Държавен вестник, брой 108 от 24.XII

Прекратено действие със Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2021 г., в сила от 13.12.2020 г.

Преамбюл

Правителството на Република Кипър и правителството на Народна република България, наричани по-нататък "договарящи се страни",

в желанието си да разширяват и развиват взаимните си отношения в областта на икономическото, промишленото и научно-техническото сътрудничество на дългосрочна основа,

имайки за цел създаването на благоприятни условия за инвестиции от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна,

действайки в духа на Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, се договориха за следното:

Член 1

За целите на този договор:

1. Терминът "инвестиция" обхваща фондове, права и собствености, които са свързани с участие в предприятия, дружества или други видове участия, по-конкретно:

а) права на собственост и други вещни права;

б) неуредени плащания и права с икономическа стойност;

в) авторски права, права на индустриална собственост, патенти за изобретения, търговски марки, търговски наименования, технически методи и ноу-хау и гуд-уил.

Тези инвестиции ще се извършват в съответствие със законите и разпоредбите на съответната договаряща се страна и всякакви разрешения, които могат да се изискват по силата на това.

Евентуална промяна на формата, в която са били направени инвестициите, не нарушава тяхната същност като инвестиции при условие, че една такава промяна не противоречи на законите и разпоредбите и разрешенията на съответната договаряща се страна.

2. Терминът "приход" означава онези нетни суми, получени от инвестициите за даден период от време, като дялове от печалби, дивиденти, лихвени проценти, лицензии и други такси, както и всякакви други суми, произтичащи от тези инвестиции, които се считат като приход съгласно законите на съответната страна.

3. Терминът "инвеститор" означава:

а) по отношение на Народна република България: всяко юридическо лице, както и всяко стопанско или друго предприятие, сдружение или асоциация, със или без юридическа личност, създадено в съответствие с българското законодателство и чието седалище е в Народна република България;

б) по отношение на Република Кипър: физически и юридически лица с гражданство, регистрация и седалище съгласно кипърското законодателство, които в съответствие с този договор извършват инвестиции на територията на другата договаряща се страна.

Член 2

1. Всяка договаряща се страна насърчава на своята територия инвестиции от инвеститори на другата договаряща се страна.

2. Инвестициите, разрешени в съответствие с разпоредбите на договарящата се страна, на територията на която те са извършени, ползват защита на този договор.

3. В случай на одобрени реинвестиции приходите, произтичащи от тях, ползват същата защита както и основните инвестиции.

Член 3

1. Всяка договаряща се страна ще прилага към инвестициите на своята територия от инвеститори на другата договаряща се страна режим, който е не по-малко благоприятен от този, предоставен на инвестициите от инвеститорите на трети държави.

2. Това третиране няма да се отнася до привилегиите, предоставяни от всяка договаряща се страна на инвеститорите от трети страни по силата на участието им в икономически общности и съюзи, митнически съюзи или зона за свободна търговия.

Член 4

1. Всяка от договарящите се страни не може да отчуждава инвестиции, извършени по силата на този договор, с изключение за цел, която е в обществена полза, съгласно общия закон за задължително придобиване и след плащане в брой на справедливо и безпристрастно обезщетение.

2. Сумата за обезщетението трябва да отговаря на стойността на отчуждените инвестиции в момента на отчуждаването.

3. Обезщетението трябва да бъде изплатено незабавно след завършването на юридическата процедура по отчуждаването и ще бъде приведено във валута, в която инвестицията е извършена. В случай на някакви забавяния при плащането на обезщетението заинтересуваната договаряща се страна ще отговаря за плащането на лихвата на базата на преобладаващия 6-месечен Либор за съответната валута в допълнение към сумата на обезщетението.

4.1. Законността на експроприацията ще се проверява по молба на заинтересувания инвеститор чрез редовната административна и юридическа процедура на договарящата се страна, която е извършила отчуждаването. В случай на спор по отношение на сумата на обезщетението, които спорове не са били уредени по административен ред, заинтересуваният инвеститор и законните представители на другата договаряща се страна ще проведат консултации за определяне на тази стойност. Ако в срок до 3 месеца след започването на консултациите не се постигне споразумение, сумата на обезщетението по молба на заинтересувания инвеститор ще бъде проверена или чрез законна процедура на договарящата се страна, която е взела мерки по отчуждаването, или от международен арбитаржен съд ад-хок.

4.2. Международният арбитражен съд, споменат в § 4 на чл. 4, ще бъде образуван за всеки отделен случай. Всяка договаряща се страна ще посочи един арбитър, а двамата арбитри се договарят за гражданин на трета държава, който ще бъде председател. Членовете ще бъдат назначени в срок до 2 месеца, а председателят - до 3 месеца след уведомлението на едната от договарящите се страни до другата относно нейното желание да отнесе спора до арбитражния съд. Ако назначенията не бъдат направени в посочения по-горе срок и ако няма друга договореност, всяка от договарящите се страни може да помоли председателя на арбитражния съд към Търговската палата в Стокхолм да извърши необходимите назначения. Председателят и членовете на арбитражния съд трябва да бъдат граждани на държави, с които и двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.

4.3. Арбитражната процедура се определя от самия арбитражен съд чрез прилагане на арбитражните разпоредби на Комисията на ООН за международно търговско право (УНСИТРАЛ) от 15 декември 1967 г. Съдът ще взема решения въз основа на разпоредбите на този договор, съответните закони на страната, където инвестицията е извършена, и принципите на международното право, приети от двете договарящи се страни.

4.4. Решението на арбитражния съд се взема с мнозинство на гласовете. Решението е окончателно и задължително и влиза в сила в съответствие с международното право. Решението трябва да посочва юридическата основа, на която то е било взето. По молба на едната страна по спора то трябва да бъде обосновано. Решението се изпълнява съгласно вътрешното държавно право на съответната страна.

4.5. Всяка страна на спора поема разходите на арбитри, назначени от тази страна, както и разходите за неговото представителство в арбитражните процедури. Разходите на председателя, както и всякакви други разходи ще бъдат поемани поравно от двете страни на спора.

5. Инвеститорите на всяка една от договарящите се страни, които търпят загуби от техните инвестиции на територията на другата договаряща се страна в резултат на природно бедствие, състояние на бедствие и злополука, война или друг въоръжен конфликт на територията на другата договаряща се страна, ще бъдат третирани по отношение на компенсациите за тези загуби като инвеститори на трети страни.

Член 5

1. Всяка договаряща се страна съгласно своите закони и разпоредби ще разрешава на инвеститорите на другата договаряща се страна да превеждат във всякаква конвертируема валута прихода от инвестициите и постъпленията от общата или частичната ликвидация на инвестициите.

2. Преводът ще бъде извършен в срок, който обикновено се изисква за съблюдаване на всички формалности при превода на суми, като се започва от деня, в който е било направено искането за превода.

3. Трансферът ще се извършва по валутния курс, който е в сила в страната, която извършва превода.

Член 6

1. Споровете между договарящите се страни по отношение на тълкуването на този договор ще бъдат уреждани по дипломатически път.

2. В случай, че един спор не може да бъде уреден по този начин, той ще бъде отнесен по молба на една от договарящите се страни към международен съд ад-хок.

3. Арбитражният съд ще бъде създаден за всеки отделен случай, като всяка договаряща се страна назначава по един арбитър и двамата арбитри ще посочат гражданин на трета държава като председател, който да бъде назначен от двете договарящи се страни. Арбитрите ще бъдат назначени в срок до 2 месеца, а председателят - до 3 месеца от датата, когато едната от договарящите се страни е уведомила другата договаряща се страна за своето желание да отнесе спора до арбитражен съд.

4. Ако срокът, посочен в §3, не бъде спазен, при отсъствието на всякакво друго споразумение всяка една от договарящите се страни може да покани генералния секретар на ООН да извърши необходимите назначения. Ако генералният секретар е гражданин на една от договарящите се страни или ако по друга причина той е възпрепятстван да изпълни тази функция, назначението ще бъде извършено от следващия по старшинство заместник генерален секретар, който не е гражданин на една от договарящите се страни.

5. Председателят и членовете на арбитражния съд ще бъдат граждани на държави, с които договарящите се страни поддържат дипломатически отношения.

6. Преди вземането на решение арбитражният съд може да предложи на страните, на всеки етап на юридическите процедури, да уредят спора чрез помирение. Съдът ще взема своето решение на основата на разпоредбите на този договор, вътрешните закони и разпоредби на съответната договаряща се страна, където инвестицията е извършена, както и споразуменията, сключени от двете страни, и принципите на международното право, приети от тях.

7. Решението на арбитражния съд ще се взема с мнозинство на гласовете. Решенията са задължителни. Всяка договаряща се страна ще поема разходите на арбитри, назначени от нея, както и разходите за неговото представителство в арбитражните поцедури. Разходите за председателя, както и всякакви други разходи ще бъдат поети по равни части от двете договарящи се страни. Арбитражният съд може също да определи други начини за уреждане на разходите.

8. Освен ако не е предвидено в този договор, арбитражният съд може да определя своите собствени процедури.

Член 7

Представители на договарящите се страни, когато е необходимо, ще провеждат срещи с цел преглед на изпълнението на този договор. Тези срещи ще се провеждат по предложение на една от договарящите се страни по време и място, договорени по дипломатически път.

Член 8

1. Всяка договаряща се страна ще разглежда благосклонно в рамките на законите и разпоредбите си влизането и престоя на служещите и работниците на инвеститорите на другата договаряща се страна, които са заангажирани в дейността, свързана с инвестициите, и ще издава разрешителни за транспорта на стоките и лицата във връзка с извършените инвестиции.

Член 9

1. Този договор ще влезе в сила 30 дни след датата, на която е получена последната от нотите, с които договарящите се страни се уведомяват взаимно, че конституционните изисквания за влизането в сила на договора са изпълнени.

2. Този договор се сключва за срок 10 години. Валидността му ще продължава за неопределен срок, освен ако която и да било договаряща се страна не уведоми писмено 6 месеца преди неговото изтичане другата договаряща се страна за желанието си да прекрати договора. След 10-годишния период на валидност всяка договаряща се страна има правото да прекрати договора след 6-месечно писмено уведомление. Прекратяването ще влезе в сила 6 месеца след получаване на уведомлението от другата договаряща се страна.

3. По отношение на инвестициите, извършени преди датата, когато прекратяването на този договор влезе в сила, неговите разпоредби остават в сила за още един период от 15 години, считано от деня на прекратяването на договора.

Съставен в Никозия на 12 ноември 1987 г. в два екземпляра на английски и български език, като и двата текста имат еднаква сила.

За правителството на

Народна република България7

Атанас Гинев

За правителството на

Република Кипър

Христос Маврелис