Държавен вестник, брой 41 от 22.V

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) С тази наредба се урежда ветеринарномедицинският санитарен контрол при вноса, износа и транзита на животни, суровини и продукти от животински произход, фуражи, биопрепарати, смески, обогатени с микроелементи и витамини (премикси), семенна течност, зародиши (ембриони), клетъчни култури и др.

Чл. 2. С наредбата се определят:

1. основните ветеринарномедицински изисквания при вноса, износа и транзита на обектите, посочени в чл. 1;

2. задълженията на търговските, транспортните, посредническите организации, фирмите, физическите лица и др. при осъществяване вноса, износа и транзита на обектите, посочени в чл. 1;

3. условията за провеждане на задължителна карантина на внасяните в страната животни и птици за разплод, доотглеждане, любителски цели, за зоопаркове, циркове и други нужди;

4. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) начините на изследване на хранителните продукти и суровини от животински произход и на другите обекти, посочени в чл. 1.

Чл. 3. Граничният ветеринарномедицински санитарен контрол има за цел да предотврати:

1. внасяне и разпространение в страната на заразни и паразитни болести по животните и птиците и заболявания, които се предават от животните на хората (зоонози);

2. разпространение на причинителите на заразни и паразитни болести извън нашата страна;

3. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) внасяне и изнасяне на продукти и суровини от животински произход и другите обекти, посочени в чл. 1, чрез които може да се пренасят и да се причиняват заболявания по животните и хората или да се нанасят стопански щети на страната ни.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Вносът, износът и транзитът на обектите по чл. 1 се извършват само през определени от Министерството на земеделието със съгласието на Министерството на вътрешните работи, както и с ръководителите на заинтересуваните министерства и други ведомства гранични контролно-пропускателни пунктове в страната.

Чл. 5. (1) Вносът, износът и транзитът на животни, продукти и суровини от животински произход и фуражи, както и превозните средства, с които се транспортират, подлежат на граничен ветеринарномедицински санитарен контрол. Този контрол се извършва само при подходяща светлина.

(2) Транспортните организации са длъжни да осигуряват на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) технически съоръжения за необходимата светлина през нощта.

(3) Ветеринарномедицинският санитарен контрол се извършва от ветеринарни лекари и ветеринарни техници при граничните инспекции за ветеринарен контрол и карантина. Седалищата на тези инспекции са в граничните контролно-пропускателни пунктове на железопътни гари, пристанища, шосета и аерогари в страната.

(4) Органите на граничния ветеринарномедицински санитарен контрол по време на изпълнение на служебните си задължения носят униформено облекло, снабдено с отличителни служебни знаци.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Митническите, транспортните и други власти не могат да освобождават или транспортират във или извън страната пратки с животни, продукти и суровини от животински произход, фуражи, биопрепарати, премикси, семенна течност, ембриони, клетъчни култури и др., без писмено разрешение на органите на граничните инспекции за ветеринарен контрол и карантина (ГИВКК).

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Прегледът на живи животни и експертизата на животински суровини и хранителни продукти от животински произход, фуражи, премикси и др. при внос и износ се извършват само от държавните ветеринарни лекари и лаборатории на ДВСК.

Чл. 7. Органите на ГИВКК:

1. извършват денонощен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове в страната при вноса, износа и транзита на обектите по чл. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) изясняват причините за връщането на обектите по чл. 1 и сигнализират своевременно на Националната ветеринарно-медицинска служба за търсене на лична отговорност от виновните длъжностни лица;

3. организират и провеждат задължителна карантина на всички вносни животни и птици, предназначени за разплод и доотглеждане, а при нужда и на суровини и фуражи в страната, като провеждат съответните ветеринарно-диагностични, лечебно-профилактични, имунологични и други мероприятия;

4. проверяват съвместно с органите на контролно-пропускателните пунктове (КПП) и митниците багажите на влизащите в страната пътници и туристи. Намерените сурови животински продукти, контрабандно внасяните животни и другите обекти по чл. 1 се конфискуват и унищожават на място или се отправят в специализираните за целта предприятия;

5. упражняват контрол по изпълнението на клаузите в сключените ветеринарно-санитарни конвенции и спогодби.

Чл. 8. (1) Вносът, износът и транзитът на обектите по чл. 1 се допускат само след предварително писмено разрешение от Националната ветеринарно-медицинска служба. Тези пратки се придружават с ветеринарни сертификати, анализационни протоколи и др., издадени от държавен ветеринарен лекар.

(2) Влизащите в страната транспортни средства, превозващи животни, продукти и суровини от животински произход и фуражи, подлежат на задължителна профилактична дезинфекция.

(3) При особено опасна епизоотична обстановка подлежат на дезинфекция всички влизащи в страната превозни средства и хора. За тези нужди на ГКПП се организират, оборудват и поддържат от Министерството на транспорта дезинфекционни площадки, станции и съоръжения. Те работят под методичното ръководство и контрол на органите на ГИВКК.

Чл. 9. (1) Органите на ГИВКК:

1. извършват прегледи и правят заверка на документите, придружаващи пратката с животни, продукти и суровини от животински произход, фуражи и др., посочени в чл. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) вземат при необходимост определения брой проби от внасяните и изнасяните продукти и суровини от животински произход и фуражи за лабораторни изследвания за годност, качество и безвредност при спазване на съответния български държавен стандарт;

3. контролират унищожаването на кухненските и други отпадъци от кораби, самолети и вагон-ресторанти;

4. съвместно с органите на КПП, митниците и БДЖ отварят и затварят камионите, вагоните, корабите, самолетите и другите превозни средства, преминаващи границата. Пломбирането и разпломбирането им се извършват от органите на митницата и на БДЖ.

(2) При транзитни пратки граничният ветеринарномедицински санитарен контрол се състои в проверка на ветеринарните документи, превозните средства и здравословното състояние на животните.

(3) Отварянето или претоварването на превозното средство става в присъствието на собственика на стоката или на негов представител и със съгласието на Националната ветеринарно-медицинска служба. За това се съставя протокол на граничния пункт от комисията.

Чл. 10. (1) Вносът на животни, продукти и суровини от животински произход, на фуражи, биопрепарати, премикси, семенна течност, ембриони, клетъчни култури и др., които може да бъдат носители на заразни и паразитни причинители, се допуска след предварително писмено разрешение на Националната ветеринарно-медицинска служба след проучване на епизоотичната обстановка, хигиенните условия, начина на добив, съхранение и ветеринарно-санитарен контрол, прилаган в страната износителка.

(2) Разрешение за внос се издава по искане на организациите вносители, направено не по-късно от 15 дни преди датата на вноса.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Разрешение за внос се издава при спазване на следните изисквания:

1. молба от заявителя;

2. протокол от лабораторен анализ с ветеринарно-санитарно заключение за безвредност, качество и годност за консумация на представени от заявителя мостри, придружени от сертификат, издаден от държавни ветеринарни органи на страната износител.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Към писменото разрешение, издавано от Националната ветеринарно-медицинска служба, се прилагат всички ветеринарно-санитарни и противоепизоотични изисквания, на които трябва да отговарят внасяните пратки.

(2) Внос на животни и продукти от животински произход, който е разрешен предварително, се допуска само ако те са придружени от ветеринарен сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар, съдържащ данни, отговарящи на ветеринарните изисквания, поставени в предварителното разрешение на вноса, издадено от Националната ветеринарно-медицинска служба.

Чл. 12. Внос на единични дребни животни (кучета, котки, птици и др.) се допуска без предварително разрешение при наличие на редовно ветеринарномедицинско свидетелство, издадено от държавен ветеринарен лекар.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) (1) При внос на животни, продукти от животински произход, фуражи и др. всяка партида се придружава със следните документи:

1. разрешение за внос;

2. ветеринарен сертификат, който да удостоверява, че животните са здрави по отношение на заразни и паразитни болести и че в районите, от които произхождат, не са установени заразни болести от лист "А" на Международното бюро по епизоотии;

3. ветеринарно-санитарен сертификат, който да удостоверява произхода, безвредността, състава и качеството на продукта.

(2) Транспортните средства, които не отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания по отношение на здравина, качество и хигиенни условия за транспортиране или документите им са нередовни, не се допускат за внос.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) В зависимост от епизоотичната обстановка в страната, в страните вносителки и страните, през които преминават животните, продуктите от животински произход, фуражи и др., Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) променя ветеринарните изисквания.

Чл. 15. (Доп. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) (1) Пратките, които не са придружени от редовни ветеринарни документи, не се допускат за внос. За това се съставя протокол в два екземпляра - един за Националната ветеринарно-медицинска служба и един за организацията вносител.

(2) (Нова - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) При недопускане внос на партидата същата се задържа на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) до изясняване на случая и може да бъде върната обратно. При невъзможност партидата да бъде върната тя подлежи на унищожаване при спазване на ветеринарно-санитарните изисквания съгласно Закона за ветеринарното дело.

(3) (Нова - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Разходите при недопускане на внос в случаите по ал. 2 са за сметка на вносителя.

Чл. 16. Не се допуска внос при:

1. недобро качествено състояние на хранителните продукти, което ги прави вредни за консумация от хора или негодни за преработка;

2. неправилна технологична обработка на продуктите, влошаваща външния им вид или при явно несъответствие между пратката и дадените ветеринарно-санитарни изисквания;

3. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) при съмнение до изясняване на диагнозата или наличие на инфекциозни болести, които задължително се обявяват в Международното бюро по епизоотии.

4. (Нова - ДВ, бр. 24 от 1999 г.) отсъствие на етикет и на български език върху всяка потребителска опаковка на продуктите.

5. (Предишна т. 4 - ДВ, бр. 24 от 1999 г.) други причини, посочени в правителствени разпореждания и изисквания на ведомства и фирми във връзка с опазване на страната от проникване на инфекциозни причинители.

Чл. 17. За товари, които не се допускат за внос, се процедира в съответствие с подписаните спогодби от държавите, от които са изпратени.

Чл. 18. Пратки от животни и продукти и суровини от животински произход и фуражи, придружени с редовни ветеринарни документи подлежат на задължителен граничен ветеринарномедицински преглед (клиничен преглед на животните и ветеринарно-санитарна експертиза за продуктите и вземане на проби при необходимост за лабораторно изследване за окончателна преценка).

Чл. 19. (1) Животни, предназначени за разплод и доотглеждане, допуснати за внос, се отправят в карантинните бази за диагностични изследвания, профилактични третирания и друга ветеринарномедицинска обработка.

(2) Цирковите животни и тези за изложби, състезателни и спортни цели се освобождават от карантина, ако са придружени от редовни ветеринарни свидетелства и при клиничен преглед не се установят признаци за заболявания.

(3) Животни, предназначени за зоопаркове, се карантинират в зоопарка в отделни помещения под грижите на длъжностния ветеринарен лекар.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Дребните животни, птици, кучета, котки, лабораторни животни, маймуни и др. се поставят в изолирани помещения, посочени от собственика, за срок от 21 дни под контрола на държавен ветеринарен лекар.

(5) Маймуни, предназначени за производство на клетъчни култури, подлежат на 6-седмична карантина. Те се поставят в индивидуални клетки.

(6) Животните, предназначени за клане, се освобождават от карантина и след клиничния ветеринарномедицински преглед се отправят за клане в месокомбинатите.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) За разрешен внос, износ и транзит се събира ветеринарна такса съгласно действащите нормативни документи.

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.)

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.)

Чл. 23. Износ на животни, продукти и суровини от животински произход и фуражи се допуска след ветеринарномедицински санитарен контрол.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) При износ но животни, суровини и продукти от животински произход, фуражи, биопрепарати, премикси, семенна течност, ембриони и др., експортните организации се задължават преди сключването на договорите в писмена форма да представят пред Националната ветеринарно-медицинска служба ветеринарно-санитарните и технологичните изисквания, поставени от официалната ветеринарна служба на страната вносителка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) При разрешен износ Националната ветеринарно-медицинска служба 20 дни преди заготовката на пратките нарежда писмено на съответните ветеринарномедицински служби по места изпълнението на конкретните изисквания по отношение ветеринарномедицинските документи, диагностичните изследвания, профилактичните третирания, заготовка, качество, опаковка, етикировка, условия на транспорта и др.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Ветеринарните сертификати за произход и здравословно състояние на животни и продукти от животински произход, предназначени за износ, се издават по образци от Националната ветеринарно-медицинска служба и се попълват на пишеща машина. Те са ценни книжа и се отчитат във регионални ветеринарномедицински служби съгласно чл. 3 от Наредба № 3 на Министерството на финансите за поставяне под отчет бланки за документи (ДВ, бр. 25 от 1981 г.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Ветеринарните документи за животни, предназначени за износ, са: разрешение за износ от НВМС ветеринарни сертификати за произход и здравословно състояние и свидетелство за собственост - само за едри животни.

(3) За едри животни за разплод се издават индивидуални ветеринарни сертификати за всяко животно.

(4) За едри и дребни животни и птици, предназначени за клане, се издават общи ветеринарни сертификати, когато животните и птиците са от един и същи вид, произхождат от едно и също стопанство и се транспортират в едно и също превозно средство.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Ветеринарните сертификати за износ на животни, продукти и суровини от животински произход и фуражи се издават само от държавен ветеринарен лекар.

(2) Ветеринарен сертификат за износ се издава на основание извършен ветеринарен преглед на пратките и преоценка за хигиенното състояние на транспортното средство.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Ветеринарният сертификат за износ има валидност 10 дни от датата на издаването му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Ветеринарният сертификат за износ на охладено месо има валидност 3 дни.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Животните, предназначени за износ, подлежат на диагностични изследвания и третирания съобразно ветеринарните изисквания на страната в специализирани за целта карантинни депа.

Чл. 29. (1) Продуктите от животински произход, предназначени за износ, се придружават освен от ветеринарен сертификат и от анализационен протокол за извършено лабораторно изследване, ако страната вносителка изисква това.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Анализационният протокол има валидност от датата на издаването му и важи до:

1. три дни за охладено месо и малотрайни месни продукти;

2. тридесет дни за млечни продукти, замразени меса и месни продукти, яйца и яйчни продукти, риба и рибни продукти и студенокръвни, хранителни и технически животински мазнини и суровини, полуфабрикати, готови ястия и сладкарски изделия с продукти от животински произход;

3. три месеца за месни, месно-растителни и рибни консерви, пчелни продукти, фуражи и фуражни компоненти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) В анализационния протокол винаги се вписва заключението "годни за човешка консумация и за износ".

Чл. 30. (1) Ветеринарният сертификат за износ на хранителни продукти се издава за всеки вагон или камион поотделно, а за камион с ремарке, кораб и самолет - едно общо свидетелство.

(2) В едно превозно средство се допуска натоварване на еднородни продукти с различен произход и за едно местопредназначение. Те се придружават от отделни ветеринарни сертификати.

Чл. 31. Транспортните превозни средства с животни и продукти и суровини от животински произход и фуражи подлежат на ветеринарен контрол, който се състои от:

1. проверка на ветеринарните документи;

2. преглед на превозното средство относно хигиенното състояние, хладилен режим, норми на натоварване;

3. преглед на животните за установяване броя, здравословното състояние и условията за транспорт (настаняване, връзване, хранене, водопой, вентилация и др.);

4. преглед на продуктите (опаковка, маркировка, качествено състояние, външно замърсяване, неправилна заготовка, размразяване, мирис, изтичания през опаковката и други явно видими отклонения).

Чл. 32. (1) Транспортни средства, които не отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания по отношение здравина, качество и хигиенни условия за транспортиране или документите им са нередовни, не се допускат за износ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол, съдържащ причините за недопускане на износа. Същевременно се уведомяват транспортните власти, Националната ветеринарно-медицинска служба и съответните фирмите вносителки-износителки, като им се изпраща по едно копие от протокола.

(3) Рискът от денгубите е за сметка на вносно-износните организации.

Чл. 33. (1) Редовните пратки се допускат за износ след заверка на ветеринарния сертификат.

(2) Неправилно оформени ветеринарни сертификати по изключение се преиздават от граничния ветеринарен инспектор при условие, че продуктите или животните отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания и договорните условия.

Чл. 34. Пратки с животни, продукти и суровини от животински произход или с фуражи, превозвани през страната, подлежат на граничен ветеринарномедицински санитарен контрол.

Чл. 35. (1) За транзитно преминаване на пратки с животни се дава разрешение от Националната ветеринарно-медицинска служба на основание писмено искане и декларация за безусловно приемане от страната вносител.

(2) Не се изисква разрешение по ал. 1 за транзитно преминаване само за пратки с продукти и суровини от животински произход или с фуражи, произхождащи от и за страни, с които Народна република България има сключени ветеринарно-санитарни конвенции.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) Транзитно преминаване на пратки с животни, продукти и суровини от животински произход или с фуражи се допуска, ако те са придружени от ветеринарен сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1993 г.) За транзитно преминаване се допускат продукти от животински произход, които са добре опаковани и превозвани в транспортни средства с непромокаеми подове, предварително почистени и дезинфекцирани и носещи етикет за това.

(3) Държавно обединение "Ветеринарно дело" уведомява писмено съответните инспекции за граничен ветеринарен контрол и карантина за дадените разрешения за транзитно превозване на животни през нашата страна.

(4) Граничният ветеринарен контрол се състои само от проверка на ветеринарните документи, превозните средства и здравословното състояние на животните чрез клиничен преглед. Не се отварят превозните средства с продукти и суровини от животински произход и фуражи. При авария на превозното средство се допуска претоварване само в присъствието на собственика на стоката или упълномощено от него лице, представител на ГИВКК или транспортната ветеринарна служба.

Чл. 37. (1) Не се допускат за транзитно преминаване транспортни средства с животни, при прегледа на които се установяват болни, съмнително болни или умрели от заразни болести животни.

(2) В случаите по ал. 1 органите на ГИВКК съставят протокол в 4 екземпляра, по един от него се изпраща на Националната ветеринарно-медицинска служба, на страната износителка и на транспортната организация.

(3) Не се допуска разтоварването и претоварването на транзитно транспортно средство с животни без разрешение на Националната ветеринарно-медицинска служба.

Чл. 38. Заверката на ветеринарните документи и събирането на ветеринарната такса за транзит се извършват от граничния ветеринарен инспектор на входния контролен пропускателен пункт.

НАКАЗАТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 39. За нарушение на Закона за ветеринарното дело и на тази наредба граничните ветеринарни инспектори съставят актове и налагат глоби на нарушителите съгласно чл. 32 и 33 от Закона за ветеринарното дело.