Държавен вестник, брой 35 от 30.IV

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда въпросите за проектиране, изграждане, използуване, съхраняване, преместване и закриване на радиосъоръжения, начина за организиране и поддържане на радиовръзки от станции на чуждестранни кораби, самолети, изкуствени спътници, космически станции и от станции на чуждестранни лица на територията на Народна република България.

(2) На основание § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за съобщенията тази наредба не се прилага по отношение на радиосъоръженията на Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи.

Чл. 2. (1) За проектирането и изграждането на радиосъоръжения, които при своето действие ангажират част от радиоспектъра, се взема разрешение от Междуведомствената комисия по радиочестотите.

(2) Разрешението по предходната алинея се отнася само за техническите и експлоатационните показатели на радиоелектронните съоръжения и апаратури, свързани с използуването на радиоспектъра (честотен обхват, точност и стабилност на честотата, хармонични и паразитни излъчвания, мощности и др.).

(3) Проектите и изграждането на антенните съоръжения, съответните височини на антените като препятствия за полетите на самолетите се съгласуват с Министерството на транспорта.

Чл. 3. След получаване разрешение от Междуведомствената комисия по радиочестотите Министерството на информацията и съобщенията, ако намери, че не съществуват пречки, дава разрешение за изграждане и експлоатация на радиосъоръженията в съответствие с изискванията на Закона за съобщенията.

Чл. 4. (1) Разрешение от Министерството на информацията и съобщенията се получава с писмено искане, в което се мотивират целта и необходимостта от изграждане на радиоизлъчвателните съоръжения.

(2) Към искането по предходната алинея се прилага образец-сведение № 3 в два екземпляра, в което се посочват местонахождението, честотата, мощността, работното време, видът на работата, районът на действие и други данни, свързани с експлоатацията му.

(3) Промяна на данните по предходната алинея може да става само с разрешение на Министерството на информацията и съобщенията.

Чл. 5. За работа с радиосъоръженията се определят отговорници, които са длъжни да спазват всички изисквания, предвидени в Закона за съобщенията и в тази наредба.

Чл. 6. (1) Упълномощени органи на Министерството на информацията и съобщенията (комисия) имат право да правят проверки, като при всяка проверка на радиосъоръженията се съставят протоколи за резултатите от прегледа в три екземпляра. Единият се прилага към документите на радиосъоръжението, вторият се изпраща на Междуведомствената комисия по радиочестотите, а третият се изпраща на Министерството на информацията и съобщенията.

(2) Ако при проверката се установи, че радиосъоръжението не отговаря на изискванията на тази наредба и условията, поставени в разрешителното, упълномощените органи (комисията) задължават притежателят му да го приведе в определен срок в предписани граници и норми. При значителни отклонения от тези граници или норми или неспазване определения срок действието на радиосъоръжението се прекратява.

Чл. 7. Министерството на информацията и съобщенията води подробна картотека на радиосъоръженията, които са в действие.

Чл. 8. (1) Забраняват се:

1. употребата на шифър, кодове (условен знак), цифри, думи или съкращения, които нямат общоизвестен смисъл;

2. предаване на сведения от какъвто и да било характер, които представляват държавна тайна;

3. предаване на съобщения независимо от чие име, които по характер са извън разрешителното и би следвало да бъдат изпратени по куриер или чрез службите на Министерството на информацията и съобщенията;

4. предаване на текст с неприлично и обидно съдържание;

5. предаване на съобщения, без да се предава повиквателният знак на радиостанцията;

6. използуване на чужди или недействителни повиквателни знаци;

7. предаване на фалшиви сигнали за бедствие, срочност и безопасност и сигнали, които могат да се оприличат на такива;

8. работа на радиосъоръженията на неразрешени честоти и по-голяма мощност;

9. приемане на радиосъобщения и влизане в радиовръзки с други радиостанции, за които не е дадено разрешение;

10. използуване на радиостанцията за работа без разрешението на отговорника на радиостанцията или ръководителя на предприятието;

11. предаване на данни и сведения, уронващи престижа на Народна република България.

(2) По изключение в случай на природно бедствие или авария на самолет във въздуха и на кораби в морето се разрешава ползуването на радиостанцията за влизане във връзка с други радиостанции за искане на помощ, за приемане или предаване на нареждания и др.

Чл. 9. Ведомства, учреждения или предприятия могат да ползуват шифър при работа с радиосредствата по установения ред за работа с поверително и шифрово деловодство.

Чл. 10. Повиквателните знаци се определят от Министерството на информацията и съобщенията.

Чл. 11. Всяко подвижно и неподвижно радиосъоръжение, което излъчва електромагнитни вълни, трябва да отговаря на следните технически изисквания:

1. да се монтира в съответствие с техническите изисквания за експлоатация;

2. електрическата инсталация да отговаря на техническите норми;

3. да бъдат снабдени с необходимите средства по техника на безопасността и противопожарна защита;

4. промените на схемата на радиосъоръжението, засягащи изменението на широчината на честотната лента, точността и стабилността на честотата, хармонични и паразитни излъчвания и мощността се извършват само с разрешение на Министерството на информацията и съобщенията съгласувано с Междуведомствената комисия по радиочестотите.

Чл. 12. (1) Всички радиоизлъчвания и приемания, извършени от неподвижните и подвижните (с изключение на радиотелефоните) радиостанции, независимо дали е установена връзка или не се вписват в апаратния дневник на радиостанцията или се записват на магнетофонна лента, която да се съхранява за определен срок, но не по-малко от 15 денонощия.

(2) Разменените радиограми се съхраняват в продължение на една година, след което се унищожават.

Чл. 13. (1) Всяка неподвижна и подвижна радиостанция трябва да бъде снабдена със следните документи, които отговорникът трябва да представи при поискване от контролните органи:

1. разрешително за ползуване и за експлоатация, издадено от Министерството на информацията и съобщенията;

2. схема на радиовръзката;

3. апаратен дневник - само за обслужваемите станции;

4. наредба за вътрешния трудов ред - само за обслужваемите станции;

5. паспорт към радиосъоръжението (електрическа схема, описание, инструкция за експлоатация и др.).

(2) Станциите от морска подвижна служба трябва да имат следните документи:

1. разрешително за ползуване на станцията;

2. свидетелство за правоспособност на обслужващия персонал;

3. вахтен радиодневник;

4. списък на повиквателните сигнали на станциите от морска подвижна служба;

5. списък на бреговите станции;

6. списък на корабните станции;

7. списък на станциите за радиоопределяне;

8. ръководство за морска подвижна служба;

9. тарифни таблици за таксуване;

10.международния телеграфен правилник (при необходимост)

Чл. 14. Всяка година към 31 декември всички притежатели на радиосъоръжения дават сведение - образец № 2, пред Министерството на информацията и съобщенията.

Чл. 15. За съхраняване на радиосъоръженията се вземат следните задължителни мерки:

1. неподвижните радиосъоръжения се разполагат в отделни самостоятелни помещения, които обезателно имат секретни брави на вратите;

2. достъп до радиопредавателните средства имат само отговорниците, обслужващият ги персонал, ръководителят на учреждението и контролните органи. Строго се забранява влизането в помещението на други лица без разрешение;

3. возимите радиостанции се зачисляват на отговорник, който може да бъде и шофьорът на колата, на която са монтирани;

4. ползуването на возими и носими радиостанции става само от натоварените за работа с тях лица;

5. колите, в които са монтирани радиостанции, се заключват при всяко напускане на колата от обслужващите радиостанцията;

6. носимите радиостанции след работа се прибират в отделно помещение, което се заключва;

7. забранява се допускането до работа с радиостанцията на лица, които нямат право на това.

Чл. 16. Преместването на радиосъоръженията се извършва, като заинтересуваното ведомство, организация, учреждение, предприятие или отделно лице подават мотивирано писмено искане до Министерството на информацията и съобщенията, което е длъжно в срок от два месеца съгласувано с Междуведомствената комисия по радиочестотите да отговори на искането.

Чл. 17. При временно прекратяване на работата на радиостанцията за срок не повече от шест месеца притежателят е длъжен да съобщи за това в Министерството на информацията и съобщенията и местната п.т.т. и р. станция най-късно 3 дни след прекратяване на работата и 5 дни преди започване отново на работата.

Чл. 18. При окончателно закриване на радиостанцията или прекратяване на работата й за срок повече от 6 месеца притежателят е длъжен да съобщи за това на Министерството на информацията и съобщенията не по-късно от 3 дни от прекратяване на работата и върне полученото разрешително. Преди подновяването на работата притежателят е длъжен да иска ново разрешение за ползуване на станцията.

Чл. 19. Всички корабни радиостанции, намиращи се на кораби и български териториални води, са длъжни да прекратят всякакво излъчване в честотния диапазон от 4000 до 27500 кНз.

Чл. 20. На всички корабни радиостанции, намиращи се на кораби в български териториални води, се забранява да установяват каквито и да е радиовръзки с чужди брегови радиостанции, намиращи се извън български териториални води.

Чл. 21. На корабните радиостанции, намиращи се на кораби в български териториални води, се разрешава установяване на радиовръзки с българските брегови и пристанищни служби в морския УКВ диапазон 156-174 МНз с клас на излъчване FЗ.

Чл. 22. Корабите, непритежаващи УКВ радиотелефони, могат да използуват за радиовръзка радиосредствата, работещи в диапазона 1605-3800 кНз- клас на излъчване А3, А3Н и А3J, и в диапазона 405-534 кНз - клас на излъчване А1.

Чл. 23. Всички радиовръзки задължително се установяват с най-близката българска брегова радиостанция и с възможната най-малка мощност.

Чл. 24. Съдържанието на предадените радиотелеграми трябва да бъде кратко и да се отнася до сигурността на корабоплаването и експлоатацията на кораба.

Чл. 25. Ако на дадена корабна радиостанция се налага да извърши проби и настройки на предаващите радиосредства, тя трябва да получи разрешение и указания за честотата, класа и др. от съответната брегова радиостанция.

Чл. 26. Разпоредбите на чл. 19-25 не се отнасят до кораби, изпаднали в бедствие или участвуващи в спасителни операции.

Чл. 27. Пристанищните власти заедно с органите на контролно-пропускателните пунктове при необходимост могат да запечатват радиостанциите на корабите.

Чл. 28. Контролът по спазването на чл. 19-27 се възлага на органите на Министерството на информацията и съобщенията и на началниците на българските брегови радиостанции, открити за обществена кореспонденция.

Чл. 29. Радиостанциите на въздушно-транспортните средства, принадлежащи на чужди страни, когато навлизат и се намират в българско въздушно пространство, са длъжни да спазват разпорежданията, дадени в Сборника за аеронавигационна информация на НРБ.

Чл. 30 (1) Всички чуждестранни лица, които пътуват през територията на НРБ и носят радиостанция или радиосъоръжения, които излъчват електромагнитни вълни, могат да ги ползуват на българска територия само след предварително разрешение от Министерството на информацията и съобщенията.

(2) Радиосъоръженията, които не са получили разрешение за получаване, се запечатват от съответните гранични органи.

Чл. 31. Радиорелейните връзки и радиовръзките чрез изкуствени спътници и космически станции се организират и поддържат само от Министерството на информацията и съобщенията, което оказва съдействие и при организирането на морската подвижна спътникова служба за нуждите на корабоплаването и навигацията.

Чл. 32. (1) Нарушенията на Закона за съобщенията и тази наредба се установяват с актове, съставени от органите на Министерството на информацията и съобщенията съгласно чл. 62 от Закона за съобщенията.

(2) Актовете се подписват от съставителя и нарушителя.

(3) Ако нарушителят откаже да подпише акта, отказът се отбелязва в него и се удостоверява с подписа на един свидетел.