ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ТУНИСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 2464 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 26 ДЕКЕМВРИ 1975 Г. - ДВ, БР. 3 ОТ 1976 Г. В СИЛА ОТ 31 АВГУСТ 1976 Г.)
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ТУНИСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 2464 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 26 ДЕКЕМВРИ 1975 Г. - ДВ, БР. 3 ОТ 1976 Г. В СИЛА ОТ 31 АВГУСТ 1976 Г.)
Обн. ДВ. бр.2 от 6 Януари 1978г.
Преамбюл
Народна република България и Туниската република в желанието си да поддържат и засилват приятелските си връзки и по-специално да уреждат отношенията си в областта на правното сътрудничество по гражданските и наказателните дела на основата на зачитане суверенитета, националната независимост, равноправието, ненамесата във вътрешните работи и взаимните си интереси решиха да сключат настоящия договор и за тази цел назначиха за свои пълномощници:
Държавния съвет на Народна република България - Петър Младенов, министър на външните работи, и
Президентът на Туниската република - Хабиб Шати, министър на външните работи.
Пълномощниците, след като размениха пълномощията си, признати за редовни и в надлежна форма, се споразумяха по следните разпоредби:
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
1. Гражданите на всяка една от договарящите страни се ползуват на територията на другата страна по отношение на техните лични или имуществени права със същата правна защита, както нейните собствени граждани.
2. Гражданите на всяка една от договарящите страни имат на територията на другата договаряща страна свободен и безпрепятствен достъп до органите на правосъдието: те могат да защитават интересите си пред тези органи, да отправят молби и да предявяват искове при същите условия, както нейните собствени граждани.
3. Разпоредбите на този договор, които се отнасят до гражданите на всяка една от договарящите страни, се прилагат съответно и по отношение на юридическите лица, създадени съгласно законите на договарящата страна, на територията на която се намира седалището им.
Член 2
Не може да се изисква от гражданите на всяка една от договарящите страни, имащи своето местожителство, местопребиваване или седалище на територията на една от договарящите страни в качеството им на ищци или помагачи, нито гаранция, нито залог под каквото и да е наименование поради тяхното качество на чужденци или поради липса на местожителство, местопребиваване или седалище на територията на другата договаряща страна, към която принадлежи сезираният орган на правосъдието.
Член 3
За прилагането на разпоредбите на този договор органите на правосъдието на двете договарящи страни се свързват помежду си пряко по дипломатически път.
Член 4
1. Молбите за съдебна помощ, както и приложените към тях книжа трябва да бъдат съставени на езика на молещата договаряща страна и придружени с преводи.
Молбите следва да имат официален печат.
2. Преводът следва да бъде удостоверен от официален преводач, от органа, който е издал документа, или от дипломатическото или консулското представителство на една от договарящите страни.
Член 5
Министерствата на правосъдието на договарящите страни си предават взаимно, по тяхно искане, информация относно тяхното действуващо законодателство.
Глава втора.
ПРАВНА ПОМОЩ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАЛОЗИ, ТАКСИ И СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ
Член 6
1. Гражданите на една от договарящите страни се ползуват пред органите на правосъдието на територията на другата договаряща страна с правна помощ и с освобождаване от налози, такси и съдебни разноски, предоставяни на гражданите на същата страна, с оглед на тяхното материално и семейно положение при същите условия, както на тези граждани.
2. Разпоредбите на алинея първа се прилагат също и при изпълнението на съдебни поръчки и при изпращането на документи по същото дело.
Член 7
1. Удостоверението за материално състояние се издава от компетентния орган на договарящата страна, върху територията на която молителят има своето местожителство или местопребиваване.
2. Ако местожителството или местопребиваването на молителя се намира на територията на трета страна, посоченото удостоверение може да бъде издадено от дипломатическо или консулско представителство на договарящата страна, чийто гражданин е молителят.
Член 8
Сезираният орган на правосъдието с молба за съдебна помощ за освобождаване от такси и разноски, предвидени в член 6, решава въпроса съгласно законите на своята страна. Той може при нужда да поиска допълнителни сведения от органите на договарящата страна, чийто гражданин е молителят.
Член 9
1. Молбата за правна помощ следва да бъде отправена писмено пред компетентния орган на правосъдието по местожителството или местопребиваването на молителя съгласно законодателството на договарящата страна, в която се иска правна помощ.
Компетентният орган на правосъдието, до който е отправена молбата, осигурява превода й, както и на удостоверението, предвидено в член 7, и на приложенията, ако има такива.
2. Органът на правосъдието, който е сезиран с молбата, съгласно алинея първа, я изпраща на компетентния орган на другата договаряща страна заедно с удостоверението по член 7 и приложенията, ако има такива.
Глава трета.
ИЗПРАЩАНЕ НА СЪДЕБНИ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНИ ДОКУМЕНТИ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ ПОРЪЧКИ
Член 10
Договарящите страни предават по дипломатически път съдебните или извънсъдебните документи и съдебни поръчки по граждански и наказателни дела.
Разпоредбите на алинея първа не изключват възможността за договарящите страни да връчват направо чрез своите дипломатически или консулски представителства всички съдебни или извънсъдебни документи, предназначени за техните граждани, ако последните се съгласят да ги получат.
Член 11
Молбата за предаване на съдебни или извънсъдебни документи и за изпълнение на съдебни поръчки съдържа:
а) наименованието на органа, от който изхожда документът;
б) предмета на молбата;
в) името, презимето, качеството, професията, местожителството или местопребиваването на страните; и доколкото е възможно - тяхното гражданство; за юридическите лица - търговската фирма и седалището им;
г) името, презимето и адреса на представителите на страните, ако е необходимо;
д) адреса на получателя;
е) за съдебните поръчки - естеството на действията, които следва да се извършат, и ако е необходимо - въпросите, които следва да бъдат поставени на свидетелите;
ж) по наказателни дела - правната квалификация на извършеното деяние.
Член 12
Замолената договаряща страна връчва документите съобразно своето законодателство.
Ако документите не са съставени на нейния език или не са придружени със заверен превод, замолената договаряща страна връчва тези актове на получателя, ако той се съгласи да ги получи.
Член 13
1. Ако адресът на лицето, което трябва за бъде призовано като свидетел или да получи документ, не е точно посочен или е неточен, замоленият орган издирва точния адрес в кръга на възможното.
2. Ако замоленият орган не е компетентен да удовлетвори молбата, той я изпраща служебно на компетентния орган и уведомява за това молещия орган.
Член 14
Доказването на предаването на документите става съгласно законите на замолената договаряща страна. То трябва да съдържа мястото, датата на връчването и името на лицето, което е получило документите.
Член 15
1. Сезираният орган на правосъдието със съдебна поръчка я изпълнява, като прилага в случай на нужда същите принудителни мерки, както при изпълнението на съдебни поръчки, изхождащи от органите на неговата държава.
2. По искане на молещия орган замоленият орган уведомява своевременно молещия орган и заинтересуваните страни за датата и мястото на изпълнение на съдебната поръчка.
Член 16
В случай че молбата не е могла да бъде удовлетворена, замолената договаряща страна връща незабавно документите на молещата договаряща страна, като посочва причината, поради която изпълнението не е могло да се осъществи.
Член 17
Връчването на съдебни или извънсъдебни документи и изпълнението на съдебни поръчки не задължава молещата договаряща страна да заплати разноските, с изключение на възнагражденията и разноските за експертиза, чиито размери и естество се съобщават на молещата договаряща страна.
Член 18
Всяка една от договарящите страни може да откаже изпълнението на молба, ако тя е от естество да накърни нейния суверенитет, сигурност и обществения ред или основните принципи на нейното законодателство.
Глава четвърта.
ИЗПРАЩАНЕ НА ИЗВЛЕЧЕНИЯ ОТ РЕГИСТРИТЕ ПО ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ
Член 19
Всяка една от договарящите страни изпраща на другата договаряща страна извлечения от актовете по гражданското състояние, съставени, вписани или изменени на нейна територия, както и окончателните съдебни решения, издадени по тази материя от нейните съдебни органи относно гражданите на другата договаряща страна.
Изпращането се извършва по дипломатически път, безплатно и незабавно.
Член 21
Разпоредбите на член 20 не се прилагат, ако свидетелят или експертът не напусне територията на молещата договаряща страна в срок от 15 дни от момента, в който органът на правосъдието го е уведомил, че присъствието му вече не е необходимо. В посочения срок не се включва времето, през което свидетелят или експертът не е могъл да напусне територията на тази страна по причини, независещи от неговата воля.
Глава шеста.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ И АРБИТРАЖНИ РЕШЕНИЯ
Член 22
Всяка една от договарящите страни признава и допуска изпълнението на нейна територия на следните съдебни решения, постановени на територията на другата договаряща страна:
а) влезлите в сила съдебни решения по граждански дела;
б) влезлите в сила съдебни решения по наказателни дела относно обезщетяване на вреди и възстановяване на имущества;
в) сключените пред съдебните органи по граждански дела спогодби.
2. Считат се за съдебни решения по смисъла на алинея първа и съдебните решения, постановени по наследствените дела от органите на една от договарящите страни, които съгласно нейното законодателство са компетентни да разглеждат наследствените дела.
Член 23
Съдебните решения, посочени в чл. 22, се признават и тяхното изпълнение се допуска при следните условия:
а) когато решението изхожда от компетентен съдебен орган. Компетентността на съдебния орган на молещата договаряща страна не се признава, когато законодателството на замолената договаряща страна признава за изключително компетентен своя съдебен орган;
б) когато съдебното решение е влязло в сила и е изпълняемо съгласно законите на молещата договаряща страна;
в) когато признаването и изпълнението на съдебното решение не накърняват суверенитета, сигурността, обществения ред или основните принципи на законодателството на замолената договаряща страна;
г) когато по същото дела не е било вече постановено влязло в сила решение, издадено от компетентен съдебен орган на замолената договаряща страна;
д) когато лицето, срещу което е постановено решение, се е явило или не се е явило, макар че своевременно е било призовано.
Призоваването чрез обнародване не се взема под внимание.
Член 24
1. Молбата за признаване или допускане изпълнение на решение може да бъде подадена направо от всяка заинтересувана страна до компетентния съдебен орган на замолената договаряща страна, която се е произнесла като първа инстанция.
2. Към молбата за признаване или допускане на изпълнение на решение трябва да бъдат приложени:
а) заверен препис от съдебното решение или от съдебната спогодба, както и удостоверение, че решението е окончателно и подлежи на изпълнение, ако тези данни не се съдържат в решението;
б) удостоверение, че неявилата се страна, срещу която е постановено решението, е била призована своевременно и съгласно законодателството на молещата договаряща страна;
в) заверен препис от посочените в букви "а" и "б" документи, както и превод на молбата, ако тя не е съставена на езика на замолената договаряща страна.
3. Едновременно с молбата за признаване или допускане на изпълнение на решение може да бъде подадена и молбата за принудително изпълнение.
Член 25
1. Съдебните органи на замолената договаряща страна се произнасят по молбата за признаване или за допускане на изпълнение на решението и допускат изпълнението съгласно своето законодателство освен ако в този договор не са предвидени други разпоредби.
2. Сезираният съдебен орган с молба за признаване и за изпълнение на решението проверява дали са спазени изискванията на членове 23 и 24. Ако те са спазени, тя разрешава изпълнението на решението.
Член 26
1. Когато една от страните по процеса, освободена от задължението да депозира гаранция съгласно чл. 2, е осъдена с окончателно съдебно решение да заплати съдебните разноски, това решение се изпълнява безплатно на територията на другата договаряща страна по молба на заинтересуваната страна.
Сумите, представляващи съдебните разноски, авансирани от държавата, както и налозите и таксите, от които страната е била освободена, се събират и предоставят на разположение на дипломатическото или консулското представителство на тази държава.
2. Предвидената в предходната алинея молба трябва да бъде придружена от заверен препис от онази част на съдебното решение, с която е определен размерът на съдебните разноски, от удостоверение, че решението е окончателно, и от заверен превод на тези документи.
3. Съдебният орган, който разрешава изпълнението, се задоволява да провели дали предвидените изисквания по този член са изпълнени.
Член 27
Всяка една от договарящите страни признава и допуска изпълнението на нейна територия на арбитражните решения по търговски дела, постановени на територията на другата договаряща страна, съгласно Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета в Ню Йорк на 10 юни 1958 г.
Арбитражните решения по граждански дела, постановени на територията на една от договарящите страни, се признават и изпълняват на територията на другата договаряща страна при условията на членове 23 и 24, доколкото тези условия са приложими за арбитражните решения.
Член 28
При прилагането на разпоредбите относно изпълнението на съдебни решения, арбитражни решения и на съдебни спогодби се спазват законите на договарящите страни относно превеждането на парични суми и имущества.
Глава пета.
ЗАКРИЛА НА СВИДЕТЕЛИТЕ И ЕКСПЕРТИТЕ
Член 29
Свидетел или експерт без оглед на неговото гражданство, който, след като е бил призован, се е явил пред орган на правосъдието на другата договаряща страна, не може да бъде преследван, задържан или принуден да изтърпи наказание на територията на тази договаряща страна за деяние - предмет на делото, по което е бил призован, или за друго деяние, извършено преди напускането на територията на замолената договаряща страна.
Глава седма.
ПРЕДАВАНЕ
Член 29
Договарящите страни се задължават взаимно да си предават съгласно разпоредбите и при условията , посочени в тази глава, лица, които се намират на територията на една от двете договарящи страни, за да бъдат наказателно преследвани, съдени или за да изтърпят наказание на територията на другата договаряща страна.
Член 30
Предаването се допуска само ако деянието се наказва по законите на двете договарящи страни.
Предаването се допуска само ако съгласно законите на двете договарящи страни престъпното деяние подлежи на наказание на повече от една година лишаване от свобода или ако наложеното наказание е по-тежко от шест месеца лишаване от свобода.
Член 31
Не могат да бъдат предавани:
а) лицата, които към датата на искането за предаване са граждани на замолената договаряща страна;
б) лицата, чието предаване не се допуска от законите на замолената договаряща страна.
Член 32
Замолената договаряща страна се задължава, доколкото тя е компетентна да ги съди, да преследва наказателно свои граждани, които са извършили на територията на другата договаряща страна деяния, наказуеми като престъпления или нарушения в двете държави, когато другата договаряща страна е отправила по дипломатически път искане за наказателно преследване, придружено с преписки, документи, предмети и информация, с каквито разполага. Молещата договаряща страна трябва да бъде уведомена за хода, който е даден на нейната молба.
Член 33
Предаване не се допуска:
а) ако деянието е било извършено на територията на замолената договаряща страна;
б) ако престъпното деяние, за което се иска предаването, е било извършено извън границите на молещата договаряща страна и когато законодателството на замолената договаряща страна не допуска възбуждане на наказателно преследване за същото деяние, извършено извън нейната територия;
в) ако съгласно законите на двете договарящи страни наказателното преследване се възбужда само по предварителна жалба на пострадалото лице;
г) ако престъпното деяние, за което е поискано предаване, е било предмет на окончателна присъда, издадена от компетентен съдебен орган на замолената договаряща страна, или за което наказателното преследване е било спряно от компетентните органи на замолената договаряща страна.
Член 34
Предаването може да бъде отложено, ако срещу лицето, за което се иска предаване, има наказателен процес или трябва да изтърпи наказание лишаване от свобода, постановено от съдебен орган на замолената договаряща страна.
В случай на отлагане предаването може да стане само след окончателна присъда или в случай на осъждане след изтърпяване на наказанието.
В случай че отлагането може да доведе до изтичане на давностния срок за преследване или може да попречи за установяване на фактите, може да се допусне временно предаване при изрично условие, че предаденото лице ще бъде върнато след изпълнение на процесуалните действия, за които предаването е било допуснато.
Член 35
Предаденото лице не може да бъде преследвано, нито съдено ли принудено да изтърпява наложено наказание за друго престъпление освен за това, за което е предадено, нито може да бъде предадено на трета държава освен когато:
а) замолената договаряща страна даде съгласието си за това или
б) макар да е имало възможност, лицето не е напуснало територията на молещата договаряща страна в месечния срок след издаването на окончателната присъда или в случай на осъждане след изтърпяване на наказанието или ако се е върнало в нея, след като я е напуснало.
Член 36
1. Молбата за предаване трябва да бъде съставена писмено и отправена по дипломатически път. Всяка последваща кореспонденция между двете договарящи страни става по същия път.
2. Молбата за предаване, отправено да замолената договаряща страна, трябва да бъде придружена от:
а) заверен препис от постановление за задържане или друг документ, имащ същата сила, а в случай че предаването се иска за изпълнение на наказание - заверен препис от окончателната присъда. В случай че постановлението за задържане или друг документ, имащ същата сила, не съдържа данни за деянията с означаване на времето и мястото на тяхното извършване или няма данни за правната им квалификация, тези данни трябва да бъдат възпроизведени в съответно приложение;
б) препис от приложимите текстове на закона;
в) сведения за неизтърпяната част от наложеното наказание в случай на искане на предаване на осъдено лице, което е изтърпяло част от наказанието;
г) всякакви данни за установяване самоличността на лицето, чието предаване се иска.
3. Замолената договаряща страна може да поиска допълнително данни, ако данните, предвидени в предходната алинея, са непълни. Другата договаряща страна трябва да отговори на това искане в срок не повече от два месеца; този срок може да бъде продължен с 15 дни по взаимно съгласи на договарящите страни. Ако молещата договаряща страна не представи допълнителни сведения в определения срок, замолената договаряща страна може да освободи задържаното лице.
Член 37
Когато условията за предаване са изпълнени, замолената договаряща страна пристъпва към незабавно задържане на лицето, чието предаване се иска.
Член 38
В случаи, които не търпят отлагане, лицето може да бъде задържано временно, преди да се е получила молба за предаване, ако молещата договаряща страна е направила за това искане.
Последната съобщава постановлението за задържане или друг документ, имащ същата сила, или влязлата в сила присъда, постановено срещу това лице, като уведомява изрично, че молбата за предаване ще бъде изпратена допълнително.
Молбата за временно задържане може да бъде отправено по пощата, телеграфа или чрез телекс.
Молещата договаряща страна трябва да бъде уведомена веднага за задържането, извършено съгласно предходната алинея.
Временното задържане не може да продължи повече от един месец. Този срок може да бъде продължен с 15 дни по искане на молещата договаряща страна.
Член 39
Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за решението, което е взела по искането за предаване. В случай на уважаване на искането молещата договаряща страна трябва да бъде уведомена за мястото и датата на предаването.
Ако органите на молещата договаряща страна не се явят на определеното място и дата за приемане на лицето, подлежащо на предаване, и ако молещата договаряща страна не поиска отлагане, същото лице трябва незабавно да бъде пуснато на свобода. В такъв случай, ако искането за предаване бъде повторено то може да бъде отхвърлено.
Предвиденото в предходната алинея отлагане не може да бъде повече от 15 дни.
В случай на извънредни обстоятелства, които пречат на предаването или приемането на лицето, заинтересуваната договаряща страна уведомява за това другата договаряща страна преди определената дата: двете договарящи страни се споразумяват за друга дата на предаване, при която срокът не може да бъде повече от 15 дни от момента, когато извънредните обстоятелства са отпаднали.
Член 40
Ако за едно и също лице е направено искане за предаване от няколко държави за същото или за различни деяния, замолената договаряща страна решава въпроса като взема предвид гражданството на исканото лице, съответните дати на исканията, мястото и важността на престъпното деяние.
Член 41
Ако предаденото лице се отклони от наказателното преследване или от изпълнението на наказанието и се завърне на територията на замолената договаряща страна, то може отново да бъде предадено. В такъв случай не е необходимо към искането да се прилагат предвидените в член 36 документи.
Член 42
При поискване на молещата договаряща страна замолената договаряща страна й предава:
а) предметите, които могат да послужат като веществени доказателства; тези предмети се предават също и в случай че предаването не може да се осъществи поради смърт бягство или други обстоятелства;
б) предметите, произхождащи от престъпното деяние или послужили за неговото извършване.
Ако исканите предмети са необходими на замолената договаряща страна във връзка с наказателен процес, те могат да бъдат временно задържани или предадени с условие да бъдат върнати.
Правата на замолената договаряща страна или на трети лица върху посочените предмети се запазват. Ако такива права съществуват, посочените предмети се връщат на замолената договаряща страна, колкото се може по-скоро.
Преводът на парични суми и предаването на имущества се извършва съгласно законите на замолената договаряща страна.
Член 43
Всяка една от договарящите страни разрешава по искане на другата договаряща страна транзитно преминаване през нейна територия на предадени от трета държава лица.
Ако искането за транзитно преминаване отговаря на условията за предаване, предвидени в тази глава, замолената договаряща страна разрешава транзитното преминаване. При липса на тези условия тя не е длъжна да го допусне.
Член 44
Разноските по процедурата за предаване до момента на предаване на лицето са за сметка на замолената договаряща страна.
Разноските, направени за транзитно преминаване, са за сметка на молещата договаряща страна .
Член 45
Договарящите страни си разменят сведения относно резултатите от наказателното преследване, предприето срещу предаденото лице. В случай на издаване на окончателна присъда се изпраща препис от нея на другата договаряща страна.
Глава осма.
РАЗМЯНА НА СВЕДЕНИЯ ЗА ПРИСЪДИ И СПРАВКИ ОТ БЮРАТА ЗА СЪДИМОСТ
Член 46
Всяка една от двете договарящи страни предава на другата договаряща страна сведения за окончателни присъди с наказание лишаване от свобода, постановени срещу граждани на тази договаряща страна; едновременно с това се изпращат и отпечатъци от пръстите та осъдените, ако това е необходимо.
Член 47
Компетентните органи на всяка една от договарящите страни съобщават при поискване от органите на правосъдието на другата договаряща страна сведения относно предишните осъждания на лицата, срещу които се води наказателно преследване или са осъдени.
Глава девета.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 48
1. Този договор подлежи на ратификация. Ратификационните документи ще бъдат разменени колкото е възможно по-скоро в София.
2. Този договор влиза в сила 60 дни след размяната на ратификационните документи.
3. Този договор се сключва за срок от 5 години и се продължава всеки път за срок от 5 години освен ако една от договарящите страни го денонсира най-малко 12 месеца преди изтичане на предвидения срок. В удостоверение на това пълномощниците на двете договарящи страни подписаха настоящия договор и го подпечатаха със своите печати.
Сключен в Тунис на 16 октомври 1975 г. в два оригинални екземпляра, като всеки екземпляр е съставен на български, арабски и френски език. В случай на различие при тълкуването между българския и арабския текст, меродавен е френският текст.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
При подписването на договора между Народна република България и Туниската република за правна помощ по наказателни и правни дела долуподписаните пълномощници, снабдени с пълномощията си, признати в добра и надлежна форма, се споразумяха освен това и по следните разпоредби, които ще се считат за неразделна част от същия договор.
I. Съгласно този договор:
1. Изразът "по граждански дела" включва също и търговското право, семейното право и статутът на лицата.
2. Изразът "съдебни органи" означава всеки орган, компетентен да се занимава с гражданските и наказателните дела съгласно законодателството на всяка договаряща страна.
3. Изразът "съдебни решения" означава всяко решение, издадено от съдебен орган така както е определен в предишния параграф.
II. Когато разпоредбите на този договор предвиждат превод, той трябва да бъде направен на езика на замолената страна или на френски език.