Държавен вестник, брой 14 от 16.II

§ 1. Водоизточниците (извори; подпочвени води, използувани чрез кладенци или други водохващателни съоръжения; повърхностни води от реки, естествени или изкуствени езера и др.), водите на които са предназначени и за пиене, трябва да бъдат опазени от всякакво вредно влияние, чрез създаване на санитарно-охранителна зона около тях.

§ 2. Санитарно-охранителните зони на водоизточниците се делят, по начало, на три пояса.

В зависимост от местните условия, санитарно-охранителната зона може да има само един или два пояса.

§ 3. Първият пояс (А) обхваща водохващателните съоръжения, с площта около тях, която отдава непосредствено вода за водохващането или има значение за опазване на хванатата вода в качествено или количествено отношение.

Границите на този пояс се установяват в зависимост от характера на водоизточника, произхода на водата, геологията и топографията на терена, устройството на водохващането и пр.

В този пояс се определя на какво разстояние от водохващането теренът трябва да се почисти от всякакви насаждения с дълбоки корени. Това разстояние не може да бъде по-малко от 15 метра.

Поясът трябва да се ограничи, съответно - да се огради, по подходящ начин.

§ 4. В първия пояс (А) се забраняват:

а) строителни и други работи (изкопаване на ями, извършване на сондажни работи и други от този род), освен непосредствено свързаните със самото водоснабдяване;

б) достъпът на външни лица и добитък, по изключение, съответните санитарни органи могат да разрешат при спазване на определени от тях условия, достъпа на органи на горската власт - за извършване на санитарна сеч, извозване на паднали дървета и други мероприятия по опазване на горската култура, а така също - достъпа на външни лица, за извършване на проучвания и наблюдения с научно-изследователска или обществена цел.

Разрешенията по предходната алинея се издават писмено за всеки отделен случай, след вземане на необходимите предпазни санитарни мерки.

§ 5. Вторият пояс (Б) граничи с първия и обхваща терените, които при специално установени условия биха могли да се използуват за пасбища, засаждане на земеделски култури, овощни градини, разработване на кариери, експлоатация на гори, прокарване на пътища, физкултурни мероприятия и други подобни работи - без опасност за увреждане на водите в качествено или количествено отношение.

Санитарните органи са длъжни да упражняват систематичен контрол за спазване на условията, при които е разрешено използуването на терените в този пояс.

§ 6. Третият пояс (B) граничи с втория и обхваща терените, безконтролното използуване на които би съставлявало опасност за увреждане на водите в качествено или количествено отношение.

Терените в този пояс се използуват по начало свободно - при общ контрол от страна на санитарните органи.

В този пояс здравните служби извършват нарочни проучвания и наблюдения относно заразните болести, които биха могли да се разпространят чрез водата, както и задължителни епидемилогически проучвания при всеки отделен случай на такива заболявания.

§ 7. Ако за водохващането се използуват повърхностни води или такива от естествени или изкуствени езера, санитарно-охранителната зона - разделена на посочените три пояса (§ § 3, 4, 5 и 6) - трябва да обхваща целия водосборен басейн към пункта на водовземането до съответните вододели.

При карстов терен трябва да се изследва водосборният басейн и извън вододелите, в такива райони, където има пропасти (кън-дупки), с оглед да се установи дали водата в същите има връзка с хванатата вода за водоснабдяването. Ако се окаже, че такава връзка съществува, трябва да се вземат необходимите мерки за обезвреждане на пропастта или басейна и трябва да се постави под съответен санитарно-охранителен режим.

§ 8. Границите на санитарно-охранителната зона, поясите в нея и границите им, както и условията, които трябва да се спазват във връзка със санитарната охрана, съгласно тази наредба се установяват от комисия, назначена от министъра на комуналното стопанство и благоустройството или натоварени от него длъжностни лица, по искане на заинтересования общински или съответния по-горен народен съвет или по искане на заинтересованото учреждение, предприятие и пр.

Искането за назначаване на комисията се придружава със следните данни и книжа:

а) предлаганата санитарно-охранителна зона, отделните й пояси и режимът, който трябва да се установи за тях;

б) копие от карта с означение на: предлаганата санитарно-охранителна зона и отделните й пояси; сградите, кошарите, пътищата, пътеките, посажденията, залесяването и пр. в зоната; собствениците на терена в зоната;

в) подробни планове на водовземането;

г) геоложки и хидроложки данни за водоизточника, данни за физическите, химическите, бактериологическите и други качества на водата; начина за прочистване на същата - утаители, филтри, дезинфекция и пр.

За набавяне на горните данни и книжа се използува документацията от предварителните проучвания и проектната програма. При нужда, тези данни и книжа се изготвят с помощта на специалисти - технически лица, хигиенисти, хидролози и др.

Комисията има състав: представител на заинтересования общински народен съвет, съответно - на заинтересованото учреждение, предприятие и пр., както и представители на техническата и здравната служба при общинския или съответния по-горен народен съвет. Ако санитарно-охранителната зона обхваща терени в териториалните граници на повече общински народни съвети - в състава на комисията участвуват представители на всички заинтересовани общински народни съвети. С оглед на важността и сложността на задачата, в комисията участвуват и представители на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, Министерството на народното здраве и социалните грижи, Министерството на горите, други учреждения и институти, както и специалисти - геолози, хидролози, хигиенисти, агрономи, лесовъди и пр.

§ 9. Ако по преценка на комисията представените данни не са достатъчни за правилно решаване на поставената й задача - тя посочва какви работи и в какви срокове трябва да се извършат, преди да се произнесе по съответните въпроси. Това решение на комисията се одобрява от органа, който я е назначил.

§ 10. Във връзка с поставената й задача, комисията може да изказва обосновано мнение за коригиране на терена, изместване на пътища и пътни съоръжения и други от този род, с цел да се осигури възможно най-добрата санитарна охрана на водоизточника.

§ 11. Решението на комисията се придружава с необходимите копия от карти, както и от скици и други книжа, с означение на водохващателните и водопроводните съоръжения; границите на санитарно-охранителната зона и поясите й и пр.

§ 12. По решението на комисията се произнася управата на заинтересования общински народен съвет, след което цялата преписка, заедно с протокола на управата на общинския народен съвет, се изпраща по принадлежност.

Решението на комисията се одобрява от органа, който я е назначил.

§ 13. Терените, включени в първия пояс (A) на санитарно-охранителната зона, се отчуждават съгласно чл. 66 от правилника за водоснабдяване и канализация.

§ 14. С терените, включени във втория и третия пояс (Б и В) на санитарно-охранителната зона, се постъпва съгласно чл. 67 от правилника за водоснабдяване и канализация.

Съгласието на Министерството на народното здраве и социалните грижи и Министерството на горите, относно условията, при които тези терени ще се използуват, се счита изразено чрез становището на представителите им в комисията по § 8. Ако в комисията не са участвували такива представители, или ако те са останали на особено мнение, Министерството на комуналното стопанство и благоустройството изисква отделно съгласието на посочените министерства относно условията за използуване на терените.

§ 15. Общинският народен съвет, както и съответните учреждения, предприятия и пр. са длъжни да вземат всички необходими мерки за точното съблюдение на режима, установен за санитарно-охранителната зона и поясите й.

В двумесечен срок от одобрение на решението на комисията (§ 12) общинският народен съвет, съответно заинтересованите учреждения, предприятия и пр. са длъжни да поставят трайни видими знаци, които да разграничават отделните пояси на санитарно-охранителната зона, както и табели, скици и др. за границите на поясите и по-съществените условия на режима в същите.

§ 16. Началникът на окръжната санитарно-епидемична станция или съответният санитарен лекар по жилищно-комуналната санитария са длъжни, най-малко един път в годината, да правят цялостна ревизия на всички санитарно-охранителни зони в териториалните граници на окръга, както и за дейността на съответните местни органи по санитарната охрана на водоизточниците.

При тези ревизии се констатират извършените нарушения и съществуващите недостатъци на санитарно-охранителния режим, като се вземат неотложно необходимите мерки в интерес на санитарната охрана и за налагане на предвидените наказания.

§ 17. Тази наредба се издава въз основа на чл. 81, във връзка с членове 66, 67 и 82 от правилника за водоснабдяване и канализация. Същата е одобрена от министъра на комуналното стопанство и благоустройството и от министъра на народното здраве и социалните грижи и влиза в сила от деня на обнародването й в "Известия на Президиума на НС".

Приложението на тази наредба се възлага на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и Министерството на народното здраве и социалните грижи, както и на съответните служби при народните съвети.