Държавен вестник, брой 23 от 22.III

Чл. 2. Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.

Религиозен обряд се допуска само след сключване на граждански брак. Този обряд няма правно действие.

Чл. 3. Бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Чл. 4. Бракът се сключва публично и тържествено в общинския (районния) народен съвет, съответно в кметството.

Когато някой от встъпващите в брак поради уважителни причини не може да се яви в общинския (районния) народен съвет, съответно в кметството, бракът може да бъде сключен и на друго място пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Чл. 5. Желаещите да встъпят в брак заявяват това в службата по гражданско състояние. Всеки от тях представя декларация, че не съществуват установените в чл. 8, 9 и 10 пречки за сключване на брака и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 9, букви "б" и "в".

Чл. 6. Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на страните, представените от тях декларации и медицинските свидетелства. Ако няма пречки за встъпване в брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали те са съгласни да встъпят в брак един с друг и при утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брак, който се подписва от страните, от двама свидетели и от него, като обявява брака за сключен.

Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и длъжностното лице по гражданското състояние.

Чл. 7. При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг или добавя фамилното име на съпруга си към своето.

Чл. 8. Може да сключи брак лице, навършило 18 години.

По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило 16 години, с разрешение на председателя на окръжния съд по местожителството си. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на окръжния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.

Чл. 9. Не може да сключи брак лице:

а) което е свързано с друг брак;

б) когато е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

в) което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или за живота или здравето на другия съпруг, освен ако това е било известно на другия съпруг.

Чл. 10. Не могат да сключат брак помежду си:

а) роднини по права линия;

б) братя и сестри;

в) роднини по съребрена линия до IV степен включително.

г) лица, между които осиновяването създава отношения като посочените в букви "а" и "б".

Чл. 11. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.

Те живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено.

Всеки съпруг има свобода при избора на своето занятие.

Чл. 12. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата.

Чл. 13. Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г., попр., бр. 90 от 1976 г.) Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие.

Съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единия от тях - със съгласието на другия. Действия на обикновено управление относно общите вещи може да извършва и всеки от съпрузите.

Всеки от съпрузите се разпорежда със своите спестовни влогове без съгласието на другия съпруг.

Когато семейното жилище е индивидуална собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. При липса на такова съгласие разпореждането може да се извърши с разрешение на районния съд, ако се установи, че е в интерес на децата и семейството.

Разпореждането с общи движими вещи чрез възмездна сделка, извършена от единия съпруг без съгласието на другия, няма сила за другия съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг.

Съгласие за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис.

За задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за удовлетворяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.

Чл. 14. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод и обявяване брака за недействителен, а за отделни вещи - с принудително изпълнение върху тях. Тя може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това.

Докато трае бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с бъдещия си дял от общото имущество или с част от него.

При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

При прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на оня от досегашните съпрузи, на когото се предоставят за отглеждане и възпитание ненавършилите пълнолетие деца. В изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество.

При прекратяване на общността поради развод всеки от съпрузите има право да получи и част от движимите вещи на другия съпруг, които последният е придобил през време на брака за упражняване на занятие или от тяхната стойност, както и от негови вземания, доколкото са придобити през време на брака, ако е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на придобилия имуществото съпруг поставя в опасност интересите на децата или на другия съпруг.

Исковете по предходните две алинеи могат да се предявяват до изтичане на една година от прекратяването на брака поради развод. Същите две алинеи се прилагат съответно и при прекратяването на брака поради обявяването му за недействителен.

При прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.

Чл. 15. Бракът се прекратява:

а) със смъртта на единия от съпрузите;

б) със съдебно решение, обявяващо неговата недействителност, и

в) с развод.

Чл. 16. При обявяване смъртта на единия от съпрузите бракът се счита за прекратен с влизане на решението в сила.

Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.

Чл. 17. Бракът се обявява за недействителен:

а) ако при сключването му са били нарушени разпоредбите на чл. 8, 9 или 10 и

б) ако някой от встъпващите в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта - негови или на негови близки.

Никой не може да се позове на недействителността на брака, докато тя не бъде обявена от съда.

Чл. 18. Иск за обявяване недействителността на брака може да се предяви:

а) при нарушение на чл. 8 - само от непълнолетния съпруг не по-късно от шест месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;

б) в случая на чл. 17, буква "б" - само от заплашения съпруг не по-късно от една година от сключването на брака;

в) в случая на чл. 9, буква "а" - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;

г) в останалите случаи - от всеки от съпрузите и от прокурора.

Искът по чл. 9, буква "б" може да се предяви не по-късно от шест месеца от оздравяването или от отменяването на запрещението.

Прокурорът може да поиска да се установи наличието на основание за обявяване недействителността на брака, сключен при нарушение на чл. 9, буква "а", и след смъртта на единия от съпрузите.

Чл. 19. Недействителността на брака при двубрачие не може да бъде обявена от съда, ако по-рано сключеният брак е прекратен.

Недействителността на брака поради нарушение на чл. 9, буква "а" не може да бъде обявена, ако болният съпруг е оздравял.

Чл. 20. Разпоредбите на чл. 25-29 се прилагат съответно при обявяване на брака за недействителен. В този случай недобросъвестността при недействителност на брака има значението на вината при развода.

Недобросъвестният съпруг не може да води исковете по чл. 14, ал. 5.

Заченатите или родените през време на недействителния брак деца се считат за брачни и за тях се прилага предположението по чл. 31.

Чл. 21. Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

Чл. 22. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите на волята им да прекратят брака.

Чл. 23. Искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви, преди да са изтекли две години от сключването на брака.

Чл. 24. При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище и издръжката между съпрузите. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са запазени интересите на децата.

Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът може да даде срок за изправяне на недостатъците на споразумението.

Ако в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането.

Исковете относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата.

Чл. 25. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат предявения вече иск, за да установят неговата основателност, ако искът се основава на вината на преживелия съпруг.

Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.

Чл. 26. След развода съпругът не може да носи фамилното име на другия съпруг, когато последният се противопостави, освен ако има важни причини за това.

При изменение на обстоятелствата съдебното решение относно запазването на фамилното име на единия съпруг може да се измени по искане на другия съпруг.

Чл. 27. След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 25.

Чл. 28. При постановяване на развода съдът предоставя семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и другите обстоятелства.

(Ал. 2 и 3 отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.)

Чл. 29. В случай на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражнението на родителските права спрямо децата, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът може да постанови децата да живеят при някое трето лице или в съответно заведение. Съдът изслушва родителите, а ако е уместно, и децата и близки на семейството и решава въпросите с оглед на интересите на децата.

Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от съпрузите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

Чл. 30. Произходът от майката се определя от раждането.

Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от съпруга на същата, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. Като страна се призовават и съпругът на майката, съпругът на другото лице, което оспорва произхода, и във всички случаи - детето.

Чл. 31. Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване.

Ако детето е родено, преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.

Предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, когато детето е родено след изтичането на 300 дни от датата на последното известие - в случай на обявено отсъствие на съпруга, или от датата на предполагаемата смърт - в случай на обявена смърт.

Чл. 32. Съпругът на майката може да оспори своето бащинство, като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

Майката може да оспори бащинството на своя съпруг, като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.

Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката е оплодена изкуствено със съгласието на съпруга си.

Чл. 33. В случая на чл. 31, ал. 2, ако оспорването от страна на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се счита първият съпруг. Последният може да предяви иск за оспорване на бащинството до изтичане на една година от узнаване на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

Във всички случаи на оспорване на бащинство, като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, призовава се и първият.

Чл. 34. Всеки родител може да припознае своето дете.

Припознаването се извършва с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.

Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.

Чл. 35. Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, и на детето, ако то е пълнолетно. Ако в тримесечен срок от съобщението тези лица не оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние, припознаването се вписва в акта за раждане.

Ако припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход.

Ако при припознаването детето е непълнолетно, то може да го оспори до изтичане на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

Чл. 36. Извън случаите по предходния член припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването.

Чл. 37. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, а в случай на заплашване - в едногодишен срок от преставане на заплашването.

Чл. 38. Произходът от майката може да се търси чрез иск, предявен от детето, майката или бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, ако тя е била в брак с него по време на зачеването.

Чл. 39. Произходът от бащата може да се търси чрез иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето.

Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Чл. 40. Иск за търсене произход не може да се предяви и припознаване не може да стане, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с презумпцията по чл. 31 или с акт за припознаване, и то при условията и сроковете, предвидени в закона. Двата иска могат да бъдат съединени.

Чл. 41. Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат иска, предявен от техния наследодател.

Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.

Чл. 42. Правилата за спиране и прекъсване на сроковете не се прилагат по отношение на сроковете по тази глава. Тези срокове се прилагат служебно.

Чл. 43. Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото.

Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.

Чл. 44. Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.

Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.

Чл. 45. Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.

В линията и степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.

Степента на родство по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.

Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство във втора степен.

Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.

Чл. 46. Може да бъде осиновено само лице, което при подаване молбата за осиновяване не е навършило 18 години.

Чл. 47. Може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.

Чл. 48. Осиновяващият трябва да е поне с 15 години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпругът осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.

Чл. 49. Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.

Чл. 50. Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя.

Чл. 51. За осиновяването е необходимо съгласието:

а) на осиновяващия;

б) на родителите на осиновявания;

в) на съпрузите на осиновяващия и на осиновявания и

г) на осиновявания, ако е навършил 14 години.

Съгласието на лицата по букви "б" и "в" на предходната алинея не се изисква, ако те са недееспособни или ако местожителството им е неизвестно.

Осиновяваният на възраст от 10 до 14 години се изслушва от съда.

Настойникът, попечителят, както и родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, дават мнение по осиновяването.

Когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване или са неизвестни, съгласие за осиновяването дава управителят на заведението.

Съгласието на лицата по букви "а", "б" и "в", както и мнението на родителите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя трябва да бъде дадено пред съда лично, чрез особен пълномощник или чрез отделен акт с нотариално заверен подпис, но районният съд може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.

Управителят на общественото заведение може да даде съгласието си писмено, без да е необходимо да заверява подписа си.

Чл. 52. Молбата за осиновяване се разглежда от районния съд. Районният съд събира сведения за осиновявания и осиновяващия от общинските (районните) народни съвети или кметствата по местожителствата им и взема мнение от тях дали осиновяването е в интерес на осиновявания.

Сведения за детето не се събират, когато то се взема от обществено заведение.

Чл. 53. Районният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша заключението на прокурора, се произнася с мотивирано решение по осиновяването.

Съдът допуска осиновяването само ако то е в интерес на осиновявания.

Решението на районния съд може да се обжалва по общия ред от прокурора и от лицата по чл. 51, ал. 1, букви "а", "б" и "г".

Чл. 54. По съгласие между лицата, посочени в чл. 51, ал. 1, както и когато осиновеният е дете на неизвестни родители или е оставен в обществено заведение със съгласие за осиновяване, между осиновителя и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват.

В тези случаи забраните по чл. 10 не се отменят.

В същите случаи районният съд постановява общинският народен съвет по седалището на районния съд да състави нов акт за раждане, в който осиновителят да бъде вписан като родител.

Чл. 55. В останалите случаи правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се запазват, а права и задължения като между роднини по произход възникват само между осиновителя, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга. В този случай родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а рожденият родител не наследява осиновения.

Чл. 56. Осиновяването се прекратява от съда:

а) по взаимно съгласие на осиновител и осиновен, когато двамата са дееспособни;

б) при тежко провинение от едната страна или при наличие на други важни обстоятелства, които основно разстройват отношенията между осиновител и осиновен.

В случаите на буква "б" прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят, осиновеният, или ако е засегнат обществен интерес, прокурорът.

В случаите на осиновяване по чл. 54 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, неговите родители, настойника, попечителя или прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения.

В случаите на осиновяване по чл. 55, ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя.

Чл. 57. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 56, буква "б", искът може да бъде продължен от наследниците или от прокурора. Ако съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.

Чл. 58. Действието на осиновяването престава с прекратяването му.

Чл. 59. Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност.

Вторият баща и втората майка са длъжни да съдействуват на родителя при изпълнението на тия задължения.

Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат според своите възможности. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.

Чл. 60. Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си, освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съд по местожителството им издава заповед за връщане на детето при тях. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението.

Когато родителите не живеят заедно и не могат да се споразумеят при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата. Решението може да се обжалва по общия ред.

Чл. 61. Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.

Чл. 62. Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за сделките на непълнолетните си деца, и то само в интерес на децата.

Отчуждаването на движими и недвижими имоти, с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването на тези имоти с тежести и изобщо извършването на действия извън пределите на обикновеното управление, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска само при нужда или очевидна тяхна полза с разрешение на районния съд.

Дарения, отказ от права, отпускане на заеми и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от името на ненавършили пълнолетие деца са нищожни.

Чл. 63. Когато поведениетона родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, районният съд служебно или по искане на прокурора или на другия родител взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място.

Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическаили душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.

При особено тежки случаи по алинея 1 районният съд в открито заседание с участие на съдебни заседатели и след изслушване на прокурора може да лиши родителя от родителски права.

Във всички случаи съдът определя и мерките относно личните отношения между родителите и децата.

Чл. 64. При изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките, постановени по силата на предходния текст.

Родителят може да поиска от съда възстановяването на родителските си права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) В случаите на чл. 63, ал. 3, и чл. 64, ал. 2, съдът съобщава служебно на общинския (районния) народен съвет, съответно на кметството по местожителството на родителя, за да се отбележи в особената книга лишаването от родителски права или последвалото възстановяване на тези права.

Чл. 66. Малолетен, който остане без родител или родителите на когото са лишени от родителски права, се поставя под настойничество.

Чл. 67. Органът по настойничеството назначава настойник, учредява настойнически съвет и ако е целесъобразно, настанява малолетния в обществено заведение.

Настойник на малолетен с неизвестни родители е управителят на общественото заведение, в което малолетният е настанен.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Орган по настойничеството е председателят на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет или натоварено от него длъжностно лице или кмета.

Чл. 69. Настойническият съвет се състои от настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния, които най-добре ще се грижат за интересите на детето.

При възможност в състава на настойническия съвет се включват и лица с педагогическа подготовка.

Чл. 70. Не могат да бъдат членове на настойническия съвет недееспособните, лишените от родителски права, както и лицата, които поради болест, алкохолизъм, безчестен живот, противоречие с интересите на малолетния или поради други причини не са в състояние да изпълняват настойнически задължения.

Чл. 71. Настойникът е длъжен да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния. Той управлява неговите имотии го представлява пред трети лица. Разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и 3 се прилагат и при настойничеството.

В случаите на чл. 62, ал. 2 настойникът иска разрешение от районния съд, като представи мнението на настойническия съвет.

Чл. 72. Когато настойникът е възпрепятствуван да изпълнява задълженията си или има противоречие между неговите интереси и интересите на малолетния, длъжността му се изпълнява от заместник-настойника.

Съветниците подпомагат настойника и заместник-настойника при изпълнение на техните задължения, уведомяват за неблагополучия в отглеждането и възпитанието на малолетния и в опазване на неговото имущество.

Чл. 73. В началото на всяка година настойникът в присъствието на членовете на настойническия съвет дава пред органа по настойничеството отчет за своята дейност. Такъв отчет настойникът дава и при освобождаването му от настойническия съвет.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Когато настойникът без уважителни причини не представи отчет, органът по настойничеството съставя акт, въз основа на който председателят на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет издава наказателно постановление за налагане глоба до 40 лева. Постановлението може да се обжалва по реда на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 74. Настойникът е длъжен да внася паричните средства на малолетния в Държавната спестовна каса. За невнесените своевременно суми той дължи законна лихва.

По искане на органа по настойничеството, основано на сметка, утвърдена от настойническия съвет, районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени или невнесени суми.

Чл. 75. С навършване на 14-годишна възраст малолетният се освобождава от настойничество и органът по настойничеството му назначава попечител. До назначаването на попечител тази служба се изпълнява от настойника.

Чл. 76. Попечител се назначава на всеки непълнолетен, който остане без родител или чиито родители бъдат лишени от родителски права. Попечител на непълнолетния с неизвестни родители е управителят на заведението, в което непълнолетният е настанен.

Непълнолетният съпруг с встъпването в брак става дееспособен. Той обаче може да извършва действие на разпореждане с недвижим имот само с разрешение на районния съд.

Попечителят се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния и дава съгласиеза извършване на правни действия.

Чл. 77. Разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и 3 се прилагат и при попечителството.

Чл. 78. Органът по настойничеството може да освободи настойника или попечителя от тази длъжност, когато изпълнението й поради старост, болест, служебни задължения и пр. се явява крайно обременително.