Държавен вестник, брой 54 от 8.VII

Преамбюл

Правителството на Република България и павителството на Република Молдова, наричани по-долу "договарящи се страни", в желанието си да укрепват взаимноизгодното икономическо сътрудничество, в стремежа си да поощряват и създават благоприятни условия за осъществяване на инвестиции от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна на основата на равенство и взаимна изгода, признавайки, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите в съответствие с този договор ще стимулира инициативите в тази област, се договориха за следното:

Член 1. За целите на този договор:

1. Понятието "инвестиции" означава вложения, направени в една от следните форми:

а) право на собственост и ограничени имуществени права върху недвижимо имущество, както и реални обезпечения, като ипотека и залог или други подобни права;

б) дялове, акции или други форми на участие в търговски дружества и предприятия;

в) право на вземане, както и всякакви други права, които имат икономическа стойност;

г) авторско право и сродните му права, права в областта на индустриалната и интелектуалната собственост (като патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки, търговски наименования), технически процеси, ноу-хау и гуд уил;

д) права за упражняване на стопански дейности, предоставени по силата на закон, договор или акт на компетентен държавен орган, включвайки по-специално права за търсене, разработване и експлоатация на природни ресурси.

Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били направени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на законодателството на договарящата се страна, на чиято територия е била извършена инвестицията.

2. Понятието "приходи" включва всички суми, получени в резултат от инвестициите, като печалба, дивиденти, лихви и други законни суми.

3. Понятието "инвеститор" означава:

а) по отношение на Република България:

физическо лице, имащо статут на гражданин на Република България в съответствие с нейното законодателство;

всякаква компания, организация или асоциация, учредени в съответствие със законодателството на Република България и намиращи се на нейна територия, независимо от това, дали са или не са юридически лица;

б) по отношение на Република Молдова:

физическо лице, имащо статут на гражданин на Република Молдова в съответствие с нейното законодателство;

всякаква организация, предприятие или обединение, учредени в съответствие със законодателството на Република Молдова и намиращи се на нейна територия, независимо от това, дали са или не са юридически лица.

4. Понятието "територия" означава територията на Република България и територията на Република Молдова, включително териториалното море, а също така континенталния шелф и изключителната икономическа зона, по отношение на които съответната договаряща се страна упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2. 1. Всяка договаряща се страна насърчава и защитава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна и допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство, като им предоставя справедлив и безпристрастен режим.

2. Приходите от инвестициите, а в случай на повторно инвестиране (реинвестиране) - приходите от повторното инвестиране (реинвестиране), се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.

3. Всяка договаряща се страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща се страна, които извършват дейност, свързана с инвестициите, извършени на територията на първата договаряща се страна, и на членовете на техните семейства, живеещи в едно домакинство с тях.

Член 3. 1. Нито една от договарящите се страни няма да предоставя на инвестиции, направени на нейната територия от инвеститори на другата договаряща се страна, режим, по-малко благоприятен от този, който предоставя на инвестиции на своите собствени инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава, в зависимост от това, кой режим е по-благоприятен.

2. Нито една от договарящите се страни няма да предоставя на инвеститори на другата договаряща се страна по отношение на дейността, свързана с поддържането, използването и управлението на инвестициите на територията на първата договаряща се страна, режим, по-малко благоприятен от този, който предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава, в зависимост от това, кой режим е по-благоприятен.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не обхващат предимствата, които договарящата се страна предоставя или ще предоставя в бъдеще на инвеститори от която и да е трета държава във връзка със:

а) участие във или асоцииране към съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономически общности или подобни форми на икономическа интеграция;

б) споразумения за избягване на двойното данъчно облагане.

4. Всяка договаряща се страна си запазва правото да прави в съответствие със своето законодателство изключения от националния режим, предоставен съгласно ал. 1 и 2. Всяко ново изключение обаче ще се прилага само по отношение на инвестиции, направени след влизането в сила на споменатото изключение.

5. Ако една от договарящите се страни в съответствие със своето законодателство или международен договор, страни по който са и двете договарящи се страни, предостави на инвестициите на инвеститорите от другата договаряща се страна и на дейността, свързана с посочените инвестиции, режим, по-благоприятен от предвидения в този договор, то приоритет има по-благоприятният режим.

Член 4. Договаряща се страна, на територията на която инвестициите на инвеститорите на другата договаряща се страна претърпят загуби, дължащи се на война, бунт или друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, предоставя на посочените инвеститори режим, не по-малко благоприятен от този, който предоставя при подобни обстоятелства на своите собствени инвеститори или на инвеститорите от която и да е трета държава, в зависимост от това кой режим е по-благоприятен.

Член 5. 1. Инвестициите на инвеститори на едната договаряща се страна, направени на територията на другата договаряща се страна, не могат да бъдат подлагани на отчуждаване, национализация или други мерки, еквивалентни на отчуждаване или национализация (наричани по-долу национализация), с изключение на случаите, когато тези мерки се взимат за особено важни нужди на държавата, по силата на закон, на недискриминационна основа и срещу равностойно обезщетение.

2. Условията, посочени в ал. 1, ще бъдат също така прилагани задължително в случаите на преминаване на инвестицията в обществена собственост или поставянето є под обществен контрол, както и при всяко друго ограничаване или отнемане правата на собственост на инвеститорите на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна посредством прилагането на суверенни мерки от последната договаряща се страна, които по последствията си са равни на национализация.

3. Обезщетението ще възлиза на пазарната стойност на национализираните инвестиции непосредствено преди влизането в сила на акта за национализация, ще бъде изплатено без забавяне и ще обхваща годишна лихва, равняваща се на 12 месеца по ЛИБОР, котиран за съответната свободно конвертируема валута, в която са направени инвестициите до момента на плащането. Всякакво намаляване на стойността, дължащо се на публично оповестяване на отчуждаването, няма да се взима под внимание при определяне размера на дължимото обезщетение. Сумата, получена като обезщетение, ще бъде свободно преводима.

Член 6. 1. Всяка договаряща се страна предоставя на инвеститорите на другата договаряща се страна след изпълнение на всички техни данъчни задължения правото на свободен превод на плащанията във връзка с инвестициите и по-специално на:

а) сумите на първоначалната инвестиция и допълнителни суми, предназначени за поддържане и увеличаване на инвестицията;

б) доходите от инвестицията;

в) сумите, получени от пълната или частична ликвидация на инвестицията;

г) сумите, необходими за изплащане на разходи, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми, изплащане на патентни такси, плащане на други разходи;

д) обезщетението, платимо в съответствие с чл. 5 на този договор;

е) работната заплата и други възнаграждения, получавани от граждани на другата договаряща се страна за работа и услуги, извършвани във връзка с инвестициите, направени на територията на първата договаряща се страна, в размер и по реда, предвиден от нейното законодателство.

2. Преводите на плащанията, посочени в ал. 1, ще се извършват без забавяне, в свободно конвертируема валута по обменния курс, действащ в деня на превода на територията на договарящата се страна, където са направени инвестициите.

3. В съответствие със законодателството на всяка от договарящите се страни всички преводи, които са предмет на този член, ще се ползват от не по-малко благоприятен режим, отколкото преводите, направени от инвеститори на която и да е трета държава.

Член 7. Ако една от договарящите се страни извърши плащане на свой инвеститор по силата на договор за гаранция, сключен във връзка с неговите инвестиции, направени на територията на другата договаряща се страна, то последната договаряща се страна по силата на суброгация признава прехвърлянето на правата и задълженията от посочения инвеститор по отношение на първата договаряща се страна. Суброгацията по смисъла на този член се разпростира също така и върху правото на превод, посочено в чл. 6. Договарящата се страна, извършваща плащането, не може да поема повече права и задължения отколкото инвеститора, който е страна по договора за гаранция.

Член 8. 1. Всички спорове между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите се страни.

2. Ако спорът между договарящите се страни не може да се уреди по този начин в течение на шест месеца след започване на преговорите, то по искане на която и да било от договарящите се страни той може да бъде отнесен за разглеждане пред арбитражен съд.

3. Посоченият арбитражен съд се съставя за всеки отделен случай по следния начин: В течение на три месеца след получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна назначава един член на съда. Тези двама членове избират гражданин на трета държава, който след одобрение от двете договарящи се страни се назначава за председател на съда. Председателят на арбитражния съд трябва да бъде назначен в течение на два месеца от датата на назначаване на другите двама членове на съда.

4. Ако в посочените в ал. 3 срокове не бъдат извършени необходимите назначения, то при липса на друго споразумение всяка договаряща се страна е в правото си да покани председателя на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на една от договарящите се страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни упоменатата функция, заместник-председателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят на Международния съд е гражданин на една от договарящите се страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на нито една от договарящите се страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Председателят и членовете на арбитражния съд трябва да са граждани на държави, с които двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.

6. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Същият постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете договарящи се страни. Съдът определя своя собствена процедура.

7. Всяка договаряща се страна поема разходите, свързани с дейността на назначения от нея член на съда и своето представяне в арбитражния процес. Разходите, свързани с дейността на председателя на съда, и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите се страни.

Член 9. 1. Спорове между инвеститор на едната от договарящите се страни и другата договаряща се страна, отнасящи се до задълженията на последната съгласно този договор във връзка с инвестиции на посочения инвеститор, извършени на нейната територия, ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори.

2. Ако спорът не може да бъде разрешен по този начин в течение на шест месеца от момента на възникването му, той може да бъде отнесен за разглеждане:

или пред компетентния съд на догварящята се страна, която е страна по спора;

или в случаите на спорове във възка с чл. 5 и 6 на този договор за разглеждане:

а) пред арбитражен съд "ad-hoc" в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL);

б) пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID), създаден съгласно Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване на 18 март 11965 г., в случай че и двете договарящи се страни се присъединят към посочената конвенция.

3. Решението на арбитражния съд е окончателно и задължително за двете страни по спора. Привеждането на решението в изпълнение се осъществява в съответствие със законодателството на договарящата се страна, на територията на която инвестициите са направени.

4. Всяка от договарящите се страни поема разходите във връзка с дейността на назначения от нея член на съда и своето представителство в арбитражния процес, а разходите, свързани с дейността на председателя на съда, и останалите разходи ще бъдат поети поравно от договарящите се страни.

Член 10. Всяка договаряща се страна има право да предложи на другата договаряща се страна да проведат консултации по всички въпроси, засягащи тълкуването или прилагането на този договор. Другата договаряща се страна ще предприеме всички необходими мерки за провеждането на тези консултации.

Член 11. Условията на този договор се прилагат и за всички инвестиции, направени от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна преди влизането му в сила.

Член 12. 1. Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила тридесет дни след датата, на която договарящите се страни взаимно са се уведомили писмено, че съответните им вътрешни процедури са били изпълнени, и ще остане в сила за период от петнадесет години.

2. Ако нито една от договарящите се страни не уведоми в писмена форма другата договаряща се страна най-малко дванадесет месеца преди изтичане на петнадесетгодишния срок за своето намерение да прекрати действието на този договор, той автоматически се счита за подновен за последващи петгодишни периоди.

3. По отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване действието на този договор, разпоредбите на чл. 1 - 11 ще останат в сила за един последващ период от десет години след посочената дата.

В уверение на което надлежно упълномощените представители на техните правителства подписаха този договор.

Съставен в София на 17 април 1996 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, молдовски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на възникване на спорове във връзка с тълкуването на този договор предимство има текстът на руски език.