НАРЕДБА № 9 ЗА ОБЛАГАНЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЮРИДИЧЕСКИ И ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА С ДАНЪЦИ И ТАКСИ
НАРЕДБА № 9 ЗА ОБЛАГАНЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЮРИДИЧЕСКИ И ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА С ДАНЪЦИ И ТАКСИ
Обн. ДВ. бр.6 от 22 Януари 1988г., попр. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 1988г.
Отменено основание - виж § 6, т. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Указ № 56 за стопанската дейност - ДВ, бр. 4 от 13 януари 1989 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се урежда редът за определяне на данъчните задължения на чуждестранните юридически и физически лица за доходите, притежаваните имоти и имуществата им на територията на НР България.
(2) Данъчните задължения на чуждестранните юридически и физически лица се определят за доходите им от трудови възнаграждения, хонорари, доходи от стопанска дейност, дивиденти, доходи от авторски права, както и върху притежаваните от тях недвижими имоти и имущества в страната.
(3) Данъкът върху доходите и недвижимите имоти по ал. 2 се определя по установените със съответния закон данъчни ставки в зависимост от характера и размера им.
(4) Обжалване и ревизия на данъците на чуждестранните юридически и физически лица се извършват по реда, установен със съответния закон.
Чл. 2. Разпоредбите на тази наредба не се прилагат за:
1. доходите на чуждестранните юридически и физически лица, получени от дейността им в сдружения, учредени по Указ № 535 на Държавния съвет на НР България за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица (ДВ, бр. 25 от 1980 г.) и по Указ № 2242 на Държавния съвет на НР България за свободни безмитни зони (ДВ, бр. 55 от 1987 г.);
2. доходите и имуществата на членовете на дипломатическите и консулските представителства, за които са установени данъчни привилегии по вътрешното законодателство и с общи норми на международното право или със специални споразумения, по които НР България е страна.
Чл. 3. Разпоредбите на тази наредба могат да се изменят или ограничават по отношение на данъчното облагане на доходите, недвижимите имоти и имуществата на чуждестранните юридически и физически лица съобразно разпоредбите на влезли в сила междудържавни спогодби за избягване двойното данъчно облагане на доходите и имуществата или на други междудържавни спогодби, по които страна е НР България.
Чл. 4. (1) Чуждестранно юридическо лице по смисъла на наредбата е всяко чуждестранно дружество, предприятие или организация, на която е признат статут на юридическо лице съгласно законодателството на страната, в която е образувано, или на страната, където се намира ръководството на стопанската му дейност и неговата регистрация.
(2) Чуждестранно физическо лице е всяко лице с постоянно местожителство или местопребиваване в чужбина и не е гражданин на НР България.
(3) Разпоредбите на тази наредба, отнасящи се до данъчното облагане на доходите на чуждестранните физически лица, се отнасят и за лицата без гражданство.
Глава втора.
ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ ОТ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ
Раздел I.
Място на стопанска дейност
Чл. 5. (1) По смисъла на тази наредба стопанска дейност на чуждестранни юридически и физически лица е всяка дейност, разрешена по установения за това ред и упражнявана на територията на НР България, от която те реализират доход (печалба), и се извършва посредством място на стопанска дейност.
(2) Стопанска дейност може да се осъществява в областта на:
1. производството и услугите;
2. търговията, туризма и сервизната дейност;
3. строителството и ремонта на обекти;
4. проектантската, конструкторската и друга подобна дейност и контрола по изпълнението на проектите;
5. монтажа и шефмонтажа;
6. експлоатацията на земни богатства и др.
(3) Дейността по ал. 2 може да се извършва самостоятелно или съвместно с други лица.
Чл. 6. (1) Чуждестранните юридически и физически лица осъществяват дейността си на територията на НР България по срочни или безсрочни договори с български социалистически организации чрез обособено от тях място на стопанска дейност. В организационно-техническа форма то може да бъде: търговско, туристическо, транспортно, проектантско, конструкторско или всяко друго бюро, строителен или монтажен обект или друго място за осъществяване на дейността.
(2) Обособеното място на стопанска дейност по ал. 1 за целите на данъчното облагане се приема като самостоятелно обособена стопанска организация.
Чл. 7. (1) Не се счита за място на стопанска дейност, създаващо доходи за облагане с данък, мястото, което се използува изключително за: покупка на стоки, поддържане на наличност на стоки и материали, лагеруване, изложби (панаири), обработка или преработка на стоки от други юридически и физически лица, извършване на складови операции, както и за дейности, имащи информационен, помощен или подготвителен характер.
(2) Не се реализира доход за облагане и при обикновена покупка на стоки и изделия.
Раздел II.
Отчетност и определяне на печалбата
Чл. 8. Чуждестранните юридически и физически лица в организираното от тях място на стопанска дейност водят отчетност при спазването на следните принципи:
1. при установяване на печалбата да се вземат предвид само производствените разходи за мястото на стопанската дейност на територията на НР България независимо къде са реализирани стоките, работите или услугите;
2. амортизационните отчисления да съответствуват на действителния размер на физическото и моралното изхабяване на основните средства;
3. вносните суровини, материали и полуфабрикати и др. да се влагат в стопанската дейност по международни цени, съгласувани между двете страни по договора. При оценката могат да се използват и вещи лица;
4. в разходите по стопанската дейност да се включват заплатите само на персонала, зает с извършването на стопанска дейност на територията на НРБ, както и отнасящите се за тази дейност управленски и общоадминистративни разходи независимо от това, дали те са възникнали в страната или другаде;
5. себестойността на готовите изделия и на извършените работи и услуги да се установява на база покупната цена на вложените суровини, материали, полуфабрикати и др. независимо от тяхната пазарна цена в момента;
6. отчетността да се води във валутата, посочена в договора, или във валутата на плащанията.
Чл. 9. (1) Чуждестранните юридически и физически лица, които осъществяват стопанска дейност на територията на НРБ по срочни договори (над 1 година) и по безсрочни договори, изготвят годишен счетоводен баланс.
(2) Показателите от счетоводния баланс са в единство с данните от аналитичната и синтетичната отчетност.
(3) Въз основа на годишния баланс чуждестранните лица изготвят сметка "Печалби и загуби" за реализираните приходи, извършените разходи и крайния финансов резултат.
Чл. 10. Чуждестранните юридически и физически лица са длъжни при поискване от съответните компетентни български органи да представят всякаква информация, необходима за правилно установяване доходите от извършваната стопанска дейност.
Раздел III.
Данъчна регистрация, ред за определяне и внасяне на данъка
Чл. 11. (1) Чуждестранните юридически и физически лица, които по договор с български юридически лица извършват стопанска дейност на територията на НР България от постоянен характер - по дългосрочни договори или без определен в тях срок, се регистрират данъчно пред дирекциите за държавен финансов контрол по местонахождение на управлението на дейността.
(2) Данъчната регистрация за тези постоянни платци на данък се извършва с писмо, в което се посочват основанието за организирането на мястото на стопанската дейност, видът на дейността, местонахождението на управлението, имената на отговорните за дейността длъжностни лица, номерата на банковата сметка, адресът на чуждестранното лице в чужбина, което извършва регистрацията.
(3) Не подлежат на данъчна регистрация чуждестранните юридически и физически лица, които извършват еднократна (епизодична) стопанска дейност за до 1 година.
Чл. 12. (1) Доходите (печалбата) на чуждестранните юридически и физически лица, придобити от стопанска дейност, осъществявана на територията на НР България, се облагат с данък върху общия доход в размер 45 на сто съгласно чл. 19, ал. 1, буква "в" от дял III на Закона за данъка върху общия доход (ЗДОД).
(2) Обект на облагане е годишната балансова печалба към 31 декември на текущата година преди нейното разпределение.
(3) Облагането с данък се ограничава само върху частта от печалбата, която може да се отнесе към дейността, извършвана на територията на НР България.
(4) При определяне на облагаемия доход (печалба) се вземат под внимание разходите, свързани с осъществяването на дейността на територията на страната, включително и съответствуващите на тази дейност управленски и общоадминистративни разходи, независимо от това дали, те са възникнали в страната или другаде. Със стойността на разходите, които не отговарят на посочените условия, се увеличава декларираният за облагане доход.
(5) В случаите, когато облагаемият доход се определя по реда на чл. 15, ал. 2 на базата на средната рентабилност, отделно не се признават управленски и общоадминистративни разходи.
Чл. 13. (1) След годишното счетоводно приключване, но не по-късно от 1 март на следващата година, чуждестранните юридически и физически лица подават данъчна декларация в съответните дирекции за държавен финансов контрол.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава по образец, утвърден с тази наредба. Тя се придружава с екземпляр от финансова справка за реализираните приходи.
(3) Данъчната декларация и финансовата справка се представят на български език.
Чл. 14. (1) В процеса на осъществяването на дейността през годината чуждестранните юридически и физически лица плащат текущо данък, съответствуващ на частта от печалбата, реализирана по тримесечия. Окончателният размер на данъка се определя на база годишния облагаем доход.
(2) Данъкът се определя от контролен финансов орган не по-късно от 30 март на следващата година. Разликата между окончателно определения данък и внесения през годината се урежда (внася или връща) в 10-дневен срок от датата на съставянето на облагателния акт.
(3) Данъкът се внася в приход на бюджета във валутата, чрез която се изплаща дейността на чуждестранните юридически и физически лица, по сметка, която се определя ежегодно.
Чл. 15. (1) Чуждестранните юридически и физически лица, които не са данъчно регистрирани и извършват определена стопанска дейност на територията на НР България по договори с български юридически лица, като проектиране и строителство на обекти, монтаж на оборудване или други дейности с определени срокове, внасят данъка текущо при изплащане на отделните етапи от договорената дейност.
(2) Облагаемият доход на чуждестранните лица по ал. 1, които не водят счетоводна отчетност, се определя на база средна рентабилност за съответствуващия в страната отрасъл с процент "над сто".
(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1988 г.) Данъкът по ал. 2 се удържда от клоновете на БНБ или БВТБ при изплащане на изпълнения обем (етап) от договорената дейност по нареждане на организацията-възложител и се внася в приход на бюджета по реда на чл. 14, ал. 3.
(4) Клоновете на БНБ или БВТБ не изпълняват нареждания на възложителите за преводи по сметки на чуждестранни юридически и физически лича, без да бъдат представени нареждания за превеждане на данъка или писмо от компетентните финансови органи, че дейността, за която се извършва превода, не подлежи на облагане с данък.
(5) След завършването на обекта или на договорената дейност, но преди окончателното разплащане чуждестранните юридически и физически лица подават ликвидационна декларация, в която посочват реализираната печалба и внасят данък по реда на ал. 1, 2, 3 и 4. По тази декларация финансовите органи извършват проверка и с общ облагателен акт уточняват данъчното задължение на лицата. Възникналите взаимоотношения с бюджета се уреждат в 10-дневен срок от връчването на облагателния акт.
Раздел IV.
Данъчни облекчения
Чл. 16. (1) Чуждестранните юридически и физически лица могат съгласно чл. 19, ал. 3 ЗДОД да бъдат освободени от данък върху общия доход или да се намали размерът на дължимия от тях данък за срок от 1 година, но не за повече от 3 години от започване на стопанската дейност в страната съобразно резултатите от тази дейност.
(2) Искането по ал. 1 се предявява мотивирано от чуждестранните лица, извършващи дейността на територията на страната, като прилагат и съответните доказателства.
(3) Основания за предявяване на искания за данъчни облекчения могат да бъдат затруднения на чуждестранните лица за изпълнение на дейността, възникнали в страната след договаряне на дейността, непредвидени загуби, природни бедствия и други обективни причини, пречещи за осъществяване на договорената дейност.
(4) При доказана необходимост и целесъобразност на чуждестранните лица могат да бъдат разрешени облекчения в данъчното облагане при предсрочно завършване на договорената дейност (обект и др.), предаването им в експлоатация преди срока, в резултат на което за страната ще настъпят благоприятни финансови и стопански резултати.
Глава трета.
РЕД ЗА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪК ЛИЧНИТЕ ДОХОДИ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1988 г.) Доходите на чуждестранните физически лица (чуждестранните граждани), придобити в страната без оглед на източника им от дейност, която не се отнася към раздел II на глава втора и за която няма предвидена данъчна привилегия в българското данъчно законодателство, се облагат с данък.
(2) Данъкът за доходи от заплати, надници и други подобни възнаграждения и хонорари, изплащани на чуждестранни граждани за работа в български учреждения, организации и ведомства, се определя и внася в приход на бюджета при условията и по реда, определени в закона.
(3) Неомъжените, неженените, овдовелите, семейните или разведените без деца чуждестранни граждани плащат данък по чл. 7 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1973 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г. и бр. 51 от 1984 г.).
Чл. 18. (1) Разпоредбите на чл. 17, ал. 1, ако не е предвидено друго със закон, указ или в акт на Министерския съвет, се отнасят и за чуждестранните граждани, които работят на територията на НР България като представители на чуждестранна държава или на нейни фирми, предприятия, организации и получават възнагражденията си от тях.
(2) Данъкоплатците по ал. 1 внасят (превеждат) данъка по сметка на съответния общински народен съвет при получаване на възнагражденията или не по-късно от 10 дни след това.
(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи на учащи се - чуждестранни граждани, които престояват в страната с цел обучение (следване), ако източникът на доходите е извън НР България.
Чл. 19. (1) Хонорарите от самостоятелно упражнявана научна, литературна, художествена, артистична, възпитателна или преподавателска дейност, на дейците на изкуството (сценично, филмово, радио и телевизионно) се облагат с данък въз основа на хонорарен лист-декларация по установените в закона размери. Данъкът се удържа при изплащане на възнагражденията и се внася в приход на бюджета.
(2) По реда на ал. 1 се облагат и възнагражденията на инженери, архитекти, членове на управителни и контролни съвети и на експерти от всички професии.
Чл. 20. (1) Доходите на чуждестранните граждани от упражнявана в страната индивидуална трудова дейност, търговия, доколкото това е разрешено по установения ред, от отдаване на вещи и имоти под наем, от ренти, от преподавателска и възпитателна дейност и други от този характер се облагат с данък по реда и в размерите, установени за българските граждани.
(2) Лицата, реализирали доходи от дейностите, посочени в ал. 1, ежегодно подават декларация, в която обявяват източниците на доходите, придобити през изтеклата календарна година на територията на страната.
(3) Данъкът се внася в приход на общинските народни съвети в сроковете по чл. 57 ЗДОД.
Чл. 21. Чуждестранните граждани, плащащи данък по реда на чл. 18 и чл. 19, ал. 2 подават окончателна данъчна декларация във финансовия отдел при съответния общински народен съвет, по която се определя окончателно данъчното задължение. Възникващите взаимоотношения с бюджета след окончателното определяне на данъка се уреждат в срок от 30 дни от подаването на декларацията.
Глава четвърта.
ДРУГИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
Чл. 22. (1) Чуждестранните юридически и физически лица, собственици на недвижими имоти на територията на НР България (сгради, дворни места, парцели и пр.), доколкото това им е разрешено по българското законодателство, заплащат данъци и такси съгласно българското законодателство.
(2) Установеният за българските граждани режим за деклариране на притежаваните недвижими имоти с оглед определянето на данъчните задължения и следващите се такси важи и за чуждестранните юридически и физически лица.
Чл. 23. (1) Имущества (движими, недвижими, права, вземания, ренти, ценни книжа, ценности и др.), намиращи се на територията на НР България, могат да се наследяват по закон или по завещание от чуждестранни граждани при условията на българското законодателство.
(2) Данъкът върху наследството за имуществата по ал. 1 се определя и събира по българското законодателство.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (1) Министерствата, ведомствата и стопанските организации, които сключват договори за извършване на стопанска дейност в страната от чуждестранни юридически и физически лица, вкл. проектиране, строителство, монтаж на оборудване и др., изпращат копия от договорите на съответните дирекции за държавен финансов контрол.
(2) Договорите, въз основа на които се изплащат трудови възнаграждения, хонорари и др. подобни на чуждестранни физически лица, се регистрират във финансовите служби на съответните общински народни съвети.
§ 2. Министерствата, ведомствата и стопанските организации, сключили договори по смисъла на чл. 6, ал. 1, по които стопанската дейност още не е приключила, в едномесечен срок уведомяват съответните дирекции за държавен финансов контрол.
§ 3. Видовете стопанска дейност, извършвана в страната от чуждестранни юридически и физически лица, доходът от която се облага с данък, е определена съвместно с министъра на търговията съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗДОД и с Наредба № 8 за определяне видовете стопанска дейност, извършвана в страната от чуждестранни юридически и физически лица, доходът от която се облага с данък съгласно чл. 19, ал. 1, буква "в" ЗДОД (ДВ, бр. 6 от 1988 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 4. Декларациите за доходите, реализирани от чуждестранните юридически и физически лица през периода от 1 януари 1986 г. до 31 декември 1987 г., се подават в срок до 31 март 1988 г.
§ 5. Наредбата се издава на основание чл. 20 и 63 от Закона за данъка върху общия доход и чл. 85 от Закона за местните данъци и такси.
§ 6. Приложенията към наредбата ще бъдат отпечатани в служебния бюлетин на МИП.
