Държавен вестник, брой 106 от 17.XII

С отпаднало основание.

Чл. 1. Мястото на всяка строителна площадка се определя съгласно наредбата за категоризиране на земите и реда за избиране на строителни площадки (обнародвана в Държавен вестник, бр. 87 от 1967 г.), като в комисията участвува и представител на Министерството на вътрешните работи.

Приемането на извършените строителни и монтажни работи става съгласно Правилника за капиталното строителство, като в комисията участвуват и представители на Министерството на вътрешните работи ( народната милиция и противопожарната охрана). Комисията съставя протокол, в който се отразява как е изпълнен проектът, спазени ли са изискванията на Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите и тази наредба и дава мотивирано мнение за пускане в експлоатация на обекта.

Чл. 2. Производствените взривоопасни сгради и складовете за взривни вещества и боеприпаси се строят от негорими материали (камъни, тухли, цимент и др.). Покривите им трябва да бъдат от негорими носещи конструкции и лек негорим покривен материал (ламарина, етернит и др.) върху негорими или защитени срещу действието на огъня ребра без обшивка или с негорима обшивка. Допуска се и азбестова или друга подходяща изолация.

Чл. 3. Производствените взривоопасни сгради се строят на един етаж, а по изключение, в зависимост от технологията на производството, съгласувано с органите на Министерството на вътрешните работи може да се допуска и строителството на сгради и на два или повече етажа.

Чл. 4. Стените и таванът на производствените и складовите помещения, в които взривните вещества са в насипно или прахообразно състояние, се боядисват задължително с блажна боя, цветът на която трябва да се различава от цвета на взривните вещества. Подът се покрива с безискров асфалт, а при иницииращите взривни вещества, барутите и детонаторите и с гума, линолеум или други подобни материали, изключващи искрообразуване. Помещенията, в които се работи с течни взривни вещества, трябва да имат непромокаем под и стени, пригодени за лесно измиване.

Чл. 5. Вратите и прозорците на взривоопасните сгради трябва да се отварят навън. Прозорците на производствените сгради се поставят на височина не повече от 0,7 м от пода, а тези на складовите помещения за взривни вещества се укрепяват и с железни решетки с размери на отворите до 5 см.

Стъклата на прозорците на взривоопасните сгради, които се огряват от слънцето, задължително се матират.

Всяко производствено помещение по-дълго от 10 метра и складово помещение по-дълго от 15 м трябва да има най-малко два изхода.

Чл. 6. Предприятията за производство на взривни вещества, оръжия и боеприпаси или за обезвреждане на боеприпаси и откритите стрелбища се построяват и съоръжават извън населените места на разстояние, което се изчислява по таблица № 2 в зависимост от количеството на съхраняваните взривни вещества, но не по-малко от 1000 метра. По таблица № 2 се изчисляват и безопасните разстояния до жп линии, плавателни реки, шосета, отделни индустриални, жилищни и стопански сгради.

Покритите и подземните стрелбища могат да се строят и в населени места при осигуряване на пълна безопасност.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1971 г.) Разстоянието между складовете за взривни вещества се определя съгласно таблица № 4, а разстоянието между складовите помещения за взривни вещества и тези за капсул-детонатори - съгласно таблици № 3 и 4.

Разстоянията между производствените взривоопасни сгради, между междинните складове и складовете за производствени цели в района на предприятията се изчисляват от проектантските организации на базата на разрушителната сила на взривната ударна и сеизмична вълна. Безопасните разстояния между сградите за производство на взривни вещества да не бъдат по-малки от 35 м., а между сградите за монтаж и снарядяване на комбинирани боеприпаси - не по-малки от 70 м. Определянето на разстоянията да се извършва в съответствие с инструкциите и правилниците за устройство на предприятията за производство на взривни вещества и боеприпаси, издадени в системата на съответните ведомства.

Когато безопасните разстояния са недостатъчни, помещенията и складовете се заграждат със земен насип. Този насип се изгражда и поддържа на височина, равна на стените на сградите и с наклон 45 градуса. Основата на насипа трябва да бъде широка не по-малко от 5 метра, а върхът - не по-малко от 1 метър. Земният насип трябва да отстои от взривоопасната сграда на разстояние не по-малко от 1 метър и не повече от 3 метра.

В изключителни случаи и когато е невъзможно да се изгради земен насип се допуска построяването на масивна железобетонна конструкция с наклон 45 градуса, осигуряваща пълна безопасност. Не се допуска железобетонната конструкция да се строи от отделни блокове.

Чл. 8. Стопанските, битовите, административните постройки и караулните помещения се изграждат на безопасно разстояние от взривоопасните сгради, изчислено по таблица № 2, но не по-малко от 200 метра.

Оперативни канцеларии на инженерно-техническия персонал, цехови съблекални и бани по изключение се допуска да се устройват и на най-безопасните места във взривоопасни сгради.

Чл. 9. В зависимост от вида на произвежданите взривни вещества и боеприпаси, помещенията на производствените предприятия се делят на:

а) помещения за производство;

б) складове за невзривоопасни материали;

в) складове за суровинни взривни материали и полуфабрикати;

г) помещения за опаковка на готовите изделия;

д) складове за съхраняване на готовите изделия;

е) стопански, административни, жилищни и други необходими постройки.

Разстоянията между помещенията за производство на фойерверки и дребни пиротехнически произведения се изчисляват по таблица № 2 , но те не могат да бъдат по-малки от 20 метра, а от жилищни помещения - не по-малки от 50 метра.

Помещенията на предприятията, занимаващи се с обезвреждане на боеприпаси, се делят на:

а) складове за съхраняване на боеприпаси;

б) помещения или площадки за разопаковка;

в) помещения или площадки за обезвреждане;

г) складове за съхраняване на получените при обезвреждането взривни вещества;

д) складове за съхраняване на боеприпаси, неподлежащи на обезвреждане;

е) стопански, административни, жилищни и други необходими сгради.

Чл. 10. Районът на предприятията за производство или обезвреждане и складовете за съхраняване на взривни вещества и боеприпаси се огражда с бодлив тел или със стена или с друг подобен материал на разстояние 50 метра, считано от най-външната точка на взривоопасните сгради.

Височината на оградата трябва да бъде не по-малка от 2 метра. Когато тя е изработена от бодлив тел, разстоянието между отделните редове не трябва да бъде повече от 0,15 м за първия метър височина и 0,25 м за останалата височина, с диагонали, а стълбовете да са на 3 м разстояние един от друг. Редовете бодлив тел се прикрепват за стълбовете посредством специални железни завръзки. В основата си стълбовете на оградата се бетонират.

Към оградата на производствените предприятия и складовете за съхраняване на взривни вещества се инсталира рефлекторно-електрическо осветление по посока извън оградата и други необходими технически средства, определени в съгласие с органите на Министерството на вътрешните работи. Оградата трябва да има врата за коли и врата за пешеходци, които да се заключват.

Чл. 11. В района на предприятията за производство и съхраняване на взривни вещества и боеприпаси и тези за обезвреждане на боеприпаси е забранено да се поставят в радиус от 100 метра около тях лесно горими материали.

Празният амбалаж се съхранява на определени безопасни от противопожарно гледище места и на разстояние не по-малко от 25 метра от взривоопасните помещения.

В работните помещения на производствените предприятия се допуска съхраняване на празен амбалаж само за нуждите на едносменно производство.

Чл. 12. Производствените и складовите помещения трябва да имат телефонна връзка с помещението на охраната и противопожарното депо и да бъдат снабдени с противопожарни уреди и съоръжения.

Телефонната връзка, противопожарните уреди и съоръженията се устройват и поставят по указание на органите на Министерството на вътрешните работи.

Охраната на предприятията за производство на взривни вещества, оръжия и боеприпаси трябва да има непрекъсната пряка телефонна, радио или друга връзка с местното поделение на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 13. Производствените взриво- и пожароопасни помещения се отопляват посредством водно или ниско парно отопление (0,1 атмосфера наситеност на пара) с отоплителни тела от гладки тръби или едноколонни гладкостенни радиатори или чрез въздухоотоплителни агрегати, чието котелно помещение се устройва в подветрената страна на площадката и на разстояние не по-малко от 200 метра от взривоопасните помещения.

Не се допуска поместването на отоплителни тела в ниши по стените.

Всички топлопроводи, положени открито в производствени взриво- или пожароопасни помещения, трябва да бъдат изолирани с подходящи материали.

Чл. 14. Отоплителните тела и топлопроводите трябва да бъдат боядисани в такъв цвят, при който попадналите частици от взривоопасния прах да са най-лесно забележими.

Чл. 15. Нагнетателно-засмукващите агрегати, ползувани за взривоопасните помещения, се монтират в отделни помещения или на външната страна на стените на сградата и се взривообезопасяват.

Чл. 16. Смукателните агрегати от аварийната вентилация могат да бъдат разположени в самото производствено помещение, ако електродвигателите им са от същия тип, както и другите електродвигатели, намиращи се в помещението, и да са взривозащитени.

Чл. 17. Всички движещи се части на вентилационните системи (дроселови клапи, шибри, ротори и др.) трябва да бъдат направени от разнородни метали, като един от тях бъде цветен.

Чл. 18. Частите на машините, съоръженията и инструментите във взривоопасните помещения се правят от материали, които при триене или удар не дават искра.

При производството на амониево-селитрените взривни вещества не се допуска употребата на машини и съоръжения, изработени от мед и запояването на тави, улеи и поставки с калай и олово.

Чл. 19. Температурата на парата за технологични нужди във взривоопасните производствени помещения трябва да бъде съобразена с точката на топенето на взривоопасните вещества, но да не бъде по-висока от 135 градуса, с изключение на специалните случаи, когато технологията налага парата да има по-висока температура.

Чл. 20. Взривоопасните помещения, въздухопроводите и откритите паропроводи трябва да бъдат с гладки стени и обезопасени (заземени) по отношение на електрически ток.

Чл. 21. Абсолютно се забранява паленето на огън, както и употребата на невзривозащитени електрически уреди и осветителни тела във взривоопасните помещения.

Чл. 22. При определяне разстоянията от откритите и закритите разпределителни електрически уредби до сградите за производство на взривни вещества и боеприпаси се изхожда от категориите на производствените цехове, които се разпределят, както следва:

Категория А - цехове, в които възможният взрив може да предизвика значително повреждане на съседните сгради. Това са цеховете за производство на нитроглицеринови взривни вещества, тротил, амониевоселитрени взривни вещества, нитропента, ксилил, динитробензол, пикринова киселина, тетрил, хексоген, иницииращи взривни вещества, капсул-детонатори, детониращ шнур и боеприпаси.

Категория Б - цехове, в които взривът не може да предизвика значително повреждане на съседните сгради или възможността за възникване на взрив е малко вероятна. Това са цеховете за производство на димни и бездимни барути, артилерийски петарди, пиротехнически произведения, огнепроводен шнур, средства за подпалване на огнепроводния шнур, хлоратни взривни смеси и други подобни.

Категория В - цехове, в които се извършва работа с вещества, имащи способността да горят без достъп на въздух и възпламеняването им може да застраши със запалване съседните сгради.

Категория Г - цехове, както в категория В, но намиращи се в такива условия (влажност), че възможното възпламеняване се локализира в самата сграда и цехове, в които се работи в вещества, способни да поддържат горене, или интензивно горящи във въздуха.

Чл. 23. Открити или закрити разпределителни електрически уредби за всички напрежения на централни електрически подстанции трябва да отстоят от сгради категория А на разстояние не по-малко от 200 метра, а от сгради категории Б, В и Г - на разстояние не по-малко от 100 метра.

Чл. 24. Електрически станции с мощност до 100 KVA трябва да отстоят от сгради категория А на разстояние не по-малко от 100 метра, а от сгради категории Б, В и Г - на разстояние не по-малко от 50 метра.

Чл. 25. Отделни трансформаторни постове и подстанции трябва да отстоят от сгради категория А на разстояние не по-малко от 50 метра, а от сгради категории Б, В и Г - на разстояние не по-малко от 35 метра.

Чл. 26. Минималното разстояние на отделни електрически подстанции и трансформаторни постове до сгради за произвеждане на комбинирани боеприпаси и за обезвреждане - категория А, трябва да бъде не по-малко от 70 метра, а от категория Б - не по-малко от 50 метра.

Чл. 27. Допуска се трансформаторни подстанции и трансформаторни постове да бъдат вградени до производствени и спомагателни сгради от всички категории.

Вграждането им до сгради от категория А се допуска при условие, че подстанциите и трансформаторните постове обслужват само дадената сграда и най-близките безопасни спомагателни сгради. Тези подстанции и трансформаторни постове трябва да бъдат отделени от взривоопасните помещения с негорима стена, на която не трябва да има прозорци и врати.

Чл. 28. На територията на базисните складове за взривни вещества и боеприпаси трансформаторните постове трябва да се разполагат на разстояние най-малко 100 метра от склад категория А за сгради без насип и на 50 метра за сгради с насип, а от складове категории Б и В разстоянието трябва да бъде не по-малко от 50 метра.

Чл. 29. Външните електромрежи с напрежение до 1000 V за снабдяване на взривоопасните сгради трябва да се правят с подземни кабели.

Допуска се прокарването на въздушни електрически линии с напрежение до 1000 V на територията на всички производствени пожароопасни сгради от категория Г, а също така и на изпитвателните полигони.

При по-малки разстояния (не по-малко от 5 метра) и прокарване на въздушната линия по протежение на пътищата, по които се превозват взривни вещества и боеприпаси, а също и при пресичания на всички видове пътища и железопътни линии, по които се прекарват взривни вещества и боеприпаси, въздушните електромрежи се правят с намалено обтягане (1/3 от допустимото максимално опъвателно напрежение), с двойно закрепване на проводниците и се поставят предпазни мрежи.

Чл. 30. В района на предприятията за производство на взривни вещества и боеприпаси или за обезвреждане, електрическите мрежи с напрежение по-високо то 1000 V трябва да бъдат с подземен кабел.

Въздушни електрически линии с напрежение по-високо от 1000 V се допускат само в райони на неопасни във взривно или пожарно отношение производства и в райони на спомагателните сгради на опасните производства при условие, че е осигурено двойно закрепване на проводниците и намалено обтягане.

Чл. 31. Разстоянието от въздушните електрически линии до сградите от категории А, Б и В да бъде не по-малко от 50 метра, а от категория Г трябва да съставлява 1,5 пъти височината на стълбовете, но не по-малко от 15 метра.

Чл. 32. Производствените сгради и складове за взривни вещества и боеприпаси трябва да бъдат защитени с гръмоотводна инсталация първа категория.

Чл. 33. За сгради и цехове, където прекъсването на електрическия ток може да предизвика производствени аварии (нитрация на глицерина, толуола, сулфодиметил-анилина, уротропина, пентаеретрита, промиване на нитроглицерина и др.) трябва да бъде предвидено електроснабдяване от самостоятелни електрически подстанции или от две отделно работещи секции на една подстанция.

Чл. 34. Във взриво- и пожароопасни сгради от категории А, Б и В всички метални конструкции, електрически машини и съоръжения и апарати на трансмисията, както и всички видове тръбопроводи и въздухопроводи трябва да бъдат добре заземени.

На заземяване подлежат машините и капсулите на осветителните арматури, изключвателите, скелетата на разпределителните табла и металните обвивки на кабелите.

Чл. 35. Във взриво- и пожароопасни сгради вътрешното и външно осветление трябва да се осъществява с електрически лампи, които заедно с фасунгите са затворени в съответната арматура.

Чл. 36. За поддържане електрическите инсталации на многоетажните сгради, осветявани отвън, трябва да бъдат предвидени специални площадки.

В случай на технически затруднения за устройване на площадки, поддържането на електрическите инсталации става отвътре през прозорчета при изключено напрежение.

Чл. 37. Не се допуска устройване на ниши за поместване на осветителни тела в плътните междинни стени, отделящи взриво- и пожароопасните (категория В) сгради и помещения от съседните такива.

Чл. 38. В сградите, където внезапното прекъсване на осветлението може да доведе до производствени аварии, свързани с възможност от взрив или пожар, трябва да се предвижда аварийно осветление.

Захранването на аварийното осветление трябва да става от трансформатор, който не се използува за редовното осветление или за какъвто и да е друг консуматор.

При липса на такъв независим електрически източник за целите на аварийното осветление, а също така и за производствени ремонтни работи, могат да бъдат използувани преносими акумулаторни фенери от взривобезопасен рудничен тип, предварително заредени и поставени на определени за тях места.

За сгради, в които става нитрация на глицерина, толуола, сулфодиметил-анилина, пентаеритрита и промиване на нитроглицерина, както и цехове за приготвяне на иницииращи взривни вещества, аварийното осветление трябва да се подхранва от акумулаторни батерии или от друг съвършено независим източник на електроенергия (специални електростанции, друга подстанция, подхранваща се от втори източник за снабдяване на предприятието и т.н.).

Чл. 39. За осигуряване на осветление вътре в производствените апарати и съоръжения в цеховете за нитрация при извършване на ремонти и поправки се допуска използуване на 12-волтови преносими лампи с капак и мрежа. Контактите на лампите трябва да се предвидят от външната страна на сградата в непосредствена близост до входните врати.

З а б е л е ж к а. В производствените апарати и съоръжения за леко летливи разтворители (спирт, етер, ацетон и др. подобни) не се допуска употребяването на преносими лампи. В тези случаи трябва да се използуват ръчни взривобезопасни акумулаторни лампи (фенери).

Чл. 40. В сградите, където през време на производствения процес не се допуска присъствие на хора, електрическите табла на електродвигателите трябва да се монтират зад съответно прикритие (вал, бетонна стена).

Чл. 41. В изолираните битови и административни сгради и помещения се допуска обикновено изпълнение на силно и слаботоковите инсталации и уредби.

Чл. 42. Във всички взриво- и пожароопасни сгради, а също така и в помещения , където е възможно отделяне на взривен прах или запалителни пари и газове, телефонните апарати, звънци и различните сигнални уредби, а също и електрическите инсталации, трябва да се изпълняват съобразно установените в т. 43 типови инсталации, апаратури и проводници и съгласно изискванията на т. 45.

Чл. 43. При взриво- и пожароопасните сгради се допускат следните видове и типове инсталации, апаратури и проводници:

а) видове електрическо осветление и арматура:

I тип - с външни ниши и насочено осветление;

II тип - вътрешно с взривозащитна осветителна арматура за съответствуващата среда;

III тип - вътрешно с арматура с повишена сигурност срещу взрив (например тип НОГ или НОБ);

IV тип - вътрешно с прахо- или воднопроницаема осветителна арматура.

б) видове изпълнение на електродвигателите и пусковата апаратура:

I тип - взривозащитно за спиртно-етерна среда;

II тип - взривозащитно за средата на газ метан и въглищен прах;

III тип - закрито изпълнение на електродвигателите и водо- или прахонепроницаемо изпълнение на пусковата апаратура;

IV тип - защитно изпълнение.

в) видове електрически проводници:

I тип - за външните стени на сградите с брониран кабел или изолиран проводник в стоманени херметически тръби. Проводници и кабели с алуминиеви жила не се допускат;

II тип - вътрешно, с брониран кабел със защита от механични повреждания по достъпните за допиране (докосване) места с изолиран проводник в стоманени тръби. Проводници и кабели с алуминиеви жила не се допускат. Поставянето на разклонителни кутии също не се допуска;

III тип - вътрешно, открито с кабел с оловна обвивка (или с обвивка от заместител на олово) за защита от механични повреди по достъпните за допиране (докосване) места, а също така с изолиран проводник в газови тръби;

IV тип - по външните стени на сградите с полуоловен кабел или вместо оловна обвивка със съответствуващ заместител или с изолиран проводник в стоманени тръби.

Чл. 44. Моторите и задвижващите машини във взривоопасните производствени сгради трябва да бъдат взривообезопасени и при възможност да се монтират в отделни помещения от производствените машини.

Чл. 45. Направата на електрически инсталации и уредби в зависимост от вида на производството на взривни вещества трябва да отговаря на изискванията на таблица № 10.

Чл. 46. В разрешенията за производство, съхраняване, търговия и другите дейности с взривни вещества, оръжията и боеприпасите се вписват техните видове, а при възможност - и количествата им.

За ново производство на взривни вещества, оръжия и боеприпаси, което не е вписано в разрешението, така също за съхраняване, търговия и другите дейности с нови видове се иска съответно разрешение от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 47. Взривните вещества и боеприпаси се съхраняват в специални складове, които биват:

I. По своето устройство:

а) надземни;

б) подземни;

II. По срока на ползуване:

а) постоянни - за срок повече от две години;

б) временни - за срок до две години;

в) кратковременни - за срок до шест месеца;

III. По предназначение:

а) базисни;

б) раздавателни.

Чл. 48. При строителството на надземни складове за съхраняване на взривни вещества и боеприпаси трябва да се спазват следните условия:

а) теренът да бъде сух и атмосферните води да се отвеждат вън от територията на склада;

б) всички пътища на територията на склада да се поддържат в изправност;

в) отделните складове да се разполагат така, че към всеки склад да има свободен подход за хора и коли.

Чл. 49. На територията на складовете могат да се строят следните видове сгради:

а) складове за взривни вещества и средства за взривяване;

б) складове за боеприпаси;

в) сгради разпечатване и раздаване на взривните вещества;

г) сгради за разтопяване (размразяване) на нитроглицеринови взривни вещества;

д) будки за охраната;

е) будки за кучета;

ж) навеси за противопожарни уреди;

з) водоеми и;

и) складове (навеси) за амбалаж.

Чл. 50. Складовете за съхраняване на взривни вещества и боеприпаси се изграждат на разстояние от населените места съгласно изискванията на т. 6 от тази наредба.

Когато в складовете се съхраняват до 100 кг амониевоселитрени взривни вещества или барути и до 500 броя капсул-детонатори, разстоянието до населените места може да бъде намалено до 100 м, а при складове със земен насип тези количества могат да бъдат удвоени.

Оградата на складовете, в които се съхраняват до 200 кг. амониевоселитрени взривни вещества или барути и 1000 броя капсул-детонатори, се изгражда на разстояние 10 м от взривоопасните сгради и не е задължително инсталирането на рефлекторно електрическо осветление.

Чл. 51. Кратковременните складове могат да бъдат от дървен импергниран материал, подвижни платформи или дървени скари, покрити с брезент.

Защитата от атмосферно електричество на тези складове и складовете по т. 50 не е задължителна.

Оградата на кратковременните складове може да бъде от подръчни, негоривни материали и без рефлекторно електрическо осветление.

Чл. 52. Складовете за съхраняване на нормално замръзващи динамити в местности с минимална температура,която е по-ниска от + 10 градуса, а за трудно замръзващи динамити - по ниска от - 20 градуса С, трябва да има изкуствено водно или електрическо отопление.

Електрическите печки се поставят в съседно с хранилищното помещение, отделено със стени от огнеустойчиви материали с отвори за циркулиране на въздуха,покрити с металически мрежи.

При водно отопление сандъците с взривни вещества се нареждат на разстояние най-малко 1 метър от радиаторите.

Температурата на отопляваните хранилища трябва да бъде между 15 градуса и 25 градуса С.

Допуска се складовете, в които се съхраняват до 500 кг трудно замръзващи динамити да се обшият с кофраж на разстояние 0,40 м от стените, като свободното място се запълни с подходящ термоизолационен материал.

Чл. 53. Всеки постоянен склад за съхраняване на взривни вещества, с изключение на складовете на производствените предприятия и тези по ал. 2 на т. 50, трябва да има най-малко едно преддверие. В складовете за амониево-селитрени взривни вещества с вместимост до 32 тона и в складовете за нитроглицеринови взривни вещества в вместимост до 16 тона раздаването се допуска в преддверието.

Разопаковането и раздаването на взривни вещества в преддверието на складовете с по-голяма вместимост се забранява. Това се извършва в отделен склад на безопасно разстояние, изчислено по таблица № 4.

Чл. 54. В складовете на предприятията-потребители взривните вещества, огнепроводен, детониращ и тлеещ шнур, запалителни свещи и патрони за групово запалване се складират във фигури върху дървени скари или на рафтове.

В подземните раздавателни складове височината на фигурите не трябва да надминава 2 метра, дългата страна на фигурата трябва да бъде най-много 5 метра, по широчина, на фигурата трябва да се разполагат не повече от два сандъка. Разстоянието между стените и фигурите да не бъде по-малко от 0,60 метра, а между самите фигури да не е по-малко от 1 метър.

В останалите складове височината на фигурите, ширината им и разстоянията от пода и между тях се определят от отделните ведомства, съгласувано с Министерството на вътрешните работи и Инспекцията за надзор по безопасността на труда при Министерския съвет.

Чл. 55. Стелажите се прикрепват за пода с железни гвоздеи или болтове, на които главите трябва да бъдат скрити в дървото и замазани с маджун или друг безискров материал.

Чл. 56. Възможностите за съвместно съхраняване на различните видове взривни вещества се определят по таблица № 5.

Във всеки склад могат да се съхраняват определено количество взривни вещества, но не повече от : за динамити - 40 тона, за амониево-селитрени - 240 тона, за нитропроизводни и барути - 120 тона, за капсул-детонатори и електро-детонатори - 2 милиона броя, и детониращ шнур, изчислен в съотношение 5 броя детонатори - 1 метър шнур.

Чл. 57. Подземните складове за взривни вещества са специално устроени изработки - камери или ниши, които трябва да бъдат разположени така, че взривяването в една от тях да не може да предизвика детонация на взривните вещества в съседните камери или ниши.

Чл. 58. Разположението на подземните складове за взривни вещества, свързани с подземни изработки, трябва да отговаря на следните условия:

а) разстоянието от склада до шахтите, около шахтовите дворове и други камери, а също така и до вентилационни врати, разрушаването на които може да лиши целия рудник или участък от него от приток на чист въздух, трябва да бъде не по-малко от 100 метра за камерен склад и 60 метра за склад с ниши;

б) разстоянието от склада до изработките, служещи за постоянно преминаване на хора при складове от камерен тип, трябва да бъде не по-малко от 25 метра, а при складове с ниши - не по-малко от 20 метра;

в) складовете от камерен тип трябва да се устройват на не по-малко от 30 метра от повърхността на земята, а при складове с ниши - не по-малко от 15 метра.

г) всеки рудничен подземен склад трябва да има два изхода.

Подземните складове, нямащи връзка с подземните изработки, могат да бъдат с един изход и да имат осигурена вентилация.

Чл. 59. Максималното количество взривни вещества и средствата за взривяване в подземните разходни складове не трябва да превишава десет денонощия запас за дадения рудник.

Чл. 60. Вместимостта на една камера на склад от камерен тип не трябва да бъде по-голяма от два тона взривни вещества, а на склад с ниши - във всяка от тях не повече от 400 кг или съответно количество средства за взривяване.

Чл. 61. На разстояние 20 метра от складовете (нишите или камерите) крепенето се извършва с огнеустойчиви материали.

Чл. 62. В рудниците, където минните работи се водят на няколко хоризонта или когато подземните складове за взривни вещества са разположени на голямо разстояние от мястото на извършване на взривните работи, а също и в рудници, където разходните складове се намират на повърхността в системата на геологопроучвателните изработки, могат да се устроят отделни раздавателни камери след съгласуване с районната инспекция за надзор по безопасността на труда и органите на Министерството на вътрешните работи.

Максималното количество на взривни вещества и средства за взривяване в тези камери трябва да се ограничават до нуждите на едносменния разход.

Чл. 63. Доставените на работните места взривни вещества и средства за взривяване до момента на зареждането им се съхраняват на безопасни, нарочно определени места, под прякото наблюдение на взривниците или на друго инструктирано лице.

Чл. 64. Предприятия и организации могат да ползуват складове на други ведомства при условие, че не се превишава определената им вместимост (капацитет) и притежателят им е дал писмено съгласието си за това.

Чл. 65. За всеки склад или група складове трябва да има изработен паспорт по образец № 6.

Когато в складовете за взривни вещества, оръжия и боеприпаси не се работи, те се заключват и запечатват.

Чл. 66. Всяка каса с взривни вещества и капсул-детонатори трябва да бъде пломбирана и в нея да има указания за начина на работа с тези вещества.

Всички пакети и патрони с взривни вещества и кутии с капсул-детонатори трябва да носят щемпела на предприятието, което ги е произвело, типа на взривните вещества и гаранционния срок на годността им.

Чл. 67. В магазините за продажба на ловно-стрелкови материали, оръжия и боеприпаси, намиращи се в населено място, се допуска съхраняването в заключващи се железни каси или шкафове до 20 кг ловни барути и до 20 кг пиротехнически произведения.

В складовете на спортните и други организации, намиращи се в населените места, могат да се съхраняват боеприпаси с барутно съдържание до 20 кг.

Чл. 68. Граждани, получили разрешение за лично ползуване на бойно оръжие и боеприпаси, ги съхраняват при домашна обстановка по начин, гарантиращ недопускането на кражби, злополуки, загубване и други подобни деяния.

Членовете на Българския ловно-рибарски съюз съхраняват ловното си оръжие разглобено и заедно с боеприпасите го заключват в шкафове или сандъци, поставени в помещения, които по възможност са изолирани от достъп на други лица.

Чл. 69. Употребата на взривни вещества и ползуването на оръжия и боеприпаси от държавните предприятия, обществените организации и гражданите става съгласно § 28-32 от Правилника за приложение на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите.

Чл. 70. За получаване на взривни вещества за еднократна употреба се подава писмена молба до съответното най-близко поделение на Министерството на вътрешните работи, в която се посочва и името на лицето, което ще извърши употребата на материалите.

Чл. 71. Взривните вещества се употребяват в срок от 48 часа от закупуването (придобиването) им. До употребата им те се съхраняват от опитно лице в места, изолирани за достъп на хора.

За употребата се съставя протокол в два екземпляра, които се подписват от лицето, извършило употребата, и две поемни лица. Единият екземпляр от протокола се предава в поделението на Министерството на вътрешните работи, което е издало разрешението , а другият остава у този, който е употребил взривните вещества.

Неизразходваните взривни вещества се връщат незабавно в склада, откъдето са получени.

Чл. 72. Могат да извършват взривни работи само правоспособни лица.

За придобиване на правоспособност лицата завършват курсове за взривници.

На издържалите изпита се дава книжка съгласно образец № 11, в която се записва видът на взривните работи, които лицето има право да извършва, а именно:

надземни взривни работи;

подземни взривни работи при обикновен режим;

подземни взривни работи при газов режим;

взривни работи по сеизмика;

взривни работи по перфорация или

друг вид взривни работи.

Книжката се подписва от председателя и членовете на квалификационната комисия и се подпечатва с печата на ведомството, организирало курса.

Чл. 73. Взривници, извършили престъпления с взривни материали или допуснали груби нарушения на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите, на правилника за приложението му или на настоящата наредба, се лишават от правото да извършват взривни работи, като книжките им за правоспособност се отнемат.

Право да вписват нарушенията в книжките на взривниците и да ги отнемат имат:

органите на Министерството на вътрешните работи; органите на Инспекцията за надзор по безопасността на труда при Министерския съвет, и ръководителите и органите на ведомствения контрол в системата на съответните предприятия.

Чл. 74. При искане или получаване на разрешение за носене на оръжие за самоохрана и за лов лицата са длъжни да представят оръжието на органите, издаващи разрешението.

Когато членове на Българския ловно-рибарски съюз прекъснат членството си поради отсъствие от страната, отбиване на военна служба, болест и други уважителни причини, ловното им оръжие се запечатва от контролните органи по лова. На притежателите органите на Министерството на вътрешните работи издават разрешения за съхраняване на запечатаното ловно гладкоцевно оръжие. След трикратно поредно издаване на такова разрешение се прилага чл. 8 от Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите.

Чл. 75. Носенето на спортни и ловджийски ножове и хладни оръжия се разрешава само при излет и спортни занимания. Това не се отнася до местата, където носенето на ножове е свързано с бита или е принадлежност към националния костюм.

Чл. 76. Негодността на бойното, ловното, малокалибреното, учебното и пневматичното оръжие на ведомства, предприятия, организации и граждани се установява съгласно § 20 от Правилника за приложение на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите.

Чл. 77. За членове на комисиите, които установяват негодността на бойното, ловното, малокалибреното, учебното и пневматичното оръжие на ведомствата, предприятията, организациите и гражданите, се назначават специалист-оръжейник и представители на органите на Министерството на вътрешните работи и на ведомството или организацията, на която принадлежи оръжието.

Чл. 78. Реквизитното (изключая оръжията за ефекти) на театрите и експонатните оръжия на музеите и други се прави негодно за стрелба чрез заваряване на патронниците с пълна втулка, снемане на всички вътрешни механизми, а когото снемането им е невъзможно, те се счупват, без да се нарушава външният им вид.

Оръжието на обществените организации, предназначено за учебни цели, се пробива диаметрално на патронника и цевта му.

Чл. 79. Съвместното превозване на взривни вещества или боеприпаси става съгласно таблица № 5.

В отделни случаи с автомашини се допуска съвместен превоз на амониево-селитрени взривни вещества до 500 кг, капсул-детонатори до 500 броя, детониращ шнур до 200 метра и огнепроводен шнур до 3000 метра.

Чл. 80. Разрешава се пренасянето само за преработка или унищожаване на взривни вещества и боеприпаси, представляващи опасност от самозапалване или избухване поради дефектност, като се вземат необходимите предохранителни мерки.

Чл. 81. Превозването на взривни вещества, оръжия и боеприпаси по жп. транспорт се извършва само с товарни и по изключение - със смесени влакове. При всички случаи вагоните трябва да бъдат закрити и без спирачки.

Вагоните, натоварени с взривни вещества и боеприпаси, се прикачват в последната четвърт на влаковата композиция. Между тях и локомотива трябва да има най-малко шест товарни вагона (12 оси) с незапалителни материали и още толкова при смесените влакове между тях и пътническите вагони.

Когато във влаковите композиции има и вагони с леснозапалителни материали, те се прикачват зад вагоните с взривни вещества и боеприпаси и се разделят от тях най-малко с три вагона (6 оси) с незапалителни материали.

Маневрите на вагони с взривни вещества и боеприпаси се извършват винаги с прикачен през 6 вагона (12 оси) локомотив.

При продължителни престои в гарите вагоните с взривни вещества и боеприпаси се уединяват под охрана в коловози на не по-малко от 200 метра от гаровите, стопанските и други сгради.

Чл. 82. Предприятията и организациите - изпращачи, когато предават по БДЖ пратки с взривни вещества и боеприпаси, са длъжни да уведомяват за това едновременно отправните гари и получателите най-малко 48 часа преди предаването на пратките.

Предприятията и организациите - получатели, трябва да извозят товарите от гарите в срок от шест часа след уведомяването им.

В случай на неспазване от получателите на посочения срок жп. власти уведомяват местните органи на Министерството на вътрешните работи, които задължават получателите да вземат мерки за охраната на взривните вещества до тяхното вдигане.

Чл. 83. Параходните трюмове, предназначени за превозване на взривни вещества и боеприпаси, преди товарене се почистват старателно от всякакви остатъци от други товари и се проверява изправността и уплътняването на вратите, капаците и покривите. Особено внимание се обръща и се вземат мерки при откриване следи от киселини, основи, нефтопродукти и негасена вар.

При товаренето или разтоварването на плавателните съдове ползуваните за това превозни средства се приближават до тях поединично.

Чл. 84. Местата за товарене и разтоварване на взривни вещества и боеприпаси в пристанищата трябва да са на разстояние не по-малко от 250 метра от жилища, производствени помещения, складове с киселини, избухливи и леснозапалителни вещества и общите места за товарене и акустиране на плавателните съдове.

Натоварените плавателни съдове се отдалечават незабавно и стоят най-малко 25 метра от параходния фарватер.

Охраната при товаренето или разтоварването, както и при превозването на взривни вещества и боеприпаси от плавателни съдове се осъществява от съответните екипажи, съгласувано за всеки отделен случай с органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 85. Моторните превозни средства, предназначени за пренасяне на взривни вещества и боеприпаси, следва да отговарят на следните условия:

а) да са технически изправни и годни за превоз на взривни вещества и боеприпаси, което се удостоверява от началника на гаража, чиято собственост е превозното средство, с вписване в пътния лист;

б) да са закрити с брезент или по друг сигурен начин;

в) да имат пожарогасители;

г) ауспухите им да са изведени встрани или назад, да са снабдени с искроуловители, а струята на газовете - насочена към земята;

д) на лявата задна част да имат червен флаг с размери 40/40 см, а на предната и задна част - табели с надпис "Взривоопасно".

В каросерията на моторните превозни средства е забранено поставянето на туби и варели с гориво и други лесногорими материали, а сандъците с взривни вещества, оръжия и боеприпаси могат да я надвишават само до една трета от височината им.

Когато с автоколи се превозват средства за взривяване, боеприпаси и други чувствителни взривни вещества, натоварването им не трябва да превишава две трети от фабричната товароспособност на автоколата.

Чл. 86. Забранява се превозването на взривни вещества и боеприпаси с автосамосвали и ремаркета, спирането на превозните средства в населени места и пътуването им при лоши атмосферни и пътни условия (силни гръмотевици и буря, хлъзгав път и гъста мъгла).

В автоколите, превозващи взривни вещества и боеприпаси, не могат да имат достъп други лица освен шофьорите, отговорните лица и охраната.

Ако няколко автоколи (но не повече от 5) превозват взривни вещества или боеприпаси в колона, дистанцията между отделните возила трябва да е не по-малко от 100 метра, а скоростта на движението - не по-голяма от 50 км/ч. При колона отговорното лице застава в кабината на първото, а въоръжената охрана в каросерията на последното превозно средство.

Водачите на моторните превозни средства, с които се пренасят взривни вещества и боеприпаси, трябва да са I или II клас.

Чл. 87. Пренасянето на взривни вещества от складовете до работните места става в нарочни манти, електродетонаторите - в отделни чанти, а капсулдетонаторите - в специални кутии (изработени от дърво или от друг подходящ материал). Барутите, детониращият шнур и динамитите се пренасят отделно от другите взривни вещества (от отделни лица).

От склада до работното място едно лице може да носи едновременно до 10 кг. взривни вещества, съответно количество средства за взривяване или до 20 кг. взривни вещества без средства за взривяване.

Чл. 88. Спускането на взривни вещества в шахти на подземни рудници и други изработки става с клетки или с кофи.

При спускането или изтеглянето на взривните вещества с кофи е забранено да се намират в тях хора.

В една клетка се разрешава едновременно спускане най- много на четирима взривници заедно с получените от тях взривни вещества.

При ползуването на шахтовите клетки и кофи за пренасяне на взривни вещества се спазва допустимата съвместимост съгласно таблица № 5.

Пренасянето на взривни вещества в хоризонтални и наклонени подземни изработки става във вагонетки, теглени от локомотиви, спускане с въжета и на ръка.

При превозването с вагонетки, теглени от локомотиви, се спазват следните условия:

а) спазва се строго таблица № 5;

б) средствата за взривяване, динамитите и други чувствителни взривни вещества се превозват със закрити вагонетки в дървен кош, обшит отвътре с кече или друг подходящ противоударен материал;

в) в композицията, с която се превозват взривни вещества, не се допускат хора освен машиниста на локомотива, вривниците и работниците по превозването им;

г) между вагонетките с взривни вещества и локомотива трябва да има най-малко 6 празни вагонетки. Скоростта на композицията с взривни вещества не трябва да превишава 10 км/ч;

д) на предната част на локомотива и задната част на последната вагонетка се поставят специални светлинни знаци, с които трябва да са запознати всички работници. По време на превозването на взривните вещества се спира всякакво друго движение. Забранява се превозването на електродетонатори с композиция, теглена от контактни електролокомотиви.

Чл. 89. За отчетността на отделните видове взривни вещества и средствата за взривяване се води специална книга образец № 9, заверена от органите на Министерството на вътрешните работи, а за ежедневното изразходвано количество се попълва нареждане образец № 8.

Търговските организации и предприятията за производство на взривни вещества и боеприпаси отчитат ежедневните разходи вместо с нареждания образец № 8, с документи, установени от вишестоящите им ведомства и съгласувани с органите на Министерството на вътрешните работи.

Разрешенията и другите документи, въз основа на които е извършен приходът и разходът на взривните вещества, се пазят като отчетни документи.

Чл. 90. Получаването на взривни вещества от складовете става с нареждане образец № 8, попълнено в три екземпляра и подписано от ръководителя на обекта (началника на смяната), а отчитането им - с втория екземпляр.

Неизразходваните взривни вещества се връщат в съответния склад веднага щом като нуждата от тях е отпаднала и не по-късно от половин час след приключване работата на смяната или след свършване на работното време.

Чл. 91. Предприятията, учрежденията и организациите, ползуващи собствено (инвентарно) оръжие и боеприпаси, водят отчетност за наличността, движението и разходите им.

Изразходването на боеприпасите се удостоверява с протокол образец № 12, който се утвърждава от ръководителя на организацията или предприятието.

Чл. 92. За извършените поправки на ловно гладкоцевно, малокалибрено и пневматично оръжие се води книга образец № 13, заверена от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 93. Търговските организации водят отчет на оръжията и боеприпасите, продадени от тях, по книга образец № 14.

Чл. 94. Нарушителите на наредбата се наказват съгласно § 54 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите.

Тази наредба се издава въз основа на т. 1 от Постановление № 64 на Министерския съвет от 30 декември 1967 година и § 55 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите и влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

1.Таблица № 1 за определяне коефициента във формулата за изчисляване на безопасните разстояния от склад до склад за взривни вещества.

2. Таблица №2 за определяне на безопасните разстояния от складовете за взривни вещества до различни други обекти.

3. Таблица № 3 за определяне на разстоянията между складовете за взривни вещества и за капсул-детонатори.

4. Таблица № 4 за определяне на разстоянията между складовете за взривни вещества.

5. Таблица № 5 за съвместно съхраняване на взривните вещества и средствата за взривяване в един и същ склад.

6. Паспорт за склад за взривни материали - образец 6.

7. Списък на взривните вещества, средствата за възпламеняване и взривяване, оръжията и боеприпасите, подлежащи на контрол - образец № 7.

8. Нареждане - образец № 8.

9. Книга за движението на взривните вещества (приход, разход и наличност) - образец № 9.

10. Таблица № 10 за електрооборудването на производствените сгради и складовете за взривни вещества, оръжия и боеприпаси.

11. Лична книжка на взривника - образец № 11.

12. Протокол за отчитане на боеприпасите при стрелба - образец № 12.

13. Книга за отчет на поправяното ловно-гладкоцевно, малокалибрено и пневматично оръжие - образец № 13.

14. Книга за отчет на продаденото ловно-гладкоцевно, малокалибрено и пневматично оръжие - образец № 14.

Приложения № 8, 9, 11, 12, 13 и 14 ще се отпечатат отделно.

ТАБЛИЦА № 1

за определяне коефициента във формулата за изчисляване на безопасните разстояния от склад до склад за взривни вещества ------------------------------------------------------------------------ ---

АКТИВЕН ЗАРЯД ------------------------------------------------------------------------ ---

Вид на склада

за ВВ

Взривни вещества ---------------------------------------------------------------------------

Ам. селитрени, хлоратни взривни смеси, пироксилин, динамит с по-малко от 33% нитроглицерин, барути необвалван Пиротехнически произведения обвалван Динамити с повече от 33% нитроглицерин необвалван

обвалван Тротил необвалван Пикринова киселина обвалван Инициииращи ВВ необвалван Други нитропроизводни и подобни на тях обвалван ------------------------------------------------------------------------ ---

ПАСИВЕН ЗАРЯД ------------------------------------------------------------------------ --- Ам. селитрени,хлоратни Динамити с повече Пикринова Други нитро тни взривни смеси, от 33% нитроглицерин киселина и производни пироксилин,динамит с Тротил иницииращи и по-малко от 33% ВВ подобни нитроглицерин, барути и на тях пиротехнически произведения ------------------------------------------------------------------------ ---

Н О Н О Н О Н О Н О ------------------------------------------------------------------------ ---

0,25 0,15 0,35 0,25 0,4 0,3 0,5 0,4 0,7 0,55

0,15 0,1 0,25 0,15 0,3 0,2 0,4 0,3 0,55 0,4

0,5 0,3 0,7 0,5 0,8 0,6 1 0,8 1,4 1,1

0,3 0,2 0,5 0,3 0,6 0,4 0,8 0,6 1,1 1,8

0,8 0,6 1 0,8 1,2 0,9 1,3 1,2 2,1 1,6

0,6 0,4 0,8 0,5 0,9 0,5 1,2 0,9 1,6 1,2

1,2 0,9 1,5 1,2 1,8 1,4 2,2 1,8 3,2 2,4

0,9 0,6 1,2 0,8 1,4 0,8 1,8 1,4 2,4 1,8

2 1,2 2,8 2 3,2 2,4 4 3,2 5,5 4,4

1,2 0,8 2 1,2 2,4 1,6 3,2 2,4 4,4 3,2 Н - НЕОБВАЛВАН СКЛАД О - ОБВАЛВАН СКЛАД

ТАБЛИЦА № 2

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ РАЗСТОЯНИЯ ОТ складове за ВВ до различни други обекти

---------------------------------------------------------------------------

Обекти, до които се Вид на склада Изчислителни изчисляват безопасните формули разстояния ------------------------------------------------------------------------ --- 1. Отделни стопански и жилищни обвалван 1. R = ыq сгради, караулни помещения авто- и жп. пътища с неголямо 2. R = 2 ыq движение, междуселски пътища, железни и железобетонни мостове, необвалван 1. R = 2 ыq елеватори, места за промиване на въглища, далекопроводи с 2. R = 5 ыq високо напрежение и други подобни 2. Населени места, авто- и обвалван 1. R = 2 ыq жп. магистрали, водни пътища, заводи, фабрики, складове за 2. R = 5 ыq огнеопасни материали, работни площадки, съоръжения от държавно необвалван 1. R = 5 ыq значение 2. R = 10 ыq ----------------------------------------------------------------------- ----

Тегло на взривните вещества в килограми ------------------------------------------------------------------------ --- 500 1000 2000 5000 10000 15000 25000 50000 75000 1000000 200000 250000

------------------------------------------------------------------------ ---

Минимални допустими разстояния до обектите в м ------------------------------------------------------------------------ --- 20 30 45 70 100 120 160 220 270 320 450 500 45 60 90 140 200 240 320 450 550 630 900 1000

45 60 90 140 200 240 320 450 550 630 900 1000

110 160 220 350 500 610 790 1120 1370 1580 2240 2500

45 60 90 140 200 240 320 450 550 630 900 1000

110 160 220 350 500 610 790 1120 1370 1580 2240 2500

110 160 220 350 500 610 790 1120 1370 1580 2240 2500 220 320 450 710 1000 1225 1580 2230 2740 3160 4475 5000

Забележки: 1. q - количеството на взривните вещества. 2. Разстоянията, посочени в ред първи, трети, пети и седми отгоре надолу, са изчислени за следните ВВ: амониево-селитрени хлоратни взривни смеси, динамити с по-малко от 33% нитроглицерин, барути, пироксилин и пиротехнически произведения; в ред втори, четвърти, шести и осми са изчислени разстоянията за: нитропроизводните ВВ без пироксилина и за иницииращите ВВ. 3. Когато складовете за ВВ са вдълбани в земята разстоянията могат да се намалят с 1/4 от посочените по-горе разстояния, изчислени за обвалвани складове. 4. За определяне на безопасните разстояния по тази таблица до населени места да се имат предвид увеличените разстояния над 1000 метра.

ТАБЛИЦА № 3

за определяне на разстоянията между складовете за взривини вещества и

за капсул-детонатори ------------------------------------------------------------------------ --- Количество Безопасно разстояние Количество Безопасно детонатори - до складове с взривни детонатори - разстояние до броя вещества в метри броя складове

с взривни

вещества в

метри ------------------------------------------------------------------------ --- 1000 3 150000 39 5000 7 200000 45 10000 10 300000 55 15000 12 400000 63,9 20000 14 500000 71 30000 17 750000 86,7 50000 22 1000000 100 75000 27 1500000 122,5 100000 32 2000000 141,5 ТАБЛИЦА № 4

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗСТОЯНИЯТА МЕЖДУ СКЛАДОВЕТЕ ЗА ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА

---------------------------------------------------------------------------

ВИД НА ВВ И НА СКЛАДА ВИД НА ВВ И НА СКЛАДА Активен заряд Пасивен заряд

------------------------------------------------------------------------ ---

1 2 ------------------------------------------------------------------------ -- 1. Ам. селитрени 1. Ам. селитрени хлоратни взривни смеси, хлоратни взривни смеси, пироксилин, пироксилин, Динамити с по-малко от динамити с по-малко от 33% нитроглицерин, 33% нитроглицерин, барути, барути, пиротехн. произведения пиротехн. произведения необвалван К = 0,25 необвалван

" К = 0,15 обвалван обвалван К = 0,15 необвалван

" К = 0,10 обвалван 2. Ам. селитрени, 2. Тротил хлоратни взривни смеси, пироксилин, динамити с по-малко от 33% нитроглицерин, барути, пиротехн. произведения необвалван К = 0,40 необвалван

К = 0,30 обвалван ------------------------------------------------------------------------ ---

Количество на взривните вещества в килограми ------------------------------------------------------------------------ --- 500 1000 2000 5000 10000 15000 25000 50000 75000 100000 150000 200000 50000 ------------------------------------------------------------------------ --- 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ------------------------------------------------------------------------ ---

Безопасни разстояния, които не допускат предаване

детонация по влияние 6 8 11 18 25 31 40 56 69 79 97 112 125 3 5 7 11 15 18 24 34 41 48 58 67 75 3 5 7 11 15 18 24 34 41 48 58 67 75 2 3 4 7 10 12 16 23 27 32 39 45 50 9 13 18 28 40 49 62 90 110 126 150 179 200 7 10 13 21 30 47 48 67 82 95 116 134 150 ------------------------------------------------------------------------

1 2 ------------------------------------------------------------------------ --- Обвалван К = 0,30 необвалван

" К = 0,20 обвалван 3. Динамити с повече от 3. Динамити с повече от 33% нитроглицерин 33% нитроглицерин необвалван К = 0,7 необвалван

" К = 0,5 обвалван обвалван К = 0,5 необвалван

" К = 0,3 обвалван 4. Динамити с повече от 4. Ам. селитрени, хлоратни 33% нитроглицерин взривни смеси, пироксилин,

барути, пиротехнически

произведения необвалван К = 0,5 необвалван

" К = 0,3 обвалван обвалван К = 0,3 необвалван

" К = 0,2 обвалван 5. Динамити с повече от 5. Тротил 33% нитроглицерин необвалван К = 0,8 необвалван

" К = 0,6 обвалван обвалван К = 0,6 необвалван

" К = 0,4 обвалван 6. Тротил 6. Ам. селитрени, хлоратни

взривни смеси, пироксилин,

динамити с по-

малко от 33% нитроглицерин,

барути, пиротехнически

произведения ------------------------------------------------------------------------ --- 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ------------------------------------------------------------------------ --- 7 10 13 21 30 47 48 67 82 95 116 134 150 4 6 9 14 20 25 32 46 55 63 78 90 100 16 22 31 49 70 85 110 156 191 221 270 312 350 12 16 22 35 50 61 79 112 137 158 194 223 250 12 16 22 35 50 61 79 112 137 158 194 223 250

7 10 13 21 30 37 47 67 82 95 116 134 150 12 16 22 35 50 61 79 112 137 158 194 223 250

7 10 13 21 30 37 47 67 82 95 116 134 150

7 10 13 21 30 37 47 67 82 95 116 134 150

4 6 9 14 20 25 32 46 55 63 78 90 100 18 25 36 57 80 98 127 179 219 253 310 358 400 15 19 27 42 60 74 96 134 164 190 232 268 300 15 19 27 42 60 74 96 134 164 190 232 268 300 9 13 18 28 40 49 63 90 110 126 155 179 200 ------------------------------------------------------------------------ ---

1 2 ------------------------------------------------------------------------ --- необвалван К = 0,8 необвалван

" К = 0,6 обвалван обвалван К = 0,6 необвалван

" К = 0,4 обвалван 7. Тротил 7. Тротил необвалван К = 1,20 необвалван

" К = 0,90 обвалван обвалван К = 0,90 необвалван

" К = 0,50 обвалван 8. Тротил 8. Динамити с повече от

33% нитроглицерин необвалван К = 1 необвалван

" К = 0,8 обвалван обвалван К = 0,8 необвалван

" К = 0,5 обвалван ------------------------------------------------------------------------ --- 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ------------------------------------------------------------------------ --- 18 25 36 57 80 98 127 179 219 253 310 358 400 15 19 27 42 60 74 96 134 164 190 232 268 300 15 19 27 42 60 74 96 134 164 190 232 268 300

9 13 18 28 40 49 63 90 110 126 155 179 200 27 38 54 85 120 144 190 268 329 380 467 537 600 20 29 40 64 90 110 142 200 240 284 349 400 450 20 29 40 64 90 110 142 200 240 284 349 400 450 11 16 22 35 50 61 79 112 137 158 194 224 250 22 31 45 71 100 122 158 224 274 315 337 447 500 18 25 36 56 80 98 126 179 219 253 310 358 400 18 25 36 56 80 98 126 179 219 253 310 358 400 12 16 22 35 50 61 79 112 137 158 194 224 250 Забележки: 1. За активен заряд да се счита този експлозив, който е по-чувствителен, има по-голяма сила поради състава си или пък е в много по-голямо количество. 2. Разстоянието между складовете се изчислява по формулата R = Кыq, където К е равно на коефициента, изчислен в таблица № 1, а q е равно на количеството на взривни вещества. 3. Когато складовете са вдълбани в земята, разстоянието между тях може да се намалява с една четвърт, считано от изчислените по-горе разстояния за обвалвани складове. 4. (Нова - ДВ, бр. 106 от 1993 г.) Разстоянието между складовете за съхранение на непосочени в Таблици № 1 и 4 взривни вещества се определя по същата формула, с коефициента К за тротил по Таблица № 1, като предварително количеството им се привежда към тротила със следните коефициенти-тротил-1,0; хексоген-1,8-2,0; аматол-0,7-0,8; тетрил-1,1-1,2; тен-1,8-2,0; октоген-1,8-2,0. 5. (Нова - ДВ, бр. 106 от 1993 г.) Активното взривно вещество за боеприпасите (снарядени корпуси, заряди в гилзи, готова продукция и други подобни) се определя като сума на разривния заряд и 50% от метателния заряд. ТАБЛИЦА № 5

ЗА СЪВМЕСТНО СЪХРАНЯВАНЕ НА ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И СРЕДСТВА ЗА взривяване в един и същ склад

------------------------------------------------------------------------ ---

Нитроглицеринови Тротил и ам.сил. Нитропента, Иници-

взривни ВВ и такива с кисил,динитро- ращи Наименование вещества прибавка на тротил, бензол,пикри- взривни на взривните фелегм. хексоген и нова киселина вещества нитроглицерин под тетрил,хексо- веще-

15% детонити ген и други

нитропроизводни

подобни на

тях ----------------------------------------------------------------------- ---

1 2 3 4 5 ------------------------------------------------------------------------ --- Нитроглицеринови ВВ - не не не Тротил, амониево- селитрени ВВ и такива с прибавка на тротил, флегматизиран хексоген и нитро- глицерин под 15% - детонити не - не не Нитропента, ксилил, динитробензол, пикринова киселина, тетрил, хексоген и други нитропроизводни подобни на тях не не - не Иницииращи ВВ не не не - Димни барути не не не не Бездимни барути не не не не Капсул-детонатори, електродетонатори, детониращ шнур, артилерийски петарди не не не не Пиротехнически произве дения не не не не Огнепроводен шнур да да да не Средства за подпалване на огнепроводния шнур не да да не Хлоратни взривни смеси не не не не Заряди, снаряди, взривители за стрелящи апаратури при проучване на земните недра и снарядени стрелящи апаратури не не не не ------------------------------------------------------------------------ ---

Капсул- Пиро- Средства Хлора- Заряди,

дето- техни- за подпа- тни снаряди, Димни Бездимни натори, чески Огне- лване на взривни взривители барути барути ел.дето- произве- провод. огнепро- смеси за

натори, дения шнур водния стрелящи

детониращ шнур апаратури

шнур, при проуч.

артилерийски на зем.

петарди недра и пр. ------------------------------------------------------------------------ ---

6 7 8 9 10 11 12 13 ------------------------------------------------------------------------ ---

не не не не да не не не НЕ НЕ НЕ НЕ ДА ДА НЕ НЕ

не не не не да да не не

не не не не не не не не

- не не не да не не не

не - не не да не не не НЕ НЕ - НЕ ДА ДА НЕ НЕ

НЕ НЕ НЕ - ДА ДА НЕ НЕ не не да да - да да да

ДА ДА ДА ДА ДА - ДА ДА не не не не да да - не

НЕ НЕ НЕ НЕ ДА ДА НЕ -

Забележка: Димните и бездимните ловни барути, когато са опаковани за продажба на дребно, могат да се съхраняват заедно.

ТАБЛИЦА № 10

за електрооборудването на производствените сгради и складовете за

взривни вещества и боеприпаси ------------------------------------------------------------------------ --

Изпълнение на електрическите Категория на

уредби и инсталации гръмоотводната

----------------------------- защита Сгради и помещения за типове Ел. Тип според съответни производства ел. двигатели инсталация класификацията

осветление и пускова проводници на ръководното

апаратура указание по

гръмоотводн ата

защита ------------------------------------------------------------------------ ---

1 2 3 4 5 ------------------------------------------------------------------------ --- I. Производство на димни барути машини, преси, колерганг, полирани барабани, сушилни, хомогенизация и сортиране, охлаждане и опаковка. I* не се допуска I I Б. Помещение за дежурните в пусковите будки за смилане на въглища, селитра, за склад на сяра, въглища и селитра, съставяне на двойна смес, машинните и моторните помещения в сградите на раздел 1 под пункт А от настоящата таблица IV III III не се изисква В. Пресоване на фигурни барути II** не се допуска II I Г. Сборка и опаковка на пресованите барути, извличане на селитрата от барута, определяне плътността на налепите, лакиране на призмите I не се допуска IV I

II. ПРОИЗВОДСТВО НА ОГНЕПРОВОДЕН шнур

А. Барутен склад - помещение за приготвяне барутна смес I не се допуска IV I Б. Помещения за първо и второ оплитане, за осмоляване, навиване и опаковка, склад за готовия шнур, за окончателни операции, асфалтиране и цех за контрола IV III III II III. ПРОИЗВОДСТВО НА ПИРОКСИЛИН

А. Сушене на дървесната целулоза, сушене на памучната целулоза, помещения за измерване количествата влакнести материали, отделение за водоизсмукващи центрофуги IV III III II ------------------------------------------------------------------------ ---

1 2 3 4 5 ------------------------------------------------------------------------ --- Б. Холендри, електромагнити, помещение за автоклавите, промивачки и смесители на общите партии IV III III не се изисква В. Нитрация, горещо промиване, улавяне на парите, смесване на киселините IV III III не се изисква Г. Склад за пироксилин I не се допуска IV I IV. Производство на етер, ректификация на спирта, рекуперация на спиртолетливите разтворители А. Етеризатори.Ректификация. Рекуперация на спиртноетерната смес, отделение за вентилаторите, адсорберите и помпите II I II I Б. Складове за спирт и етер I-II I II I

V. ПРОИЗВОДСТВО НА ПИРОКСИЛИНОВИ барути

А. БЪРКАЧКИ, НАКИСВАНЕ И БРАКА II*** НЕ СЕ ДОПУСКА II I Б. Обезводняване, нарязване,

ЗААПАРАТИТЕГ-ФII***НЕСЕДОПУСКАII В. Складове за промеждутъчни партии, погреби, складове за готовите партии, сушене и смесване на барутите, флегматизация I*** не се допуска IV I Г. Накисване III III III II

VI. ПРОИЗВОДСТВО НА НИТРОЕТЕРИ

А. Нитрация, сепарация, промиване, филтрация, утаяване, разпределители на нитроетерите, складове за нитроетерите II* не се допуска II I Б. Разлагане на нитроетерите в отработени киселини и филтрация на отработените киселини III II II I VII. ПРОИЗВОДСТВО НА БАРУТИ ОТ балистически тип

А. Протриване на колоксилина, нарязване, сортиране, графиране и смесване на минометния барут, съхраняване на пробите барут в заводските полигони II* не се допуска II I ------------------------------------------------------------------------ ---

1 2 3 4 5 ------------------------------------------------------------------------ --- Б. Водно разтоварване, котли за варене, мокро смесване на барутната маса, подготовка на нитропроизводните, на влажната барутна маса, нарязване, сортиране и смесване на тръбните и реактивни барути III II I I В. Шнек преси, непрекъснато валцоване, сортиране на тръбни изделия по дефекти приготвяне на калъфи от нитроцелулоза, хидравлически преси III II II I VIII. Зарядни работилници за пироксилинови и балистични барути А. Сгради за изработване на заряди и футляри от нитроцелулоза III не се допуска II I Б. Работилници за изготвяне на възпламенителите от димен и призматичен барут, за сушене на призми, темперационни складове I не се допуска IV I IХ. ПОЛИГОНИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА барут

А. Отмерване на барутни зарядки, сборка на изстрел. III II II I Б. Претегляне на възпламенителите, темперационен склад I не се допуска IV I В. Хоризонтален и вертикален стендове вътр. III изоли- не

нор. рани се

осветителна проводници изисква

арматура със ст.

със тръби

защита скрит в

с пода или

огран. в стените

стъкло Г. Хладилни и за загряване камери III не се допуска II I Х. ПРОИЗВОДСТВО НА БРИЗАНТНИ, взривни вещества

А. Помпено помещение на леко възпламеняващи се горящи разтворители (тоулол, бензол, ацетон, спирт), регенерация на разтворителите кристализиране от разтворителите II I за съответству II I

ваща среда ------------------------------------------------------------------------ ---

1 2 3 4 5 ------------------------------------------------------------------------ --- Б. Сушене, надробяване, пресяване, опаковане на складове за съхраняване на ВВ I не се допуска IV I В. Нитрационни отделения в производствата за бризантни взривни вещества III II I I Г. Промиване на ВВ и изчистване III II III II ХI. Снарядяване на снаряди, авиобомби, мини, ръчни гранати и други бойни припаси А. Приготвяне на ВВ в горещ и студен вид (тротил, французка смес ТГ, ТГА,аматол, амонит, шнайдерит и др.), разпечатване на ВВ, пресяване, валцуване, надробяване, транспортиране. Напълване (на изделия), заливане шнековане, набиване, пресоване, патрониране на амонитите. Обработване на ВВ изделия (пробиване на дупки, фрезуване на нарези и други аналогични операции). III II II I Б. Всички окончателни операции по снарядяването, в които взривните вещества се намират в опаковка (операции, при които се работи с ВВ). IV III III II В. Приготвяне на амониева селитра. IV III III не се

изисква Г. Монтаж на реактивните боеприпаси. Снарядяване или монтаж на комбинираните боеприпаси. III II II I Приготвяне на течни и желирани, леко възпламеняващи се смеси и запълване с тях изделията **** II I II I ХII. КАПСУЛНО И ПИРОТЕХНИЧЕСКО производство

А. Складове и погреби за постоянно и за междинно съхраняване на ИВВ, капсули, пиротехнически състави и барути I не се допуска IV I Б. Работа с ИВВ - сортиране, протриване, разпечатване (отваряне), смесване на ударните състави, сушене чрез открит начин и във вакуум- сушилните, насипване и пресоване. Смесване на пиротехнически състави, надробяване, пресяване и сушене на хлоратите,пресяване на металическите компоненти. Снарядяване на капсулите и окончателни операции по тяхната обработка. Отделения за тетрилови и барутни работи Приготвяне на драскателни състави и тяхното сушене. Изготвяне на запалки. III II II I ------------------------------------------------------------------------ ---

1 2 3 4 5 ------------------------------------------------------------------------ --- В. Сушене, наситняване, пресяване на окислителите Приготвяне на селитра и антрацен. Съхраняване на компонентите и химикалите IV III III не се изисква Г. Снарядяване на пиротехническите и димни средства III II II II ХIII. РАЗНИ (РАЗЛИЧНИ) производства

А. Приготвяне на амониева селитра, приготвяне на разтвори при производството на ИВВ IV III III не се изисква Б. Завършващи работи и спояване на кутиите със снарядените елементи от всички видове боеприпаси IV III III не се изисква ХIV. СКЛАДОВЕ

А. Складове за амониева селитра и складове за антрацен IV III III II Б. Складове за барут, взривни вещества I не се допуска IV I В. Складове за бойни припаси III II III II * В нишите се поставя осветителна арматура, непропускаща вода и прах. ** Осветителна арматура за среда от спиртоетерна въздушна смес. *** Забележките са както при раздел I-А. **** Осветителната арматура за средна етеровъздушна смес.

Списък на взривните вещества, средствата за

възпламеняване и взривяване, оръжията и

боеприпасите, подлежащи на контрол ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА

I. ОРГАНИЧЕСКИ ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА

1. Тротил (тринитротолуол) 9. Хексоген 2. Ксилил (тринитроксилол) 10. Една (динитроамин) 3. Динитрогликол 11. Дина (нитроаминдинитрат) 4. Динитробензол 12. Нитроглицерин 5. Динитронафталин 13. Нитропента (Тен) 6. Пикринова киселина 14. Нитроцелулоза (пироксилин, гърмящ

(тринитрофенол) памук, колосилин, пироколодий) 7. Тринитрорезорцин 15. Хексит 8. Тетрил 16. Желатин-динамити II. ИНИЦИИРАЩИ ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА

1. Фулминати (гърмящ живак 3. Оловен тринитрорезорцинат

и гърмящо сребро) (стифнат) 2. Азиди (Оловен азид и др.) 4. Ацетилениди

5. Тетрацен

III. АМОНИЕВО-СЕЛИТРЕНИ ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА

1. Амонити 3. Динамони (нетосилитрени смеси)

2. Амонали 4. Детонати IV. ХЛОРАТНИ ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА

1. Калиев хлорат 4. Амониев хлорат

(бертолетова сол)

2. Бариев хлорат 5. Меден хлорат и др. 3. Калциев хлорат 6. Шедити V. БАРУТИ

1. Димни барути - всички 2. Бездимни барути - пироксилинови и

видове нитроглицеринови - всички видове VI. СРЕДСТВА ЗА ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ И ВЗРИВЯВАНЕ

1. Огнепроводен шнур 5. Електро-детонатори 2. Детониращ шнур 6. Електро-запалки 3. Ступин 7. Пламенни капсули 4. Капсул-детонатори VII. ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

1. Фойерверки 7. Артилерийски гръмове 2. Фонтани 8. Ракети 3. Детски бомбички 9. Други - в състава на които има 4. Артилерийски петарди калиев хлорат или барут 5. Експлозивни кълба 6. Жп - петарди ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИ

I. ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ

1. Пушки (всякакъв вид) 3. Револвери (всякакъв вид) включително и пневматичните и пневматичните 2. Пистолети (всякакъв вид) 4. Картечници включително и пневматичните 5. Минохвъргачки

6. Стрелящи апарати за проучване на

земните недра. II. ХЛАДНИ ОРЪЖИЯ

1. Саби 5. Копия 2. Ками 6. Шпаги 3. Ятагани 7. Щикове и други подобни 4. Боксове III. БОЕПРИПАСИ

1. Патрони (пълни) всички 3. Снаряди - всички видове

видове 4. Бомби - всички видове 2. Мини - всички видове 5. Гранати и други подобни ПАСПОРТ НА СКЛАД ЗА ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА

1. Кога е построен складът (посочва се годината).

2. Приет е от комисията по § 1, ал. 2 от Наредбата за устройството на