НАРЕДБА ЗА ВЛОГОНАБИРАНЕТО И БЕЗКАСОВИТЕ ПЛАЩАНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
НАРЕДБА ЗА ВЛОГОНАБИРАНЕТО И БЕЗКАСОВИТЕ ПЛАЩАНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Обн. ДВ. бр.79 от 6 Октомври 1978г., изм. ДВ. бр.5 от 16 Януари 1981г.
Отменено основание - виж § 1, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване на Държавната спестовна каса, с който е отменен Законът за Държавната спестовна каса - ДВ, бр. 48 от 28 април 1998 г. Съгласно § 1, ал. 2 от същия закон държавната гаранция по чл. 1, ал. 3 от Закона за Държавната спестовна каса запазва действието си за срок 24 месеца от влизането в сила на закона.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Държавната спестовна каса организира влогонабирането, открива влогове по желание на гражданите и извършва плащания по тяхно нареждане, приема на влог суми, произхождащи от обменена чуждестранна валута и в местни левове на чуждестранни лица.
Чл. 2. (1) Влогонабирането се извършва на принципа на доброволността.
(2) Суми на влог се приемат в неограничен размер и за неограничено време.
Чл. 3. Държавната спестовна каса открива следните видове влогове: спестовни, разплащателни, детски и жилищноспестовни, а на чуждестранни лица - влогове от обменена чуждестранна валута и в местни левове.
Чл. 4. (1) Лицето, на чието име е открит влог, е титуляр на влога.
(2) Всяко лице може да притежава на свое име един или повече влога. Титуляр на влог може да бъде само едно лице, с изключение на жилищноспестовните влогове, които могат да бъдат откривани на името на две и повече лица.
(3) Титулярът се разпорежда със сумите по влога лично, чрез пълномощник, или чрез законния си представител.
Чл. 5. (1) Пълномощното за разпореждане със суми по влог трябва да бъде изрично и нотариално заверено.
(2) Пълномощни за еднократно теглене на суми от влог може да бъдат заверени от:
1. командира на войсковата част, където служи вложителят;
2. управителя на болничното заведение, където вложителят е на лечение;
3. ръководителя на социалистическата организация, където вложителят работи;
4. директора на затвора, където вложителят изтърпява наказание - лишаване от свобода.
(3) Пълномощни, издадени на чужд език и редовно заверени, трябва да бъдат преведени на български език и заверени от Консулския отдел при Министерството на външните работи.
(4) Пълномощни, издадени в страни, с които Народна република България има сключени договори за правна помощ, ако са заверени от компетентните власти на съответната страна и са подпечатани, се приемат за редовни в НРБ, когато това е уговорено в тези договори.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Издаването на чек по пълномощие не се допуска.
Чл. 6. Държавната спестовна каса не носи отговорност за изплатени суми по пълномощно, когато не й е било известено, че то е оттеглено.
Чл. 7. (1) Запори върху влоговете се приемат само за присъдени вземания и се налагат в клона на Държавната спестовна каса, където се води влогът, като се посочват трите имена на титуляра и номерът на влоговата партида.
(2) Запори по разплащателен влог се изпълняват след като бъдат инкасирани вземания от социалистическите организации по задължения, определени за изплащане от влога, но не по-късно от два месеца след налагане на запора.
(3) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Поделенията на Държавната спестовна каса по писмено искане на съдебния изпълнител съобщават номера на влоговата партида на длъжника преди налагането на запор върху влога над определения размер във връзка с вземания на държавата и на социалистическите организации.
(4) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Поделенията на Държавната спестовна каса, в които не се води влоговата партида, върху която е наложен запор, носят отговорност пред взискателя за изплатените от тях суми на титуляра на влога след уведомяване от Централното управление на Държавната спестовна каса за наложения запор.
Чл. 8. (1) При загубване, открадване или унищожаване на спестовна книжка, чек или чекова книжка с контролната чекова карта и личния паспорт, титулярът е длъжен веднага да уведоми писмено най-близкото поделение на Държавната спестовна каса.
(2) Всички плащания, станали по установения ред, до деня на получаване уведомленията чрез служебния бюлетин в поделенията на Държавната спестовна каса остават за сметка на титуляра.
Чл. 9. (1) При смърт на титуляра сумите по влога се изплащат на неговите наследници не по-рано от един месец след смъртта му, а по разплащателния влог - не по-рано от два месеца.
(2) Наследниците по завещание трябва да предявят правата си в едномесечен срок от смъртта на титуляра пред Държавната спестовна каса, където е открит влогът.
(3) След изтичане на сроковете по ал. 1, ако не бъде представено завещание, Държавната спестовна каса изплаща на законните наследници по отделно, припадащите им се по закона части от сумата срещу представени от тях:
1. удостоверение за наследниците;
2. удостоверение от финансовия отдел на съответния народен съвет за платен данък върху наследствата върху сумата на влога, ако се дължи съгласно закона;
3. спестовна книжка;
4. чекова книжка и контролна чекова карта, ако такива са били издадени.
(4) При представено завещание след изтичането на сроковете по ал. 1 и 2 изплащането на влога се извършва съобразно завещателните разпореждания. Завещаните суми се изплащат със съгласието на всички законни наследници. Наследниците, които оспорват завещанието, са длъжни в тримесечен срок след изтичане на сроковете по ал. 1 и 2 да представят доказателство в Държавната спестовна каса, че са оспорили завещанието по съдебен ред.
(5) До изтичането на тримесечния срок по предходната алинея влогът не се изплаща. След изтичане на срока влогът се изплаща въз основа на решението на съда, или се изплаща съобразно завещанието, ако то не е оспорено.
(6) При смърт на титуляра на разплащателен влог, по който са били издадени чекова книжка и контролна чекова карта, ако наследниците не ги представят, Държавната спестовна каса изплаща на правоимащите остатъка по разплащателния влог 14 дни след изтичане валидността на контролната чекова карта.
Чл. 10. При смърт на титуляр, който не е оставил наследници, или когато всички наследници се откажат от наследството, или загубят право да го приемат, Държавната спестовна каса отнася остатъка по влога в приход на държавния бюджет въз основа на писмено искане от съответния народен съвет.
Чл. 11. При нужда от средства за погребение на починал титуляр на влог Държавната спестовна каса може да изплати до 100 лева от влога на лицето, извършило погребението.
Чл. 12. Сумите по влоговете се олихвяват съгласно тарифата за лихвите, таксите, комисионните и разноските, които банките и Държавният застрахователен институт събират и плащат по операциите си (обн., ДВ, бр. 100 от 1975 г., изм. и доп., бр. 46 от 1976 г., бр. 96 от 1977 г. и бр. 3 от 1978 г.).
Чл. 13. (1) Титулярите на влоговете представят всяка година спестовните си книжки за олихвяване.
(2) При различие между остатъка по партидата и спестовната книжка, меродавен е остатъкът по спестовната книжка, ако от последното й олихвяване не са изтекли повече от три години. В противен случай меродавни се считат данните от партидата
(3) Всички видове влогове се закриват в клона на Държавната спестовна каса, където се водят партидите.
Чл. 14. Касиерите на социалистическите организации вписват в отделни графи на ведомостите за трудовите възнаграждения месечните безкасови вноски по влоговете и ги отчитат по списък на Държавната спестовна каса веднъж месечно.
Глава втора.
ЕФЕКТИВНО ИЗПОЛЗУВАНЕ СПЕСТЯВАНИЯТА НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 15. Гражданите на Народна република България чрез своите спестявания в Държавната спестовна каса съдействуват за решаването на задачите за социално-икономическото развитие на страната, за повишаване ефективността на общественото производство.
Чл. 16. (1) Държавната спестовна каса предоставя основната част от средствата по влоговете на гражданите на Българската народна банка за:
1. реконструкция и модернизация на съществуващите основни производствени фондове, които осигуряват бързо увеличаване на националния доход;
2. кредитиране на мероприятия, осигуряващи бързо увеличаване производството на търсени от населението стоки и услуги.
(2) Българската народна банка при разработване на кредитните планове разпределя отделно по направления кредитните ресурси, предоставени от Държавната спестовна каса.
Чл. 17. Държавната спестовна каса използува част от средствата по влоговете на населението за:
1. кредитиране на гражданите, народните съвети и ведомствата във връзка с изпълнението на програмата за жилищното строителство;
2. кредитиране на гражданите за някои социални и други нужди.
Чл. 18. (1) Българската народна банка с участието на Държавната спестовна каса при изготвяне на годишните отчети за дейността на банките анализират изпълнението на задачите, които се осъществяват със средствата на гражданите по влоговете им и тяхното ефективно използуване.
(2) Резултатите от анализа се обнародват в средствата за масова информация.
Глава трета.
ВЛОГОВЕ
Раздел I.
Спестовен влог
Чл. 19. Спестовен влог може да се открие на всеки български гражданин, както и на пълнолетен чуждестранен гражданин, на когото е разрешено по установения ред постоянно или продължително пребиваване в страната.
Чл. 20. (1) Спестовни влогове се откриват във всички поделения и представителства на Държавната спестовна каса.
(2) Вноските по спестовните влогове се извършват в брой или по безкасов начин. Минималният размер на безкасовата вноска е 10 лв.
(3) На титулярите на спестовни влогове се издават спестовни книжки.
Чл. 21. (1) Вноски и тегления по спестовни влогове се извършват във всички поделения на Държавната спестовна каса, а в представителствата на Държавната спестовна каса - само по издадени от тях спестовни книжки.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Представителствата в района на един клон могат да приемат вноски в неограничен размер и да плащат суми до размера на авоара по спестовната книжка.
(3) При изплащане на суми от спестовен влог задължително се установява с личния паспорт самоличността на титуляра на влога.
(4) Влог с остатък под 20 лв., по който не е имало движение повече от една година, не се олихвява.
Чл. 22. (1) При откриване спестовен влог на трето лице вносителят на сумата може да постави условие за изплащането й, което не може да противоречи на закона и на правилата на социалистическото общество. условието се записва в спестовната книжка и партидата.
(2) При неизпълнение на условието или при смърт на титуляра сумата по влога се връща на вносителя или на неговите наследници.
(3) До изпълнение на условието титулярът може да се разпорежда с влога с писмено съгласие на вносителя.
Раздел II.
Разплащателен влог
Чл. 23. (1) Разплащателен влог може да се открие на всеки пълнолетен, дееспособен български гражданин или на чуждестранен гражданин, на когото е разрешено по установения ред постоянно или продължително пребиваване в страната.
(2) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Разплащателен влог може да се открие и на непълнолетни граждани, навършили 16-годишна възраст, които работят и имат собствени трудови доходи.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Разплащателен влог се открива в клона на Държавната спестовна каса по месторабота или местоживеене на гражданите въз основа на писмена молба, в която те посочват вида на данъците, таксите, услугите и другите плащания, които Държавната спестовна каса ще извършва безкасово за тяхна сметка. Молбите могат да се подават и чрез касиерите по месторабота на гражданите.
Чл. 24. (1) Разплащателният влог служи за спестяване и за плащане на данъци, такси, услуги и стоки от гражданите чрез безкасови преводи или с чекове.
(2) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) За извършените операции по разплащателните влогове Държавната спестовна каса не събира от гражданите такси и комисионни.
(3) (Ал. 2 и 3 стават 3 и 4 - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Титулярът на разплащателен влог е задължен да поддържа необходимата сума по влога си за осигуряване на всички плащания
(4) Минималният остатък по разплащателния влог е 20 лв.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Държавната спестовна каса изплаща от разплащателните влогове на гражданите безкасово само определените от титуляра негови или на други лица задължения.
(6) (Предишна ал. 5, изм. ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Ако при разплащането титулярът допусне недостиг по разплащателния си влог до 100 лв. за срок повече от един месец или над 100 лв. без оглед на срока, той възстановява на Държавната спестовна каса сумата по недостига заедно с 0,05 на сто за всеки просрочен ден, но не по-малко от 1 лев на месец.
(7) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Когато недостигът продължи повече от 2 месеца, Държавната спестовна каса спира временно, до покриване на недостига, плащанията по разплащателния влог, за което уведомява съответните социалистически организации и титуляра на влога.
Чл. 25. (1) По нареждане на титуляра на спестовен влог може да се прехвърлят безкасово суми по разплащателния му влог. Суми до 150 лв. годишно могат да се прехвърлят и без представяне на спестовната книжка.
(2) По разплащателния влог освен вноски в брой, по нареждане на титуляра може да се превежда безкасово цялото или част от месечното му трудово възнаграждение или пенсия.
(3) Минималният размер на месечната безкасова вноска е 10 лв.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) (1) Държавната спестовна каса и социалистическите организации, които събират безкасово вземанията си чрез разплащателните влогове на гражданите, уреждат взаимоотношенията си на основата на сключени договори. Съответните социалистически организации не могат да отказват сключването на договори, ако при Държавната спестовна каса са открити разплащателни влогове на граждани и същите са посочили плащания, които да се извършват за вземания на тези организации.
(2) Държавната спестовна каса съвместно със социалистическите организации, които събират вземанията си от разплащателните влогове на гражданите, непрекъснато разширяват сферата на прилагане на безкасовата форма на плащания от разплащателните влогове на гражданите и провеждат мероприятия за постепенното обхващане на по-голямата част от домакинствата в страната.
(3) Титулярите на разплащателни влогове могат да заплащат дължимите суми за данъци, такси, услуги и да извършват други плащания и с чекове, които издават на заповед на съответната социалистическа организация. Чековете могат да се предават на инкасатора вместо пари в брой или на съответната социалистическа организация, в клоновете на Държавната спестовна каса и във всички пощенски, телефонни и телеграфни станции срещу разписка. Получените чекове в пощенските, телефонните и телеграфните станции се предават в клоновете на Държавната спестовна каса при условия, определени в сключените договори съгласно чл. 10 от Закона за Държавната спестовна каса. За вредите, причинени на титуляра на чека от несвоевременното предаване или загубване на чековете, Държавната спестовна каса и пощенските, телефонните и телеграфните станции носят съответна имуществена отговорност.
Чл. 27. (1) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Социалистическите организации предявяват своите вземания пред Държавната спестовна каса съобразно установените срокове за отчетността им, но не по-рано от 15 дни преди крайните срокове за събиране на тези вземания, с всички данни, които са необходими за установяване на достоверността на плащанията, както и за уведомяване на титулярите за вида, количеството, времето, за което се отнасят вземанията, единичната цена и общата сума на плащането и др.
(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) В клоновете на Държавната спестовна каса, където информацията се обработва автоматизирано, социалистическите организации предявяват вземанията си с платежни документи и всички необходими данни за установяване основателността на плащанията, посочени в ал. 1, съобразени с изискванията на разработения проект за автоматизиран обмен на информацията чрез технически носители или терминали, а където информацията се обработва ръчно, се прилагат и разходооправдателни квитанции, разписки и др. за изпращането им на титулярите на разплащателните влогове.
(3) (Нови ал. 3-8 - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Държавната спестовна каса не изплаща от разплащателните влогове вземания, които не са предявени в съответствие с изискванията по предходните алинеи.
(4) Социалистическите организации при предявяване на искане пред Държавната спестовна каса за плащане на извършените от тях услуги на титулярите на разплащателни влогове или за други вземания следва да разполагат с всички необходими документи и данни, установяващи верността на предявените вземания, за да могат при необходимост да се извършват бързи проверки за основателността на тези вземания.
(5) Държавната спестовна каса по своя инициатива или по искане на титулярите на влогове извършва проверки в социалистическите организации за правилното изчисляване на предявените вземания. При установяване на надвзети суми Държавната спестовна каса съставя акт в 2 екземпляра, единият от които предава на съответната социалистическа организация и изисква сумите да бъдат възстановени по разплащателния влог в 7-дневен срок. В противен случай Държавната спестовна каса уведомява титуляра на разплащателния влог, който може да направи последващ отказ от плащане.
(6) Държавната спестовна каса извършва плащането на предявените от социалистическите организации вземания по разплащателните влогове в 3-дневен срок от постъпване на документите и не по-късно от крайния срок, установен за събиране на тези вземания.
(7) Държавната спестовна каса ежемесечно изпраща на титулярите на разплащателни влогове уведомления за постъпленията и плащанията по влоговете им, като:
1. при електронна обработка на информацията месечните уведомления съдържат всички данни, посочени в ал. 1;
2. при ръчна обработка на информацията към уведомленията се прилагат разходооправдателните квитанции, разписки и други документи, издадени от съответните социалистически организации.
(8) Месечните уведомления по предходната алинея имат силата на официален документ и за извършените плащания.
(9) (Ал. 2 и 3 стават 9 и 10 - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Държавната спестовна каса отнася инкасираните суми в полза на социалистическите организации по безлихвени набирателни сметки, които периодично превежда по банковите им сметки.
(10) Дължимите от гражданите суми за данъци, такси, услуги и стоки, изплатени по безкасов начин, се считат платени в деня, в който са заверени набирателните сметки на социалистическите организации.
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) (1) Титулярите на разплащателни влогове могат да правят последващ отказ от плащане пред Държавната спестовна каса в едномесечен срок от датата на уведомлението по чл. 27, ал. 7, когато: оспорват размера на платените за тяхна сметка суми; изплатени са вземания, за които те не са дали нареждане за плащане по този ред; Държавната спестовна каса не е изпратила на титуляра документите, посочени в чл. 27, ал. 7. Едномесечният срок в случаите по чл. 27, ал. 5 започва да тече от датата на уведомлението, предвидено в същата разпоредба.
(2) При направен отказ от плащане Държавната спестовна каса сторнира плащането до размера на сумата по отказа.
(3) Държавната спестовна каса най-късно в 15-дневен срок от направения отказ от плащане извършва проверка по документи. При необходимост проверка може да се извърши и по показанията на измервателните уреди, като за деня и часа на проверката Държавната спестовна каса уведомява съответните социалистически организации и титуляра на разплащателния влог. За резултатите от извършената проверка се съставя съвместен протокол, подписан от участвуващите в проверката.
(4) Когато протоколът се подпише от председателя на социалистическата организация и от титуляра на влога без разногласие, Държавната спестовна каса извършва плащането съгласно констатациите, отразени в него.
(5) Когато социалистическата организация не е изпратила свой представител за проверката, в нея не взема участие титулярът на влога или протоколът е подписан при разногласие, Държавната спестовна каса извършва плащането съобразно нейните констатации от проверките.
(6) Когато социалистическата организация или титулярът на разплащателният влог не са съгласни с констатациите на Държавната спестовна каса по извършената проверка, заинтересуваната страна отнася спора за решаване по общия ред. Ако констатациите на държавната спестовна каса не се потвърдят, тя носи отговорност за понесените вреди от социалистическата организация или от титуляра на разплащателния влог.
(7) До окончателното решаване на спора по предходната алинея или по направен от титуляра на разплащателния влог отказ от плащане социалистическата организация не налага установените санкции на титуляра на влога и не прекратява ползуването на съответната услуга.
(8) Когато титулярът на разплащателния влог е пропуснал установения срок за последващ отказ от плащане, спорът се урежда по общия ред.
(9) При основателен отказ от плащане Държавната спестовна каса налага санкция на съответната организация в полза на титуляра на разплащателния влог в размер 0,05 на сто на ден върху неоснователно инкасираната сума до възстановяването й по разплащателния влог.
(10) При неоснователен отказ от плащане, установен по реда на ал. 3 и 4, Държавната спестовна каса превежда от разплащателния влог на титуляра сторнираната сума по сметката на социалистическата организация и 0,05 на сто върху същата сума за всеки ден от датата на сторнирането до възстановяването й.
(11) Когато е направен основателен отказ от плащане, извършено по вина на Държавната спестовна каса - изплатени са по-големи суми от предявените, извършени са плащания извън предвидените по разплащателния влог или при неизпратен пълен комплект разходооправдателни документи съгласно чл. 27, ал. 7, Държавната спестовна каса изплаща в полза на титуляра на разплащателния влог 0,,05 на сто върху сторнираната сума за всеки ден от датата на плащането до възстановяването й.
(12) Когато сумите по наложените санкции по предходните алинеи са малки по размер, те могат да се превеждат периодично по договореност между Държавната спестовна каса, социалистическите организации и титулярите на разплащателните влогове.
(13) Възражения за неоснователно платени суми поради неизправност на измервателните уреди се правят от титулярите на разплащателните влогове пред съответните социалистически организации по установения ред.
(14) Неправилно получени суми от социалистическите организации не могат да бъдат задържани срещу бъдещи плащания.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) (1) За изплатените санкции, неустойки и вреди по сключените договори Държавната спестовна каса и социалистическите организации, които събират вземанията си чрез разплащателните влогове на гражданите, търсят съответна имуществена отговорност от виновните длъжностни лица.
(2) Когато не бъде потърсена отговорността по предходната алинея, по решение на Държавната спестовна каса съответните клонове на Българската народна банка блокират временно, до осъществяване на тази отговорност, до 20 на сто от заплатата на ръководителя и главния счетоводител на съответната социалистическа организация. Този процент не може да бъде общо повече от 20 на сто, ако същият вид отговорност се прилага и по други нормативни актове.
(3) За представяне на неверни и непълни данни, неоснователно предявени вземания за плащане от разплащателните влогове, непредставяне на установените документи, установяващи верността на предявените вземания, и за неоснователен отказ да се приеме редовно издаден чек на виновните длъжностни лица се налагат глоби до 200 лв. съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Нарушенията по предходната алинея се установяват с актове от органите но Държавната спестовна каса, а наказателните постановления се издават от председателя на Държавната спестовна каса или от упълномощено от него длъжностно лице.
(5) Държавната спестовна каса изплаща от приходите си пълния размер на щетите, причинени по нейна вина на социалистическите организации поради неоснователно неизплащане или несвоевременно изплащане на предявените от тях вземания.
(6) За недължимо изплатени суми от разплащателните влогове, за неизпращане или несвоевременно изпращане на титулярите пълен комплект разходооправдателни документи, за неизвършване или некачествено и несвоевременно извършване на проверки при направен отказ от плащане, за неприлагане на предвидените санкции и нетърсене на имуществена отговорност служителите от Държавната спестовна каса се санкционират в съответствие с правилата за образуване на индивидуалната работна заплата и носят съответна дисциплинарна отговорност съгласно Кодекса на труда и другите нормативни актове.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) (1) По искане на титуляра чекова книжка може да му се издаде при наличие на минимална сума по разплащателния влог в размер на 300 лева.
(2) Чекова книжка се издава при условия, определени в договора, сключен с титуляра на разплащателния влог.
(Ал. 3-7 отм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.)
Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) (1) При издаването на чекова книжка по молба на титуляра Държавната спестовна каса може да му предостави право за ползуване на кредит по разплащателния влог.
(2) Условията, размерът и срокът за ползуване на кредита се определят съгласно нормативните актове и сключения договор.
(3) Лихвата по кредита се начислява в края на определения за ползуването му срок. Върху просрочената сума се начислява 0,05 на сто на ден.
Чл. 30б. (Нов - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) (1) Към чековата книжка се издава контролна чекова карта с валидност 1 година от датата на издаването. Без нея титулярът не може да издава чекове.
(2) Контролната чекова карта съдържа: трите пълни имена на титуляра, номера на разплащателния влог, печата на клона на Държавната спестовна каса- издател, датата на издаване, срока на валидност, образец от подписа на лицето.
(3) Чековата книжка е лична и не може да се преотстъпва или да се ползува от друго лице.
(4) Суми в брой до 100 лв. с отделен чек могат да се теглят от всички клонове на Държавната спестовна каса.
(5) Чекове могат да се издават на заповед на физически лица за получаване на суми в брой или за минаване по сметка в Държавната спестовна каса.
(6) Чекове за теглене на суми в брой над 100 лв. до размер, определен от Държавната спестовна каса за отделен чек, могат да се издават при наличие на специално означение върху чековата бланка.
(7) Чековете могат да се джиросват на други лица освен на Българската народна банка и на Държавната спестовна каса за инкасиране. Платец по чековете е Държавната спестовна каса.
(8) Чековете, издадени по разплащателните влогове с платец Държавната спестовна каса, са официално платежно средство и плащания с тях не могат да бъдат отказвани.
(9) Държавната спестовна каса изплаща на касиерите на съответните социалистически организации възнаграждения за приетите от тях чекове за платени данъци, такси, стоки, услуги и др. от 1 до 10 стотинки за отчетен чек. Изплатените за тази цел суми се включват в разходите за издръжка на Държавната спестовна каса.
(10) Чековете, издадени по реда на тази наредба, са платими само на територията на Народна република България.
Чл. 30в. (Нов - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) (1) Титулярите на разплащателни влогове, които ползуват чекови книжки, могат да издават чекове само до размера на авоара по разплащателния им влог.
(2) Когато издадените чекове нямат покритие по разплащателния влог, титулярът възстановява съответната сума по изплатените чекове заедно с лихва 0,05 на сто за всеки просрочен ден.
(3) Ако титулярът в 7-дневен срок от уведомлението не възстанови изплатената сума над авоара по разплащателния влог, Държавната спестовна каса обявява издадените му чекова книжка и контролна чекова карта за невалидни и го поканва с обратна разписка да ги върне на клона - издател. В случай че титулярът не бъде намерен на посочения от него адрес, уведомлението се извършва чрез публикация в Държавен вестник.
(4) Държавната спестовна каса лишава титулярите на разплащателни влогове от правото да ползуват чекова книжка, когато системно не поддържат авоар, достатъчен да покрие плащанията му.
(5) Вещите, закупени от титулярите с чекове, които нямат покритие по разплащателния влог се считат за заложени съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за Държавната спестовна каса до възстановяване на сумите. Изплатените суми с чекове, които нямат покритие, се обезпечават от трудовите доходи, вземанията и цялото движимо и недвижимо имущество на титуляра на разплащателния влог по установения ред.
(6) Който издаде чек, без да има покритие по разплащателния си влог, носи отговорност съгласно чл. 249 от Наказателния кодекс.
Чл. 31. (1) Чековете трябва да бъдат предявени за плащане най.късно 7 дни от издаването, ако са платими в същото населено място, и 14 дни - ако са платими в друго населено място.
(2) Денят на издаването на чека не се брои. Когато изтичането на срока за предявяване на чека се пада в неработен ден, за последен ден на срока се счита следващият работен ден.
Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) При заплащане на стоки и услуги с чек от издателя на чека се изисква контролната чекова карта, проверява се валидността й и се сверява номерът на разплащателния влог и подписът на лицето в нея с подписа в чека. При съмнение за идентичността на подписа в чека от титуляра се изисква да удостовери самоличността си с личния си паспорт.
Чл. 33. Чековете, представени в Българската народна банка и Държавната спестовна каса за минаване по сметките на социалистическите организации, следва да бъдат надлежно подпечатани и джиросани на гърба от лицата, които имат право да ги представляват.
Чл. 34. Социалистическите организации в сроковете по чл. 31, ал. 1 представят на обслужващия ги банков клон чековете, описани в описи по клонове на Държавната спестовна каса в три екземпляра, когато сметката на Държавната спестовна каса е в същия банков клон, и в четири екземпляра - когато сметката на Държавната спестовна каса е в друг банков клон. Когато сметката се води в Държавната спестовна каса, чековете се описват в три екземпляра.
Чл. 35. (1) Българската народна банка, въз основа на представените описи и приложените към тях чекове, задължава сметката на съответния клон на Държавната спестовна каса и заверява сметката на съответната организация, на чиято заповед са издадени чековете.
(2) Описът и чековете се изпращат на клона на Държавната спестовна каса - платец, където са сумите по инкасираните чекове, се задължават разплащателните влогове на издателите на чековете и се заверява сметката на самия клон.
Чл. 36. Щетите, произлезли от изплащането на загубен или откраднат чек, както и щетите, произлезли от плащането на чек с подправен подпис на издателя, или подписан от издателя, но с подправено съдържание, се носят съгласно чл. 432 и 433 от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) (1) Разплащателният влог се закрива по искане на титуляра или служебно, когато системно се оставя под определения минимален остатък.
(2) Остатъкът по разплащателния влог се изплаща на титуляра не по.рано от 1 месец от датата на писменото искане за закриване на влога, а при наличие на издадена чекова книжка - 1 месец след представянето й заедно с контролната чекова карта.
(3) Когато чековата книжка и контролната чекова карта не бъдат представени, сумата по разплащателния влог се изплаща 1 месец след изтичане на срока за валидност на контролната чекова карта.
Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 5 от 1981 г.) Правото да се иска възстановяване на суми по разплащателните влогове, изплатени неправилно по вина на Държавната спестовна каса, или за допуснати от нея грешки се погасява с изтичане на 5-годишен срок от уведомлението по чл. 27, ал. 7.
Раздел III.
Детски влог
Чл. 38. Детски влог може да се открие на всеки малолетен и непълнолетен български гражданин.
Чл. 39. (1) Суми по детски влог се внасят в брой или по безкасов начин чрез месечни вноски от трудовите възнаграждения на законните представители на титулярите или от трети лица и от пенсиите на малолетни и непълнолетни пенсионери.
(2) Минималният размер на безкасовата вноска е 5 лева.
Чл. 40. При откриване на детски влог вносителят на сумата може да постави условие за изплащането й.
Раздел IV.
Жилищноспестовен влог
Чл. 41. Жилищноспестовният влог е целеви влог, въз основа на който Държавната спестовна каса отпуска заеми на гражданите за строеж и покупка на жилище при условия и по ред, определени в Наредбата за кредитната дейност на Държавната спестовна каса.
Чл. 42. Всеки един от съвложителите по общ жилищноспестовен влог е самостоятелна страна по договора, има равна част от сумите и правата по влога с другия съвложител и може да се разпорежда еднократно с цялата припадаща му се част от влога и правата, без да е необходимо да се иска съгласието на другия съвложител.
Чл. 43. Титулярите могат да теглят суми от жилищноспестовните влогове. Ако остатъкът спадне под 30 на сто от размера на записания заем, жилищноспестовният влог се закрива и се превръща в спестовен влог, ако в тримесечен срок от писменото уведомление титулярът на влога не възстанови разликата.
Чл. 44. Жилищноспестовен влог, образуван от прехвърлено обезщетение на собственици на отчужден единствен жилищен имот, не подлежи на запор до размера на обезщетението съгласно чл. 196 от Закона за териториално и селищно устройство.
Чл. 45. (1) Титуляр на жилищноспестовен влог, който е внесъл сума, определяна ежегодно от председателя на Държавния комитет за планиране и председателя на Българската народна банка, може да кандидатствува за покупка на луксозно жилище. В този случай Държавната спестовна каса дава отделна поредна номерация на жилищноспестовния влог.
(2) Дадената поредна номерация се съобщава на съответния народен съвет и служи за определяне правото за покупка на луксозно жилище.
(3) Когато влогът се намали под размера по ал. 1 или бъде изтеглен изцяло, загубва се определената поредност. Правата по изтегления или намален влог не се възстановяват.
Раздел V.
Влогове на чуждестранни лица
Чл. 46. (1) Влог на чуждестранно лице от обменена чуждестранна валута се открива само по безкасов път по нареждане на Българската народна банка.
(2) Плащания по влога се извършват без ограничаване по искане на титуляра или на негов пълномощник - чуждестранно лице.
(3) Суми от влога могат да се превеждат в чужбина чрез Българската външнотърговска банка.
Чл. 47. (1) Държавната спестовна каса на основание Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол открива влогове на чуждестранни лица за суми от местен произход и приема вноски по тях.
(2) Плащания на суми от тези влогове се извършват по установения ред.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. (1) Съществуващите работнически, безсрочни и срочни влогове се обединяват под наименованието "Спестовен влог".
(2) Обединяването на съществуващите влогове се извършва след представяне на спестовните книжки.
(3) Сумите по срочните влогове, до изтичане на двегодишния срок от откриването им, се олихвяват със следващите се за тях лихви до влизането в сила на тази наредба.
§ 2. (1) Условните влогове, открити на малолетни и непълнолетни лица, се превръщат в детски влогове или се прехвърлят към детските влогове, съществуващи на името на същите титуляри, и запазват условния си характер.
(2) Условните влогове на лица, които към датата на влизане в сила на тази наредба са навършили пълнолетие, се превръщат в спестовни влогове, или се прехвърлят към съществуващите спестовни влогове на същите титуляри, като запазват условния си характер.
§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 4, 12 13 от Закона за Държавната спестовна каса, влиза в сила от 1 януари 1979 г. и отменя:
1. Правилник за влогонабирането при Държавната спестовна каса (ДВ, бр. 93 от 1968 г.);
2. Постановление № 21 от 1973 г. (ДВ, бр. 47 от 1973 г.);
3. второто изречение на ал. 3 на чл. 25 от Постановление № 21 от 1978 година.
