Държавен вестник, брой 41 от 19.V

Отменена с параграф единствен на Наредбата за отмяна на Наредба № 32 от 1975 г. за трудовото лечение в здравните заведения - ДВ, бр. 56 от 19 май 1998 г.

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Трудовото лечение е част от комплексното лечение и от процеса на възстановяване на болните. То се прилага при болни с психични, наркоманни и телесни заболявания (на опорно-двигателния апарат, дихателната, сърдечно-съдовата система и др.).

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Трудоволечебните стопанства и трудсоволечебните работилници са медико-стопански звена. Трудоволечебните стопанства се изграждат към определени здравни заведения и са на своеобразна стопанска сметка, обособени съгласно чл. 99, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве - ППЗНЗ (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г.).

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Трудоволечебните работилници са на бюджетна издръжка и се включват в щата на здравното заведение, към което са изградени.

(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1992 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1992 г.)

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1992 г.)

(7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1992 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1992 г.)

Чл. 2. (1) На болните, които получават парично обезщетение за временна нетрудоспособност, по време на трудовото лечение се заплаща 30% поощрително възнаграждение от полагащото им се трудово възнаграждение, което се плаща по отделна ведомост.

(2) За болните, които получават пенсия, се прилага чл. 50 от Закона за пенсиите.

(3) Трудовите норми на болните, които постъпват за пръв път в трудоволечебните стопанства (работилници) за амбулаторно болни, без да имат съответната професионална сръчност и трудови навици от предболестния период или придобити в трудоволечебното стопанство (работилници) за стационарно болни, се занижават с до 50% от тези на здравния работник за срок от 3 месеца.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) За всички останали болни, които работят в трудоволечебното стопанство и работилници, нормите могат да се занижат до 40% от тези на здравния работник по преценка на ръководителя на здравното заведение, на чието подчинение са трудоволечебното стопанство или работилници, за срок до 3 месеца.

(5) От възнаграждението, посочено в чл. 105, ал. 1 и 3 от Правилник за прилагане на Закона за народното здраве (ДВ, бр. 31 от 1974 г.), заплащането на лицата, страдащи от алкохолна или друга наркоманна болест, настанени на принудително лечение, се удържа 30% на частично покриване на разходите за издръжката им в здравното заведение. Сумата се внася в Републиканския бюджет.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Средствата за заплащане разликата от снижаване на трудовите норми на болните по ал. 3 и 4 се включват в себестойността на произвежданата продукция и извършените услуги.

Чл. 3. (1) Средствата за изплащане на възнагражденията по чл. 2 се предвиждат по бюджета на съответното заведение по § 18 от класификацията по бюджета, когато трудоволечебното стопанство и работилници са на бюджетна издръжка, а когато са на стопанска сметка - възнаграждението се изплаща от сумите, предвидени за изплащане труда на болните.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Болните, които извършват трудоволечебната си дейност по домакинството и санитарно-хигиенното обслужване, получават възнаграждение по утвърдени за дейността им трудови норми и разценки по Единната щатна таблица съобразно отработеното време. Трудовият договор се сключва при спазване на следните условия:

1. в здравното заведение, трудоволечебното стопанство или трудоволечебната работилница да има вакантна длъжност или длъжност на отсъствуващ работник или служител за продължително време;

2. при липса на кандидати - здрави лица, за заемане на длъжността и ако болният има необходимия ценз при квалификация за заемането й;

3. след определянето на болния от лекаря, отговарящ за трудовото лечение;

4. да са предвидени в щатното разписание на заведението длъжности за назначаване на болни по договор.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Здравното заведение, в което работят болните по ал. 2, превежда фонд "Работна заплата" за действително отработеното време на трудоволечебното стопанство или на трудоволечебната работилница, откъдето се изплаща възнаграждението на болните.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Работното време на болните, които участвуват в трудова терапия, е до 6 часа (чл. 104, ал. 2. ППЗНЗ) с почивка 10 минути на всеки работен час.

(2) Режимът на болните при провеждане на трудовото лечение се определя от вътрешен правилник на здравното заведение.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Доходът от произведената и реализирана продукция на трудоволечебните работилници на бюджетна издръжка, след като се приспаднат стойността на материалите, изплатеното и неизплатеното възнаграждение на болните се разпределя така:

1. 29 на сто за фондовете "РТУ" и "СБКМ", от които за "СБКМ" - до 150 лв. на работник или служител на щат към работилницата;

2. 20 на сто за формиране на индивидуалната работна заплата на работниците и служителите, заети с трудово лечение и възпитание на болните;

3. 20 на сто за подпомагане на болните за занимателна, функционална и културтрудотерапия и др.;

4. 3 на сто за разходи по договаряне, мостри, реклами, курсове, квалификации, научни разработки по трудотерапия и др.;

5. (отм. - ДВ, бр. 41 от 1992 г.)

6. 25 на сто в приход на републиканския бюджет.

(2) Сумата от неизплатеното възнаграждение от заработката на болните, работещи в производството, се разпределя, както следва:

1. 20% за изплащане на възнаграждение на болните, които извършват трудовата си дейност по домакинското и санитарнохигиенното обслужване;

2. 80% за разширяване на работилниците и стопанствата, за набавяне на основни и оборотни средства, за осигурителни вноски по чл. 12, за изплащане разлика от занижените трудови норми по чл. 2, ал. 3 и 4.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Чистият доход, получен от дейността на трудоволечебните стопанства на стопанска сметка, след като се приспадне и изплатеното възнаграждение от изработеното от болните, се разпределя така:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 1991 г.) 10 на сто за здравното заведение за подобряване битовите условия на болните, за закупуване на апаратура, пособия и др.;

2. 23 на сто за фондовете "РТУ и "СБКМ", от които до 150 лв. на работник или служител на щат към стопанството;

3. 20 на сто за формиране индивидуалната работна заплата на работниците и служителите на стопанството;

4. 4 на сто за поощрителни възнаграждения на медицинския персонал от здравното заведение, участвуващ активно и подпомагащ трудотерапията, но не повече от 90 лв. на лице за тримесечие. Общо набраният фонд не може да надминава 5 на сто от фактически начисления фонд "Работна заплата" за заплащане труда на болните;

5. 3 на сто за разходи по договаряне, мостри, реклами, курсове, квалификации, на научни разработки по трудотерапия и др.;

6. 10 на сто за подпомагане на болните за занимателна, функционална, културтрудотерапия и др.;

7. (зал. - ДВ, бр. 41 от 1992 г.)

8. (изм. - ДВ, бр. 24 от 1991 г.) 3 на сто за републиканския бюджет.

9. (зал. - ДВ, бр. 24 от 1991 г.)

(2) Сумата от неизплатеното възнаграждение от заработката на болните, работещи в производството, се разпределя, както следва:

1. 20% за изплащане на възнаграждението на болни, които извършват трудовата си дейност по домакинското и санитарно-хигиенното обслужване;

2. 80% за разширяване на трудоволечебното стопанство и работилници, за набавяне на оборотни и основни средства, за осигурителни вноски по чл. 12, за изплащане на разликите от занижените трудови норми по чл. 2, ал. 3 и 4.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Отделните средства от реализирания доход, предвидени за помощни(награди) на болни по чл. 4 и 5, се дават на болните по предложение на лекуващия лекар със заповед на ръководителя на здравното заведение или на директора на стопанството, които определят съгласувано вида на помощта (парична или предметна).

(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Размерът на помощта по ал. 3 се определя в зависимост от материалното и здравословното състояние на болния и от участието му в трудоволечебния процес, като еднократният размер на помощта (наградата) не може да надминава 80 лв.

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Ръководителят на здравното заведение има право да преразпределя на всеки две години неизползуваните и натрупани средства за развитие на трудоволечебното стопанство и работилници от една в друга партида по предходните два члена, без да допуска завишаване на средствата по партидата за премиране.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Трудоволечебните стопанства начисляват амортизационни отчисления за основните средства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Отчисленията по ал. 2 се начисляват и внасят по специалните фондове на трудоволечебните стопанства и се изразходват за закупуване на основни средства, за ново строителство, реконструкция и модернизация и основен ремонт.

(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници може под контрола на Българската народна банка да използуват без лимитни ограничения собствените си средства по фондовете: за финансиране на капитални вложения, за ново строителство, реконструкция и модернизация и разширяване на материалната база, включително и за доставка на машини, съоръжения и транспортни средства.

(5) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници реализират произведената от тях продукция по ред и цени, установени от съответните държавни органи по цените.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Управленията "Народно здраве и социални грижи" и МНЗСГ предвиждат в бюджета си суми за основни и оборотни средства, за създаване на нови и разширяване на съществуващите трудоволечебни стопанства и трудоволечебни работилници.

(7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Ведомствата, които съставят материалните баланси за суровини и материали, предвиждат в разчетите си материали и резервни части, осигуряващи производствената програма на трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници съгласно чл. 14 от ПМС № 38 от 1980 г. за трудоустрояване на лицата с намалена трудоспособност и разширяване надомната работа на майките с деца до 6-годишна възраст (ДВ, бр. 57 от 1980 г.).

Чл. 7. (1) Болните, които по време на приемането им на стационарно лечение са осигурени за всички осигурителни случаи, запазват тази осигуровка и през времето, в което се провежда трудовото лечение. Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, месечните добавки за деца и другите обезпечения по държавното обществено осигуряване за този период се изплащат от предприятията, учрежденията, организациите и трудово-кооперативните земеделски стопанства, в които са работили болните преди постъпването им в стационарно заведение, по условията, установени в съответната за всеки от тях осигуровка.

(2) Предходната алинея се прилага и за болни, на които трудовото лечение се провежда амбулаторно и са в състояние на временна нетрудоспособност, ако преди лечението са осигурени за всички осигурителни случаи.

Чл. 8. Болните, на които се провежда трудовото лечение, се лишават от парично обезщетение за временна нетрудоспособност за дните, през които са нарушили режима на трудовото лечение, както и във всички останали случаи, упоменати в § 38 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда (Изв., бр. 30 от 1958 г.), съответно § 17 от Правилника за социалното осигуряване на земеделските стопани-кооператори (ДВ, бр. 67 от 1967 г.). Дните, за които болните следва да бъдат лишени от парично обезщетение за временна нетрудоспособност, се определят по дати от лекарската консултативна комисия на здравното заведение и се посочват в писмото, с което болничният лист се изпраща на предприятието, учреждението, организацията или трудово-кооперативното земеделско стопанство, към което болният се числи на работа.

Чл. 9. Когато болните от алкохолна или друга наркоманна болест, настанени на стационарно лечение, на които се провежда трудово лечение, нямат близки, на които по закон дължат издръжка, паричните им обезщетения за временна нетрудоспособност поради болест се изплащат само за период, не по-голям от три месеца след постъпването им в здравното заведение, като тези обезщетения се внасят на влог на името на болния. За останалото време на лечението им в стационара се издават болнични листове, по които не се изплащат парични обезщетения. През този период осигуровката им за всички осигурителни случаи продължава. При настъпване на временна нетрудоспособност поради други заболявания, бременност, раждане или трудова злополука те и болни имат право на парично обезщетение за цялото време на нетрудоспособността, което се изплаща от предприятието учреждението, организацията или трудово-кооперативното земеделско стопанство, където са на постоянна работа по условията, установени в съответната за всеки от тях осигуровка. Те изплащат в пълен размер полагащите се месечни добавки за деца, включително и за периода, за който не се изплаща парично обезщетение.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 47 от 1991 г., в сила от 01.03.1991 г.)

Чл. 11. (1) Психично-болните с трета група инвалидност, които съгласно чл. 103 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве са назначени като постоянни работници, подлежат на осигуряване по условията на Кодекса на труда и Правилника за прилагане на дял III от него. Паричните обезщетения, месечните добавки за деца и другите обезпечения по държавното обществено осигуряване на тези болни се изплащат от трудоволечебните стопанства или работилници за сметка на държавното обществено осигуряване.

(2) Здравните органи насочват за освидетелствуване към трудово-експертна лекарска комисия всички психично и телесно болни, състоянието на които дава основание за определяне на група инвалидност, независимо че нямат право на пенсия за инвалидност или не са осигурени.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) (1) Трудоволечебните стопанства и работилници начисляват и внасят 30% осигурителни вноски по бюджета за държавното обществено осигуряване върху изплатеното брутно трудово възнаграждение.

(2) Върху начисленото поощрително възнаграждение по чл. 2, ал. 1 не се начисляват и внасят осигурителни вноски.

Чл. 13. За станали трудови злополуки по време на трудовото лечение предприятията, учрежденията, организациите и трудово-кооперативните земеделски стопанства, към които болният се числи на работа и които изплащат паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука не възстановяват изплатените обезщетения съгласно чл. 150б от Кодекса на труда. Тези обезщетения не се възстановяват и от трудоволечебните стопанства и работилници към здравните заведения, с изключение на трудовите злополуки, станали с лицата, посочени в чл. 10 и 11, ал. 1, за които лечебните стопанства (работилници) възстановяват по бюджета на държавното обществено осигуряване изплатените парични обезщетения за трудова злополука.

Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14 - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Трудоволечебните стопанства и работилници осъществяват своята дейност въз основа на годишен производствен план-програма, утвърден по съответния ред.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Финансовите сметки, щатните разписания и производствените планове се одобряват от управлението по чл. 1, ал. 4, след което се утвърждават от управлението "Народно здраве и социални грижи" за трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници, подчинени на здравните заведения, или от МНЗСГ - за пряко подчинените му.

Чл. 15. (1) При изпълнение и преизпълнение на производствения план-програма и пласмента служителите към трудоволечебните стопанства и работилници, както и медицинският персонал, зает в трудовото лечение на болните, получават премии, които се дават при изпълнение на следните показатели:

1. изпълнение на плана за общата промишлена и селскостопанска продукция в стойностно изражение по продажни цени, в това число ишлемета и услуги, утвърдени от висшестоящата органзация;

2. непревишаване на планираната загуба на планово губещите звена(работилници) и др.;

3. изпълнение на плана за печалбата и реализацията (пласмента);

4. недопускане преразход на фонд "Работна заплата".

(2) Премии се изплащат и при изпълнение на следните условия:

1. добре водена отчетна и учетна медицинска и друга документация за трудовото лечение, обучение и възпитание на болните;

2. добре водени трудоволечебна, трудовообучаваща и трудововъзпитателна работа, показващи активно участие на ангажираните с трудовата дейност на болните служители и работници;

3. за главните лекари, лекарите и сестрите, заети в трудоволечебния процес се изисква и подобряването на качествените показатели на здравното заведение по въпросите на лечението и рехабилитацията на болните;

4. за психиатричните заведения се изисква и процент на включване на болните в трудовото лечение, обучение и възпитание, отговарящ на профила, състава и естеството на болните в самото заведение, както следва:

а) най-малко 30% от болните, лекувани в клиниките към Медицинската академия;

б) най-малко 50% от остро болните в лечебните заведения в мрежата;

в) най-малко 80% от хронично болните в лечебните заведения в мрежата;

г) най-малко 80% от болните в лечебните заведения от полустационарен тип (различни профили дневни стационари работилници за амбулаторна трудотерапия и др.).

Чл. 16. (Зал. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.)

Чл. 17. (Зал. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.)

Чл. 18. (Зал. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.)

Чл. 19. (Зал. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.)

Чл. 20. (1) (Предишен текст на чл. 20, изм. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Във връзка с организиране трудовото лечение, трудовото обучение и възпитание на болните в трудоволечебните стопанства и работилници се разрешава наемането на здрави работници до 20% от броя на болните, включени в трудотерапия. В този брой не се включват приетите на постоянна работа психично болни с трета група инвалидност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Числеността на персонала на трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници се определя в зависимост от обема, условията, характера на работа и от финансовите им възможности и се одобрява от висшестоящата организация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Числеността на персонала на трудоволечебните работилници на бюджетна издръжка се включва като отделен раздел в щата на съответното здравно заведение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Трудовото възнаграждение на персонала на трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници се определя въз основа на Единната щатна таблица, Единната тарифна мрежа и Наредба № 0-35 на МНЗ от 1978 г. за организация на работната заплата в системата на здравеопазвенето (необнародвана) и типовите вътрешни правила за органзация на работната заплата в трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници към здравните и за социални грижи заведения.

(5) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Индивидуалната работна заплата на персонала на трудоволечебните стопанства се определя от комисия: за ръководните кадри (директор, зам.-директор, гл. счетоводител), назначена от ръководителя на здравното заведение, за стопанствата на централно подчинение - от съответния ръководител, за останалия персонал - от директора на стопанството.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Индивидуалната работна заплата на персонала на трудоволечебните работилници се определя от комисия, назначена от ръководителя на здравното заведение.

(7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Допълнителните средства в размер 20 на сто върху основните заплати за образуване на индивидуалната работна заплата, предвидени в чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 3, се планират и се включват в щатното разписание за текущата година.

(8) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Индивидуалната работна заплата и другите поощрителни възнаграждения на персонала от управлението по чл. 1, ал. 4 се определят от зам.-министъра, отговарящ по стопанските въпроси, в зависимост от конкретните икономически резултати и от ефекта от дейността на трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници като цяло.

(9) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Определянето на индивидуалната работна заплата и на другите поощрителни възнаграждения на персонала от управлението по чл. 1, ал. 4 става въз основа на Наредба № 0-35 на МНЗ от 1978 г. за организация на работната заплата в системата на здравеопазването, типовите вътрешни правила за организация на работната заплата в трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници към здравните и за социални грижи заведения и съответните нормативни документи по заплащането и при следните условия:

1. фондът за определяне на индивидуалната работна заплата се формира като средна величина от фондовете "Работна заплата" на трудоволечебните стопанства;

2. другите поощрителни възнаграждения се формират като средна величина от начислените в трудоволечебните стопанства.

(10) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1987 г.) Другите поощрителни възнаграждения на работниците и служителите от трудоволечебните стопанства и трудоволечебните работилници се определят съгласно нормативните документи по ал. 9, като наградите на медицинския персонал от здравното заведение, на директора, зам.-директора и гл. счетоводител на стопанството се определят със заповед на ръководителя на здравното заведение, а за стопанствата на централно подчинение - от съответния ръководител.

Чл. 21. (Зал. - ДВ, бр. 86 от 1987 г.)

Чл. 22. Министерството на народното здраве - за заведенията под негово подчинение, и народните съвети, на чието подчинение се намират здравните заведения упражняват общо ръководството и финансов контрол върху стопанската дейност на трудоволечебното стопанство (работилници), като утвърждават бюджетни сметки, щатни разписания, производствено-финансови планове и съдействуват за осигуряване материално-техническото им снабдяване за производствени нужди, както и за пласмент на произведената продукция.