Държавен вестник, брой 55 от 19.VII

Отменена с параграф единствен на Наредбата за отменяне на Наредба № 4 от 1988 г. за организиране на медицинското обслужване на работниците от предприятията на материалното производство - ДВ, бр. 101 от 23 ноември 1999 г.

Чл. 1. С тази наредба се урежда организацията на медицинското обслужване по месторабота на работниците от материалното производство.

Чл. 2. Медицинското обслужване на работниците от материалното производство се осигурява с предимство от всички здравни заведения, като основното му направление е профилактиката.

Чл. 3. (1) Основна организационна форма за медицинско обслужване на работниците по месторабота е цеховият лекарски участък и цеховият стоматологичен участък. В своята дейност цеховият лекар осигурява квалифицирана хигиенно-епидемиологична и лечебно-профилактична помощ съобразно конкретните условия в предприятието и потребностите на обслужвания колектив.

(2) Цехов лекарски и стоматологичен участък се разкриват към едно или няколко (до три) близко разположени предприятия с ощб брой от 1800 до 1200 работници по преценка на общинския народен съвет, общинския съвет на Българските професионални съюзи и териториалните органи по социално осигуряване.

(3) По изключение и по преценка на органите по ал. 2 лекарски и стоматологичен участък може да се обособят и към по-голям брой малки предприятия от посочените в ал. 2, но при същия брой обслужвани работници.

(4) При предприятия, отдалечени от населените места, като мини, геологопроучвателни, дърводобивни и строителни обекти, както и в предприятия (обекти), в които се работи при особено тежки условия или при изразени вредни професионални фактори, цехов лекарски и стоматологичен участък може по изключение и по преценка на органите по ал. 2 да се разкрият при общ брой на работниците, не по-малко от 800.

(5) Цеховият лекарски участък се включва в състава на съответното работническо или общинско лечебно-профилактично заведение, което му оказва организационно-методична помощ и осигурява специализирана поликлинична и стационарна медицинска помощ за работниците.

(6) Цеховият стоматологичен участък се включва в състава на общинската стоматологична поликлиника или към съответното работническо или общинско лечебно профилактично заведение, когато няма разкрита стоматологична поликлиника. Организационно методична помощ на цеховия стоматолог се оказва по профили от завеждащите специализирани отделения на съответната стоматологична поликлиника.

(7) Когато в структурата на здравното заведение по ал. 5 и 6 са включени 5 и повече лекарски или 3 и повече стоматологични участъци, в него се обособяват цехово терапевтично поликлинично отделение, респективно цехово стоматологично отделение.

Чл. 4. (1) Местоработата на цеховия лекар и цеховия стоматолог се организира в здравния пункт на предприятието.

(2) Когато работническата поликлиника е разположена на територията на обслужваното предприятие, местоработата на цеховите лекари и стоматолози може да бъде в поликлиниката.

(3) Местоработота на цеховия лекар (стоматолог) може да бъде извън предприятието в работническата (общинската) поликлиника, когато обслужва няколко значително отдалечени едно от друго предприятия по преценка на органите по чл. 3 ал. 2.

(4) Обслужваният работнически контингент от цеховия лекар и цеховия стоматолог обхваща едни и същи предприятия.

Чл. 5. (1) Ръководител на екипа от висш и среден медицински персонал, работещ в лекарския здравен пункт на предприятието, по общите организационни проблеми (графици на работа, участие в провеждането на профилактични мероприятия, координиране на специализираната помощ и други съвместни прояви) е цеховият лекар или един от тях при повече цехови лекари.

(2) Цеховият лекар и цеховият стоматолог изпълняват задълженията, произтичащи от утвърдените от Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ) длъжностна характеристика на завеждащ цехов лекарски участък и длъжностна характеристика на завеждащ цехов стоматологичен участък.

Чл. 6. В цеховите участъци в предприятията се осигуряват необходимите длъжности за висш и среден медицински и друг персонал в зависимост от броя на работниците и сменността на работа съгласно норматива на МНЗСГ за амбулаторно-поликлиничното обслужване на работниците. За тази цел предприятията могат да представят чрез МНЗСГ щатни бройки по бюджета и фонд "Работна заплата", включително и извън норматива, за медицинското обслужване на работниците си.

Чл. 7. (1) Предприятия с 200 и повече работници, към които не може да се разкрие цехов лекарски участък или да се предадат към друг такъв, се включват за медицинско обслужване по месторабота в териториалния терапевтичен участък, на чиято обслужвана територия се намира предприятието, като се обособяват единен терапевтичен и единен стоматологичен участък с предприятие към съответното здравно заведение.

(2) Броят на работниците, включени към единния терапевтичен и единния стоматологичен участък за медицинско обслужване по месторабота, не може да надвишава 500 души, заети в 1 до 3 близко разположени предприятия.

(3)Завеждащият единния терапевтичен и завеждащият единния стоматологичен участък изпълняват задълженията на цехов лекар и съответно на цехов стоматолог по отношение на обслужваните от него работници.

(4) Обслужваното население, включено в единния терапевтичен и единния стоматологичен участък, се намалява пропорционално на обслужвания брой работници. За всеки 100 работници, обслужвани по месторабота, терапевтичният или стоматологичният участък се намалява с 200 души възрастно население.

(5) За непосредствена профилактична работа в предприятието в седмичния график на завеждащия единния терапевтичен (стоматологичен) участък се предвиждат необходимият брой часове (до 4 часа за лекаря и 2 часа за стоматолога седмично).

Чл. 8. (1) Във всяко предприятие с над 200 работници, включено за медицинско обслужване по месторабота в единен терапевтичен участък, се разкрива фелдшерски или сестрински здравен пункт, влизащ в състава на участъка към съответното здравно заведение.

(2) Фелдшерски здравни пунктове се разкриват при условията за броя на работниците, посочени в ал. 1, и към предприятия, включени в цехов лекарски участък, когато са отдалечени (над 1 км или няма редовен транспорт) от местоработата на цеховия лекар и лекарския здравен пункт или работническата поликлиника. Разкриването им става по преценка на общинския народен съвет, общинския съвет на Българските професионални съюзи и териториалните органи по социално осигуряване.

(3) По изключение фелдшерски или сестрински здравен пункт може да се разкрие към предприятие с по-малко от 200 работници в извъннаселени места(мини, геологопроучвателни, дърводобивни, строителни обекти) или в предприятия, където са налице изразени производствени вредности, изискващи постоянно присъствие на медицинско лице. Разкриването става с разрешение на общинския народен съвет, общинския съвет на Българските професионални съюзи и териториалните органи по социално осигуряване. Фелдшерският или сестринският пункт се включва в състава на цехов лекарски участък или към единен терапевтичен участък на съответното здравно заведение.

(4) Фелдшерският или сестринският пункт се ръководи пряко от съответния участъков терапевт или цехов лекар, в чийто участък е включен.

Чл. 9. Специализираните кабинети към общинските поликлиники, които обслужват работници по месторабота (чрез цехови или единни терапевтични участъци), се разкриват в съответствие с нормативите на МНЗСГ за обслужване на работнически контингенти, а за останалото население - по нормативите за обслужване на териториален принцип (по местоживеене). Специалистите от тези поликлиники осигуряват с предимство необходимата консултативна и лечебна помощ за работниците, участвуват при провеждането на всички профилактични(предварителни, периодични, целеви) прегледи и по график оказват необходимата организационно-методична помощ на цеховите лекари и участъковите терапевти по месторабота в предприятията.

Чл. 10. (1) В обособените промишлени зони, промишлени комплекси и предприятия с над 10 000 работници по предложение на общинските съвети на Българските професионални съюзи и териториалните органи по социално осигуряване с разрешение на МНЗСГ, Централния съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС) и Централния орган по социално осигуряване се разкриват работнически поликлиники, включени в състава на работническите или общинските болници.

(2) Работническите поликлиники се разкриват като самостоятелни здравни заведения, когато обслужват предприятия със специален режим на работа, когато са отдалечени значително от съответната болница и когато са единствено здравно заведение в обслужваното селище (район). Този въпрос се решава за всеки конкретен случай от МНЗСГ, ЦС на БПС и Централния орган по социално осигуряване по предложение на общинските народни съвети, общинските съвети на Българските професионални съюзи и териториалните органи по социално осигуряване.

(3) Съобразно конкретните условия работнически поликлиники могат да бъдат "закрит тип", само за обслужване на работниците, или "открит тип" и за обслужване на живеещото в непосредствена близост население. Този въпрос се решава от МНЗСГ, ЦС на БПС и Централния орган по социално осигуряване по предложение на общинските народни съвети, общинските съвети на Българските професионални съюзи и териториалните органи по социално осигуряване.

(4) Към работническите поликлиники от закрит тип се разкрива необходимата мрежа от цехови участъци и специализирани кабинети съобразно норматива на МНЗСГ за обслужване на работнически контингенти.

(5) Към работническите поликлиники от открит тип се разкриват и необходимите териториални участъци. Специализираните кабинети към тях се разкриват на базата на нормативите на МНЗСГ за обслужване на работниците и териториалното население

Чл. 11. (1) В големите промишлени комплекси и центрове на страната могат да се изграждат работнически болници с не по-малко от 250 легла. Те функционират като лечебно-профилактични заведения от закрит или открит тип. Когато функционират като открити работнически здравни заведения, осигуряват с предимство амбулаторно-поликлинична и стационарна медицинска помощ за работниците от обслужваните предприятия и изпълняват функциите на общински болнични заведения за населението от селищната система(район), където са изградени.

(2) Изграждането и функционирането на работническите болници като закрити или открити здравни заведения се разрешават от МНЗСГ, ЦС на БПС и Централния орган по социално осигуряване по предложение на общинските народни съвети, общинските съвети на Българските професонални съюзи и териториалните органи по социално осигуряване.

Чл. 12. В състава на общинските и работническите болници в съответствие с указанията на МНЗСГ и ЦС на БПС се обособяват клинични звена по професонални болести (отделения, сектори, кабинети) с общински и междуобщински функции.

Чл. 13. Големите предприятия или група от предприятия след разрешение на МНЗСГ, ЦС на БПС и Централния орган по социално осигуряване могат да изграждат профилакториуми самостоятелно или кооперирано.

Чл. 14. Държавни здравни органи и заведения се създават към министерствата и ведомствата, посочени в чл. 2, ал. 3 от Закона за народното здраве.

Чл. 15. Строителството, обзавеждането и издръжката на работническите здравни заведения се извършват от предприятията по реда, определен с чл. 39 от Закона за народното здраве и чл. 111 и 112 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве(обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г.).

Чл. 16. Работническите здравни заведения и цеховите лекарски и стоматологични участъци осъществяват лечебно-профилактичната си дейност съвместно със стопанските и обществените органи на територията на обслужваните предприятия чрез държавно-обществената форма на работническото здравеопазване"цехове на здравето" съгласно Наредбата за организиране на цехове на здравето (ДВ, бр. 1 от 1986 г.).