Държавен вестник, брой 16 от 25.II

Чл. 4. Предпроектното съгласуване се извършва от инвеститора, проектанта и главния изпълнител на обекта в процеса на предварителните проучвания, преди изготвянето на технико-икономическите доклади за резултатите от предварителните проучвания (ТИД за РПП) по време, уточнено от инвеститора и проектанта в договора за проектиране.

Чл. 5. В случаите, когато главният изпълнител не е определен и се проектират обекти, включени в плана за проектиране, съгласуването се извършва от:

1. ДСО "Промишлено строителство" - за всички промишлени и енергийни обекти със сметна стойност над 10 млн. лв.;

2. ДСО "Хидрострой" - за всички обекти на хидротехническото строителство и всички пречиствателни станции;

3. ДСО "Софстрой" и СК "Обществено и промишлено строителство" - за обектите на територията на Столичния народен съвет;

4. строително-монтажните комбинати - за всички останали обекти на територията на окръга;

5. ведомствените строителни организации - за обектите, предмет на тяхната дейност.

Чл. 6. За обекти, изпълнявани по стопански начин, предпроектното съгласуване по реда и условията на тази наредба се извършва между инвеститор и проектант.

Чл. 7. Главният изпълнител извършва предпроектното съгласуване и за изпълнението на видовете работи, които ще се извършват от подизпълнителите, както и за производството на готовите стоманобетонни елементи и метални конструкции с производителите.

Чл. 8. (1) Експериментални обекти, кредитирани по реда на капиталните вложения, се съгласуват предварително в процеса на проучването или проектирането в съответствие с изискванията на тази наредба.

(2) Определянето на даден обект или част от него за експериментален става със съвместно издадена заповед от Министерството на строителството и архитектурата и инвеститора - окръжен народен съвет или централно ведомство.

(3) Заповедта по ал. 2 за всеки експериментален обект или част от него трябва да съдържа: целта на експеримента, източниците за финансиране, времетраенето на изпълнението, задълженията на стопанската организация, която ще отговаря, наблюдава и отчита резултатите от експеримента, и други специални изисквания.

Чл. 9. При проектирането на обекти (включително и на строителната част) от чуждестранни фирми и институти и изпълнение на строителството в нашата страна инвеститорът е задължен предварително да съгласува проектните решения по реда и условията на тази наредба, като в договорите с чуждестранните фирми или институти заложи съответните условия и каузи.

Чл. 10. (1) Предпроектното съгласуване се осъществява от комисия от компетентни специалисти на проектанта, инвеститора, главния изпълнител и представител на дирекция "Архитектура и благоустройство" при съответния окръжен народен съвет или Столичния народен съвет, на територията на която се изгражда обектът.

(2) Проектантът след проучване на утвърденото от инвеститора предварително технико-икономическо задание предлага на комисията за съгласуване мотивирани предложения за конструктивни, монтажни и инсталационни решения, придружени с генералния план на площадката.

(3) Предлаганите решения трябва да са съобразени с условията на наредбата.

Чл. 11. (1) Проектантът, инвеститорът и главният изпълнител в процеса на предварителните проучвания по време, предложено от проектанта и уточнено в договора за проектиране, изготвят и подписват следните два протокола:

1. съгласувателен протокол за приетите строително-конструктивни, монтажни и инсталационни решения и технологията и оборудването за изпълнението им. Примерен съгласувателен протокол за обекта е даден в приложение № 1;

2. проучвателен протокол за обекта. Този протокол се изготвя след подписването на съгласувателния протокол. Примерен проучвателен протокол за обекта е даден в приложение № 2.

(2) В зависимост от конкретните условия за обекта и видовете строителства двата протокола могат да се допълват или да обхващат само отделни части от примерните протоколи, дадени в приложения № 1 и № 2.

(3) По споразумение между страните двата протокола могат да се обединят в един.

Чл. 12. При изготвянето на съгласувателния протокол за обекта, когато страните уточнят монолитно изграждане по традиционен начин на цели сгради, подобекти и съоръжения или влагане (по предназначение) на тухлена зидария и дефицитни материали, записват в протокола като задължение на инвеститора осигуряването на съответните разрешения.

Чл. 13. Използване на материали и изделия от внос I и II направление (неръждаеми, топлоустойчиви, киселиноустойчиви и други специални стомани и изделия от тях, полиуретан, цветни метали и изделия от тях, огнеупорни облицовъчни материали, химикали и материали за антикорозионна защита, специални електроди и др.) и стомани извън кодираната номенклатура на ДСО "Металснаб" се допуска с разрешение на Държавния комитет за планиране при условие, че доставката на тези материали се осигурява от инвеститора.

Чл. 14. (1) Съгласувателните и проучвателните протоколи за обекта са валидни в срок до 1 година след приемането на ТИД за РПП от държавната експертиза.

(2) Със започване изпълнението на работния проект в срока, посочен в предходната алинея, условията, отразени в съгласувателния и проучвателния протокол, не се изменят.

Чл. 15. Утвърдените съгласувателни и проучвателни протоколи по реда на тази наредба са задължителни за главния изпълнител на обекта независимо от това, дали той или друг по силата на чл. 5 от тази наредба е извършил предпроектното съгласуване.

Чл. 16. Спорове между страните, отразени в съгласувателните и проучвателните протоколи за обекта, се решават съгласно чл. 39, ал. 1 от Правилника за капиталното строителство (ПКС) (обн., ДВ, бр. 55 от 1980 г.; изм., бр. 101 от 1981 г.; изм. и доп., бр. 47 от 1982 г.) от Министерството на строителството и архитектурата.

Чл. 17. (1) Разрешенията, които се изискват по тази наредба се издават от:

1. Министерството на строителството и архитектурата - за отклонение от индустриализирано изпълнение на обектите;

2. Министерството на строителството и архитектурата съгласувано с Държавния комитет за планиране - за използване на дефицитни материали при условията, уточнени в съответните членове на тази наредба.

(2) Ограниченията за традиционно монолитно изпълнение, влагане на тухлена зидария и дефицитни материали са посочени в условията на тази наредба.

Чл. 18. Предложения до Министерството на строителството и архитектурата за изграждане на обекти по традиционен монолитен начин и за влагане на тухлена зидария и дефицитни материали правят само окръжните народни съвети, Столичният народен съвет и централните ведомства-инвеститори.

Чл. 19. При отклонения от индустриализирано изпълнение на обектите и използване на дефицитни материали инвеститорът по негово и на проектанта предложение е задължен да осигури необходимите разрешения в процеса на предварителните проучвания.

Чл. 20. Всички разрешения за отклонения от индустриализирано изпълнение на обекта и за влагане на дефицитни материали са валидни при спазване условията на чл. 14 от тази наредба.

Чл. 32. (1) Метални носещи конструкции за сгради и съоръжения се проектират в случаите, когато прилагането на стоманобетонни конструкции, изпълнявани по индустриализирани методи, е невъзможност или нецелесъобразно.

(2) Метални конструкции могат да се проектират при реконструкции, модернизации или възстановяване на сгради и съоръжения независимо от ограниченията на тази наредба съгласувано с главния изпълнител.

Чл. 33. Не се допуска проектиране с метални носещи конструкции на жилищни и многоетажни обществени сгради, с изключение на метален носещ скелет за уникални обществени сгради.

Чл. 34. Не се допуска проектиране на метални покривни конструкции с използване на стоманобетонни панели.

Чл. 35. Метални носещи покривни конструкции за обществени сгради се допускат за:

1. спортни зали, изложбени, търговски и други подобни халета при отвор 24 м и повече;

2. покриване на сцените на театри и читалища;

3. козирки на стадиони, представителни хотели и др.

Чл. 36. Допускат се метални носещи покривни конструкции за едноетажни промишлени сгради в следните случаи:

1. при отопляеми сгради с отвор 24 м и повече;

2. при неотопляеми сгради с отвор 18 м и повече и леки покривни обшивки;

3. за сгради, независимо от отворите, с окачени кранове с товароподемност над 50kN;

4. за сгради в земетръсни райони 9-а степен;

5. за сгради с интензивни топлоизлъчвания, химически агресивна среда и значителни динамични товари, когато употребата на стоманобетон изисква по-скъпа антикорозионна защита и поддръжка и води до сложни и нетехнологични за изпълнение конструктивни решения.

Чл. 37. Проектиране на метални колони за едноетажни промишлени сгради се разрешава в следните случаи:

1. при височина на колоните от пода до долния пояс на покривната конструкция повече от 18 м;

2. при надлъжно междуосие повече от 12 м;

3. при товароподемност на мостовите кранове повече от 500kN;

4. при разположение на крановете на две или повече нива и при наличие на конзолни кранове;

5. при сгради с особено тежък режим на работа на мостовите кранове независимо от товароподемността им и височината на колоните.

Чл. 38. Проектиране на стоманени подкранови греди се разрешава в следните случаи:

1. при мостови кранове с тежък и особено тежък режим на работа независимо от тяхната товароподемност;

2. при мостови кранове с товароподемност повече от 320kN за всички режими на работа на крановете;

3. при подпорно разстояние 12 м и повече.

Чл. 39. Разрешава се проектирането на метални конструкции за всички видове горни осветления независимо от вида на покривната конструкция.

Чл. 40. Метални носещи конструкции за многоетажни производствени сгради се допускат в следните случаи:

1. при напречни и надлъжни междуосия над 6 м и полезни нормативни натоварвания, по-големи от 20kN/кв.м;

2. при конструктивни клетки 6 X 12 м и повече и полезни нормативни натоварвания, по-големи от 10 kN/кв.м;

3. при окрупнени отвори на последния етаж 24 м и повече.

Чл. 41. Метални носещи конструкции за селскостопански сгради се допускат в следните случаи:

1. за леки навеси и сеновали;

2. за спомагателни сгради с отвори 24 м и повече;

3. за оранжерии;

4. за сгради в труднодостъпни райони;

5. за едноетажни производствени сгради с отвори 21 м и повече, с леки покрития и при относителна влажност на въздуха в помещенията до 70%.

Чл. 42. Метални носещи конструкции се допускат и за:

1. скелети на фасадни и преградни стени при изпълнение на стените от профилирана ламарина, стъклопрофилит, азбестоциментови плочи или леки слоисти панели;

2. укрепващи връзки при носещи конструкции от сглобяем стоманобетон;

3. площадки, пасарелки, стълбища и др., свързани с технологичното оборудване.

Чл. 43. Проектиране на метални конструкции за строителни съоръжения се разрешава за:

1. транспортни галерии с отвори над 12 м и при прилагане на леки ограждащи конструкции;

2. колони за открити кранови естакади при височина над 13 м и товароподемност на крановете над 500kN при лек и среден режим на работа;

3. етажерки за тежки натоварвания над 10kN/кв.м;

4. бункери в ТЕЦ, обогатителни агломерационни фабрики и др.;

5. надземни резервоари за нефт и нефтопродукти и газови резервоари (газголдери);

6. многоетажни естакади под технологични инсталации, когато не могат да се изпълнят от стоманобетонни елементи;

7. мачти и кули за съобщителни съоръжения и вентилационни комини;

8. силози с маса на съхраняваната продукция до 5000 т;

9. стълбове за електропроводи за осветление на стадиони и др.;

10. въздухонагреватели, скрубели, електрофилтри и др.;

11. при съоръжения в земетръсни райони 9-а степен, за които няма действащи строителни системи от стоманобетон.

Чл. 44. Метални връхни конструкции на шосейни мостове се допускат при отвори над 42 м, а на железопътни - при отвори над 30 м.

Чл. 45. (1) Стоманите за строителни конструкции се отнасят към съответни групи конструкции и клас в зависимост от механичните якости на опън и изборът им се прави в зависимост от категорията на конструкцията и условията на експлоатация съгласно "Указания за избора на стоманите, прилагани в строителни стоманени конструкции" (публикувани в Бюлетин за строителство и архитектура (БСА), бр. 5 от 1981 г.).

(2) Използване в проектите на стомани извън кодираната номенклатура на ДСО "Металснаб" става при спазване на чл. 13 от тази наредба.

Чл. 46. Профилирана ламарина със или без топлоизолация за обшивка на покриви и стени, както и за леки ограждащи метални панели се допуска при следните случаи:

1. за отопляеми и неотопляеми сгради с метална носеща конструкция;

2. за производствени сгради с топлоизлъчвания;

3. за обшивки на метални конструкции, конструктивно свързани с технологичните инсталации или съоръжения;

4. за покриви и стени на сгради, израждани в земетръсни района над 7-а степен.

Чл. 47. Използване в проектите на леки панели от профилирана ламарина и ефективна топлоизолация от полиуретан тип "Булгармонопанел" и "Булгарсоматерм" се допуска само с разрешение на Министерството на строителството и архитектурата.

Чл. 48. (1) Предварително напрегнати стоманени конструкции се допускат при уникални обществени и промишлени сгради с отвори над 30 м и натоварвания над 10kN/кв.м и при специални съоръжения.

(2) Прилагането на предварително напрегнати метални конструкции трябва да става след технико-икономическа обосновка в сравнение с обикновените метални конструкции съгласувано с главния изпълнител.

(3) За предварително напрегнати метални конструкции се използват същите видове стомани, както и при обикновените ненапрегнати стоманени конструкции.

Чл. 49. Ограниченията по този раздел не се отнасят при проектиране с леки метални носещи конструкции.

Чл. 50. Забранява се при проектирането на обекти в неземетръсни райони да се използват проекти, разработени за земетръсни райони.

Чл. 51. Забранява се при проектирането на фасадни стени на неотопляеми сгради да се използват панели за отопляеми сгради.

Чл. 52. Забранява се проектирането на каменни облицовки и настилки от гранит, габро, мрамор, мушелкалк и врачански камък. Изключения се допускат за представителни обществени, културно-битови и търговски сгради с разрешение на Министерството на строителството и архитектурата.

Чл. 53. (1) Забранява се при проектирането на външни безнапорни водопроводни, канализационни и мелиоративни тръбопроводи използването на напорни стоманени, чугунени и предварително напрегнати стоманобетонни тръби, с изключение на стоманени тръби, при:

1. преминаване през труднодостъпни райони и райони с льосови, торфени и заблатени почви;

2. преминаване през водни прегради, под транспортни артерии и естакади, както и в случаите, когато са възможни механични повреди;

3. свлачищни и земетръсни райони над 8-а степен;

4. кръстосване на питейно-производствени водопроводи с канализационни тръбопроводи.

(2) Забранява се проектирането със стоманени и чугунени тръби на:

1. напорни тръбопроводи с диаметър до 300 мм и налягане, по-малко от 10 атмосфери;

2. тласкателни тръбопроводи с диаметър до 300 мм и налягане, по-малко от 5 атмосфери;

3. вътрешни канализации на жилищни и обществени сгради, с изключение на:

а) болници, здравни заведения, представителни хотели и почивни станции;

б) канализации, отвеждащи води с t _ 60°.

Чл. 54. (1) Забранява се проектирането на електропроводи със стоманорешетъчни стълбове, с изключение на:

1. труднодостъпни райони и усложнени случаи на преминаване;

2. електрификация на жп линии;

3. ъглови, крайни и опъвателни стълбове;

4. носещи стълбове за напрежение 220 и повече кв.

(2) стоманени тръбни стълбове се проектират само за осветление в центъра на окръжни градове, курортни комплекси и за автомагистралите в чертите на населените места.

Чл. 55. (1) Забранява се проектирането на покривни обшивки с гладка поцинкована, цинкова и медна ламарина, с изключение на:

1. уникални сгради и сгради на изкуството и културата с разрешение на Министерството на строителството и архитектурата и Държавния комитет за планиране;

2. обекти, разположени във високопланински райони с обшивка от поцинкована ламарина;

3. олуци, водосточни тръби, обшивки на бордове, около отвори, комини, деформационни фуги, улами и корнизи - от поцинкована ламарина.

(2) Допуска се с разрешение на Министерството на строителството и архитектурата съгласувано с Държавния комитет за планиране при проектирането да се използва профилна ламарина за кофраж на стоманобетонни плочи.

Чл. 56. Забранява се използването на чугунени радиатори при проектирането на отоплителните инсталации за: административни сгради, институти, общежития, почивни станции, хотели, жилища, изпълнявани чрез възлагане, магазини и спортни зали. Изключения се допускат с разрешение на Министерството на строителството и архитектурата.

Чл. 57. Забранява се предвиждане в проектите на меден, месингов, цинков, бронзов и оловен прокат, с изключение на:

1. уникални сгради и сгради на изкуството и културата с решение на Министерството на строителството и архитектурата и Държавния комитет за планиране;

2. опорни стави, изолации, дилатационни фуги и др. в случаите, когато това е изискване на нормативен документ.

Чл. 58. Забранява се при проектирането да се използва алуминий, с изключение на:

1. дограма за представителни и входни части в партерните етажи на: театри, музеи, посолства, изложбени зали, университетски сгради, болници, ритуални зали, библиотеки, аерогари, първокласни хотели, ресторанти и магазини в столицата и окръжните градове с разрешение на Министерството на строителството и архитектурата;

2. дограма в помещения за производство на електроизчислителна апаратура, телевизионни и радиоцентрове, операционни и др. с изисквания по отношение на чистотата на въздуха, защита от шум, влияние на блуждаещи токове и магнетизъм с разрешение на Министерството на строителството и архитектурата;

3. елементи и панели от алуминиеви листа за окачени тавани в представителни обществени и културно-битови сгради.

Чл. 59. При проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции на сгради и строителни съоръжения марките на бетона се определят диференцирано в съответствие с резултатите от статистическите изчисления.

Чл. 60. (1) При проектирането не се допуска увеличаване разхода на цимент за:

1. ускорено достигане на проектната марка на бетона;

2. работа при зимни условия.

(2) Не се допуска предвиждане в проектите на:

1. мазилки с циментов разтвор върху сглобяеми стоманобетонни елементи;

2. подпаркетни настилки в жилищни сгради при дебелина на подовите плочи 14 см и повече.

Чл. 61. (1) Неармирани стени на подземни и избени помещения, за които не се изисква проверка на пукнатиноустойчивост, се проектират и изпълняват предимно от бутобетон.

(2) Необходимостта от бетонни настилки с дебелина над 15 см и марка на бетона Б 15 и настилки от стоманобетон в производствени и складови сгради се доказва със статистически изчисления.

(3) Проектирането на бетони със специални цименти се допуска само когато условията на експлоатацията на конструкциите на сградите и строителните съоръжения изискват това.

Чл. 62. Забранява се в проектите да се предвижда и в строителството да се влага масивна дървесина при еднократна употреба за:

1. дървени обшивки, ламперии, дюшемета и гредореди, с изключение на: уникални сгради, паметници на културата, сцени на театри и културни домове, подове в спортни зали и гимнастически салони, подиуми за оркестри и елементите на малката архитектура към паркове и детски площадки с разрешение на Министерството на строителството и архитектурата съгласувано с Държавния комитет за планиране;

2. дървен кофраж, подпори и дървено работно скеле за бетонни и стоманобетонни конструкции. Изключение се допуска без разрешение за следните случаи:

а) дървени платна за кофраж само за допълващите плоскости при употребата на инвентарен метален кофраж при минимална обращаемост 8 пъти и такива за видим бетон при обръщаемост 4 пъти;

б) дървени платна и подпори за укрепване на изкопи при минимална обръщаемост 10 пъти;

в) кофраж за елементи със сложна форма на сечението;

3. дървени прозорци и врати за производствени и складови сгради.

Чл. 63. При проектирането на обекти с монтаж на оборудване, технологични конструкции и тръбопроводи се спазват следните изисквания:

1. работните проекти да осигуряват прилагането на номенклатурата на монтажните работи; подготовката, доставката, блокуването и изпълнението на монтажните работи и да бъдат съобразени с технологичната последователност на монтажния процес, като доставката на капиталното подемно-транспортно оборудване предхожда останалото;

2. за уникалното оборудване в проектосметните документации (ПСД) да се предвижда комплектна доставка с всички такелажни приспособления, съоръжения или уреди за надстройка;

3. при проектирането задължително се ползват детайлите и елементите, обхванати от каталозите, включени в ежегодния списък на Министерството на строителството и архитектурата за действащите типизационни разработки в строителството. За невключени в каталозите детайли и елементи да се разработва пълна конструктивна документация съгласувано с монтажната организация за тяхното целесъобразно използване;

4. видът, обемът и методите за контрол на монтажните заваръчни съединения съобразно специфичните изисквания и категорията на съоръжението се определят в проекта. Допълнителни предписания за контрол се допускат по изключение само преди изпълнението на монтажните заваръчни съединения.

Чл. 64. При разработване на генералния план на обектите при необходимост, доказана с проекта, се предвиждат:

1. постоянни или временни жп линии непосредствено до сградите и вътре в тях, когато се монтира тежко оборудване, блокове от метални конструкции и др., които не могат да се доставят на място по друг начин;

2. монтажно-сборъчни площадки в близост до местомонтажа на тежко оборудване и блокове метални конструкции. Площадките да са с бетоново покритие, осигурени с подемно-транспортна механизация, с електроенергия, пара, вода и канализация. Същите да се свързват с постоянна и временна пътна мрежа на обекта с временни пътища, позволяващи преминаване на монтажни блокове с големи габарити и маса;

3. площадки в сградите за влизане на транспортните средства, превозващи крупни блокове оборудване, в обсега на монтажната механизация.

Чл. 65. При разработването на ПОИС за обекти с монтаж на оборудване, на технологични конструкции и тръбопроводи се спазват изискванията за комплектно-блоков монтаж.

Чл. 66. (1) Проектантите на отделните части на монтажно-инсталационните работи задължително уточняват с писмено технологично задание изходните данни. Въз основа на тях проектантите на архитектурно-строителната част спазват следното:

1. за технологично оборудване, което позволява експлоатация на открито, да се предвиждат открити площадки;

2. за фундаментите на апарати от колонен тип да се предвижда възможност за закрепване на шарнирно устройство за подем и монтаж на предварително сглобяемия апарат;

3. в покривните и етажните плочи и в стените да се предвиждат монтажни отвори над оборудването и комуникациите, през които ще се извърши подемът и преминаването на оборудването, както и отвори за окачване на различни товароподемни съоръжения и механизми;

4. в етажните плочи и стени да се предвиждат необходимите отвори за преминаване на тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и проводници и съответните бетонирани части за закрепването им;

5. в стоманобетонните конструкции да се предвиждат бетонирани части за закрепване към тях на опорни конзоли за монтаж на оборудване и комуникации. Към тухлени стени се допуска закрепване само на електрически инсталации.

(2) Оразмеряването на строителните конструкции за всички видове постоянни натоварвания, окачвания и др., се извършва съгласно конкретното технологично задание за технологичното оборудване и инсталации.

(3) Проектантът на технологичната част уточнява в проекта си ръководството на монтажа (шефмонтажа), като при необходимост предявява допълнителни изисквания към техническата документация на производителя на оборудването.

Чл. 67. В проектите се уточнява място за означаване на геометричните оси за монтаж върху повърхността на фундаментите по целия контур на опората на съоръжението.

Чл. 68. (1) При проектирането на технологичното оборудване се избират решения, които удовлетворяват технологичните параметри и осигуряват доставката на крупногабаритното оборудване с максимална степен на заводска готовност от заводите-производителите до строителната площадка.

(2) Металните технологични конструкции се проектират като пространствени геометрично неизменяеми блокове за комплектно-блоков монтаж с контролно сглобяване в завода-производител.

(3) При проектиране на тръбопроводи от специални стомани или други материали в проекта се дават указания за тяхната механична обработка, технология на заваряване и термообработка на заваръчните съединения.

Чл. 69. Работните чертежи на извънгабаритното оборудване, което се доставя на части, трябва да съдържат:

1. схема за разделяне на оборудването на блокове;

2. указания за задължително контролно сглобяване на оборудването от завода-производител.

Чл. 70. В проекта се определят начините за транспортиране и изборът на съответните транспортни средства за крупногабаритно оборудване, което не може да бъде превозено в напълно сглобен вид по БДЖ.

Чл. 71. В местата на разглобяемите съединения на отделните части и детайли на оборудването се предвиждат и поставят фиксатори (шпилки, болтове и др.) и трайна маркировка, които да осигуряват съединяването на челните елементи при извършване на монтажа без специално нагласяване и регулиране на взаимното положение.

Чл. 72. Вътрешните допълнителните устройства на технологичното оборудване се конструират така, че да позволяват производство и транспорт в сглобен вид със закрепване по време на транспортиране.

Чл. 73. Оформянето на присъединителните планки и ръбове на блоково оборудване, подлежащи на заваряване, се предвижда в проекта за извършване от завода-производител.

Чл. 74. В проектите се изисква завода-производител да маркира върху трайни пластини центъра на тежестта и масата на блока.

Чл. 75. Когато през даден блок преминават комуникации, тяхното производство се предвижда комплектно с блока.

Чл. 76. Таблата с дистанционни контролно-измерителни прибори се предвиждат като отделни монтажни блокове.

Чл. 77. (1) Електрооборудването се проектира във вид на комплектни блокови устройства с монтирани прибори и изпълнена комуникация, предварително настроени и изпитани в завода-производител. За устройствата и апаратурата да се предвижда комплектуване с резервни части най-малко за 2 години експлоатация.

(2) Приборите и средствата за автоматизация трябва да бъдат от унифицирани серии и за предвидените в БДС напрежения, налягания и други параметри.

Чл. 78. При проектирането на оборудването и технологичните конструкции за блоково изпълнение се предвиждат:

1. фундаментни болтове;

2. съответстващите присъединителни фланци с 2 комплекта присъединителни подложки и съединителни детайли (болтове, шпилки, гайки). За резбовите тръбни съединения - гайки и нипели;

3. регулировъчни винтове с контрагайки и опорни планки;

4. комплект регулиращи планки, подготвени в завода-производител, които се поставят в местата на монтажните съединения;

5. заваръчни материали (електроди, електродна тел, флюз и др.);

6. тръбопроводи, които по транспортни и други съображения не са присъединени към оборудването, в границите на блока заедно с арматура, уплътнителни подложки, опори, подвески и др.;

7. контролни планки и тръби за контролно заваряване, провеждане на изпитания и узаконяване на заваръчните шевове;

8. нестандартни инструменти и специални монтажни приспособления, необходими за монтаж, изпитания и експлоатация.

Чл. 79. (1) По правило въздухопроводите се залагат с кръгло сечение.

(2) В помещенията за климатизиране на въздуха се предвиждат подемни съоръжения за ремонт на отделните възли и блокове.

Чл. 80. При проектиране на електрически инсталации и захранване се предвиждат:

1. минимален асортимент осветителни тела, арматури, табла, съоръжения и спомагателни прибори, апаратура, елементи, изделия и материали, кабели по вид и сечения, съединителни и крайни муфи и др.;

2. точни дължини на кабелите;

3. максимална степен механизирано изкопаване, полагане и засипване на кабелите при трасета в земята;

4. проектни решения за пресичания и допълнителна защита на кабелните линии.

Чл. 81. (1) Електрозахранването на контролно-измервателните прибори и автоматика (КИП и А) се проектира с напреженията, приети за електроснабдяване на целия обект.

(2) Не се допуска предвиждането на кабели и проводници с изолация от полиетилен при електрозахранване на КИП и А.

Чл. 82. (1) За огнеупорните облицовки се предвиждат предимно огнеупорни бетони и набивни маси, изпълнени по монолитен начин или от готови бетонни елементи.

(2) Всички части от облицовките със сложна конфигурация при невъзможност да се изпълнят от бетон или набивна маса се проектират от стандартни фасонни изделия. Не се допуска префасониране или шлайфане на стандартни изделия.

(3) Изолациите и облицовките се предвиждат за изпълнение в максимална степен в заводски условия или на предмонтажната площадка.

(4) Работните фуги при огнеупорните зидарии се проектират съобразно допустимите отклонения в размерите на изделията според съответния стандарт.

Чл. 83. Проектите за огнеупорните облицовки съдържат общи и пълни детайли и чертежи за отделните видове зидарии и съставните им възли и детайли с точна спецификация на елементите и материалите.

Чл. 84. (1) Проектите за антикорозионна защита на технологично оборудване и съоръжения трябва да съдържат:

1. основни и детайлни чертежи и подробни технически условия за изпълнението;

2. люкове, отвори, скоби за закрепване и други приспособления, необходими за изпълнение на защитите.

(2) За изпълнение на защитите при ниски температури се изготвя проект за външна топлинна изолация на съоръжението и за системата на отопление.