ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
Обн. ДВ. бр.121 от 17 Декември 1997г.
Преамбюл
Правителството на Република България и правителството на Република Беларус (наричани по-долу договарящи страни),
в желанието сила укрепват взаимноизгодното икономическо сътрудничество,
в стремежа си да насърчават и създават благоприятни условия за извършване на инвестиции от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна на основата на равенство и взаимна изгода,
признавайки, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите в съответствие с този договор стимулират деловите инициативи в тази област, се договориха за следното:
Определения
Член 1. За целите на този договор:
1. Под "инвестиции" се разбира всякакъв вид вложения, инвестирани от инвеститорите от държавата на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна при условие, че тези инвестиции са били извършени в съответствие със законодателството на последната, и по-специално, но не изключително:
а) право на собственост и всякакви други имуществени права и реални обезпечения, като ипотека, залог и др.;
б) дялове, акции и други форми на участие в дружества;
в) права на вземане и други права, които имат икономическа стойност;
г) права на интелектуална собственост, включително авторско право и сродните му права, права на индустриална собственост (патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки), търговски наименования, технологически процеси, "ноу-хау" и "гудуил";
д) права за упражняване на стопанска дейност, включващи по-специално права за търсене, разработване и експлоатация на природни ресурси, предоставени в съответствие със законодателството на държавата на всяка от договарящите страни или акт на компетентен държавен орган.
Всяко изменение във формата, в която са били извършени инвестициите, няма да засегне тяхната същност като инвестиции.
2. Под "приходи" се разбира всякакви постъпления, получени в резултат на инвестициите, като печалба, дивиденти, лихви и други приходи, получени в съответствие със законодателството на държавата на всяка от договарящите страни.
3. Под "инвеститор" се разбира:
а) физическо лице, което е гражданин на държавата на една от договарящите страни в съответствие с нейното законодателство;
б) всякакво дружество, фирма, предприятие, организация или асоциация, създадени в съответствие със законодателството на държавата на всяка от договарящите страни и намиращи се на нейна територия, независимо от това дали са или не са юридически лица.
4. Под "територия" се разбира територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Република Беларус, от друга страна, включително териториалното море, континенталният шелф и изключителната икономическа зона, върху които съответната държава упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.
Насърчаване и защита на инвестициите
Член 2. 1. Всяка от договарящите страни насърчава и защитава на територията на своята държава инвестициите на инвеститорите от държавата на другата договаряща страна и допуска такива инвестиции в съответствие със законодателството на своята държава.
2. Реинвестираните приходи се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
3. Всяка от договарящите страни разглежда благоприятно и в съответствие със законодателството на своята държава въпросите, отнасящи се до влизането, пребиваването, работата и движението на територията на своята държава на граждани от държавата на другата договаряща страна, които извършват дейност, свързана с инвестициите, както е определено в този договор, а също така и на членовете на техните семейства.
Национален режим и режим на най- облагоприятствана нация
Член 3. 1. Всяка от договарящите страни предоставя на територията на своята държава по отношение на инвестициите и приходите на инвеститорите на държавата на другата договаряща страна режим не по-малко благоприятен от този, който тя предоставя по отношение на инвестициите и приходите на своите собствени инвеститори или на инвестициите и приходите на инвеститорите на която и да е трета държава.
2. Всяка от договарящите страни предоставя на територията на своята държава на инвеститорите от държавата на другата договаряща страна режим не по-малко благоприятен от този, който тя предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета държава по отношение на управлението, поддържането, използването и разпореждането с техните инвестиции.
3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 на този член не обхващат предимствата, които договарящата страна предоставя или ще предоставя в бъдеще на инвеститори на която и да е трета държава във връзка със:
а) Участие или асоциирано членство в съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономически общности или подобни институции;
б) международни договори за избягване на двойното данъчно облагане.
4. Всяка договаряща страна си запазва правото да прилага в съответствие със законодателството на своята държава изключения от националния режим, предоставен съгласно ал. 1 и 2 на този член. Всяко такова изключение обаче ще се прилага само към инвестициите, направени след влизането в сила на споменатото изключение.
5. Ако една от договарящите страни в съответствие със законодателството на своята държава или международен договор, страни по който са и двете договарящи страни, предоставя на инвестициите на инвеститорите от държавата на другата договаряща страна и на дейността, свързана с инвестициите, режим по-благоприятен от режима, предоставен съгласно този договор, то се прилага по-благоприятният режим.
Обезщетение за загуби
Член 4. На инвеститори от държавата на едната договаряща страна, чиито инвестиции на територията на държавата на другата договаряща страна са претърпели загуби вследствие на война или друг въоръжен конфликт, революция, държавно извънредно положение, въстание, метеж или безредици или други подобни събития, се предоставя режим не по-малко благоприятен от този, който последната договаряща страна предоставя на инвеститорите на своята държава или на инвеститорите на която и да е трета държава по отношение на възстановяване, обезщетение, компенсация или друго уреждане.
Отчуждаване
Член 5. 1. Инвестициите на инвеститорите от държавата на всяка договаряща страна на територията на държавата на другата договаряща страна не подлежат на национализация, отчуждаване или други мерки, действието на които е еквивалентно на национализация или отчуждаване (наричани по-нататък "отчуждаване"), освен в обществен интерес, свързан с вътрешни нужди на държавата на последната договаряща страна, в съответствие със законодателството на дадената държава, на недискриминационна основа и при осигуряване на своевременно, равностойно и ефективно обезщетение.
2. Обезщетението трябва да съответства на пазарната стойност на национализираните инвестиции непосредствено преди влизането в сила на акта за национализация, изплаща се без забавяне и включва годишна лихва, равняваща се на 12-месечния лихвен процент и ВОК, за периода до датата на плащането в съответната свободно конвертируема валута, в която са направени инвестициите. Всякакво намаляване на стойността в резултат на публичното оповестяване на отчуждаването няма да се взима под внимание при определяне размера на дължимото обезщетение.
Превод на плащания
Член 6. 1. Всяка от договарящите страни разрешава на инвеститорите от държавата на другата договаряща страна, след като изпълнят всичките си данъчни задължения, безпрепятствен превод на плащанията, свързани с инвестициите, и по-специално:
а) сумата на първоначалната инвестиция и допълнителните суми за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) доходите от инвестицията;
в) сумите, получени в резултат на пълната или частичната ликвидация на инвестицията;
г) сумите, необходими за изплащане на разходи, произтичащи от функционирането на инвестицията, като:
- изплащане на заеми;
- изплащане на патентни такси;
- плащане на други разходи, свързани с инвестициите;
д) обезщетението в съответствие с чл. 4 и 5 на този договор;
е) работната заплата и другите възнаграждения, получавани от граждани на държавата на другата договаряща страна за работа и услуги, извършвани във връзка с инвестициите, направени на територията на държавата на другата договаряща страна, в съответствие със законодателството на последната.
2. Преводите на плащанията, посочени в ал. 1 на този член, ще се извършват без забавяне в свободно конвертируема валута по действащия в деня на превода официален валутен курс на тази договаряща страна, на територията на чиято държава инвестициите са били извършени.
Суброгация
Член 7. Договаряща страна, която извърши плащане на един от инвеститорите на своята държава въз основа на договор за гаранция във връзка с инвестициите, извършени на територията на държавата на другата договаряща страна, поема по силата на суброгация правата и задълженията на споменатия инвеститор. Суброгирането в правата и задълженията на инвеститора се разпростира също и върху правото на превода, посочено в чл. 5. Договарящата страна, извършила плащането, не може да придобива права или задължения, по-големи от тези на обезпечения инвеститор.
Спорове между договарящите страни
Член 8. 1. Споровете между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор се разрешават, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите страни.
2. Ако спорът между договарящите страни не може да бъде разрешен по такъв начин в продължение на шест месеца след започване на преговорите, то по искане на всяка от договарящите страни той се отнася за разглеждане от арбитражен съд.
3. Този арбитражен съд се съставя за всеки отделен случай по следния начин: в тримесечен срок след получаване на молбата за арбитраж всяка от договарящите страни назначава един член на съда. Тези двама членове на съда избират гражданин на трета държава, който, след одобрението на двете договарящи страни, се назначава за председател на съда. Председателят на арбитражния съд трябва да бъде назначен в рамките на два месеца след назначаването на другите двама членове на съда.
4. Ако в сроковете, посочени в ал. 3 на този член, не бъдат извършени необходимите назначения, то при липса на друго споразумение всяка от договарящите страни може да се обърне към председателя на Международния съд с молба да извърши такива назначения. Ако председателят е гражданин на една от договарящите страни или по някакви други причини не може да изпълни упоменатата функция, молбата за извършване на необходимите назначения може да бъде отправена към заместник-председателя на Международния съд. Ако заместник-председателят е гражданин на една от договарящите страни или също не може да изпълни упоменатата функция, молба да бъдат направени необходимите назначения може да бъде отправена към следващия по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на нито една от договарящите страни.
5. Председателят и членовете на арбитражния съд трябва да са граждани на държави, с които двете договарящи страни поддържат дипломатически отношения.
6. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, сключен между договарящите страни, както и на общопризнатите принципи и норми на международното право. Същият постановява решението си с мнозинство на гласовете. Такова решение е окончателно и задължително за двете договарящи страни. Съдът определя своя собствена процедура.
7. Всяка от договарящите страни поема разходите, свързани с дейността на назначения от нея член на съда и своето представяне в арбитражния процес. Разходите, свързани с дейността на председателя на съда, и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите страни.
Спорове между договаряща страна и инвеститор на държавата на другата договаряща страна
Член 9. 1. Спорове между инвеститор от държавата на една от договарящите страни и другата договаряща страна, възникващи във връзка с извършването на инвестиция, се разрешават, доколкото е възможно, чрез преговори.
2. Ако спорът не бъде разрешен по такъв начин в продължение на шест месеца от момента на възникването му, той може да бъде отнесен за разглеждане:
- пред компетентния съд на договарящата страна, която е страна по спора; или
- по отношение на спорове съгласно чл. 5 и 6 от този договор:
а) пред арбитражен съд "аd-hoc", създаден в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNICITRAL);
б) пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (IСSID) за разрешаване на спорове, свързани с инвестиции между държави и граждани на други държави, създаден по силата на Вашингтонската конвенция от 18 март 1965 г., в случай че държавите на договарящите страни са страни по тази конвенция.
За тази цел всяка страна по спора трябва да декларира своето съгласие за прилагането на една от горепосочените международни арбитражни процедури.
3. Арбитражният съд постановява решението си на основата на националното законодателство на договарящата страна, която е страна по спора, разпоредбите на този договор, а също така общопризнатите принципи и норми на международното право.
4. Решението на арбитражния съд е окончателно и задължително и за двете страни по спора и се привежда в изпълнение в съответствие с националното законодателство на държавата на договарящата страна, която е страна по спора.
5. Всяка от договарящите страни поема разходите, свързани с дейността на назначения от нея член на съда и своето представяне в арбитражния процес, а разходите, свързани с дейността на председателя, и останалите разходи в арбитражния процес се поемат поравно от договарящите страни.
Консултации
Член 10. Договарящите страни по предложение на всяка от тях могат да проведат консултации по въпроси, засягащи тълкуването или прилагането на този договор. Другата договаряща страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.
Прилагане
Член 11. Този договор се прилага към всички инвестиции, направени от инвеститори от държавата на едната договаряща страна на територията на държавата на другата договаряща страна до влизането в сила на този договор.
Влизане в сила
Член 12. 1. Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила в деня на размяната на ратификационните документи и ще действа в продължение на петнадесет години.
2. Ако нито една от договарящите страни не уведоми писмено другата договаряща страна най-малко дванадесет месеца преди изтичането на петнадесетгодишния срок за намерението си да прекрати действието на този договор, неговото действие автоматически се продължава за последващи петгодишни периоди.
3. По отношение на инвестициите, направени до датата на прекратяване действието на този договор, разпоредбите на чл. 1 до 11 на този договор ще останат в сила в продължение на десет години след тази дата.
Съставен в София на 21 февруари 1996 г. в два оригинални екземпляра на български, беларуски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на възникване на разногласия по повод тълкуването на разпоредбите на този договор предимство има текстът на руски език.
