НАРЕДБА № 1 ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИТЕ И ХИГИЕННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОМОЩНИТЕ И ЛИЧНИТЕ ЖИВОТНОВЪДНИ СТОПАНСТВА
НАРЕДБА № 1 ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИТЕ И ХИГИЕННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОМОЩНИТЕ И ЛИЧНИТЕ ЖИВОТНОВЪДНИ СТОПАНСТВА
Обн. ДВ. бр.19 от 8 Март 1985г.
Отменено основание. Виж § 2 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, с който се отменя Закона за ветеринарното дело - ДВ, бр. 42 от 5 май 1999 г., в сила от 07.06.1999 г.
Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Изграждането на помощни и лични стопанства и отглеждането на животни и птици в тях се извършва съгласно чл. 7 от Закона за ветеринарното дело и Наредба № 6 на Министерството на народното здраве за хигиенните изисквания за производствените и обслужващите дейности и минималните хигиенно-защитни зони (ДВ, бр. 67 от 1983 г.).(*1)
(2) Месторазположението и изграждането на помощни и лични стопанства става с разрешение на общинския народен съвет (ОбНС), окръжния ветеринарномедицински център (ОВМЦ) и хигиенно-епидемиологичната инспекция (ХЕИ) в съответствие с нормативните изисквания по териториалното и селищното устройство.
Чл. 2. (1) При изграждане или реконструкция на сгради за отглеждане на животни в помощни и лични стопанства се осигуряват следните условия:
1. водонепроницаеми подове и стени, позволяващи лесно почистване, измиване и дезинфекция;
2. дворове, позволяващи лесно механично почистване, измиване и дезинфекция;
3. помещение за фуражите;
4. торище с наклон за отцеждане на тора и циментирана основа;
5. заустване на отпадъчните води в канализационната мрежа с разрешение на СП "Водоснабдяване и канализация" или в утаечна шахта, когато няма изградена канализация;
6. помещение за почивка и гардероб за гледачите;
7. други помещения, необходими за съответните дейности.
(2) В дворовете без канализация се изграждат клозети на изгребана яма.
(3) При промишлено отглеждане на животни и птици в извънселищната регулация се изграждат необходимите пречиствателни съоръжения (най-целесъобразно съвместно от животновъдите в района).
(4) Твърдите отпадъци се събират ежедневно в торището. Събраните отпадъци в помощните стопанства се извозват ежеседмично на места, определени от ОбНС, на разстояние, не по-малко от 2000 м от населеното място,
(5) Помощните стопанства задължително се ограждат.
Чл. 3. (1) Във връзка с производствената дейност в помощните животновъдни стопанства се осигуряват:
1. вентилация - съгласно изискванията за оптимален микроклимат за съответния вид животни (Сборник наредби за профилактика на промишленото животновъдство - 1971 г., на бившето Министерство на земеделието и хранителната промишленост);
2. ветеринарно-профилактични подобекти:
а) помещение (шкаф) за съхраняване на дезинфекционни и лекарствени средства;
б) площадка с контейнер за трупове на умрели животни;
в) битова стая за животновъдите;
3. дезинфекционна площадка пред сградата на животните;
4. карантинно (изолационно) помещение;
5. постоянен водоизточник с вода, отговаряща на БДС 6553-67 "Вода за водопой на животни".
(2) Умрелите животни и птици в помощните и личните стопанства се извозват на екарисажна площадка или в трупна яма.
Раздел II.
ИЗИСКВАНИЯ И ОБСЛУЖВАНЕ НА СТОПАНСТВАТА
Чл. 4. (1) Ръководителите на помощни стопанства и личните стопани в срок до 24 часа уведомяват ОбНС (кметството) и ветеринарната служба за всяко новозакупено животно и за заболелите и умрелите в стопанството животни.
(2) Новозакупените животни и птици трябва да се придружават от ветеринарно свидетелство, в което се отразяват здравното състояние на всяко животно и проведените задължителни ветеринарно-профилактични имунизации и диагностични изследвания. Това свидетелство се представя на съответния ветеринарен орган.
(3) На животните и птиците, с които се зареждат помощните стопанства, се извършват задължителните диагностични изследвания за заразни и паразитни болести и необходимите ваксинации.
(4) Закупуването на животни и птици и зареждането на помещенията на помощни и лични стопанства се извършват съгласувано с ОВМЦ или обслужващия ветеринарен специалист.
Чл. 5. (1) Всяка партида новозакупени животни и птици се поставя под карантина за 30 дни. През този период се извършват необходимите ваксинации и диагностични изследвания. При съмнение за заболяване веднага се сигнализира ветеринарният специалист.
(2) През време на карантинния период по ал. 1 не се допуска разместване или вкарване на нови животни.
(3) След изтичане на карантината помещението се дезинфекцира най-малко три пъти и след това в него могат да се вкарват отново животни.
Чл. 6. (1) Влизането на външни лица в помощните стопанства се допуска с разрешение на ветеринарния специалист при спазване на ветеринарномедицинските изисквания и санитарна обработка.
(2) Забранява се вкарването на лични животни на гледачи в стада на помощното стопанство.
Чл. 7. Закупуването и отглеждането на животни от лични и помощни стопанства се извършват съгласно чл. 4 и 5.
Чл. 8. Всяко помощно и лично стопанство трябва да притежава ветеринарно-санитарна книжка, в която се отбелязват всички промени на наличните животни - броят, здравословното състояние, проведените диагностични изследвания, обезпаразитяванията и профилактичните имунизации.
Чл. 9. Транспортирането на животните от лични и помощни стопанства за разплод или клане от едно населено място в друго се разрешава след ветеринарен преглед и с ветеринарно свидетелство.
Чл. 10. (1) Общинският народен съвет задължително определя площи за паша, като преди пускането на животните се извършват необходимите клинични прегледи, диагностични изследвания и имунизации от ветеринарните специалисти.
(2) Пасищно отглеждане на свине не се допуска, с изключение на тези от източно-балканска порода в определени райони на Бургаски, Варненски и Шуменски окръг, при ред и начин, определени от съответните ОНС, ОбНС, ОВМЦ и държавни горски стопанства.
Чл. 11. (1) Изхранването на свине с кухненски отпадъци не се допуска освен ако те са стерилизирани след писмено разрешение на ОВМЦ.
(2) Стерилизирането на кухненски отпадъци се извършва в кухни, одобрени от ОВМЦ и ХЕИ.
Чл. 12. Когато в стопанството има заболели или умрели животни, до идването на ветеринарния специалист не се допуска влизане и излизане на животни и посещение на външни лица.
Чл. 13. Ветеринарното обслужване на помощните стопанства се извършва по договор между тях и ветеринарни специалисти, определени със заповед на директора на ОВМЦ, съгласно чл. 3, ал. 4 и чл. 17 от Постановление № 11 на Министерския съвет от 1982 г. за цялостното изграждане на системата за самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни селскостопански продукти (обн., ДВ, бр. 22 от 1982 г.; изм., бр. 99 от 1984 г.).(*2)
Чл. 14. (1) Окръжните ветеринарномедицински центрове осигуряват безплатно необходимите имунобиологични и диагностични средства срещу заразни и паразитни болести и срещу заплащане необходимите лекарствени препарати по предварителна заявка.
(2) Ръководствата на помощните стопанства и ОВМЦ сключват договор за обслужване и заплащане на дезинфекционните, дезинсекционните и дератизационните мероприятия.
(3) В личните стопанства производителите извършват системно унищожаване на мухи и гризачи (мишки и плъхове) с препарати, разрешени от МНЗ.
Чл. 15. Профилактичните мероприятия на животни и птици в помощни и лични стопанства се извършват по определени схеми за всяка година, разпоредени от Научно-производствено обединение "Ветеринарно дело" при НАПС.
Чл. 16. (1) Не се разрешава клането на животни в помощните и личните стопанства за търговия и снабдяване на обществените заведения. То се извършва в определени за тази цел предприятия и пунктове.
(2) Месото на закланите свине се изследва за трихинела спиралис (трихинелоскопира).
Чл. 17. Доенето на животните се извършва при спазване на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания, като се осигуряват условия за охлаждане на млякото до предаването му в млекосъбирателен пункт.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело и § 2 във връзка с чл. 20 от Закона за народното здраве.
Бел. ред. Сиела Норма
(*1) Наредба № 6 за хигиенните изисквания за производствените и обслужващите дейности и минималните хигиенно-защитни зони е отменена с § 1 от заключителните разпоредби на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ, бр. 46 от 1992 г.).
(*2) ПМС № 11 от 1982 г. е отменено с § 2 от заключителните разпоредби на ПМС № 26 от 1987 г. (ДВ, бр. 37 от 1987 г.), което е отменено с § 1, т. 8 от ПМС № 37 от 1991 г. (ДВ, бр. 19 от 1991 г.).