Държавен вестник, брой 92 от 16.XI

Чл. 1. Етажи или част от етажи могат да бъдат предмет на отделна собственост.

Собственикът на етаж или част от етаж е собственик и на придадените към неговата част от зданието помещения в тавана и зимника.

Чл. 2. При здания, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построено зданието, дворът, основите, дебелите стени, разделящите отделните части вътрешни стени, стълбите, площадките, сводовете на магазините, покривът, комините, пералните, кладенците, изкачвателите (асансьорите), приспособленията за общо отопление, осветление, канализация и всичко друго което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване на всички отделно притежавани етажи и части от етажи или на няколко от тях.

За частите на зданието, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, може да се уговори да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.

Чл. 3. При сключени в нуждната форма договори, с които се прехвърля определен етаж или определена част от етаж от здание, което ще бъде построено в бъдеще, приобретателят придобива веднага идеалната част от недвижимия имот отговаряща на бъдещето помещение според чл. 16. Собствеността на помещението той придобива с построяването. При вписването на акта се вписва и прехвърлянето на етажа или частта от етаж, като се отбелязва и че се касае до непостроено още здание.

Чл. 4. Здание, построено на обща земя, е общо.

Собствениците могат да се поделят имота по етажи или части от етажи.

Договорът за делбата трябва да бъде писмен с нотариално заверен подпис.

Той се обгербва само върху стойността на зданието.

При вписването на договора за делба съделителите трябва да представят актовете, от които се установява, че те са собственици на имота.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 280 от 1941 г.) При продажба на етаж или част от етаж през време на строежа и не по-късно от делбата, за която се говори в предходния член, предвидените в закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела, мита се плащат в размер съответстващ на стойността на припадащата се на етажа или част от етажа част от мястото, върху което е построена сградата.

Забележка. Горното правило не се отнася до продажби на етажи или част от етажи макар и делбата още да не е извършена, ако от свършване на постройката до продажбата са се изминали повече от 3 месеци.

Ал. I. от настоящата наредба има тълкувателен характер и отменява всички наредби, които й противоречат.

Чл. 5. Съсобствеността на общите, по чл. 2, части е принудителна и неделима (чл. 62 от закона за имуществата, собствеността и сервитутите).

Един съсобственик може да иска делба само ако зданието претърпи повреди, надминаващи 1/4 от стойността му, или ако макар повредата да е по-малка, никой съсобственик не поиска възстановяване.

Съдебната делба се извършва чрез продажба на целия имот, ако не може да бъде извършена по-удобно инак.

Дяловете на съделителите се определят според стойността на притежаваните от тях помещения при предявяването на иска. При изчислението на тази стойност в нея се включва и стойността на дела ат общите части.

Чл. 6. Дяловете на отделните съсобственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при възникването на съсобствеността. По-късни изменения в това отношение не се отразяват върху размера на дяловете.

Ако в едно здание отделни помещения принадлежат на различни лица, когато едно от тях прехвърли на друго лице собствеността на отделна част от помещението си, приобретателят добива в общите части съответната част от дела на праводателя, съразмерна на отношението между стойността на прехвърленото помещение и стойността на това, което праводателят си е запазил, изчислени при прехвърлянето.

Чл. 7. Всеки собственик може да използва общите части според обикновеното им предназначение, стига само да не пречи с това на някого от другите собственици да ги използва или да не накърнява правото му на изключително използване на неговото отделно помещение.

Общото събрание на собствениците установява с правилника за вътрешния ред задължителни за всички правила за използване на общите части с оглед на задоволяването на нуждите на всички и в интереса на добрия съвместен живот.

Чл. 8. Всеки собственик е длъжен да участва съразмерно дела си в общите части в разноските, необходими за поддържането им или за възстановяването им в предишното им състояние, и в полезните разноски, чието извършване е решено по реда на чл. 29.

Това задължение не съществува когато разноските се налагат от повреди, надминаващи 1/4 от стойността на зданието.

Обезщетенията, дължими от виновния за повредата или от застрахователя, доколкото се отнася до повреждането на общи части, се употребяват изключително за възстановяването на тези части.

Чл. 9. Всеки собственик е длъжен да участва в разноските за осигуряването на цялото здание от пожар, съразмерно на стойността на своите етажи или части от етажи.

Чл. 10. Всеки отделно притежаван етаж или част от етаж трябва да има свой отделен уред за измерване на разходите, които се изчисляват по определена мярка: водомер, електромер и пр.

Относно данъците и всички други държавни и общински налози данъчните власти са длъжни да открият за всеки собственик отделна сметка.

Чл. 11. Собственик, който не иска да понесе припадащите му се по чл. чл. 8 и 9 разноски, може да се освободи от това задължение, като отправи до управителя или до председателя на управителния съвет писмено съобщение с нотариално заверен подпис, че изоставя своите помещения.

В такъв случай, по решение на общото събрание в срок до една година от получаване на съобщението маже да се поиска от председателя на областния съд да разреши изоставеният имот да се продаде на публична продан по реда на закона за гражданското съдопроизводство.

До приключването на публичната продан собственикът може отново да вземе изоставения имот, като заплати припадащите му се разноски, както и разноските по проданта.

Чл. 12. Ако изоставеният имот се продаде съгласно чл. 11, от получената цена на управителя или на председателя на управителния съвет като представители на собствениците се предава сумата, която е трябвало да бъде понесена от бившия собственик; ако има остатък, той принадлежи на бившия собственик. Другите собственици, ако не са извършили на свои средства поправките преди проданта, са длъжни да ги извършат в срок от една година от утвърждаването й.

Ако не се явят купувачи, другите собственици могат да искат от областния съд да им прехвърли собствеността на изоставения имот по оценка на вещи лица.

Чл. 13. Ако част от зданието се отчужди по регулация без да се заплати действителната й стойност, загубата от разликата между платеното и действителната стойност се понася от всички собственици на етажи или части от етажи. Тя се разпределя между тях съразмерно на стойностите на помещенията им; за тези етажи или части от етажи, които се подобряват вследствие на отчуждението, стойността се взема заедно и увеличението преди подобрението.

По същия начин, като се държи пак така сметка за подобрението на отделни етажи или части от етажи, се постъпва, за да се раздели между собствениците сумата, която трябва да платят за мястото, което се придава по регулация към имота.

Чл. 14. При упражнението на правото си на собственост (чл. 20 от закона за имуществата, собствеността и сервитутите) собственикът на етаж или част от етаж е ограничен и от особените разпореждания на законите и правилниците върху етажната собственост.

Чл. 15. Всеки собственик на етаж или част от етаж може да изменява вътрешното разпределение и вътрешния вид на своите части от зданието, стига да не вреди на здравината на другите части на зданието.

Той не може, обаче, да изменява външния вид на своите части, като променява напр. вида на входните врата, балконите, прозорците и пр. без съгласието на общото събрание на собствениците.

Чл. 16. При използването на своите части от зданието, всеки собственик е длъжен да невърши и да не допуска нищо, което може да изложи на опасност зданието, или съставя по-голямо от обикновеното безпокойство за обитателите на другите помещения или за някого от тях, или пък засяга нравствеността.

Чл. 17. В жилищните помещения не може да се упражнява никакво занятие без съгласието на общото събрание. Съгласието на общото събрание не е необходимо за упражнението на свободна професия, освен ако то би представлявало за обитателите на другите помещения безпокойство, по-голямо от обикновеното.

При даване на съгласие общото събрание трябва да държи сметка за разпорежданията на чл. 16.

Чл. 18. Всеки собственик е длъжен да търпи да се преминава през неговите части от зданието, когато това е необходимо за поправянето на чужди помещения или на общи части.

Ако той откаже да даде достъп, заинтересуваният може да се обърне към околийския съд, който издава нуждната заповед. Заповедта се привежда в изпълнение административно.

Чл. 19. Кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека върху цялото здание или върху няколко етажи или част от етажи от него, при забава на следуемите му се плаща е длъжен да обърне изпълнението най-напред върху етажа или частта от етажа на неизправния длъжник или, ако той го е отчуждил, на неговия правоприемник, макар и правоприемникът да не е лично задължен към кредитора. Само ако след продажбата на тая част не бъде удовлетворен напълно, за разликата той може да обърне изпълнението върху другите ипотекирани за същото задължение етажи или части от етажи.

Ако кредиторът не обърне изпълнението върху етажа или частта от етажа, принадлежащи на неизправния длъжник или на неговия правоприемник в продължение на една година от деня, в който длъжникът е изпаднал в забава, срещу който и да е от останалите ипотекирани имоти може да се обърне изпълнението само до размера на задължението на неизправния длъжник на края на тази година.

Чл. 20. Изпълнителният лист в случая на чл. 19 се издава срещу неизправния собственик, неговия правоприемник и срещу останалите държатели на ипотекирани за същото задължение имоти, срещу последните само за размера, който би останал неудовлетворен след извършването на изпълнението върху ипотекирания имот на неизправния длъжник или на неговия правоприемник.

Собствениците на етажите или на частите от етажи, след заплащането на разликата, встъпват веднага в правата на кредитора и без да се снабдяват с нов изпълнителен лист за вземането си, продължават същото изпълнително дело против неизправния длъжник.

Чл. 21. Ако кредиторът намери за добре, може да поиска от надлежния околийски съдия да му се издаде заповед, с която да му се възложи правото да събира доходите от етажа или частта от етажа, принадлежащи на неизправния длъжник за сметка на последния до погасяване на задължението му. Тая заповед има силата на влязло в законна сила решение и се издава от околийския съдия в разпоредително заседание въз основа на искането на кредитора.

Докато продължава ползването от дохода, кредиторът събира, въпреки всякакъв запор или цесия, извършени след издаването на заповедта, доходите и ги прихваща по привилегия на съответния дълг, като понася разходите по използването и поддържането на имота. Тази мярка не ограничава кредитора в предприемането и на други изпълнителни действия.

При нужда кредиторът може да получи разрешение по реда на ал. I, сам да отдава под наем имота за сметка на неизправния длъжник, като прибира доходите и ги прихваща на дълга му.

Чл. 22. Ако собственикът на етаж или част от етаж продаде своя етаж или част от етаж на външно лице, всеки от собствениците, всички или няколко от тях заедно могат да изкупят продаденото имущества по реда, предвиден в закона за задълженията и договорите, чл. чл. 305 и 306.

Правото на изкупване може да бъде упражнено и когато етажът или частта от етаж са продадени на публична продан; в тоя случай, обаче, лицето, което иска да го упражни, трябва да заяви за това на съдията-изпълнител най-късно седем дни след възлагането на имота, като същевременно внесе следуемите се суми. В този случай след утвърждението на проданта от съда, съдията-изпълнител нарежда на нотариуса да се издаде нотариален акт на името на изкупвача.

Когато продажбата има за предмет част от етаж, предпочита се при упражнението на правото на изкупуване съсед от същия етаж. Ако двама или повече съседи желаят да упражнят това право, въпросът се разрешава с жребие, теглено пред нотариуса.

Забележка. Не са външни лица в смисъла на този член съпругът на собственика, неговите възходящи, низходящи, съребърните му до втора степен и сватовете му да втора степен.

Чл. 23. Управлението на общите части и надзорът над изпълнението на съседските задължения между собствениците на етажи и части от етажи принадлежи във всяко здание на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител или управителен съвет.

Чл. 24. Общото събрание се свиква от управителя или управителния съвет, когато се изисква от закона или правилника за вътрешния ред или, когато се яви нужда. То трябва да бъде свикано, щом това се поиска от собственици, представляващи най-малко 1/5 от стойността на зданието. В тоя случай, ако в продължение на 7 дни от поискването общото събрание не бъде свикано, по искане на заинтересуваните то се свиква от председателя на областния съд и се председателства от него или от назначен от него съдия.

Чл. 25. Събранието се свиква чрез особени и лични покани. Ако някой от собствениците отсъства, поканата се счита за връчена, като се залепи на вратата на апартамента или етажа. Живущите в друго населено място се призовават чрез посочените от тях представители, и то само ако има такива. Поканата трябва да бъде връчена най-малко три дни преди заседанието; в бързи случаи връчването може да стане най-малко 24 часа преди заседанието.

В поканата трябва да бъде посочен дневния ред. В дневния ред трябва да бъде вписан всеки въпрос, чието вписване някой собственик е поискал от управителя или председателя на управителния съвет писмено до издаването на поканата.

Когато по наследство или по друга причина един етаж или част от етаж премине в собственост на няколко лица, те са длъжни да упълномощят лице, на което да се връчват съобщенията и което да ги представлява; не сторят ли това, решенията на събранието са задължителни за тях, макар и да не са били призовани.

Чл. 26. Общото събрание взема решение, ако в заседанието участват лично или чрез представители собственици, представляващи най-малко 3/4 от стойността на зданието.

Ако заседанието не се състои по неявяване на необходимото според предшестващата алинея число собственици, то се отлага при същия дневен ред за след три дни и се счита законно, ако се явят собственици, представляващи половината от стойността на зданието.

Ако и това заседание не се състои, то се отлага за още три дни, и тогава заседанието е законно, колкото и собственици и да се явят.

Чл. 27. Общите събрания вземат решенията си, освен в случаите, когато законът постановява другояче, с мнозинство представляващо повече от половината от представената стойност на зданието.

Ако, обаче, се касае до въпроси от вътрешен ред, незасягащи имуществените интереси на собствениците общото събрание решава с мнозинство на гласовете независимо от имуществените интереси, които всеки един от тях представлява.

Чл. 28. Всички въпроси по управлението на общите части и надзора над съседските отношения, чието разрешение не е предоставено на управителя или на управителния съвет и председателя му, се решават от общото събрание.

Чл. 29. Всички поправки и подобрения в общите части се приемат по решението на общото събрание; то може да предостави на управителя или управителния съвет да решават сами извършването на дребни необходими разходи в рамките на бюджета.

Когато се касае до подобрения, кои не са необходими, но са полезни, нуждно е мнозинство от 3/4 от представената стойност на зданията.

За разкошни изменения е необходимо съгласието на всички собственици.

Общото събрание не може да откаже извършването на разноски необходими за поддържането или за възстановяването на общи части.

Чл. 30. Всички общи разходи се извършват по решение на общото събрание.

Общото събрание всяка година до края на месец декемврий трябва да приеме бюджета за приходите и разходите за управлението и поддържането на общите части и за всички други общи работи в границите на този закон.

Бюджетът има действие за една година.

Ако през течение на годината възникне нужда от извършването на разходи, непредвидени в бюджета, общото събрание внася в него нуждните допълнения.

Чл. 31. Ако в дадения му с писмена покана срок някой собственик не изплати сумата, която му се припада по приетия от общото събрание бюджет, управителят или председателят на управителния съвет може да се снабди с изпълнителен лист за нея.

Изпълнителният лист се издава от околийския съдия, въз основа на представеното от управителя или председателя на управителния съвет изложение, придружено от заверен от него препис от бюджет.

Определението на околийския съдия може да се обжалва в двуседмичен срок от узнаването му пред председателя на областния съд. Председателят разглежда спора по същество. Решението му не подлежи на обжалване.

Обжалването на определението на околийския съдия не спира изпълнението му, освен ако председателят на областния съд допустне това.

Чл. 32. Общото събрание приема правилника за вътрешния ред в зданието, който трябва да бъде съобразен с настоящия закон.

То разрешава споровете между собственици относително използването на общите части и въобще относително вътрешния ред на зданието.

Чл. 33. Общото събрание може да предостави с правилника за вътрешния ред на управителя или управителния съвет властта да налага на собствениците за определени нарушения на правилника, извършени било от тях, било от лица, които те са приели в зданието, глоба до 500 лева. Предназначението на глобата се определя в правилника.

Чл. 34. Собственикът на етаж или част от етаж се отстранява от зданието по решение на общото събрание в следните случаи: 1. Ако систематически забави изплащането на следуемите му се части от общите задължения или от общите разноски. 2. Ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага зданието на опасност от пожар или от значителна повреда. 3. Ако използва или допуска да се използват помещенията му по начин, който причинява на другите обитатели по-големи от обикновените безпокойства или засяга нравствеността. 4. Ако упражнява или допуска да упражнява в помещенията му без разрешение на общото събрание занятие, за което е необходимо такова разрешение. 5. Ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред или си служи с общите части по начин непозволен от закона, правилника или решенията на общото събрание. 6. В случаите на чл. 58 на тази наредба-закон.

В случаите на първите пет точки необходимо е собственикът да е бил предупреден писмено от управителя или управителния съвет, че ще бъде отстранен, и да не е прекратил нарушението.

Чл. 35. Решенията на общото събрание, с изключение на решенията за отстраняване на собственик от етажа му или частта му от етаж по чл. 34, подлежат на предварително изпълнение. Изпълнителният лист се издава на управителя или председателя на управителния съвет от околийския съдия въз основа само на писмено изложение от тях, придружено от препис от протокола на общото събрание, а когато се отнася до отстранение на собственика, представя се и отправената до собственика покана.

Чл. 36. Решенията на общото събрание могат да бъдат обжалвани от всеки собственик, който е участвал в заседанието и чието несъгласие е отбелязано в протокола, или който не е участвал на събранието, или пък който основава искането си на неправилности при свикването на общото събрание или по дневния ред.

Жалбата се предявява пред областния съд в двунеделен срок от деня на събранието, ако жалбоподателят е участвал в него, и от деня на узнаването на решението, ако не е участвал. Съдът може да допустне събиране на доказателства само, ако те са толкова важни, че без тях не би могло да се издаде правилно решение.

Обжалването на решение на общо събрание не спира изпълнението му. Съдът може, обаче, да постанови спиране на изпълнението.

Чл. 37. Производството на жалбата се извършва по съкратен ред.

Ако делото се отложи, то се насрочва едновременно с отлагането, като на явилите се лица се съобщава да се явят в следващото заседание без призовки, а неявилите се, се призовават по реда на чл. 19 от закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 38. При разрешаването на делото съдът е длъжен да съгласува общите интереси на собствениците с техните отделни права и интереси.

Когато съдът отмени решението на общото събрание, той може да предпише и мерките, които намери за нуждни, и да разреши на жалбоподателя да ги извърши за сметка на всички собственици. В решението си съдът определя и съдебно мито до 2.000 лева.

Ако съдът намери, че жалбата е явно неоснователна и недобросъвестна, той налага с решението си на жалбоподателя глоба до 5.000 лева.

Чл. 39. Решението на съда може да се обжалва само по касационен ред в месечен срок пред Върховния касационен съд.

Чл. 40. Когато решението на общото събрание, с което някой собственик е отстранен от етажа или частта си от етаж влезе в законна сила, управителят или председателят на управителния съвет могат да поискат от председателя на областния съд заповед да им се предаде етажа или частта от етаж. Предаването се извършва по реда предвиден в част втора, книга трета, глава втора на закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 41. Ако в срок до шест месеци от деня, в който решението на общото събрание за отстраняването на някой собственик от етажа му или частта му от етажа влезе в законна сила, отстраненият собственик не отчужди сам етажа си или частта си от етаж, управителят или председателят на управителния съвет трябва да поискат от председателя на областния съд заповед, етажът или частта от етаж да се продаде на публична продан.

Получената от продажбата сума се предава на бившия собственик, след като се задържат разноските и сумите, които той дължи на другите собственици в качеството си на бивш собственик.

Чл. 42. За управлението на общите части, общото събрание избира помежду собствениците управител, или, ако намери за нуждно, управителен съвет. Във втория случай членовете на съвета избират помежду си председател.

Управителят и управителният съвет се избират за една година, но могат да бъдат сменени от общото събрание и преди да изтече годината.

Чл. 43. Изборът на нов управител или нов управителен съвет трябва да стане в две седмици от изтичането на срока на стария или от датата на сменяването му.

Ако при гласуването не се получи мнозинство, съгласно чл. 27, ал. I, гласуването се повтаря. В такъв случай е достатъчно относително мнозинство от представените дялове от общите части.

Ако събранието не бъде свикано в срока, то се свиква по молба на който и да е собственик от председателя на областния съд и се председателствува от него или от назначен от него съдия.

Ако не може да се получи мнозинство за избор на управител, въпросът се разрешава чрез теглене на жребие.

Чл. 44. Когато делът на един собственик в общите части надминава половината, той е по право управител.

Чл. 45. Длъжностите управител и член или председател на управителния съвет, както и всички други длъжности, учредени по решението на общото събрание, са безплатни, ако се упражняват от собственици или членове на техните семейства, освен при съгласието на всички собственици.

Чл. 46. Никой не може да откаже от изпълнение на длъжността управител или член на управителния съвет, освен поради болест, дълготрайно отсъствие, или ако непосредствено преди това е бил в управлението най-малко 3 години.

Чл. 47. Управителният съвет или управителят привеждат в изпълнение решенията на общите събрания и следят да се спазват от собствениците постановленията на настоящия закон, и на правилника за вътрешния ред. Те изпълняват приетия от общото събрание бюджет, вън от който не могат да правят никакви разходи. Управителят или управителният съвет са длъжни да застраховат зданието и да се грижат за поддържането на застраховката.

Чл. 48. Управителят или управителният съвет са длъжни да дадат сметка за управлението си пред общото събрание, свикано за избор на нов управител или управителен съвет.

Тая сметка трябва да бъде писмена и трябва да се съобщи на собствениците в препис заедно с поканата за свикване на общото събрание.

Чл. 49. Управителят или управителният съвет налагат в мотивиран протокол глобите, предвидени в правилника за вътрешния ред, съгласно чл.33.

Глобата се събира по реда на чл. 31.

Протоколът, с който се налага глоба, може да се обжалва в седмичен срок от съобщението пред околийския съдия. Обжалването не спира изпълнението му, освен ако съдията постанови това.

Решението на околийския съдия не подлежи на обжалване.

Чл. 50. Управителят или председателят на управителният съвет могат да вземат мерки за запазване вътрешния ред, както спрямо собствениците, така и спрямо външни лица. В това отношение полицията е длъжна да им дава, по поискване и веднага, необходимото съдействие.

Чл. 51. Управителят или председателят на управителният съвет представляват собствениците по въпроси във връзка с управлението на собствеността.

За актове, които излизат от рамките на обикновеното управление, е нуждно те да бъдат упълномощени с решение на общото събрание, освен ако законите постановяват инак.

Чл. 52. Когато някой собственик обжалва решението на общото събрание, управителят или председателят на управителният съвет е представител на другите собственици в делото. Всички книжа по делото се връчват нему, като той е длъжен да съобщи на другите собственици за получаването им по реда, по който се съобщава за свикване на общото събрание. Общото събрание може да възложи воденето на делото на друг собственик. Управителят, или, ако с воденето на делото е натоварен друг собственик, могат да упълномощават адвокати. Вън от това, всеки собственик може също да вземе участие в делото било лично, било чрез повереник.

Чл. 53. Актовете на управителния съвет, на председателя му и на управителя, освен в случаите на чл. 49, могат да се обжалват пред общото събрание на собствениците, в двуседмичен срок от съобщението. Общото събрание може да се свиква веднага в особено важни случаи, за да разгледа жалбата, ако управителният съвет или управителят намерят за нуждно.

Жалбите се подават чрез председателя на управителния съвет или управителя. Те не спират изпълнението на обжалвания акт.

Чл. 54. Член на управителен съвет или управител, който умишлено пропусне да изпълни длъжност, която законът или правилникът му възлагат, или решение на общото събрание, и с това причини имуществена вреда на собствениците или на някого от тях, се наказва с глоба до 10.000 лева.

Ако това е направено по непредпазливост, наказанието е глоба до 1.000 лева.

Чл. 55. Член на управителен съвет или управител, който превиши властта си и с това причини имуществена вреда на собствениците или на някого от тях се наказва, ако наказателния закон не предвижда по-тежко наказание, с глоба до 5.000 лева.

Чл. 56. Член на управителен съвет или управител, който, като има да извършва някоя обща работа, умишлено ощети интересите на собствениците или на някого от тях, в своя полза или в полза на други, се наказва, ако наказателния закон не предвижда по-тежко наказание, с тъмничен затвор и глоба до 50.000 лева, или с едното от двете наказания.

Чл. 57. Собственик, който умишлено повреди общи части, или своя, по начин опасен за общите части или за части на други собственици, се наказва, ако наказателният закон не предвижда по-тежко наказание, с тъмничен затвор и глоба до 50.000 лева.

Чл. 58. В случаите на чл. чл. 54, ал. I, 55, 56 и 57 виновният изгубва право да бъде управител или член на управителния съвет. Освен това, общото събрание може да го отстрани от зданието.

Чл. 59. С влизането на тази наредба-закон в сила, жилищните кооперации престават да съществуват: образуването на нови такива се забранява.

Това и следващите разпореждания на тази глава се прилагат и към кооперациите, които предоставят на използване на членовете си отделни сгради, а също така и към жилищните кооперации, при които собствеността на отделните помещения или сгради принадлежи на отделните членове на кооперацията.

Съществуващите жилищни кооперации, които не са довършени при влизането на тази наредба-закон в сила започнат вече строеж, престават да съществуват с привършването на строежа. Изложените в следващите членове последици на прекратяването настъпват за тях в този момент.

Чл. 60. Управителните съвети на прекратените по силата на този закон кооперации остават да функционират като управителни съвети на зданията в етажна собственост до избора на управител или управителен съвет.

Всички книжа на кооперацията се предават на управителите или управителните съвети, избрани по силата на този закон.

При кооперации, чието прекратяване не създава етажна собственост, длъжностите, които тази глава възлага на управителите или управителните съвети на зданията в етажна собственост, се изпълняват от управителните съвети на прекратените кооперации.

Чл. 61. Всеки член на прекратените по силата на чл. 59 жилищни кооперации става собственик на определените му помещения или здания.

Забележка. Ако в срок от шест месеци от влизането на тая наредба-закон в сила, собственикът не постави уредите, за които говори чл. 10, управителят или управителният съвет ги поставя за негова сметка; изразходваните суми се събират от него по реда на чл. 31.

Делимите вземания на кооперацията се разделят по право между членовете й според стойността на помещенията им или зданията им при свършването на строежа. Частите на недвижимия имот посочени в чл. 2, и всички останали права на кооперацията стават общи на лицата, които са били нейни членове, при влизането на тази наредба-закон в сила. Дяловете им в тях се определят според стойностите на помещенията или зданията им при свършването на строежа.

Чл. 62. Нотариалните актове за собственост на бившите жилищни кооперации се заменят с отделни актове за собственост на бившите им членове.

Управителят или управителният съвет са длъжни в срок от три месеци от влизането на тази наредба-закон в сила да съобщят на нотариуса да замени нотариалния акт за собственост, на кооперацията с отделни актове за собственост, съгласно с разпределителните протоколи, препис от които се прилага към писмото. Подписите на писмото до нотариуса, трябва да бъдат нотариално заверени. Ако някои дялове са прехвърлени или заложени, в писмото трябва да бъде указано и това, като се означи и на кого са прехвърлени или на кого и за каква сума са заложени. Към писмото се прибавя и заверен препис от акта за собственост на кооперацията.

Нотариалният акт за собственост на всеки собственик се издава по негово едностранно заявление, съобразно с писмото за което се говори в алинея I.

Разпорежданията на предшествуващите алинеи се отнасят и до членовете на жилищни кооперации, прекратени по закона за етажната собственост от 15 февруарий 1933 година, които не са се снабдили с нотариални актове за собственост до влизането на тази наредба-закон в сила.

Чл. 63. Ако прекратената жилищна кооперация не е придобила собствеността на имота, правото й да иска прехвърлянето на собствеността се разделя между членовете така, че всеки може да иска прехвърлянето на помещенията, които му са определени, респективно - развалянето на договора само по отношение на него и вреди и загуби, съгласно чл. 70 на закона за задълженията и договорите.

Чл. 64. Ако дяловете на един член на жилищна кооперация са заложени, заложеният кредитор до изтичането на шест месеци от влизането на тази наредба-закон в сила, може да впише законна ипотека върху помещенията или зданията, които отговарят на тези дялове за размера на вземането, обезпечено със залог върху дяловете.

Вписването се извършва по едностранно заявление на заложния кредитор, придружено с писмен договор за залог съобразен с данните на писмото на управителя или управителния съвет.

До изтичането на шест месеци от влизането на тази наредба-закон в сила, залогодателят не може да се снабди с нотариален акт за собственост, освен след като удостовери, че законната ипотека е вписана.

Чл. 65. Помещенията, които са определени за дялове, придобити от спестовно-строителни каси за обезпечения на вземания, с прекратяването на кооперациите по силата на тази наредба-закон, минават в собственост на длъжниците.

Спестовно-строителните каси са длъжни в срок от три месеци от влизането на тази наредба-закон в сила да впишат ипотека за вземанията, които са били обезпечени чрез придобиване на дяловете.

Ипотеката се вписва въз основа на едностранното заявление на касата придружено от договора между касата и длъжника, с който касата отпуска на длъжника заем при добиване на дяловете за обезпечение.

Длъжникът може да се снабди с нотариален акт за собственост, като представи договора посочен в предшестващата алинея и като удостовери, ако не са изминали шест месеци от влизането на тази наредба-закон в сила, че законната ипотека по ал. II е вписана.

Чл. 66. За заменяването на нотариален акт за собственост на кооперацията с нотариални актове за собственост на бившите й членове по чл. чл. 62, 64 и 65 на тази наредба-закон, както и за заменяването на нотариалните актове за собственост на мястото и съставените при действието на закона за етажната собственост от 15 февруарий 1933 година, договори за делба по етажи или части от етажи или учредителни договори с нотариални актове за собственост, се събира герб 10/00. Нотариално мито, общинско право и такса за вписването на акта не се събира.

Чл. 67. Членовете на бившата кооперация отговарят лично солидарно за нейните задължения, които не са обезпечени с ипотека.

Ако тези задължения произтичат от двустранни договори, при които насрещните вземания на кооперацията са разделени между членовете й по силата на чл. 61, ал. II, и чл. 63, частичното им изпълнение не може да попречи на кредитора да противопостави на иска на всеки член възражение за неизпълнен договор, или да упражни срещу всеки член възможностите, които му дава чл. 70 от закона за задълженията и договорите.

Бивш член,който заплати цялото задължение, може да търси от останалите припадащите им се части. Събирането на тези части става от управителя за сметка на бившия член по реда на чл. 31.

Чл. 68. Задълженията на бившата кооперация, които са обезпечени с ипотека, се разделят между бившите кооператори при прекратяването на кооперацията по следния начин: задължението в размера му при възникването му се разделя между членовете съразмерно на ползата, която всеки е добил пряко от поемането на задължението, на така получената част на всеки член се приспадат вноските, които той е направил за погашение на задължението и се прибавят увеличенията на задължението на кооперацията причинени от забавата на припадащите се на члена вноски.

Ипотеката учредена върху имота на бившата кооперация се запазва. При упражнение на ипотечните права на кредитора имат приложение, обаче, чл. 19 и чл. 20. Срокът по чл. 19, ал. II тече от влизането на тази наредба-закон в сила и е шестмесечен за тези, които в продължение на трите последни години, не са платили поне лихвите на припадащите им се части от задълженията.

Разтурянето на кооперациите не прави задълженията им изискуеми въпреки всяка противна уговорка.

Чл. 69. Задълженията на всяка жилищна кооперация към Българската земеделска и кооперативна банка се разделят между членовете й по реда, указан в чл. 68.

Всеки бивш кооператор отговаря солидарно с всички останали до размера и на по-раншната уставна отговорност за припадащите им се части от тези задължения на кооперацията, без приращенията им след 21 февруарий 1935 година.

Вземанията на банката, за които се говори в предшестващите две алинеи се ползват с привилегии върху недвижимия имот, за застрояването на който е бил предназначен отпуснат заем. Тази привилегия иде непосредствено след привилегията на държавата за вземания от преки данъци и следва имота.

Върху имоти, които не принадлежат на неизправния длъжник или на негов правоприемник, банката може да обърне изпълнението само след като е извършила продажба на недвижимия имот на длъжника или на неговия правоприемник, за чието застрояване е бил предназначен заемът и то, ако получената от продажбата сума не покрива припадащата се на неизправния длъжник част от задължението, без приращенията след 21 февруарий 1935 година.

Задълженията, за които се говори в този член, се изплащат в равни годишни вноски в срок най-много до 10 години, по усмотрението на банката. Чл. чл. 20 и 21 на тази наредба-закон имат приложение и за тях.

Чл. 70. Размерът на дължимите от бившите кооперации суми се установява с удостоверение, издадено от управителя или управителния съвет.

В срок от един месец от влизането на тази наредба-закон в сила, управителите или управителните съвети са длъжни да съобщят на ипотекарните кредитори каква част от обезпечения с ипотека дълг се припада на всеки от бившите кооператори. Управителите и членовете на управителните съвети са отговорни, вторите солидарно, за вредите и загубите, които биха произлезли от пропускането на този срок.

Обстоятелството, че разпределението се оспорва, не е пречка да се направи съобщението.

Чл. 71. Задълженията произтичащи от заемите за построяване на икономически жилища, отпуснати по закона от 26 юний 1924 година, се уреждат с особен закон.

Чл. 72. Лицето. чиито права са засегнати от действията на управителя или на управителния съвет, за който говори чл. 70, или с разпределението на помещенията или зданията, извършено от общото събрание на кооперацията, или с негови изменения, може да ги брани с иск на общо основание.

Чл. 73. Заварените при влизането на тази наредба-закон в сила висящи дела, по които е страна кооперацията, се продължават от управителите или председателите на управителните съвети от името на собствениците.

Чл. 74. Разрешава се на спестовно-строителните дружества да отпускат заеми срещу втора ипотека върху помещения, които са принадлежали на разтурени по силата на тази наредба-закон кооперации, ако размерът на втората ипотека не превишава 75% от сумата, която се получава като се извади от пазарната стойност на имота оная част от обезпеченото с първа ипотека вземане, която се припада по чл. 68 на собственика на тези помещения.

Чл. 75. Тази наредба-закон отменява закона за етажната собственост от 15 февруарий 1933 год., наредбата-закон за уреждане задълженията на жилищните кооперации към Българската земеделска и кооперативна банка от 21 февруарий 1935 година и всички други закони, които й противоречат.