могат такожде да се представляват за засвидетелствуване на нотариуса или на околийския съдия.

Чл. 37. Във всичките актове и засвидетелствувания, които се извършват от нотариуса или околийския съдия, трябва да бъдат означени: 1) годината, месецът и числото, а кога се изисква и часа на извършването; 2) областният съд или околийското съдилище, при което е извършен акта; 3) подписите на договарящите се страни и на свидетелите, и 4) подписът на нотариуса или околийския съдия, който е извършил акта.

Чл. 38. На издаваемите от нотариуса или околийския съдия преписи, справки, засвидетелствувания се прилага печата на нотариуса или околийския съдия и се означава нумерът, под който актът или засвидетелствуването са записани в регистъра и времето на издаването.

Чл. 39. Преписите и засвидетелствуванията, които са писани на няколко листа, трябва да бъдат провървени, преброени и скрепени от нотариуса или околийския съдия.

Чл. 40. При означаване на лицата, както в актовете и засвидетелствуванията, така и в подписите, трябва да бъдат записани и техните и бащините им имена, презимена и местожителствата им, така щото да няма съмнение в тяхната тождественост.

Чл. 41. Самоличността на неизвестните на нотариуса или околийския съдия лица, които са участвали в извършването на акта или засвидетелствуването, трябва да бъде засвидетелствувана от две грамотни познати тем лица, без да се отстраняват от това и роднините на неизвестното на нотариуса или околийския съдия лице. Удостоверението на самоличността трябва да бъде записано в акта или засвидетелствуването.

Чл. 42. Когато не е възможно да се увери в самоличността на някой от участващите, които са показани в предидущия член, или когато засвидетелствуване самоличността няма повече от едно лице, нотариусът или околийският съдия споменува за това в акта или в засвидетелствуването със забележка, имал ли е други доказателства и сведения пред вид относително самоличността, какви именно, или не.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) На нотариуса или околийския съдия се запрещава, под опасност на недействителност, да извършва актове или засвидетелствувания както и от и на свое име, така също от и на име на жена си, както и от и на име на свои и нейни роднини в права линия, без ограничения на степените, а в съребърна - на роднини от първите четири и по сватовство в първите три степени, а тъй също и на лицата, които се намират у него под настойничество, които са го осиновили или които е той осиновил. В тия случаи, актовете се извършват от един член на областния съд или околийския съдия по назначение от председателя.

Чл. 44. Нотариусът или околийския съдия трябва, освен удостоверението в самоличността на участващите в извършването на акта или на техните повереници, да се удостоверяват също имат ли те законна правоспособност от ония или на името на които трябва да се извърши акта.

Чл. 45. При извършването на всеки акт, трябва непременно да присъстват двама свидетели, които да удостоверят действителното му извършване; те същевременно могат да удостоверят и самоличността на ония, които извършват акта.

Чл. 46. Свидетели при извършване на актовете могат да бъдат само лица съвършенолетни, да знаят да четат и да пишат на официалния език и да са известни на нотариуса или на околийския съдия лично или по достоверно за тях засвидетелствуване.

Чл. 47. Свидетели при извършването на актовете, под опасност за тяхната недействителност, не могат да бъдат: 1) слепи, глухи, неми, безумни или слабоумни и луди; 2) които не знаят български език; 3) лицата, в полза на които в самия акт се прави някакво разпореждане, а така също, които се намират с тях или с участващите в акта или пък самия нотариус, или околийския съдия в отношения, означени в чл. 43 от настоящия закон; 4) слугите на нотариуса или околийския съдия, който извършва акта; 5) служащите в канцеларията на нотариуса, околийския съдия и областния съд и 6) които са подпадвали по такива наказания, чрез които им е отнето правото да бъдат свидетели.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Ония, които желаят да извършат акт, представят готов проект от него в два еднообразни екземпляра.

(Изм. - ДВ, бр. 53 от 1928 г.) Екземплярът, който ще остане в нотариуса, трябва да бъде печатан или написан от ръка, с черно мастило, чисто и четливо, а показаните в него суми, нумера, цифри, срокове и дати се написват и с думи.

Праздни места, поправки, прибавки и съкращения се допускат не инак, освен като се спомене за тях в проекта на акта с подписа на участващите в неговото извършване.

Праздните места трябва да бъдат зачертани, а поправките да са направени така, щото погрешното или излишното вписване да се зачертава с тънка черта.

Зачеркване на актовете строго се запрещава. За подобно зачеркване, нотариусът или околийският съдия се подлага на наказание.

Проектът се представя заедно с другите книжа с писмено заявление. Той се изготвя по размери и форма, според дадените от Министерството на правосъдието образци.

Чл. 49. Нотариусът или околийският съдия, като разгледа условията или проекта, длъжен е да разпита участващите в акта: действително ли те по добра воля желаят да го извършат и разбират ли неговия смисъл и значение.

Чл. 50. Преди извършването на акта, нотариусът или околийският съдия е длъжен да се удостовери: първо, че законите не запретяват извършването на такъв акт и второ, ако думата е за недвижим имот, че означеният в акта недвижим имот, действително принадлежи на страната, която го отчуждава, или се съгласява за ограничение правото на собственост.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) При удостоверяването, че недвижимият имот принадлежи на страната, която го отчуждава, нотариусът или околийският съдия се ръководи по чл. 34 от настоящия закон.

Чл. 52. Актовете, извършването на които е забранено от закона, а също и ония, в съдържанието на които би се оказало нещо противно на законите, които запазват реда в управлението, обществената нравственост или честта на частни лица, не могат да бъдат приети от нотариуса или околийския съдия за извършване. Така също нотариусът или околийският съдия не може да приеме извършването на ония актове, предмет на които ще бъде имот не принадлежащ на страната, която го отчуждава, или правото на разпореждане, което е изгубено за страната и не е представено от нея удостоверение от лицата, в полза на които е станало такова ограничение на правото на собствеността или на владението, за съгласието им на отчуждаването му.

Чл. 53. При извършването на акт, в който участва лице, което не знае български език и се обяснява на език, непонятен на нотариуса или околийския съдия, трябва да се вика преводчик.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) В проекта на акта, подир указанията, предписани в членове 31-36, а така също подир означаването на свидетелите (чл. чл. 44 и 45) и способа за удостоверението в самоличността както на тия последните, така и на участващите в акта лица, а равно и удостоверението, че имотът принадлежи на отчуждаващата го страна, съгласно с 51 член, излага се самото негово съдържание и се определя кому трябва да се дадат преписи или втори екземпляри от акта.

Чл. 55. В проекта на акта трябва да бъде точно указано за всички документи, които са представени за извършването му, както: за довереностите, свидетелствата за самоличността и др. т., с обяснение представени ли са те в първообраз или в препис.

Чл. 56. Самите документи или засвидетелствуваните техни преписи се пазят у нотариуса или околийския съдия, като се означи в тях: годината, месецът, числото и нумера на оня акт, към който са те приложени.

Чл. 57. Нотариусът или околийският съдия прочита на страните проекта на акта, като им обявява за количеството на следуемите мита, които трябва да заплатят.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) След като страните заявят на нотариуса в присъствието на свидетелите, че са съгласни с изложеното в проекта, и след като се заплатят следуемите се мита и герб, двата екземпляра от проекта на акта се подписват от страните, свидетелите и нотариуса.

Чл. 59. - 62. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)

Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Единият екземпляр от проекта, след като се постъпи с него според указанията, предвидени в чл. 34 - 58, се подрежда в актова книга, а другият повръща на правоимащия и се обгербва, като препис.

Чл. 64. Лицата, които са участвали в извършването на акта, а така също и ония, които са прочели или изслушали неговото съдържание, по своето желание без свидетели, трябва при подписването му, да обявят на свидетелите, че те са прочели сами или им се е прочел той от другиго, за което трябва да се спомене и в самия акт.

Чл. 65. Присъствието на свидетелите, независимо от желанието на страната, е задължително не само при обявяването на условията, но и при самото четене на такъв акт, в извършването на който участва глух.

Чл. 66. Глухият, който знае да чете, длъжен е сам да прочете акта и да обяви съответства ли изложението му напълно с неговата воля, което се и означава в него акт преди да бъде подписан.

Чл. 67. При извършване на акт от или на името на неграмотен глух, освен обикновените свидетели, пригласява се още едно лице, на което той вярва и което умее да се обяснява с него чрез знакове. Такова лице може да бъде и роднина на глухия, но трябва да има всичките други условия, които се изискват от свидетеля.

Чл. 68. Нотариусът или околийският съдия трябва да се удостовери чрез питания, които не се отнасят до предмета на извършваемия акт, действително ли неграмотния глух разбира знаковете, които му се правят.

Чл. 69. Грамотният ням или глухоням, от или на името на когото се извършва актът, длъжен е подир прочитането на акта да напише в него собственоръчно, че го е чел и е напълно съгласен със съдържанието му.

Чл. 70. При извършването на акт от или на името на безграмотен ням и глухоням, освен лицето, което умее да се обяснява с него чрез знакове, трябва да се призове и друго, на което тия знакове са известни и което трябва да има всичките качества на свидетел, ако даже и да бъде роднина с немия или глухонемия.

Чл. 71. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)

Чл. 72. Страните, които извършват акта, ако не могат да подпишат поради неграмотност, или по други причини, могат да поръчат на друго лице да ги подпише за тях, за което се удостоверява с подписа на свидетелите.

Чл. 73. Преписите от актовете, които са внесени в актовите книги, нотариусът или околийският съдия не може да ги дава на други никому, освен на самите лица, от които са извършени актовете, или на техните повереници, наследници и въобще на ония, към които са преминали техните права.

Чл. 74. (Отм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.)

Чл. 75. (Отм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.)

Чл. 76. Верността на преписите се удостоверява от нотариуса или околийския съдия със запазване реда, показан в 37, 38 и 39 членове.

Чл. 77. Издаването на всеки препис се забелязва в актовата книга с означение кому именно е даден преписа.

Чл. 78. Лицата, които са приели преписи, трябва да дадат в регистъра на нотариуса или околийския съдия разписка за приемането им.

Чл. 86. Нотариусът или околийският съдия, по желанието на ония, които се обръщат към него, извършва засвидетелствуване на всякакъв род споразумения, актове и удостоверения, съгласно с чл. 36 от настоящия закон.

Чл. 87. Засвидетелствуванията се означават от нотариуса или от околийския съдия в регистрите по реда, показан в чл. 38 от настоящия закон.

Чл. 88. При извършването на засвидетелствуванията нотариусът или околийският съдия, трябва да се ръководи по правилата, изложени в 40, 41, 42, 43, 44 и 45 членове.

Чл. 89. При протестуването на менителниците (полиците) нотариусът или околийският съдия се ръководи от търговския закон.

Чл. 90. При засвидетелствуването верността на преписите с представените у нотариуса или околийския съдия документи, той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да упомене в засвидетелствуването от кого е бил представен оня документ, от който е бил снет преписът, така също и дали е снет той от първообраза или от друг препис, и не е ли имало в първообраза или в първоначалния препис зачерквания, преписи или каквито и да са особености.

Чл. 91. За засвидетелствуването първообраза на подписите на акт, който не е направен у нотариуса или у околийския съдия, те (подписите) трябва да са написани в тяхно присъствие или да са признати пред тях от подписващите се лица.

Чл. 92. Самоличността на лицата, които не са известни на нотариуса или на околийския съдия, трябва да бъде удостоверена по установения ред в 41 и 42 членове със забележка за това в засвидетелствуването.

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Засвидетелствуване истиността на подписите се извършва върху самия подписан документ.

Чл. 94. Засвидетелствуването на времето, в което се е предявил документът у нотариуса или у околийския съдия, се извършва от него въз самия документ с означение на лицата, които са го предявили.

Чл. 95. Засвидетелствуването на заемните задължения, договори и различен род протести се извършва от нотариуса или околийския съдия върху самия акт, с означение на лицата, които са го предявили.

Чл. 96. При засвидетелствуване на актовете, които са извършени по домашен ред, нотариусът или околийският съдия е длъжен да се удостовери в самоличността и правоспособността на участващите в извършването на засвидетелствуването, съгласно с 41, 42, 44, 45 и 46 членове.

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Разноските, при извършването на актовете са: 1) митата от актовете; 2) особен сбор за извършването и засвидетелствуването на актовете и за издаването преписи от актовете.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Всичките означени в предидущия член разноски, когато за тяхното изплащане не е имало особено съгласие между договорящите страни или когато няма противно разпореждане на закона, падат по равна част на всяка една от тях.

Чл. 99. Хартията, на която е написан преписа от акта, дълговите обязателства и менителниците, дубликатите от преписите и книжата, по които се извършват засвидетелствуванията, се облепят с гербова марка, съгласно закона за гербовия сбор.

Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.) При прехвърлянето на недвижими имоти или на вещни права върху такива имоти от едно лице на друго, по възмезден начин се събира мито 4% от цената на имота или на вещното право.

Същото мито се взема и при засвидетелствуване на актовете за прехвърляне на наследство и за прехвърляне на мини.

За извършване актове за дарение на недвижими имоти или за суперфиция, се взема по 2% от стойността на зданията или имота.

За съдебните решения, които заместват договори за прехвърляне на собственост или на вещно право върху недвижими имоти и за съдебно-спогодителните протоколи за делба на здания и други недвижими имоти, се взема също по 2% от стойността на зданията или имота. Това мито се събира при вписване на решенията или протоколите в книгите за вписване, съгласно закона за привилегиите и ипотеките.

Актовете, в които се оформяват няколко договори, които нямат връзка помежду си, се таксуват отделно за всеки договор.

Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 225 от 1931 г.)

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Митата се вземат и за отчуждаването на държавните недвижими имоти.

Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1891 г.)

Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.) При определяне цената на актовете, страните, които участват в извършването им, са длъжни добросъвестно да обявят в случай на покупко-продажба - цената, а в останалите случаи - действителната стойност на имота; в противен случай те заплащат солидарно тройното мито на укритата сума.

Нотариусът, или околийския съдия, който, по сведения или по своя преценка, намира, че показаната в договора продажна цена не отговаря на действително уговорената такава между страните, проверява това обстоятелство по начин какъвто намери за най-целесъобразен и съставя акт за констатиране на нарушението, който има доказателствена сила за изложените в него факти.

По тези актове нотариусът или околийският съдия издава постановление за изплащане тройното мито върху укритата сума.

Тези постановления подлежат на обжалване по въззивен ред в 7-дневен срок от връчването им пред надлежния областен съд.

В случай, че действително уговорената цена е по-малка от пазарната цена на имота, разликата между уговорената и пазарната цени се счита за дарение и се таксува като такава.

(Нова - ДВ, бр. 119 от 1941 г.) При продажба на етажи или на части от етажи като цена на имота се смята, както стойността на съответната част от мястото, тъй и стойността на етажа или на частта от етажа в положението, в което се намират, ако продажбата става в окончателното или частичното им довършване.

(Нова - ДВ, бр. 119 от 1941 г.) Тая наредба има тълкувателен характер. За извършените, обаче, до влизането в сила на настоящия закон продажби на етажи или части от етажи, митото се събира в един размер, ако се внесе доброволно от страните до 6 месеци от влизане на настоящия закон в сила, инак то се събира съгласно алинея първа на този член.

Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) От имотите, които са продадени на публичен търг, митата се вземат по най-последната цена, придобита при проданта.

Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 110. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)

Чл. 111. Цената на фабрики, мелници, рибни, солни и други заводи се определя според дохода в последните десет години, като се извадят разноските за тяхното обдържане и производството на работеното, а ако тия заведения са съществували по-малко от десет години до тяхното преминуване в други ръце, то за определяне на тяхната цена трябва да се вземе в десет пъти доходът на последната година преди преминуването им, като се вземе във внимание и в двата тия случаи изчислението на дохода, показан от лицата, които участват в преминуването.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 255 от 1927 г.) За извършване на всички други актове нотариусът или околийският съдия взема мито по 10 на хиляда, или част от хиляда лева от цената.

(Нова ал. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.) При извършване на актовете за отмяна на завещания на надписите за приемане на тайно завещание, на протоколите за приемане на саморъчни завещания, на протоколите за разпечатване на завещания, на протоколите за връщане на получени за пазене завещания, на протоколите за приемане на хранение вещи или пари и на актовете за заличаване ипотеки, обезпечаващи взимания от 100000 лева нагоре, се взема такса по 150 лева.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.) За засвидетелствуване съдържание на актове и за протести на записи на заповед, менителници или чекове, се взема по 20 лева, когато сумите по акта или протеста не надминават 5000 лева, а когато надминават тоя размер и по 1% върху разликата.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.) За засвидетелствуване подписите на всякакви договори и документи с договорен характер се взема такса:

а) по 30 лева за всеки екземпляр, когато материалният интерес е под 100000 лева;

б) по 100 лева за всеки екземпляр, когато материалният интерес е от 100001 лева до 500000 лева;

в) по 300 лева за всеки екземпляр, когато материалният интерес е от 500001 лева нагоре.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1924 г.) За извършване на актове и договори или засвидетелствуване съдържанието им, на които ценността на предмета не може да бъде определена, взема се по 100 лева на екземпляр.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1924 г.). За засвидетелствуване верността на преписите се взема по 10 лева на всеки 50 реда или част от тях.

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1924 г.). За засвидетелствуване първообраза на подписите се взема по 20 лева на всеки подпис.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1924 г.). За засвидетелствуване времето, в което се е предявил документа, взема се 50 лева.

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1924 г.). За засвидетелствуване и връчване всякакви протести и заявления - било по граждански, било по търговски дела - взема се по 50 лева за всеки лист, независимо от следуемите се гербови марки.

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1924 г.). За правене справки за времето, в което е извършено или засвидетелствувано какъвто и да е акт се взема 20 лева, а за издаване удостоверения по такива справки - 25 лева освен нужните гербови марки.

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 255 от 1927 г.) За издаване вторични и последующи преписи вземат се по 30 ст. на всеки ред.

Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1924 г.). Освен изброените мита и берии, взема се и по 10 лева за ударане печата на нотариуса или на околийския съдия върху всеки акт.

Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1924 г.) За засвидетелствуване съдържанието и подписите на съдебна довереност и всякакво пълномощно взема се по 20 лева освен гербовата марка.

Чл. 124. Всичките заявления, които се подават на нотариуса или на околийския съдия по нотариални дела трябва да бъдат облепени с гербова марка от седем лева.

Чл. 125. Всичките мита и берии, които се вземат при извършването и засвидетелствуването на актовете, постъпват в полза на хазната.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.) За извършване или за засвидетелствуване на актове, в които държавата участва като страна, не се взема мито, такси и берии, когато тя е задължена да ги плаща.

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) За всяко незаконно отказване да изпълни длъжността си, за всяко опущение по службата си, превишение на власт и на всеки противозаконен постъпък и за злоупотребление нотариусът, според опущението или злоупотреблението отговаря дисциплинарно, или се дава на углавен съд.

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) На дисциплинарно наказание нотариусите подлежат в случаите и по реда, предвиден в закона за устройството на съдилищата.

Чл. 129. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Предаването на съд по углавен ред и съденето на нотариусите стават по реда, указан в закона за углавното съдопроизводство.

Чл. 131. С настоящия закон се отменява III глава от временните съдебни правила (ст. 524 - 531), допълнението към 531 статия на тия правила, т. е. инструкцията за реда на извършването и засвидетелствуването на актовете договорите и другите сделки от 1879 год., временните инструкции и форми за ръководството на мировите съдии при извършване и засвидетелствуване на актове, договори и пр. от 1880 год., допълнението към III глава на допълнителния раздел към временните съдебни правила (524 - 531) и всичките други закони, правила и наредби, които противоречат на него, освен правилата за домашни актове от 24 декемврий 1883 год., които остават в сила до предвидения в тях срок.

Чл. 132. Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Чл. 133. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.). При извършване актове за собственост по обстоятелствена проверка, ако то стане до 31 декемврий 1944 г. се взема 5°/00 гербов налог и мито: 1/2% до 31 декемврий 1942 година и 1% от 1 януарий 1943 година до 31 декемврий 1944 година. Бериите и др. за извършване на обстоятелствена проверка и за преписи от актове, се събират в размер 50% от предвидените в действащите закони.

В тия случаи нотариусът, или околийският съдия извършват обстоятелствените проверки на самите места по повод на особени декларации, подавани от всички заинтересувани, чрез респективните общински управления.

Тия декларации съставени по образец изработен от Министерството на правосъдието, най-късно три месеци от влизането в сила на настоящия закон се раздават от самите общински управления на заинтересуваните, които се поканват най-късно до три месеца от поканата да ги представят в общинските управления, надлежно попълнени с нужните сведения.

Общинските управления от своя страна попълват всяка декларация с имената на околните стари люде, които ще се разпитват като свидетели и сгрупирани декларациите по села изпращат на съответния нотариус или околийски съдия.

Последният насрочва в едно и също време проверката на всички декларации от едно или няколко съседни села в центъра на общината и там събира нужните мита, берии и други разноски за съставянето на нотариалните актове и снабдяване заинтересуваните с преписи от тях.

Околийският съдия или нотариус съобщават на съответните данъчни управления за издадените по закона актове, за да се впишат имотите по тях в основните поземлени книги, ако същите имоти не са били записани до тогава.

(Нова ал. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.) Митата и таксите, предвидени в този член, се вземат и за актовете по чл. 2 от закона за уреждане собствеността и залога на земеделски и превозни машини със значителна стойност.