Държавен вестник, брой 27 от 2.IV

Чл. 1. (1) Правото на откритие се закриля от държавата и се удостоверява с авторски диплом, издаван от Института за изобретения и рационализации (ИНРА) в съответствие със Закона за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения (ЗОИРП) - Изв., бр. 10 от 1961 г., и правилника за прилагането му (ППЗОИРП) - Изв., бр. 24 от 1961 г.

(2) Авторски диплом за откритие се издава на името на автора и удостоверява: признаване на откритие с определен предмет (закономерност, явление или свойство на материалния свят), приоритета на откритието и правото на авторство.

Чл. 2. (1) Откритието е установяване на неизвестни дотогава обективно съществуващи закономерности, явления и свойства на материалния свят(чл. 7 ЗОИРП).

(2) За откритие в областта на обществените науки, географията, археологията, геологията и палеонтологията авторски диплом не се издава(чл. 7 ЗОИРП).

Чл. 3. (1) Закономерността като предмет на откритието е вътрешната съществена и устойчива връзка между явления или свойства в материалния свят, определяща тяхната взаимна обусловеност.

(2) Закономерността изразява повтарящи се съществени отношения, при които изменението на едни явления или свойства предизвиква определени изменения на други явления или свойства.

(3) Закономерността може да бъде специфична (частна), обща или всеобща.

Чл. 4. (1) Явлението като предмет на откритието е външната форма на проявление на същността на обектите на материалния свят. Едно явление маже да изразява няколко различни същности, както и една същност може да бъде изразена чрез няколко различни явления.

(2) Същността е съвкупността от дълбоките връзки, отношения и вътрешни закони, които определят основните черти и тенденции на развитие на един или няколко обекта на материалния свят.

(3) Не се смята за откритие по смисъла на чл. 7 ЗОИРП установяването на съществуването само на материален предмет.

Чл. 5. (1) Свойството като предмет на откритието е качествена характеристика на един или няколко обекта на материалния свят. Свойството служи за сравнение и разграничаване на обектите един от друг.

(2) Не се смята за откритие по смисъла на чл. 7 ЗОИРП установяването на химични, физични, биологични и други свойства на отделни обекти, които имат частен характер и не изразяват тяхната съществена определеност.

Чл. 6. Откритието трябва да бъде доказано, т.е. теоретично обосновано или експериментално потвърдено.

Чл. 7. (1) Приоритетът на откритието се определя от датата, на която то за пръв път е било обнародвано, или от датата, на която то е станало известно на трети лица, ако тя може да бъде удостоверена с официален документ или с друг документ, имащ достоверна дата по смисъла на чл. 145 ГПК.

(2) Когато декларацията за откритие не съдържа документ, потвърждаващ датата на приоритета по ал. 1, приоритетът на откритието се смята от датата на заявяването му в ИНРА.

Чл. 8. Когато предполагаемото откритие се отнася до отбраната на страната или държавните интереси налагат да бъде запазено в тайна, то не се обнародва. Приоритетът на такова откритие се смята от датата на заявяването му в ИНРА.

Чл. 9. Декларацията за издаване на диплом за откритие се подава в ИНРА от автора, от неговите наследници или от упълномощено от него лице или научна организация.

Чл. 10. (1) Организацията по чл. 9, на която авторът е възложил и която е приела подготовката на декларацията, е задължена да оказва помощ на автора при съставянето на документацията.

(2) Задължението по ал. 1 трябва да бъде изпълнено от организацията в тримесечен срок от датата, на която е поето задължението за подготовката и подаването на декларацията.

Чл. 11. Декларацията за издаване на авторски диплом за откритие трябва да съдържа следните документи:

1. искане за издаване на диплом за откритие;

2. описание на предполагаемото откритие с формулата на откритието - в три екземпляра;

3. допълнителни материали, насочени в описанието, които доказват или илюстрират откритието - фотографии, графики, схеми, чертежи и др., ако са необходими - в три екземпляра;

4. официален документ за признаване приоритета на откритието.

Чл. 12. Описанието на предполагаемото откритие трябва да съдържа следните части:

1. наименование на откритието;

2. уводна част;

3. доказателства за откритието;

4. област, в която може да се използува научно и (или) практически откритието;

5. сведения за приоритета на откритието;

6. формула на откритието.

Чл. 13. (1) Наименованието на откритието трябва да бъде кратко и да съответствува на същността на откритието.

(2) Наименованието в описанието трябва да съвпада с наименованието, посочено в декларацията за издаване на авторски диплом за откритие. Ако авторът или организацията препоръча откритието да носи името на автора или друго специално наименование, същото име или наименование се посочва в декларацията със съответни съображения за това.

Чл. 14. В уводната част на описанието се посочват:

1. към коя област от науката се отнася откритието;

2. какво е било известно по-рано в съответната област на науката с посочване на източниците за тази информация;

3. в какво се състои същността на откритието и какво изменение внася то в нивото на научното познание.

Чл. 15. Доказателствата за откритието - теоретични и експериментални, а при невъзможност - само теоретични или само експериментални, трябва да съдържат данни, които потвърждават новостта и достоверността на откритието. Ако е необходимо и възможно, да се даде описание на методиките за провеждане на експерименти, резултатите и изводите от тях.

Чл. 16. Областта на научното или практическото използуване на откритието се определя, като се посочват:

1. какви научни или практически проблеми могат да бъдат решени на основата на откритието, както и обосновани препоръки за възможното научно или практическо използуване на откритието с ориентировъчна оценка на очаквания ефект. Ако резултатите от откритието вече се използуват, дават се сведения за състоянието на използуването му;

2. сведения за подадените искания за изобретения или за получените авторски свидетелства, ако има такива, основани на заявеното откритие, както и сведения за използуването на тези изобретения и тяхната технико-икономическа ефективност.

Чл. 17. Сведенията за приоритета на откритието трябва да посочват по какъв начин и кога откритието е станало известно на трети лица и данни за достоверността на датата.

Чл. 18. (1) В заключителната част на описанието се излага формулата на откритието. В нея се дава кратко, но достатъчно изчерпателно същността на заявеното откритие, както тя е изложена и обоснована в описанието.

(2) При определянето на предмета на предполагаемото откритие се изхожда от определенията, съдържащи се в чл. 3, 4 и 5.

Чл. 19. В края на описанието се дава библиографска справка на основните публикации, свързани с предполагаемото откритие.

Чл. 20. (1) Описанието на предполагаемото откритие, както и всички останали материали към декларацията трябва да бъдат подписани от автора, от неговия пълномощник или от наследниците на автора.

(2) При подаване на декларацията за откритие чрез организация всички материали се подписват и от ръководителя на тази организация.

Чл. 21. (1) Описанието на откритието се написва на пишеща машина от едната страна на листа на бяла хартия с фоормат 297/210 мм, като всяка страница съдържа 30 реда по 60 знака на ред. Листата на описанието се номерират.

(2) Върху първата страница на описанието се оставя незапълнено място от 80-90 мм за бележки на ИНРА. След това, преди наименованието на откритието се посочват собственото, бащиното и фамилното име на автора, неговото гражданство, местожителството и адресът му.

Чл. 22. (1) За илюстриране на откритието могат да се представят фотоснимки, чертежи, схеми и др.

(2) Чертежите или схемите трябва да са нанесени с туш на паус или бяла гладка хартия с размер 297/210 мм в неограничен мащаб. Копията могат да бъдат на хелиографна хартия, фотохартия или ксерокопия със същите размери като оргинала.

Чл. 23. За установяване приоритета на откритието към декларацията се прилага официален документ-справка, който да потвърждава кога, къде (в коя организация или на какъв форум), в кой печатен орган и в какъв вид(съобщение, доклад, статия и др.) е била за пръв път изложена и формулирана същността на откритието и какви доказателства са били представени за него. Към справката трябва да бъдат приложени копия от документите, които потвърждават датата на приоритета: откъси от издания (в оргинал и преведени), протоколи, актове и др.

Чл. 24. За постъпването на декларацията на заявителя се издава служебна бележка.

Чл. 25. По декларациите за открития, постъпили в ИНРА, се извършват предварително проучване и проучване по същество.

Чл. 26. (1) Предварителното проучване по чл. 25 се извършва от ИНРА в едномесечен срок от подаването на декларацията. То има за цел да установи дали декларацията и необходимите приложения към нея са съставени според изискванията на раздел II на наредбата.

(2) Когато при предварителното проучване се установи, че декларацията не отговаря на някое от изискванията по раздел II от наредбата, на заявителя се изпраща съобщение и му се дава срок един месец за отстраняване на недостатъците.

(3) Ако заявителят не изпълни указанието, дадено му по ал. 2, декларацията се оставя без разглеждане. Това решение на ИНРА се съобщава срещу подпис на заявителя.

(4) Ако заявителят не е съгласен с решението по ал. 3, в едномесечен срок от получаване на съобщението той може да направи мотивирано възражение пред ИНРА. Възражението се разглежда от директора на института. Той взема решение в едномесечен срок от получаването на възражението в ИНРА.

Чл. 27. По декларацията за откритие може да бъде взето решение за отказване на правна закрила още при предварителното проучване по чл. 25, когато предметът на декларацията се отнася до:

1. откритие в областта на обществените науки, географията, археологията, геологията и палеонтологията;

2. решения на математически задачи, установяване на абстрактни числови зависимости и доказателства на математически теореми;

3. резултати, уточняващи вече известни положения, например формата на небесни тела, техните орбити, както и уточняване или ново тълкуване на закони, известни на науката, или на значенията на изследвани величини;

4. твърдения, противоречащи на обосновани и опитно доказани в световната наука принципи (движение за сметка на вътрешни сили, получаване на коефициент на полезно действие, по-голям или равен на единица, и други подобни);

5. резултати от научноизследователски и (или) проектно-конструкторски работи, отнасящи се до създаването на нови технологични процеси, конструкции на машини и (или) прибори, нови материали, нови вещества, получени по химичен или нехимичен път (съединения, сплави, състави, смеси, керамични маси и други подобни), и новоизолирани природни продукти, лекарствени средства и техните свойства, методи за лечение на болести, разкриване или създаване на нови видове или сортове растения, породи животни, микроорганизми, и други подобни предложения, представляващи решения на задачи - предмет на възможни заявки за предполагаеми изобретения.

Чл. 28. В едномесечен срок от подаването на декларацията за откритие заявителят може да допълва или поправя представеното от него описание на предполагаемото откритие и илюстриращите го материали. Допълненията или поправките се представят в три екземпляра, подписани от заявителя.

Чл. 29. Декларацията за откритие, която е оформена според изискванията на раздел II от наредбата, се изпраща от ИНРА на съответната компетентна научна организация за научно проучване.

Чл. 30. (1) Неизвестността на откритието се проучва към датата на неговия приоритет, определен съгласно чл. 7 и 8.

(2) Като основа на проучването по ал. 1 могат да служат следните източници, чрез които постижението, за което се иска правна закрила, е разгласено от други лица независимо от автора:

1. местна и чуждестранна литература (списания, монографии, книги и други печатни издания);

2. доклади и материали, разгласени в научни, научноизследователски и други организации;

3. дисертационни работи за научни степени;

4. доклади пред симпозиуми, научни конференции и други видове научни събрания;

5. изказвания по радиото и телевизията, записани на носител, годен за възпроизвеждането им;

6. други начини и форми за разгласа, даващи възможност да се установи датата на разгласяване и възпроизвеждане на направеното откритие.

(3) За дата на разгласяването се смята:

1. за литературните източници - датата на подписване за печат на съответното издание;

2. за докладите и материалите, разгласени на симпозиуми, научни конференции и други научни събрания - денят на разгласяването им, удостоверен от организацията или учреждението, организирало мероприятието;

3. за докладите и материалите, разгласени в научни институти, висши учебни заведения, научноизследователски и други организации - официален документ, подписан от ръководителя на организацията, удостоверяващ деня на известяване на откритието;

4. за дисертационните работи за научни степени - официален документ от ръководителя на научната организация, удостоверяващ деня, в който работата е предадена в деловодството на организацията;

5. за изказвания по радиото и телевизията, чрез които е разкрито откритието - официален документ от ръководителя на организацията, в който се посочва датата на разгласяване;

6. при други начини и форми на разгласа - официален документ от ръководителя на организацията, в който се посочват датата на постъпване на материалите в организацията и датата на тяхното разгласяване.

Чл. 31. (1) Научната организация, на която е възложено проучване по чл. 21, изпраща на ИНРА в тримесечен срок своето заключение. Ако то е положително, прилага се препоръчаната формула на откритието. При отрицателно заключение се посочват мотивите и доказателствата в подкрепа на това заключение.

(2) За подготовката на заключението по ал. 1 се назначават най-малко двама рецензенти, които независимо един от друг подготвят становищата си и ги докладват на научен съвет. Резултатите от разискванията в научния съвет се отразяват в протокол, в който се записват всички изказани мнения за заявеното откритие, за докладваните рецензии и решението на съвета.

(3) За участие в заседанието на научния съвет се поканват задължително авторът и ИНРА.

(4) Възнаграждението за рецензиите по ал. 2 се заплаща от ИНРА.

Чл. 32. Протоколът от заседанието на научния съвет по чл. 31 заедно със заключението, рецензиите и цялата документация по разглежданата декларация за откритие се изпращат на ИНРА.

Чл. 33. (1) След като получи заключението на научната организация за липса на откритие, ИНРА изпраща на заявителя предварително писмо, като му дава най-малко три месеца срок за отговор. Към писмото се прилага заключението по декларацията и му се съобщава, че може през този период да използува документите, посочени в чл. 32.

(2) Ако заявителят не отговори в срока по ал. 1, ИНРА преценява заключението на научната организация и взема решение.

(3) Ако постъпи мотивирано възражение срещу предварителното писмо по чл. 33, ИНРА изпраща възражението заедно с цялата преписка по декларацията за повторно разглеждане и заключение от научната организация, дала първото заключение, или на друга компетентна научна организация.

(4) Научната организация по ал. 3 разглежда възражението по реда, установен в чл. 31, и изпраща на ИНРА своето заключение.

Чл. 34. (1) Ако заключението на научната организация по чл. 31 не е достатъчно обосновано, ИНРА може да поиска допълнително заключение от същата научна организация или да изпрати цялата преписка по декларацията на друга компетентна научна организация.

(2) Другата научна организация по ал. 1 разглежда декларацията за откритието по реда, установен в чл. 31, и изпраща своето мотивирано заключение на ИНРА.

Чл. 35. (1) Институтът за изобретения и рационализации преценява заключението на научната организация по чл. 31, 33 или 34 и в едномесечен срок взема решение за отказ или за признаване на откритие.

(2) В десетдневен срок решението по ал. 1 се връчва на заявителя.

Чл. 36. (1) Против решението на ИНРА, с което се отказва признаването на откритие, авторът или организацията-заявител може да подаде мотивирано възражение в срок от един месец от връчването на решението до директора на ИНРА.

(2) Възражението се разглежда и решава от ИНРА по реда, установен с Инструкцията за разглеждане на възражения по чл. 76 и 84 ЗИР и чл. 21 ЗОИРП от 15.VIII.1974 г. на Държавния комитет за наука и технически прогрес(необнародвана).

(3) Второто решение на ИНРА по ал. 2 е окончателно и не подлежи на по-нататъшно административно обжалване. То може да се обжалва пред съда по реда, предвиден в Закона за административното производство.

Чл. 37. (1) Когато решението по декларацията за откритие е положително, в едномесечния срок по чл. 35 ИНРА уточнява окончателната редакция на описанието и формулата на откритието съгласувано с автора и (или) организацията по чл. 31.

(2) Приетата формула на откритието се вписва в регистъра за откритията и се предава за обнародване в бюлетина на ИНРА "Изобретения, търговски марки и промишлени образци" и в "Списание на Българската академия на науките" - орган на Президиума на БАН, съответно в списанието на Медицинската академия или в отрасловото списание на съответния ведомствен институт.

(3) Когато държавните интереси налагат, ИНРА може да реши да не се прави обнародване на признатото откритие. В такъв случай документацията по откритието се смята за държавна тайна.

Чл. 38. (1) Социалистическите организации и отделни лица могат да оспорят пред ИНРА правилността на решението за признаване на откритие в едногодишен срок от обнародването на формулата на откритието, а ако не е извършено обнародване - от деня на вписването на откритието в регистъра за открития.

(2) Основание за оспорване по ал. 1 може да бъде мотивирано и подкрепено с доказателства твърдение, че признатото откритие не отговаря на изискванията по чл. 2, 3, 4, 5 и 6 или че действителният автор или съавтор е или са други лица.

(3) За ден на обнародването по ал. 1 се смята датата, на която е подписан за печат съответният бюлетин или списание, в което е поместена формулата на откритието.

Чл. 39. (1) Ако до изтичането на една година от обнародването на откритието, а за необнародваните открития - от вписването в регистъра на откритията, не постъпят възражения срещу решението за признаване на откритие, ИНРА издава на автора диплом за откритие.

(2) Ако авторите са повече, диплом за откритие се дава на всеки автор с вписване в него и имената на останалите съавтори.

Чл. 40. (1) Възраженията по чл. 38, с които се оспорва правилността на решението за признаване на откритие, се разглеждат по реда, установен за отменяне на решенията по Инструкцията за разглеждане на възражения по чл. 76 и 84 ЗИР и чл. 21 ЗОИРП от 1974 г. на ДКНТП.

(2) Институтът за изобретения и рационализации изпраща цялата документация по признатото откритие на научната организация, подготвила заключението за признаване на откритие, за становище по възражението. Институтът за изобретения и рационализации осигурява участието и на представители на същата организация при разглеждане на възражението в експертен съвет.

(3) Решението на ИНРА по възражението по чл. 38 не подлежи на обжалване по административен ред. То може да бъде обжалвано пред съда по реда, предвиден в Закона за административното производство.

Чл. 41. (1) При оспорване на откритието с твърдение, че действителният автор или съавтор е или са други лица, ИНРА е длъжен да отнесе спора за решаване от Софийския градски съд и да се съобрази с влязлото в сила решение на съда.

(2) Ако искът по спора за авторство е предявен в съда преди издаването на диплом за откритие, ИНРА извършва всички необходими действия по процедурата по разглеждането и решаването на декларацията за откритие, а издава диплом въз основа на влязлото в сила решение на съда.

Чл. 42. (1) Решението за отменяне решението за признаване на откритие или на издадения диплом поради влязло в сила решение по спора за авторство или съавторство се вписва в регистъра на откритието и се обнародва по реда, установен в чл. 37.

(2) По реда на ал. 1 се обнародва и приетата нова формула на откритието, когато във връзка с оспорването по чл. 38 е била приета нова формула.