Държавен вестник, брой 64 от 16.VIII

Чл. 1. (1) Организационната и методическата дейност, свързани с професионалната квалификация и повишаването на квалификацията на стенографите и машинописците, се извършват от Държавния стенографски институт към Министерството на народната просвета (МНП).

(2) Към Държавния стенографски институт се създава Централна комисия по стенография и машинопис, съставът на която се определя от министъра на народната просвета. Комисията осъществява своята дейност по инструкция, утвърдена от МНП.

(3) Към окръжните народни съвети (ОНС) и по-големите общински народни съвети (ОбНС) се създават на обществени начала окръжни (общински) комисии по стенография и машинопис, които работят по инструкция, утвърдена от МНП.

Чл. 2. Професионалната подготовка на стенографите и машинописците се получава в специализирани учебно-професионални комплекси, паралелки на СПТУ към икономическите техникуми, както и в специални курсове към Държавния стенографски институт.

Чл. 3. Курсове за повишаване на стенографската и машинописната квалификация се откриват към Държавния стенографски институт и окръжните (общинските) съвети за народна просвета (ОСНП), респ. ОбСНП) респ. столичния съвет за народна просвета (ССНП), с разрешение на Държавния стенографски институт по ред, установен с чл. 7 и 8 от Правилника за курсовете, школите и частните уроци на МНП (ДВ, бр. 20 от 1971 г.).

Чл. 4. (1) Обучението по стенография и машинопис се провежда по единни учебни планове и програми, учебна и учебно-помощна литература и помагала, одобрени от МНП.

(2) С учебните планове и учебните програми се определят продължителността, сроковете и методиката на обучението в курсовете.

(3) Датата на откриване на курсовете, тяхното разгласяване, мястото за записване на курсистите, организацията на учебния процес и провеждането на занятията се определят от директора на Държавния стенографски институт, респ. от председателя на съвета за народна просвета при ОНС (СНС), в зависимост от това, към кои органи се открива курсът. Той назначава преподавателите и обслужващия персонал, контролира изпълнението на учебния план и учебните програми, провеждането на изпитите, подписва съответните документи за професионална квалификация и взема решения по въпроси, повдигнати от преподавателите, курсистите и други лица, отнасящи се до организацията и работата в курсовете.

Чл. 5. В един курс се включват от 10 до 20 души.

Чл. 6. Курсовете по стенография са:

1. за начинаещи - с бързина 30 - 40, 40 - 60 думи в минута;

2. за напреднали - 60 - 70, 70 - 80 думи в минута;

3. за усъвършенствуване - 80 - 90, 90 - 100, 100 - 110, 110 - 120 и 120 - 125 думи в минута.

Чл. 7. Курсовете по машинопис са:

1. за начинаещи - бързина на писане 180 удара в минута (без право да заемат длъжността машинописец);

2. за напреднали - бързина на писане 350 удара в минута, респ. 260 удара в минута на български език и 140 удара на чужд език (за машинописец на чужд език);

3. за усъвършенствуване - бързина на писане 400 удара в минута, респ. 300 удара в минута на български език и 160 удара на чужд език (за машинописец на чужд език).

Чл. 8. В курсовете могат да се обучават лица, които притежават най-малко средно образование. В курсовете за начинаещи по машинопис се допускат и лица с основно образование. Те подават молба до съответните органи, придружена с документ за образование. В курсовете за напреднали и за усъвършенствуване кандидатите по стенография прилагат и удостоверение за придобита стенографска квалификация.

Чл. 9. Преподаватели в курсовете по стенография и машинопис могат да бъдат само редовни учители с педагогическа правоспособност.

Чл. 10. (1) Занятията в курсовете завършват с изпит. До явяване на изпит се допускат курсистите, които са посещавали редовно занятията, като не са направили повече от 5 отсъствия.

(2) На завършилите курсовете и школите по стенография и машинопис се издават удостоверения съгласно приложения № 1, 2 и 3.

Чл. 11. Изпитите за получаване на професионална стенографска и машинописна квалификация в съответните учебни заведения се провеждат съгласно част трета от Правилника за техникумите, средните професионално-технически и професионално-техническите училища (обн., ДВ, бр. 80 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1983 г.).

Чл. 12. (1) Държавният стенографски институт организира ежегодно три изпитни сесии по стенография и машинопис. Те се провеждат в последния неделен ден на януари, май и септември.

(2) За допускане до изпит най-късно две седмици преди провеждането на изпита кандидатите подават молба до Държавния стенографски институт, респ. до председателя на окръжния (столичния) съвет за народна просвета, съобразно това, към кой от тези органи е открит курсът. В нея се посочва за каква бързина ще полагат изпит, като се прилагат и документите по чл. 8.

Чл. 13. Изпитите по стенография и машинопис се провеждат от комисия, назначена от директора на Държавния стенографски институт, респ. от председателя на окръжния (столичния) съвет за народна просвета. В комисиите към ОСНП (ССНП) участвува и представител на Държавния стенографски институт или упълномощено от него лице.

Чл. 14. (1) Изпитите по стенография се състоят в стенографиране под диктовка на непознати текстове на бързина 30 - 40, 40 - 60, 60 - 70, 70 - 80, 80 - 90, 90 - 100, 100 - 110, 110 - 120 и 120 - 125 думи в минута и в дешифриране на стенограмата на обикновено писмо.

(2) Държавният стенографски институт или окръжните комисии по стенография и машинопис към ОСНП подготвят по два текста за всеки вид изпит и по един за психологическа нагласа, които в деня на изпита се предават на председателя на изпитната комисия.

(3) Текстовете по ал. 2 са в три екземпляра: един за лицето, което ще диктува текста, друг - за лицето, което ще контролира точността на прочетения текст, и трети - за лицето, което ще контролира бързината на диктовката и нейната продължителност.

(4) Членовете на изпитната комисия определят за диктовка единия от двата текста, а другия остава резервен. Той се използува, ако се допуснат грешки или пропуски при диктуването на първия текст.

(5) Преди диктовката на изпитния текст по бързопис се диктува 1 - 2 минути текстът за психологическа нагласа.

(6) Преди започването на изпита всеки от кандидатите написва на отделен лист трите си имена по паспорт, рождената си дата и месторождението. Този лист се запечатва в отделен малък плик.

Чл. 15. (1) Диктовките на изпитните текстове по бързопис се провеждат в продължение на:

1. четири минути за изпита на 30 - 40 (30 - 34 - 38 - 40) думи в минута;

2. пет минути за изпита на 40 - 50 (40 - 44 - 48 - 50), 50 - 60 (50 - 54 - 58 - 60) думи в минута;

3. пет минути за изпита на 70 - 80 (70 - 74 - 78 - 80), 80 - 90 (80 - 84 - 88 - 90) думи в минута;

4. шест минути за изпита на 90 - 100 (90 - 92 - 94 - 98 - 100) думи в минута;

5. седем минути за изпита на 100 - 110 (100 - 102 - 104 - 106 - 108 - 110), 110 - 120 (110 - 112 - 114 - 116 - 118 - 120) думи в минута;

6. седем минути за изпита на 115 - 125 (115 - 117 - 119 - 121 - 123 - 125) думи в минута.

(2) За една дума се брои всяка дума, включително и сложните думи, изразени с инициални букви, се броят за толкова думи, колкото са инициалните букви, разделени на две (при нечетно число инициални букви последната се брои за една дума); числата се броят за толкова думи, колкото се произнасят.

(3) При определяне броя на думите за изпит по стенографиране на чужд език се взема предвид на колко български думи се равнява една дума от съответния език.

Чл. 16. (1) Дешифрирането на стенограмите на обикновено писмо става на ръка. То започва веднага след диктовката и продължава:

1. един час - за изпитите на бързина по чл. 15, ал. 1, т. 1;

2. един час и 30 мин. - за изпитите на бързина по чл. 15, ал. 1, т. 2;

3. два часа - за изпитите на бързина по чл. 15, ал. 1, т. 3;

4. два часа и 30 мин. - за изпитите на бързина по чл. 15, ал. 1, т. 4;

5. три часа - за изпитите на бързина по чл. 15, ал. 1, т. 5 и 6.

(2) При предаване на писмените работи (стенограмата и дешифрирания текст) върху тях се отбелязва часът на приемането им. Писмените работи със запечатания малък плик, съдържащ данните за кандидата, се поставят в друг плик, който също се запечатва.

Чл. 17. Кандидатите за изпитите трябва да носят моливи, химикалки и хартия за стенографиране. Изпитната комисия осигурява хартия за дешифриране, пликове и други материали.

Чл. 18. (1) При преглеждане на писмените работи грешките се нанасят върху дешифрирания текст, а квалифицирането и сумирането им - в полето отляво.

(2) Грешките при изпитите за бързопис се изчисляват, както следва:

1. безсмислица или съществена промяна на смисъла, получена от пропусната, прибавена или неточно дешифрирана дума, пропусната или променена дата, пропуснат или неправилно поставен препинателен знак, се счита за 3 грешки;

2. пропусната, неточно дешифрирана или прибавена дума, ако не изменя смисъла, се счита за 1 грешка;

3. заменена синонимна дума или неточно разчетена словообразувателна или словоизменителна частица, граматически род, замяна на единствено с множествено число и обратно, пропусната или прибавена членна форма, замяна на свършен с несвършен вид на глагола и обратно или правописна грешка се счита за 1/2 грешка.

(3) Не се броят за грешки: поправени думи или цифри, които погрешно са били продиктувани, пропуснат, прибавен или заменен препинателен знак, както и пояснителни или други думи (частици), ако не променят смисъла; разместени думи, синонимни писмени форми, числително име, написано с думи вместо с цифри и обратно, съкращения на думи или словосъчетания, употребявани в българския книжовен език дублетни форми, промени в текста, следващи логически от отчетени грешки, както и повтарящи се правописни грешки.

Чл. 19. (1) Издържали изпита са лицата, допуснали грешки не повече от 4 на сто от броя на продиктуваните думи за всеки вид изпит.

(2) За резултатите от изпитите комисията съставя протокол. Допусналите еднакъв брой грешки се подреждат съобразно времето на предаване на изпитните работи. Препис от протокола се изпраща в Държавния стенографски институт най-късно 10 дни след провеждането на изпита.

Чл. 20. (1) Изпитът за придобиване и за повишаване квалификацията на машинописците се състои в преписване на текст в продължение на 20 мин. Допуска се писане и на двете страници на листа. Дължината на редовете трябва да бъде от 55 до 65 удара, като вляво се спазва поле от 13 удара. Изпитът започва и приключва по сигнал, даден от председателя на изпитната комисия.

(2) Текстът се подготвя от изпитната комисия в толкова екземпляра, колкото е броят на лицата, явяващи се на изпита.

(3) Преди изпита кандидатите се запознават с текста.

Чл. 21. (1) За оценяването се взема пред вид броят на ударите, написани за една минута.

(2) За един удар се счита: малка буква, интервал, преминаване на следващ ред, препинателен знак, т.е. когато не е необходимо да се натисне клавишът "главни букви".

(3) За два удара се считат: главна буква, преминаване на нова страница, всяка първа и всяка последна цифра от арабско или римско число и всички знаци, за които е необходимо да се натиска клавишът "главни букви".

(4) При определяне на ударите за всяка грешка се приспадат по 10 удара от общия брой удари.

(5) За една грешка се смятат: написана главна буква вместо малка и обратно; разменени букви или знаци; написани три знака в мястото на два; пропуснат или написан в повече знак; неправилно поставен или пропуснат интервал; когато редът не започва точно под другите или не завършва правилно, т.е. между най-дългия и най-късия ред да няма разлика повече от 10 удара, написан по-горе или по-долу от основното положение на реда знак; зачертана дума, повторена дума, част от дума или буква; разменени думи; думи, които са написани допълнително върху лявото поле или в края на страницата, както и правописна грешка.

(6) За два грешни удара се броят: пропусната или написана в повече дума; заменена една дума с друга, липсващ или написан в повече ред или разменени редове.

(7) Кандидати за длъжност машинописец, които са допуснали повече от 1 на сто грешки, се смятат за неиздържали.

Чл. 22. За резултатите от изпитите комисията съставя протокол. Препис от него най-късно 10 дни след провеждането на изпита се изпраща в Държавния стенографски институт за получаване на удостоверения.

Чл. 23. Издържалите изпита по стенография на бързина 60 - 70 думи в минута, както и тези с по-висока квалификация, ако не заемат стенографска длъжност, но ползуват в служебната си работа стенография (ако това не е изискване за заеманата длъжност), могат да получават допълнително месечно възнаграждение по реда на чл. 63, т. 11 от Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд (обн., ДВ, бр. 19 от 1977 г.; изм. и доп., бр. 32 и 96 от 1977 г.; бр. 82 от 1978 г.; бр. 32, 38, 52, 63 и 94 от 1979 г.; бр. 38, 56, 69, 72 от 1980 г.; попр., бр. 77 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 88, 95 и 99 от 1980 г.; бр. 5 от 1981 г.; попр., бр. 20 от 1981 г.; изм. и доп., бр. 21, 27, 68 и 100 от 1981 г.; бр. 8, 19, 24, 31, 38 и 51 от 1982 г.; бр. 25 и 86 от 1983 г.; бр. 1, 5, 10, 61, 65, 68, 71, 79 и 91 от 1984 г.; бр. 13, 21, 30 и 58 от 1985 г.).

Чл. 24. Издържалите изпита с по-висока бързина на писане (над 80 думи в минута) могат да заемат стенографски длъжности:

1. при бързина 110 - 120 и 120 - 125 думи в минута - стенограф I клас;

2. при бързина 80 - 90, 90 - 100 и 100 - 110 думи в минута - стенограф II клас.

Чл. 25. Само стенографи с квалификация 120 - 125 думи в минута имат право да се ползуват от Тарифата за стенографските услуги, издадена въз основа на Решение № 50 на Комитета по цените (ДВ, бр. 46 от 1969 г.), ако им се възложи да изработват стенографски протоколи на конгреси, съвещания, конференции, симпозиуми и др.

Чл. 26. Назначените лица на длъжност стенограф, които сами дешифрират на пишеща машина стенограмите си: могат да получават допълнително месечно възнаграждение по реда на чл. 63, т. 13 от Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд.

Чл. 27. В зависимост от резултатите, показани на изпита, машинописците могат да заемат длъжностите по Единната щатна таблица, както следва:

1. с бързина на писане 400 удара в минута - машинописец I категория;

2. с бързина на писане 330 удара в минута - машинописец II категория;

3. с бързина на писане 300 удара в минута на български език и 160 удара в минута на чужд език - машинописец на чужд език I категория;

4. с бързина на писане 260 удара в минута на български език и 140 удара в минута на чужд език - машинописец на чужд език II категория.