Държавен вестник, брой 93 от 29.XI

Чл. 1. Експертизата на временната нетрудоспособност в Народна република България се организира и ръководи от Министерството на народното здраве.

Чл. 2. Експертизата на временната нетрудоспособност се осъществява от лекуващите лекари, лекарските консултативни комисии (ЛКК), трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК).

Чл. 3. (1) Лекуващ лекар съгласно § 18 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда и Инструкция № 6500 за реда за издаване на болнични листове за временна нетрудоспособност на работниците, служителите и земеделските стопани-кооператори (ДВ, бр. 8 от 1969 г., изм. и доп., бр. 52 от 1972 г. и бр. 82 от 1973 г.), е лекарят от съответното лечебно профилактично заведение, който е поел амбулаторно-поликлиничното, домашното или стационарното лечение на болния.

(2) Въз основа на данните на обективната находка, резултатите от направените изследвания, характера на изпълняваната работа и условията на труда на болния лекуващият лекар установява временната нетрудоспособност и нейната продължителност и издава болничен лист по условията на инструкция № 6500.

Чл. 4. Лекуващият лекар е длъжен:

1. да вписва в личната амбулаторна карта при всеки преглед анамнезата, обективната находка, резултатите от направените изследвания, изясняващи естеството и тежестта на заболяването, и предписаното лечение;

2. да впише трудоспособно ли е или нетрудоспособно лицето, както и номера на болничния лист, колко календарни дни отпуск по болест е дадено с него и от коя дата и колко отпуск е даден през календарната година еднолично и общо;

3. да се подпише под всички тези данни.

Чл. 5. (1) Когато работникът, служителят или земеделският стопанин-кооператор, е ползувал максималния отпуск по болест в една календарна година, даден еднолично от един или няколко лекари за едно или различни заболявания, както и в случаите, когато лекуващият лекар е убеден, че временната нетрудоспособност ще продължи по-дълго време е длъжен да представи болния на лекарската консултативна комисия (ЛКК).

(2) В случаите по ал. 1 лекуващият лекар представя болния на ЛКК с личната амбулаторна карта, в която дава кратка мотивировка за предлаганата отпуска по болест и клиничния минимум от лабораторни изследвания.

(3) Ако болният е бил на стационарно лечение, в личната амбулаторна карта се прилага епикриза от история на заболяването.

Чл. 6. Когато лекуващият лекар констатира, че е настъпила трайна загуба на трудоспособността (инвалидност), е длъжен да се консултира със съответния специалист и да представи болния на ЛКК, за да бъде изпратен от последната на освидетелствуване от трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК).

Чл. 7. Завеждащ отделението организира, ръководи и контролира цялостната работа по експертизата на временната нетрудоспособност в отделението. Във връзка с това той е длъжен:

1. да подпомага лекуващите лекари и завеждащ кабинетите чрез даване консултации, препоръки за допълнителни изследвания, лекуване и рехабилитация на работници и служители и земеделски стопани-кооператори, с оглед по-бързото възстановяване на трудоспособността им, както и вземане на научно обосновани и законосъобразни заключения по експертизата на временната нетрудоспособност;

2. да вписва в личната амбулаторна карта дадената консултация на лекуващия лекар и мнението си за трудоспособността;

3. да консултира всички болни, за които лекуващият лекар счита, че следва да бъдат приведени в трайна нетрудоспособност (инвалидност);

4. да ръководи и контролира работата на своите ординатори и завеждащи кабинети по едноличното издаване на болничните листове за временна нетрудоспособност;

5. да разглежда периодично пред лекарския състав състоянието на работата по експертизата на временната нетрудоспособност и да взема мерки по нейното подобряване;

6. като окръжен и районен специалист при оказване на методична помощ да проверява работата по издаване на болничните листове за временна нетрудоспособност и воденето на медицинската документация.

Чл. 8. Заместник-главните лекари по лечебната част, по поликлиничната част и селското здравеопазване осъществяват съответно за стационара, поликлиниката и селските здравни заведения всички необходими мероприятия за правилното организиране и провеждане на експертизата на временната нетрудоспособност и по-специално:

1. осигуряват своевременно изучаване от всички лекари на действуващите нормативни и други актове по въпросите на експертизата на временната нетрудоспособност и издаването на болнични листове;

2. организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите по въпросите на експертизата на временната нетрудоспособност;

3. следят за правилното водене на медицинската документация и контролират системно провеждането и осъществяването на експертизата на временната нетрудоспособност;

4. ръководят и контролират работата на ЛКК;

5. задълженията на заместник-главните лекари по лечебната част в стационарните звена на Медицинска академия се изпълняват от главните асистенти по диагностично-лечебната работа.

Чл. 9. Заместник-главните лекари проучват и докладват на главния лекар жалбите на трудещите се срещу лекуващите лекари по въпросите на експертизата на временната нетрудоспособност и вземат необходимите мерки за отстраняване на причините, които ги предизвикват.

Чл. 10. В лечебно-профилактични заведения, в които няма заместник-главен лекар по лечебната, по поликлиничната част и селското здравеопазване, задълженията им се изпълняват от главния лекар.

Чл. 11. За да се осигури своевременно и качествено освидетелствуване на болните работници, служители и земеделски стопани-кооператори, във връзка с издаването на болничен лист за временна нетрудоспособност, както и за да се осъществи действен контрол върху лечебно-диагностичната и експертната работа на лекуващите лекари, в лечебно-профилактичните заведения, санаторно-курортните заведения, рехабилитационните отделения към профилакториумите, институтите и Медицинска академия се създават следните лекарски консултативни комисии:

1. ЛКК към отделенията в стационара или поликлиниката в състав: председател - завеждащ отделението, и член - лекуващият лекар;

2. в случаите, когато към отделението щатно са обособени сектори(напр. ревмокардиологичен, гастроентерологичен и др.) със зав. сектор и ординатори, се създава ЛКК с председател завеждащ сектора и член - лекуващият лекар от сектора;

3. в звената на Медицинска академия, в които щатно не са оформени отделения, но извършват лечебна дейност, се създават ЛКК в състав: председател, който се назначава със заповед на съответното длъжностно лице, на което е предоставено правото да издава заповеди за съответното звено, и член - лекуващият лекар. По този ред се определят ЛКК и към клиничните отделения в структурата на Медицинската академия;

4. в случаите, когато няма създадено вътрешно или педиатрично поликлинично отделение, въпросите за временната нетрудоспособност се решават от ЛКК на отделението в стационара. В тези случаи като членове на тази комисия са лекарите, работещи в поликлиничните кабинети, а завеждащ отделението изпълнява функциите си на председател в определеното му по график време за консултации в поликлиниката;

5. ЛКК към кабинети с най-малко 2 лекари в състав: председател - завеждащ кабинета, и член - лекуващият лекар;

6. в случаите, когато в поликлиниката има повече от един кабинет от хирургическия профил (хирургичен, ортопедотравматологичен, урологичен, неврохирургичен и др.), се създава ЛКК, като за председател се определя един от тези специалисти;

7. когато поликлиниката има специализирани кабинети по очни, ушни, кожни болести и др. с един лекар, се създава ЛКК с председател заместник-главния лекар по поликлиничната част, и член - лекарят, работещ в специализирания кабинет;

8. в случаите, когато към обединената болница няма разкрити отделения, а има само кабинети в поликлиниката (очен, ушен, неврологичен и др.), се създава ЛКК с председател заместник-главния лекар по поликлиничната част, а там, където няма такъв - главният лекар и членове - лекарите, работещи в кабинетите;

9. обща ЛКК - организира се една обща ЛКК за всяко лечебно-профилактично заведение без Медицинска академия в състав: председател - заместник-главният лекар по поликлиничната част, а там където няма такъв - главният лекар и членове - завеждащ вътрешно отделение и завеждащ хирургическо отделение;

10. ведомствените медицински комисии при стационарите и поликлиниките на МНО и МВР изпълняват функции на ЛКК за волнонаемните работници и служители на тези ведомства.

Чл. 12. Съставът на всички ЛКК се определя със заповед на главния лекар на лечебно-профилактичното заведение.

Чл. 13. За освидетелствуването на здравните работници от Медицинската академия се създават ЛКК, назначени със заповед на ректора съгласувано с Министерството на народното здраве и Централния съвет на Българските професионални съюзи.

Чл. 14. Всички ЛКК имат еднакви права и задължения. Те освидетелствуват:

1. болните за продължаване на отпуска по болест;

2. насочените болни от лекуващите лекари за трудоустрояване;

3. болните, нуждаещи се от снабдяване с ортопедически средства, уреди и апарати;

4. осмокласниците с хронически страдания за професионално ориентиране;

5. изпратените от лекуващите лекари за издаване на протокол на ЛКК за освидетелствуване от ТЕЛК по най-различни поводи;

6. болните, на които е нужен документ за представяне пред други учреждения или ведомства съгласно изискванията на отделни документи (съд, училищни власти и др.).

Чл. 15. Общите лекарски консултативни комисии на лечебно-профилактичните заведения освидетелствуват всички случаи, упоменати в предната точка, ако няма създадена ЛКК или създадените към отделенията и кабинетите не функционират.

Чл. 16. (1) Лекарската консултативна комисия изпраща работниците, служителите и земеделските стопани-кооператори на трудово-експертна лекарска комисия в следните случаи:

1. след изтичане на 6 месеца непрекъснат отпуск поради временна нетрудоспособност;

2. преди изтичане на 6 месеца отпуск, когато има признаци за настъпване на инвалидност;

3. когато работникът, служителят и земеделският стопанин-кооператор е ползувал с прекъсване в продължение на две предходни календарни години 12 месеца отпуск поради временна нетрудоспособност независимо от това, дали отпускът е бил поради едно или различни страдания.

(2) Когато ТЕЛК констатира, че временната нетрудоспособност продължава, вписва в експертното решение "да се продължи отпускът по болест", без да определя за какъв срок. Последният се определя от ЛКК въз основа на наблюдението й за възстановяване трудоспособността на болния.

Чл. 17. (1) ЛКК е длъжна да извърши освидетелствуването, като задължително прегледа болния. Изключение се допуска при вземане решение за отпуск по болест за минало време, за лечение в чужбина, както и за случаите, упоменати в специалните спогодби с други държави в областта на социалната политика.

(2) Когато по преценка на ЛКК направените изследвания не са достатъчни за изясняване характера или степента на заболяването, болните се изпращат на допълнителни изследвания.

(3) Когато се налага продължаване на отпуска за временна нетрудоспособност на тежко болни работници и служители, чието здравословно състояние не позволява да се движат, освидетелствуването се извършва в дома на болния.

Чл. 18. (1) ЛКК изпраща болните за освидетелствуване от ТЕЛК с"Медицински протокол на ЛКК", в който отразява подробно анамнезата, обективната находка и диагнозата на водещите и на съпътствуващите заболявания, проведеното лечение и ефекта от него, ползувания отпуск, колко дни и до кога, както и професията на освидетелствувания.

(2) Към медицинския протокол на ЛКК се прилагат резултатите от направените изследвания, вписани в утвърдените от МНЗ образци с ясен и четлив подпис на извършилия изследването, и дата на извършеното изследване.

(3) Всички документи във връзка с освидетелствуването от ТЕЛК, в това число и личната амбулаторна карта, се изпращат служебно от ЛКК.

Чл. 19. (1) ЛКК освидетелствува болните всекидневно по определен график в рамките на работното време.

(2) Дните и часовете за освидетелствуване на болните от общата ЛКК се определят от главния лекар съобразно конкретните условия и броя на подлежащите за освидетелствуване.

Чл. 20. (1) Всички заключения на ЛКК и ТЕЛК по експертизата на временната нетрудоспособност, както и назначеният лечебен режим и издадените болнични листове от ЛКК задължително се вписват в личната амбулаторна карта, а за лекуващите се в стационара - и в историята на заболяването.

(2) Решенията и мненията, дадени от ЛКК, се вписват в книгата за решенията на ЛКК - учетна форма 35, и се подписват от председателя и членовете на комисията. Всяка ЛКК на лечебно-профилактично заведение води отделна книга - учетна форма 35. Издадените болнични листове от лекуващите лекари и ЛКК се регистрират в учетна форма 36. В лечебно-профилактичното заведение се води само една книга - учетна форма 36, когато поликлиниката и стационарът са заедно.

(3) Когато поликлиниката е отдалечена от стационара или е филиал на окръжната консултативна поликлиника, тя води отделна учетна форма 36.

(4) За Медицинска академия учетна форма 36 се води в консултативните поликлиники и в клиниките.

Чл. 21. Отговорността за организацията и работата по експертизата на временната нетрудоспособност се възлагат на главния лекар на лечебно-профилактичното заведение, а за Медицинската академия - на заместник-ректора по лечебната част.

Чл. 22. Ръководството и контролът по прилагането на тази наредба се възлагат на началниците на отделите "Народно здраве" при окръжните народни съвети, а за Медицинската академия - на Министерството на народното здраве.