НАРЕДБА № 2 ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОРАБИТЕ ОТ ВЪТРЕШНО ПЛАВАНЕ
НАРЕДБА № 2 ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОРАБИТЕ ОТ ВЪТРЕШНО ПЛАВАНЕ
Обн. ДВ. бр.26 от 31 Март 1981г., изм. ДВ. бр.85 от 8 Октомври 1996г., попр. ДВ. бр.97 от 12 Ноември 1996г., отм. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2003г.
Отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 10 януари 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища - ДВ, бр. 7 от 24 януари 2003 г.
Чл. 1. Наредбата определя органите, които извършват измерванията на корабите, реда за измерване, документите, които се издават, маркирането на корабите и контрола по измерването.
Чл. 2. (1) Измерването се състои в определянето обема вода, изместен от кораба в зависимост от газенето му, както и в определянето на техническите данни на кораба, подлежащи на вписване.
(2) Чрез измерването на корабите се определя максимално допустимото им газене, което се маркира на бордовете им, за осигуряване на необходимата запасна плавателност, за сигурност на плаването и безопасност на хората и товарите на борда.
(3) Измерването на корабите, предназначени за превозване на товари, може да послужи и за пресмятане теглото на товара на борда на база на съответното газене на кораба.
Чл. 3. (1) Органи за измерване на корабите са Главната служба за измерване на корабите (Главна служба) и бюрата за измерване на корабите (бюра за измерване).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Главната служба по предходната алинея в Република България е Министерството на транспорта, която ръководи и контролира измерванията на корабите в цялата страна.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г., попр., бр. 97 от 1996 г.) Бюра за измерване по ал. 1 са държавните инспекции по корабоплаване в Русе и Лом. Те извършват измерването, записването и издаването на мерителни свидетелства за корабите и контролират тяхното измерване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1996 г., попр., бр. 97 от 1996 г.) Маркирането на кораба се извършва от собственика му по указание на бюрото за измерване.
Чл. 4. (1) Измерването на корабите се извършва от експерт-мерител, специалист в бюрото за измерване с квалификация инженер-корабостроител.
(2) (Зал. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.)
Чл. 5. На измерване подлежат всички български кораби, предназначени за стопанска дейност, плаващи по вътрешните водни пътища.
Чл. 6. Измерванията на корабите са първоначални, повторни и контролни.
Чл. 7. (1) Първоначално измерване се извършва на новопостроен, новозакупен или възстановен кораб.
(2) Повторно измерване се извършва:
1. при обезсилване на мерителното свидетелство;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) при загубване или унищожаване на мерителното свидетелство;
3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) при искане на корабособственика.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Контролно измерване се извършва, когато бюрото за измерване се съмнява в несъответствие между данните в мерителното свидетелство и действителните характеристики на кораба или това е поискано от заинтересована страна. Тогава се измерват параметрите, породили съмнение.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Измерването на корабите, с изключение на контролното измерване, се извършва въз основа на молба от корабособственика (приложение № 1). Молбата се представя в бюрото за измерване най-късно 3 седмици след възникването на необходимостта от измерване на кораба. Към молбата се прилагат пълен комплект на общокорабната документация на завода-строител, а по искане на експерта-мерител - и допълнителна информация и документи.
(2) При придобиване, строеж или възстановяване на кораб в чужбина срокът за подаване на молбата за измерване е 3 седмици от деня, в който корабът за пръв път е пристигнал в българското пристанище.
(3) Денят, в който ще се извърши измерването, се определя от бюрото за измерване не по-рано от 7 дни и не по-късно то 10 дни от получаването на молбата.
Чл. 9. Корабовладелецът е длъжен да представи кораба на посоченото от бюрото за измерване място, като:
1. приведе кораба на равен кил, без крен и диферент, доколкото конструкцията му позволява това;
2. приведе кораба в състояние "празен";
3. възстанови марките и скалите на газене, ако корабът е имал такива.
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) На чужди кораби се извършват първоначално и повторно измерване по искане на корабособственика или на негов представител, както и контролно измерване - по преценка на бюрото за измерване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) При повторно измерване за издаване на ново мерително свидетелство старото мерително свидетелство се изземва и изпраща на Главната служба в Република България, която в края на всяко тримесечие изпраща на Главната служба на страната, издала старото мерително свидетелство, списък на повторно измерените кораби заедно с иззетите мерителни свидетелства (приложение № 2).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Повторно измерване за продължаване срока за валидност на мерителното свидетелство, издадено от чуждестранно бюро за измерване на кораби, се извършва, за да се удостовери, че съдържащите се в свидетелството данни не са променени. При повторното измерване се проверяват дължината, широчината и газенето на кораба "празен" при всяка марка за измерването. Срокът на валидност може да бъде продължен за не повече от 10 години за корабите, предназначени за превоз на товари, и за не повече от 15 години - за другите кораби. За направените повторни измервания бюрото за измерване съобщава на Главната служба в Република България, която в края на всяко тримесечие изпраща на Главната служба на страната, издала мерителното свидетелство, списък на повторно измерените кораби и на които срокът за валидност на мерителното свидетелство е продължен (приложение № 3).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) При установяване на несъответствие между името или номера на чужд кораб с името или номера, вписан в мерителното му свидетелство, бюрото за измерване прави в него съответна поправка, за което съобщава на Главната служба в Република България, която в края на всяко тримесечие изпраща на Главната служба на страната, издала мерителното свидетелство, списък на корабите, на които са изменени името или номерът (приложение № 4).
(5) Бюрото за измерване може да прави и други поправки в мерителните свидетелства на чуждите кораби, наложени поради промени в кораба, които не предизвикват обезсилване на мерителното му свидетелство. Това трябва да става с писмено разрешение на бюрото за измерване на корабите, издало мерителното свидетелство, или на неговата Главна служба. Поправките се удостоверяват чрез вписване в графи № 75 до 79 на мерителното свидетелство.
(6) Поправките в мерителното свидетелство, посочени в предходната алинея, могат да бъдат правени без писмено разрешение само за срок до 3 месеца при условие, че за тях е съобщено на бюрото за измерване на корабите, издало мерителното свидетелство, или на неговата Главна служба, а в мерителното свидетелство това е удостоверено чрез вписване в графи № 70 и 74.
Чл. 11. На измерване подлежи частта от кораба, намираща се между равнината на водолинията, съответствуваща на максималното газене, при което корабът може да плава, и равнината на водолинията, съответствуваща на газенето на кораба "празен", или равнината, минаваща през най-ниската точка от корпуса на кораба.
Чл. 12. Обемът на измерваната част на кораба се изчислява:
1. чрез сумиране на обемите на секциите, получени при разделянето на измерваната част с хоризонтални равнини, прекарани през еднакви интервали от газенето на кораба, като за достатъчна точност на изчисленията се има пред вид формата на корпуса, но обикновено през 10 см.
2. чрез сумиране обемите на секциите, получени при разделянето на измерваната част със секущи равнини, минаващи през пресечниците на равнините на съответните водолинии и хоризонталната равнина през кила на кораба (за кораба с конструктивен голям диферент при състояние "празен").
Чл. 13. (1) Обемът на една хоризонтална секция е произведението на полусумата от площите на горната и долната ограничаваща равнина и големината на интервала между тях.
(2) Обемът на една секция, ограничена от секущи равнини, се изчислява по подобен начин, като за средна големина на интервала между тях се приема дължината на перпендикуляра към горната и долната равнина, прекаран през центъра на тежестта на площта на средната част на секцията. За опростяване при възможност може да се използува общата височина на секциите, равна на дължината на перпендикуляра, прекаран през центъра на тежестта.
Чл. 14. (1) За изчисляване площта на равнините всяка една от тях се разделя на части с ординати, перпендикулярни на диаметралната равнина на кораба.
(2) Броят на частите в средната част на кораба, а също и в носовата и кърмовата част трябва да бъде не по-малко от 4.
(3) При необходимост площите на равнините в носовата и кърмовата част на кораба може да се изчисляват отделно.
(4) Площта на равнините, ограничени с криви линии, се изчислява по правилото на Симпсон.
(5) Кривите линии в крайните части на кораба може да се приравняват към известни криви линии: елипса, парабола и др.
Чл. 15. Ако вариациите на размерите на равнините са достатъчно редовни, броят на равнините, на които се изчислява площта, може да се ограничи и до такъв брой, който да е достатъчен за определяне кривата на вариациите на хоризонталните равнини или на някои техни елементи, позволяващи изчисляването на площите на другите равнини на основата на тази крива.
Чл. 16. Частното от обема на която и да е хоризонтална секция и големината на интервала между ограничаващите я горна и долна водолинии е равно на водоизместването на кораба за едни сантиметър газене.
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) На кораби, на които разликата в газенето при никакви условия няма да се използува за определяне теглото на товара, по молба на корабособственика или на неговия представител таблиците, съдържащи се в графа 33 на мерителното му свидетелство, може да не се попълват.
Чл. 18. (1) Измерването на кораби, непредназначени за превоз на товари, се състои в изчисляването на водоизместването им при максимално газене и при газене "празен" или само на една от тези характеристики.
(2) Изчисленията се извършват по данни от общокорабната документация на завода-строител или по размери, установени чрез измерване на самия кораб.
(3) Като стойност на водоизместването може да се приеме произведението на коефициента на обща пълнота на корпуса с дължината, широчината и средното газене на кораба.
(4) За коефициент на обща пълнота се приема стойността на коефициента за дадения тип кораби. За кораби със заострени очертания на корпуса (пътнически, влекачи и др.) коефициентът на обща пълнота, ако няма други данни, се приема за 0,7.
Чл. 19. (1) Размерите на кораба по дължина и широчина се измерват в сантиметри, а по височина - в милиметри.
(2) Всички изчисления се извършват с точност до 1 см.
Чл. 20. Точността на измерването трябва да бъде такава, че грешката, получена при определянето на стойностите на максималното водоизместване или на водоизместването, съответствуващо на определена разлика в газенето, да бъде по-малко от:
1. 1 на сто за водоизместване до 500 куб. м;
2. 5 куб. м за водоизместване от 500 до 2000 куб. м;
3. 0,25 на сто за водоизместване, по-голямо от 2000 куб. м.
Чл. 21. (1) Данните, които се вписват в мерителното свидетелство са по метричната система за измерване.
(2) Линейните данни се изразяват в метри, като дробните числа се закръгляват в сантиметри.
(3) Обемът се изразява в кубически метри, като дробните числа се закръгляват в дециметри.
(4) Теглото се изразява в тонове, като дробните числа се закръгляват в килогр.
(5) При закръгляване дроб, по-малка от 0,5, не се взема под внимание, а дроб, равна или по-голяма от 0,5 се приема за единица.
Чл. 22. (1) За извършеното измерване експертът-мерител съставя акт за измерване на кораб по образец (приложение № 5).
(2) Актът за измерване на кораб се съставя в един екземпляр и се съхранява 15 години от бюрото за измерване.
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Всяко бюро за измерване води "Книга за записване на измерените кораби" (приложение № 6). В нея въз основа на акта за измерване се записват измерените кораби и издадените мерителни свидетелства, номерирани във възходящ ред, в една непрекъсната серия.
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) На всеки измерен кораб бюрото за измерване издава на български език мерително свидетелство (приложение № 7) със срок на валидност 15 години, който не може да бъде продължаван.
Чл. 24а. (Предишна ал. 2 на чл. 24 - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Мерителното свидетелство се обезсилва в случаите:
1. при изтичане срока на валидност на свидетелството;
2. при претърпяване на аварии или аварийни произшествия, свързани с изменение на главните размери, формата на корпуса и други характеристики, които изменят водоизместването и товароподемността на кораба;
3. при реконструкция, модернизация или ремонт, при които са настъпили изменения на конструкцията на корпуса, довели до изменения на водоизместването и товароподемността;
4. при промяна на предназначението на кораба;
5. при установяване на несъответствия между данните, вписани в мерителното свидетелство и действителните характеристики на кораба;
6. при установяване на изменения или зачерквания в мерителното свидетелство;
7. при промяна, заличаване и премахване на марките за измерване;
8. (нова - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) когато свидетелството е изгубено или унищожено.
Чл. 25. На всеки измерен и записан кораб се поставят марки за измерване, които представляват метални пластини с размери 300 Х 40 мм и дебелина от 2 до 4 мм. Средата на пластината се означава с вертикална права линия с широчина 3 мм, вдълбана по цялата й широчина с дълбочина 50 на сто от дебелината на пластините.
Чл. 26. По височина марките за измерване се разполагат така, че долният край на пластината да определя максималното разрешено газене на кораба.
Чл. 27. По дължина марките за измерване се разполагат симетрично на диаметралната равнина по двойки на двата борда, както следва:
1. на корабите, предназначени за превоз на товари, с дължина, по-малка от 40 м, се поставят най-малко две двойки марки за измерване симетрично на средата на дължината на кораба и на разстояние една от друга, равно на половината от дължината на кораба;
2. на корабите, предназначени за превоз на товари, с дължина, по-голяма от 40 м, се поставят най-малко три двойки марки за измерване, от които средната е разположена точно в средата на дължината на кораба, а крайните двойки марки - на разстояние от средната двойка, равно на 1/4 от дължината на кораба;
3. на корабите, непредназначени за превоз на товари, се поставят най-малко една двойка марки за измерване в средата на корпуса на кораба.
Чл. 28. (1) Върху марките за измерване се вдълбава знакът на измерване, състоящ се от:
1. инициалите на бюрото за измерване, извършило измерването, разположени в лявата им част, като за бюрото в гр. Русе се определя инициал RB, за бюрото в гр. Лом - инициал LB;
2. номер на мерителното свидетелство, разположен в дясната част на марките.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Буквите и цифрите на знака на измерване трябва да бъдат с дебелина на шрифта 28 мм.
(3) Марките за измерване в зависимост от материала на корпуса се закрепват здраво по подходящ начин.
(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Допуска се знакът за измерване да се означи само на средните марки за измерване.
Чл. 29. (1) Освен върху марките за изместване знакът за измерване се нанася върху правоъгълник с размери 400 Х 150 мм с боя в отличаващ се от общия фон цвят, както следва:
1. на корабите, предназначени за превоз на товари, правоъгълникът се нанася в диаметралната равнина на външната страна на носовия комингс на първия товарен трюм;
2. на корабите, непредназначени за превоз на товари, правоъгълникът се нанася в диаметралната равнина в челната стена на надстройката.
(2) На кораби, на които конструктивно няма възможност да се спазват изискванията на точки 1 и 2, правоъгълникът се нанася на място, определено от експерта-мерител.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Скалите за газене се поставят възможно по-близко към носа и кърмата на кораба, колкото позволяват обводите на корпуса по такъв начин, че нулевата им точка да съответствува на нивото на дънната обшивка в диаметралната равнина или на най-ниската точка от кила, ако корабът има кил.
Чл. 31. Товарните марки се поставят на една линия с марката за измерване, като долният край на хоризонталната линия, пресичащ кръга, съвпада с долния край на марката за измерване.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба някои от употребяваните думи и изрази имат следното значение:
1. "вътрешни водни пътища" са реките, езерата и каналите в Европа, ползувани за корабоплаване;
2. "кораб" е самоходен или несамоходен плавателен съд или плаващо средство, предназначени за плаване по вътрешните водни пътища, извършващи транспортна, хидрографна, драгажна, спасителна, риболовна, спортна или друга дейност независимо от тяхното водоизместване и материал на корпуса;
3. кораб "празен" е състояние на кораба, при което:
а) няма гориво и подвижен баласт, а има само екипаж, запаси и такелаж, които обикновено се намират на борда, и водата в трюмовете, която е невъзможно да се изчерпи с обикновените осушителни средства. Запасът от прясна вода е не повече от 0,5 на сто от максималното водоизместване на кораба;
б) в машините, котлите, системите, уредите и техните тръбопроводи, предназначени за придвижване на кораба или за спомагателни работи, а също за подгряване или охлаждане, се намират вода, масло и други течности, в количества, определени от завода-производител;
4. "дължина на кораба" е разстоянието между пресечните точки на водолинията в носа и кърмата с диаметралната равнина на кораба;
5. "широчина на кораба" е най-голямото разстояние между теоретичните повърхности на бордовете, измерено по водолинията;
6. "газене на кораба" е вертикалното разстояние между най-ниската точка от корпуса на кораба в равнината на средното ребро и съответна равнина на водолиния;
7. (изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) "максимално допустимо газене" е най-голямото възможно безопасно газене на кораба в съответния район на плаване;
8. (изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) "водоизместване" е обема сладка вода, изместена от кораба;
9. (нова - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) "маркиране" е поставянето на марките за измерване на бордовете на кораба.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата не се прилага за военни кораби.
§ 3. Издадените и действуващи досега мерителни свидетелства се приемат като свидетелства, съответствуващи на изискванията на наредбата, и са валидни в срок до 4 март 1991 г. освен ако не са обезсилени при условията на чл. 24, ал. 2.
§ 4. (Доп. - ДВ, бр. 85 от 1996 г., попр., бр. 97 от 1996 г.) При първоначално и повторно измерване се събират такси съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта (обн., ДВ, бр. 91 от 1975 г.; изм., бр. 71 от 1978 г. и бр. 29 от 1980 г.). При контролно измерване се събира такса само в случаите, когато се установи несъответствие между данните от мерителното свидетелство и действителните характеристики на кораба. Когато контролно измерване е извършено по искане на заинтересована страна, таксата се заплаща от тази заинтересована страна.
§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Всички разходи, свързани с измерването и маркирането на кораба, са за сметка на корабособственика.
§ 6. Наредбата отменя правилника за прегледите и измерванията на корабите от търговския флот на Народна република България от 3 юни 1954 г. (необнародван).
§ 7. Наредбата се издава на основание чл. 91, ал. 2 във връзка с чл. 23 от Указа за търговското корабоплаване на Народна република България (обн., Изв., бр. 79 от 1953 г.; изм., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.) и в съответствие с Конвенцията за измерване на корабите от вътрешно плаване от 1966 г. ратифицирана с Указ № 60 от 9 януари 1980 г. (ДВ, бр. 4 от 1980 г.) и влиза в сила от 4 март 1981 г.
§ 8. Приложенията, към които се препращат разпоредбите на тази наредба, са приложени към ведомственото издание на наредбата.
§ 9. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) За нарушения на сроковете по чл. 8 нарушителят се наказва по реда на чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания.