Държавен вестник, брой 3 от 11.I

Чл. 1. Естествената фира е количествено намаление на теглото и обема на стоково-материалните ценности при съхраняване, лагеруване, продажба, подготовка за продажба разпределяне и транспорт вследствие на изпаряване, изветряване, изсушаване, размерване, разпиляване и изтичане при условия на правилно и добросъвестно манипулиране с тях.

Към естествените фири не се отнасят количествените намаления на теглото на стоково-материалните ценности, явили се от:

а) отпадъците при почистването на стоките;

б) разваляне, бракуване, амбалаж и пр.;

в) всякакъв род повреди и загуби, които произлизат от неправилно и недобросъвестно манипулиране;

г) от изкуствено предизвикани процеси - преработка, рандемани и др.

Чл. 2. Настоящата наредба урежда прилагането на нормите за естествените фири при следните фази на движение и обращение на стоково-материалните ценности:

а) при изкупуването (предимно на селскостопански произведения) обхваща всички дейности от момента на приемането на стоката от производителя до момента на предаването франко вагон най-близката товарна гара до изкупвателния пункт;

б) по време на транспорта - извозването на стоките:

по жп и воден транспорт - от момента на приемане на стоката франко товарна гара, респективно товарно пристанище, до момента на предаване стоката на собственика франко разтоварна гара или пристанище;

по коларски превоз и автопревоз - от момента на натоварването пред склад на производственото предприятие, респективно склад на едро, до разтоварването пред склад на едро, респективно магазин на дребно;

в) съхраняване в складове на едро, складове на интендантства, лечебни заведения, интернати и други ведомства - от момента на приемането в склада до момента на изнасянето от него на стоково-материалните ценности при продажбата или разпределянето им;

г) съхраняване и продажба в търговската мрежа на дребно, в складовете на заведенията за обществено хранене, столовете, в малките складове на поделенията на интендантства, лечебни заведения, интернати и др., в които става разпределяне по количества, близки до тия в търговската мрежа - от момента на приемането на стоката франко кола пред магазина, заведението и др. до продажбата на потребителя, респективно влагането й в кухненската продукция или разпределянето й;

д) лагеруване (дългосрочно съхраняване) в хладилници, плодохранилища, зеленчукохранилища, ровници, приспособени помещения и др.

Чл. 3. (1) Нормите, установени в приложените към настоящата наредба таблици, са пределни (максимални) и се отнасят за стандартни стоки. Те се прилагат при отчитане на стоково-материалните ценности, при инвентаризации, при ревизии от държавните контролни органи и в други случаи за установяване на фактическата им наличност и се оформяват с актове по установения ред.

(2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1969 г.) Загубите, явили се от бракуването и естественото понижение в по-долно качество на пресните плодове и зеленчуци при съхранението и транспортирането им, се установяват в момента на появата им и се оформят с актове по реда, определен с албума за типовите форми на счетоводните документи и книжа, издадени от Министерството на финансите и Централното статистическо управление. В акта задължително се посочва материално отговорното лице има ли вина за появата на загубата.

Чл. 4. Прилагането на нормите за естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване в складове и магазини и при лагеруване става само в случаите, когато след проверка се окаже недостиг (липса) в счетоводните остатъци, както са нанесени в книгите и посочени в акта за проверката.

Когато няма такъв недостиг, фири не се приспадат.

Нормите за естествените фири при транспорт се прилагат в случаите при констатирана разлика между предадените и приетите след транспорта количества при условие, че тази разлика не се дължи на кражба или злоупотреба.

Когато стоките не само се превозват, но и съхраняват от транспортното предприятие повече дни от срока, в който то е длъжно да ги превози, към предвидения процент фира за транспорта се прибавя съответният процент за съхраняване в склад, ако има диференцирани норми в таблиците на настоящата наредба.

Чл. 5. Приспадането на естествените фири се извършва по действителните им размери, които не може да превишават установените пределни норми.

Предварително приспадане не се допуска.

Чл. 6. При прехвърляне на стоково-материални ценности от един склад в друг или от един магазин в друг, принадлежащи на едно и също търговско предприятие, интендантство, лечебно заведение, интернат и др., и в един и същ населен пункт нормите за естествените фири се прилагат един път. При нужда установената норма за естествена фира да се разделя между складовете, респективно магазините, в зависимост от времето на престоя (съхраняването, лагеруването) на стоките в единия или другия склад, респективно магазин, така, че общият размер на фирата да не надминава установените пределни норми.

Чл. 7. Нормите за естествените фири не се прилагат в случаите:

а) когато приемането, превозването и продажбата на стоково-материалните ценности е станало без претегляне, т.е. само по документи;

б) когато стоково-материалните ценности преминават през склада само по документи, а не се съхраняват и лагеруват в него.

Чл. 8. За стоките, които се пазят в саламура, която не влиза в теглото им (риба, сирене и др.), приспадането на естествената фира се извършва само в такъв случай, ако намаляването на първоначалното тегло на стоката се установява по пътя на измерването й при продажбата или разпределянето нето тегло. Нормите не се прилагат, ако такива стоки се продават или разпределят при бруто тегло.

Чл. 9. Не се признават естествени фири на стоките:

а) които се продават или разпределят на бройки в специална промишлена опаковка и в определен грамаж;

б) които се съхраняват, лагеруват и превозват в херметическа опаковка (запоена с калай или заляна с червен восък, смола) и течни стоки в стъклена опаковка.

Чл. 10. В складове, в които не може да се установи точно времето за престояване на всяка стока при съхраняване и лагеруване, определянето му става въз основа на стокообращаемостта. Последната се изчислява в дни по пътя на разделянето на средния месечен остатък на дневния оборот за всяка стока.

Чл. 11. Сезоните, посочени в таблиците към настоящата наредба, да се смятат, както следва: летният - от 1 юли до 30 септември, есенният - от 1 октомври до 31 декември, зимният - от 1 януари до 31 март, и пролетният - от 1 април до 30 юни.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 1976 г.) (1) Ръководствата на стопанските организации съгласувано с профкомитета могат да определят фирите по търговски обекти в размер до ± 30% от твърдата фира на база отчетните и планово-разчетните данни за количеството стока, постъпила в организацията, като се изхожда от хладилната съоръженост на магазина, средните стокови запаси (в дни), постоянното поддържане на задължителния асортимент-минимум от месни произведения и други показатели.

(2) При ежедневни доставки без големи предхождащи остатъци и при неподдържане на одобрения среден стоков запас да се признава фира в размер до 70% от твърдата фира.

Чл. 12. (1) Неразделна част от настоящата наредба са приложените таблици за пределните норми на естествените фири на стоково-материалните ценности.

В тях са включени всички норми на фири, установени досега с постановления и разпореждания на Министерския съвет, с наредби, заповеди и др. на министерствата и ведомствата относно фирите при транспорт и съхранение на стоково-материалните ценности в търговското обращение и при разпределяне между поделенията на министерствата и ведомствата. Не са включени нормите при производство, рандемани и преработка.

(2) Настоящата наредба не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните ценности при производство.

Чл. 13. (1) Нормите в тези таблици се прилагат от министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и трудово-кооперативните земеделски стопанства за дейностите, указани в началото на всяка таблица.

(2) Нормите за транспортните фири по железопътен и воден транспорт и при автопревози, включени в таблиците на настоящата наредба, се прилагат и от Министерството на транспорта и съобщенията, респективно поделенията му, като установените норми на фири за същите стоки в уставите на железниците и водния транспорт се отменят.

(3) Министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и ТКЗС ползуват нормите за фири при транспорт по уставите на железниците и водния транспорт за всички стоки, за които няма установени норми за фири при транспорт в таблиците по настоящата наредба и до попълването им с нови норми.

Чл. 14. (1) Допълнения и изменения на таблиците и нормите, включване в тях на други стоки и норми става по предложение на някои от министерствата или ведомствата, ползуващи същите таблици, направено пред Министерството на търговията, което съвместно с другите издатели на настоящата наредба и съгласувано с Държавната планова комисия допълва и изменя таблиците и нормите.

(2) Предложенията трябва да са обосновани с резултатите от опити и наблюдения над стоково-материалните ценности.

Чл. 15. Резултатите от възложените на министерствата и ведомствата опити за установяване естествените фири на стоки на основание Постановление № 169 на Министерския съвет от 8 август 1958 г. се включват в таблиците по установения в точка 15 ред.

Чл. 16. (1) Министерствата и ведомствата, които ще извършват опити за естествените фири на стоково-материалните ценности, да искат съдействие и упътвания от научно-изследователските институти по методологията на опитите.

(2) Настоящата наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Известия на Президиума на Народното събрание" и отменя всички постановления, разпореждания, наредби, заповеди и други за определяне нормите на естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване и транспорт.

(Обн. - ДВ, бр. 61 от 1959 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1962 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 1962 г., изм. - ДВ, бр. 4 от 1964 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 1964 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 1976 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1980 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 61 от 1959 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1962 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 1962 г., изм. - ДВ, бр. 4 от 1964 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1964 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1980 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 61 от 1959 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 61 от 1959 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 1962 г., изм. - ДВ, бр. 78 от 1962 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1980 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 61 от 1959 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 61 от 1959 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 61 от 1959 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 62 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1980 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 3 от 1972 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1980 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 28 от 1980 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)

(Обн. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.)

(Отделена като самостоятелен акт)